Планини в България Южен Пирин Среден Пирин Нашата рекламна политика Главно Пиринско Било Родопи Рилски езера Всичко за Пирин
Била и хребети в Пирин Рила Маршрути в Пирин Върхове в Пирин Връх Вихрен Алпийска част на Пирин Кончето Северен Пирин
Таблица 1 - различни забележителности в и около Пирин
Таблица 2 - още полезни връзки за Пирин и планините около него
Според много туристи Пирин е най-величествената и страховита българска планина. Това е втората по височина планина в България с нейния най-висок връх Вихрен (2914 метра) и третата по височина планина на Балканския полуостров - Олимп е по-нисък от Рила и по-висок от Пирин. От много години хората подхождат със страхопочитание и респект към Пирин. Според славянската митология там живеел бог Перун - твърде раздразнително и сприхаво божество, чието главно занимание било да се ядосва на човешкия род и да мята гръмотевици над Земята и по главите на хората. Траките нарекли планината Орбелус (или Орбел, в превод - снежна планина), някои славянски племена я наричали Перин. В България традиционно се смята, че името на Пирин идва най-вече от това на бог Перун. Според тълкуването на академик Владимир Георгиев обаче името на Пирин идва от тракийската дума “перинтос”, което означава скала, и от хетската "перунаш". Все пак историческите сведения за хетите са твърде оскъдни и не е много сигурно доколко те са имали нещо общо с Пирин.
Планината е разположена в най-югоизточната част на България и е част от Рило - Родопския планински масив. Издига се в посока северозапад - югоизток между долините на река Струма и река Места. На север Пирин е отделен от планината Рила чрез седловината Предел (1140 м.). Северната граница на Пирин се определя от река Раблева (ляв приток на Бяла река), долното течение на река Кулина, самата седловина Предел, река Еловица и нейното продължение река Градевска, което продължение е разположено след село Градево до вливането на Градевска река в река Струма. На юг Пирин се отделя от планината Славянка чрез Парилската седловина - надморска височина 1170 метра. Освен Парилската седловина на юг границата на Пирин се определя от река Мътница, река Буровица и река Калиманска; западната граница е ясна - река Струма и Петричката котловина. На изток границата на Пирин следва Разложката котловина, пролома Момина клисура и Гоце Делчевската котловина. Пирин заема площ около 2585 квадратни километра.
В България Пирин е втората по височина планина след Рила; в Европа се нарежда на седмо място. По-високи от Пирин са планините Кавказ с връх Елбрус (5642 м.), Алпите с вр. Монблан (4808 м.), Сиера Невада с вр. Муласен (3479 м.). Според един наш приятел - испанец, художник от Барселона, Сиера Невада предлага уникалната възможност сутрин да караш ски, да се качиш на влака и след обяд да отидеш на плаж при температура от 30 градуса по Целзий. Малко неверятно, но кой знае - може и да е възможно да се направи, особено през май - юни... Освен това по-високи от Пирин са Пиринеите с връх Ането (3404 м.), Рила с връх Мусала (2925 м.) и Олимп с връх Митикас (2919 метра). На някои острови в рамките на Европейския континент също се срещат по-високи върхове - например на остров Сицилия е разположен доста известният връх - вулкан Етна, висок 3263 метра. Средната надморска височина на Пирин е 1033 метра. Морфометрично Пирин се дели на три дяла - северен, среден и южен. По права линия Пирин има дължина точно 60 километра, измерено между Предела и Парилската седловина, а максималната ширина на планината е 40 километра - от град Сандански до село Обидим, измерено в направление северозапад - югоизток. Интересен факт: до 1920 година след Христа географите са били в голяма грешка и са смятали Пирин за доста по-обширна планина - в нейните очертания са включвали планините Алиботуш (Славянка), Смийница, Кушница и доста по-малки възвишения. По този начин Пирин е достигал дори до Бяло море и е бил най-голямата планина с алпийски релеф на Балканите. В днешно време споменатите планини са отделени като самостоятелни геоморфоложки образувания.
Северен Пирин се простира между седловината Предел и Тодорова поляна (1883 м.). Този дял е най-високата и най-красива част от планината и е почти изцяло с алпийски характер. Тук е разположен връх Вихрен - 2918 метра. Тук главното било е много тясно и заострено, обикновено с ширина до 10 метра, а на някои места - и до половин метър. Такива места са карстовият ръб Кончето, Кралевдворската стена, билото от връх Джано до Ченгелчал. От главното било на Северен Пирин долините на няколко реки отделят високи странични била (повече информация за билата и хребетите в Пирин прочетете тук...):
Синанишко странично било - между долините на Влахинска река и Санданска Бистрица. Това било е дълго около 12 километра. Тук са разположени върховете Синаница (2516 м.), Конски кладенец (2309 м.) и Георгийца. Често се посещава от туристи, почти колкото Главното било
Каменишкото било - между долините на Санданска и Пиринска Бистрица. Това било е силно насечено, тук влизат връх Смирненски (по-известен като Малка Каменица - 2670 м.), Каменица (2822 м.), Яловарника, (2785 м.). Всъщност тук са едни от най-интересните туристически обекти в цял Пирин, като изключим Вихрен, Кутело и Кончето. В Пирин може би всичко е интересно - стига човек да се интересува от скали, пропасти и камъни
Билото на Котешки чал - отделя се от главното било при връх Бански суходол в североизточна посока. Височината на това разклонение е 2715 м. Изключително рядко се посещава от туристи, тъй като на места достига до ширина от 10 см. и преминаването през него е възможно само с алпийски способи и осигуровка
Тодорино странично било - това е малко било, което включва един връх с три точки - Малка, Средна и Голяма Тодорка
Полежанско било - на север от връх Момин двор между долините на река Демяница и Добринишка река, е Полежанското било. Тук спадат връх Джангал (2730 метра), Голям Полежан (2851 метра), каменната стена на рида Обидимски Ушици (2802 метра), Стражите, връх Малък Полежан и много други. Отново доста интересно било, при това много лесно достъпно. Не е необходимо дори да се съобразявате с работното време на лифта от хижа Гоце Делчев до хижа Безбог - през лятото спускането отнема около два часа и е технически лесно
Среден Пирин се огражда от седловината Тодорова поляна и Попски преслап (нарича се още Попови Ливади и има надморска височина от 1410 м.). Този дял е по-малък и по-нисък. Северната част на главното му било е по-тясна, на юг то се разширява и образува плоското било Добро поле, което се спуска много стръмно на изток и запад. Тук се издига и най-високият връх в този дял - Ореляк (2099 м). Други върхове тук са Мурата, Влашки мандри и Вълчи пресеки. Връх Ореляк се разпознава много лесно - върху него е разположена антена на ретранслатор, който се вижда почти от една пета от територията на България - от Мелник, от западните била на Родопите, от цялото поречие на река Струма и т.н.
Снимка на Пирин планина, направена от връх Джано. Вижда се Поповото езеро, а в центъра на кадъра е връх Джангал. Вдясно най-високо се издига връх Голям Полежан, а вляво е връх Момин Двор.
В тази снимка на Пирин има една грешка, която нашият екип е допуснал от недоглеждане. Ако някой посетител на сайта www.bg-tourinfo.com открие настоящата грешка, молим да пише на адреса на координатора - ralev@bg-tourinfo.com. Ще обявим въпросния посетител публично за отличен познавач на географията на Пирин. Снимката е направена от връх Каменица около 19.00 часа след обяд, през месец август при отлични метеорологични условия. Възможно е да има и повече грешки, умоляваме всеки който открие повече от една грешка да ни пише незабавно! Наградата за откриване на повече от една грешка е студен RedBull.
Южен Пирин се простира на юг от седловината Попски преслап и достига до Парилската седловина. В северната част на Южен Пирин и в страничните била върховете са по-високи и заострени, а в южната част - сравнително заоблени. Най висок е връх Свещник - 1973 метра.
В геоложко отношение Пирин е голяма антиклинала с гранитно ядро, припокрито на голямо протежение от палеозойски метаморфни скали. В начало на терциера около Пирин са се образували котловини, запълнени с езера, в чиито дъна са отложени утаечни материали. През младия терциер изригват вулкани и склоновете на планината се покриват с риолити и риолитови туфи. Северен Пирин е изграден главно от гранити и мрамори. На северозапад от вр. Вихрен и долината на река Бъндерица най-високата му част е заета от мрамори, на изток от долината на река Демяница - от гранит. Северната част на Среден Пирин е изградена от кристалинни шисти, южната - от мрамори. Главното ядро на Южен Пирин е от гранит, а периферните му части - от мрамори и кристалинни шисти. Полезните изкопаеми са слабо проучени. В миналото се е смятало че около Демиркапия и Демирчал има залежи от желязо, поради което и тези географски обектив носят такова име - демир на турски означава желязо. Дори в миналото в района около село Пирин се е извършвал добив на желязна руда, но някъде в началото на XX век добивът е преустановен по икономически причини - не се е добивало в достатъчни количества.
На много места в котловините около Пирин вследствие разломната тектоника бликат топли извори - при Симитли, Сандански, Баня, Добринище, Елешница, Огняново, Гърмен и други. Поради това в много от тези населени места са изградени СПА-центрове и минерални бани.
В Пирин са обособени няколко резервата - информация за тях прочетете в тази секция на нашия сайт... Резерватите в Пирин (както и другите резервати, обособени според българското законодателство) са защитени територии, в които има пълна забрана за строеж и извършване на всякаква стопанска дейност. Забранено е да се ловува, риболовът също е забранен. Това е направено с цел да се защити максимално естествената среда на животни и растения и да се съхранят множество застрашени видове от изчезване. На теория е забранено и преминаването на туристи през резерватите, но на практика рядко се следи дали тази забрана се спазва. А и туристите са в най-общия случай интелигентни и информирани хора, които не оставят след себе си отпадъци, не вдигат шум и не вредят на природата. Отделно от резерватите е обособен и Национален парк Пирин - той е също със защитен статут. Основните резервати в Пирин са:
Геоморфоложкото оформяне на Пирин започва по време на терциера. Издигането му е прекъсвано от продължителни спокойни периоди, когато се оформят денудационни повърхнини. Остатъци от тях се наблюдават на височина 2600, 2200, 1600 и 1200 м. Най-добре е запазена денудационната заравненост на 2200 метра, тя очертава корпуса на високата част на Пирин. В началото на кватернера, едновременно с най-силното издигане на планината настъпва ледников период. Планината е покрита с постоянен сняг над 2300 метра, тъй като територията на България е доста на юг и не се наблюдава континентално заледяване, каквото има по това време в Централна Европа - Полша, Чехия и Германия. Старите земеповърхни форми са били подложени на екзарация. Най-добре развити са ледниковите форми по североизточния склон на планината, които й придават алпийски вид - циркуси и циркусни езера, ледникови долини, морени, висящи ледници и др. Циркусите, издълбани в мраморната и гранитната покривка, са заети от ледникови езера. Ледниковите долини са най-добре изразени по северозападния склон. По двата бряга на долината на река Демяница са образувани типични висящи ледникови долини. Челните морени се спускат до 1100 метра надморска височина (река Демяница) и до 1500 - 1600 метра (река Бъндерица и Пиринска Бистрица). Долините на реките в Пирин са дълбоки и тесни - според геолозите това говори за по-късно издигане на Пирин. В Среден и Южен Пирин поради по-малката надморска височина липсват ледникови форми. В мраморите преобладават карстови форми. Склоновете се спускат стъпаловидно към долината на р. Струма, а към долината на Места - с разседни откоси.
Циркусът е много типично скално образувание, което се среща много често във всички планини от алпийски тип. Той представлява вдлъбнатина с форма на кресло, която вдлъбнатина се е формирала при топенето на ледниците. В най-ниската част на креслото обикновено се открива езеро, което предвид начина на образуване на циркуса е с ледников произход. От страната на циркуса, която не е оградена от скали, изтича река, която се захранва от езерото. Логично е през пролетта и началото на лятото тази река да е най-пълноводна; през есента много от тези реки пресъхват. В Пирин се срещат много циркуси (информация за циркусите в Пирин прочетете тук), най-забележителните от от които са:
Кременски циркус - в него се намират Кременските езера, отлично се вижда от връх Джано
Брезнишки циркус - в него се намират Брезнишките езера, името му идва от село Брезница
Каменишки циркус - в този циркус се намират Каменишките езера. Противно на очакванията, Каменишкият циркус не е близо до връх Каменица, дори може да се каже че няма нищо общо с върха. Връх Каменица се издига върху собствено странично било (Каменишкото било), а Каменишкият циркус е разположен източно от Главното Пиринско било
Бъндеришки циркус - тук се намират множество езера (групата на Бъндеришките езера), най-големи от които са Дългото езеро и Рибното езеро. От този циркус изтича река Бъндерица
Башлийски циркус - от него изтича река Башлийца, в него са разположени и Башлийските езера
Поповозерен циркус - логично в него е разположена групата на Попoвите езера
Демянишки циркус - това е един обширен циркус, изходът на който е точно областта около хижа Демяница. В него се намират Валявишките езера, южно от този циркус стръмно се извисява връх Газей
Корнишки циркус - в него са Корнишките езера
Василашки циркус - в него пък са Василашките езера
Циркус Башмандра - в него езера няма, а само река - Средната река
Разложки Суходол - това е сух циркус, разположен в подножието на едноименния връх. Поради варовиковите скали, от които е изградена основата на циркуса, водата се просмуква в дълбочина и само на някои места на повърхността се вижда Суходолска река - типичен карстов район
Снимка на Пирин при зимни условия - планината по това време е доста ветровито и студено място
Освен циркусите много типични скални образувания за Пирин планина са ридовете. Срещат се няколко рида, като всеки един рид не е нищо по-различно от било, което е малко по размер - обикновено билата преминават по протежение на цялата планина, а ридовете започват и завършват в рамките на няколко километра. Основни ридове в Пирин са:
Янузов рид - малък рид, който започва от Главното Пиринско било и се спуска право на изток, разделя циркуса на Брезнишките езера от този на Корнишките езера
Кадиев рид - нарича се още Брезнишки рид, мощно скално било, което се отделя точно при връх Ченгелчал (Кривец) от Главното Пиринско било. Този рид отделя Брезнишкия циркус от Каменишкия циркус - двата циркуса не особено ясно изразени и нямат типичната форма на циркуси, но в тях има по няколко езера
Кременски рид - разположен е южно от Кременските езера, добре се вижда от връх Джано
Котешки рид - може би най-екстремното място в Пирин, преминава се само с алпийска екипировка
Климатът на Пирин е планински със средиземноморско влияние, изразено по-добре по долината на река Струма, отколкото по долината на река Места. Средната януарска температура при Банско (936 м надм. вис.) е -1,9°, при Сандански (надморска височина - 190 метра) е 2,4°. Във високите части на планината преобладават снеговалежи. Силните бури и релефът благоприятстват образуването на големи снежни преспи, които дават началото на лавини (особено по склоновете на Вихрен и Тодорин връх).Около 75 % от площта на планината е намира над 1000 метра надморска височина. Средните годишни температури логично намаляват с увеличаване на височината - в Банско има средна годишна температура от 9 градуса по Целзий, а на връх Вихрен - 3.7 градуса. Най-ниска е температурата в циркуса Голям Казан - 0.3 градуса. Високите части на Пирин задържат снежна покривка за период от 5 до 8 месеца годишно; в някои места, наречени снежници, има сняг през цялата година - такъв е въпросният циркус Голям казан. Преобладаващи са северозападните ветрове, а през зимата - югозападните. Най-благоприятни за туризъм в Пирин са месеците юли, август, септември и октомври, а най-неблагоприятни - декември, януари и февруари поради гъстите мъгли, снежните бури и увеличената лавинна опасност.
От Пирин водят началото си реките Бяла, Демяница, Бъндерица, Ретидже, Туфча и други (притоци на река Места). Притоци на река Струма са Пиринска Бистрица, Влахинска река, Санданска Бистрица, Мелнишка река, Голешевска река и др. Реките в Пирин планина са буйни, с планински характер. Най-дълга е Пиринска Бистрица. Почти половината от оттока е през пролетта. На река Пиринска Бистрица е построен ВЕЦ "Петрово", а на река Изток (приток на река Места, дълъг 16.5 километра) - ВЕЦ Разлог. Приток на река Места е и реката Глазне, която тече през Банско и се образува от сливането на реките Бъндерица и Дамяница. Покрай тези реки са разположени и хижи със същите имена.
Езерата в Пирин и карстовите извори по периферията на планината са голямо водно богатство. Срещат се около 164 езера; 119 от тях постоянни, а останалите са малки, пресъхващи през лятото. По-голямата част от езерата са разположени по главното и по страничните била на Северен Пирин (90% от езерата са на височина от 2100 до 2450 м). Най-високо разположено е първото от Полежанските езера (2710 м), найниско - последното от Поповите езера (2027 м). Дължината им варира от 45 до 500 м. Площта им е малка (от 1 до 123 декара). Най-голямо по площ (123.6 декара) и най-дълбоко (29.5 м) е второто Попово езеро. Формата им е закръглена, неправилна. Голяма част от тях са групирани и се оттичат едно в друго - Бъндеришки, Василашки, Попови, Кременски, Каменишки, Влахински и др. Поради късия вегетационен перигод (юли - октомври) езерата са бедни на висша флора. В някои от тях има водорасли, железни бактерии, ракообразни, пъстърва и др.
Най-ниските части на котловините са покрити с алувиално - глинесто - песъчливи почви, равните площи на в планинските стъпала - с кафяви горски, които над 1600 метра преминават в планинско - горски почви, а над 2200 и в планинско - ливадни. Растителността в Пирин има вертикално разпределение с 5 растителни пояса: растителни видове, близки до средиземноморските (бял дъб, габър), развити дърху предпланинските склонове; широколистни (дъб, бук); иглолистни гори (бял бор, мypa), иглолистни храсталаци (хвойна, клек) и най-високо е поясът алпийската ливадна растителност. Характерни за Пирин са еделвайс, каменоломка, омайниче, теменуги и др. Животинският свят на Пирин е сравнително разнообразен - срещат се дива коза, сърна, мечка, вълк, дива котка, лисица, орли, соколи, глухар и др. По най-ниските склонове на планината се отглеждат тютюн, лозя, мак, фъстъци, плодове и др. Построени са и доста хижи в Пирин - по-посещавани са "П. К. Яворов", "Бъндерица", "Вихрен", "Яне Сандански", "Демяница", "Гоце Делчев". Срещат се и множество заслони, почивни бази, хотели, курортни комплекси и т.н.
Пирин е слабо населена планина. Селищата са съсредоточени главно в оградните котловини и по долините на река Струма и река Места. Известни градове и села са Разлог, Банско, Добринище, Брезница, Гоце Делчев, Мелник, Сандански, Брежани и други. Населението се слави с хайдушки нрав от няколко столетия - буйни, своенравни хора, с които е приятно да се пие и да се води мохабет на маса. Понякога са склонни да се смятат за македонци, т.е. за по-особена порода българи, въпреки че сепаратистки настроения в региона никога не е имало. За характера на македонците са изписани тонове литература, като най-общо битуват общоприети схващания от рода на "Що е маке, все е юнак." Съществува и друг стереотип. според който "Македонец човек - душа човек" и с който стереотип сме склонни донякъде да се съгласим. Според споделени впечатления на един чобанин от региона на Кърджали "Ние, българите, сме изроди. Както си седим, и става кавга. Ако съм македонец, мога и да те заколя". Държим да споменем - въпросният чобанин се казваше Ремзи Мустафа, но се самоопределяше като българин...
Таблица 3 - по-известни върхове в Пирин. Всеки връх е маркиран с хиперлинк, който сочи към подстраница с информация и снимки, като сме описали и някои от маршрутите за достигане на върха. По наши изчисления почти няма връх в Пирин, който да не може да се достигне с автомобил донякъде при летни условия, да се изкачи върхът и групата да се върне с авомобила до място за спане с топла вода, приличен ресторант и чисти чаршафи. Някои хижи в Пирин също предлагат добри битови условия, но много повече не могат да се похвалят с това. Според нас най-труден за еднодневен преход с финал в кръчма е връх Дженгал (Самодивски връх). В много случаи се наблюдава дублиране на две и същи имена на един връх - това се дължи на факта че по време на Възродителния процес през 1980-те години всички тюркоезични имена на върхове са заменени с български такива. Повечето от тях така и не успяват да се наложат, и единственият ефект от тази насилствена смяна е объркването на туристите. Така например връх Дженгал в картите от онзи период се нарича Самодивски връх; връх Сиврия се нарича връх Острец. За да бъде объркването пълно, в някои източници връх Дженгал се нарича връх Джангал! За да бъдем максимално прецизни, ние създадохме по една секция за всяко име - връх Дженгал, връх Джангал и Самодивски връх. Връх Бутин в много източници е отбелязан като връх Албутин. Връх Кривец е известен много повече със своето по-старо име - Ченгелчал.
| Хижи в Пирин | Надморска височина |
| Хижа Демяница | 1741 м. |
| Хижа Вихрен | 1950 м. |
| Хижа Пирин | 1840 м. |
| Хижа Яне Сандански | 1650 м. |
| Хижа Каменица (Беговица) | 1750 м. |
| Хижа Гоце Делчев | 1600 м. |
| Хижа Предел | 1300 м. |
| Хижа Попови Ливади | 1350 м. |
| Заслонът на Тевното Езеро | 2512 м. |
Таблица 4 - хижи в Пирин с тяхната надморска височина
За Пирин са характерни малките седловини между върховете, през които минават туристическите маршрути. На туристически жаргон те се наричат порти. Най-важните порти са:
| Седловина | Височина | Маршрут |
|---|---|---|
| Кралевдворска дясна порта | 2616 | хижа Тевно езеро - хижа Пирин |
| Кралевдворска лява порта | 2616 | хижа Тевно езеро - хижа Безбог |
| Тодорина порта | 2575 | хижа Вихрен - хижа Демяница |
| Башлийска порта | 2530 | хижа Вихрен - хижа Беговица |
| Мозговишка порта | 2520 | хижа Демяница - хижа Тевно езеро или Беговица |
| Бъндеришка порта | 2499 | хижа Вихрен - хижа Синаница |
| Дженгалска порта | 2489 | хижа Безбог - хижа Демяница |
| Беговишка порта | 2476 | хижа Демяница или Тевно езеро - хижа Беговица |
| Демиркапия | 2475 | хижа Гоце Делчев - хижа Пирин |
| Винарска порта | 2445 | хижа Демяница - хижа Яне Сандански |
| Синанишка порта | 2426 | хижа Яне Сандански, Беговица или Вихрен - хижа Синаница |
Таблица 5 - порти в Пирин
Както по-горе стана дума, най-голямото водно богатство на Пирин са красивите езера. На брой те са 186 и повечето от тях имат ледников произход, разположени са в малки и големи циркуси. Поради това те са сравнително дълбоки, бистри, а поради голямата надморска височина - изключително студени. От високопланинските езера в България най-голямото пиринско езеро (Поповото езеро) е едва на четвърто място по големина след Смрадливото, Долното Рибно и Близнака в Рила. Освен това Поповото езеро е и най-дълбокото в Пирин, но остава на второ място след Окото в Рила. Пирин е на първо място само по най-високо езеро - Горното Полежанско (2710 м), разположено на един метър по-високо от Леденото езеро под връх Мусала.
Най-големите и важни езера и езерни групи са:
| Езерна група | Брой езера |
|---|---|
| Попови езера | 11 |
| Кременски езера | 5 |
| Бъндеришки езера | 16 (заедно с Муратовите езера) |
| Василашки езера | 12 (заедно с Тодорините езера) |
| Валявишки езера | 10 |
| Чаирски езера | 9 |
| Влахини езера | 5 |
| Самодивски езера | 3 |
| Малокаменишки езера | 20 (но от тях някои пресъхват) |
| Беговишки езера | 6 |
| Превалски езера | 4 |
| Башлийски езера | 4 |
| Типицки езера | 3 |
| Влашки езера (Митрово и Аргирово езеро) | 2 |
| Брезнишки езера | 3 |
Таблица 6 - езера в Пирин (има ги описани и по-горе) и езерни групи. Тук няма толкова известна езерна група като Рилските езера, но също има какво да се види!
От геоморфоложка гледна точка Пирин е хорст с гранитно ядро, покрито със стари метаморфни скали. Около 62 % от състава на Пирин включва гранит; според други автори основната скала на Пирин е южнобългарски гранит (55 %), 20 % от състава на планината е от гнайс и протеозойските мрамори са останалите 25 %. Като планинска верига Пирин започва да се оформя в средата на терциера, а през кватернера едновременно с издигането започва и заледяване на Пирин. Според много геолози заледяванията са не едно, а две, при които долната граница на леда е достигнала 2200 - 2300 метра, т.е. целият Северен Пирин е бил един голям ледник. Преди около 18 000 години ледовете окончателно се разтопили, при което се оформили днешните интересни скални гребени - Дончови караули, Стражите, Малкото Конче. През ледниковите периоди гранитните върхове са понижили своята височина и са станали по-ниски от мраморните - последните поради структурните особености на мрамора са засегнати много по-малко от този процес. Поради това най-високите върхове в Пирин (Вихрен и Кутело, и двата над 2900 метра) са изградени от мрамор. Двата най-високи гранитни върха пък (Каменица и Полежан) са разположени случайно или не в областта на странични била, носещи техните имена.
Освен планината името Пирин носи и футболният отбор на Благоевград. Отборът е основан през 1934 година и първоначално носи името на Христо Ботев. Впоследствие е преименуван на ДФС Пирин - това става през 1970 година. Предвид хайдушките традиции в региона, феновете на ПФК "Пирин" са известни със стремежа си да се сбият с агитката на противниковия отбор, по възможност да обърнат автобус, да изпочупят стъкла и да нанесат други материални и нематериални щети на противника. Български футбол - какво да правиш... Все пак е необходимо доста да поработим над себе си, докато достигнем изявите на англичани, испанци и латиноамериканци! Повече информация за футболен клуб "Пирин" има на адрес www.pirinfc.com
Национален парк "Пирин" заема значителен дял планината. Повече информация за резерватите в Пирин прочетете тук... В исторически план границите, режима и управлението на територията на парка са претърпели редица промени. На 8 ноември 1962 г. е обявен Народен парк "Вихрен" със Заповед на Главно Управление на горите при Министерския съвет. Площта му е 6 212 хектара и обхваща най-високите части на Демянишки и Вихренски дял. През 1974 г. със Заповед на Министерство на горите и опазване на природната среда, той е разширен и преименуван на Народен парк "Пирин". Важна година в историята на управлението на парка е 1979, когато се сформира самостоятелна Дирекция към Министерство на горите и горската промишленост, със седалище в град Банско. С приемането на Закона за защитените територии през 1988 (апогея на тоталитаризма според историците) на парка се определя статут на национален парк и той преминава на пряко подчинение на Министерство на околната среда и водите. Площта му е 40 332.4 хектара. Тя е изключителна държавна собственост и граничи със седем общини на област Благоевград - Гоце Делчев, Банско, Разлог, Симитли, Кресна, Струмяни и Сандански. В територията на парка попадат два големи природни резервата. Резерватът "Баюви дупки - Джинджирица" е един от най-старите резервати в България. Обявен е през 1934 г. с цел да се опазят естествените реликтни гори от бяла и черна мура и голямото разнообразие от растителни и животински видове. През 1977 г. е обявен за биосферен резерват по програмата "Човек и биосфера" на ЮНЕСКО. Резерватът "Юлен" е обявен през 1994 г. Той крие изключително разнообразие на горски, субалпийски и алпийски екосистеми, и красотата на всички форми на алпийския релеф. Два по-малки резервата са резерват Ореляк и резерват Тисата. Поради своя уникален природен комплекс от 1983 г. НП "Пирин" e обект на Световното наследство според Конвенцията за природното и културното наследство на ЮНЕСКО.
Релефът на парка е с подчертано алпийски характер - срещат се повече от 80 върха с надморска височина над 2500 метра. Вътрешното планинско заледяване в резултат на трайното планинско охлаждане е оставило трайни следи върху облика на планината. Под въздействие на глациогенните и геокриногенните процеси са се формирали заострените и насечени върхове, стръмните и урвести склонове, под които са се формирали специфичните кресловидни форми - циркусите. По техните дъна и циркусни тераси са разположени езерата на Пирин, от които водят началото си буйни реки. Интересни форми се образуват от голия карст на Пирин, развит основно в мраморния дял на планината. Там по дъната на циркусите са оформени десетки понори, пропасти и пещери, а по сенчестите места през лятото се белеят снежници. Сайтът на национален парк Пирин е www.pirin.bg, там е поместена важна информация като възможности за туризъм в планината, екоинициативи на местни активисти; има дори онлайн - формуляр за подаване на заявление за паша на всякакъв вид добитъци. Полезна информация има и на www.visitpirin.net, но там алпийската част на планината, която е като че ли по-интересна, е описана по-накратко.
Климатът на Пирин е планински със средиземноморско влияние. Характерни са честите промени на атмосферните условия - събират се облаци, започва да вали, дъждът преминава в градушка и само след 15 минути Слънцето се усмихва на мокрите до кости туристи. Опасни са мъглите, особено при недобре маркирани пътеки - успяхме да се заблудим с голям успех под връх Синаница и само бързината и липсата на тежки раници ни спасиха от замръкване насред маршрута. Много неприятно!
Почвените типове са много разнообразни. Срещат се кафяви горски почви, планински горски тъмноцветни почви, планинско - ливадни и хумусно - карбонатни почви. По билата на върховете почви няма, срещат се само камънаци, покрити с мъхове и лишеи. Въпреки че Пирин е младонагъната планина, тя има сравнително дълга геоложка история - около 200 милиона години. Едва през терциера и кватернера обаче започва по-бурно планинообразуване; всичко това, съчетано с особеното географско положение, релефа и климата, е изиграло важна роля за наличието на голям брой редки растения и растителни съобщества.
На територията на Национален парк "Пирин" се срещат 1315 растителни видове и подвидове. Сред тях има представители на средноевропейската, евросибирската, евроазиатската, малоазиатската, арктоалпийската и субсредиземноморската флора. Около 10 % от видовете се срещат само на Балканския полуостров, а повече от 50 - само в България. Установени са и 18 вида пирински (локални) ендемити:
Урумови (по името на откривателя - Oxytropis urumovii)
Кожухаров окситропис (Oxytropis kozuharovii)
Пирински мак (Papaver degenii)
Пиринска ливадина (Poa pirinica)
Йорданово зеле (Brassica nivalis ssp. Jordanoffii)
Бъндеришко и Пиринско шапиче (Alchemila bandericensis)
(Alchemila pirinica)
Келерерова асинеума (Asyneuma kellererianum)
Пиринска песъчарка (Arenaria pirinica)
Пиринска острица (Carex pirinesis)
Вихренска злолетица (Erigeron vichrensis)
Давидов лопен (Verbascum davidoffii)
Малка пиринска власатка (Festuca pirinica)
Стояново еньовче (Galium demissum ssp. stoyanovii)
Пирински девесил (Heracleum angustisectum)
Яворкова кльопачка (Rhinanthus javorkae)
Пиринска мащерка (Thymus perinicus)
Кошаниново бясно дърво (Daphne kosaninii)
В Червената книга на България фигурират 126 растения, а защитените са 59 на брой. От горите най-разпространени са иглолистните - 93.3 % предвид надморската височина на Пирин. Ценни и неповторими са горите от терциерните реликти и ендемитни видове - бялата мура (Pinus peuce) и черната мура (Pinus heldraichii) и най-вече тези на възраст 250 - 300 години и повече. Тук се намира и Байкушевата мура от вида черна мура - екземпляр на възраст около 1300 години, т.е. връстник на Българската държава. Първите измервания установяват размерите на дървото - височина 30 метра и обиколка на ствола 7.6 метра. Точната възраст е определена през 1897 година от Константин Байкушев чрез специално доставен от Германия преслеров свредел.
Животинският свят на Пирин също е много богат и разнообразен. Установени са 2091 вида безгръбначни животни, от които 294 редки (стенотопни) вида, 216 ендемита, 176 реликта и 15 вида, които присъстват в европейски и световни списъци на застрашените видове. Helix pomatia например е включен в регистрите ESC, BC-III, HDV и системата Corine. На територията на Пирин се срещат 6 вида риби, 8 вида земноводни и 11 вида влечуги. От рибите планинският кефал (Leuciscus souffia) е включен в Приложение 3 на Бернската конвенция и Приложение 2 на Директива 92/43 за местообитанията.
В Пирин са установени 159 вида птици, два от които са включени в Световната Червена книга. Всички тези 159 вида съставляват 40 % от птичето разнообразие в България. Гнездящи двойки на територията на националния парк са: малък красив орел (Aquila pomarina), скален орел (Aquila chrysaetos), малък орел (Hieraaetus pennatus), ливаден дърдавец (Crex crex), пернатонога кукумявка (Aegolius funereus) и трипръст кълвач (Picoides tridactylus). Природозащитният статус на тези птици е както следва: Червена книга на България - 31 вида, застрашени - 22 вида, BONN - 54 вида, IUCN Red list - 2 вида, BERN - 148 вида, CITES - 29 вида, DIR 79/409 - 40 вида, EMERALD - 37 вида.
Бозайниците на територията на Пирин са представени от 45 вида, които са около 50 % от сухоземните бозайници в България. Тук се срещат едни от най-големите популации от дива коза (Rupicarpa rupicarpa balcanica), която е балкански ендемит. Според биолозите в Пирин се срещат около 250 - 260 индивида от този вид. Незнайно защо дивата коза е дала своето име на един вид уиски, произвеждан в Асеновград. Има мечки, елени, сърни и други по-дребни бозайници. Според разкази на кравари през лятото на 2006 година при нападение от мечка - стръвница са разкъсани две телета, след което мечката изчезнала бързо сред клековете. Бозайниците са със следния статус: в Червена книга на България са включени 5 вида, застрашените видове са 3 на брой, в IUCN Red list са включени 12 вида, в BONN - 14 вида, в BERN - 37 вида, в CITES - 3 вида и в DIR 79/409 - 24 вида. Видовете, включени в Световната Червена книга, са шипобедрената костенурка, големият нощник, вълкът, пъстрият пор (Vomela peregusna) и видрата. Застрашени от изчезване в Европа са дългоухият прилеп (Plecotus auritus), лешниковият сънливец (Muscardinus avellanarius), сляпото куче (Microspallax leucodon) и мечката. Освен това в Пирин се среща златка, белка, пъстър пор, дива котка, скален орел, глухар, лещарка, бухал, черен кълвач, трипръст кълвач и други видове.
В парка попадат два природни резервата - Юлен и Баюви дупки - Джинджирица. Последният е един от най-старите резервати в България, обявен е през 1934 година с цел да се опазят естествените реликтни гори от бяла и черна мура, както и много растителни и животински видове. През 1977 година е обявен за биосферен резерват по програмата "Човек и биосфера на Юнеско". Резерват "Юлен" е обявен през 1994 година, крие голямо разнообразие от горски, алпийски и субалпийски екосистеми и всякакви форми на алпийския релеф.
В растителногеографско отношение в Пирин се срещат три пояса. Първи е буковият пояс - започва от височина 900 - 1000 метра и достига до около 1500 - 1600 метра. В този пояс се среща обикновен бук, рядко има смесени растителни съобщества - с участие на черен бор, ела или смърч. В много ограничени участъци се намират ограничени популации от чисто иглолистни дървета.
Над буковия пояс, от височина 1600 до 2000 - 2200 метра, се разполага поясът на иглолистните дървета. За разлика от буковия пояс тук съставът на растителността е доста разнообразен - среща се бял бор, смърч (който предпочита повече силикатните терени), бяла мура (която е балкански палеоендемит). Характерни са и съобществата от балканския субендемит черна мура, които обитават мраморни терени и нерядко образуват самостоятелен пояс върху тях. Най-често това се наблюдава по склоновете между върховете Вихрен и Окаден, където черната мура образува горната граница на гората. В района на град Банско черната мура достига до долна граница от 1100 метра надморска височина. Сравнително често се среща и обикновената ела. От храстовите растения често се срещат сибирската хвойна и черната боровинка, а от тревните - чернеещата власатка, мощната власатка, картълът, балканският власец, твърдолистната гъжва и други. Легенда за Байкушевата мура....
Високопланинският храстов пояс започва от 2100 и достига до 2500 метра надморска височина. Състои се основно от клек, тъй като малко други растения са способни да устоят на жестоките атмосферни условия на тези височини. Между клека се разполагат и отделни екземпляри от сибирската хвойна - тези видове са силно приспособими и се развиват и върху силикатни, и върху мраморни терени. Ако преобладават мраморните терени, се срещат повече видове с южна природа - пензесова власатка, твърдолистна гъжва, маслинолистно бясно дърво, кошаниново бясно дърво, пирински чай, теснолистен клин, сърцевиднолистна глобулария и т.н. Съобществата на черната боровинка обитават главно силикатни терени. Изобщо върху последните се развиват растителни видове с арктическа и алпийска природа, а върху мраморните терени - по-южни видове. Все пак мраморът се среща на по-голяма надморска височина в Пирин - най-високите върхове са мраморни върхове, където южните видове не могат да виреят добре, може би поради това и растителността там е бедна.
Високопланинският тревен пояс започва от 2400 - 2500 метра надморска височина и достига до 2800 - 2900 метра, където се срещат основно камънаци, покрити тук - там с мъхове и лишеи. В този пояс се наблюдава още по-голяма диференциация между растителността в областта на мраморните и силикатните терени. За мраморните терени са характерни съобществата на гълъбовата гъжва, корабенската гъжва, китайбеловата острица, сребърника, мрежолистната върба, белардиевата елина и други. Върху силикатни терени расте извитата острица, скалната полевица, разпростряната власатка, високопланинската гъжва, триделнолистната дзука, синята боровинка, черният емпетрум - всичко това са типични представители на арктоалпиския растителен елемент. Тъй като в този пояс се задържат почти целогодишно преспи, може да се говори за наличие и на субнивални елементи - жерардиева класица, безстъблено плюскавиче, срещуположнолистна каменоломка (Saxifraga oppositifolia) и т.н. Споменатите по-горе балкански и български ендемити се срещат основно в този пояс на планината. Има дори видове, познати единствено и само от Пирин - теснолистен изоетес, шпрунерова каменоломка, нежна аубриета, яснолистен клин, скална кернера, македонска ливадина, горчива телчарка, дългоцветна иглика, жакенова гъщарка, милоцветна острица. За хора, които не разбират много от ботаника, тези названия звучат на китайски, но за биолозите Пирин е един неизчерпаем източник на познания и нови предизвикателства.