Байкушева Мура

Байкушева мура

Байкушевата мура е дърво от вида черна мура (Pinus leucodermis) на възраст около 1300 години. Намира се в Северен Пирин, на около 300 метра над хижа "Бъндерица". Асфалтовият път от хижа "Бъндерица до хижа "Вихрен" образува леко разширение, което е удобно за паркиране; от самия път се вижда оградено пространство, в което се разполага самото дърво. Освен това в ограденото пространство се намира и паметник на трима алпинисти с надгобна плоча. Оградата и табелите се виждат от пътя, поради което е трудно човек да не открие Байкушевата мура. Дървото е открито през 1897 година от лесовъда Константин Байкушев (виж по-долу) и се намира точно на 1930 метра надморска височина. Кръстник на мурата е Йонко Вапцаров от Банско, баща на известния поет Никола Вапцаров. Йонко Вапцаров е бил водач на експедициите на Константин Байкушев през 1909, 1914 и 1915 година. Всъщност първата експедиция в района е организирана през 1897 година от цар Фердинанд - по това време Пирин все още е бил в пределите на Османската империя, но българските власт вероятно са имали апетит да се докопат до тази актрактивна планина. Във въпросната експедиция е взел участие и Йохан Келелер, личен приятел на княз Фердинанд (по това време България все още не е била независима и владетелят не се е наричал цар), австрийкси градинар и известен спеицалист по алпийски растения.

Височината на дървото е 26 метра, диаметърът на ствола е 2.2 метра, а обиколката му - 7.8 метра. Необходими са шестима доста едри мъже, за да може да се обгърне с ръце стволът. Това е най-старото иглолистно дърво у нас, в същото време и едно от най-старите дървета в света. Не може да се сравнява по възраст с калифорнийските секвои, много от които са на около 3 - 4 хиляди години, но за умерения климатичен пояс определно е забележително дърво. Около дървото се открива доста по-млад подраст, който говори за опустошителен пожар в региона с неизвестна дата. GPS координатите на Байкушевата мура са N 41 градуса 46 минути 01.00 секунди и E 23 градуса 25 минути 22.8 секунди.

В България Байкушевата мура е второто по възраст дърво след Гранитския дъб в село Гранит, Старозагорско, който е на възраст 1650 години. Ентът Дървобрад от "Властелина на пръстените" на Дж. Р. Р. Толкин казва нещо запомнящо се: "Най-накрая да срещнеш човек (а всъщност говори за елфа Леголас), който наистина да се интересува от дървета" - ако сте попаднали тук с помощта на Google или Yahoo, тези думи се отнасят и за вас :-). Ако желаете да прочетете легендата за Байкушевата мура, кликнете тук - ще попаднете на нещо изключително интересно и въпреки леко шовинистичния тон, много хубаво...

Мурата е вечнозелено иглолистно дърво от семейство борови, разпространено в планините на височина между 1000 и 2100 метра над морското равнище. В Европа са разпространени бялата и черната мура - съответно Pinus peuce et Pinus leucodermis на латински. Бялата мура е петоиглен бор с лека и здрава, трайна и смолиста дървесина. Видът е ендемичен за северната и централната част на Балканския полуостров, в България се среща основно в Рила и Пирин. Черната мура пък е двуиглен бор с твърди игли. Нейната дървесина е твърда и тежка, изключително здрава, използвана в строителството, бъчварството, в миналото - в корабостроенето и т.н. Среща се в Северозападната и централната част на Балканския полуостров, а в България - основно в Пирин и Славянка. Освен Pinus leucodermis черната мура носи и научното наименование Pinus heldreichii Christ. В Пирин се срещат обширни вековни мурови гори - всъщност планината е едни от малкото места в света, където се срещат такива екосистеми, поради което е включена в световната листа на природното наследство на ЮНЕСКО. Подобно на бялата мура (Pinus peuce Griseb) черната мура е терциерен реликт, оцелял единствено в югоизточна Европа след последното глобално заледяване. Среща се сравнително ограничено във високите планини на Северна Гърция, Албания, Македония, Босна и Херцеговина, Черна гора и съвсем малко в Апенините в Южна Италия. Тъй като е много светлолюбив и бавнорастящ вид, черната мура може да се пребори с конкуренцията на бързорастящите други видове единствено на сухи припечени склонове от мрамор или доломити, на които няма почти никаква почва. В планините в България и региона само допреди 100 - 120 години са идвали малко ботаници и поради това черната мура остава неизвестен вид. Едва на 31.07.1851 година директорът на ботаническата градина в Атина Теодор фон Хелдрайх събира материали от черна мура от района на Олимп и ги изпраща на приятеля си Пиер Боасие в Женева. Последният е швейцарски ботаник, автор на прочутата монография "Flora Orientalis". Материалите обаче са отлежали почти 12 години в хрбария на Боасие; Теодор Хелрайх се съмнява че черната мура много наподобява морския бор (Pinus maritima). Няколко години по-късно друг ботаник от Швейцария (Херман Христ) се ориентира правилно и обявява черната мура за нов биологичен вид. За съжаление описанието е публикувано в специализирано списание, което се издава в Базел и не е много популярно. Поради трудната комуникация между изследователите в онези времена дървото е описано отново само година по-късно от друг ботаник - Франц Антоан от Австрия, който дава латинското наименование Pinus leucodermis, което название се използва и до днес.

Черната мура живее доста дълго и при вземане на проба от дърво може да се анализират промените в климата в минали години. Това се дължи на факта че за една година дървото образува само един годишен пръстен; при сухи години пръстените са с по-малка ширина. Оказва се обаче че лимитиращо влияние имат и много студените зими и лета - не само влагата, но и температурата е от значение. Често една тежка година създава предпоставки за по-слаб растеж и през следващите няколко години. Пожарите унищожават значителна част от по-младите дървета, но поради по-дебелата си кора старите оцеляват, хвърлят семена върху оголения терен и така се осъществява промяна в генофонда на популацията. Според исторически данни големи пожари в региона са бушували през 1830 година и някъде около 1780 година. Лавините също оказват влияние върху популациите от черна мура - последната по-голяма лавина е паднала през 2005 година; през 1963 година обаче е паднала огромна лавина, поради което в долината на река "Бъндерица" през цялото лято дървари са събирали паднали мощни дървета. Според Христо Пеев (изследовател на явлението от онова време) лавината е натрупала огромна снежна преспа с височина 25 метра в долината.

Загиналите екземпляри от черна мура са от голямо значение за изграждането на хронологии. Понякога в труднодостъпни места е възможно едно паднало дърво да остане до 100 години. След като дървесината започне да се разпада, тя става отлична среда за поникване на семена на нови дървета. Ето защо лесовъдите препоръчват в горите да се запази поне малко количество мъртва дървесина.     

Планини в България    Пирин    Рила    Лицево - челюстна хирургия    Зъбни импланти    Али ботуш    Река Дунав    Мадарският конник

История на Видин    Бизнес провал    Видин    Връх Вихрен - информация и снимки    България    Закрит синуслифтинг    Бай Илия

Вход за байкушевата мура

Изкачване към Байкушевата мура - има указателна табела и дървени стълби. Дървото расте много близо до пътя за хижа Вихрен - просто паркирате автомобила встрани, изкачвате около 30 - 40 стъпала и сте там. За деца изкачването не представлява проблем, единствено трудноподвижни и много възрастни хора биха били затруднени. Виждали сме обаче и хора на видима възраст 85 - 90 години да стигат до Байкушевата мура без да се задъхат особено.

www.ralev-dental.bg    www.markov.ws    www.buchkova.com    www.ralev-dental.net    www.ralev.name    www.omegadentagroup.com

Стволът на Байкушевата мура

Стъблото на Байкушевата мура - дебел, мощен ствол, необходими са поне шестима души, за да го заобиколят напълно, хванати за ръце

Клоните на дървото

Байкушевата мура носи името на Константин Байкушев - български лесовъд, роден в град Трън на 10.02.1867 и починал на 14.08.1932 в град София. Завършил е лесовъдство в град Тарант (Германия) през 1889 година. Дългогодишен ръководител на българското горско дело и деен участник в законодателството по отношение на горите и природата. Освен това е и участник в службата по укрепване и залесяване. Изобщо, активната дейност на Константин Байкушев е свидетелство за това че дори и преди много години е имало изключително образовани и далновидни българи, загрижени за опазване на природната среда за поколения напред. Константин Байкушев е написал много книги и статии: "Лесовъдство" (1890), "Нашите гори" (1892), "Татарпазарджишки окръг в горско отношение" (1895), "Пак по нашите гори" (1896), "За нашето горско дело, ловът и риболовството" (1909). През 1897 година Константин Байкушев е успял да измери точната възраст на Байкушевата мура със специално донесен от Германия преслеров свредел.

Пейзаж от Пирин

Зъбни импланти    Планини в България    Връх Вихрен

Популации от Мура

Рила    www.dentalimplants.bg    www.ralev-dental.com    www.markova.info    www.simeonov.ws    www.bg-dentist.com

Имплантологичният портал на България

Гората около Байкушевата мура

Изглед към Пирин

Надгробна плоча

Надгробна плоча на трима загинали аспинисти - капитан Тодор Игнатиев, младши лейтенант Валентин Филипченко и старшина Аспарух Анастасов. Тримата са загинали на 05.08.1954, за съжаление не открихме никакви данни какво точно се е случило на тази дата. Липсват данни както в Google, така и в различните енциклопедии. Тримата са се числяли към личния състав на Българската Народна армия, както и повечето алпинисти от тези времена. Загинали са при изпълнение на служебните си задължения, липсва повече информация по случая.

Паметник на тримата алпинисти

Паметникът на алпинистите. През март месец 2013 година с нашия екип се свърза господин Петър Попов, който през август 1954 година е бил ученик в девети за десети клас. Човекът ни разказа следната история: през това лято е бил на преход в Пирин, тъкмо когато се е случила трагедията, е бил отседнал в хижа Вихрен. Разиграл се е следният екшън: две свръзки алпинисти са се катерели по стената на връх Вихрен - както е известно, това е най-високата катерачна стена в България. В един момент едната свръзка пада в пропастта - как и защо е станал инцидентът, не е известно. Третият алпинист си показва главата, за да види какво се случва, при което един камък пада върху главата му и той остава на място. Четвъртият е бил вече на върха и не е пострадал; говори се, че се е спуснал за по-малко от половин час от връх Вихрен до хижа Вихрен, при което половината му коса е била побеляла. Това се е случило вероятно поради силния стрес - описани са случаи на хора, преживели декомпенсиран стрес, при което косите им за по-малко от час побеляват напълно. Как и защо се получава това, от медицинска гледна точка в момента липсва обяснение. Благодарим на Петър Попов за предоставената информация; молим всеки, който може да каже още нещо по трагичния случай, да пише на адрес ralev@bg-tourinfo.com.

България

Рила    Лицево - челюстна хирургия    Планина Славянка    Планини в България    Имплантологичният портал на България

Пътеката за Байкушевата мура, заснета от връх Тодорка. От там всичко се вижда като на длан, но самото дърво се различава доста трудно