Добринище

Добринище е град в България, който е разположен в североизточното подножие на Пирин, на надморска височина от 820 метра. Намира се на 12 километра южно от град Разлог и на 7 километра от град Банско. През 1962 година в Добринище са живели 2570 жители. Климатът на града е умереноконтинентален; тук извират много минерални извори с температура от 30 до 45 градуса по Целзий и дебит от порядъка на 950 литра в минута. Минералната вода е хидрокарбонантно - сулфатно - натриева, флуорна, с радиоактивност до 35 емана и обща минерализация 0.30 - 0.36 грама на литър. Използва се в минералните бани при хронични ревматични заболявания, заболявания на периферната нервна система (невралгии и неврити), гинекологични заболявания и други. За първи път за Добринище се споменава през 1605 година.

В Добринище е роден първият български партизанин - Иван Козарев.

Пирин    Хижи в Пирин    Голена    Хлевен

История на Пирин    Гоце Делчев    Връх Джано    Кременски рид    Обидимски ушици    Окаденски циркус

От град Добринище до Гоце Делчев се стига по два пътя - единият е по долината на река Места. Другият се нарича Горния Дервент (Горния Древень според местния диалект в селата Обидим и Кремен). Пътят преминава през местността Харами Бунар и е строен от военни върху основата на стара пътека с някои изменения. В началото на Двадесети век военните са предпочели това трасе поради тактически и стратегически съображения - другият възможен път е през пролома Момина клисура. Строителните дейности по пътя Горен Дервент са извършени през 1900 - 1903 година. Пътят започва от Гоце Делчев и преминава през селата Баничан, Корница, Брезница, местностите Подлаг, Микево и Харами Бунар и достига до град Добринище. През втората половина на Двадесети век отделни участъци от този път са покрити с трошенокаменна настилка, а основното му трасе е изместено през местностите Кадиева Ливада, Мерданова Ливада, Чарка и Туфча. Името на пътя е Горен, защото е разположен доста по-високо от централния път по река Места; Дервент е дума с персийски произход, която означава планински проход, теснина, дефиле, клисура.

На три километра от Добринище в югозападна посока и на 4.5 километра югоизточно от Банско се намира местността Свети Никола. През нея преминава Светиниколската река; на нейния ляв бряг върху обрасъл с гора връх се намират останките на някогашно селище, датиращо от периода 2000 - 3000 години преди Новата Ера. За него няма запазени спомени сред населението, което е логично предвид периода, в който селището е съществувало. Липсват и находки за това в историческите извори. Предполага се че то обхваща площ от порядъка на 25 - 30 декара. Досега е разкрита и проучена само една малка част от селището - т. нар. Вътрешен град с площ от около 5 декара, който Вътрешен град е ограден от крепостни стени и стражеви кули пред портите. В най-високата част на древното селище е посторен параклис в чест на свети Никола. Този параклис лежи връху основите на раннохристиянска базилика от Четвърти век, която раннохристиянска базилика от своя страна се предполага че е построена върху тракийско светилище.

Недалеч, на около 300 метра от параклиса, се намира Светиниколският водопад. Той е разположен в местността Карпата на река Светиниколска. Съставен е от две части - долната е с височина на пада от около 5 метра, а горната - над 10 метра. Макар е лесно достъпен, водопадът много рядко се посещава от туристи.

Покрай пътя, който свързва Добринище и село Брезница, се намира местността Харами Бунар, която е спомената по-горе. Това са поляни и гора, разположени от двете страни на пътя. Тук са построени сгради на горското стопанство, кът за отидх и ВЕЦ. Край тях всяка година се провежда събор в памет на жертвите на Илинденско - Преображенското въстание от 1903 година. Името на местността произхожда от харамия - грабител, разбойник, и бунар - изкуствен водоизточник. В началото на Двадесети век пътят е бил доста оживен, а мястото благоприятства засади, каквито много често са устройвали крадци и разбойници. Някогашният извор, който се намира тук, в момента е каптиран и се използва за водоснабдяване на село Кремен. Много жители на това село свързват името на местността с харамията Георги Славин - Кременлията, който е действал с дружината си в региона. В края на миналия век се предложи името на местността да бъде сменено на Хайдушки Кладенец, но това название не се възприе.