Поповото езеро в Пирин
copyright©by everybody
Поповото езеро над хижа Безбог в Пирин. Това е едно от най-красивите езера в Пирин планина (а и изобщо в българските планини). Всеки турист е длъжен да го види поне веднъж през живота си - не си заслужава човек да не се наслади на подобна природна красота... Дори наши търговски партньори от Китай изявиха желание да видят това езеро ако някой ден посетят България по какъвто и да било повод. Източноазиатските народи са известни в цял свят със своя усет към хармонията и със своята способност да съзерцават един пейзаж или обект в продължение на часове (или няколко дни). В повечето туристически справочници обаче езерото се споменава с името Папаз Гьол. Разположено е между върховете Дженгал от запад и Сиврия от изток. Езерното корито е задълбано в основни скали, изграждащи прага, който го загражда от север. Надморската му височина е 2237 метра; Поповото езеро е най-голямото по размер езеро в Пирин. Има площ от 131.9 декара, дълбочина от 29.5 метра (което също го прави най-дълбокото езеро в Пирин), дължина 517 метра и ширина 452 метра. Водният обем на това езеро е изчислен на около 1.2 милиона кубични метра вода - колкото на един средно голям язовир. В северния край има малък остров, обрасъл с трева, а от езерото изтича река Ретидже. Местните хора вярват че Поповото езеро през различни канали в карстовия район се свързва с Бяло море - нещо, което е много малко вероятно предвид значителното разстояние.
Съществуват различни теории за произхода на името на Поповото езеро. Според някои много стари легенди тук е живеел зъл и избухлив бог - бог Бес от тракийската митология, на когото е бил кръстен и връх Безбог. Той излизал от езерото и гърмял, трещял, хвърлял мълнии и изливал водата на езерото надолу по долината на река Ретидже, която вода помитала всичко по пътя си. Според други легенди това е бил бог Перун, тъй като той се свръзва със светкавици и мълнии (както между другото и бог Зевс). Култът към бог Перун след приемане на християнството някак си естествено преминава в култ към Свети Илия, който също се свързва с гръм, трясък и мълнии - след смъртта си се възнесъл на небето с огнена колесница. Поради това и до ден днешен в региона свети Илия се почита много и има голям брой параклиси, наречени на него. Въпросният езически бог понякога пък се преобразявал на черен овен, който излизал от езерото, подмамвал стадата на овчарите и те се хвърляли в езерото и се издавяли. След приемането на християнството един поп решил да се приключи завинаги с всичко това, отишъл при езерото и започнал да чете молитви за прогонване на зли духове. От страх злият бог Бес изскочил от езерото, хванал попа и го хвърлил във водата, при което свещеникът се удавил и само шапката му останала да плува в езерото под формата на остров - затова и до днес островчето се нарича Килимявката. Страхът от злия бог Бес битува сред местното население много дълго време - до средата на XIX век, а според някои краеведи - дори до началото на XX век. Говорело се е че когато се запали огън, духът се успокоява и спира да прави злини, поради което овчарите непрекъснато са палели огньове покрай езерото. Били пренасяно в жертва овни. Мястото е имало сакрален характер въпреки лошата слава покрай бог Бес - тук са идвали поклонници и се е вярвало че който посети Поповото езеро, става хаджия. Това вярване е било разпространено и сред християни, и сред мюсюлмани. Идвали са турци, но най-вече пастири юруци и койнари.
Разпространена е и друга легенда за Поповото езеро. Според нея по турско време е живял поп, който имал много красива дъщеря. Турците харесали момата и един ден самият везир я откраднал от селото, в което живеела. Тръгнал нагоре в планината и някъде около езерото заедно с хората си разпънал стан. Бащата на момата я търсел и накрая чул как тя пее момински песни от турския стан. От мъка по нея попът се хвърлил в езерото и само климявката му останала да плува като остров, поради което и езерото се нарича Попово, а островът - Килимявката. Съществуват и други легенди, според които по турско време в езерото са хвърляни убити попове, които са отказвали да приемат исляма като религия, но за тези легенди няма конкретни исторически доказателства.
Вход в нашия форум www.investor-bg.com Попови ливади
Избелване на зъби Град Пловдив Имплантологичен портал Композити Имплантология Ралев Дентал АД България Зъболекар в Пловдив Начална страница
Омегадентагруп www.ralev-dental.com Лицево - челюстна хирургия Зъбни импланти Орална хирургия Ендодонтия Градове в България Планини в България Рила Пирин
www.dentalimplants.bg www.caries.bg www.ralev.bg Черно море Рилски езера Смях Д-р Венцеслав Ралев Върхове в България Д-р Евелина Маркова Зъболекари в Сливен
Поповото езеро е възможно да се достигне по много и различни маршрути. Най-лесен обаче е пътят през х. Безбог - само за един час можете да достигнете до езерото и да останете там цял ден. Обикновено през лятото лифтът от х. Гоце Делчев до х. Безбог спира да работи около 16.00 часа, така че около 14.45 е време да прекратите слънчевите бани и да се ориентирате към тръгване надолу.
Поповото езеро е разположено в Поповоезерния циркус. Той се огражда от страничното било на връх Сиврия от югоизток, от юг и югозапад - от Главното Пиринско Било по линията връх Джано - Демиркапийска порта - връх Демиркапийски чуки - връх Кралев Двор - връх Момин Двор. От запад и от север циркусът е ограден от Полежанското Странично Било по линията връх Дженгал - седловината Дженгал порта - гребена Обидимски Ушици - връх Голям Полежан - връх Безбог и спускащият се от него рид. Това е един от най-големите циркуси в Пирин. Дължината му е почти 4 километра, а ширината му - около 3 километра в най-големия диаметър. В циркуса са разположени около 40 езера, а като по-малък вторичен циркус се оформя Кралевдворския циркус. От всички тези езера най-голямо е Поповото езеро, а другите оформят вторични групи - Бански езера, Кралевдворски езера, Рибните езера и Полежанските езера.
Връх Сиврия, издигащ се над Поповото езеро
Колега с Никон снима Поповото езеро
Същият колега упорито се опитва да падне във водата или поне да изпусне фотоапарата...
