Баня

В България има много на брой градове и села с името Баня. Това може би се дължи на многото минерални извори в страната - вероятно в миналото около всеки минерален извор е основавано селище и хората не са проявявали особено богато въображение при даването на името на селището - как да го наречеш освен Баня? Известен е град Баня, близо до Карлово; има село Баня до Сливен и село Баня на няколко километра от град Банско. Всъщност и името на Банско е производно на Баня - тъй като от незапомнени времена там е имало минерални извори, хората са нарекли града именно по този начин - в случая поне са проявили малко въображение. Същото може да се каже и за Банкя, Павел баня, Сапарева баня, (където извира най-горещият гейзер в Европа). Има и стар, брадясал анекдот за кондуктора на влака, който се провиквал през вагоните, та да го чуят и тия на перона: "- За Карлово и Баните да слизат!" В България не е новина да има по няколко селища с едни и същи имена. Това си е определено предизвикателство за пощенски и куриерски служби - например, има пет села с името Каравелово: три - само Каравелово, едно - Петко Каравелово и едно - Любен Каравелово. Същото се отнася и за селищата с името Баня. И ако за карловското и разложкото вече разказахме, ред е да упоменем и сливенското село Баня, разположено в община Нова Загора. Новозагорското село Баня (известно в миналото като Кортенски Минерални Бани, Новозагорски минерални бани), също е благословено с термични минерални извори в комбинация с чудесна природа. Селото е на около 29 км запад-югозапад от областния център Сливен; на 13 км северно от общинския център Нова Загора и около 36 км североизточно от Стара Загора. Разположено е в югоизточните разклонения на рида Межденик, в Межденишкия пролом на река Тунджа; на около четири километра североизточно от стената на язовир Жребчево. Надморската височина е 250 – 270 м; климатът е преходно-континентален, почвите са наносни. Голяма част от землището на селото е покрита от широколистни и иглолистни гори; природните условия са благоприятни за оранжерийно зеленчукопроизводство, лозарство, овощарство, овцевъдство. Населението наброява малко над 1500 души. Минералните води при село Баня са каптирани в алувиалните наноси край десния бряг на река Тунджа. Температурата им е 42 – 57°C, дебитът е около 8 л/сек. Ползват се за профилактика и лечение при заболявания на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система и при гинекологични заболявания.

Градове и села в България    Рила    Планини в България    Батак    www.bg-tourinfo.com    Лимфна дисекция    Язовирите в България    Черно море

Понятието "баня" в българския език се използва за описание на влажно и топло помещение, където хората се изкъпват, почистват и релаксират. Това е обикновено място, където се хигиенизира тялото чрез измиване, използване на сапуни и други козметични продукти, както и се провеждат процедури за релаксация и здраве. Терминът "баня" произлиза от старогръцки (balanon), което обозначава дървена, глинена или метална посуда за изплакване или измиване на тяло. Това понятие се разпространило и еволюирало в различните култури и езици, включително и в българския. В исторически и културен контекст, баните са играли важна роля в много общества, включително и в българското. Традиционните български бани са били места не само за хигиенни нужди, но и за социални взаимодействия, общуване и релакс. Те са били места, където хората се събирали, споделяли истории и изживявания, както и поддържали връзки със семейството и приятели. Понятието "баня" вероятно се е утвърдило в българския език през средновековието или дори по-рано, когато традицията за използването на бани и топли помещения за измиване и релакс се е разпространила в различните култури на света и на Балканския полуостров. Съществува ли теория на къпането? Кога за първи път човекът използва баня, не само за да изпита удоволствие от къпането и плуването, а и за да се почиства? Потапяме се в древното минало като в топъл минерален басейн, където парата на фактите се смесва с ароматите на култура и ритуали. Още праисторическият човек знаел радостта от водата, но идеята за съзнателно почистване на тялото се оформя едва, когато се появяват първите постоянни селища и нуждата от някакъв обществен ред. Най-ранните следи за обмислена хигиена се срещат в неолитните селища в Анадола и Леванта (ок. 7000–6000 пр.н.е.). В Чаталхьоюк например, са открити помещения, които археолозите тълкуват като пространства за ритуално измиване. Не е басейн за забавление, а по-скоро „церемониална хигиена“ — вода, пепел, мазилки. Това не е баня в римския смисъл, но е първата стъпка към идеята „водата като пречистване“. Мохенджо-Даро и Харапа (Индската цивилизация, ок. 2600–1900 пр.н.е.). Тук вече имаме съвсем друга вселена. Градовете разполагат с канали и канализация, индивидуални „банни“ клетки по домовете, прочутата „Голяма баня“ — огромен басейн, облицован с битум. Това е мястото, където идеята за редовно къпане като хигиенна практика, става част от градския живот. Да, има и ритуална функция, но чистотата вече е самостоятелна ценност. Древният Египет (ок. 2500 пр.н.е. нататък), понеже египтяните са обсебени от чистотата. Намазват се с масла, мият се по няколко пъти дневно, използват специални съдове и помещения за измиване. Нямат монументални обществени бани, но ежедневната хигиена е строга традиция. Това е първата култура, в която къпането е почти „закон“. В Месопотамия и асирийците имат ранни „банни помещения“ с вани от глина и камък. Асирийските текстове описват водата като средство за „премахване на нечистото“, не само в ритуален, но и в битов смисъл. Къде, обаче, се появява истинската баня като институция за хигиена? Това се случва в две култури: в Древна Гърция (ок. 800–300 пр.н.е.). Гърците разбират банята като съчетание от оздравяване, хигиена, социален живот. Появяват се първите обществено достъпни помещения с басейни, душове и топли стаи. Хигиената вече не е ритуал, а навик. И второто място - в Римската империя (след 300 пр.н.е.). Тук банята става съвършенство. Терми, хипокауст, масажи, масла, изтриване с стригил. Римляните къпят тялото както някой градинар подрязва дърветата си с ритуална грижа. Те са първите, за които можем да кажем: „Ходя на баня, за да бъда чист“, а не само за удоволствие или ритуал. Но това е връх на процес, започнал много по-рано. Първите къпания за почистване: около 7000–6000 пр.н.е. в Анадола и Леванта. Първите системни хигиенни бани: Индската цивилизация (ок. 2600 пр.н.е.). Първите обществени хигиенни бани: Гърция. Първите комплексни бани с хигиена като културен стандарт: Рим. Ако се гмурнем в дълбокия басейн на хигиенната еволюция и оставим древните култури да се разгръщат около нас като пара в терма, ще получим най-пълната картина, подредена като разходка през хилядолетията, без прескачане и без замъгляване. Преди 10 000 – 7000 г. пр.н.е. хората използват природните водоеми за пиене, охлаждане и игриво влизане. Но хигиената още не е осъзнато действие. Къпане се случва, но не като практика за поддържане на чистота. Водата е елемент, не навик. Първите бани, които не са просто вода, са в Анадола и Леванта (ок. 7000–6000 пр.н.е.), където, в Чаталхьоюк и сродни селища, се наблюдават първи квази-хигиенни ритуали: помещения с мазилка, обработена така, че да издържа на мокрене, съдове за наливане на вода, вероятно използвани за измиване на тялото., смес от пепел и вода, открита по подовете, която археолозите тълкуват като опит за изтъргване на кожата или почистване. Тук къпането е ритуално пречистване, което включва елемент на физическо почистване, макар и не ежедневно. Индската цивилизация прави първата хигиенна революция в Мохенджо-Даро и Харапа (ок. 2600–1900 пр.н.е.), като това е най-ранната култура, в която хигиената вече изглежда градска норма. Всеки дом има тръбна канализационна система. Отпадните води се отвеждат в покрити каменни шахти. Канализацията е по-добра от европейската през XV век. Почти всяка къща разполага със собствен кът за къпане: малка „баня“ с наклонен под, който отвежда водата към каналите. Голямата баня в Мохенджо-Даро, представлява огромен 12?7 m басейн, облицован с тухли и битум, система за пълнене и източване. Използва се за ритуално пречистване, но в култура, където измиването вече е част от всекидневието. Това е първата цивилизация, в която къпането е и духовна, и битова необходимост. Ритуалът и хигиената са слети, но за пръв път виждаме ежедневна практика на измиване. Египет обаче, е първата култура, която се мие всеки ден. Египтяните ценят чистотата като дар от боговете. Тялото е храм, а нечистотата е опасна за здравето и за духа. Плитки вани от камък или дърво има в домовете на богатите. Съдове за обливане има при бедните. Има и храмови помещения за пречистване. Мият се по няколко пъти на ден. Използват сапуноподобни смеси от натрон, пепел, мазнини. Намазват се с масла за поддръжка на кожата. Археолозите откриват специални помещения с каменни подове, изтъркани от поток вода, хигиенни набори: гъби, съдчета, остриета за бръснене. Египтяните практикуват антична версия на модерната хигиена. И в Месопотамия са разкрити ранни банни помещения. Шумери, акадци, асирийци (ок. 2500–600 пр.н.е.) притежават първите истински помещения, построени специално за миене. Има глинени и каменни вани в жилищата, помещения с отводняване. Съществуват текстове, описващи измиване на тялото като част от ежедневието. Асирийските царски дворци имат „къпални зали“, истински предшественици на частната баня. Минойци и микенци (ок. 2000–1200 пр.н.е.) имат първите керамични бани, които наподобяват вани с форма близка до съвременните. Минойският дворец в Кносос има комплекси с вани, душове и дренаж. Вече се случва използване на загрята вода, макар и не в големи помещения. Гърция става родина на първите обществени хигиенни бани. Тук банята излиза от дома и става обществена. Има обществени бани в гимнасиони и палестри. Стаи за „душове“ предлагат вода, изливана през тръби или съдове. Извършва се масажно почистване със стригил (остро метално острие за обстъргване на масло и прах). Гърците считат банята за подготовка за спорт, елемент от личната грижа, социално пространство. Това е първото общество, в което къпането е битова хигиена с социална роля, без ритуална задължителност. Рим е съвършенството на хигиената. В Римската империя (ок. 300 пр.н.е. – 500 сл.н.е.), се случва върхът на античната хигиена. Банята тук е като театър, в който тялото играе главната роля. Как функционира една римска баня? Наличен е Аподитериум (съблекалня). Тепидариум (топло помещение). Калдариум (гореща стая). Фригидариум (студен басейн). Технологиите включват хипокауст – отопление под пода. Водопроводи, акведукти, огромни количества вода. Масажи, масла, обстъргване, „сауна“ ефект. Социалната роля на банята е като център на общността. Без баня човек се смята за нечист и социално непривлекателен. Тук къпането за чистота е най-добре институционализирано. И Следримският свят има приност в теорията на къпането. Ислямският свят (от VII в. нататък) приема хигиената, като религиозно задължителна: големи хамами, сложна система от помещения, измиване преди молитва. В Средновековна Европа къпането е обикновено, макар и не винаги ежедневно. Има публични бани, но в някои периоди общественото къпане се възприема като риск за морала и здравето. Ранното модерно време в Европа (XVII–XIX век) е парадоксално с това, че хигиената изостава. Водата се смята за носител на болести. Къпането се замества с миене на части от тялото, парфюмиране, преобличане. Едва през XIX век банята започва да се връща в дома, след като вече съществува канализация в градовете, лични вани, сапуни от индустриално производство. Съвременността, XX–XXI век, се характеризира с това, че банята става напълно лична практика. Душът заменя ваната. Хигиената се оптимизира чрез химия, стандарти, лекарства. В някои култури (Япония, Турция) традиционните бани остават живи и силни. Човек започва да използва баня специално за почистване едва когато обществото развива постоянни селища, канали и оттичане, културна идея за чистота. Това се случва последователно, като първите опити са от около 7000–6000 пр.н.е.; системно ежедневно къпане става присъщо за Индската цивилизация; обществените хигиенни бани - в Гърция; най-висока хигиенна култура в Античността: Рим. Къпането като реакция на нужда (охлаждане, забавление, премахване на видима мръсотия) вероятно съпътства човека още в каменната ера: хора са влизали в реки, плитки води и езера — и това е най-ранната „баня“ (без архитектура). Палеолитни и мезолитни общности са използвали водни места за пране на кожи, измиване на храна и т.н.; това не е запазено често като ясно „археологично доказателство“, но етноархеологията и сравнението с ловно-събирачески общества подсказват, че пращането в/при водата е бил рутинен навик още от най-стари времена. Съществува ключова разлика: „къпане като удоволствие/плуване/ритуал“ срещу „къпане за почистване/санитария“. Първото е базово и древно; второто (организирано почистване, грижа за тялото като регулярна практика, инженерни решения за вода и оттичане) се появява едва когато обществата натрупат технология и градска организация. Най-известният, най-ранен пример за „публична/институционална“ баня е Голямата баня (Great Bath) в Мохенджо-Даро — голям резервоар/басейн с плътна тухлена облицовка, запечатан с битум/гипс, с прилежащи помещения и дренаж/кладенец. Това е градска структура от III хил. пр.н.е., интерпретирана от археолозите като място за ритуално или колективно къпане и като доказателство за висок приоритет на чистотата в жилищните единици (много домове имали свои „банни“ пространства и усъвършенствана канализация). Голямата баня е свидетелство за ранната връзка между водата, обществения живот и идеята за „почистване/пурификация“. В Месопотамия и Древен Египет има писмени и материали доказателства за къпане, ритуално измиване и грижа за тялото (илюстрира се в стенописите и в глинени/камени прибори). В Египет чистоплътността има силна религиозна и социална роля — в някои случаи къпането е свързано с ритуална чистота (жреци и церемонии). Също се развиват и прости канализационни и водоснабдителни решения в градове. (Примери и източници са многобройни в историческата литература.) На Крит и в някои гръцки контексти има археологични доказателства за сгради с водопроводни елементи и пространства за къпане; в Гърция къпането в обществен смисъл става по-систематично, особено в обществените тренажни-бани (палея/гимнасий) където къпане и масаж съпътстват физическите упражнения. Римляните системно развиват публични бани (терми — големи, имперски комплекси; и balneae — по-малки), комбинират зони за сухо/горещо/студено къпане (caldarium, tepidarium, frigidarium), имат сложни хидравлични системи — акведукти за доставка на вода, канали и канализация за отвеждане, и технически иновации като хипокауст (подово отопление), който позволява горещи бани. Римските бани са едновременно място за почистване, социален живот, здравеопазване и лукс. Те превръщат „къпане за почистване“ в ежедневна/регулярна практика за широки слоеве от градското население. С архитектурни, водоснабдителни и канализационни решения (кладенци, канали, акведукти), обществата на бронзовата и желязната епоха успяват да направят къпането целенасочен, редовен акт за почистване (не само удоволствие), и често — с религиозно/ритуално значение. След разпространението на исляма (VII в. и напред) баните от римско-византийски тип се адаптират и развиват в модела на хамама (турска/арабска баня) — комбинация от религиозна необходимост (ритуално измиване: wudu и също ghusl за по-широка чистота) и социална услуга. Хамамите съхраняват идеята за обществена баня, предлагат топли и студени помещения и често са част от градската инфраструктура (пазари, джамии). Те също играят роля в социални и семейни ритуали (при женски церемонии, премени и т.н.). Хамамите наследяват технологии и пространствена организация от римските/византийските терми. Византийските градове продължават традицията на термите до няколко века след падането на Рим; в Западна и Северна Европа обаче тенденцията е сложна — след падането на Рим част от инфраструктурата се разпада и в някои региони честотата на общественото къпане спада. През късното Средновековие и Ренесанса мнения се разминават: в едни периоди и места личната хигиена намалява (с възприятия, че „къпане отваря порите“ и може да е опасно при зарази), в други — баните и обществените бани продължават да функционират. Много средновековни общества имат богати ритуали за измиване — ритуална чистота, пране, сапунизация, но практиките варират силно по регион и клас. В Китай съществуват доказателства за организирано къпане още в епохата на Шан и Хан — има империални „бани“ и практики на миене, а в Япония къпането е силно свързано с религиозно-ритуални практики (Shinto — misogi, ритуално измиване) и по-късно с развитието на onsen (горещи извори) и sento (публични бани). В Япония обществените бани остават ключови за градската хигиена до ново време, когато частните бани навлизат в домове. Според средновековния етикет, банята често е свързана с обществените ритуали, но и с морални/религиозни оценки; понякога публичните бани са смятани за места на разврат и това води до ограничения или закъснение на развитието на личната хигиена в отделни европейски региони. Към средата и края на XIX в. идват две много важни неща: развитието на теорията за микроорганизмите (germ theory) — откритията на учените и практици като Игнац Земелвайс, Луи Пастьор, Робърт Кох и работата на Джон Сноу (изследване на холерата и водоснабдяването в Лондон) променят разбирането за причините за заразите; модерните санитарни реформи (водоснабдяване, канализация, обществена инфраструктура) започват да се приемат като държавна политика. Тези промени превръщат личната хигиена от личен/ритуален избор в обществено-значима практика за предотвратяване на епидемии. В индустриалните градове на XIX в. в Европа и САЩ се разгръща движение за строеж на обществени бани и „wash-houses“ с цел, да се даде възможност на работническите семейства (мнозина без вътрешни удобства) да поддържат чистота, да се намалят болестите и да се „оформи моралът“ според епоховите представи. Това е смес от обществено здраве, социален реформизъм и технологично революционизиране на горещата вода (печки, водогрейни инсталации). Случват се и технологични промени. Съвременните технологии на централизирано водоснабдяване, обществена канализация, газ/електрическо отопление, бойлери и евтини сапуни, правят възможно редовното къпане в домашни условия. През XX век достъпът до частни бани нараства драстично в индустриализирания свят, което довежда до спад на зависимостта от публичните бани (хамами/терми/публични бани), макар че в някои култури те запазват социална и ритуална роля. Днес къпането е комбинация от медицинска необходимост (миене на ръце, бани след болести/операции), културна практика (честота и стил зависят от култура/клима/мода) и лична хигиена. Научните изследвания продължават да уточняват най-добрите практики (честота, топлина, сапуни и антибактериални средства) спрямо кожата, микробиома и общественото здраве.

В различните култури и типове бани се прилагат разнообразни процедури. Ето някои от типичните процедури за римската, руската, турската и финландската баня:

Отовишки връх    Избелване на зъби    Язовир Карагьол    връх Калин    Мальовица    Бъндеришки езера    Пирин    Връх Вихрен    Планини в България    Рила

Най-напред ще разкажем за Баня, град в Южна България, община Карлово, област Пловдив. Познат е и като Карловски минерални бани - старо и разговорно наименование на града. В него постоянно живеят около 6500 души. Баня се намира в плодородната Карловска котловина по поречието на р. Стряма; на 10 км е от Карлово (има и железопътна гара по линията от Пловдив за Карлово); на около 50 км от Пловдив и на 156 км от София по Подбалканския път. Баня е и жп гара. Животът около топлите минерални извори възниква през новокаменната епоха - VI хил. г. Преди Христа. Югоизточно от града има голяма селищна могила, наричана Плоска могила. През античността траките изграждат тук множество ритуални съоръжения, погребални могили. Селището е възникнало както благодарение на минералната вода, така и на производството на вина и розово, ментово и лавандулово етерични масла. В първата половина на XX век, с пристигането на двамата братя Багарови, винарската и маслопроизводствената индустрии почучават голям тласък. През 1927 г. в къщата на фабриканта Велизар Багаров, с когото са били приятели, отсяда за лечение цар Борис III. След време, през 1929 г. той инвестира тук в свой дом, в северния край на селото по проект на известните български архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов, наречен „Нашата къща“. Специално за него е построена известната днес „Царска баня“. Цар Борис III е бил голям любител на ботаниката и благодарение на него е започнало първото залесяване с площ 500 дка около лесопарк „Калето“. Засадени са тополи, след войната започва и масово залесяване и отводняване на блатата наоколо. Град Баня е туристически център благодарение на красивия си парк и най-вече на минералните басейни. Специфичните условия - мек преходно-континентален климат с леко средиземноморско влияние - както и относителната средногодишна влажност на въздуха от (70%), облекчават и възстановяват от редица болежки. В града, който е целогодишен климатичен и бански курорт, има Специализирана болница за рехабилитация с хотелска част, няколко хотела: „Строител“, „Царска баня“, „Стряма“. Почиващите избират измежду калонаходище с минерално-торфена кал и хотели и басейни с минерална вода. Водата е слабо минерализирана, температурата и е от 35 до 51 °C. Понеже все говорим за селището и града, всъщност, Баня получава статут на град през 2002 година, отчасти и заради политическата конюнктура – по това време България е уникална с това, че има за премиер на републиката сина на последния български цар. От всяка точка в Баня човек може да види две възвишения, които приличат на момински гърди. Те така са и кръстени от поколения назад: Момини гърди. Там е било разположено тракийско селище, където са открити множество археологически находки – монети, съдове, кости. Ако човек се изкачи на хълмовете Момини гърди, ще види наоколо всички села и градове – Бегунци, Карлово, Ведраре, Куртово, Сушица, Домлян, Васил Левски, Пролом, Войнягово, Дъбене, Горни Домлян. По протежението на река Стряма има тепавица, а на 2 км от Баня е малкото селце Калугерово, известно с много кладенци със студена балканска изворна вода. Мястото е много закътано; ползвано е и за скривалище от местните хора в годините на чужди владичества. Тук богатите са строили своите къщи, изграждали са розоварни. Баненската кукерска група започва като детско-юношеска, но малките растат и групата вече е Кукерска група "Дионисиев звън". Кукерският обичай е възстановен през 2009 г., като Старците носят три вида звънци: две хлопки отпред, двоен или троен звънец отстрани (по един) и отзад един голям звънец (туч), който тежи 5-8 кг и е най-гръмогласен. На врата на Стареца завързват една върху друга две кърпи - бяла и червена. Кукерската стъпка е специфична и трудна. В началото на IV век пр. н. е. Разложкото село Баня и регионът попадат под властта на македонския цар Филип II, а по-късно и на Александър Македонски. Близо до старата баня е съществувало селище със светилище на бог Аполон, построено в чест на бога на Слънцето и топлата вода. За това свидетелства и до сега запазен камък с надпис на старогръцки език. При каптирането на топлите минерални извори при банята, са намерени монети с образите на Филип II и Александър Македонски. Времето на късната Римска империя е маркерът, от който почва летоброенето за първите селища в Разложката котловина, на местата на днешните село Баня, град Разлог и град Банско. След разпада на Римската империя селото остава в границите на Византия до времето на хан Пресиян, който пресъединява тези територии към българската държава. През периода на Второто българско царство село Баня се намира ту под властта на родопските, ту на македонските феодали. Древноримските колонисти донесли със себе си културата на водолечението и вдигнали върху тукашните извори първите терми. В село Баня може да се видят напълно реставрираните римска (българска) и турска бани. Съхранени са и десетки стари възрожденски сгради от популярния тип на т.н. разложко-чепинска къща; също и разновидност на древните родопски къщи. Паметници на културата са единадесет стари къщи Баня е в Югозападна България, между трите божествено красиви планини – Пирин, Рила и Родопи; в центъра на Разложката котловина, на 5 км от Разлог и Банско, на 25–30 км от Якоруда и Симитли и на 150 км от София и Пловдив. Мястото пази и до днес живописната си природа, красота и очарователност. Селището е застроено около многобройни топли минерални извори - 72 термални извора бликат в региона, което представлява една трета от минералните извори в Югозападна България. Температурата на водата на минералните извори в Баня варира от 45 до 58 °С. През село Баня протичат реките Малка Глазне, Пихла и Конешица. Климатът е преходно-средиземноморски със зимен максимум и летен минимум на валежите, чиято средногодишна сума е около 600 мм. Населението е около три хиляди души. За първи основатели и заселници на село Баня се приемат траките. В периода на османското владичество християнската църква в селото е разрушена, като на нейно място е построена джамия. Баня преживява насилствено помохамеданчване, набези на кърджалии и пълно опожаряване през 1801 година, но при управлението на султан Мохамед ІІ, селището е възстановено. Това е и времето, в което с дарение от заможното турско семейство Муртазови е построена Турската баня или “Муратина баня”. Банята е съградена по подобие на Римската, а за водозахранване използвала най-лековития извор на селото (т. нар. “Благата вода”). От началото на XIX век до Кресненско–Разложкото въстание настъпват стопански и културен подем. Развиват се занаятите, търговията и просветното дело. На 28 март 1876 г., в Бориковото кафене в селото е изграден комитет за подготовката на Априлското въстание. Писателят Антон Страшимиров, чиито корени са от Баня, дава изключително романтично обяснение за образуването на термалните извори в селото. Той ги нарича “чудото” - според него селото е построено върху “вършияк”, под който гори вечен земен огън. Той загрява водата и извира от всяка “пора” на земята на селото. Баня е изградена буквално върху десетки топли минерални извори. Лековитата минерална вода, красивата панорама към величествените Пирин и Рила, чистият планински въздух, приятният климат са магнит за заселници и туристи. Най-големите туристически атракции, доказващи древната традиция на балнеологията в региона, са двете стари бани: „Турската баня” и „Старата Римска баня”. Римската баня е уникален паметник, съхранен и до днес. Построена вероятно през 16 или 17 век, тя има типичен клетъчен градеж, в характерния римски стил – ред камъни, три-четири реда тухли, сводеста с малки отвори на свода, отделен сводест клозет; с ниши и светилници, с комин над свода. Турската баня е подобна по строеж на Римската. За топлото водозахранване се ползвала „Благата вода”, течаща открито до сградата, за да се охлади. Минералният плаж се намира в непосредствена близост до Турската баня. Той е един сред малкото минерални басейни в района с почти олимпийски размери: 50 на 20 метра. Баня се утвърждава като спа център в Югозападна България; построени са десетки хотели и къщи за гости. Има изградена спортна площадка с игрище за футбол, вoлейбол, тенис и баскетбол в парка пред Хигиенната баня, където децата могат да спортуват целогодишно. На площадката всяка пролет се организират турнири по футбол на малки вратички; шах турнир; плажен волейбол (през лятото). Близостта на Баня до ски-центъра Банско, обяснява засилващия се целогодишен интерес, който туристите проявяват към селото. Баня се очертава като вероятно най-доброто място за почивка в SPA-хотел не само за региона Разлог - Банско, но и за целия югозапад на България. Посещението на някой от многобройните басейни в селото лесно може да се съчетае с разходка по някоя екопътека, разглеждане на забележителности или похапване в някое от многобройните малки заведения, в които се предлага автентична кухня от района на Банско и на Разлог.Минералната вода се ползва за SPA, балнеолечение и профилактика на хронично-възпалителни заболявания на опорно-двигателния апарат; благоприятна е също за следоперативна профилактика на стари травми - счупвания на кости, изкълчвания, натъртвания, ревматизъм, ишиас, лумбаго, дископатия, гръбначни възпаления и счупвания, хронични гинекологични заболявания, възпалителни заболявания на нервната система, камъни в бъбреците, черния дроб, стомаха, урологични и кожни болести - акне, псориазис, трипер, сифилис, възпаления на дихателните пътища, неврози, както и хронични натравяния с някои тежки метали (радиоактивен стронций, церий и др.). Противопоказани са полиартрити с прогресиращо развитие при наличие на костни деформации, анкилози и др.

Избелване на зъби    Град Пловдив    Композити    Лимфна дисекция    Зъболекар в Пловдив    Ела    Бор

Минерални бани, или както повечето хора ги познават неофициално, като Хасковски минерални бани, е село в Южна България, Хасковска област, административен център на община Минерални бани. Селото е разположено по северните склонове на Източните Родопи, в подножието на рида Мечковец от запад. Община Минерални бани се намира в Южна България, на 18 км от областния град Хасково. Територията и от 214 664 дка, е разположена в Източни Родопи и е характерна с предимно хълмистия си релеф. Надморските височини  варират между 50 и 500 м., с най-висок връх „Аида“ - 859 м. Курортът Минерални бани, който е и общински център, е разположен на 280 м.н.в. Районът е със смекчен континентален климат – мека зима, топло лято и продължителна есен, което благоприятства целогодишното балнеолечение. На територията на общината няма големи промишлени предприятия, които да замърсяват околната среда. Курортният център е обгърнат от прекрасна горска растителност, даряваща го с кристално чист въздух и естествена красота. Общината обхваща 12 населени места с общо население 7 592 души. Минерални бани отстои от София на 188 км, от Варна - на 255 км, от Бургас - на 187 км, от Русе - на 222 км, от Пловдив - на 55 км. КПП Капитан Андреево /между Република България и Република Турция/ е на 100 км, Маказа /между Република България и Република Гърция/ - на 90 км. Пътната мрежа в общината, се състои от асфалтови пътища в отлично състояние. По маршрут Хасково – Минерални бани, ежедневно, през два часа, пътуват автобуси, като от гр. Хасково има връзка и с железопътен транспорт. През Минерални бани минава по-краткият  път  от София и Пловдив за Кърджали и ГКПП Маказа. Ежедневно през Минерални бани  преминават  луксозни автобуси на няколко транспортни фирми от София и Пловдив за Кърджали, Златоград и обратно. Те  осигуряват директен транспорт на туристите от тези градове до Минерални бани. В близост /от с.Крепост – 27км./ е връзката на курорта с автомагистрала „Марица” -  София – Истанбул. Селището носи славата си на балнеоложки курорт още от римската епоха, когато топлите извори (14 на брой) са привличали хората с целебния си ефект. През средновековието продължава да се носи славата на минералната вода и чудодейното въздействие на многобройните топли извори по тези места. Безспорен е фактът, че още през ІІ в. около топлите минерални извори е съществувало селище. Според историческите сведения тук е бил разположен така наречения град Топлицос /Топлика/ с над 12 000 жители. Разкритите археологически паметници потвърждават, че около минералните извори е кипял интензивен начин на живот през различните исторически периоди.Особено интересни за културен туризъм са тракийските мегалитни паметници. Названието им в буквален превод означава “голямокаменни” – изградени от внушителни по размери каменни блокове. Всъщност, истински мегалитни паметници в Тракия са долмените и кромлехите. По аналогия, както и по териториална, хронологическа и културна общност към тях се причисляват и други паметници като скални гробници, ниши, басейни и др. Твърде често те се срещат обединени във внушителни култови комплекси, какъвто има при село Сърница. Като правило мегалитите са разположени в красиви местности, върху височини с изявени над околния терен скални масиви, от които се откриват живописни панорамни гледки. Племенната принадлежност на създателите на мегалитните паметници не е категорично доказана. Археологическите данни за живота на тракийското население от ранножелязната епоха по тези земи са доста оскъдни. Все пак от досегашните изследвания е ясно, че през този период тук е налице една доста разгърната селищна система, съставена както от открити селища с неголеми размери, така и на добре защитени крепости, строени най-вече по естествено укрепени височини. Горите в района на Минерални бани са голямо богатство и определят екологията на района, като го предпазват от порои. Но с годините отстъпват пред нашествието на хората и се превръщат в ниви и пасища. В района на Минерални бани са запазени останките на античната и средновековна крепост „Свети Дух“ от II – XIV в. Там е и Ангелов камък, откъдето войводата Ангел Кариотов е защитил българското население с прочутата си точност в стрелбата и вяра в справедливостта. Минерални бани е очарователно място, известно с лечебните си минерални води и богат избор от туристически атракции. В общината може да се разходите и видите Римската крепост „Свети дух”, т.нар. „Богородична стъпка” или „Стъпката”, „Шарапаните”, Тракийския култов комплекс „Хасара”, Крепостта „Калето” в с. Сърница, природната забележителност „Орлови скали”, крепостта на вр. Купена. Има и няколко религиозни паметници, включително църкви и джамии в различни села, като например в село Минерални бани, село Колец, село Сусам, село Караманци, село Сърница и село Боян Ботево. Тези места представляват важни културни и религиозни центрове за местните общности и са част от богатото културно-историческо наследство на региона. В селото има три православни храма, които са част от Хасковска духовна околия към Пловдивска епархия на Българската православна църква: черква „Свети Георги“ - храмът е построен през 2006 година; параклисът „Свети цар Борис“ - осветен е през 2017 година от Пловдивски митрополит Николай; параклисът „Свети Дух“ - осветен е през 2018 година. Прави впечатление, че тези религиозни светини са изградени в последните години. На територията на общината Минерални бани са разположени няколко екопътеки, предлагащи уникални природни преживявания и забележителности. Сред тях са "Минерални бани - Айкаас", "Сърница – Купена – Орлови скали", "Айкаас – Градището – Сърница", "Боян Ботево – Улу дере – Орлови скали", "с. Минерални бани – м. Г.градище – вр.Гарваница", "Сърница – Петте чучура – Ангел Войвода" и "Брястово - Узун дере - Орлови скали". Тези пътеки предлагат възможност за разходки сред природата, като разкриват красивите гледки и богатата история на региона. Връх Мечковец, който увенчава рида Мечковец, е висок 860 м. Югозападно от Мечковец е Иримийски връх, висок 724 м. На юг от Мечковец е Калоянов връх. В миналото Мечковец е носел името Айдаа (Меча планина). Ако се тръгне от с. Минерални бани за вр. Мечковец, пътят минава през Аврамов камък в местността „Шарапаните“. Отдясно се виждат Ушестата чука и хълмът Гарваница. Отстрани на този хълм има скални маси, които приличат на заешки уши. Зад него са Голямото градище (557 м надморска височина) и Малкото градище (472 м н.в.). До алпийския заслон има чешма, над която се виждат интересни скали, наречени Сфинкса и Сляпото куче. Заслонът някога е бил параклис. На запад е местността Пожарището с известната Момина скала.

След тази местност се намира кладенецът Танти бунар – творение на природата в скалния масив. Непосредствено до скалата се издига връх Калето (757 м н.в.), на който има останки от тракийска крепост. На запад от село Горно Брястово се намират връх Света гора – 533 м, и връх Чала – 782 м. За връх Мечковец може да се тръгне и от село Горно Брястово, като се минава покрай големия дъб, Камения кладенец, местностите Караджовица и Мараница. Продължавайки към връх Мечковец, се преминава през Мандра чешма и Дилянкина чешма. В южната част на рида Мечковец се намира интересно скално образувание. То прилича на средновековен замък със здрави и стабилни кули. Там има останки от тракийско селище. На съседните скали се виждат трапецовидни култови ниши. Най-ярко се очертава скалата Заека. Други скали могат да бъдат оприличени на орел, куче и на човешки фигури. При изкачването на връх Мечковец, се разкрива огромна панорама – контурите на Хасково и Димитровград. На юг е язовир „Тракиец“. Над язовира се очертава верига от Източните Родопи. На склон срещу село Тракиец, близо до язовира се вижда куполът на текето, строено през 1478 г. То е гробница (мавзолей) на Осман баба, който е бил водач на Джемаат (духовна мюсюлманска секта). Южно от връх Мечковец са Черната скала и връх Купена, на който като шапка стои скалата Калпак кая. На половин час път от връх Купена е Пробитият камък, а северно от него са Шилата – скали, чиито ръбове се издигат над околния горист терен. През 1950-те и 1970-те години са направени масови залесявания с черен и бял бор, които на това място се развиват добре. Община Минерални бани има изключителни традиции в провеждането на културни празници, като най-значим е  Международния детски етнофестивал, който се провежда ежегодно  на 31 май  и 01 юни. Началото на фестивала  е поставено през 2001 г. Първият детски етнофестивал се провежда, като еднодневен празник на изкуствата на всички етноси, населяващи нашите земи, под мотото: „Децата – заедно за България”. Празникът  се провежда на  лятната естрада в курортния център Минерални бани. Днес този фестивал е изключително мащабен /с над 2 000 участници/, и е под мото: “ Децата на Балканите – с духовност в Европа”. Тук пристигат участници както от различни градове и села в страната, така и от други държави като Турция, Македония, Гърция, Сърбия, Румъния, Хърватска, Молдова, Грузия, Полша. Основната насоченост на фестивала е загърбване на етническите различия , възпитаване на етническа и религиозна толерантност у  децата. Празникът е една пъстра палитра от национални костюми и е  съпътстван с много веселие, песни, танци, създаване на приятелства и незабравими мигове и спомени за децата. Друго значимо събитие е, “Празникът на минералната вода, здравето и красотата”. Характерен за него в началото е традиционният мини-маратон с маршрут Хасково – Минерални бани, в който вземат участие десетки атлети от цялата страна. Местните формации за автентичен фолклор – женска, мъжка и детска към читалищата в общината представят програма със свои изпълнения пред гостите на празника. Те са носители на много отличия и награди от национални и международни фестивали. От няколко години празникът се провежда в края на месец август и е с двудневна програма, която започва с рисунки на асфалт на децата от община Минерални бани с мото “ Децата на Минерални бани рисуват”. И продължава с конкурса “Фолклор от извора”,  в който участници от цялата страна представят песни и танци от автентичения изворен фолклор на различните фолклорни области на България. Участниците са оценявани от компетентно жури и в края на втория ден те получават награди / дипломи и плакети/. Националният конкурс „С песните на Недялка Керанова”, представлява голям интерес за любителите на българската народна музика, за първи път се организира през 2015 година в чест на творчеството на великата народна певица – родена и израснала в с. Татарево, община Минерални бани. Конкурсът се провежда през месец юли. След дълги години прекъсване, се организира и конкурс за “Красиво и хармонично тяло” с участие на младежи от общината Минерални бани, но и от близки общини и градове. Жури ги оценява и призьорите получават атрактивни награди. Празникът на село Караманци, се провежда ежегодно на 10 май и е посветен на  жертвите и репресираните от района на село Караманци, така наречените Десетомайски събития през 1984 година. Програмата на празника започва с песни, танци и пиески на децата при ЦДГ “ Снежанка”, филиал с. Караманци. Отдава се почит и уважение към жертвите на репресивния тоталитарен режим. Събитието е съпътствано и от спортни мероприятия, / футбол на малки врати, шах турнир и народни борби в които участват борци от цялата страна./ Празникът “Трифон Зарезан”  се отбелязва ежегодно на територията на община Минерални бани, като най–мащабно се чества в с. Сусам, където са концентрирани най-големите лозови масиви. Извършва се ритуално зарязване на лозята в присъсвието на жители на с. Сусам и гости от близките селища. Празненството продължава в центъра на населеното място / с. Сусам / , където  народен оркестър изпълнява традиционни за празника песни и мелодии. Извиват се кръшни хора, които продължават до късно. Фолклорният фестивал „С хоро на гроздобер“ включва атракция - възстановка на древен тракийски ритуал, съчетан с колоритността на българския фолклор, представен от клубове за народни танци от цялата страна. Фестивалът се провежда в рамките на 3 дни, през месец септември, като датите се определят от дните на начало на гроздобера през съответната година. Наблюдава се със всяка изминала година, засилване на интереса към него, за участие и посещение. Идеята на съпътстващата атракция е, да бъде пресъздаден древен тракийски ритуал „Виното на  Сабазий - Загрей“, който се изразява в бране на грозде в плодородните лозови масиви в землището на с.Сусам. Тракийски гроздобер и мачкане на грозде за вино в древнотракийските „Шарапани” край Минерални бани. Така наречените Тракийски винарни - “Шарапани”, са  разположени са на около 4км южно от Минерални бани. Те представляват изкуствено направени скални вдлъбнатини /котли/ с наклонено дъно и съединителни канали /улеи/. Предполага се, че в тях още траките са преработвали грозде за вино. Датират от І хилядолетие пр.н.е. Районът на община Минерални бани, е богат на шарапани. Около Минерални бани са цели 5 броя, в района на село Брястово, където се провежда ритуалът, са 6 броя. Шарапани има и при Орлови скали, местонст Купена и Хасара Ангел войвода. Всичките са достъпни за туристи. Стремежът на организаторите е, да превърнат събитието в част от дейностите, насочени към реализирането на националната стратегия за виното, както и създаване на атрактивна възможност и повод за посещение на гости от страната и чужбина в областта. Това събитие с неповторимата атмосфера на ритуални игри край интересни археологически паметници – шарапани, древни крепости и поменални ниши – е възможност и за производители на грозде и вино от района, да представят свои вина за дегустация и продажба. Целта на културната анимация е, да се превърне община Минерални бани заедно с изворите за балнеолечение, във важен акцент за развитието на туризма. Очакванията са да се активизира сътрудничеството със съседни общини и области, със сродни организации от Пловдив и Тракийски туристически район. Вече има заснети и излъчени видеофилми и клипове, които трайно подкрепят информационната и рекламна дейност за Минерални бани, свързана с туристическия интерес. Гостите на Минерални бани имат възможност да посетят по време на своя престой, близки до курорта интересни забележителности, като „Статуята на Богородица” в гр.Хасково - на 18 км; Древния свещен град „Перперикон” - на 50 км; „Извора на Нимфите” край с.Каснаково - на 20 км; „Александровска гробница” - на 40 км; „Каменните гъби” край с.Бели пласт - на 25км; „Храма на Орфей” край с.Татул - на 65 км; „Тракийската гробница” край с.Мезек - на 100 км. Минералната вода – най-ценното природно богатство на района -  е  хипертермална – 54 - 59°С и е уникална по своя химичен състав и лечебни свойства. Националният курорт Минерални бани е профилиран за лечение на заболявания на периферните артерии от органичен и функционален тип – болест на Бюргер, ендартрити, облитерираща атеросклероза, болест на Рейно, състояния след тромбофлебити, вегетативни и диабетни ангеопатии, склеродермия и др. Освен тези, с отличен резултат се повлияват заболявания на опорно-двигателния апарат – ревматизъм, артрит, болест на Соколски-Буйо, ставни заболявания – артрози, състояния след счупване на кости, полиартрити, болест на Бехтерев, периферната нервна система – радикулит, полиневрит, ишиас, лумбаго, плексити, дископатия и дискова херния, гинекологични заболявания – възпалителни процеси на яйчниците, стерилитет, кожни заболявания – екземи, псориазис вулгарис,  дерматити, кератодермия, уртикарии.

Минералната вода се прилага и питейно, при пясък в бъбреците, хроничен гастрит и колит, язвена болест, стомашно-чревни заболявания, възпаления на жлъчка и черен дроб. Подходящи места за провеждане на водолечение и балнеопроцедури, са Балнеохотел „Божур” към ПРО ЕАД, СБР „Айлин” и Обществена баня с минерална вода. В много от  местата за настаняване се извършват СПА процедури с минерална вода. Римската крепост "Свети дух" се намира в  Минерални бани,  съществува от ІІ в. и има богата история. Селището носи славата си на балнеоложки център от епохата на римляните.  В тази местност са открити следи от античен град – Топлицос (12 000 жители), възникнал през ІІ в. около топлите минералните извори. Още тогава термалните извори привличали хората с целебния си ефект за ревматични, периферно – съдови, опорно – двигателни, гинекологични и други заболявания. Крепостните стени заграждат  пространство от около 5 дка. и са служили за отбрана на селището. "Стъпката на Богородица" е изсечено в скала образувание, в центъра на Минерални бани - дълга е 2 метра, дълбока 1 метър и широка 0,75м. Според историците, това е старинен саркофаг, а според местното население, това е “чудодейната стъпка” на Богородица. Според местната легенда, стъпката е била направена от Богородица, която стъпила тук с единия си крак, а с другия чак при манастира „Света Петка“ край Асеновград. Хората вярват, че това място има лечебна сила, носи късмет и сбъдва желания, затова, почитат това свято място и оставят конец или парче от дрехата си за здраве и щастие. "Орлови скали" се намират в землището на с. Сърница. Това е комплекс от интересни и величествени скали, някои от които достигат 30-40 м. височина. Скален феномен, наподобяващ средновековен замък със здрави кули. На много от скалите са издълбани трапецовидни култови ниши, а по перифериите на скалите от древните хора са изсечени интересни скални човешки профили. Според известната историчка от НАИ към БАН, проф. Ана Радунчева, това е древно светилище, което е съществена част от една светилищна система в Източни Родопи, датираща още от 4-тото хилядолетие преди Христа.  Местността "Хасара" - древният град на слънцето, е най-голямото тракийско скално светилище в Хасковска област, включващо скална гробница,     олтари, жертвеници, шарапани и множество скални ниши. То се намира в местността „Хасара”/Алтън тепе/, в близост до с. Ангел Войвода, община Минерални бани. Древният култов комплекс е своеобразен град на Слънцето. Той е умалено копие на комплекса в Татул, но около пет пъти по малък. Свързан е с културата на скалните хора, които са обитавали Източни Родопи. Според известният археолог и изследовател проф. Николай Овчаров между Градът на Слънцето край Минерални бани и култовите комплекси в Перперикон и Татул определено е имало връзка. Според него,  култовият комплекс има огромен туристически потенциал и е откритие от европейска и световна величина. Все още е в процес на разкопки  и проучвания. "Шарапаните" представляват скални вдлъбнатини в скалите, направени от хората, с дълбочина 20-70 см и диаметър 50-180 см. Всяка шарапана се състои от две нееднакви басейнчета с наклонен под и каналче. За използването на тези интересни съоръжения има две теории: според едната това са винарни (за мачкане на грозде за вино), а според другата – при рудодобив, за пречистване на стритата руда с вода с цел добиване на злато. Според историци, шарапаните са синхронни с мегалитните паметници (от I-II хилядолетие пр.Христа). Църквите „Св. Никола” в с. Сърница и „Св. Атанасий” в с. Сусам  със своята старинна архитектура и ценни стенописи, имат висока културна и художествена стойност и представляват голям интерес за любителите на старинната архитектура и стенопис. Има множество природни забележителности и резервати - резерват "Борака" е с площ 12,7 ха.

Целта на създадения резерват, е опазване на вековна, естествена,  саморазмножаваща се гора от черен бор. Средната възраст на дърветата е между 120 и 150 г. Защитената местност „Аида” представлява естествена, вековна, семенна букова гора. Природната забележителност "Пробитият камък", е комплекс от интересни скални образувания. Наподобява на чудните мостове на Еркюприя, с тази разлика, че се намира на било, а не на дефиле /река/. Освен отвора, има и голяма закрита пещера. Природната забележителност ''Находище на момина сълза и божур'', представлява  естествено  находище на момина сълза и див божур. Има изградени шест екопътеки с различни маршрути, които обхващат значими природни и културни забележителности. Районът е богат на много мегалитни паметници, останки от най-древната европейска цивилизация – култови ниши,скални гробници, шарапани и намиращите се в близко съседство с тях светилища  и крепости. По екопътеките има изградени кокетни кътчета за отдих с пейки, беседки и места за барбекю сред природата. Повечето от тези кътове са разположени на места с панорамен изглед към красивите гори на Източни Родопи. Екопътека „Боян Ботево – Петте чучура – Орлови скали”, екопътека „Сърница – Ангел Войвода”, екопътека „Сърница – Купена – Орлови скали”. Интересно място за деца и възрастни, е новопостроеният модерен „Терариум”, разположен в парк  „Топлика”. В него посетителите могат да разгледат постоянната експозиция от различни екземпляри земноводни и влечуги, които реално не могат да бъдат наблюдавани в природата продължително време. Това са зелена игуана, скален питон, жълта парагвайска анаконда, гърмящи змии и мн.др. В непосредствена близост до терариума е разположена и друга интересна туристическата атракция, която е с минерална вода и е наречена „Чифте баня”. През нощта, на фона на тиха приятна музика, ефектни лазерни лъчи осветяват двете басейнчета, пълни с минерална вода, която пада в тях от два огромни атрактивни душа. Три нови модерени басейнови комплекси с минерална вода привличат хиляди посетители през летния сезон. Басейнов комплекс „Олимпик” включва  басейн с олимпийски размери, детски басейн със сектори за деца от всички възрастови групи, джакузи на открито, детски кът, открит бар-бистро и стаи за отдих. Басейн „Дейзи” е атрактивен басейн с джакузи, детски басейн и лечебен басейн.Басейн „Мирамар” е модерен басейн с морски пясък и сламени чадъри. Почти всички паркови площи, са реконструирани и модернизирани с прекрасни цветни алеи и зелени площи ,спортни и детски площадки, фитнес-уреди на открито, беседки, пейки, видеонаблюдение. В Минерални бани има добри възможности за развитие на селски туризъм. В подножието на върха, сред прекрасната горска растителност, е сгушено китното, живописно селце Брястово, в което вече е положено началото за развитие на селски туризъм. Освен красивата природа, тишината и спокойствието, които царят тук, на гостите в селото, се предлагат допълнителни развлечения като: стрелба с лък, яздене и разходки с коне до интересни местности, катерене на скалите „Гарваница”/алпинизъм/, спортен риболов и др. Минерални бани са подходящо място за организиране на зелени училища. Благоприятните природни ресурси на района бяха причина курорта Минерални бани да бъде предпочетен за профилактика на над 200 деца от град Минск /Беларус/ в продължение на две години след аварията в Чернобил. Наличието на достатъчно туристически обекти за настаняване, изграждащата се спортна база, спокойствието на курорта и прекрасните 6 еко-пътеки, обхващащи почти всички значими културни и природни забележителности са все предпоставки за организиране на зелени училища в Минерални бани.

Нашата рекламна програма

Лятото на българското Черноморие не е просто почивка на плажа. Това е шанс да се докоснете до природни съкровища, които не само носят релакс и удоволствие, но и притежават уникални лечебни свойства. Много хора избират да почиват в Несебър, Слънчев бряг, Свети Влас, Равда, търсейки съчетание между златни пясъци, слънце и морски вълни. Но малко от тях подозират, че само на няколко километра от тези популярни курорти се крият истински природни СПА съкровища. В района на Бургас, Поморие и Ахелой се намират лечебни кални бани, находища на луга и солени езера, които от векове се използват за подмладяване, лечение и възстановяване. Не е случайно, че тези места са предпочитани както от туристи, така и от местни жители, които знаят как да се възползват от даровете на природата. Поморийското солено езеро се намира в североизточната част на Поморие. Езерото се образувало по естествен път преди хилядолетия чрез постепенно натрупване на пясъчни насипи, които го отделят от морето. Такива езера се наричат лагуна. Водата в него постъпва по естествен път, при бурно море, когато то залива пясъчната коса и по изкуствен път чрез изграден канал. Водно солевия баланс на езерото е много променлив защото след силното изпарение през летните месеци, неговата соленост се повишава в пъти спрямо нивата от началото на годината. Това допринася за образуването на двата основни лечебни продукта на езерото – Лиманна лечебна кал и луга. Калта от Поморийското езеро е естествен природен продукт изключително ценни лечебни качества. Тя се образува на дъното на поморийското езеро като резултат от редица биологични, химични и микробилогични процеси. Съставена е от многобройни органични и неорганични вещества , които имат активно лечебно-профилактично действие върху човешкия организъм. Лугата се получава след изпаряване в солниците на водата от Поморийското езеро и кристализирането на солта. Компресите с луга са най-популярния метод за луголечение. Лугата се загрява до 37-38 ? след което се полага под формата на компрес на проблемните места. Луголечението оказва благоприятстващ ефект при заболявания на опорно-двигателния апарат, ревматични заболявания, травматично-ортопедични заболявания и при неврологични заболявания. Вероятно сте ходили на различни модерни спа процедури, но днес ще ви запознаем с една природна такава. Калните бани в Поморие са естествена терапия за редица състояния и болести, използват се и за разкрасителни процедури. Поморийската луга е изключително популярна както у нас, така и сред чуждестранни туристи, които посещават Поморие с идеята да се насладят на нейните невероятни качества. „Черното злато на Поморие“ – така се нарича поморийската лечебна кал. Тя е изключително богата на различни минерали и е изцяло природен продукт. Тя се намира в Поморийското езеро, което се е образувало след катастрофално земетресение преди хиляди години. Калта е гъста и чисто черна на цвят и е продукт на хиляди години геоложка дейност. Калообразуването е изключително бавен процес. На година се отчита само 1 мм растеж на калта. Поморийската кал е утаечна, като тя се смесва с различни органични вещества при утаяването по дъното на Поморийското езеро. Минералите и полезните вещества на поморийската кал се усвояват напълно от организма при масаж с нея. Това е възможно, тъй като калта се загрява до специфична температура от 45 градуса по Целзий. Самата луга има уникалното свойство да поема топлина, което води до охлаждане на тялото при калолечение. Калта трябва да е узряла, за да се възползвате напълно от нейните лечебни свойства. Степента на узряване зависи от химичните процеси в лугата и количеството на железен хидросулфат – веществото, което е отговорно за черния цвят на поморийската луга. Когато лечебната кал преседи в контакт с въздуха, тя става сива на цвят, втвърдява се и губи лечебните си свойства. Трябва да имате предвид, че заради съдържанието на сяра и заради гниещите процеси вътре в самата кал, тя не мирише особено приятно. Въпреки това, че след изкъпване, няма да остане и помен от неприятната миризма. Лечебните свойства на калта са известни от дълбока древност. Древни цивилизации като Египет, Рим, Елада и Индия са използвали калта за лечение на различни видове заболявания. Калта има сложен физико-химичен състав. В съчетание със своите електро-топлинни свойства, тя оказва положително влияние върху здравето. Калта в град Поморие се добива от Поморийското езеро. То е образувано след катастрофално земетресение през 740г. пр.н.е. Калта в Поморийското езеро е лиманна - гъста и черен цвят. Образувана е в продължение на хилядолетия, със специфичен химичен състав, богата на високото съдържание на сяра и желязо.  Поморийската кал е уникална и се различава съществено от другите находища на лиманна кал по света. Поморийската кал е преоткрита от д-р Петър Стоянов през 1905 г. В продължение на няколко години, той проучва нейните лечебни свойства. Впоследствие се построява калолечебница и град Поморие се утвърждава като национален морски калолечебен курорт. Днес лечението с Поморийска кал се практикува под две форми - калолечение и луголечение. За добиване на калта и лугата се изискват специализирана техника и технологии. Прилагането им също изисква специални апарати. Калолечение се прилага при заболявания на опорно-двигателния апарат – всички артрозни заболявания, болки в кръста, остеохондроза (шипове); заболявания на периферната и централната нервна система - дископатии, плексити, периартрити; кожните заболявания - екземи, кожни язви, склеродермия и псориазис; заболявания на женската и мъжката полова система - гинекологични заболявания и стерилитет; заболявания на дихателната система - бронхити, синузити. Луголечението лекува също заболявания на опорно-двигателния апарат, горните дихателни пътища, женските полови органи, бъбреците, пикочните пътища и др. Доказано е, че лечението с кал в Поморие повишава имунитета, стимулира половата система и много други дейности на човешкия организъм. Доказано е противовъзпалителното, вазоделатиращото, антибиотичното и миорелаксиращото действие на Поморийската луга. Поморийската кал се прилага под формата на кални апликации и кални вани или египетски плаж на открито-безплатно. Апликациите се правят на цяло тяло или частично. Провеждат се в специална коритообразна кушетка, върху която има найлон и брезентов чаршаф. Поставя загрята кал и тялото се намазва в слой с 1-2 см дебелина, след което се завива на топло. След приключване на процедурата тялото се измива под душ и не се къпе повторно поне два часа. Калните вани са често практикуван метод. Правят се във вана с лечебна кал, разредена с морска вода. Кожата поглъща повече от разтворимите химични вещества от разтворената кал, в сравнение с метода на калните апликации. В близкия санаториум или пред музея на солта и соленото езеро, всеки може да си вземе натурална кал безплатно.Тези процедури на открито са подходящи в топлите месеци от годината. Ако имате здравословен проблем или пък искате да се погрижите по най-добрия начин за вашето тяло - Поморие е точното място. Калолечение на открито (египетски метод) или калолечение, се извършват в Специализираната болница за рехабилитация в Поморие (т.нар. Санаториум). Калолечение на открито в Поморие, е беплатен и достъпен за всеки метод. Съчетава се със слънцелечение. Извършва се на открито при температура на въздуха 24-25 градуса. Процедурата трае около два часа, като преди това тялото се нагрява на слънце за половин час. Прави се край Поморийското езеро – край Музея на солта или до дигата отделяща езерото от морето. Местни жители предлагат кал за лечение на открито. Санаториумът е най-сигурното място, където се полагат грижи от висококвалифициран медицински персонал. Калолечението в Поморие е древна практика, която има за цел да усвои уникалните природни богатства на града и да ги използва за целите на третиране на редица заболявания – болести на опорно-двигателния апарат, на периферната и нервна централна система, на кожата, репродуктивните функции, дихателната система. Уникалното съчетание от лиманна кал със специфичен и лековит състав и луга, благоприятният климат и морската вода превръщат Поморие в един от най-разпознаваемите рехабилитационни центрове в Европа. В крайбрежната идилична обстановка на Поморие се намират редица специализирани болници и хотели, които предлагат процедури с естествените терапевтични свойства на калта и лугата. Поморие създава истинска алхимия от природни елементи и дадености, превръщайки ги в изцеляващ еликсир за всеки, който търси възстановяване и ефективно лечение.

Калните бани със сигурност не са сред най-впечатляващите терапии за лечение, но са едни от най-старите в света. Ползите на лечебната кал са открити още от древните египтяни и римляни, които я използвали както при различни заболявания, така и за козметични процедури. Терапевтичната кал е естествен природен продукт, който се образува на дъното на различни големи водоеми - морета, солени езера, около райони с нефтени находища и др. Тя е богата на различни минерали, витамини и полезни микроорганизми, откъдето идват и лечебните й свойства. Използва се не само за разкрасителни процедури, но и за лечение на различни заболявания, сред които псориазис, артрит, проблеми, свързани с подвижността, при хормонален дисбаланс, за възстановяване след операция. Част е още от терапиите, ползвани в спортната медицина, за възстановяване на мускулите, както и от козметични процедури за лечение на суха коса и намаляване на целулита. Действа термофизично, биохимично, анти-стареещо, противовъзпалително и детоксикиращо. Заради последното, често е част от различни козметични продукти, както и от състава на естествени антибиотици. Какво представлява калолечението? Калолечението, както подсказва името му, е целебна терапия. То има противовъзпалително, тонизиращо, обезболяващо действие, подобрява циркулацията на кръвта и стимулира обмяната на веществата в организма. Основните му начини на приложение са три - под формата на кални бани за цялото тяло, чрез апликация на конкретни части от тялото и чрез маски, които обикновено се използват за лицето. Самата терапевтична кал, която се използва пък, се дели на лиманна, минерално-изворна, торфена (блатна), сапропел и кални вулкани. Най-използвани от тях са торфът, лиманната и минерално-изворната кал, а в България - основно лиманната. Един от най-старите методи за калолечение е т. нар. египетски метод. При него се използва кал, директно от мястото, където се образува. Необходимо е тялото предварително да се нагрее на слънце за половин – един час, за да се отворят порите. След това се намазва добре цялото тяло и се изчаква на слънце, докато тя изсъхне напълно. Следва измиване с топла, в повечето случаи морска вода. Друг метод за калолечение са т. нар. апликации. При тях калта се загрява предварително до определена температура от около 40 градуса и се поставя на конкретна част от тялото, ако се търси по-силен ефект точно там, а може и на цялото тяло. След това местата, които са намазани с кал, се увиват с фолио и отгоре се поставя одеяло, за да може да се загрява – така, както слънцето прави това при т. нар. египетски метод. Процедурите са с продължителност 20-30 минути. На следващо място са калните вани, където лечебната калта се разрежда с минерална, морска, речна, а може и обикновена вода. Процедурата след това е същата като с обикновената вана, но тук продължителността й не може да е повече от 20 минути. Въпреки че е природен продукт обаче, с калта трябва да се внимава. Има определена продължителност за всяка една терапия и тя трябва да се спазва. Задължително е и да се оставят определени дни за почивка между терапиите. Препоръчва се консултация със специалист, особено ако се започва такава терапия за първи път. Каква е историята му? Едни от първите данни за него, са от времето на древните египтяни, живеещи по протежението на Нил, които използвали кал за успокояване на болките в ставите си. Жените пък се мажели с речната утайка, за да запазят младостта и красотата си. Римляните също били наясно със свойствата на този уникален природен дар и за императорските войници били направени специални басейни с морска кал, където се възстановявали и лекували раните си. Точно тази кал от морските устия се счита за най-лековита, тъй като съдържа голямо разнообразие от микроелементи. В днешно време в Европа калолечението придобива широка популярност около 17 век. В България пък методът започва да се прилага за през 1905 г. от проф. Параскев Стоянов във Варненския морски санаториум. Какви са научните доказателства за въздействието му?  Ако египтяните и римляните са открили ефекта на лечебната кал, без да знаят как точно тя влияе, то развитието на науката, успява да даде отговор именно на този въпрос. След редица проучвания и проследяване ефекта на калта върху организма, е доказано, че тя съдържа микрочастици, които проникват през кожата и по нервно-рефлекторен път оказват лек натиск върху тъканите. Именно така се стимулират процесите на циркулация в клетката и се подобрява кръвообращението, което подпомага другите процеси, като детокса, т.е. изхвърлянето на вредните вещества от организма, например. Засиленото кръвообращение само по себе си подсилва имунната система, обмяната на веществата и намалява нивата на захар и холестерол. По време на терапиите с лечебна кал, организмът непрекъснато се обогатява с фосфор, калций, сулфатни йони, въглероден двуокис, сяра, сероводород, ензими и други полезни вещества. Сярата, както и наличието на мукополизахариди се натрупват в ставния хрущял и го предпазват. Освен тях в калта е открито и наличието на хормоноподобни вещества, включително и на естроген. Те подобряват функцията на половите жлези и подсилват овулацията и сперматогенезата. Какво представлява лугата и защо е толкова ценна? Може би сте чували за лечебната кал, но лугата остава едно от най-малко познатите, но изключително ценни природни богатства на Южното Черноморие. Това е краен продукт от естественото изпарение на морската вода в солниците, който се натрупва след добива на сол. Лугата съдържа висока концентрация на магнезий, калций, натрий, йод, бром и други минерали, които имат изключително полезно въздействие върху организма. Лечебната луга е гъста, маслена течност с характерен мирис, която има изразени антисептични и противовъзпалителни свойства. Тя е известна още от древността като естествено средство за лечение на ставни и мускулни болки, кожни заболявания и проблеми с кръвообращението. Днес лугата се използва широко в балнеологията, физиотерапията и козметиката, като присъства в различни процедури – вани, компреси, масажи и инхалации. Едно от най-уникалните свойства на лугата е, че тя е богата на магнезий, който е жизненоважен за мускулите, нервната система и костите. В сравнение с други природни лечебни продукти, лугата се усвоява лесно през кожата, което я прави идеална за разтоварване на напрежението, отпускане на мускулите и подобряване на общия тонус. Какви са ползите от лугата? Тя облекчава ставните и мускулни болки, с което е изключително ефективна при артрит, ревматизъм, дископатия и травми. Подобрява кръвообращението – Стимулира метаболизма и помага за по-добро снабдяване на тъканите с кислород. Намалява възпаленията и подпомага детоксикацията – минералите в лугата прочистват организма и подпомагат имунната система. Успокоява нервната система и заради това е идеална за хора, страдащи от стрес, безсъние и хронична умора. Подмладява кожата – йодът, бромът и останалите минерали, помагат за по-гладка, по-хидратирана и стегната кожа. Не е случайно, че луговите бани са част от СПА процедурите в най-добрите санаториуми и балнеокомплекси, но можете да се възползвате от тях безплатно в природните находища край Черно море. Къде могат да бъдат открити находища на луга в България? Българското Черноморие е едно от малкото места в света, където природата е създала богати находища на лечебна луга. Ако планирате почивка в Несебър, Слънчев бряг, Свети Влас или Равда, ще бъдете съвсем близо до някои от най-ценните природни СПА зони. Поморийското езеро е едно от най-известните места, където лугата се използва за медицински и козметични процедури. Тук са изградени СПА и балнеолечебни центрове, където можете да се насладите на професионални лугови вани и терапии. Освен това, в околностите на езерото има напълно свободни зони, където всеки може да се възползва от лечебните свойства на калта и лугата. Бургаските солници (Атанасовско езеро), е районът край Атанасовското езеро, в близост до квартал Сарафово. Той е известен със своите естествени лугови басейни.

Посетителите могат да влязат свободно и да се потопят в солената вода, след което да нанесат черноморска кал или луга върху кожата си. В допълнение, тази зона е известна и с минералните солени басейни, които имат доказан детоксикиращ ефект. Местности около Несебър и Ахелой: в околностите на Несебър, Ахелой и Равда, се намират по-малки, но също толкова ефективни находища на луга, където водите на малки езера и лагуни съдържат високи концентрации на полезните минерали. Как да използвате лугата правилно? Ако искате да се възползвате максимално от лечебните свойства на лугата, е важно да знаете как правилно да я прилагате: При лугови бани – потопете се във вода, обогатена с луга, за 15-20 минути. Температурата трябва да е между 37-39°C, за да могат минералите да проникнат ефективно през кожата. При лугови компреси – навлажнете памучна кърпа с леко затоплена луга и я поставете върху болезнените зони на тялото. Оставете компреса за 30 минути, след което изплакнете с топла вода. При натурални СПА процедури край морето – намажете тялото си с луга в естествените находища, оставете я да изсъхне за 10-15 минути и след това се изплакнете в морската вода. При масажи – разредената луга може да се използва като масажно средство, което отпуска мускулите и подобрява кръвообращението. Защо да съчетаете почивката си с лугови бани? Ако търсите начин да се отпуснете, да детоксикирате организма си и да се заредите с енергия, няма по-добър избор от естествената терапия, която предлагат лугата и калните бани. Представете си следната сцена: Вие сте на плажа в Несебър, Слънчев бряг или Свети Влас, наслаждавате се на слънчевите лъчи, а само на 15-20 минути път ви очакват естествени СПА процедури, които ще ви освежат и ще ви накарат да се почувствате като нов човек. Много хора плащат скъпи балнео и СПА процедури, но природата вече е създала напълно безплатен и напълно естествен метод за възстановяване. Опитайте лечебната сила на лугата и калните бани край Бургас и Поморие и вашето тяло ще ви благодари. Докато сте в Поморие, непременно си отделете време за разходка, тъй като курортът има много какво да предложи. Като за начало, посетете местния Музей на солта. Там ще разберете как точно се получава лечебната луга и какви са процесите при добива й. Организират се и посещения в близките солници. Поморие е любимият град на българския поет Пейо Яворов. Той е имал къща близо до морския бряг, а в днешно време на любимото му място на скалите в Поморие е издигнат паметник. В близост до курорта се намира и важна археологическа находка от нациолно значение – това е гробница Кухата могила. Ако пък искате разходка в друго населено място, това е Несебър и неговият невероятен старинен град. Те се намират съвсем близо. Поморийското езеро е защитено със закон и е част от Натура 2000. Над това място минава известният път на прелетни птици – Виа Понтика. Освен на невероятните качества на поморийската луга, ще можете да се насладите и на неподражаемата природа на този район. Изследвани и експлоатирани са находищата на кал край Шабла, Русалка, Балчишка тузла, Варна, Поморие, Бургас. Калта по Черноморието като цяло е чиста и това я прави благоприятна и подходяща за директно прилагане. Местата, на които калта е по-замърсена, съдържа миди, черупки и други частици и изисква пречистване, поради което не е добра за директно прилагане, са изключение, а най-чиста е калта в черния слой на Поморийското езеро, северната част на Атанасовското езеро, сивия слой на Поморийското езеро и Русалка. Находищата се различават по своята минерализация, съдържание на сероводород и прочие. Тоест калта не е навсякъде еднаква и Черноморието ни разполага с богати по състав и с разнообразни свойства калолечебни ресурси. Друг отговор на въпроса къде има кални бани в България е вътрешността на страната. Очаквано, може би, че находищата няма да са само край морския бряг. Но къде точно във вътрешността на страната? Популярни и употребявани масово и с отлична ефективност и резултати са изворните калища в Марикостиново, край Благоевград и тези в Баня, Пловдивско. Торфени находища у нас има край Перник – село Байкал, край Михайловград – село Добри Дол, край Пловдив – в Садово и на други места, но това са по-популярните и по-проучените, които са най-честият отговор на въпроса къде има кални бани в България.

Лимфен възел    Лимфна система    Строеж на лимфен възел    Устройство на лимфен възел    Групи лимфни възли

Нареченски бани е друго село с присъствие на "баня" в името. То се намира в Южна България, в община Асеновград, област Пловдив. Един от най-известните балнеолечебни курорти в България. В него живеят 602 души по настоящ адрес към 15.9.2023 г. Надморската височина на Нареченски бани, е 592 m. Населението: 503 души (31 декември 2024 г.); 31,4 души/km2. Първите заселници в района се появяват в началото на VI век. На 9 km южно от Нареченски бани, в областта Ропката, от север пристигат славяни от племето рупци. На тях се нарича името на тази област – Рупчос. Тя влиза в границите на България през IX век. В средата на XIV век е завладяна от Османската империя. В областта Мергеле, на мястото на днешния парк и балнеолечебницата в Нареченски бани, е съществувало селище. То е опожарено изцяло от турците. Населението се спасява на платото високо планината и се укрива на връх Зареница в малка крепост, добре защитена от трите страни с отвесни, гладки и високи скали, на стотици метри над Лютидолската рекичка. Името на рекичката и местността произтича от легенда. През тъмна нощ защитниците на крепостта я напускат по тайна пътека през скалите. Турците нахлуват в крепостта със силен устрем, не забелязват пропастта и падат в нея. В суматохата българската девойка Зареница, която е в крепостта, за да не бъде заловена от нашествениците, се хвърля от скалите в пропастта и загива. Оттогава върхът е именуван в нейна чест Зареница. Водата на рекичката долу дълго време тече кървава. Труповете на завоевателите се разлагат („влютяват“) и местността се нарича Люти дол. Терорът върху местното население и непримиримата борба за национално освобождение създават множество легенди, предания и народни песни. Запазени са само зидове от крепостта Зареница. Местното население се заселва в две малки селища: под връх Зареница и в местността Мергеле. В днешно време от тях са намерени само малки останки. При строежа на санаториума са разкрити много гробове и основите на старинна постройка, в които се е запазила много добре древна пещ за хляб. Избягалото население се завръща и се заселва отново в Мергеле през XVI век. Селото е освободено от османско владичество през 1878 г. от руски части от казашката бригада с командир генерал Черевин. Първата баня, примитивна дървена сграда, е била построена по инициатива на кмета на община Хвойна Костадин Златанов. Тя е открита на 1 юли 1891 г. Курортът отначало е бил част от село Косово, откъдето е повечето от населението му, макар че е два пъти по-близо до другото съседно село Наречен. Впоследствие се разраства и се развива като отделно село. От 1910 г. работи първата баня за обществено балнеолечение. През 1923 г. Нареченските бани вече са позната дестинация за празнични екскурзии и ваканции в България. Първият балнеосанаториум е открит през 1927 г. През 1935 г. е пуснат в експлоатация военен санаториум. Той е обновен през 1941 година, когато Германия построява нова сграда за възстановяване на военните си летци, ранени в битката за Сталинград и в другите битки по Източния фронт на Втората световна война. Извън политическите моменти, свързващи сътрудничеството на България с Третия райх, германската дисциплина и ред при строителството, правят всичко, пипнато и направено тогава, здраво и до днес. През 1950 г. селото е обявено официално за курорт. Построени са редица ведомствени лечебни и почивни бази. Най-голямо развитие курортът има през 80-те и 90-те години на XX век. Минералната вода в Нареченски бани, съдържа радон и е с лечебна радиоактивност. Тя е от няколко източника с аналогичен химичен състав. В 1 литър вода се съдържат: манган – 0,015 mg, олово – 0,038 mg, цинк – 0,024 mg, кадмий – 0,019 mg. Водите са бистри, безцветни, без мирис, с приятен вкус, радонови, силициеви и леко флуорни. Температурата им е от 11 до 29 °С. Повечето от сондираните води са с ниска температура (11 – 18 °С), което ги прави подходящи за пиене. Има три минерални извора в близост до главния път, с температура на водата между 21,5 и 29 °С: „Очното изворче“ – 100 емана (370 бекерела за литър). Водата с най-слаба радиоактивност и с най-ниска температура от трите извора – 21,5 °С. Подходяща е за пиене, профилактика и лечение на очни заболявания и венците на зъбите. Намира се в западния край на курорта и е изведена в открити чешми, които са денонощно достъпни. Мястото е традиционно за разходка в курорта. Оттук се разклоняват туристически маршрути за параклис „Св. Никола“ с панорамен изглед към курорта и за с. Косово. „Бански извор“ е с 400 емана. Основната минерална вода, със средна радиоактивност. Използва се за лечение чрез балнеопроцедури и като питейна в лечебни дози. „Соленото изворче“ е с 1200 емана, с най-силна радиоактивност и най-малък дебит. Подходяща е за балнеолечение на някои заболявания. Вода от „Бански извор“ и „Соленото изворче“ е изведена в чешми на открито и в закрито помещение в парка на курорта в близост до центъра. Общият дебит на водата от трите извора е 300 L в минута или 432 m? за денонощие. При необходима денонощна доза за лечението на един човек 210 l, с това количеството могат да се лекуват 1200 души за 16 часа в денонощието. В Нареченски бани се лекуват редица заболявания: на нервната система, сърдечно-съдови, на опорно-двигателния апарат, ендокринно-обменни и др. Минералната вода лекува успешно около 13 сериозни заболявания от основните 4 групи, сред които са хипертония и диабет. Тя е единствената в България, която става за лечение на неврози, депресии, стресови състояния. Работят 3 балнеосанаториума: два държавни – към военното и здравно министерства и 1 частен, както и няколко почивни станции. Около Нареченски бани има природа с лечебно действие, съчетано с това на минералната вода. Подходяща е за излети и туризъм. В южния край на курорта е дефилето „Люти дол“ с поляна до шосето и реката, оборудвана с беседки и заслони за пикник и детски кът. Има множество екопътеки и туристически маршрути, които започват от минералните чешми в парка – традиционен начален сборен пункт за пешеходен туризъм: Очното изворче, Параклис „Св. Никола“ – Очното изворче, Очното изворче – Косово, по край река Чая до кв. Наречен, Страховото изворче – къмпинг „СБА“, Страховото изворче – Римски мост, Резиденцията – Вишката – Страховото изворче, Кошарите, Дядо-Тодорови кошари, Люти дол – местността „Хонолулу“, Люти дол – скала "Сокол“, Люти дол – плато „Зареница“, Люти дол – „Зареница“ – „Хонолулу“, Люти дол – хижа „Пашалийца“ (през „Хонолулу“ или с. Павелско), Черната скала. В посока Пловдив на 15 km се намира Бачковският манастир – вторият по големина в България след Рилския, природният резерват „Червената стена“ край Бачково в посока югоизток, водопадът „Сливодолско падало“ (11 km), Асеновата крепост (21 km) и Асеновград. На 34 km югоизточно е Кръстова гора. В северозападна посока на 6,4 km е старинното село Косово, на 17 km – летовище „Бяла черква“ с Белочерковския манастир, а на 25 km – летовище „Студенец“ с достъп по шосе и от посока Пловдив и Асеновград. В посока Смолян са скалните феномени Чудните мостове (26 km), Ягодинската пещера (85 km) и Триградското ждрело (86 km), Чепеларе (28 km), проходът Рожен с Националната астрономическа обсерватория (44 km) и Пампорово (39 km). До повечето забележителности през активния сезон се организират екскурзии. Много храмове и параклиси са разположени в тоя район. Храм „Свети Пророк Илия“ е в южната част на селото, построен е през 1929 г.; Параклис „Свети Никола“ е върху хълм в северозападния край на курорта, на туристическа пътека, Параклис „Св. св. Козма и Дамян“ е в парка пред болница „Света Богородица“; построен е през 2007 г.; Параклис „Света Богородица“ е вътре в сградата на болница „Света Богородица“. Параклис на ул. „Панорама“ се намира северно от военния санаториум (болница „Света Богородица“). Параклис „Св. Георги“ е в кв. Наречен. В селото функционират кметство, поща, Многопрофилна болница за долекуване, профилактика, лечение и рехабилитация „Св. Богородица“ (Военен санаториум), специализирана болница за рехабилитация (СБР, санаториум База 1), балнеосанаториум „Медика-Наречен“, няколко хотела, хотел-ресторант и заведения за хранене с музика, дневни барове, център от семеен тип за настаняване на деца, магазини и и аптека. Началното училище в курорта е открито 1940 г. Помещава се в приспособена барака над военния санаториум. Прогимназията е открита 1944 г., като за помещения се ползват частни къщи. В периода 1959–1965 г. е построена и новата училищна сграда. През 1969 г. училището в Нар. бани поема и децата от с. Наречен – учебното заведение там е закрито. През 2010 г. училището в курорта затваря врати заради липса на деца. Основно училище „Васил Левски“ и читалище „Христо Ботев“ престават да функционират и са закрити. На 1 юли 1891 г., тържествено била открита първата баня и с това се поставило началото на селището Нареченски бани, на името на съседното село Наречен, днес квартал на курорта. Първоначално банята се посещавала само от болни от съседните села и градове. Липсата на удобен път и превоз до Нареченски бани, както и лошите битови условия, дълго време спъвали развитието на курорта. До построяването на шосеен път хората пристигали по тесни пътеки, виещи се край реката, достъпни само за пешеходци и мулета. Въпреки това благотворното лечебно действие на минералната вода започнало да привлича все повече и повече посетители от близки и далечни райони. От курорта се заинтересували представителите на Пловдивската постоянна комисия, която допринесла много за изучаването и благоустрояването му. През 1911 г. бил каптиран най-големия от 6-те минерални извори и била построена нова баня на мястото на старата поликлиника и балнеолечебница в парка. Постепенно били изградени удобни пътища, свързващи селището с намиращите се в близост големи градове, прекаран бил водопровод с питейна вода, сградите били електрифицирани, построени били санаториуми и вили. В днешния й вид, балнеолечебницата била завършена през 1945 г. През 1966 г. била построена надстройката над балнеолечебницата. Характерни специалитети в Нареченски бани, са предимно от Родопите - пататник, марудник, родопски клин, смилянски фасул, качамак, катми, чеверме, кисело мляко с боров мед.

Арбанаси    Рилски езера    Седемте Рилски езера    Мусала    Кариес    Пловдивски художник

Eла    Cмърч    Хвойна    Мура    Клек    Дентална практика в Пловдив    Черно море

Език    Бета - лактамни антибиотици    Линкозамиди    Синергистини    Принципи на приложение на антибиотичната терапия

В околностите на село Баня има останки от антично селище и от средновековната крепост Калето. Сведения за селото има от времето на османското владичество – споменато е като турско село с името Лъджите. Тук е открита колективна находка от антични монети от Аполония. След Руско-турската война (1877 – 1878 г.) селото остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението в 1885 г. Днес в село Баня има действащо читалище „Петко Енев – 1932“ и действащо общинско основно училище „Злати Терзиев“; православна църква „Свети безсребреници Козма и Дамян“. В първата седмица (неделя) на месец април се провеждат конни състезания (конски кушии), които се превръщат в нещо като емблема на празника на селото. В южната част на селото отвъд реката има минерална баня; дом за стари хора; лагер за бежанци. По-известни туристически дестинации в село Баня са Центърът за здраве, който предлага различни по вид пакети за оздравяване, релаксиращи масажи, водни процедури с минерална вода, с билки или различни соли, компреси и нагревки, различни сауни, инхалации, упражнения, сокотерапия и билкови чайове; както и бутик хотел „Аглика“ с леглова база от 177 места. Построени са ресторанти и заведения, спортни съоръжения (тенис кортове, футболни игрища, скуош, фитнес), СПА център, басейни. Просторна тераса на основния ресторант е с красив изглед към язовир „Жребчево“. Хотелът предлага и лов, и риболов, приключения с коне, велосипеди и АТВ-та из околностите, катерене по 10-метрова стена. Най-популярните дестинации за разглеждане от туристите, решили да посетят Баня, са: минералният извор “ Благата вода”. Той е в края на селото и е изцяло обновен. В близост до извора се намира Турската баня - една от големите забележителности на селцето; Римската баня, която е запазена в своя автентичен вид; трите запазени църкви, с които селото се гордее – “ Свети Георги”, Евангелската църква и църквата “Свето Успение Богородично”. Някои от най-интересните събития, които туристът може да посети в и около Баня, са Традиционния събор “Празник на моето село”, провеждан всяка година през първата неделя на месец юли; Празниците на банската традиция - през втората половина на май; Международния кукерски фестивал „Старчевата“ в началото на януари в гр. Разлог; Международния музикален фестивал Bansko Jazz Fest през август в Банско; Празника на банското мезе и червеното вино през февруари и др. Районът предлага богата културна програма с фолклорни, музикални, кулинарни и културни събития за всеки вкус и през всеки сезон.

Българският туристически информационен мегасайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Курс по хирургия в Румъния    Папиломи    Конгрес в Рим