Гора

Гората е местност, в която има множество дървета, които растат на голяма площ. В зависимост от културните традиции по света има различни разбирания за гора - в някои обезлесени региони дори и групичка от пет дървета се счита все пак за гора. Самите гори могат да бъдат класифицирани по различни начини според своя състав. Понякога гори се наричат и местности с гъста и висока недървесна растителност, включително подводна. Някои хора имат толкова богата фантазия, че наричат гори местата, обрасли гъсто с гъби или бактерии.

Горите са една от основните екосистеми на планетата Земя. Дървесните гори покриват около 9,5% от нейната площ и 30% от площта на сушата, като в миналото те са достигали до около 50% от площта на сушата. В тях е концентрирано около 90% от цялото биоразнообразие на сушата. Най-новото изследване за състоянието на горите на планетата ни, публикувано в сп. Nature (брой 525 - 10.09.2015 година, страница 201) посочва че броят на дърветата по цялата Земя към 2016 година е около 3 трилиона, т.е. надвишава броя на звездите в Млечния път. Този брой е над 7 пъти по-голям от предишната оценка от 400 милиарда. Цифрата е впечатляваща, но това не е непременно добра новина. Проучването също сочи, че 15 милиарда дървета се изсичат всяка година. Отпреди 12 000 години, откакто се е появило земеделието, броят на дървета на нашата планета е намалял почти наполовина.

Горските екосистеми обхващат цялата съвкупност от горски организми (дървета, храсти, треви, гъби, бактерии, животни, включително хората), заедно с техния естествен субстрат - заобикалящите ги въздух, вода, почви, органична материя и скали. Всички тези компоненти си взаимодействат в рамките на определени териториални (пространствени) граници. Те формират местообитание за организмите, модулират водните потоци и защитават почвата, което определя голямото им значение за биосферата. Горите играят важна роля в живота на хората като източник на разнообразни ресурси – те натрупват въглерод, регулират климата, пречистват водите и възпрепятстват тежки природни бедствия - наводнения, свлачища и продължителни засушавания.

От чисто ботаническа гледна точка гората е растителна формация. Типичната дървесна гора се разделя на горен етаж, включващ короните на дърветата, и долен етаж, който от своя страна обхваща няколко пласта – на храстите, на тревите, на мъха и почвените микроорганизми. В по-сложните гори има и добре оформен междинен етаж от по-ниски дървета. Горите могат да бъдат класифицирани по различни начини и с различна степен на подробност. Един от възможните начини е чрез свързаните с тях биоми в съчетание с живота на листата на доминиращите видове (дали те са вечнозелени или листопадни). Друго разграничение е на основата на вида на листата на доминиращите видове – на широколистни, иглолистни и смесени гори. За много гори подробна класификация може да бъде изградена и въз основа на доминиращия вид, например гори от бял бор и т.н. Други признаци за класифициране са общата физическа структура на гората или нейния стадий на развитие (вековни и вторични гори). Правени са предложения за различни глобални класификации на горите, но нито едно от тях не е общоприето.

Системата на горските категории на Програмата на ООН за околна среда и Световния център за консервационно наблюдение представлява опростяване на други по-сложни системи, като системата на субформациите ЮНЕСКО. Тази система разделя горите на 26 основни типа, които отразяват климатичните зони и основния тип на дърветата. Тези 26 основни типа могат да бъдат обединени в три по-общи категории с множество разновидности, описани както следва:

На пръв поглед горите изглеждат неизчерпаем природен ресурс. Това в действителност е така - при едно разумно управление всяка една гора се обновява бързо и дори може да увеличи своя ресурс - което е от огромна полза за бъдещите поколения. Един от постулатите на Уорън Бъфет (който не е нито биолог, нито изявен природозащитеник) гласи че някой днес се крие под сянката на дърво, защото друг преди него е засадил и поливал това дърво. В този ред на мисли всички гори по света се нуждаят от опазване, съхранение и въвеждане на определени правила при тяхната експлоатация. Още през 12 век в Германия е била издадена първата заповед за забрана на изкореняването на определени гори (Т.Иванчев, 1940). По късно подобни заповеди са издадени и в Австрия. През 13 век в някои по-ценни дъбови общински гори в Германия се въвеждат за първи път някои специални условия за извършване на сечите и извоза. Те са налагали подлежащите на сеч дървета да бъдат предварително обозначени на терена (маркирани), като за това са поставени и срокове за извоза на отсечените дървета. Към края на 14 век възниква идеята за трайно ползване на горите и се появяват първите наредби за разделянето на нискостъблените гори на редовни годишни сечища. Именно тази наредба се оказва основата на науката за регулиране ползването на горите  - така нареченото Лесоустройство.

През периода XV - XVIII век в цяла Европа се наблюдава засилена експлоатация на горите и влошаване на тяхното състояние. Появяват се едри горовладелци, които се опитват да осигурят за себе си високи доходи от горите. От този период датират и първите познания по горска таксация, разработени са методи и таблици за оценка на горите. Периодът от XVIII до XXI век е най-динамичният, при който има няколко характерни особености: интензивна експлоатация и влошаване на екологичната среда и общото състояние на горите, значително намаляване на тяхната площ, както и усъвършенстване на всички методи за оценка, анализ и проучвания на горския фонд. През средата на ХХ век за първи път се обръща внимание на средозащитните, санитарно-хигиенните и рекреационните функции на горите. Към края на ХХ век започва да се обръща все по-голямо внимание на връзката между горската екосистема и обществото. В Закона за горите в Република България гората е дефинирана като „земя, заета от горскодървесна растителност с площ не по-малка от 1 декар“. Съвкупността само от дърветата на дадена територия се нарича дървостой.

През епохата на Античността и Средновековието е съществувала Великата Българска Гора - на латински Sillva Magna Bulgarica или Silva Bulgarorum. Това са били необятни диви лесове, покриващи не само Стара планина, Средна гора, Странджа, Родопите, Рила, но и полетата на Мизия и Тракия. Участници в първите три кръстоносни похода през XI - XII век описват прословутата местност, "която се минава за 8 дни, като се върви 2 дни и 2 нощи, без да се види човек". Почти всичко това е унищожено от човека в древността, за да се освободят територии за земеделие и животновъдство. В средните векове голяма роля за унищожаване на горите е играела обработката на желязото - имало е нужда от дървен материал, който да се изгаря, за да се топят рудите, а също и вече добитият метал. В най-новата ни история обаче са унищожени най-много горски площи - чрез промишлен дърводобив, който силно изменя естествения характер на горите. Ако в миналото горите са покривали четири пети от територията на страната ни, днес те обхващат една трета, или 3.8 милиона хектара. Въпреки че от Великия Български лес днес е останал блед спомен, у нас все още се намират едни от най-съхранените и най-ценни стари гори в цяла Европа. Опазването им никога не е било по-важно в условията на непредсказуем климат и природни катаклизми.

Така наречените стари гори са изключително важни и изкуствено създадените (дори и най-добре поддържаните) гори никога не биха могли да ги заменят. Стари могат да се нарекато всички гори, които са на възраст над 100 години и в които е имало минимална човешка намеса през последните десетилетия. В тях протичат многобройни естествени процеси и разнообразието от местообитания и видове е най-голямо. В старата гора има паднали дървета, пречупени дървета, дървета с неправилни форми, такива с красиви и правилни форми. Има дървета, които са изгнили преди 50 години, както и такива, изгнили преди 20 години. В една стопанисвана гора (дори в нея да има вековни дървета) са прокарани пътища, отстранявани са дървета с ниска стопанска стойност и не на последно място - мъртвата дървесина e отстранена, тъй като се е считала за източник на болести. Голяма част от тези болести в действителност не са заболявания, а са определени за такива от човека. Това са на практика механизмите за саморегулиране на гората. Имаме бръмбарчета, които изяждат изсъхналите дървета, за да ги превърнат в хумус; ако бръмбарчетата много се размножат - имаме кълвачи, които ги изяждат, ако кълвачите се намножат, тяхната популация се регулира от златки, ако златките се намножат, има вълци, диви котки, рисове. Всичко това са естествени процеси, които е добре да се оставят да се развиват според естествените природни закономерности. Вековните гори са резервоар на генетичното разнообразие в рамките дори на един и същ дървесен вид. В днешно време това се оказва много важно заради неизвестностите около климатичните промени. Това, което знаем, е, че трябва да запазим максимално разнообразие - и биологично, и генетично, и видово в горите, за да има по-голям набор от варианти за реакция на гората в бъдеще. Може да се окаже, че някои от тези дървета, които не са много красиви, са по-издръжливи. Освен това дървета, които са доживели доста сериозна възраст - 400 - 500 години, определено носят в себе си гена на най-доброто и най-устойчивото.

Какво губим когато изсичаме старите гори, унищожаваме местообитанията на някои редки, застрашени и ендемични видове, които се срещат само у нас и на Балканите? Губейки видове, правим горите по-елементарни и неустойчиви. Най-добре се вижда защо горите не трябва да са с проста структура в изкуствено създадените борови гори. Те са на една възраст и най-често само от един дървесен вид. Само няколко години на силни бури и тежки снеголоми са достатъчни за унищожението им, защото нямат съпротивителните сили: няма ги кълвачите, няма ги бръмбарите, няма го цялото разнообразие от гъби, които са в симбиоза с дървесните видове. Ако гората е съставена от бял бор, смърч, ела и бук и дърветата от един вид биват повредени или нападнати от някаква болест - например корояди нападнат борчето, то другите три вида ще оцелеят и гората ще е само леко разредена. През това време видът бор ще се възстанови.

Почти всички гори в Европа и България през последните сто години са били използвани - сечени, опожарявани, пашувани от животни. Целта на горската администрация и неправителствения сектор е да идентифицират и защитят всички гори на възраст над 100 години и по-млади около тях, в които човешката намеса е била минимална. По преценка на експерти старите гори у нас са около 500 000 хектара. Горите у на са защитени по няколко линии: в резерватите, в зоните със строга защита на националните и природните паркове, по линия на горската сертификация FSC, а от 2016 г. и със Заповед на министъра на земеделието и храните за опазване на гори във фаза на старост, попадащи в зони от "Натура 2000". FSC е абревиатура от английски - означава Forest Stewardship Council или Съвет за стопанисване на горите. Това е световна система за стриктен контрол и сертификация на добре стопанисвани гори. Сертификатът гарантира, че закупените от вас продукти от дървесина не допринасят за унищожението на световните гори.

Около 56% от горите в България са включени в европейската мрежа "Натура". "България предприе сериозна стъпка в опазването на старите си гори, с което се позиционираме като пионери сред останалите държави - членки на ЕС", посочва Нели Дончева от Световния фонд за дивата природа WWF. Старите гори, които се опазват в резерватите и в националните паркове, са едва 78 000 хектара, докато площта на всички гори у нас е 3.8 милиона хектара. "През 2016 г. със заповед на тогавашния министър на земеделието и храните Десислава Танева бяха обявени за опазване и изключени от дърводобив гори във фаза на старост на площ 109 000 хектара. Впоследствие към тях бяха добавени още 2000 хектара стари гори за опазване в Защитена зона "Рила Буфер". С този акт на земеделското министерство, който беше осъществен и благодарение на целенасочената работа на природозащитните и научни организации, площта на старите гори, които се опазват в страната, днес е почти 190 000 хектара", казва Дончева. Усърдната работа на WWF - България, Асоциацията на парковете, Сдружение за дива природа "Балкани" със съдействието на Изпълнителна агенция по горите и тогавашния ѝ директор доц. Георги Костов не остават незабелязани: през 2020 година инициативата "Партньорство за опазване на стари гори в "Натура 2000" спечели специална награда на Европейската Комисия. В рамките на проекта първо са разработени така наречените режими за устойчиво управление на горите в "Натура 2000" (по инициатива на Асоциация на парковете). Впоследствие WWF - България, започва целенасочено да проучва и картира най-ценните стари гори в Западна и Източна Стара планина, Средна гора и Родопите. Сдружение за дива природа Балкани се включва с картиране на ценни стари гори - дом за редки видове птици. Паралелно горските стопанства и Агенцията по горите идентифицират стари гори в държавни горски територии, попадащи в обхвата на мрежата "Натура 2000". Резултатите от тези проучвания са в основата на заповедта на министъра от ноември 2016 година.

WWF - България проучи горите, които са общинска собственост, в 61 общини в страната и картира най-ценните стари гори на територията на тези общини. След преговори 9 от тях - Ботевград, Севлиево, Кюстендил, Харманли, Велико Търново, Пирдоп, Златица, Горна Малина и Трявна, се съгласиха да обявят своите стари гори за опазване. Това е уникално за Европа, няма друга такава практика. Площта на общинските стари гори, обявени за опазване, не е много - 1500 хектара, и все пак това е добро начало.

Но дали това е достатъчно? През 2020 г. бяха публикувани поредица от разследвания както за незаконна сеч в Рила, Родопите, Странджа, така и за мащабни злоупотреби с валидни разрешителни за сеч. Законите са такива, че всичко, което не е защитено, рано или късно трябва да бъде оползотворено. Щетите от бракониерството не са големи. Планираният стопански дърводобив е най-големият проблем през последните години. Това е основната дискусия - дали да се използват всички гори, или да се защити част от тях. Разследванията доведоха до засилени проверки от страна на горската администрация и до предложение за мораториум на сечите във всички гори с възраст над 120 години. То беше внесено от депутати от "Демократична България" и "Изправи се БГ! Ние идваме!", но не стигна до гласуване. Идеята за мораториум дойде не само в отговор на разследванията, а и на нови регламенти на ЕС, които изискват от държавите членки да определят 30% от природните си територии за защитени, като за 10% от тях защитата трябва да бъде строга. Мораториумът да важи до две години, докато държавата предприеме някои мерки - да се определят най-ценните от тези гори на 120 години и повече, и да се приемат плановете за управление на трите природни парка - Странджа, Сините камъни и Българка, в които има незащитени стари гори. От дървопреработвателния и дърводобивния сектор очаквано се обявиха против с няколко аргумента: първо България вече покривала изискванията на ЕС, второ - гората у нас се е увеличила за последните 100 години, трето - браншът ще бъде тежко засегнат. "В горското стопанство работят над 60 хиляди души в планинските и полупланинските региони. То произвежда около 0.015 % от БВП, а дървопреработвателната индустрия и производството на мебели - над 3% от БВП", се казва в становище на организации от сектора. "Нас тази забрана не ни касае, защото ние използваме дребна и дървесина от санитарни сечи, но всички малки населени места в Родопите и Стара планина ще бъдат засегнати. Това са тесни популистки интереси, за да се печелят проекти за картиране", коментира пред вестник "Капитал" Петър Дишков, мениджър на едно от големите предприятия в сектора - "Кроношпан". "Ако има ценни гори, които все още не са защитени - в Странджа например, да се включат и те. Където е необходимо да се опазва, но не за сметка на хората. Ние сме за научно обоснован подход на база традиции и наука. Ако ние спрем изцяло добива в гори над 120 години, след две години няма кой да работи. Това е огромен отрасъл, в който се работи от 1000 години", допълва той. "Дърводобивната промишленост у нас не зависи от старите гори - повечето добив се извършва в млади, в средно възрастни гори и в изкуствено създадени гори", отговаря горският специалист доц. д-р Момчил Панайотов. "Реалният дърводобив, който храни хората е едно, този, който храни 2 - 3 фирми на определени места е друго. И то фирми, които са свикнали държавата да им покрива голяма част от разходите", казва той и допълва: "Старите ни гори не са чак толкова много. Особено за някои дървесни видове. Да, имаме доста запазени гори от бук в Стара планина, имаме запазени борови гори - например едни от най-запазените гори в света от черна и бяла мура (в Пирин), но в същото време почти нямаме запазени дъбови гори, в равнините всичко е изсечено. В момента натискът да се сече в Странджа означава, че и последните дъбови гори ще изчезнат. Въпросът не е да не сечем, напротив, имаме нужда от дърводобив в България и си го извършваме, въпросът е да не разчитаме на старите гори и да вадим аргументи, че едва ли не ако не се сече в тях, край с дърводобива". Друга заплаха за старите гори освен прекомерната експлоатация са и инвеститорски интереси. Има такива пресни примери от близкото минало в Национален парк "Пирин". Ако бяха се реализирали плановете за изграждане на нови ски зони, ендемични гори от бяла и черна мура щяха да изчезнат, вековни също. Освен да подкрепяме политики на национално и наднационално ниво, всеки един от нас има с какво да допринесе за опазването на вековните гори. Разумният подход е да не се купуват мебели от дървесина с неясен произход, да не се изгарят дърва от незаконен добив, защото са по-евтини - само така можем да се развиваме като общество в баланс с природата. Старите гори ни трябват, за да оцелеем, и то да оцелеем благоприятно. Още нещо: когато човек се разхожда в такава гора, усеща едно страхотно чувство на свобода и хармония. "Най-важното за нас като общество е да осъзнаем колко са важни тези гори: това са и вододайните ни зони, и горите, в които искаме да ходим с цел туризъм. Това е бъдещето на планинския туризъм и той носи много повече доходи на държавата (близо 12% от БВП) от дърводобива (под 1%). Българите продължават да не разпознават горите си като собствени, мислим си, че са нечии чужди и затова има висока степен на толерантност към лоши практики. Тези гори са наши. България се различава от много други държави, където горите са предимно частни. Тук са основно държавни, което значи - обществен ресурс. От нас зависи той да се стопанисва правилно. Трябва да настояваме за ясна диференциация коя гора за какво да се използва и да разберем че запазените гори са много сериозен капитал за страната ни. Каузата на горите скоро може да се окаже най-важната за общество ни. Ако ги загубим - губим един от символите на България и поставяме бъдещето си под сериозен риск.

www.dentalimplants.bg    www.bg-tourinfo.com    www.bg-dentist.com    www.ralev-dental.com    www.simeonov.ws    Информация за Пирин планина

Горските култури представляват изкуствено създадени площи с горска растителност за задоволяване на различни стопански нужди - производство на дървесина и други горски суровини, запазване на водите и регулиране на оттичането на реките, защита срещу ерозия в пресечени местности, срещу силни ветрове в различни селскостопански земи, срещу навяване на сняг по пътищата, срещу горски пожари, за заздравяване на подвижни пясъци или с цел озеленяване на населени места и пътища. Промишлените горски култури могат да бъдат семена, плодове, смоли, кора, лико, дъбилни вещества, гутаперча, шума за фураж и много други - гората просто си е един извор на ресурси за леката промишленост! Горските насаждения могат да бъдат лесовъзобновителни, когато с тях се възобновяват или подобряват изсичаните гори, и лесоразвъдни - когато се създават нови гори. В много планински страни промишлените горски култури осигуряват и трайна защита от ерозията на почвата. Създаването и поддържането на подобни горски насаждения е евтино, а защитната им функция е доста по-изразена в сравнение с тази, която се осигурява от другите средства за борба с ерозията. В този случай производството на дървесина и други горски суровини е просто допълнителна икономическа полза.

В зависимост от защитата и подобряването, което осигуряват, защитните горски култури биват противоерозионни или водоохранни, полезащитни, пътезащитни, противопожарни и за оползотворяване и заздравяване на подвижните пясъци. При озеленяване на населени места и пътища се създават зелени масиви и пояси в и около селищата, засаждат се горски дървета около пътищата с цел подобряване на микроклиматичните и културно - битовите условия. При създаване на тези насаждения се използват дървесни и храстови видове, които се съчетават в различни групировки в зависимост от целите на залесяването. Необходимо е да се проучат външните условия в залесяваните земи и биологичните особености на избраните видове, както и техните възможности за траен съвместен живот при тези условия. Залесяването е важен клон от растениевъдството в много страни, а в България е едно от основните горскостопански мероприятия.

Подробна информация за Черно море    Дърво    Щифтови изграждания    Сепсис    Лицево - челюстна хирругия

Горските пожари са една от най-големите опасности за горите по света. В рамките на няколко часа един горски пожар може да унищожи десетки и стотици декари вековни гори - нещо, което дори и най-дивата бракониерска сеч не може да направи. Всеки горски пожар може да бъде причинен от умишлено подпалване на гората, при небрежно отнасяне с огъня, от искри или шлака от парни или дизелови локомотиви, от светкавици и различни други фактори. Срещат се приземни, коронни или върхови и пожари на отделни дървета. Причиняват огромни щети на стопанството, особено през сушави години. Ограничаването им става чрез окопи, затрупване с пръст или шибане с вършина, ограничаване с просеки или насрещен огън, чрез отсичане и затрупване с пръст при отделни горящи дървета, пожарогасителни инструменти (които понякога могат да бъдат дори самолети и хеликоптери), чрез химични средства и други.

Горските пътища са естествени или изкуствени транспортни линии в горите, по които се пренасят дървените материали от сечищата до шосейната или ЖП - мрежата. Горските пътища са водни (реки и много по-рядко - изкуствено прокопани канали), релсови (горски железници, въженорелсови и дървенорелсови пътища), безрелсови (автомобилни, тракторни и коларски пътища), въздушни (горски въжени линии) и специални - дървени пускове, мазули, плазове и други. Най-често обаче се срещат безрелсовите пътища - което е логично, защото изграждането на цяла железопътна линия само с цел превоз на отсечени дървета е икономически неоправдано. От своя страна безрелсовите пътища се делят на такива за автомобилен превоз (прочетете повече информация за джигитски камион, който се движи по такива пътища и за който регистрационният номер е досадна подробност), пътища за коларски превоз и временни (трупчийски) пътища. Пътищата за автомобилен превоз се делят на такива от Първа и Втора степен, които са постоянни, и такива от Трета степен, които са временни. Пътищата за коларски превоз пък се считат за горски пътища от четвърта степен. Автомобилните пътища от първа и втора степен обикновено се строят като долинни пътища в най-важните горскоексплоатационни басейни. Първите позволяват двупосочно, а вторите - еднопосочно движение. Те се правят с платно от трошенокаменна настилка върху основен калдъръм. Сезонните автомобилни пътища са най-разпространени в горите в България и се използват само през сухите сезони на годината.

Горските разсадници са стопанства за производство на посадъчни материали за залесяване. Те биват низинни, планински, районни, местни, временни и постоянни. Производствената площ на разсадника включва няколко отдела - за посев, за пикиране или разсаждане, за добиване или вкореняване на резници, за присаждане на ценни форми, за плодни дървета и храсти и други. Обикновено горските разсадници се управляват и развиват от горските стопанства.

Горският склоп е съвкупността от короните на дърветата в гората. В зависимост от разположението на короните на различните дървета горският склоп бива вертикален, хоризонтален и стъпаловиден. При хоризонталния всички корони са разположени на еднаква височина - което може да се получи най-вече при изкуствено засадени гори, тъй като дърветата растат с еднаква скорост и формират корони по едно и също време. При вековните гори склопът е стъпаловиден - различните дървета са на различна възраст и поради това има корони с различен размер и височина. Вертикалният горски склоп пък също се среща при изкуствени горски насаждения - при тях се редува едно дърво с ниска височина и едно с висока и короните им се разполагат една до друга.

Горски фонд се нарича съвкупността от дървостоите и заетите от тях площи, както и от непокритите с дървета и храсти площи, прдназначени за производство на дървесина или служещи по някакъв начин на това проиводство. В България е разпространена следната класификация на горския фонд в 7 категории според предназначението му - държавни горски пояси и полезащитни гори, курортни гори, резервати, зелени зони, защитни и водоохранни гори, поройни горски земи и защитно - промишлени гори.

Важен отрасъл от съвременната икономика е горското стопанство. То има задача да запазва, използва и възобновява горите - т.е. да ги стопанисва правилно. При интелигентно управление и мисъл се запзват и подобряват почвозащитните, водохранителните и санитарно - хигиенните функции на горите; подобрява се качеството и продуктивността на наличните гори и се създават нови в слабозалесените и обезлесени райони, както и в еродираните земи на горския фонд. Общата горска площ на България е 36 милиона декара, като от тях залесени са 31.5 милиона декара. Средният процент на лесистост е 28.5 %. По състав горите са 79.7 % широколистни и 20.3 % иглолистни. От широколистните 30.8 % са високостъблени, 22.6 % са за реконструкция, 1 % са клоносечни, 22.3 % са издънкови за превръщане в семенни и 2 % са нискостъблени. От високостъблените първо място заемат буковите гори - 52.0 %, следвани от дъбовите - 28.9 %. В състава на иглолистните влизат: бял бор 51.5 %, смърч 19 %, черен бор 21.5 %, ела 4.8 %, бяла мура 2.2 %, черна мура 0.2 % и клек 0.8 %.

През периода 1885 - 1944 година почти 10 милиона декара гори са били безогледно изсечени и преврънати в поройни земи; намалени са били наполовина площите на горите в Дунавската хълмиста равнина и Добруджа, а по-голямата част от останалите гори са били в лошо състояние. Залесени са едва 1.07 милиона декара голи площи. През 1948 година горите са национализирани и се създава малко от малко по-добра организация на управлението - не че не е имало и системни злоупотреби. Някои гори с местно значение се предават на ТКЗС за вечно ползване - техният размер през 1962 година е около 2.8 % от цялата горска площ. До 09.09.1944 само 24 % от горите са били измерени и устроени; в края на 1957 година вече всички гори имат лесоустройствени проекти. За да се води диференцирано стопанство горите са разделени на две групи - със стопанско значение (89.7 %) и със специално предназначение. При първата група добивът на дървесина става при пълно запзване и увеличаване на водохраннозащитната роля на горите; втората група се дели на няколко подгрупи - защитни гори (2.2 %), курортни (1.9 %), зелени зони (1.7 %), резервати (0.4 %), държавни защитни горски пояси (0.5%) и поройни горски земи - 3.6 %. При всички тези подгрупи горското стопанство е подчинено на особеното значение на тези гори - извършват се мероприятия за подобряване на тяхното състояние, засилване на специалните им функции и продуктивност. В момента горите заемат около 40 % от площта на България, докато през 1878 година (при Освобождението) този процент е възлизал на 30 %. Витоша например е била напълно обезлесена. Всичко това определено е постижение на българските лесовъди. В момента също така нашата страна е поставила  под защита 35 % от своята територия, а под строга защита - 12 %. Освен това България е на второ място в Европа по процент на защитените зони от европейската мрежа Натура 2000 - 57 % от горите попадат в тази мрежа.

Важно мероприятие в горското стопанство са огледните сечи - изсичането на малоценните, болните и сухи дървета, за да се оздравят и подобрят горските насаждения и да се засили растежът им. През периода 1949 - 1962 година са отгледани 5 985 000 декара млади насаждения. Според друга класификация горските насаждения до 40 годишна възраст са млади, тези от 41 до 60 - годишна възраст са средни, а над 61 години - възрастни насаждения. Горското стопанство съсредоточава работата по залесяването преди всичко в горите с усилено ползване и в оределите и влошените насаждения, около язовирите, бреговете на реките и в местата, застрашени от ерозия на почвата. Провеждат се и мероприятия в горите по защита от насекомни и гъбни вредители и пожари, както и за механизиране на трудопоглъщащите процеси. За всички тези дейности през последните десетилетия се използват все повече горскостопански машини - земеделски и горски плугове, култиватори, брани и фрези. Конструирани са машини за семесъбиране и семедобиване - автоподемни машини, шишаркосушилни, обезкрилители, веялки, плододробилки, шушулкотрошачки и други. Използват се машини за сеене и садене - градинарски и горски сеялки и садилки; срещу вредители и болести - пръскачки и прахоразпръсквачки.

При нормални условия дърводобивът всъщност е един доста печеливш и перспективен бизнес. Достатъчно е да се засаждат нови дървета и да се изчаква достатъчно време, преди да се извършва сеч. Много компании от строителната и мебелната индустрия използват дърветета като суровина за производството на различни материали. Така например мебелните плоскости, които съдържат пресовани дървесни частици (ПДЧ), се произвеждат от дървени стърготини, стрити на прах и слепени с различни лепила. Социално отговорните компании от сектора използват само дребноразмерна дървесина, която се възстановява сравнително бързо - за период от около 25 години. Едроразмерната дървесина изисква доста по-дълъг период за възстановяване на запасите си - 50 и повече години, и се използва основно за производство на мебели и изделия от масивно дърво. През последните години в България има някои позитивни тенденции по отношение на дърводобива - добиват се около 6.5 милиона кубични метра дървесина, което е само около 50 % от прираста на насажденията. За сравнение, в Европа се добиват около 75 % от прираста на насажденията. В случая лошата организация на държавните структури е от голяма полза за опазването на природата - докато държавните служители решават кръстословици и се занимават с нищоправене по цял ден, природната среда се възстановява. Разбира се, пълно щастие няма - липсата на суровина застрашва цялата мебелна и дървообработваща индустрия в България, които осигуряват около 3 % от брутния вътрешен продукт на страната и дават постоянна заетост на около 55 000 души. Секторът има и социална функция в малките населени места в планинските региони, където дърводобивът и обработката на материала са основен поминък. Тежките регулации пък отблъскват навлизането на чуждестранни инвеститори.

Лесозащитни пояси покрай автомагистрала Тракия. Идеята на тези пояси е да спират вятъра, особено през зимата, когато има опасност от снегонавявания. Според различни градски легенди идеята да се изградят такива ивици от засадени дървета е дадена от Георги Димитров през 40-те години на ХХ век. Нямаме информация дали това твърдение отговаря на истината; във всеки случай идеята да се изградят такива пояси е доста по-смислена и разумна от други идеи на въпросния комунистически лидер - като Софийското море и плавателният канал Пловдив - Бургас. За първи път подобни ивици от гора са засадени в Добруджа, тъй като там е особено ветровито и през зимата редовно се образуват триметрови преспи от сняг. През периода 1951 - 1957 година в Добруджа са създадени 73 560 декара държавни горски пояси и 81 010 декара полезащитни горски пояси върху земите на ТКЗС и ДЗС.

България е изправена пред риск от загуба на гори заради климатичните промени и човешки дейности. Зачестяващите пожари, за които България е напълно неподготвена, поставят горите в много уязвимо положение. Оцеляването им е жизненоважно за бъдещето на страната, казва ученият Валентин Симеонов. Валентин Симеонов е автор в платформата "Климатека". Той е доктор по "Квантова електроника" от Физическия факултет на СУ, бил е научен сътрудник в Института по електроника в БАН, а от 1995 г. работи във Федералния институт за технологии в Лозана, Швейцария - по разработване и използване оптични методи за измерване на замърсяването на въздуха и изследване на химични и физични процеси в атмосферата, включително свързани с климатичните промени. "Капитал" препечатва статията му от "Климатека" с известни съкращения. Добрата новина е, че горите на България заемат ⅓ от територията на страната. Проблемът е, че ⅓ от тази площ са млади и нископродуктивни, а друга част са изкуствено създадени иглолистни насаждения, които нямат толкова пълноценна защитна функция от наводнения, подобно на буковите гори, например и е по-вероятно да бъдат застрашени от пожари. Зачестилите и по-интензивни екстремни явления като горещи вълни, суши, пожари, наводнения, бури, градушки и т.н. неизбежно насочват вниманието ни към основната причина за тези бедствия, а именно - предизвиканите от човека климатични промени. Дали обаче горите могат да бъдат решение за голяма част от тези екстремни събития? Гората има многопластово значение, когато говорим и за климатичните промени - тя не може да ги предотврати, но може да се окаже буфер, който да смекчи ефектите им. Климатичните промени ще предизвикат зачестяване на екстремните явления у нас. Тези промени ще се изразяват в повишаване на силата, продължителността, честотата и периода от време, през който се наблюдават те. Защо горите могат да бъдат решение за различни проблеми, свързани с климата? Горите поглъщат една част и отразяват друга част от слънчевата светлина, като по този начин намаляват затоплянето на земната повърхност. Освен това те изпаряват големи количества вода, което предизвиква местно охлаждане. Това намалява значително ефекта на горещите вълни, не само в горите, но и на значителни разстояния от тях. Изпарената вода се издига, увличайки въздух от околността, който също често е богат на водни пари. Отделените от растенията вещества и фини частици спомагат за образуването на облаци и местни валежи. Това е и научната основа на разпространеното вярване, че "горите привличат дъжда". Горите помагат в предпазването от наводнения и поддържането на водни запаси в случай на суша. Ако няма гори, почвата изсъхва много по-лесно, което е предпоставка за наводнения. Унищожаването на горите поради пожари или сеч крие опасност почвата да изсъхне, а така тя губи способността си да задържа водата при по-силни валежи. При обилни валежи дъждовната вода се разпределя равномерно от короните на дърветата и пада със закъснение на земята, което предпазва от бързо оттичане и опасности от наводнения. Опасността от наводнения се увеличава след изсичане на горите или след пожари, какъвто беше миналогодишният случай в Гърция. Освен сериозни наводнения в тези случаи има и един значително по-дълготраен отрицателен ефект - отнасянето на почвения слой, което прави възстановяването на гората много трудно, тъй като този слой се образува в течение на столетия. Намаляване на опасността от наводнения се подпомага и от способността на горската почва, и специално тази в естествените и разнообразни по структура и състав гори, да може да погълне и задържи големи количества вода за продължително време. Задържаната в почвата вода е един от основните естествени резервоари, който е особено важен за осигуряване на вода през лятото и при липса на валежи. Важността на този резервоар ще нараства, отчитайки липсата на големи естествени езера в България и постепенното намаляване на приноса на снега от планините поради по-късия период, в който се задържа снежна покривка във високите части на планините. Защо и как страдат горите? Горите се влияят от човешките дейности от самото възникване на цивилизацията - пряко, заради дърводобив, умишлени горски пожари с цел освобождаване на земя, неправилни лесовъдни практики и др., или непряко - чрез климатичните промени, предизвикани от човека. Дърводобивът - промишлен, полулегален или направо криминален, е една от основните заплахи за българските гори. Обществена тайна е, че някои партии използват осигуряването на дърва за огрев, за да печелят избиратели и влияние сред населението в малките населени места. Тази практика освен това позволява и полулегален добив на ценна дървесина. Нарастващите цени на ценната дървесина са причина за нарастване на дърводобива, като особено потърпевши са старите естествени гори. Тези гори са особено ценни от климатична перспектива, защото не само поглъщат големи количества въглероден диоксид, но и оказват най-голям регулиращ ефект върху климата. Практиката за заменяне на естествените гори с изкуствено засадени, основно иглолистни гори, започва в началото на миналия век и е в пика си по време на социализма. Поради факта, че тези гори са монокултурни, те са по-уязвими от болести и вредители. Освен това те най-често са насадени в неподходящ климатичен пояс. Големите масиви от иглолистни гори са много опасни в случай на пожар, защото той се разраства и разпространява много бързо, а това може да предизвика много интензивни и опустошителни пожари. Докато прякото въздействие върху горите при добра воля може да се намали значително, ефектите от непрякото въздействие - на климатичните промени, са трудни за контролиране. Климатичните промени са по-бързи от скоростта, с която растенията могат да се приспособяват или да бъдат заменени от по-пригодени видове. По-високите летни и зимни температури са подходящи за развитието на съществуващите и за навлизането на нови болести и вредители. Тези отрицателни ефекти са причина за масово загиване на растения, което от своя страна е предпоставка за спонтанни горски пожари. Възникването и разрастването на горските пожари до голяма степен е определено от екстремните метеорологични явления и често е част от съставни събития като комбинация от засушаване и последвала гореща вълна. Пожарите са най-чести по време на горещите сухи периоди, съпроводени обикновено със силен вятър. Болните дървета, мъртвите гори, сухото време и високите температури правят горите силно податливи на пожари. Поради климатичните промени горските пожари вече променят характера си, появяват се огнени торнада, а от дима се образуват сухи облаци, които произвеждат мълнии. Тези явления водят до много бързо разпространение на горските пожари на големи разстояния. Все по-често се наблюдават горски пожари, които преодоляват дори и широки водни прегради, както и такива, които са негасими с познатите ни методи. Големите пожари не подминават дори типове гори, които в миналото са били считани за "негорящи", като например Амазонската джунгла, в която естествените пожари са били много редки до началото на 70-те години на миналия век. По-голямата част от пожарите са вследствие на човешка дейност. Опитът на държави, които са успешни в намаляване на предизвиканите от човек пожари, показва, че редовни и разбираеми разяснителни кампании имат сериозен ефект, особено в сезона на пожарите. Прилагането на административни мерки също има реален ефект. Пример в това отношение е френското правило на "трите 30", при което се забранява достъпът до горите при температури над 30 °C, скорост на вятъра над 30 км/час и влажност под 30%. Изкуствените насаждения от иглолистни гори от времето на социализма са големи масиви и са много опасни в случай на пожар, защото огънят се разраства и разпространява много бързо в тях. Изкуствените насаждения от иглолистни гори от времето на социализма са големи масиви и са много опасни в случай на пожар, защото огънят се разраства и разпространява много бързо в тях. Фотограф : МВР IT аутсорсингът в България расте въпреки нахлуването на GenAI Пожари ще възникват все по-често, а България е напълно неподготвена И е особено важно те да бъдат откривани и гасени възможно най-рано. В това отношение има натрупан сериозен опит от най-често засегнатите страни като САЩ, Франция, Испания, Гърция, които използват многобройни източници на информация и изкуствен интелект за ранно откриване на пожари. Използва се информация от въздушни наблюдения като малки самолети и ръчно управляеми или летящи по зададен път дронове, които са оборудвани с топлинни камери, а също така и спътникови данни и данни от наблюдатели. Въздушното наблюдение с топлинни камери не само позволява ранно откриване на пожара, но често и на евентуален нарушител. Гасенето на огнището на пожара възможно най-бързо след откриването му е критично важно, за да се предотврати неговото разпространение. Това най-бързо и ефективно става чрез гасене от въздуха с малки самолети или хеликоптери. Едно решение, възникнало скоро, е използването на големи и средноголеми многороторни дронове, способни да транспортират до няколко десетки литра вода. За съжаление България е напълно неподготвена поради малкия брой на специализирани машини, липса на подходящо оборудване на наличните хеликоптери, както и пълното отсъствие на самолети. Бързото потушаване на огнищата на пожари невинаги е достатъчно за предотвратяване на разрастването им. Както вече беше споменато, с напредването на климатичните промени горските пожари стават все по-интензивни и трудни, а в някои случаи дори невъзможни за гасене. Имайки предвид трудния достъп до планинските райони и липсата на достатъчни водоизточници в потенциално засегнатите райони, както видяхме при пожарите в Рила тази година, единственият ефективен начин е гасенето от въздуха. За целта най-често се използват специализирани самолети от типа на Canadair CL-415, способни да заредят за 12 секунди 6 тона вода от открити водоизточници, с които бързо да бъдат третирани засегнатите райони. Възможно е и добавяне на забавители на горенето, с които да се третират незасегнатите още части от горите и по този начин да се ограничи пожарът. България обаче не разполага с нито един подходящ самолет. За сравнение, Гърция използва 17 Canadair, поръчани са още 6 и получава още 2 от общо 12 закупени от Европейския съюз, Хърватия също разполага с 6 самолета и са поръчани 2 нови. С оглед на потенциалната загуба на горите от пожари, което би могло да доведе до национална катастрофа с трудно предвидими последствия, е притеснително, че политическите сили не проявяват необходимата активност по въпроса. Тази година получихме помощ от ЕС за гасенето на пожарите. Това до голяма степен беше възможно, защото поради дъждовната година в Западна, и отчасти в Централна Европа нямаше сериозни пожари, но няма гаранции, че ситуацията ще се повтори. Горите са стратегически ресурс и от тях, без да е преувеличение, зависи съществуването и благосъстоянието на страната. Загубата на голяма част от горите ще доведе до допълнително затопляне и горещи вълни, съпроводени с пожари, суши и ще предизвика драстична липса на вода, като същевременно ще доведе и до по-чести катастрофални наводнения. Живеем в период на драстични промени и трябва да променим отношението си към горите. Те са жизненоважни за оцеляване, особено в условията на сегашните климатични промени, и трябва да престанем да гледаме на тях като на неунищожаем източник на дървесина.

Петле - ветропоказател на фона на гора

При днешния ни забързан начин на живот гората ни напомня за нуждата от време, постоянство и грижа. За онова естествено, органично израстване, което не търси краткия път, а дълбокия корен. Създаването на една гора не е въпрос на дни или месеци. Това е пътешествие през десетилетията - път, който започва с малко семенце или фиданка и завършва със сянка, хабитат за хиляди живи същества и естествена пречиствателна станция за въздуха. Горите в България заемат около 39 % от територията на страната или повече от 1/3. От тях 60 % са държавни, а останалите - общински и частни. Голяма част от тези гори са млади, изкуствени насаждения скоро след сеч; истински старите, недокоснати гори са едва няколко процента.

Към днешна дата обаче се наблюдава тенденция към трайно застаряване на горите. Те са основно издънкови (около 48 %) и иглолистни култури, които са недълговечни. Страната ни критично изостава с обновяването на горите и превръщането им в семенни. Това създава предпоставка за бъдещи екологични проблеми - съхнене, нападения от вредители и масови нарушения от биотични и абиотични фактори. Експертите прогнозират че може да се очаква и промяна на ландшафта. За това вече има и видими белези - замяна на гори с храсти и голи площи. Липсата на ефективна грижа за горските ресурси може да доведе и до зачестяване на пожарите.

От друга страна, качеството на добитата дървесина също се влошава. В момента около 75 % от добивания широколистен дървен материал се използва за огрев - т.е. с най-лошо качество. Това ограничава възможностите на пазара за дървесина, намалява приходите на горските стопанства и намалява добавената стойност на продуктите от дървесина. По този начин страната ни не изпълнява приоритетите на Европейската стратегия за горите (2030) за производство на продукти с дълъг жизнен цикъл и висока добавена стойност.

Причините за всичко това са свързани с неизпълнението на планираните лесовъдски мероприятия, както и с принципно недостатъчното планиране. Видя се до къде стигна плановата икономика - пишеха се и се преизпълняваха планове за петилетки, но предимно на хартия, докато в реалния живот имаше дефицити и опашки за всичко. В управлението на горските площи обаче е възможно да се извършва адекватно планиране за години напред, което и се прави в развитите страни с добре организирана администрация - Германия и Швейцария. В България положението е доста по-различно - не се реализира не само отглеждането на младите гори без материален добив, но и планираните възобновителни и отгледни сечи. По този показател изпълнението за 2024 година е само 74 %. В останалите европейски страни се добива около 80 % от прираста на горите, докато в България този показател е около 50 %. Което означава че се планира малко, а се осъществява още по-малко. Липсата на активна грижа за горите води до здравословни проблеми, нерядко дори до обезлесяване. В Хърватия, която произвежда качествена дъбова дървесина, се добива около 75 % от прираста.

Как да поддържаме и отглеждаме здрави гори? Отговорът на този въпрос е описан в класическото лесовъдство, но има и някои сравнително иновативни методи - например Саарландският. За да се реализират всички тези функции на горите у нас, е необходима промяна в начина на извършване на сечите и преминаване към модрен механизиран дърводобив. Според проучвания на финландски автори над 90 % от дърводобива в Европа се извършва механизирано. В България този процент е... 2 %. Използват се изключително остарели методи. За сравнение - това означава земеделските производители да използват моторни косачки вемсто комбайни, риболовът да се извършва с въдици или в строителството бетонът да се бърка на ръка. Това оскъпява продукта, влошава качеството и в крайна сметка води до загуба на конкуретноспособност.

Горското стопанство, дървообработването и производството на мебели създават пряко над 60 000 работни места и осигуряват около 3 % от БВП на страната. Заетите в този сектор са с най-различен профил и ниво на квалификация и образование. Става въпрос за компании със стотици работни места, и то особено в планински и полупланински региони, заплашени от обезлюдяване. Всичко това означава че ако не успеем да опазим горите и в тях не се развива стопанска дейност, ще се лишим от безценен ресурс и в същото време много хора ще останат без препитание.

Колко време е необходимо, за да порастне една гора? През първите 10 години след засаждане фиданките са най-крехки. Дървото все още не е утвръдено, а борбата му за оцеляване е напълно реална - срещу засушаване, ерозия, хищници и човешка небрежност. През този период гората наистина не изглежда като гора, а по-скоро като поле с малки зелени точки. Именно тогава обаче се полагат най-много грижи - чрез почистване, окопаване и премахване на плевели. Младият лес е на възраст между 10 и 20 години - тогава дърветата се извисяват, вече оформят корона, започват да засенчват земята, приличат насекоми, гъби и първите птици. Пейзажът се променя - от редки фиданки към реално горско усещане. Макар и още далеч от зрелостта, младата гора е като тийнейджър - жизнена, зелена, все още търсеща своята стабилност. Зрялата гора е на възраст от 30 до 60 години - тогава дърветата започват да плододават редовно, в подлеса се образува стабилен хумусен слой, а различни растителни и животински видове започват да обитават мястото постоянно. Тогава гората вече е самостоятелна. Тя създава сосбтвен микроклимат, регулира водите, пази почвата и пречиства въздуха. Старата гора пък е на възраст над 100 години - това са онези редки, почти митични гори, които са останали недокоснати или са възстановени с търпение. Те имат дървета с огромна височина и възраст - с кухини, мъхове, мъртва дървесина, дом на цели екосистеми. Това са пълноценните гори - тези в резерватите на Пирин, Стара Планина или Родопите.

Колко дървесина е необходима за производството на една маса? Изчислението на това е лесно, просто са необходими размерите на масата. По-интересно е колко дървета трябва да се отсекат, за да се стигне до производството на крайния продукт? Количеството дървесина, което може да се добие от една гора за нуждите на мебелната промишленост, е коренно различно и зависи от множество фактори. Такива са:

  1. Видът на гората - иглолистна или широколистна, естествена или изкуствено залесена

  2. Възраст на дърветата - по-възрастните гори дават повече и по-качествена дървесина

  3. Плътност на насажденията - колко дървета има на декар

  4. Цел на сечта - дали е санитарна, избирателна или главна сеч

  5. Качество на дървесината - не всяка добита дървесина е годна за производството на мебели

И накрая - крайно интересен е въпросът за връзката между горите и изкуството. Тъй като от няколко милиона години хората обитават предимно горите, битът и вярванията им са много пряко обвързани с тези растителни площи. "Горда Стара планина", "Хубава си моя горо, миришеш на младост"... Гората за българите има сакрално значение. Но дали само за нас, българите? Какво прави горите така магнетични, че хората пишем оди за тях? Едва ли има народ, който да не е създал песни, митове, легенди и поезия за гората. От северните саги на Калевала и приказките на Братя Грим, до японските свещени гори около шинтоистките храмове – гората е едно от най-древните и дълбоки човешки вдъхновения. Защо? Какво толкова се крие в дебрите и пазвите на горите? С какво толкова те са така специални за човека? Очевидно, причините са едновременно практични, психологически и символични. Гората е била първият дом на човека. Човек не гнезди, не прави хралупи, мравуняци, кошери или къртичини. Той прави заслон, дом. Стотици хиляди години хората са живели в близост до гори, защото ливадите и поляните идват , когато опитомява и започва да гледа крави, овце и кози. Горите са давали дървен материал; плодове, гъби и дивеч; лечебни растения; защита от вятър и жега; убежище при опасност. За древния човек гората е била едновременно майка и изпитание. От нея е получавал живот, но в нея са дебнели хищници и неизвестности. Тази двойственост е останала в колективната памет. Гората е най-близкото до дивата природа. Повечето природни пейзажи, са открити и лесно обозрими. В гората обаче никога не виждаш надалеч. Зад всяко дърво може да има нещо неизвестно. Това поражда особено усещане: любопитство; респект; страхопочитание; желание за открития. Затова в приказките, героят почти винаги навлиза в гората, когато започва истинското му приключение. Гората създава чувство за безвремие. Едно дърво може да живее столетия. Когато човек застане сред вековни букове или дъбове, той усеща нещо по-голямо от собствения си живот. Гората внушава, че светът е съществувал преди нас и ще продължи след нас. Това е чувство, което градската среда трудно може да даде. Гората въздейства на сетивата по особен начин. В нея има необичайно богатство от стимули: мирис на листа, смола и влажна почва; игра на светлина и сянка; шум от вятър в короните; птичи песни; прохлада дори през лятото. Мозъкът възприема тази среда като естествена и успокояваща. Днес в Япония съществува практиката шинрин-йоку („горско къпане“) – съзнателно пребиваване сред дървета за намаляване на стреса. За нас, българите гората има и исторически смисъл. В българската историческа памет, гората не е само природа. Тя е убежище на хайдути; скривалище на революционери; място за оцеляване по време на войни и преследвания; символ на свободата. Когато Любен Каравелов пише „Хубава си, моя горо“, той не описва само дървета. Гората е приятел, утешител и образ на родината. По подобен начин в стиховете на Иван Вазов Стара планина не е просто географски обект. Тя е жива пазителка на българския дух. Гората прилича на храм. Интересно е, че много хора описват чувството си в гората със същите думи, които използват за храм тишина; величие; спокойствие; смирение. Високите стволове напомнят колони, а короните образуват своеобразен свод. Още преди строежа на големите катедрали, много народи са извършвали религиозни обреди именно в свещени горички. Ето защо се пишат оди за гората. Защото гората съчетава неща, които рядко се срещат заедно: красота и суровост; живот и смърт; сигурност и неизвестност; памет и вечност. Тя е едновременно реално място и символ. Затова поетът не вижда само дървета. Той вижда младостта си, родината си, изгубеното време, свободата или дори самия живот. Може би именно това стои зад думите „Хубава си, моя горо“ – възхищение не просто от гората като природен обект, а от всичко човешко, което хората са вложили в нея през вековете. Гората се превръща в огледало на душата.