Голям Полежан е връх в Пирин планина, който е висок 2852 метра. Това е четвъртият по височина връх в Пирин, издига се на едноименния рид между гребена Обидимски Ушици от Югозапад и Ушиците (Стражите) от северозапад, от които гребени върхът се отделя с добре изразени седловини - премки. Той е възлов в тази част на планината - от него на изток и североизток се отделя ридът на връх Безбог, като този рид се явява вододел между реките Десилица, Безбожка, Ретидже и техните притоци. Когато се гледа от изток, север и запад, върхът има формата на остър конус, а а когато се наблюдава от югозапад, юг и югоизток наподбява гигантска гърбица. По билото на върха, в посока запад - изток, се очертават две коти - западна (2821 метра) и източна - 2852 метра. Западната е много добре очертана и се нарича още Малък Полежан. Много добре се вижда когато върхът се наблюдава от югозапад, юг и югоизток.
Връх Голям Полежан е изграден от гранит. Склоновете му са много стръмни, на места са прошарени от петна от треви и клек. На изток, югоизток и юг те се спускат към местността Полежан (описана по-долу) и Поповоезерния циркус. Склоновете на върха на запад, север и североизток се спускат към циркусите Газейски и Десилишки. Освен Полежан върхът се нарича още и Мангър тепе. Това название според някои източници произлиза от шума, който издават нацепените гранитни блокове, които са струпани по върха. При ходене върху тях те издават характерен звън, който наподобява звъна на стари турски медени монети - мангъри. През 1942 година със заповед на Комисията по наименованията към Министерството на Просвещението върхът е преименуван на Полежан; името Мангър тепе обаче се среща все още и днес в някои източници.
Вихрен Пирин Върхове в България Връх Безбог Шамбала Сиврия Върхове в Пирин Дженгал Горно Полежанско езеро
Тони Аврамова Дженгал www.dentalimplants.bg www.bg-dentist.com www.ralev-dental.bg Кози Върхове в Пирин Зъбни импланти
Освен връх Полежан същото име носи и една местност. Това представлява останка от денудационна повърхнина с надморска височина 2150 - 2230 метра по склона на Кременския рид, наклонена към Каменишкия циркус. Нейните очертания изпъкват много добре когато се наблюдава от югоизток - например от Гоцеделчевската котловина. От там тя изглежда като издадена по склона огромна тераса. Поляната е обрасла с хвойна и клек, намира се на юг от връх Човеко и на югоизток от Кременски връх. Освен нея обаче името Полежан носи и друга поляна, която се намира между върховете Полежан от югозапад и Безбог от североизток. Тя е на доста по-голяма надморска височина - 2525 - 2600 метра. Поляната е слабо наклонена и камениста, наподобява високопланинско плато и също е остатък от денудационна повърхнина. В нейния югозападен край изпъква неголяма подутина, която има надморска височина 2608 метра; от нея на изток се спуска къс рид, който се снижава към долината на река Ретидже. Името Полежан произлиза от полегнал, полегат - слабо наклонено и равно място, такива са и двете поляни с това име. Върхът изобщо не е полегат, но историята мълчи защо и той носи името Полежан.
Електронен магазин Информация за зъбопротезната имплантология Себорейна кератоза Полежанско странично било
Подробна информация за планината Пирин Езера в Пирин Бегликташ Плешки връх Групата на Полежанските езера
Връх Голям Полежан се извисява над Поповото езеро. Езерото се вижда като на длан от върха при ясно време; разбира се, върхът също се вижда от езерото. Ако решите обаче да се изкачвате от езерото право към върха, задачата става трудна. Пътека няма - всичко е обрасло с клекове, има и по-стръмни участъци, така че най-добре да се върнете по пътеката към хижа Безбог и да се отклоните вляво към връх Голям Полежан. Разклонението не е маркирано добре.
Връх Голям Полежан при зимни условия. Изкачването през зимата не е трудно, но е необходимо да разполагате с повече време. Няма проблем да се изкачите за един ден от хижа Безбог до Голям Полежан през зимата, стига да тръгнете рано, към 07.30 или 08.00 часа. Лифтът работи до 16.30, така че при подходящи метеорологични условия дори можете да се спуснете с него до хижа Гоце Делчев. Ако останете да спите на хижа Безбог, изкачването е още по-лесно. Разбира се, при снежни виелици преходът става труден и опасен.
Ентусиасти са изградили укритие от камъни точно на връх Голям Полежан. При силен вятър и зимни условия това укритие може да спаси живот.
Връх Голям Полежан, гледан от скалния ръб Стражите. Налице е много стръмна скална стена, през която пътека няма. Има пътека, която заобикаля по билото и върви надолу към Малката Стража, след което се придвижва по цялата дължина на рида и достига малко по-североизточно от връх Голяма Стража. Пътеката свършва в нищото - на отвесна скала, за съжаление няма как да достигнете по-нататък до Десилица и Каймакчал.
Д-р Венцеслав Ралев се изкачва в посока връх Голям Полежан - през далечната 2007 година, в зората на цифровата фотография
Връх Голям Полежан, сниман от хребета в подножието му. Тук свършва едно сравнително стръмно изкачване по камънаци и сипеи. Има изправен маркиращ камък, но... човек трябва да знае какво да гледа, за да го види! Между другото, с всичко е така... Ако тръгнете наляво, ще изкачите връх Голям Полежан - вижда се друг хребет, който също не е много стръмен и се преодолява лесно. След това се достига до едно малко по-обширно заравнено място, откъдето започва същинската атака на върха - следва по-стръмно изкачване по един ръб, който се вижда отлично вляво от върха. Именно там са облите камънаци, които някой чобанин с повече въображение е оприличил на монети - мангъри, поради което и върхът се нарича Мангър Тепе до 1942 година. Ако се отклоните пък вдясно, много бързо ще достигнете връх Безбог.
Връх Голям Полежан, сниман от скалния ръб Стражите. Всъщност ръбът носи наименованието Ушиците - Стражите са само последните два върха, всичко останало са Ушици. Да не се бърка с късия скален гребен Обидимски Ушици - това е нещо съвсем друго, което се намира между връх Малък Полежан и Дженгал. Снимката е направена от първата кота на Ушиците - 2823 метра, която всъщност представлява един доста добре оформен връх, от който се открива атрактивна панорама.
Изглед от подножието на връх Голям Полежан към Стражите и циркуса Десилица. На заден план се вижда връх Десилица с храктерната му трапецовидна форма
Д-р Венцеслав Ралев изкачва Голям Полежан през далечната 2006 година - в зората на цифровата фотография. Снимката е направена с първия цифров фотоапарат, с който се учеше да работи нашият екип - Fuju Finepix 9500. Въпреки че Голям Полежан е едва четвъртият по височина връх в Пирин, изкачването му не представлява техническа трудност. Хижа Безбог е наблизо, денивелацията е около 600 метра и се преодолява плавно. Няма толкова стръмни участъци, нито скални гребени и опасни места, от които човек може да падне. Единствено в последния участък се върви малко по-трудно, по морени, има и камъни, които се опитват да се търкалят, но нещо толкова фрапиращо няма.
Върхове в България Лимфна дисекция Рила Връх Пирин
Снимка на връх Голям Полежан от Поповото езеро. Виждат се микроскопични човешки фигури - изкачват се по хребета и по самия връх
Снимка на връх Голям Полежан от подножието на връх Безбог. Отново се виждат миниатюрни човешки фигури - снимката е ярко свидетелство колко нищожен е човекът в сравнение с природата. Всъщност от философска гледна точка човек е нещо много дребно във физическо отношение; в духовен и умствен аспект човекът е нещо велико. Поне в някои случаи - като гледаме постъпките и разсъжденията на много хора, далеч не винаги човекът е толкова извисен...
Мангър тепе - това название се дължи именно на наличието на характерните овални камъни в последните двадесет метра точно под върха. При стъпване те издават характерен звук, много наподобяващ потропване на монети - поради това и някой чобанин с по-богато въображение е нарекъл така върха през турско време. Още преди култовата дата 09.09.1944 година името на върха е сменено с българоезично, което успява да се наложи - за разлика от други турскоезични имена на върхове, които се използват много повече в днешно време, може би защото са сменени по времето на Възродителния процес.
Снимка на Горното Полежанско езеро - то се намира на най-голяма височина от всички езера в България, само на един метър по-високо от Леденото езеро под Мусала
Надлъжно набраздяване на склона на връх Голям Полежан, който се спуска към циркуса Десилица. Вероятно браздите са оформени от топенето на снеговете, при което по склона се спускат буйни потоци, влачещи камъни и буци лед. Нямаме информация дали по склона падат лавини; според разкази на очевидци понякога по склона на Голямата Стража в посока циркуса Десилица са падали лавини - плочи.
Паметна плоча на загинал турист - очевидно е бил в отлична кондиция, след като на възраст от 75 години се изкачва на Голям Полежан!
Българско знаме на връх Голям Полежан
Връх Голям Полежан, сниман от Газейския циркус
Мъгла над връх Голям Полежан. Принципно върхът рядко задържа облаци и мъгли - мястото е ветровито и водните изпарения бързо биват издухвани нанякъде. Случвало се е съседните върхове и циркуси да са скрити изцяло в облаци, докато времето над Голям Полежан е напълно ясно. Разбира се, в един тъмен облачен ден със слоеста облачност и постоянни валежи няма как да очакваме че само на върха ще грее Слънце. Понякога такова неприятно време продължава в рамките на дни и седмици.
Снимка на Голям Полежан от средата на скалния ръб Стражите. Вдясно от върха много добре се вижда първата кота на скалния ръб Ушиците - 2823 метра, за която стана въпрос по-горе. Това е един самостоятелен връх, който обаче няма собствено име. От него започва пътека, която преминава по целия скален хребет и завършва под връх Голямата Стража - а според някои карти преминава и далеч нататък, чак до връх Каймакчал.
Вдясно е връх Голям Полежан, вляво - връх Малък Полежан. На заден план се вижда връх Каменица. Добре се вижда скалният хребет между двата Полежана - по него много лесно можете да стигнете от Голям до Малък Полежан. След Малък Полежан по протежение на билото (наречено, кой знае защо, Полежанско Странично Било) е разположен скалният гребен Обидимски Ушици. Те се спускат към Джангал порта и чрез нея се свързват с връх Джангал; възможно е да го изкачите по този маршрут, но не е много ясно къде точно ще замръкнете, така че трябва да тръгнете от хижа Безбог много рано.
Скален ръб, по който се преминава от връх Газей (също и от Стражите и Ушиците) към Голям Полежан
Около 17.00 часа през лятото във всички български планини могат да се направят невероятни снимки. Тогава времето е ясно, Слънцето грее повече от запад и яркостта и контрастът са невероятно силни. На снимката горе се вижда връх Голям Полежан, сниман от Газейския циркус. Вляво е основната кота на върха, а вдясно е втората височина, която е с около два метра по-ниска. Билото се преминава безпроблемно, тесни участъци няма, като след преминаването започва спускане към хижа Безбог. Ако се отклоните вляво, ще успеете да се изкачите на връх Безбог.
Понякога през лятото времето е убийствено горещо. Сянка няма никъде, поради което се изгаря изключително бързо. На такава надморска височина слънчевите лъчи са доста силни
На най-високата точка на връх Голям Полежан - има Кръст Божи
Поглед от подножието на Голямата Стража към връх Голям Полежан
Малката Стража и Голям Полежан