Асеновград е град в България, който се намира на около 19 километра южно от град Пловдив и на около 165 километра от София. Това е най-големият необластен град в България и вторият по големина град в Пловдивска област. В града има изключително много църкви, поради което понякога е наричан малкият Йерусалим. По това Асеновград прилича изключително много на Несебър - и двата града са със сходна големина и имат около 40 църкви. Асеновград се свързва с град Пловдив с железопътна линия и с шосеен път, който в Пловдив се нарича (познахте) - Асеновградско шосе! В Асеновград пък логично и закономерно шосето се нарича пътят за Пловдив.
В Асеновград е най-голямата концентрация на производители на булчински рокли - а покрай тях и на абитуриентски костюми. Причина за това е развитата шивашка индустрия в града по времето на социализма - като при това тази идустрия е ориентирана основно към официалните облекла. След разпада на социалистическия строй всеки по-предприемчив служител на бившите държавни шивашки предприятия основава собствена компания, някои от които се оказват доста успешни - съществуват и до днес и много хора дори от най-далечните краища на страната идват до Асеновград да си купуват рокли и костюми за сватби и официални събития. Подобни процеси протичат през 90-те години на ХХ век и в град Пещера, но в областта на обувната промишленост.
Градове и села в България История на Видин Бачковски манастир
Асеновградската община граничи с общините Родопи, Садово, Първомай, Лъки, Куклен, Перущица, Черноочене и Баните. Градът е разположен в дефилето на река Чая (Чепеларската река или Асеница) при нейния изход от Родопите към Тракийската низина. По тази причина община Асеновград осъществява естествена връзка между Централна България, Централните Родопи и Беломорието. През нейната територия преминава един от най-важните транспортни коридори към Гърция - Пловдив - Смолян - Ксанти. През XVIII - XIX век това е била основна пътна артерия, тъй като различни овчари и други животновъди са извършвали сезонни преходи към Бяло море, където през зимата има отлични условия за паша; поради това Асеновград е бил своеобразно космополитно място. Това е логично - хора от различни националности са преминавали постоянно и са носели със себе си част от своя бит и култура. По времето на тоталитаризма този път не е имал особено значение и дори според някои градски легенди трудоваци са взривявали скали, за да се блокират черни пътища през Родопите - с цел да не могат различни политически емигранти да преминават безпрепятствено в Гърция. Доколко това отговаря на истината и доколко е измислица, е трудно да се прецени, но във всеки случай доста хора от бившата ГДР са се опитвали да преминават границата с Гърция, тъй като това е гарантирало свободното им по-нататъшно преминаване по въздуха към ФРГ.
Централното географско разположение на града обуславя неговото значение от древността до наши дни. Поради разположението си Асеновград има изключително благоприятен климат - налице е хладно лято и мека зима. В Асеновград се забелязва природното явление вечерник – лек вятър, който се появява надвечер и спира към десет часа сутринта. Причината за неговото появяване е различното нагряване на въздуха между равнината и планинските местности (нарича се още фьон). Подобен вятър се появява периодично и в Берковица и Велинград - поради това в тези градове през лятото изключително рядко има температури над 30 градуса по Целзий, особено надвечер. В същото време в Пловдив, който е много близо до Асеновград, през месеците май и юни някои вечери са същински огнен ад.
Вечерникът е отличен регулатор на винената ферментация и една от причините Асеновград да се профилира като лозарски и винарски център. Вятърът може да достигне до 4 – 5 километра на север по хода на течението на река Чая. Най-голямото количество дъждове се наблюдава през май и юни, а най-малко – през септември и октомври. Почвата е глинесто-песъчлива и лесна за обработване. Освен Чая, през територията на общината преминава и река Юговска.
На 30 километра от града се намира скалният феномен Белинташ. Други природни забележителности са резерватът Червената стена в землището на село Бачково, пещерата Топчика, местността Усойката (в землището на село Добростан) и местността Лале баир в землището на града. Лале баир се намира югоизточно от града и е едно от малкото места, където се среща балканският ендемит родопско лале. Усойката, която има площ два хектара, е обявена за природна забележителност през 1977 г. Природни забележителности има и по туристическия маршрут, тръгващ от парка Свети Трифон, през местността Корудере, преминаващ през няколко планински заслона и една хижа („Момина сълза“) и достигащ, съответно, до историческия лагер „Гонда вода“, „Безово“ или „Добростан“. Интересен е панорамният планински път от местността „Параколово“, по върха на билото на планината през параклиса „Св. Илия“ до манастира „Св. Петка“. Този маршрут се преминава за около 2 часа и половина в едната посока. Общо казано, околностите на Асеновград са лесни и достъпни за туристически походи и същевременно предоставят на туристите изключително красиви и живописни природни гледки.
Горският фонд на община Асеновград e 289 540 декара, от тях 145 510 декара се ползват за производствени цели. Добре е развита дървопреработващата промишленост.
Старото име на града Станимака е побългарен вариант на гръцкото му име Стенимахос. Има няколко мнения за етимологията на името Стенимахос. Според едно от тях името произлиза от Истеомахи, тъй като градът е основан след много битки (на гръцки махи) на преселниците от Истиеа. Истиеомахи с времето се променяло на Стеимахи, Стенимахос, Станимахи и Станимака. Според други името е със средновековен произход и идва от стеномахос, което означава бой на тясно (място) - градът е близо до изхода на дефилето на река Чая; възможно е името да означава и тесен проход, тъй като преди време пътят през дефилето е бил много тесен. Според трета теория името идва от личното име Стенемахос – неизвестен герой от X – XI век преди Новата Ера.
Според различни български националисти от различни епохи имато Станимака изобщо няма гръцки произход - това са гръкомански конспиративни теории, целящи да обезличат българската национална идентичност и да ни превърнат в гърци. Името Станимака идва от фразата "Стани, мака, да бягаме" - това са думи на майката на един от последните български боляри, който се е укрепил в Асеновата крепост при нашествието на турците. Майката на владетеля видяла че положението става безнадеждно и го съветва да напуснат крепостта през тайния проход, прокопан именно с тази цел - което и се превръща в крилата фраза и дори дава името на селото. Възможно е в това да има частица истина, а е възможно и да са чисти измислици...
В града не са намирани останки от първобитен живот, но в близост са открити няколко огнища от новокаменната ера. Първите данни за заселване в региона са край село Богданица. По река Сушица (приток на Юговската река) е открита селищна могила, наречена Тумбата. Дълга е 150 метра в основата си, има широчина 88 метра и височина 5 метра. В нея са намерени хромели, каменни брадвички и глинени съдове. Най-ценната находка от могилата е малък мраморен идол от неолита. Друга селищна могила е открита близо до село Руен (Паная или Богородично), на 5 километра западно от Асеновград. Наречена е Курт тепе или Вълча могила. Находките са длето от кост, глинена статуетка и фигура на жена, два костни идола и каменна брадвичка. Най-вероятно могилата е от късния неолит (3500 – 3000 г. пр.н.е.). В района до железопътната гара в местността Керемидарницата в миналото са се издигали три могили, високи от 4 до 7 метра.
През 1956 г. в последната от могилите е открит зазидан гроб с четири колела от колесница, остатъци от хамути и четири конски скелета. По всичко личи че на това място е бил погребан знатен тракиец. По намерените недогорели въглища до гроба може да се заключи, че погребението е извършено по тракийски обичай чрез изгаряне на покойника. В гробницата са намерени бронзово ойнохое (съд за вино), бронзов леген, бронзова патера (жертвен съд) и стъклено шише за благовонни масла. От тях голямо впечатление прави бронзовата патера, която е с обла дръжка и украсена в края с бюста на Силен, а в противоположния край – с релефно изображение на сатир. Патерата е добре запазена. Освен тези предмети извън гроба са намерени и глинен балсамарий, сребърни и бронзови пръстени, гвоздеи и части от стъклени балсамарии.
В града са намирани и други любопитни находки. Две от тях – комплект от предпазно въоръжение на тракиец (шлем, два наколенника и торква) и намерените северно от Асенова крепост тракийски шлем и копие, се намират в Националния археологически музей в град София.
Официално Асеновград е основан през античността - по-точно през 7 век преди Новата Ера под името Стенимахос от 3000 гръцки колонисти от евбейския град Истиеа. Вероятно градът е основан с цел да пази пътищата на юг и да създаде възможност за контрол на транзитната търговия към поречието на река Марица, там където е днешен Пловдив. В черквата Богородица Балъклийка са открити каменен релеф на Юпитер и четвъртита мраморна колона с надписи. Релефът на Юпитер показва божеството, държащо в едната ръка патера, а в другата – скиптър. Вдясно от Юпитер е изобразен ореол, а отляво – четириного животно. В Станимака е намерен и друг релеф, посветен на Юпитер. На него с надписи на гръцки може да се прочете: „Ефрат, син на Хиацинта, посвещава на Юпитер по внушение на божеството след съновидение“. Интерес предизвикват и двете каменни плочи, посветени на върховния еврейски бог Яхве. Едната от тях, намерена на Баделема, е счупена. Другата плоча е открита при Метоха и съдържа следното посвещение: „На върховния бог Яхве“. От Асеновград произхожда и мраморна плоча с размер 40/30 cm с изображение на неизвестна богиня, изправена до олтар. В едната си ръка тя държи патера, а в другата – скиптър. Върху плочата има и изобразен втори олтар, до който е застанало друго (неидентифицирано) божество. Между Горни и Долни Воден, източно от античния град, са открити останки от християнска църква, строена през втората половина на IV век и използвана до VI век.
Средновековното име на Асеновград – Станимака (Станимахос) е споменато за пръв път в Устава на Бачковския манастир, който е написан от неговия създател – грузинеца Григорий Бакуриани. В същия документ са споменати и средновековните наименования на някои местности и забележителности около и в града: Янова – местността, в която е изграден манастирът Аврова – село Яврово, Добролонг (село Добралък), Лалково – село Лилково крепостта Петричос (Перицос) – Асенова крепост. От документа става ясно и наличието по това време на черквите „Горен Свети Георги“ и „Долен Свети Георги“, които са се намирали в близост до настоящата метошка църква, носеща името на същия светия. Около разположената на 2 километра южно от града Асенова крепост са открити археологически находки от Средновековието – керамика, монети, домашни потреби, сечива и оръжия. Цели керамични съдове не са намерени, а само отделни фрагменти. Някои от късовете са украсени с геометрични, растителни или животински мотиви, характерни за Втората българска държава. Най-ценните открити монети са от римските императори Констанций I Хлор и Диоклециан. В близост до Асеновата крепост се е намирало и древното крепостно селище Петрич, наричано още Василикис. За наличието му става ясно отново от устава на Григорий Бакуриани. Точното място на селището се установява едва през 1960 г. при разкопки на нива около шосето за Яврово. Открита е делва с кости от човек и животно в нея. Основите на селището не могат да бъдат установени, защото в по-голямата си част са били дървени. Селището е служило за снабдяване на крепостта с каменари, говедари, свинари, жито и вино.
Станимака се споменава в летописа на Третия кръстоносен поход (1189 – 1191 г.), където крепостта се нарича Скрибенцион. Походът се води от германския император Фридрих Барбароса - кумирът на Хитлер, който дава името на военната операция на нацистка Германия срещу СССР и който безславно се удавя в Мала Азия по време на кръстоносния поход. През 1189 г. той се настанява в Пловдив и презимува там. По същото време някои от кръстоносните военачалници ограбват съседните на Пловдив населени места, сред които е и Станимака. Няколко години след похода византийският император Алексий III Ангел издига за владетел на Родопската област убиеца на Асен I – любимия му болярин Иванко. През 1198 обаче Иванко се отмята от Византия и се обявява за господар на областта, в която влиза и Станимака. Алексий III започва война с него и при една от битките обсажда и превзема крепостта Станимака, като пленява всички българи, които се намират вътре. На 13 април 1204 година обаче Цариград пада под властта на кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход. Пловдивската област и Асеновград влизат във владение на Рение дьо Три. Една година след това цар Калоян събира армия, за да превземе пловдивската област. След като узнава това, Рение дьо Три бяга от Пловдив, придружен само от 15 рицари, и се окопава в крепостта Станимака. След една година обсада Рение успява да се измъкне, като е освободен от маршала на Шампан и Романия и хронист на кръстоносния поход Жофроа дьо Вилардуен. Крепостта на града е възстановена от цар Иван Асен II. През периода 1259 – 1344 г. Станимака е столица на Родопската област и градът на няколко пъти минава в пределите на България и на Византия. През 1344 г. при цар Иван Александър градът заедно с другите родопски крепости е включен в пределите на България. Смята се, че градът е завладян от османските турци през 1363 г. или след Черноменската битка през 1371 г.
В първите векове на османското владичество градът е вакъфско селище на султан Сюлейман Великолепни, а по-късно става център на нахия. Това се потвърждава от сведенията на асеновградското синорнаме от 1517 г. и на подробния регистър на вакъфите на султан Сюлейман I Великолепни (1520 – 1566) в Пловдивско от 1595 г., в който регистър Асеновград се споменава под името Истанимака, а самият документ се съхранява в генералния държавен архив на Република Турция в Истанбул. По време на кърджалийските размирици в края на XVIII и началото на XIX век градът на три пъти е ограбван и опожаряван. Около средата на 18 век в града пристигат бежанци от Костурско, прокудени от Али паша Янински. На преселниците се гледало с добро око и дори се издействали пари от цариградските власти за построяване на собствена черква през 1765 г.
Камбанария на църква в Асеновград. В града има изключително много църкви, повечето от които са с много интересна архитектура. По принцип при църквите в България много рядко се срещат външни стенописи; при тази църква обаче такива има, което говори за наистина сериозния ентусиазъм на строителите и инвеститорите в храма. Хората са желали да създадат нещо наистина красиво и стойностно и няма как дори един заклет атеист като автора на тази стратия да не се възхити от това.
В първата половина на XIX век френският геолог Ами Буе пише за Станимака: "На една и половина левги от Филибе се минава Станимак по един каменен мост с два свода, наречен Кемер-кюпри. При входа на моста има хан и голям кьошк или квадратен чардак, където човек може да си почине и да се наслади на прохладата, идеща от близостта на водата. От това място се разстила най-красива гледка към пролома на Станимак, един от най-живописните в Родопа… Станимак е населен с българи и мюсюлмани"
Доста интересни са събитията и историческите процеси, свързани с влиянието на гръцките духовници и богатите гръцки търговци през XVI - XVII век. В някои моменти гръкоманството достига такова разпространение, че съществува реална опасност от асимилация на българския етнос. Фанариотските попове влизат във всички станимашки черкви и се превръщат в оръдия на гръкоманството. През 1881 г. манастирът решава да отхвърли Патриаршията и да мине под ведомството на българския екзарх. Това намерение обаче среща решителен отпор. Започва процес, който трае 27 години и завършва с отхвърляне на молбата. Много от храмовете по това време се превръщат в институт за претопяване на българите в елиногласни. Колкото повече българи употребяват гръцки език, толкова повече са и приходите за църквата и фанариотското духовенство. През 1847 г. започва отпорът срещу Цариградската патриаршия – в Марашката махала на града се изгражда първата българска църква и българско училище. В помощ на станимачани срещу все още силната фанариотска партия се притичват пловдивските родолюбци начело с Георгаки Чалъкоглу. Гръкоманите действат със заплахи и понякога с насилие. Един от паметните случаи е убийството на станимашкия първенец Стоян Апостолов (Пантата). През 1857 година асеновградчани извоюват първата си победа над фанариотите и тепърва осъзнават значението на църквите и религията като цяло. Взето е решение в черквата „Свети Атанас“ да се чете на черковнославянски език. Със задачата е натоварен 22-годишен младеж – Георги Тюнев Караанлъ. Българите в храма били слисани, а гръкоманите налетели на бой. Родолюбците също се включили и храмът бил потрошен - типични националистически страсти от средата на ХIХ век.
Най-ценните придобивки от борбата срещу Цариградската патриаршия са двете български училища. През 1861 г. българите от Бахча махала откриват също свое училище. Според свидетелства на посетили града през същата година американски мисионери, в него живеят 9 хиляди гърци, 100 турци и малко българи, като жителите са особено враждебни към протестантите. Градът Станимака изрично е изключен от фермана за създаването на Българската екзархия. До началото на 20 век Асеновград си остава преобладаващо гръцки град с около 9 хиляди души население. Именно поради това градът не взима активно участие в революционните борби през Българското възраждане, въпреки че в него е основан революционен комитет през 1876 година.
Станимака е освободен от османска власт по време на Руско - турската освободителна война на 6 януари 1878 година от войните на генерал-майор Виктор Дандевил. След Освобождението Станимака е малък град, чието население се препитава предимно от земеделие – винарство, бубарство и занаятчийство. Гръцкото население на града започва да се изселва след антигръцките вълнения в България през 1906 г. Според доклад на секретаря на Министерството на вътрешните работи Тома Васильов от юни 1907 г. от Станимашка околия са изселени 1640 гърци по официален път и 170 нелегално без паспорт. Изселването на гърците се засилва след договорения обмен на население между България и Гърция по Спогодбата Калфов - Политис след Първата световна война. Тогава около 300 гръцки семейства се заселват в обезбългарения Кукуш (Килкис), други се заселват в негушкото село Хоропан, прекръстено на Стенимахос, а някои – в днешния квартал на Драма Неа Стенимахос - в буквален превод от гръцки Нов Асеновград. Поради тази причина и днес Асеновград е побратимен с Кукуш и Негуш. След Освобождението броят на българите в града започва да нараства главно след заселване на българи от околните селища в Тракия и Родопите. В резултат на Балканските войни и Първата световна война Асеновград приема голям брой българи, прогонени от днешна Северна Гърция. Така етническият състав на населението и броят му се променят драстично в началото на ХХ век.
Църквата на Асеновата крепост
Религиите в града са:
Християнство - православен обред
Евангелска петдесятна църква
Евангелска съборна (конгрешанска) църква, част от Съюза на евангелските съборни църкви
Адвентисти
Ислям (турци и българомохамедани)
Асеновград е силно свързан с християнската религия. В околностите на града има точно 80 религиозни храма – 5 манастира, 17 църкви и 58 параклиса. Някои от най-известните и красиви християнски храмове са: църквата „Света Богородица“, църквата „Свети Архангели“, манастирът „Света Петка“, Горноводенски манастир „Св. св. Кирик и Юлита“, „Света Богородица Благовещение – Рибната“, „Успение Богородично“, „Свети Иван Рилски“, „Свети Атанасий Александрийски“, „Свети Никола Мирликийски“, „Свети Георги“ в квартал Амбелино, „Свети Георги“ в квартал Метоха, „Света Марина“, параклисите „Света Богородица Малката“, „Свети Константин и Елена“, Параклис „Свети Яни“, „Света Варвара“, „Свети Димитър“ и други. Около 20% от населението е съставено от български турци и българомохамедани, изповядващи исляма. В града има една функционираща джамия и една в строеж, разположена в близост до военното поделение. До стадион „Шипка“ се намира адвентистката църква. В града има и Евангелска Съборна Църква, която е част от Съюза на евангелските съборни църкви в България. Основите на евангелското общество в Асеновград се полагат от Петър Игнатов, Коста Тахтаджиев и Атанас Стоилов през далечната 1890 година. През 1902 г. евангелската общност в града закупува голямо дворно място с къща на улица „Захари Стоянов“ 3, където църквата се намира и до ден днешен.
Асеновград е център на архиерейско наместничество на Пловдивската епархия на Българската православна църква. Политика Стабилно присъствие в периода 1990 – 2005 г. имат Съюзът на демократичните сили (СДС), Движението за права и свободи (ДПС) и Национално движение „Симеон Втори“ (НДСВ). Българската социалистическа партия (БСП) често е втора политическа сила в град Асеновград. Сред нейните лидери по-известни са Божидар Малинов (кмет на Асеновград през периода 1995 – 1999 г.), Мария Вълканова, Любомир Пандърски и Георги Динков. Основни лидери на СДС през този период са Георги Игнатов (народен представител в 7 ВНС и 36 ОНС), Николай Налбантов (народен представител в 37 ОНС), Симеон Тодоринов (кмет на Асеновград 1991 – 1995 г.), Йордан Бакалов (народен представител в 38, 39 и 40 ОНС). Министри в правителството на Сергей Станишев са асеновградчаните Гергана Грънчарова и Джевдет Чакъров. През 2003 г. с много малка разлика от кандидата на БСП, изборите за кмет печели Кирил Трендафилов от СДС. Тенденцията, която се забелязва е, че доверието към СДС намалява, а избирателите предпочитат БСП, ДПС или Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ). Заместник-кмет е инженер Георги Чордов. Кмет На първия тур на местните избори през 2011 кандидатът за кмет Христо Грудев (ГЕРБ) получава 32,82% от гласовете, а Емил Караиванов (БСП) – 20,63%. Избирателната активност на втория тур е 52%. С 50,39% за кмет на Асеновград е избран Емил Караиванов.
Асеновград е известен и в чужбина със своята запазена винарска традиция и по-точно със станимашката малага и асеновградския мавруд. През втората половина на ХХ век около града са построени няколко големи промишлени предприятия: комбинат за цветни метали (КЦМ АД, най-големият на Балканите), мелница за производство на брашно, завод за полимерни опаковки (Асенова крепост ЕАД), завод за преработка на отпадъчна пластмаса (Химик АД, единствен в България), завод за калциев карбид, негасена вар, калциев карбонат преципитат, опаковани фино очистена гасена вар и варови разтвори. По пътя за Козаново има завод за производство на захарни изделия. Асеновград е прочут и с производството на консервни кутии и детски храни и пюрета. В града се развива също така консервна промишленост, производство на пластмаси, части за металорежещи машини, винарска промишленост и други. Главната улица на града, водеща към площад „Николай Хайтов“ Асеновград има стратегическо географско разположение за привличане на чужди инвеститори и може да се развие като средище на леката промишленост (кожухарска, пластмасова, дървообработваща и текстилна), както и хранително-вкусовата промишленост. В последните години се забелязва тенденцията за урбанизиране на териториите около първокласния път Асеновград – Пловдив. Погледнато в перспектива се очаква в близките 10 години Асеновград и Пловдив да се съединят в една голяма икономическа агломерация. За изграждането и функционирането на тази агломерация са необходими усилия от община Асеновград, община Куклен и община Пловдив за изграждане на 6-лентов път между Асеновград и Пловдив. През 2021 година пътят е почти готов, в процес на изграждане са двете локални платна.
През 2009 г. с държавна намеса беше изграден нов терминал на летище „Пловдив“, (намиращо се на около 8 километра от Асеновград), позволяващ на час да се обработват до 4 самолета с около 800 – 1000 пътници, както и построяване на нови халета с цел създаване на възможност за престояването на над 25 самолета в денонощието на летище Маврудово. За добро или лошо обаче, летището никога не е успявало да привлече инвеститорски интерес - вероятно поради близостта с град София, в който е най-голямата аерогара в България.
За подобряване на инфраструктурата около града е належащо и необходимо да се изградят нови обиколни пътища в посока Кърджали и Смолян, най-малкото поради очертаващия се повишен трафик на автомобили, преминаващи транзитно през град Асеновград. По направлението Асеновград – Кърджали е необходимо да се изгради ново околовръстно шосе, което да започва преди карбидния завод и да преминава през края на промишлената зона, продължаващо покрай река Чая, което ще бъде съпроводено и с изграждане на нов мост над реката, така че пътят да излиза преди завод „Химик“, съответно да преминава покрай манастира „Свети Илия“ и да се включва в тополоския път на няколко километра след града. Нов път или друго трасе трябва да се изгради и в посока Смолян, с цел да се преодолеят проблемите с повишения трафик на автомобили в града. Този нов път трябва да започва някъде около град Куклен, да преминава над кварталите Долни и Горни Воден, село Лясково и село Яврово и да се създаде възможност за връзка с първокласния път Асеновград - Смолян. В града има автогара и железопътна гара. От железопътната гара се движат влакове само до село Крумово и Пловдив.
През 1986 година в Асеновград започва да се излъчва програмата на Централната съветска телевизия чрез предавател на върха на хотел „Асеновец“. През 1997 година това излъчване е прекратено и на същата честота започват да се излъчват сателитни или регионални програми. Асеновградската телевизия се казва ТВ САТ КОМ и се излъчва само в домакинствата, които са свързани към кабелния оператор, който носи същото име. От хотел Асеновец излъчват Радио 1 и Радио Фокус. Вестниците в Асеновград са три – „Асеновградски новинар“, „Вестител“ и „Регион“. В тях се публикуват предимно местни новини.
Градът е важно средище за религиозен и културен туризъм. Особено атрактивни са туристическите маршрути до манастирите „Света Петка“, „Свети Кирик“ и Араповския манастир. Около града има общо 5 манастира, 15 църкви и 58 параклиса, исторически, етнографски, палеонтологичен, музей на рока и винарски музей, а на два километра от града е Асеновата крепост. Край Асеновград се намира и комплексът за спортен лов и риболов „Четиридесетте извора“.
Климатът в Асеновград е изключително мек през зимата и относително прохладен през лятото, което прави града и околностите примамливи за туризъм. Особено важно за туристическото и урбанизационно развитие на град Асеновград има югоизточният му район, който включва местността „Параколово“, местностите около язовир „Четиридесетте извора“ - там е изграден и първият туристически обект „Тракийският хан“. В близкото минало градът е бил известен и с една от първите дискотеки в България („Джамбуре) с 600 места и кръгъл дансинг, завършена през 1977 г. Тя се е намирала в хотелски комплекс „Асеновец“, който понастоящем се възстановява изцяло, но дискотеката вече не съществува.
Центърът на град Асеновград се обновява постоянно и в кратко време ще бъде завършен в окончателния си вид. Асеновата крепост е разположена в планината Родопи и е свързана с Асеновград посредством двукилометрово шосе. Крепостта съществува още по времето на траките, а през Средновековието нейната позиция става стратегическа. Крепостта е наречена на цар Иван Асен II. Църквата „Света Богородица Петричка“ е единствената изцяло запазена сграда в Асеновата крепост. През 1991 година, след завършването на цялостната реставрация на църквата, тя отново започва да функционира като православен храм. Крепостта е сред Стоте национални туристически обекта и е отворена целогодишно за посещения. Ежедневно десетки асеновградчани и туристи правят преход до скалата.
Палеонтологичният музей в града, филиал на Националния природонаучен музей, е основан през 1990 г. и се гордее с една от най-богатите палеонтологични колекции в България. Сред експонатите има останки от саблезъб тигър, тигър метаилурус и дейнотерий. Дейнотерият (Дейнотериум – Deinotherium giganteum Kaup) е огромно хоботно животно. То е живяло в блатистите райони преди 8 милиона години. Теглото му е било повече от 12 тона. Находката е уникална в световен мащаб. Това е един от петте екземпляра, извадени при разкопки в света и е един от най-запазените. Целият скелет на животното е бил открит при село Езерово през 1967 г. Именно защото е уникална находка, истинските кости се пазят в Националния природонаучен музей в София. В музея в Асеновград може да се види точно копие на скелета на дейнотерия.
Празниците в Асеновград са християнски, но се срещат и някои езически мотиви. Градът се отличава с особено развита християнска култура. Живелите тук гърци и българи образуват една духовна общност. Някои от обичаите не се срещат никъде другаде в България. Днес Асеновград е една от крепостите на православната религия. В града се празнуват всички християнски празници по един внушителен начин, като се започне от Богоявление, Атанасовден, Антоновден, Трифон Зарезан, Тодоровден и се премине през Великден, Света Богородица, Кръстовден и се завърши с Никулден, Коледа и Стефановден. Градът през годините е създал уникална топлина и съчетание на празничност. Мюсюлманите в града през летните месеци, обикновено през месец август, правят курбан за здраве и берекет, който е станал традиционен техен празник.
През летните месеци в селата около Асеновград се провеждат и различни събори и веселби, свързани с бита и поминъка на асеновградчани. В църквата, намираща се в квартал „Свети Георги“ и носеща името „Света Богородица – Свето Благовещение“, се намира икона на Света Богородица, която е смятана за чудотворна. На 15 август тя се носи от Асеновград до Бачковския манастир и после се връща обратно.
Както в повечето български градове, така и в Асеновград на Йордановден се извършва тържествено хвърляне на кръста в река или водоем. За целта е избран мостът, който води към центъра на града. В определен сутрешен час свещениците и енориашите от всички църкви се събират на определеното място, за да извършат „кръщаването“. Начело на всяко шествие върви свещеникът, а след него се носят иконите, хоругвите и запалени фенери. Желаещите да гледат се събират по двата края на реката или върху моста, а младежите, желаещи да уловят кръста, са в коритото на реката. Иконите, които са донесени от църквите, се измиват в реката.
Трифон Зарезан е един от най-големите празници на града, също така широко известен и в цяла България. Посетителите се събират на параклиса „Свети Трифон Зарезан“, където се води празнична програма, има сергии и шумна музика. Голямо зрелище са пехливанските борби, които се провеждат всяка година на този празник. Победителят в тях печели овен или коч. Този празник отбелязва края на зимата и началото на прехода към пролетта.
Както много български градове, така и Асеновград е посещаван от Васил Левски. Има легенда, че Апостолът е прекарал известно време (или е бил чест гост) на манастира „Света Петка“, който се намира на 4 километра югоизточно от Асеновград. Така всяка година на 19 февруари или през съботата или неделята около датата в манастира се отбелязва годишнината от смъртта на Васил Левски. Обикновено много хора и граждани на града и околните села отиват на поклонение до манастира.
В града има параклис „Св. св. Константин и Елена“, построен през 1821 г. Според вярването на празника на Свети Константин и Света Елена (21 май) е възможно да възвърне говорът на деца, които не могат да говорят или заекват. На всички деца, които имат този проблем, свещеникът дава да пият светена вода. В нея той пуска специален ключ, който отключва говора. Ключът задължително трябва да престои едно денонощие във водата. При идването на детето в параклиса то трябва да отключи вратата, да го даде на жената в параклиса, тя го потапя в светената вода и го слага в устата на детето като имитира отключване.
Както във всеки град в България, ежегодно и в Асеновград се чества градският празник. В историческата традиция на града обаче няма фиксирана точна дата. Обикновено се приема датата да бъде около 27 май, но културните събития продължават цяла седмица. Прието е това да става в последната седмица на месец май, като празниците протичат от понеделник до неделя, а кулминацията обикновено е в съботния ден. Майските празници на града показват напредъка и прогреса на асеновградчани в съчетание в културните и фолклорни традиции на бита и душевността на станимаклии, провеждат се множество светски и културни събития, концерти, изложби, лекции, семинари, велосипедни преходи, събрания и много спортни състезания. Празниците олицетворяват завета на академик Николай Хайтов: „Да пазим спомена за Асеновград, като ключ за нашето бъдеще“.
Типично асеновградски ястия и деликатеси са:
Станимашки сарми
Хардало
Асеновградски мавруд – червено вино
Булама (бяло сладко)
Балсуджук
Сладко от зелени смокини
Рачел (сладко от тиква)
Сладко от бели череши
Асеновградска малага – червено вино
Агнешки крачета по касапски
Супа от агнешки главички
Бурания (кисело зеле и ориз)
Целина със сос
Сланутък (говеждо с нахут)
Сладкиш с петмез
Туршия от пълнени камби
В града най-популярен спорт е футболът. В Асеновград винаги е имало около два или три футболни отбора, от които най-стар и известен е ФК Асеновец, който през последните години присъства неизменно във „В“ група. Стадионът на отбора се казва Шипка. „Асеновец“ е бил четвъртфиналист за Купата на Съветската армия през 1981 г. и осминафиналист за Националната купа през 1979 г. Друг известен футболен тим е ФК Сокол Долни Воден, който се състезава в регионалните групи. Най-известният асеновградски футболист е Марин Бакалов, играл в Тракия (Пловдив), Ботев Пловдив, ЦСКА и чуждестранни отбори, шампион на България и носител на националната купа.
Друг популярен спорт е кану-каяк - големи имена са братя Кърмаджиеви, Камен Куцев и други. Асеновград се слави с елитната си школа по вдигане на тежести, в която са тренирали много олимпийски и световни шампиони. Йордан Митков е носител на олимпийска титла от XXI летни олимпийски игри в Монреал през 1976 г. Олимпийският медалист от игрите в Сеул през 1988, световен и европейски шампион Стефан Топуров e асеновградчанин. Роденият през 1952 щангист Иван Веселинов е подобрил 250 републикански рекорда. Залата за вдигане на тежести в Асеновград носи неговото име. Щангистът Севдалин Маринов е олимпийски шампион от XXIV летни олимпийски игри в Сеул през 1988 г. в категория до 52 килограма. Световният шампион за 2007 г. в категория до 77 килограма Иван Стоицов е състезател на клуб Асеновец.
Известен асеновградски спортист е и Велик Капсъзов. Той е първият българин носител на два златни медала от европейски първенства по спортна гимнастика. Печелил е още много медали и е „Заслужил майстор на спорта“. Писал е статии и научни трудове. Изобретява тренажори и други уреди. Обявен е за почетен гражданин на София. Известен асеновградски акробат е Георги Кехайов, който е работел няколко години в Софийския цирк. Получил е много признания за себе си и трупата му от чужбина. Трупа Кехайови постигат световни рекорди и имат диплом от Гинес.
Шахматът също се ползва с голям интерес. Известният български шахматист Иван Чепаринов е родом от Асеновград. Петър Лянгов е асеновградски шахматист и майстор на спорта. Димитър Янков е бил три пъти републикански шампион в този спорт. Асеновград има и клуб по гребане, който се подготвя на язовир „Четиридесетте извора“ и редовно взима участия в републикански шампионати. Известен спортист е Георги Златев – пет пъти републикански шампион на каяк на дестинация 2000 – 5000 метра. Като треньор е подготвял редица национални състезатели. Също така изявен гребец е Благовест Стоянов, който на летните олимпийски игри в Барселона печели бронзов медал.
Баскетболният клуб „Асеновец“ става републикански шампион при 12-годишните момичета през 2011 година.
Изглед към Асеновград от връх Червената стена. Добре се очертава коритото на река Чая
Идейна снимка - изглед към Асеновград от прозорче на Асеновата крепост
Панелка от началото на XXI век - остара и олющена фасада. Доста жилищни блокове вече са санирани
Гайдар от Хвойна свири на сватба в Асеновград
