Река Места
Градове и села в България Рила Планини в България Реки в България
Места е река в България, която разделя планината Пирин и Родопи. Образува се от сливането на нейните начални притоци Бяла Места и Черна Места на североизток от град Якоруда. Места е дълга 273 километра, от които 126 на територията на България и 147 - на Гърция. Реката представлява важна географска граница поради своята голяма дължина и ключово местоположение.
Река Бяла Места започва от езерата в Ропалишкия циркус в Рила, поради което и в този регион реката се нарича Ропалица. В началото тече на изток, след което завива юг до едно място, в което в нея се влива приток от Грънчарските езера. След това реката поема на югоизток и се слива с река Джеенемдере, която се явява неин ляв приток. От това място тя вече се нарича Бяла Места. Първоначално тя тече на юг, но скоро завива на югоизток, след като приеме още един голям приток - Баненска река или Нехтяница. След това тя вече се слива с Черна Места. От извора до тази точка дължината на река Бяла Места е 18.5 километра.
Черна Места също извира от Рила. Местното население я нарича понякога Църна Места. Води началото си от склоновете на върховете Равни чал и Белмекен. Отначало тече на юг, след което прави голям завой и поема на югозапад. Тук в нея се вливат реките Софан Дере и Куртовска. В клисурата Връвисакул реките Даутица и Леевщица се вливат в река Черна Места, след което тя се насочва на юг. При село Черна Места тя се влива в река Бяла Места - до това място нейната дължина е 23.3 километра. Така се формира река Места, която от това място нататък тече на югозапад и разделя планините Рила и Родопи. Отдясно тя приема последователно притоците Грамадина, Чесна, Джебре, Якорудщица и Курудере, а отляво - Конарско дере и Гниле. След това достига до малката Белишка котловина, където в нея се вливат реките Белишка отдясно и Бабешка отляво. След това Места навлиза в пролома Тесаница. Тук при ЖП-спирка Генерал Ковачев в нея се влива река Изток - тя е доста пълноводна, тъй като поема водите на река Глазне и други големи притоци. След това река Места се насочва на югоизток и преминава през теснината, която разделя най-западното подножие на Родопите от Бабина Глава. Там реката прави множество завои като приема отдясно река Ръждавица и Селската река, а отляво - река Златарица. След като напусне пролома, река Места достига долинното разширение Лошин, където в нея се вливат река Безбожка и Лошинска. От това място реката навлиза в пролома Момина Клисура, който е дълъг около 30 километра. Този пролом е разположен между склоновете на Родопите и Пирин, като по поречието се редуват малки долинни разширения. Отдясно в река Места се вливат реките Драшан дере, Ретидже, Лакинца, Каменица и Костенска, а отляво - Ванчово дере, Седрулска (Матан дере), Гостунско дере, Осеновско дере, Дубрашико дере, Градинишка река, Раздолско дере, Требеш и Буковско дере.
При село Господинци река Места навлиза в Гоцеделчевската котловина. Тук Пирин и Родопите се отдръпват и се образува цяло поле. В тази котловина Места приема отдясно водите на река Туфча, Сушица, Градската и Топлицата, а отляво тези на Куртовица, Канина и Върбица. На изток от град Хаджидимово реката напуска котловината и се спуска в дълбока клисура. В нейното начало отдясно поема водите на река Мътница, а отляво тези на река Бистрица.
Близо до село Годешево река Места преминава държавната граница и навлиза на територията на Гърция. Там реката пресича малката котловина на село Борово (Потами), след което навлиза в Чечкия пролом. Тук реката протича между Родопите и Боздаг и по нейното течение са построени много микроязовири. В тази клисура река Места отново приема многобройни притоци - тези, които идват от планината Боздаг, са къси и маловодни. По-голям от тях е река Лъкавица (Малорема). Родопските притоци са значително по-дълги и пълноводни. Най-големи от тях са Доспат (Деспатис), Мъжделска река (Мождрян дере, Музделис), Ветерна (Милос), Черняковска река (Аркудорема) и Дяволска река (Дяволорема). След вливането на последната Места напуска Чечкия пролом и навлиза в неголяма котловина, която е оградена от планините Родопи, Боздаг и Урвил. В нея е разположено селището Бук (Паранести). След това реката преминава през още един пролом, който разделя планините Родопи и Урвил. Следва долинно разширение при град Кръстополе (Ставруполи), след което се образува теснина между Урвил и Руян планина (Ахладовуно). Това е последният пролом и след като го напусне, Места навлиза в Западнотракийската низина близо до село Токсотес. Тук тя образува голяма делта между заливите Кавалски и Порто Лагос и се влива в Бяло Море точно срещу остров Тасос.
Името на река Места според много автори се свързва с това че реката мени много често своето корито - мести се. Днес на много места коритото на реката е урегулирано с диги, но в миналото очевидно е имало измествания. В различни исторически извори реката се споменава с различни имена - Несос, Нестос, Нестус и Местус. Според различни автори всички тези имена произхождат от тракийския корен нест, който означава бучащ и шумящ. Смята се и че форма на тракийското Нестус е славянското Нехтеница, което е запазено и до днес в името на една местност по поречието на река Бяла Места. По-късно древното име Местус преминава в днешното Места. В годините на османска власт реката носи и някои турскоезични имена - Карасу или Карасул, което означава черна вода.
www.dentalimplants.bg www.bg-dentist.com www.ralev-dental.com www.bg-dentist.eu www.ralev.name
От местността Изворите в северозападното подножие на връх Човеко води началото си Лакинска река. Тя тече на североизток в плитка и открита долина. След това коритото на реката се стеснява и достига местността Харами Бунар. На това място реката образува неголямо разширение, подобно на долина, след което се насочва на изток. Тук тя приема името Ленишка река или Нище река по името на близкия Ленишки рид. Реката попада в тесен и дълбок дол, но скоро след това коритото отново става широко - в местността Самоково. В този участък пък реката се нарича Самоковска. По-надолу нейната долина отново се стеснява, извива на североизток, а след това на отново на югоизток и достига местността Лаките. От тук до вливането си в Места реката носи името Лакинска. Цялата дължина на реката е около 12 километра.