План на крепостта Баба Вида

План на крепостта Баба Вида

Видин    Крепостта Баба Вида    История на Видин    Легенди за Видин    Езеро Бъбрека    Кулите в България

Крепостта "Баба Вида" е основната историческа забележителност на град Видин. Строена е векове наред от римляни, българи, турци и австрийци. Строежът на крепостта е започнал още през III - V век след Новата ера, но още много преди това на мястото е имало по-малко по размер римско укрепление. GPS - координатите на крепостта са 43.9933 градуса северна ширина и 22.887 градуса източна дължина; тези координати са снети от моста на входа пред крепостта. Горният план не включва крепостния ров, който обикаля замъка околовръст и в миналото е бил пълнен с вода от река Дунав. Тъмночервените квадратчета показват хипервръзки към снимки на мястото, където са разположени по плана.

На много места в Европа са изграждани замъци, кули и крепости, подобни на крепостта "Баба Вида". Класическият средновековен град включва външна крепост - във Видин това е била крепостта на мястото на днешния квартал "Калето" - и вътрешна крепост, в която е живеел владетелят. Вътрешната крепост е служела за отбрана в случай на външно нападение и превземане на външната стена - тогава владетелят се е укрепявал във вътрешната крепост с гвардията си и се е отбранявал до последно. В много случаи обаче вътрешната крепсот е служела за защита на феодала при безредици и бунтове от страна на собственото му население. Поданиците са били облагани с данъци, понякога доста високи, и е било често явление да се рязбунтуват против владетеля си. Тогава за негова защита е било използвано вътрешното укрепление, което освен това е служело и за символ на властта. В Западна Европа подобни вътрешни укрепления са се наричали донжони - думата има френски произход и означава главна кула на замък, манастир или крепост. В много други български градове също е имало подобни донжони - и  в Плиска, и в Преслав, и във Велико Търново. Според археолога Стоян Попов на територията на страната има 22 кули с подобно предназначение.

Предвид силното развитие на религиите през Средновековието е логично да има параклис или църква във всеки такъв донжон. При нападение владетелят и войниците му са се молели за спасение в този параклис - въпреки че лозето не иска молитва, а мотика. Освен това всеки донжон е имал собствен водоизточник (кладенец), както и склад за боеприпаси, храни и всичко необходимо за по-продължителна обсада. Входът на подобни кули е бил на няколко метра над земята - до него хората са се изкачвали по подвижна стълба, която в случай на нападение е била изтегляна нагоре. По времето на османското владичество в България хората са продължили да строят такива малки  крепости -  в тях са живеели турски спахии, паши и бейове. Предвид убийствената данъчна система на Османската империя местните феодали определено е имало от какво да се страхуват... Имало е и кули, собственост на местните аяни - това са боляри и техните наследници, които са приели исляма и са били посредници между народа и централната власт. Някои от тях са имали големи привилегии - например да определят размера на данъчните налози, да събират армия и т.н. Понякога са ставало неконтролируеми и направо са отцепвали владенията си от империята - във Видин такъв владетел е бил Осман Пазвантоглу. На много други места в страната има малки крепости и кули, разбира се по-малки от крепостта Баба Вида, но съществуващи и до днес.

Снимка на крепостта Баба Вида, направена през един слънчев мартенски ден на 2020 година - точно в началото на пандемията от коронавирус.

Кулата на Ангел войвода    Хрельовата кула    Пирковата кула    Бейските кули във Враца    Тикла кула

Кулата в Тешово    Болярската къща в Мелник    Информация за планината Пирин

Имплантологичен справочник