През епохата на Възраждането продължават да се строят донжони - сега обаче те не приличат на крепости, а по-скоро на укрепени къщи с типичната архитектура за възрожденските времена. В пределите на Араповския манастир край Асеновград има точно такава кула. Тя е строена по инициатива на Ангел войвода и е единственият цялостно съхранен паметник на хайдутството в България - според табела на входа на манастирския комплекс. Кулата е правоъгълна и е била използвана за наблюдателница и жилище. Първите два етажа са каменни с тесни прозорчета, пригодени за бойници. Третият етаж е жилищна част - тя разполага с четири стаи, издадени навън с еркерна част, нещо, твърде често срещано през Възраждането. Това се дължи на недалновидната данъчна политика на Османската империя - през онези времена данъчните налози са се определяли на база застроена площ, но не разгърната, а само върху терена на приземния етаж, поради което вторият и третият етаж са били винаги издадени навън и съответно с по-голяма площ. На северната страна на кулата има стенопис, изобразяващ как Самсон убива лъв.
Монасите естествено са се крили в кулата при разбойнически набези. Самият Араповски манастир е основан през 1856 година - той е един от малкото манастири, основани през Османското робство, при това е разположен в полето, а не в планината, където има естествена защита. Храмът е строен в близост до старо аязмо - лековит извор. Според много историци въпросният Араповски манстир е основан и построен с определена цел - да противодейства на гръцкото влияние в региона - останалите 10 манастира около Асеновград са подчинени на Гръцката патриаршия и са разпространявали усилено гръцко влияние, което е било много на мода по онези времена - много българи са се гърчеели. Според професор Божидар Димитров заможни българи от целия регион на Централните Родопи са събрали средства и са построили този манастир, който си е бил чисто български.
Информация за планината Пирин Градове в България