Мусала    Седемте Рилски езера    Мальовица    Повече за Седемте Рилски езера    Връх Камилата    Върхове в България    Рилски манастир    Връх Кабул

Мальовишки циркус    Бахър   Зъболекар в Пловдив    Нашата рекламна програма    Долно езеро    Езеро Трилистника    Езеро Близнака    Рибното езеро    Петлите

Българският имплантологичен портал    Сняг    Студ    Мраз    Зимна приказка    Виелица    Рила през зимата    Езеро Бъбрека    Езеро Окото    Езеро Сълзата    Хижи в България

Зима в планината    Мальовица през зимата    Изгрев    Нашият форум    Реклама    Езерен връх    Скакавишки водопад    Хижа Скакавица    Паневритмия

    Името на планината Рила е най-вероятно от тракийски произход. Първоначално планината се е наричала Донука, след това - Дунакс, Доунакс и Донукас Монс (име от римски произход). По-късно навлизат имената Роула и Рила, което означава многоводна планина. Името е дадено с основание - в Рила има над 200 езера и множество минерални извори в разломните зони - Сапарева баня, Долна баня, Костенец, с. Баня и др. Множество потоци дават началото на три от най-големите реки на България - Искър, Марица и Места. По билото на Рила преминава главният Балкански вододел, разделящ водосборните басейни на Егейско и Черно море.

Снимки от Рила    Зъбни импланти    Злия прелез    Заслон БАК    Заслони около Мальовица    Злия зъб    Елени връх    Голям Купен    Урдини езера    Връх Двуглав

Кирилова поляна    Връх Ушите    Пирин    Информация за връх Мальовица    Пиратско нападение    Електронен магазин    Връх Кабул    Язовир Карагьол

Мальовишки циркус    Бахър    Хотел Мальовица    Хижа Мальовица    Мальовица    Информация за Рила    Снимки от Рила    Санбернар    Хижа Рилски езера

    Рила е блоково - разломна планина (хорст) с куполообразна форма. Част е от най-старата суша на Балканите - Македоно - Тракийския масив. Планината Рила е изградена от гранити, гнайси и кристалинни шисти, формирани през палеозоя, т.е. преди около 250 милиона години. Алпийският релеф на Рила е формиран значително по-късно - преди около 10 - 12 000 години, по-време на последното (Вюрмско) заледяване. Тогава снежната граница на планината е била на около 2100 метра надморска височина. Над тази височина ледниците променили коренно съществуващия дотогава релеф, като образували дълбоки циркуси (вдлъбнатини с форма на кресло, отворени от едната страна), остри карлинги (пирамидални върхове), скални зъбери, трогови и висящи долини, морени и т.н. типични ледникови форми. Безспорно Рила представлява младонагъната планина - за нея са характерни високи върхове, дълбоки долини, страховити чукари и пропасти, остри зъбери, скали и многобройни морени. За разлика от други старонагънати планини (Родопите, Стара планина в по-голямата си част, Странджа, Сакар), Рила има какво да предложи на любителите на страховитите пейзажи. Повече информация за планинообразуването можете да прочетете тук...

Планини в България    Пирин    Вихрен    Черно море    Пещери в Бълария    Мусала    Избелване на зъби    Зъбни импланти    Смях    Пирин

Мальовишки циркус    Паневритмия    Информация за връх Кабул - интересни легенди    Урдини езера    Връх Голям Купен    Язовир Калин

    Рила е най-високата планина на Балканския полуостров. Средната височина на Рила е 1487 метра над морското равнище; нейната площ е 2629 кв. км. или около 2 % от площта на Република България. По-голямата част от високите върхове (с надморска височина 2100 - 2700 м.) в Рила имат алпийски изглед. Интересен факт: Рила е петата по височина планина в Европа след Кавказ, Алпите, Сиера Невада и Пиринеите. Планината е част от Рило - Родопския масив, намира се почти в геометричния център на Балканския полуостров. Свързва се със съседните планини с помощта на високи седловини:

    Площта на Рила е 2629 кв. км. Средната надморска височина е 1487 м. Максималната дължина на планината е 82.8 км, а максималната ширина - 51.5 км. Морфометрично Рила се дели на пет височинни пояса:

    Морфогеографски Рила се дели на четири главни дяла: северозападен (Мальовишки), централен (скакавишки), югозападен и източен (мусаленски). Северозападният дял се простира между Рилска река, Леви Искър, Дупнишката и Самоковската котловина. Обхваща 24 % от площта на Рила и е със средна надморска височина 1555.73 м. Северната част на този дял е по-ниска, обхваща Белчинската планина и Говедарската котловина. Южната част на този дял е силно разчленена, с алпийски релеф и много ледникови форми. Тук влизат няколко по-малки дяла: Кабулски дял (с вр. Кабул, 2531 м, вероятно в този район се укриват талибани), Отовишки дял (с Отовишки връх, 2697 м, любимият връх на д-р Венцеслав Ралев), Калински дял с вр. Калин (2667 м.). Тук влиза и т. нар. Дамгски дял, който е богат на циркуси и езера - Седемте Рилски езера и Урдините езера. В Северозападния дял на Рила влиза и Мальовишкия дял - той се характеризира с множество труднодостъпни скалисти гребени. Основни върхове тук са вр. Мальовица (2729 м.), вр. Голям Купен (2731 м.), вр. Двуглав и вр. Злият зъб.

Иглата    Голям Купен    www.bg-tourinfo.com    www.bg-dentist.com    www.bg-dentist.net    Зъболекар в Пловдив    www.bg-dentist.net

Подробна информация за Рилските езера    Инженерно чудо - язовир Карагьол    Дървото ела (abies)    Скалният ръб Петлите    Хижи в България

Рила през лятото    х. Скакавица    Рилски манастир    Кирилова поляна    Връх Ушите    Байкушевата мура    Пирин    Паневритмия

Вход в нашия форум    Снимки от Рила    Връх Ловница    Зъбни импланти    Злия прелез    Злия зъб    Иглата    Отовишки връх    Язовир Карагьол

Мусала    Седемте Рилски езера    Мальовица    Снимки от Рила    Пътят до Седемте Рилски езера    Елени връх    Кирилова поляна    Връх Двуглав

    Централният дял е ядрото на Рила. Той също има силно изразен алпийски релеф. Очертава се от долините на р. Рилска, р. Илийна, Бели Искър и Леви Искър. В този дял влизат 9 % от цялата площ на Рила, средната надморска височина е 2077.17 м. От долината на река Рилска дялът се разделя на Северно (Скакавишко) и Южно (Рилешко) било. Северното било включва Скакавишкия дял с много добре изразени циркусни форми (най-висок връх - Голям Скакавец - 2706 м.) и два по-малки дяла - Маринковски (с най-висок вр. Продгледец - 2691 м.) и Шишковски (с вр. Йосифица - 2697 м.).  Южното било, между реките Рилска и Илийна, включва Канарски дял (с вр. Черна поляна - 2716 м.), Рилецки дял (вр. Рилец - 2713 м.) и Бричеборски дял (вр. Бричебор - 2105 м.). Извън сухата научна информация, която малко хора ще си дадат труда да прочетат, този дял включва доста възможности за туризъм. По поречието на р. Илийна до Рилския манастир достига асфалтов път, в добро състояние. Разклонението е от централния път София - Кулата, минава се през гр. Рила и се достига до манастира. Възможно е да се нощува в самия манастир, но шумните компании никак не се приемат добре по разбираеми причини. От манастира е възможен преход до х. Рибни езера, за което са достатъчни 6 часа. Възможен е и преход до вр. Мальовица, около 3.5 часа, теренът е изключително стръмен и се преодолява денивелация от 1560 м. Освен това добър изходен пункт е курортът Семково. До него се достига по осеян с дупки асфалтов път през Белица. От Семково се достига за около 2.3 - 3 часа до вр. Канарата; маршрутът преминава през Ватешките езера (на някои карти означени като Вапски езера) и после се изкачва нагоре към върха. С автомобил се достига малко над Семково, до Вапски кантон, по сравнително добър черен път. От вр. Канарата (2691 м.) се вижда в северозападна посока вр. Мусала, почти право на север - вр. Йосифица, а западано - Павлев връх и вр. Черна поляна (най-високият в целия поддял). До езерата теренът е много лек, впоследствие се изкачват стръмни морени до една седловина между вр. Вапа (Вапски връх) - 2532 м. и връх Скалец - 2676 м. Ако веднъж достигнете седловината, нататък е лесно - вървете вляво (или на запад) и по едно равно били за около 15 минути ще достигнете вр. Канарата. Право надолу се вижда х. Рибни езера. Преходът е възможно да се осъществи за един ден от гр. Пловдив или София; нашият екип успя да направи такова пътешествие през една късна есен.

    Югозападна Рила е най-ниската част от планината. Оградена е от р. Белица, седловината Предел, Градевска река, Рилска река и р. Илийна. Югозападният дял обхваща 30 % от площта на Рила, средната надморска височина е едва 1306.63 м. Дълбоката долина на р. Благоевградска Бистрица разделя този дял на две. Северното било обхваща Мечевръшки дял (Ангелов връх, 2643 м.) и Царевръшки дял (Царев връх, 2376 м. - точно колкото връх Ботев). Южното било се разделя на три дяла - Парангалишки (вр. Езерник - 2485 м.), Капатнишки (вр. Капатник - 2170 м.) и Хърсовски (Голи връх, 1428 м.). Тук е разположена само х. Македония, няма и много туристически маршрути. От Семково до х. Македония се достига за около 3 часа; приблизително толкова отнема и пътят от х. Рибни езера до х. Македония. Последният маршрут е по-интересен: преминава се по скалния ръб, който включва Павлев връх, Черна поляна и вр. Пъстри слап. Има опънато стоманено въже, поради което някои туристи оприличават този участък на скалния ръб "Кончето" в Пирин - нещо твърде преувеличено според нас. Преминаването през билото на Павлев връх не представлява особена трудност за човек с нормална двигателна активност, кавото между другото е и преминаването през Кончето. Преживяването е неприятно за хора, които се страхуват от височина.

    Източна Рила се очертава от долините на реките Бели Искър, Марица, Яденица, Места и Белица. Това е най-високата част на Рила, заема 37 % от площта на планината и има средна надморска височина 1617.54 м. Главните била тук са Мусаленското и Ибърското, които при връх Маришки чал се пресичат почти под прав ъгъл. Мусаленското било е с посока север - юг и включва множество елементи: високия Мусаленски дял, разположен между седловините Боровецка и Преслап, Маришкия дял и Ковачкия дял. Мусаленския дял включва вр. Мусала (2925 м.), вр. Малка Мусала (в миналото вр. Димитров - 2902 м.) и скалистия зъбер Трионите, който завършва с вр. Иречек - 2852 м. Освен това тук влизат вр. Студени чал (2764 м.) и вр. Дено (2791 м.), които затварят циркуса на Мусаленските езера. Маришкият дял включва няколко върха, които ограждат циркуса на Маричините езера - вр. Голям Близнак (2779 м.), вр. Малък Близнак (2772 м.), Маришки чал (2765 м.) и вр. Манчо (2770 м.). Ковачкият дял е по-малък - включва само вр. Ковач с надморска височина 2634 м.

    Ибърското било е силно нарязано от ледникови долини и е разделено на Мустачалски дял (вр. Мустачал - 2633 м.) и Ибърски дял (вр. Ибър - 2666 м.). Белмекенският дял е най-източният от всички алпийски дялове на Рила. Най-висок тук е вр. Белмекен (2667 м, в миналото - вр. Коларов); при Славов връх (2306 м.) Рила граничи с Родопите.

Резервати в Рила    вр. Мальовица    Планини в България    Седемте Рилски езера    Вход в нашия форум    Малка Мальовица    Рилски езера

Снимки от Рила    На Манол зелето    Паневритмия    Зъбни импланти    Връх Ловница    Пътят до Седемте Рилски езера    Заслон БАК    Пирин

Планини в България    Зъбни импланти    Черно море    Рилски езера    България    Избелване на зъби    Имплантологичен портал    Зъб    Кариес

Мальовица    Видин    Ендодонтия    Хотели    Зъболекар в Пловдив    Синус лифтинг    Лицево - челюстна хирургия    Зъболекари във Видин

    Какъв е геоложкият строеж на Рила? Планината е изградена основно от метаморфни и интрузивни скали. Метаморфните скали са представени от кристалинни шисти (гнайс, слюдени шисти и амфиболошисти) и мрамори. От интрузивните скали най-често се среща южнобългарският гранит. На много места южнобългарският гранит прехожда в гранитогнайс. През мезозоя Рило - Родопският масив е сушава част, подложена на силна денудация. В началото на терциера областта е обхваната от вертикални движения, при които се образуват котловините. През терциера поради по-високата влажност котловините се запълнили с вода и се превърнали в обширни езерни басейни. При нови издигания терциерните утайки били увлечени нагоре от издигащия се рилски масив. Следи от утайките се откриват в Северозападна Рила на височина до 1900 м. В Североизточна Рила те обхващат мощна серия от пясъчници и конгломерати. Най-млади на възраст (само на един милион години са кватернерните наслаги - речни наноси и наносни конуси, морените в ледниковите долини и изветрителната покривка. Ядрото на Рила в по-голямата си част е изградено от гранит. Върху него лежи дебела мантия от кристалинни шисти и гранитогнайси, а над тях на места се срещат пясъчници и конгломерати.

Голяма Мальовица и Малка Мальовица    Паневритмия    Отовишки връх    Елени връх    Връх Двуглав    Снимки на Мусала отдалеч

    В Рила се срещат някои видове полезни изкопаеми - магнетитни и залтоносни пясъци, мрамори (с. Бели Искър, гара Сестримо, Белово, с. Белица и др.). Находища на бяла слюда са разработени в селата Градево и Пастра, кафяви въглищза и лигнит - край с. Доспей, Боровец, Габровница и Ораново, а битумозни шисти - в околностите на Костенец. Добива се и гранит - намира все по-голямо приложение напоследък поради строителния бум на жилищни и офисни площи. Минерални извори има при с. Сапарева баня, с. Белчин, с. Долна баня, Гулийна баня, Осеново и др.

х. Скакавица    Отовишки връх    Планини в България    Кирилова поляна    Рилски манастир    Връх Кабул    Връх Ушите    Пирин    Язовир Карагьол

    При оформяне на съвременния релеф на Рила най-голямо значение имат младотерциерните и кватернерните движения на земната кора. Периодите на издигане са прекъсвани от продължителни периоди на затишие, когато денудацията оформила заравнените повърхности. Поради различната сила на движенията денудационните заравнености не са хоризонтално запазени. В Рила те са на височина 2600, 2300, 1600 и 1200 м. По-добре изразени са по-старите по възраст заравнености, тъй като при тях денудационните фактори са действали за по-дълго време. При младите издигания всичането на реките създава съвременното разчленение на релефа. Най-старите речни долини са всечени в главните разломни линии и са радиално разположени - Бели Искър, Марица, Рилска река.

    Голямо значение за формирането на релефа има заледяването през края на кватернера, което станало причина за засилено физическо изветряне. Заледяването е настъпило едновременно с издигането на Рила. Особено силно е Вюрмското заледяване с неговите три ясно изразени стадия на отстъпване. Вюрм е етап от кватернера, през който се наблюдава последният ледников период. Името на периода идва от р. Вюрм (Бавария, Република Германия), където се откриват най-вече следи от това заледяване. Според много автори въпросната река се е образувала от топенето на ледниците през Вюрмския период. Периодът продължил около 120 000 години и тогава снежната линия в областта на Алпите е била 1200 - 1400 метра по-ниско в сравнение с наши дни - рай за всички скиори, ако тогава е имало такива. Според антрополозите тогава са живели неандерталци и кроманьонци, които едва ли са били шампиони по слалом и ски спускане, но са били принудени да се обличат с дрехи от дебели животински кожи, за което свидетелстват множество арехеологически находки. Континентално заледяване се е наблюдавало в най-северните части на днешна Германия, Дания и разбира се, в Русия - руската зима е известна в цял свят и според историците дори е станала причина Германия да загуби Втората световна война. Но това е вече друга тема...

    В Рила ледниците се образуват над снежната граница (по онова време на надморска височина около 2200 м) и се спускат на височина до 1500 м. Ледникови форми в Рила са циркусите, ледниковите долини и морените. Циркусите обикновено са разположени в изворните области на реките, на места и върху долинните им склонове, заградени с почти отвесни скали. Дълбоките части на циркусите са заети от езера. Най-много езера се срещат на надморска височина 2400 – 2600 метра, главно по северните склонове на Рила. По склоновете на някои коритни долини има висящи ледникови долини (Бели Искър, Марица, Рилска река). Морените се срещат на височина от 1100 до над 2100 метра. Най-ниско са по долините на р. Бели Искър, Рилска река и Марица, а най-високо (над 2100 м.) – пред циркусните езера. Най-големи морени има при устията на р. Урдина, Мальовица, Лопушна и др.

    Рила е на границата между континенталния и преходно­континенталния климат. Вертикалното разчленяване на планината създава големи промени в съотношенията на климатичните елементи. Минимумът и максимумът на средните месечни температури закъсняват с около един месец в сравнение с равнинните части на страната. Поради температурни инверсии в затворените котловини се отчитат по-ниски температури. Във високопланинския пояс 250 дни в годината температурите са под 0° по скалата на Целзий. Планината Рила е доста ветровито място - духат силни югозападни и западни ветрове, чиято скорост е 35 - 40 метра в секунда. За сравнение лекият до умерен вятър е със скорост 5 - 7 метра в секунда. В някои случаи скоростта на вятъра достига до 120 метра в секунда - истински ураган! Ветровете са рисков фактор за туристите поради много причини - опасност от измръзване, бърза промяна на метеорологичните условия и риск от загуба на ориентация; описани са нещастни случаи, свързани със загуба на равновесие и падане от голяма височина поради силен вятър. Основната посока на ветровете е от северозапад и североизток. Срещат се и специфичните ветрове фьон, долняк и горняк.

    Климатичното влияние на надморската височина особено ясно проличава при валежите. Най-много валежи падат в пояса от 1800 до 2400 м. Максимумът им в северната половина на Рила е през май, а в южната - през октомври. Минимумът навсякъде е през август и септември. От целия годишен валеж на Мусала 80 % е сняг. Непрекъсната снежна покривка на Мусала се запазва през 253 дни от годината, а в Благоевград - през 24.4 дни. Дебелината на снежната покривка е от 60 до 180 см, с максимум до 4 метра. Често падат лавини. Понякога снежни преспи се задържат до новите снеговалежи. Подхранването на реките в Рила е снежно-дъждовно. Високи води имат през късната пролет и ранното лято и ниски - през зимата и есента. Реките са с голям увес, бурно течение и с много прагове. По билото на Рила минава част от Балканския вододел. От Рила водят началото си р. Марица (с притоците Ибър, Долнобанска, Бистрица, Костенецка, Сестримска, Крива река),  р. Искър притоци р. Леви Искър, Урдина река, Мальовишка река, р. Лопушница), р. Места и много други. Към Струма се оттичат р. Джерман, Рилска река, Илийна и Благоевградска Бистрица.

    В Рила са описани около 233 езера. От тях 189 са циркусни, а останалите имат тектонски или свлачищен произход. Около 35 от езерата са плитки и се канят да пресъхнат съвсем. По-голяма част от езерата са разположени на надморска височина 2300 - 2350 метра. Най-високо е Леденото езеро - на 2715 метра, а най-ниско - Сухото езеро, което се намира на височина 2045 метра в Източна Рила. Леденото езеро е сред най-високите езера на Балканския полуостров - второ е след Горното Полежанско езеро в Пирин. Около 71 % от езерата имат площ между 1 и 15 декара. Най-голямо (212 декара) е Смрадливото езеро, а най-дълбоко (37,5 метра) е езеро Окото от Седемте рилски езера. Голяма част от езерата са групирани и обикновено се оттичат едно в друrо - Седемте, Урдините, Мусаленските, Якорудските, Рибните езера и т.н. Езерата са бедни на висша флора и имат къс вегетационен период - само около 100 - 150 дни годишно. Единствено от месец юли до месец октомври липсва ледена покривка. В езерата се срещат водорасли, някои видове низши гъби, железни бактерии, ракообразни, пастърва. Риболовът обаче е абсолютно забранен!

    Подножията на Рила са заети от канелени горски почви. Над тях се срещат кафявя горски почви (тъмни и светли). По заравненостите (на височина 1700 - 2100 метра) преобладават тъмноцветни планински почви. Над 2200 метра са високопланинските ливадни почви; върху склоновете се развиват скелетни почви. В Рила се очертават два главни растителни пояса - горист и тревист. Гористият пояс (900 - 2100 м.) е представен предимно от иглолистни гори (черен и бял бор, бяла мура, смърч и ела). Долната граница на този пояс е заета от бук, габър, ясен, бреза и др. На височина над 1500 метра се срещат хубави горски поляни с богат подлес. Между 2000 и 2300 метра е преходният пояс, зает от труднопроходим клек. Алпийските пасища заемат билните заравнени части на Рила, на височина до 2600 метра. Срещат се алпийски върби, ливадина, алпийска роза, лилав минзухар, омайниче и т.н. Над 2600 метра надморска височина е поясът на най-високите върхове, обрасли с мъхове и лишеи и (най-често) покрити с голи камънаци. Поради стръмните склонове на планината различните пояси се сменят с доста голяма скорост - докато вземете два или три завоя и се озовавате на високопланинско пасище. При разглеждане на топографска карта на Рила прави впечатление как планината като че ли започва изведнъж от низините - нещо, което е много типично за планините от алпийски тип. Нещо интересно: един член на нашия екип беше принуден да отбива наборна военна служба в личниа състав на Жандармерията (даже има и профил във Facebook, тфу); при една обработка на документи в поделение на Жандармерията (любовно наричана от войниците Жандармизерия :-))) през 2001 година се наложи да се унищожат около 25 копия на топографски карти на района на Самоков и Говедарци. Кой военен мозък беше решил да се унищожат изображения с голяма практическа стойност за туризма и за хората, обичащи планината, така и не стана ясно; на картите се виждаше как планината започва рязко само на около километър от последните къщи на Самоков. За щастие през 2004 година стартира дейност проектът Google Earth и изображенията станаха отново достъпни за хората, при това само на разстояние от два клика.

Информация за връх Мальовица    Паневритмия    Язовир Карагьол    Петлите - скален ръб    Връх Двуглав

    За животинския свят на Рила са характерни сърна, елен, дива коза, вълк, мечка, лисица, брадат лешояд, черен орел, сокол, ястреб и много други. Животинският вид Homo sapiens е слабо разпространен. Изградил е селища, съсредоточени предимно в котловините и южното подножие на планината - Самоков, Говедарци, Станке Димитров, Благоевrрад, Сапарева баня, Осеново, Разлог, Белица н др. Дейността на Homo sapiens в Рила е разнообразна и най-често вредна и целяща да увреди природата, ако е възможно необратимо. Практикува се дърводобив, бране на гъби и билки, туризъм и енергодобив - изградена е каскада алин" с няколко ВЕЦ. По-големи язовири в Рила са Бели Искър и Белмекен. Някои по-амбициозни представители на човешкия вид са метастазирали дори до най-недостъпните части на Рила с цел да снимат разни снимки и след това да разказват небивалици; поне са достатъчно екологично осъзнати да не хвърлят неразградими боклуци по тревата и в реките. Други пък се спускат с колела и парапланери по склоновете на Рила (а зимно време със ски и сноубордове) и само си търсят белята.

    Началото на алпинизма в България е положено през 1921 - 1922 година с катерачески излети в Рила на членове на Юношеското туристическо дружество в град Самоков. В днешно време планината предлага възможности за алпийско, ледено и традиционно катерене по около трасирани 120 маршрута, съсредоточени в Северозападна и Източна Рила. Голяма част от планината е обхваната от Национален парк Рила, на територията на който се намират множество хижи и туристически пътеки. През Парка минават и два основни европейски туристически маршрута – Е4 и Е8. Възможности за пренощуване в Рила предлагат 17 туристически хижи с около 1500 легла, по-голямата част от които са стопанисвани от Български туристически съюз. Оформени са 8 главни входа на Национален парк Рила. Поддържането на съоръженията за безопасност, зимната и лятната маркировка по туристическите маршрути са задължения на Дирекцията на Парка и на Българския туристически съюз. В Парка се насърчава предимно пешеходния туризъм с цел ограничаване на негативното въздействие от престоя на много хора едновременно или за дълго време.

Нашият екип има редовна практика да посещава Рила няколко пъти годишно. Говорили сме със стотици други туристи; споделяли сме впечатления с хора от всякакви националности, раси и религия. Наблюдава се едно общо впечатление от повечето хора: Рила е красива планина, но Пирин е доста по-дива, величествена и страховита. Като че ли в Рила няма толкова непристъпни чукари, дълбоки пропасти, стръмни била и отвесни скали, колкото в Пирин. Въпреки че Рила една планина с подчертано алпийски релеф, тя има малко по-заоблени форми и като че ли по-загладен релеф. Разбира се, веднага ще започнат спорове - алпинисти и катерачи ще ни посъветват да отидем до Мальовица и Злия зъб, в случай че не сме ходили, та да видим за какви скали става въпрос! Ходили сме, скалите си ги бива и са отлична база за тренировка за изкачвания в Алпите и дори Хималаите... Но, като изключим този район, Рила е не толкова зловеща колкото Пирин.

Освен планината името Рила носи и едно населено място - град Рила, център на община със същото име. Градчето е доста приятно, има учудващо дълга история - на мястото при разкопки са открити остатъци от антични постройки от периода втори - трети век след Новата Ера, като най-вероятно в района са живеели гърци. Логично - има географска близост между региона и териториите, които от хилядолетия се населяват от гърци. Съобщава се и за следи от тракийско присъствие, като най-вероятно в района на град Рила са живеели хора от тракийското племе меди - от тях произлиза известният гладиатор Спартак, който оглавил въстание и създал сериозни проблеми на Рим около 50 години преди да се роди еврейският реформатор Иисус Христос. Първото известно име на град Рила е Спортела (дали пък в града не са живеели твърде много спортисти?), като още тогава град Рила е принадлежал към областта с административен център Пауталия (днешен Кюстендил). В днешно време град Рила също принадлежи към област Кюстендил. Дали българската държавна администарция е заимствала своята структура от римската, е неизвестно до момента. В случай че това е истина, дано днешните чиновници да взаимстват малко и от дисциплината и организацията на Древен Рим! Само да не се увличат по вечерните прояви на Римските патриции, свързани основно с философстване, пиянство и разврат.

Мусала    Резервати в Рила    Снимки от Рила    Мальовица    Седемте Рилски езера    Вход в нашия форум    Пътят до Седемте Рилски езера

Голяма Мальовица и Малка Мальовица    Връх Двуглав    Елени връх и Мальовица    Елени връх    Рилски манастир    Връх Кабул    Пирин

Списък на по-известните върхове в Рила

Връх Височина
Мусала 2925
Малка Мусала 2902
Иречек 2852
Безименен 2790
Алеко 2713
Дено 2790
Студения чал 2785
Додов връх 2661
Голям Калин 2668
Малък Калин 2664
Голям Полич 2615
Овчарец 2768
Голям Купен 2731
Мальовица 2729
Попова капа 2704
Малка Мальовица 2698
Лопушки връх 2698
Ловница 2695
Канарата 2691
Орловец 2685
Пъстри слап (Аладжа слап) 2684
Злия зъб 2678
Иван Вазов (Дамга) 2669
Елени връх 2654
Ангелов връх 2643
Равни връх (Равни чал) 2637
Белмекен (Коларов) 2627
Камилата 2621
Голям Мечи връх 2618
Връх Двуглав 2605
Голям Мермер (Мраморец) 2598
Додов (Друшлевишки) връх 2597
Кози връх 2587
Иглата 2575
Голям Мечит 2568
Връх Ушите 2547
Птичи връх (Ашиклар) 2536
Малък Мечит 2535
Кабул 2531
Янчов връх 2481
Малък Мечи връх 2474
Стражник (Курджилък) 2469
Харамията (над Рилски езера) 2465
Будачки камък 2447
Куков връх 2411
Царев връх 2376
Марков камък (Горна Кадиица) 2342
Куклата 2257
Малка Попова капа 2180
Трещеник 2020

Върхове в България    Планини в България    Кирилова поляна    Паневритмия    Снимки от Рила    Отовишки връх    Благоевrрад    Пирин

Злия прелез    Заслон БАК    Злия зъб    Кирилова поляна    Връх Ловница    Иглата    Голям Купен    Връх Кабул    Зъболекар в Пловдив    Връх Двуглав