Крепостта Баба Вида

Архитектурата на крепостта "Баба Вида" е търпяла много промени през вековете. Първоначално замъкът се е състоял от две части: жилищно - стопанска и отбранителна. Последната е включвала ров и две оградни стени с разположени на тях 11 кули. Между тях се оформят два почти независими външни двора. Мостът е бил подвижен дървен и се е охранявал от кулата на входа. Строежът на крепостта се е извършвал с камъни и тухли, споявани с хоросан, като при полагането им не се е спазвал някакъв определен ред. От края на XVII век започват архитектурни преустройства на крепостта с цел тя да бъде пригодена за бойни действия с огнестрелно оръжие. От това време са амбразурите за пушки и малокалибрени оръдия по външната оградна стена и няколкото контрафорса (подпорни стени). От края на XVIII и началото на XIX век са тухлените надзиждания по вътрешната оградна стена, както и покривите по кулите. Българските кули, както и стените на крепостта, са завършвали със зъбери.

Все пак основният план на замъка не е претърпял големи изменения. Както беше споменато по-горе, той заема площ 9.5 декара, обиколен е със защитен ров с ширина 12 и дълбочина 6 метра. Крепостта има форма, близка до квадрат (ако трябва да сме съвсем точни, всъщност формата е на трапец), ориентиран с ъглите си по световните посоки. Страната на квадрата е дълга около 70 м. Има две стени – вътрешната е висока, с дебелина 2.2 метра, включва 9 кули – 4 ъглови и 5 странични. Външната стена е по-ниска, свързана е с 2 кули. В стените свободно са разполагани тухли и камъни (ломен камък), споени с хоросан. До известна степен строителството е и декоративно – съществуват запазени и до днес тухлени пояси, слепи аркирани ниши, различни геометрични фигури. Между двете стени се образува почти незастроен външен двор. Заградената от вътрешната стена площ е застроена с прикрепени към нея засводени помещения, които обкръжават малък вътрешен двор. Това е била жилищната част на замъка. Помещенията са разположени на два етажа. Достъпът до горната тераса е осигурен с вити стълби и една рампа за изтегляне на оръдия, както и чрез дървени стълби в някои от кулите. Замъкът е достъпен само от север, където се намира входната кула. В миналото към нея над рова, запълван с вода от р.Дунав, се е минавало по дървен подвижен мост (сега мостът е каменен). След входната кула се преминава в първия вътрешен двор. Кръгла каменна стълба води към вътрешния двор. В средновековието този вътрешен двор е бил по-обширен, в него се е издигала еднокорабна църква, сграда с масивен градеж и двуделна паянтова постройка. Тези градежи са били разрушени при изграждането на складове и караули в края на XVII – началото на XVIII век.

Стрелковата тераса е строена през периода края на XVIII - началото на XIX век. Представлява земен слой с дебелина около 5 метра, натрупан върху каменните покриви на помещенията. От тази епоха са и тухлените надзиждания върху вътрешната оградна стена заедно с брустверите за далекобойни оръдия и покривите на кулите. През 60-те години на ХХ век кулите са реставрирани, като добре е съхранена границата между оригиналната и реставрираните части. Оттук се открива панорамна гледка към целия град Видин и към река Дунав. Вижда се и сградата на Еврейската синагога. Кулите са били разделени на етажи - долните са били използвани за складове, а горните - за наблюдателници и за водене на битки при необходимост.

www.ralev-dental.com    www.ralev-dental.bg    www.bg-tourinfo.com    www.investor-bg.com    www.dentalimplants.bg    www.bg-dentist.eu

www.omegadentagroup.com    www.bg-dentist.com    www.bg-dentist.net    www.ralev-dental.eu    www.ralev-dental.net    www.ralev.biz    Мадарската крепост

Белоградчик    Белоградчишките скали    Скалният комплекс Бегликташ    Мадарският конник    Кулите в България    Градове в България

Тунелът на крепостта е бил използван за изтегляне на далекобойни артилерийски оръдия в горната част на крепостта. В миналото този тунел не е бил покрит с калдъръм; в днешно време тунелът е неотменна част от декора на всеки исторически филм, който се заснема в крепостта "Баба Вида". Срацимировата кула е строена през XIII - XIV век и е най-добре съхранената част на замъка от времето на средновековния български период. Висока е 16 метра, по нейните стени са запазени доста тухлени орнаменти - розетки и паници. Смятало се е, че един от тях представлява надпис "Шишман" - това предположение е изказано от Ив. Велков през 50-те години на ХХ век. Близо до тази кула е тайният изход на замъка.

През XVIII век крепостта е била приспособявана за употреба на огнестрелно оръжие. От този период са амбразурите за пушки и малокалибрени оръдия по външната оградна стена; построени са и няколко контрафорса (усилващи подпорни стени). От края на този век и от началото на XIX век са тухлените надзиждания по вътрешната оградна стена, както и покривите на кулите. Българските кули са завършвали със зъбери - подобно на крепостните стени.

Информация за планината Пирин    Имплантологичен справочник

История на Видин    Легенди за Видин    План на крепостта

Историята на замъка е много дълга и е наситена с интересни събития. Замъкът “Баба Вида” е построен върху останките на античната крепост Бонония, която вероятно е възникнала върху основите на заварено тракийско селище в началото на I в. Според други историци селището е били келтско и се е наричало Дунония, откъдето по-късно произлязло римското име. От Бонония най-добре се е съхранила североизточната ъглова кула, която е вградена по-късно в основите на “Баба Вида”. Това най-ранно римско ниво на замъка е на кота 33.20 м. Като начало на първия средновековен строителен период се приема Х в. От тогава е запазен големият югоизточен бастион. Превръщането на средновековното укрепление в замък е станало още при първите владетели на Бдинското княжество. Окончателното разширение е при цар Иван Срацимир, чието име е свързано с главната кула на замъка. Това ниво е на кота 34.40 м. Външните зидове на замъка също са от средновековния строителен период – по фасадите ясно се различават бойниците от това време на кота 43 м.

През 1002 година византийският император Василий II превзел Видин след осеммесечна обсада. Сведения за това се откриват в съчинението "История" на византийския летописец Скилица Кедрин. Авторът прави следния коментар: "На следната година императорът се отправил към Видин и го превзел със сила след цели осем месеца обсада (тогава се проявила и голямата опитност на българските военначалници, които събирали мидийския огън в едно гърне и по този начин го гасели). А императорът, след като укрепил много добре Видин, върнал се в столицата без загуби..." През 1213 година във Видин избухнал бунт срещу цар Борил. Този бунт бил потушен с помощта на унгарския крал Андрей (Ендре) Втори, който изпратил жупан Йоаким да възстанови властта на българския цар над разбунтувалите се поданици.

Видинското царство е самостоятелна българска държава, съществувала през втората половина на XIV век. Тя възниква върху феодалното владение на българските боляри Шишмановци и обхваща северозападните български земи. Царството е създадено от цар Иван Александър за по-стария му син Иван Срацимир като компенсация за лишаването на последния от престол във Велико Търново. Според много историци това представлява огромна геополитическа грешка, довела до 500 мрачни години под турска власт. През 1365 година Видинското царство е завладяно от маджарите; през 1369 или началото на 1370 година е освободено с помощта на цар Иван Александър и Иван Срацимир се завръща отново във Видин. След смъртта на Иван Александър отношенията с Търновското царство се влошили и това е една от причините страната да бъде завладяна от турците след това. Иван Срацимир откъснал царството от Търновската патриаршия и подчинил църковните институции на Цариградската патриаршия. Сечени са сребърни и медни монети с лика на Иван Срацимир и надпис "благоверен цар на българите". През 1388 година царството станало васално на турците; през 1396 година Иван Срацимир пуснал във Видин войските на маджарския крал Сигизмунд III и избил намиращия се там турски гарнизон. За съжаление скоро след това Сигизмунд претърпял поражение при Никопол; след това турският султан Баязид се насочил към Видин, превзел града и сложил край на Видинското царство, а заедно с него и на България като самостоятелна държава.

При превземането на Видин от турците през 1396 година (при което цялата българска държава пада под турско робство, да ни извинят симпатизантите на ДПС) крепостта сериозно е пострадала. Завоевателите я възобновяват, а след това няколкократно я преправят. През 1689 година крепостта е пригодена за артилерийска стрелба. Крепостта Баба Вида продължава да играе важна роля и през тази мрачна епоха от българската история. През този период също са осъществени редица строителни работи. В края на 18 век крепостта вече не се използва толкова за отбранителни цели, а служи предимно за оръжеен склад и за затвор. За нуждите на турската войска на мястото на разрушената жилищно - стопанска част са построени засводени каменни помещения, използвани като складове за боеприпаси и храни, караулни помещения и затвор. От XV в. замъкът изпълнява само защитни функции. Дострояват се още един ред помещения около вътрешния двор. Средновековните бойници са запълнени с каменен градеж, зъберите са оформени с нови бойници в най-висока кота 46.67 м.

В периода след Освобождението замъкът е предоставен на военните власти и достъпът до него е ограничен. Интересни събития се разиграват много скоро след Освобождението, през 1885 година, точно след Съединението и по време на Сръбско - Българската война. Тогава сърбите обсаждат крепостта и поставят ултиматум на българите (всъщност малобройна гранична застава) - да се предадат. Офицерът, който командва заставата обаче заявява решително - "Във Военното училище мен са ме учили да превземам, не да се предавам!". Тези думи са историческо свидетелство за смелостта и решителността на младите български офицери, които съвсем скоро са усетили вкуса на Свободата!

От 1956 до 1962 г. се провеждат първите археологически проучвания, при които се установяват културни пластове от римската, византийската, раннобългарската, къснобългарската и османската епоха. От 1958 г. замъкът е отворен за посещения, като в него е устроен и музей, а през 1964 г. е обявен за паметник на културата с национално значение. Естественият декор на крепостта е използван от много кинематографисти за заснемане на филмови сцени. В днешно време има устроена театрална сцена и музикална експозиция. Телефонът на този туристически обект е +359 94 601705.

В крепостта "Баба Вида" се намира и летният театър на град Видин. В него се провеждат традиционните летни театрални дни, в които взимат участие артисти от цяла България. Броят на седящите места е 350. В този участък стената на крепостта откъм река Дунав е двойна и теренът между нея и реката се използва за градски плаж. Вижда се и фериботът Видин - Калафат.

През различните епохи много пътешественици, офицери от различни армии, държавни административни служители и историци са описвали крепостта Баба Вида. Всички те са били впечатлени от качеството на строежа, от стратегическото разположение на крепостта (което без съмнение е било заложено още при проектирането през Римската епоха или по времето на келтите), от многото исторически и арехеологически пластове в крепостта и дори от гледката, която се ракрива от кулите. Досега са открити следните исторически и арехеологически извори за крепостта Баба Вида:

1. "История" от Скилица Кедрин - според научния труд "Гръцки извори за българската история", 1965 година, т. 6, стр. 282. Скилица Кедрин е известен византийски летописец, описва обсадата на Видин през 1002 година от император Василий II - същият онзи, който ослепил войниците на цар Самуил и поради това бил наречен Василий Българоубиец. Авторът споменава един любопитен факт - българските военачалници открили начин да се неутрализира мидийския огън, едно доста опасно за времето си оръжие. Мидийският огън (наричан също гръцки огън) бил изстрелван от тръби, първоначално дървени, а впоследствие бронзови или медни. ръбите били пълнени със запалителна смес, чиито състав до днес не е напълно известен - нефт, дървесни масла (които са с висока концентрация на метанол - много леснозапалимо гориво), асфалт и т.н. Повече информация...

2. Грамота от унгарския крал Бела IV от 01.07.1250 - според "Христоматия по История на България" - 1978, стр. 94

3. Капитан Шад - "Описание и наблюдение на господин Шад, капитан в Гайсбрук, за пътуването до Леванта, което той извърши със свитата на императовското посолство" - 1740 година

4. Австрийски план на крепостта "Калето" в град Видин

5. Луи Огюст Феликс Божур - "Военно пътуване в Османската империя или описание на нейните граници и главни отбранителни средства, естествени или изкуствени"- 1829 година

6. Джон Галт - "Пътуване по море и суша в годините 1809, 1810, 1811" - Лондон, 1812 година

7. Феликс Каниц - "Дунавска България и Балканът". Авторът открил в зида на крепостта фрагменти от римски каменни плочи с надписи от град Рациария; изготвил и една сравнително точна скица на замъка, но турските власти не му позволили да се задълбочи повече в изследването на крепостта

8. Бенямин Калай - "История на сръбското въстание 1807 - 1810". Този автор също открил римски плочи в зидарията на крепостта "Баба Вида". Бенямин Калай обаче бил явно прозорлив човек - направило му впечатление, че едната от плочите е вградена с надписа надолу и стигнал до извода, че плочите са използвани единствено като градивен материал без никакво символично значение. Така, както египетските пирамиди векове наред са служели за източник на камъни за зидария на когото това било нужно...

9. Описание на Константин Иречек от осемдесетте години на XIX век - по-обширно и точно от това на Феликс Каниц

10. В периода след Освобождението до края на Първата Световна война достъпът до замъка е ограничен. От това време са ценни описанията на Ат. Радославов и Кр. Митяев, а научен интерес представлява брошурата на местния музеен деятел В. Атанасов. Архитект Ил. Попов изготвил план и вертикални разрези на замъка

11. През 1956 - 1962 започват първите арехеологически проучвания на крепостта. Те са осъществени от Археологическия институт при БАН и от Окръжния музей - град Видин. Преки участници в разкопките са били заместник директорът на Археологическия инситут Стамен Михайлов и директорката на Музея във Видин - Йордана Атанасова

Крепостният ров е запълнен с вода - вижда се как бързо се превръща в блато

Крепостта Баба Вида е музей, отворен за посещения едва през 1958 година. От Освобождението до Първата Световна война крепостта е била военен обект и следователно достъпът до нея е бил ограничен. След войната крепостите по цял свят постепенно губят своето тактически и стратегическо значение, макар че немалко страници са изписани за героичната отбрана на Брест - Литовската крепост през Втората Световна война например. Крепостта Баба Вида получава статут на Народна Старина през 1927 година и понякога е била отворена за посетители. През дивите сталински времена всеки исторически обект се е приемал като символ на национализма, а за всякакви прояви на национализъм от Москва просто са дърпали ушите на управляващите. Това обяснява защо крепостта е отворена чак след историческия Априлски пленум през 1956 година, когато се взема решение да се премахне култът към личността и поне малко да се отпусне жлеязната хватка на режима. През 1959 година обектът е прехвърлен от Министерството на Народната Отбрана към Министерството на Културата. Крепостта е паметник на културата с национално значение от 1964 година и присъства в списъка на Стоте национални туристически обекта на БТС - можете да си поставите печат на БТС при закупуване на билет на будката на входа, в случай че имате книжка за печати. Между другото, номерът на крепостта е фаталното число 13 - тя е тринадесетият национален туристически обект!

В музея се опазват и представят находки и сведения за историята на замъка. Исторически възстановки пресъздават някогашната обстановка в крепостта, ежедневието на хората и някои по-екстремни ситуации като нападения и битки. В прохода между югоизточните външна и вътрешна стени откъм Дунав през 1964 година е изградена сцена за летен театър с 350 места, където се провежда фестивалът „Видински театрални дни“. Организират се художествени изложби, най-често в двора.

Крепостта е главната туристическа забележителност на град Видин. Всеки уикенд се посещава от 300 – 400 души - поне преди началото на пандемията от коронавирус. На замъка са посветени редица книги и документални филми. Сред по-старите е съхраняваната в Британската библиотека книга „Хрониките на една девствена крепост“ (The Chronicles of a Virgin Fortress) от Frederick William von Herbert (1896), посветена на градската Видинска крепост, включително на нейната цитадела „Баба Вида“. Естественият декор на средновековния замък е признат за незаменим от мнозина именити кинематографисти като Анджей Вайда, Донатас Банионис, Золтан Варкони. Уникалната му архитектура е запечатана в над 50 български и чуждестранни игрални филми. Първият филм в нея е сниман през 1928 година – незавършената българска драма „Любов и престъпление“, но истински хит става германско - френският „Куриер на царя“ / „Михаил Строгов“ от 1935 г., в който участват първият български каскадьор Любен Георгиев, други местни дубльори, общо 3500 души за масовките, включително роми на коне и войници от три гарнизона. Очевидно киното е сближавало народи, които само няколко години след това ще воюват едни срещу други! Други филми, които са заснети в крепостта  са:

• „Страхил войвода“ (България, 1937)

• „Пепелища“ (Полша, 1965)

• „Звездите на Егер“ (Egri csillagok, Унгария, 1968)

• „На всеки километър“ (България, 1969 - 1971)

• „Князът“ (България, 1970)

• „Гоя, или Тежкият път на познанието“ (СССР, ГДР, България, Югославия, 1971)

• „Ламята“ (България, 1974)

• „Пазачът на крепостта“ (България, 1974)

• „Сватбите на Йоан Асен“ (България, 1975)

• „Боянският майстор“ (България, 1980)

• „Капитан Петко войвода“ (България, 1981)

• „Мера според мера“ (България, 1981 - 1988)

• „Детсталкер IV: Среща на титаните“ (Аржентина, САЩ, 1991)

• „Бягството на невинните“ (La fuga degli innocenti, Италия, 2004)

• „Драгон стормс“ (САЩ, 2004)

• „Атила“ (Attila, Великобритания, 2007, док.)

• „Рикон“ (САЩ, 2013)

• „В името на краля 3: Последната мисия“ (САЩ, 2014)

• „Снайперисти 2: Обсег на стрелба“ (САЩ, 2014)

• „Дякон Левски“ (България, 2015)

• „Пастир“ (България, 2018)

• „Синбад или черните рицари“ (Sindbad: The Battle of the Dark Knights, САЩ, 2018)

• „Старите кучета“ (България, 2019)