Белоградчик

    Град Белоградчик е известен най-вече със своите скали. Този природен феномен е признат за чудо още преди два века. Скалите са описани от Жером Бланк, Феликс Каниц, Константин Иречек и много други. През 1841 година Жером Бланк силно се впечатлил от скалите на Белоградчик; според автора това природно образувание не може да се сравнява нито с клисурите на Олиул в Прованс, нито с дефилето Пинкарбо в Испания, нито с Алпите, нито с Пиринеите и Тирол. Константин Иречек също се е възхищавал на скалите в Белоградчик; Феликс Каниц през 1862 година пише, че никога не е виждал по-романтична крепост от Белоградчишката.

Видин    България    Градове и села в България

    Десетки легенди се разказват за Белоградчишките скали. Най-общо в тях се говори за греховна любов и силна омраза. Доста скални образувания носят причудливи имена - Замъкът, Мадоната, Ученичката, Мечката, Хайдут Велко, Гъбите. Най-много предания може би има около скалната фигура на мадоната. Преди векове между скалите имало манастир. Една от обитателките му била сестра Валентина (доста странно - името е католическо обозначава св. Валентин - покровителят на влюбените). Въпросната монахиня не могла да скрие под черните дрехи своята красота - с каква цел е трябвало да прави това, един Господ знае. Овчарят Антон спирал често пред манастирската порта и изливал любовта си към монахинята с тъжна свирня на кавал. Един ден Валентина не издържала на упоритостта му, сърцето й забило лудо и спуснала въже от килията. По него напетият момък се изкачил горе. Какво точно се е случило по-нататък, легендата не споменава в подробности, но във всеки случай след няколко месеца плач на дете огласил светата обител. Греховната красавица била анатемосана и прогонена, последвана само от Антон. Тогава Господ, свидетел на чистата им любов, пратил буря, гръм и земетръс. Манастирът се сринал, а Валентина замръзнала с дете на ръце. Монасите се вкаменили (както заслужавали), а заедно с тях и овчарят (покрай сухото гори и суровото), който и до днес чака любимата си.