Язовир Калин


Язовирите в България    Характеристика на подпочвените води    Имплантология    България    Закрит синус лифтинг

copyright©by everybody


Рила    Рилски езера    Седемте Рилски езера    Отовишки връх    хижа "Иван Вазов"    язовир "Карагьол"    връх Калин    Мальовица    Пирин    Връх Вихрен    Мусала

GPS - координати на язовир Калин: 42.1726 северна ширина, 23.2503 източна дължина. Координатите са снети на средата на язовирната стена

Планини в България    Върхове в България    Рила    Пирин    Родопи    Витоша    Стара планина    Скритата Бълария    Подпочвени води    Maxillofacial surgery

    Язовир "Калин" е язовирът с най-голямата надморска височина в България и на Балканите - кота на преливника 2394 м. Язовирът захранва с вода високопланинските ВЕЦ от група "Рила" - ВЕЦ "Калин", "Каменец", "Пастра" и "Рила". Свързан е с вертикална шахта (височина 75 м.) и напорен тунел (дължина 1800 м.) с язовир "Карагьол". И шахтата, и тунелът разполагат със затворни органи - възможно е да се спира водният поток. Язовир "Калин" и язовир "Карагьол" образуват скачени съдове и захранват високонапорната ВЕЦ "Калин" - пад на водата 740 м, водно количество 650 л/сек. и мощност 4000 киловата. Мощността на централата е достатъчна за едновременното захранване на четири електрически локомотива "Шкода", каквито са повечето в състава на БДЖ.

    Язовир "Калин" се достига през гр. Рила и с. Пастра, откъдето има път до ВЕЦ "Калин". Град Рила се достига много лесно, особено ако сте от София: тръгвате по пътя София - Кулата, минавате Перник и Дупница и около 20 километра след Дупница е необходимо да отбиете вляво. Отбивката води също и до Рилския манастир - обозначена е с табели, така че трудно ще я пропуснете. Ако пътувате от град Пловдив, е необходимо да минете по пътя Пазарджик - Белово - Костенец - Боровец - Самоков - Дупница, откъдето отново се включвате по пътя София - Кулата. Когато се отклоните за Рилския манастир, първоначално ще преминете през град Кочериново; след това - покрай с. Строб (заслужава си да се видят Стробските пирамиди) и ще достигнете до град Рила. Скоро след това ще достигнете с. Пастра. Отбивката за язовира е малко след началото на селото; обозначена е с малки кафяви табелки. Пътят започва стръмно нагоре; преминава покрай психиатрична клиника (да не дава Господ да попада човек там) и достига до ВЕЦ "Пастра". Нататък пътят продължава, но е отворен само за пешеходци. Има поставена бариера, която е възможно да се вдигне на ръка и да се премине нататък и с превозно средство, т.е. неофициално пътят е отворен и за автомобили. Има осигурена охрана, но служителите на охранителната фирма са доста сговорчиви (което не е за вярване) и проявяват разбиране към автотуристите. Настилката на пътя е бетонна; на места е доста изровена и окачването на вашия автомобил ще бъде поставено на сериозно изпитание. Движете се с повишено внимание. За джипове пътят с. Пастра - язовир Калин не представлява проблем. Обаче е доста тесен и разминаването на два автомобила е възможно само в ограничени участъци. Разстоянието от с. Пастра до язовирната стена е 16 километра. Според нашите изчисления това място е най-високата точка в България, до която можете да се качите с лек автомобил. Ако продължите нагоре, при добро желание от страна на шофьора е възможно да се изкачите почти до подножието на връх Калин, или на надморска височина около 2450 метра. Пътят достига до няколко бетонни постройки, от които се вижда Отовишки връх, хижа "Иван Вазов", язовир "Карагьол" и връх Калин. След язовир "Калин" качеството на пътната настилка е доста поносимо (направо е отлично предвид надморската височина). От въпросната бетонна площадка до връх Калин има около 20 минути път при стегната крачка. При ясно време на изток се вижда цялата Рила, а на запад - долината на река Струма и много гранични планини. Ако достигнете до това място с автомобил (което е възможно, разбира се, само през лятото), за кратко време ще успеете да достигнете много интересни места. Пътят до хижа "Иван Вазов" отнема само около час; за още един час можете да достигнете до Отовишки връх, което е най-бързият начин за достигане на върха. Не може да става и дума за сравнение с петчасовия преход от Паничище през Рилските езера до Отовишки връх. От върха се открива невероятна гледка към Седемте Рилски езера; от едно място те се виждат разположени в една линия и си заслужава да бъдат видени от всеки човек поне веднъж през живота му. Друг интересен туристически обект е връх Калин, който се достига за не повече от 20 минути от последното място за паркиране. Ако оставите колата до язовир Калин, ще трябва да вървите около един час до върха. При ясно време гледката от този връх също си заслужава да се види - както между впрочем при всеки връх в Рила.

Закрит синус лифтинг    Арбанаси    Пловдив    Япония

    Водосборната област на язовир "Калин" е с площ 1.8 квадратни километра. През 500 метров безнапорен тунел във водохранилището се изливат водите на езерото "Малък Калин"; с покрит канал в язовира се вливат водите на р. Дебращица под вр. Поличите. По този начин се набира среден годишен обем от 3.5 млн. кубични метра при максимален завирен обем 1 млн. кубични метра (или точно 0.001 кубичен километър). За сравнение: язовир "Студен кладенец" е с обем 0.489 кубични километра (само 489 пъти по-голям от язовир "Калин"), а язовир "Искър" е с обем 0.673 кубични километра. Черно море е с обем 520 000 кубични километра - 520 милиона пъти по-голямо от язовир "Калин". В своята дейност човекът все още не може да достигне мащабите на това, което природата е сътворила...

    Част от водите на язовир "Калин" се изравняват в язовир "Карагьол". Освен това в двата скачени язовира се запазва и част от водите на изравнителния дневен обем на ПАВЕЦ "Калин" - когато ТЕЦ произвеждат електроенергия през нощта, тя се използва за връщане на води обратно в язовирите за повторно захранване на ВЕЦ (това са т.нар. помпено - акумулиращи водноелектрически централи или ПАВЕЦ). За тази цел се използва мощна помпа с дебит 500 литра в секунда при напор 860 метра. Така се постига енергоспестяване - в противен случай произведената електроенергия от ТЕЦ-овете ще остане неизползвана. Несъмнено добре замислено техническо решение! Дори и деситилетия преди да стане дума за глобално затопляне и енергоспестяване, е имало хора, които са се замисляли за много неща...

    Стената на язовир "Калин" е от гравитачен тип с бетон, с максимална височина от дъното 13.5 метра и дължина на короната 400 м. Нейният строеж е започнат през 1943 година и е завършен през 1946 г. от Гранитоид АД. Една година след това язовирът е национализиран (започва купонът :-))). От 1949 до 1952 година е изградена каменнонасипна стена на язовир "Карагьол", с което обемът му е увеличен с около 1.5 милиона кубични метра.

    Районът на язовир "Калин" се използва от парапланеристи за полети от април до септември; подходящ е и за офроуд шофиране. Рекорд е поставил парапланеристът Николай Велев (Кучето), който е успял да прелети разстоянието от язовир "Калин" до София - 50 км. За повече информация за условията за парапланеризъм можете да посетите адрес www.skynomad.com. Местен пилот е Стефан Милушев - отговаря на телефон +359 888 200784. За офроуд шофиране можете да получите повече информация на адрес www.offroad-bulgaria.com. Сайтът има и добре развит форум - директно във форума се влиза на адрес http://forum.offroad-bulgaria.com. Казват, че този форум бил мъжкият вариант на Bg-mamma, което донякъде обижда създателите на офроуд форума :-).

    ВЕЦ Група Рила е първата цялостна хидроенергийна каскада в България. Строителството є е осъществявано през 1925 - 1948 г. от акционерно дружество Гранитоид (собственик, проектант и изпълнител) и през 1949 - 1952 г. познайте от кого: от Народната власт, разбира се, в лицето на Министерството на електрификацията по проекти на Хидроенергопроект. Техническото изпълнение на обекта е осъществено от от ДСО Хидрострой и ДСП Язовир Калин. Изграждането протича в следната последователност: ВЕЦ Пастра е построен през 1925 година, впоследствие са построени ВЕЦ Рила, ВЕЦ Каменица, ПАВЕЦ Калин и язовир Калин (1947г.). Язовир Карагьол е построен през 1952 г. Гранитоид АД започва строежа на язовирната каскада във времена, когато строителната техника е била на светлинни години от днешното си развитие. При това на голяма надморска височина, на каквато дори и днес малко инвеститори решават да започнат строителни работи. Какъв физически и финансов риск са поели собствениците на Гранитоид АД,  е трудно да си представим. Заслужават само възхищение за смелостта си да се захванат с такъв рисков проект.

Скритата Бълария    Ралев Дентал АД - партньорска програма    Ралев Дентал АД - RSS - емисия    България в RSS - формат

    Първоначалният замисъл на Гранитоид АД е каскадата да се изгради по поречието на Рилска река. Впоследствие изпълнението е ориентирано по схемата Рила, Пастра, Каменица, Калин - с комплекс от язовири Калин и Карагьол като скачени съдове с еднакво най-високо водно ниво 2394 m. При специфичната морфология в створа на стената такова изпълнение е налагало изграждане на гравитачна бетонна стена с височина 50 метра, при завирен обем 5 млн. кубични метра с обхващане и на малкото езеро в обсега на циркуса Карагьол. Същевременно през 1947 г. е завършено изграждането на язовир Калин с гравитачна бетонна стена и на стоманен тръбопровод във вертикална шахта - за връзка с напорния тръбопровод към централата Калин. Бетонирането на язовирната стена е проведено чрез система от транспортни ленти с обща дължина 700 метра. През 1949 г. е завършено строителството на бетонен бараж Малък Калин и 500 метра безнапорен тунел за увеличен обхват на водосборната област на хидроенергийната система.

    При поемане на работите по каскадата от Министерството на електрификацията въз основа на съответни допълнителни хидроложки проучвания е преценено, че надеждната годишна водна маса за язовирния комплекс е по-малка от прогнозираната от Гранитоид. При това положение основният замисъл на проектното решение за язовир Карагьол е променено, както следва: завирен обем от 2 млн. кубични метра при най-високо водно ниво от 2364 метра и 17 метра височина на язовирната стена от суха каменна зидария с водонепропусклив екран от асфалтирана юта върху подложен бетон и предпазна зидария от каменни блокове с цименто-пясъчен разтвор.

    Строителството на язовир Карагьол е осъществено по работни проекти на четири етапа: подготвителен период през 1949 година - продължение на транспортната система, временно строителство, бараки за битово ползване, канцеларии, складове, производствени съоръжения и т.н. Започнати са някои основни строителни работи. През 1950 година започва вторият етап - основни строителни работи по язовирната стена. Прокопали са насрещно напорния тунел от Чала и от Карагьол (през стръмно наклонена галерия от естествения бряг на езерото). Разгърнато строителство по язовирната стена е третият етап от строежа на язовир "Калин" и се е извършило през 1951 г. Построен е бетонен зъб, след това е положена суха каменна зидария, подложен бетон за екрана и е запоната асфалтовата хидроизолация. Изготвени са локални бетонни пломби в напорния тунел, проектирана е на място и е изпълнена плаваща помпена станция. Езерото е изпомпено през наклонената шахта и напорния тунел към ВЕЦ Калин. Направен е пробив в дъното към напорния тунел, а впоследствие и вход на напорния тунел в завършен вид. Последният етап от строежа включва спонтанно частично завиряване от стопяване на снега през пролетта и лятото на 1952 г. Завършена е сухата каменна зидария, бетониран е екранът и е завършена асфалтовата хидроизолация, изграден е преливникът, изпълненена е предпазната каменна зидария по екрана, положена е бетонна настилка по короната. Накрая естествено са монтирали парапет откъм водната страна на стената - без парапет като нищо човек може да падне от стената долу, което би имало много неприятни последици.

    При суровата високопланинска обстановка още от започване на строителството на каскадата приоритетно значение е имал транспортът. Транспортната система e изграждана постепенно, като започва от с. Пастра като връзка със съществуващата теснолинейка и пътя към Рилския манастир. След това тя е развивана нагоре в планината в органична връзка с конкретните топографски параметри. Всички елементи на системата са осъществявани според първоначалния замисъл на Гранитоид. Обичайни са пътните връзки в системата с необичайни на места надлъжни наклони и радиуси на криви, както и дековилните линии за ръчно бутани вагонетки. Като специфично пригодени за конкретната теренна и производствена обстановка са следните съоръжения:

  1. Воден бремзберг с дължина на релсовия път 1200 метра, който е уникален за времето си у нас. Какво представлява това инженерно - техническо съоръжение? Ами то се състои от два еднакви вагона, оформени като стъпалообразни платформи, които се движат като совалки по общ единичен релсов път с гара за разминаване по средата на дължината. Вагоните са скачени със стоманено въже, преминаващо в горната станция през стоманено колело, кораво свързано с лентова фрикционна спирачка (от немски ез. Bremse - спирачка и Berg - планина). При горната станция единият вагон се напълва с воден баласт в количество, съответстващо на полезния товар, подлежащ на изкачване с другия вагон, влязъл в подходящ канал при долната станция. С отпускане на фрикционната спирачка от машиниста в горната станция горният вагон изтегля долния. От спускания вагон при движението надолу постепенно изтича вода за компенсиране на припадащото се тегло на спускащото се стоманено въже. В гарата за разминаване въжето се насочва ръчно с дървен лост през съответни ролки, за да се предотврати застъпване от изкачвания вагон. При достигане до горната станция полезният товар се претоварва ръчно на платформени вагонетки. След разтоварването изкаченият вагон се пълни с воден баласт за повтаряне на махаловидната операция. Съоръжението е доста добре замислено - използва земното притегляне, за да спестява енергия

  2. Електрически хаспел с товароподемност 5 тона и дължина на релсовия път 420 метра, положен директно по стръмния наклон в траншеи през скалите и в долната част върху дървен мост с дължина 50 метра. По релсов път с широчина 1000 mm се движи вагон с хоризонтална платформа върху стоманена скелетна конструкция, оформена съобразно стръмния наклон. Закачен със стоманено въже за хаспелния винч в горната станция, вагонът се придвижва като совалка до долната станция и обратно. През 1951 г. скелетната конструкция е преустроена в бункер със стени от стоманена ламарина за превозване и на пясък. Докарваният до горната станция пясък с товарни коли, претоварен на вагонетки, движени по страничен дървен мост, се изсипва по улей във вагона. Пред долния дървен мост пясъкът се изпразва през клапа в долната част на челната стена на бункера и по улей с воден поток се отлага в съответната пясъчна депония. Това е и последната завършваща промивка на пясъка. С това преустройство дължината за транспорт на пясък се скъсява със 120 метра, а времето за превоз на една партида пясък (натоварване, превоз и разтоварване) се съкращава до 50%.

  3. Гравитачни бремзберги. Докарваните до двете крила на язовирната стена каменни блокове за сухата зидария се спускат с платформени вагонетки и се отправят до крановете по съответните нива за зидане. Наклонените релсови пътища на бремзбергите са двойни - за самостоятелно движение на вагонетките нагоре-надолу, контролирано от съответните лентови фрикционни спирачки. Спусканите пълни вагонетки изтеглят нагоре празните.

  4. Малки електрически хаспели. Те се използват за преодоляване на денивелации на къси разстояния при конкретната планинска морфология, относително тясното работно пространство около язовирната стена и непосредствено близките кариери за ломен камък.

  5. А-кранове с електрически лебедки. Те са двуноги, направени от дървени стълбове с по една стоманена ролка. Каменните блокове се връзват и притеглят над релсовите линии с телени въжета от електрическите лебедки, през стоманените ролки, за да се натоварят върху платформени вагонетки, да се откарат към бремзбергите и да се спуснат до изгражданата язовирна стена.

  6. Плаваща помпена станция. Тя представлява сал, върху който са монтирани подходящи помпи с електродвигатели. Салът е създаден върху подходящ стапел на брега на езерото близо до язовирната стена от налични материали, останали от Гранитоид АД. Използвани са стоманени шевни тръби и елементи за шпунтова ограда тип Ларсен за образуване на платформа за помпената станция. Елементите са заварени за стоманените тръби и оставени да стърчат като конзоли за подлагане под тях на ламаринени варели. Превозването на помпите и всичко необходимо за станцията става по вода чрез лодка от стоманена ламарина и прикрепени към нея ламаринени варели. След изпомпване на езерото и частичното му завиряване през 1952 г. помпената станция е демонтирана, а салът се използва за превози по езерото. Движението на сала се осъществява от работници, теглещи конопено въже, разпънато по желаната за придвижване посока - нещо, подобно на картината "Бурлаки на Волге" от Иля Репин :-)

  7. Транспортни ленти. С тях се пренасят бетонна смес до язовирната стена и добавъчни материали до сала от помпената станция за превоз по вода и от сала до бетонобъркачка за изпълнение на зъба в дясното крило на язовирната стена (след частичното завиряване през 1952 г.). Използвани са налични гумени ленти, ролки и ролмотори от използваните за бетонирането на язовирната стена Калин, монтирани върху съответни дървени прътови конструкции.

    Транспортната система явно е била подходяща и ефективна при конкретната обстановка. Чрез нея се превозва всичко необходимо за строителството на обекта ­ машини, материали, хора. Използването на схемата е свързано (особено в горната част) с естествените трудности, породени от високопланинската обстановка ­ големи височинни разлики на относително къси разстояния, сурови климатични условия и т.н. Всеки турист, посетил планина от алпийски тип, знае за какво става въпрос. И все пак язовирът е построен с общите усилия на много хора - освен да ограбва частна собственост и да изпраща по лагери, Народната власт е успяла да осъществи и някои градивни неща. Друг е въпросът, че в началото социализмът е сторен от хора, расли и изграждали се като личности по времето на капитализма. Впоследствие капитализмът след 1989 г. се гради от хора, родени по времето на социализма и резултатите са налице в момента.

    Към работи на открито се пристъпва нормално през втората половина на май. Това е свързано с ръчно разкриване на пътищата във високата планинска част и на дековилните линии в района на язовирната стена. През 1951 г. общият обем на изгребания сняг е 100 000 кубични метра. На места по пътя около кота 2550 дебелината на снежната покривка достига до 6 метра. При портала на наклонената галерия се наложило преди да се изпомпи  езерото да се разчисти снежна маса с височина до 16 метра. Въпросният сняг е натрупан най-вероятно от лавини.

    В днешно време съществуват и се използват само пътните връзки с бетонна настилка. Другите съоръжения са демонтирани отдавна или отмъкнати по тъмна доба от малцинствени групи с цел предаване за скрап. При наличието сега на снегопочистващи машини възможност за връзка с обекта може да има само през 6 - 7 месеца от годината. Евентуално възстановяване на релсовите транспортни съоръжения от предишния вид е възможно, но е нецелесъобразно, освен ако не се появявят мощни инвеститори със сериозни проекти за хотели, СПА - центрове и ски съоръжения, от които на еколозите им настръхват косите.

Начална страница

Вход в нашия форум    Скритата Бълария

www.investor-bg.com    www.ralev-dental.com

www.dentalforum-bg.com    www.bg-dentist.com

www.bg-dentist.eu    www.dentalimplants.bg