Ела (Abies)

    Ела (Abies) е род иглолистни дървета от семейство борови. Познати са около 45 вида ели, разпространени са в планините на умерения и субтропичния пояс на Средна и Южна Европа, Източна Азия и Северна Америка. В България ели се срещат в по-високите планини на надморска височина 400 - 1700 метра. Най-често обаче елата се среща на надморска височина между 1000 и 1700 метра (в някои райони - и до 1800 метра). Расте навсякъде, където се срещат дълбоки и богати на хранителни вещества почви, предпочита по-закътаните места с постоянна атмосферна влага. В България се среща най-вече в Средните Родопи; за цялата страна обикновената ела заема площ около 30 000 хектара. Най-разпространен е видът Abies аlba - бяла или обикновена ела.

    Кореновата система на елата е силно развита и прониква на голяма дълбочина в почвата - понякога дори до 15 метра. Поради това обикновената ела не може да се изтръгва от вятъра, както това става при смърча. Стволът на елата е строен и завършва с голяма пирамидална корона. Общата височина на дървото е 30 - 40 метра, само някои екземпляри при по-благоприятни условия за развитие достигат височини до 50 - 60 метра. Основните клони (тези, които излизат направо от ствола) са леко увиснали или са почти хоризонтални за разлика от смърча, чиито клони са леко повдигнати. Кората на младите дървета е пепелявосива и гладка, а при по-старите потъмнява и се напуква на малки неправилни блокчета. Листата на обикновената ела са игловидни, плоски, на долната си повърхност имат по две успоредни синкавобели ивици, по които елата лесно се разпознава от обикновения смърч. На върха игличките обикновено са плитко врязани, а трайността им е около 11 години. След този период те постепенно опадат и се заменят с нови.

Пирин    Снимки от Пирин    Снимки от връх Дженгал и Централен Пирин    www.dentalimplants.bg    www.ralev-dental.com    www.bg-dentist.com

    Обикновената ела е еднодомно растение. Мъжките шишарки се развиват в пазвите на листата по младите клонки. Те са съставени от тъмночервени тичинкоподобни спорофили с прашникови торбички по долната им страна. Спорофилите са така разположени, че мъжките шишарки приличат на дребни класчета с дължина до 1 сантиметър. Женските шишарки се развиват също по младите клонки. Винаги са изправени, а по форма са цилиндрични и много по-едри от мъжките. Образувани са от много на брой плътно прилепнали една до друга покривни и семенни люспи (макроспорофили). Първоначално люспите са светлозелени, а при узряване на семената стават сивокафяви. Женските шишарки на обикновената ела лесно могат да се разпознаят от тези на обикновения смърч по покривните люспи - удължени и стеснени на върха, те стърчат навън от семенните люспи. Покривните и семенните люспи при обикновената ела се оронват след узряването на семената и върху клонките остават да стърчат като свещички само осите на женските шишарки. Поради това под еловите дървета никога не се откриват цели шишарки, а само многобройни разпилени по почвата люспи.

Снимки от Бургас    Информация за дървото бор    Планини в България    Родопи    Виж България    Смърч    Рила планина    Рилски езера    Ева

Ела

Защо е тъжен Боян?    Манол    Явор яде кебапче    Северозападна Рила    Човек    Близнака и връх Харамията    Явор и Боян

    Обикновената ела цъфти от края на април до началото на юни - отделя цветен прашец, който се разнася от вятъра и служи за опрашване на женските шишарки. След оплождането се оформят семената, които узряват още същата есен и благодарение на ципестото си крилце се разнасят лесно от вятъра и при най-слаб полъх. При попадане на подходяща почва покълват много бързо; ако попаднат при неблагоприятни условия за развитие, бързо губят кълняемостта си. Продължителността на живота на обикновената ела е около 400 години. В българските планини елата обикновено се развива на по-голяма надморска височина от другите иглолистни видове с изключение на клека. Борът е силно приспособим вид и расте на всякаква надморска височина, дори и покрай бреговете на Черно море. Смърчът обикновено се среща на средни надморски височини, след което започват еловите масиви. Това може да се използва за ориентация при дълги преходи през гората, при които няма много ориентири - ако започнат да се срещат ели, значи се изкачвате все по-високо и върхът наближава. При още по-големи надморски височини се среща само клек, а след това започват високопланински пасища, мъхове, лишеи и камънаци. По най-високите български върхове расте само трева, голите камъни са в изобилие.

 

Пътят до Седемте Рилски Езера

    Дървесината на елата е без смолисти канали. Поради това загнива много бързо. Кората съдържа дъбилни вещества, но рядко се използва за дъбене. Листата съдържат етерично масло, което понякога намира приложение в парфюмерийната промишленост.

    Класификация на елите и райони, в които се срещат:

    1. Секция Abies (Централна, Южна и Източна Европа, също Мала Азия)     2. Секция Balsamea (Азия и Северна Америка, както и във високите планини в умерените пояси)     3. Секция Piceaster (Южна Испания и Северна Африка)     4. Ссекция Pseudopicea (Сино-Хималайски планини, на големи височини)     5. Секция Momi (Източна и Централна Азия, Хималаите - ниски до средни височини, ако изобщо има такива там)     6. Секция Grandis (Западна Северна Америка до Мексико и Гватемала, низините на север и на средна надморска височина на юг)     7. Секция Amabilis (планините по тихоокеанското крайбрежие, Северна Америка и Япония, във високите тропически гори)     8. Секция Oiamel (Мексико, високо в планините)     9. Секция Nobilis (Западните щати на САЩ, на големи надморски височини)