Родопи

Родопите са планински масив в областта на Балканския полуостров, част от Тракийско - Македонския масив. Планината представлява огромен наклонен на изток планински блок с овални очертания, дълбоко нарязан от сложна долинна система. Планината е дълга около 240 километра и е широка около 100 километра. По-голямата част от нея е разположена на територията на България. На северозапад Родопите се свързват с планината Рила - границата между тях се очертава от широка и лесно проходима система от седловини и долини. Тук влиза долината на река Дрещенец (ляв приток на река Черна Места), Аврамовата седловина (1295 метра), седловинната поляна Юндола (1375 метра) и долината на река Яденица. На югозапад границата на Родопите следи долината на река Места. На север и изток Родопите се ограничават от стръмни склонове към Горнотракийската низина (между устието на река Яденица и село Тополово - Асеновградско) и от ниските тераси по десния бряг на река Марица.

Родопи

Към Родопите се отнасят Бесапарските ридове и Хасковската хълмиста област. На юг Родопите достигат Беломорската низина. По южните склонове на планинския масив преминава държавната граница между България и Гърция; в пределите на България Родопите заемат площ от 14 735 квадратни километра, а средната им надморска височина е 785 метра. По морфохидрографски белези планината се дели на Източни и Западни Родопи. Границата между тези две части следва долината на река Каялийка (десен приток на Марица), седловината Китка (735 метра), долините на река Боровица и Върбица, след което границата достига до седловината Три камъка (550 м.) на граничното било югоизточно от Златоград. Западните Родопи имат планински облик с дълбоко вкопани долини, между които се издигат високи планински дялове. Долината на река Въча ги разделя на два поддяла - западен (по-висок) и източен (по-нисък). В морфохидрографско отношение западната част показва асиметрично устройство. Главното вододелно било между басейните на Марица и Места е изтласкано на юг. Меридионалните речни долини с посока юг - север очертават обширни планински дялове: Алабак с връх Черновец (1834 метра), Баташка планина (връх Голяма Сютка, 2186 метра), Каркария. Велийшко - Виденишкият дял заема (връх Каинчал, 1815 метра), заема главното вододелно било. На югоизток от него е ридът Дъбраш, чиито най-висок връх е Беслет, 1938 метра. В източната част на Западните Родопи, източно от връх Каинчал, главното хидрографско било променя посоката си. То се разклонява на няколко клона:

Югоизточният клон на източната част на Западните Родопи започва от изворните области на река Черна. Обхваща Ардинския дял, който продължава до връх Циганско градище (1827 м.), а на изток билото се понижава и достига до седловината Три камъка. Крайните източни разклонения на Западните Родопи се обезлесените Жълти дял и (вр. Аладаг, 1241 м.) и Устренският дял. В плоските му ридове западно от град Кърджали се всичат красивите менадри на река Арда. Средната височина на Западните Родопи е 1100 метра. Речната система е сложно устроена - оттокът се извършва в две посоки, на север текат река Въча и Чепеларска река, а на изток - река Арда. По-големи реки са Въча, Арда, Малка Арда, Черна Арда, Стара река и т.н.

Планини в България    България    Рила    Пирин    Батак    Избелване на зъби    Зъбни импланти    Върхове в България

Рилски езера    Стара планина    Беласица    Санданска Бистрица    Имплантология

Източните Родопи имат хълмист и нископланински релеф с широки долини, между които се редуват склонове и проломи. Южно от река Арда се простира ридът Мъгленик (връх Коджаеле, 1267 м.) и граничният масив Гюмюрджински снежник (връх Орлица, 1482 метра), които на север продължават в нископланински разклонения - Стръкни рид с връх Юркеден, 960 м. Северните части на рида се спускат стръмно към долината на река Арда и образуват южната ограда на проломите Железни врата и Студен кладенец. Билото на Стръмни рид е вододел между река Върбица и Крумовица. На запад от връх Коджаеле се простира широкият рид Ирантепе (817 метра), дълбоко нарязан от Арда, Крумовица и Бяла река. Северно от средното течение на Арда са хълмистият рид Гората (връх Глухите камъни, 709 м.) и обширната Хасковска хълмиста област. Внейната западна част се намират Драгойновските възвишения (860 метра). Средната височина на Източните Родопи е 330 метра.

Характерна за морфогеографията на Източните Родопи е асиметрията в долинната мрежа на река Арда - дълги тесни притоци, които водят началото си от Гюмюрджински снежник и Мъгленишки рид - река Върбица, Крумовица, Бяла река; срещат се и къси леви притоци - река Перперек. Общо взето, Източните Родопи са типична ниска планина, каквито планини се срещат навсякъде по света и осигуряват приятен и здравословен климат.

Името на планината Родопи е с тракийски произход подобно на името на планината Рила. За Родопите сведения се откриват за пръв път в съчиненията на Херодот (V век преди Новата Ера). В античната традиция е запазена само една етиологична легенда, която изяснява (според представите на епохата) за името и появата на планината. Известна е благодарение на някой си Трасил от Мендес (І в. сл. н. е.) и по-известния Псевдо-Плутарх (ІІІ - ІV в. сл. Хр.). Според въпросната легенда Родопа и Хемус (Стара планина) били брат и сестра, които започнали взаимно да се желаят. Хемус наричал сестра си Хера, а пък тя назовавала любимия си Зевс. Понеже боговете се почувствали оскърбени и понесли тежко това, превърнали богохулните брат и сестра в едноименните планини. Без съмнение същата легенда има предвид и Овидий, когато говори за „Родопа и Хемус, сега ледени планини, но някога смъртни, които претендираха за имената на боговете най-велики.” Варианти на тази легенда оживяват и в българския фолклор. Трябва да се отбележи, че по-коректно спрямо античността е употребяването на името Родопа (Родопе), вместо Родопи, защото в античните текстове оронимът фигурира винаги в единствено число. Това се доказва и от появата на персонификация на планината върху реверса на четири филипополски монетни емисии, представящи женски образ с отнасящ се явно до него надпис Родопа. Според други хипотези Родопа се тълкува като първоначално име на река със значение „ръждива/червеникава вода“, където *rod- е от същия индоевропейски корен като българското „руда“, „ръжда“, „риж“, латинското rufus (риж) и немското rot (червен). През цялата античност обаче името не е известно като хидроним. Съществуват и теории, според които Родопа планина е кръстена на известната тракийка Родопея - тя притежавала такива сексуални умения, с които успяла да впечатли не кого да е, а египетския фараон Микерин. За непросветените - този фараон е издигнал заедно с Хеопс и Хефрен една от трите най-големи египетски пирамиди в Гиза. Дали фараонът се е опитвал да компенсира нещо с такава огромна гробница, си остава историческа загадка.

Родопите са изградени главно от метаморфни скали (кристалинни шисти, мрамори) и гранити. В източната част основата е дълбоко потънала и покрита с палеогенни образувания - варовици, пясъчници и конгломерати, смесени с материали от подводни вулканични ерупции (туфи, туфити, вулканични брекчи, андезити и особено много реолити) и плиоценски отложения. В тектонско отношение Родопите се състоят от няколко антиклинали и гребен - синклинали. След структурно изграждане областта е била подложена на вертикални тектонски движения. През миоцена и плеоцена на фона на общото тектонско издигане става и разломяването на масива. В резултат на разрушителното действие на денудационните процеси областта на Родопите е многократно заравнявана и превръщана в плоско - хълмиста земя. Подновяването на вертикалните движения отново обуславя всичането на реките и ново рязко разчленяване на релефа. За това свидетелстват остатъците от някогашни заравнени повърхнини на височина 1800 - 2000 метра, 1400 - 1600 метра, 1100 - 1200 метра и 800 - 1000 метра. За развитието на родопския релеф през кватернера говорят дълбоко всечените долини и етажираните тераси - много по-силно изразени в Западните, отколкото в Източните Родопи. Издигането е било съпроводено с разломяването на планината, което довежда до обособяване на блоковата структура на Родопите с различни разседи в северните, източните и южните части и във вътрешността на планината.Наличието на тези разседи се потвърждава и от минералните извори по периферията на Родопите и в Чепинската котловина. Младите издигания на Родопите са причина за формиране на дълбоките проломни долини на река Доспат, Яденица, Чепинкса река, Стара река, Въча, Чепеларска, Черна, Триградска река и т.н.

Във връзка с по-старите планинообразувателни процеси и внедряване на гранитните маси в Родопите са се образували рудни находища - железни руди (Девинско и Хасковско), хромови (Крумовградско, Златоградско и Асеновградско), антимонови и азбестови (Крумовградско) и др. С палеогенните тектонски движения и вулканизъм се свързват богатите залежи от оловни, медни и цинкови руди в Мадан, Рудозем, Златоград и Маджарово. Открити са и се експлоатират рудни находища от галенит, сфалерит и халкопирит, манганови руди, вулкански туф-трас, въглищни прослойки и др.

Климатът на Родопите се оформя под влияние на Средиземно море и континенталните въздушни маси на Западна Европа. Модифицира се под влияние на планинския релеф на областта. Температурата на различните части на Родопите е разнообразна. Така например южно от високото Переликско - Преспанско било температурата е по-висока поради свободния достъп на топли въздушни маси от Егейско море. Същото разнообразие се забелязва и при валежите - в Югозападните Родопи средиземноморското влияние е по-силно изразено. На север по откритите части на Западните Родопи то отслабва. Главният максимум на валежите е през юни, вторичният - през декември с преобладаване на континенталното влияние. Броят на дните със снеговалежи е голям. Максимумът на речния отток е през пролетта - над 40 % от годишния обем на оттока (като при река Места до град Якоруда оттокът достига до 70 %). Минимумът е през есента. Източните Родопи се характеризират с по-високи средни януарски и юлски температури - Ивайловград, Хасково и т.н. Валежите показват особености, характерни за преходносредиземноморския климат - главен валежен максимум през декември, вторичен през май-юни, главен минимум през август-септември и вторичен през март. Броят на дните със снеговалежи е между 10 и 20. Средиземноморското влияние в Източните Родопи е изразено чрез силно повишаване на зимния отток - около 50 % от общия годишен отток; обратно, минимумът е през лятото. В Родопите са построени много язовири - "Васил Коларов", "Беглика", "Батак", "Кърджали", "Студен кладенец", "Ивайловград", Баташкият водносилов път, много ВЕЦ, баражи и т.н.

Остеоинтеграция    Зъб    Подпочвени води    Рилски езера    Стара планина    Али ботуш

Зъболекар в Пловдив    www.dentalimplants.bg    www.ralev-dental.bg    Беласица    Родопи    Планина Беласица


Вижте по-голяма карта

Родопите - снимка от връх Снежанка

Стара планина    Алиботуш

Почвите в среднопланинския пояс на Западните Родопи са кафяви горски, на височина 1800 - 2000 метра стават планинско - ливадни, със силан порьозност, хигроскопичност и влагоемкост. В ниските северозападни части на Западните родопи, в техните предпланински области и в Източните Родопи са развити канелени горски почви, дълбоко еродирани и на места унищожени. Хасковската хълмиста област е заета от чернозем - смолници с дебел хумусен хоризонт. Алувиални почви има по широките речни легла на някои реки.

В Западните Родопи преобладава средноевропейска растителност - иглолистни гори (смърч, бял бор, ела) с подлес от боровинки и широколистни (бук, на места и дъб). Източните Родопи са самостоятелен фитогеографски подрайон - срещат се и вечнозелени храсталаци (зеленика, грипа), но преобладава дъб, габър, бряст, често закелевели. Срещат се доста реликтни видове - силивряк и др. Скелетните почви в Източните Родопи благоприятстват развитието на тютюна. Западните Родопи спадат към високопланинския зоогеографски район с аркто - алпийски представители и някои средиземноморски видове; Източните Родопи спадат към зоогеографския район на Беломорска Тракия с повече средиземноморски видове.

В планината Родопи са разположени много градове: Велинград, Девин, Пещера, Батак, Ракитово, Смолян, Чепеларе, Мадан, Ардино, Кърджали, Рудозем, Крумовград, Златоград, Момчилград, Ивайловград, Хасково. Родопите се посещават от много туристи, построени са много хижи, заслони и др. Известни със своята красота са Дяволският мост над река Арда, Скалните мостове, Триградското ждрело, Смолянските езера и др. Етническият състав на населението на Родопите в различните исторически епохи се е състоял от траки, гърци, българи, власи, арменци, турци, кумани, печенеги, татари, латинци и евреи.  Всички тези етноси са описани подробно встатия на Катрин Асдраша, която обаче е пропуснала да разгледа отделно присъствието на траките и славяните, а павликяните - арменци е причислила към българския етнос.

Родопската област е структура в пределите на Балканския полуостров, южнобългарските планини, Западна Тракия, планинската област на Източна Македония и Поморавия. Най-широко разпространение в Родопската област имат метаморфните скали, които се поделят на две свити - горна и долна. Долната е висококристалинна и е дебела около 3 километра. Състои се от три хоризонта - долен, представен от биотитови и амфиболитови гнайси и малко амфиболови шисти и мрамори; среден - от лептитови гнайси и амфиболити; горен - най-често от двуслюдени гнайси, слюдени амфиболови шисти, мрамори и калкошисти. В долната долната част се срещат магматитови гранитогнайси и множество пегматитови инжекции. Възрастта на тази част се приема за предпалеозойска. Горната част на Родопската област е също с дебелина около 3 километра и е представена от биотитови, двуслюдови и московитови парашисти, епидот - амфиболитови и хлорит - епидотови шисти и от мощни серии от мрамори. Възрастта на горната част се приема за палеозойска. Широко разпространение имат т.нар. шжнобългарски гранити, които се срещат главно в Западните Родопи, Рила, Пирин, Шарлия, Осогово и др. Установени са и млади - вероятно палеогенски - магмени скали. Върху кристалинните комплекси на Родопите се разполагат приабонски и олигоценски отложения, чиято дебелина в Източните Родопи достига до 3 - 4 километра. Приабонът е развит най-добре в Източните Родопи, където може да се подели на три хоризонта. Особено мощни са основният хоризонт (главно от конгломерати) и средният - развит в песъчливо - флишки фациес. Третият хоризонт се представя главно от варовици. Олигоценът е богат на пясъчници, туфити, туфобрекчи и др. Широки площи са покрити и от андезити и особено много от риолити. В отделни места на Родопската област е развит плиоценът - главно от делувиални утайки.

Родопската област е част от Тетиската геосинклинала. От действието на колебателни движения на земната кора областта е била високо надигната, след което е дълбоко денудирана. Приема се Родопската област представлява главна кръмна област, откъдето се е пренасял материалът за седиментация в съседни геосинклинални корита. През алпийската тектонска ера областта е многократно разкъсвана и части от нея са включвани в съседните структурни системи. Това важи главно за Средногорието, Краищидите и Динаридите в областта западно от река Морава.

Старата тектоника на Родопската област се изразява чрез няколко големи и сравнително плитки антиклинални подутини - Севернородопската, Средногорската, Западнородопската и Пиринската. Между антиклиналните структури са налице гребенови синклинали, които са значително дислоцирани през палеогена. Приабонското море трансгредирало широко из Източните Родопи, а в Средните и Западните ингредирало в гребеновите синклинални депресии. Младата тектоника на Родопите се изразява в дълбоко дислоцииране на тези депресии, в които са създадени още гънкови и възседни структури, главно с южна вергентност. Нагъването, доколкото може да се съди по отношенията между палеогенските серии в Източните и Северните Родопи, се проявява на два пъти между приабона и олигоцена и след олигоцена.

Най-младата тектоника на Родопската област в наша територия се изразява в усилено действие на колебателните движения. Най-значително е издигната областта на Рила и Западните Родопи; в източна посока стойностите на колебателните издигания намаляват. В резултат на тези движения е създаден съвременният планински облик на Родопите.

Родопският минен басейн е оловно - цинково рудно поле, което обхваща широка област от Източните Родопи, Тополовградско и Елховско. След изсторическата 1944 година тук са въведени в експлоатация големи оловно - цинкови находища, във връзка с които е разгърнато широко социалистическо строителство.  В Родопския минен басейн има няколко рудни района, най-значителни от които са Маданският и Маджаровският. Маданският руден район е представен с почти шест успоредни стръмни рудоносни разлома, които са ориентирани в северозападна посока. По тяхното протежение са локализирани много жилни и метасоматични находища - например Рибница - Шахоница - Белевица, Върба - Крушов дол - Стратиев камък, Караалиевски дол - Петровица - Ерма река, Шаренка - Бориева река - Гюдюрска и Сполука - Страшимир. Към Маданския руден район спадат и оловно - цинковите находища край Неделино. Маджаровският руден район е разположен от двете страни на река Арда южно от Харманли и включва повече от 45 рудни жили, четири от които имат много важно промишлено значение. От останалите рудни райони значение за добива имат Устремският (между Тополовград и Елхово), Давидковският, находищата Персенк - Лъки и др.

Оловно - цинковите находища представляват хидротермални среднотемпературни жилни и метасоматични тела, образувани вероятно през миоцена. Техният произход се свързва със среднокисела монцонитов тип интрузия. Рудите са представени от минералите аленит (с малко сребро и отчасти бисмут), сфалерит (с амлко кадмий, галий, кобалт, индий, калай и др.), пирит, халкопирит, арсенопирит, тетраедрит и др. Срещат се нерудни минерали - кварц, калцит, манганоклацит, родохрозит, анкерит, хеденбергит, родонит и др; вторични минерали - церусит, смитсонит, малахит, азурит, англезит, халкоцит, ковелин, лимонит и още много други. Басейнът е важен рудодобивен център, има голям брой действащи рудници, флотационни фабрики и оловно - цинкови заводи.