Крепости в България

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Нашият мегасайт изобилства от информация за крепости и кули. И няма как да не е така е така, понеже в България изобилства от крепости и кули. Строени са в различни времена, с различни цели, от различни племена, владетели и империи. Може да слушате без умора интересен разказ за Мадарската крепост. Със сигурност ще получите компетентен и увлекателен гид за крепостта Баба Вида, както и да се запознаете с плана на крепостта. На страницата, която в момента разглеждате, ще видите снимките на различни крепости у нас. В мегасайта ще научите още за обсада на крепост, за пролома и крепостта Момина клисура, за Ситан кале ("Калята") в Банско, за крепостта Калето и много още. Българските земи са на кръстопътя между континентите Европа и Азия. От което следва, че са стратегически важни. Много от крепостите тук са строени на труднодостъпни места (хълмове, планински проходи, брегове на реки), за да осигуряват контрол върху важни маршрути. По време на османското управление, някои от старите крепости са били ползвани, ремонтирани или разширявани от османлиите за техни военни нужди. Въпреки че икономическия растеж в българските земи може да е било по-ограничен в определени периоди, защитата от външни нашествия е била критична. В много случаи местните общности са участвали в строителството на укрепления, за да си осигурят сигурност. Крепостите са били военни обекти, но и символ на властта и престижа на владетелите. Някои от тях, като Царевец, Белоградчишката крепост или Баба Вида, днес са емблематични паметници на българската култура. Крепостите по нашите земи са плод на историческата сложност и взаимодействието на различни култури и цивилизации, оставили траен отпечатък върху региона. Това разнообразие, е ценен елемент от българското културно наследство. Най-известната кула в крепост, вероятно е Балдуиновата кула. Тя безспорно е една от най-известните, тъй като е свързана с легендата за пленяването и смъртта на латинския император Балдуин Фландърски след битката при Одрин (1205 г.). Въпреки че кулата е символично възстановена в по-късно време, нейната историческа и културна стойност остава значителна. Имаме ли други крепостни кули, които да й съперничат по известност? Има такива в България, които също са впечатляващи и заслужават внимание.

Открит синус лифтинг    Закрит синус лифтинг    Зъболекари в Пловдив    Орална хирургия

Крепостта Цар Калоян край село Арбанаси

Това е възстановка, при това - комерсиална, но дава възможност да почувстваме средновековната атмосфера

Защитниците на крепостта постигат голям успех, ако врагът не може да проникне зад стените на укреплението. Остават живи – те, семействата им, гарнизонът, властниците, духовниците. Какви примери имаме в нашата си, в българската, а и в световната история, които показват как защитниците не само са спасили крепостта, но и са разбили обсаждащия я отвън враг? Историята щедро предоставя множество примери, в които защитниците не само са устояли на обсадата, но и са преминали в контраатака, и впоследствие разбиват врага отвън. Това са особено забележителни случаи, понеже изискват смелост, стратегическо мислене и отлично познаване на местните условия. Българската история спомня Одринската битка от 1205 г. След Четвъртия кръстоносен поход, латинските рицари обсадили Одрин. Цар Калоян организирал защитата на крепостта и в същото време планирал контраатака. В резултат, българската войска разбива армията на обсаждащите и в тази битка при Одрин пленил и убил латинския император Балдуин I. Това е пример за учебниците по военно дело, как успешно се преминава от защита към нападение. В Търновград (1186 г.), по време на въстанието на Асен и Петър, византийците обсадили крепостта. Обсадата си е обсада, но братята организирали контраатаки срещу византийските войски и разрушили техните позиции. Обсадата е вдигната. Въстанието води ни повече, ни по-малко, до възстановяване на Второто българско царство. Световната история също прелива от забележителни примери на вдъхновени победи на обсадените в крепости воини. В Битката при Орлеан (1429 г.), по време на Стогодишната война, англичаните обсадили града. Водени и вдъхновявани от Жана д'Арк, французите преминали в настъпление и разбили обсадните сили. Орлеан е спасен, а френската победа става повратен момент във войната. Във Виенската битка (1683 г.), Османската армия, водена от Кара Мустафа, обсажда Виена. Крал Ян III Собиески от Полша пристига с подкрепления, но важна роля изиграват и австрийските гарнизони в крепостта. Те организирали успешни отбранителни и контраатакуващи действия. Съюзническите сили разбиват обсадата, спирайки османската експанзия в Европа. В битката при Малта (1565 г.), крепостта Малта се отбранява от Ордена на хоспиталиерите. Османлиите обсадили крепостта с голяма армия, но защитниците успешно ползвали укрепленията и организирали контраатаки, които изтощили врага. Османлиите се оттеглили след месеци на тежки сражения, а защитата на Малта станала легендарна. Очевидно, военната история показва някои общи принципи за успешна отбрана с контраатака. Такава отбрана се нарича активна отбрана. Вместо пасивно изчакване, защитниците предприемат удари срещу обсадните сили. Друг фактор е ползването на подкрепата на местното население. Много защитници мобилизирали гражданите за помощ в отбраната и саботажи. Успехът се кове и благодарение на подкрепления и координация: Пристигането на външни армии или съюзници е ключов момент в някои успешни контраатаки. Нужно е и познаване на терена, т.нар. рекогносцировка. Местните защитници често ползвали знанията си за околностите и нанасяли удари там, където врагът е най-уязвим. Многобройните примери показват, че успехът на защитата и контраатаката зависи от смелостта, гъвкавостта и стратегическата координация на защитниците.

Връх Вихрен    Витоша    Парк Владикина бахча    Микросъдова хирургия

Крепостна стена. Още от древността, хората са мислели, какви защити да приложат срещу диви зверове и враждебни човешки племена. Нощем, за защита от зверовете, хората палели огън и спяли до него. Животните се страхували от огъня; свързвали го с пожарите при гръмотевични бури. А за защита от хора, за домове и обществени места измислили стената като най-добра защита. Щом говорим за крепостна стена, това означава, че зад нея или в нея има построена крепост. Най-важното и скъпо средство за пасивна защита на крепостта. Защо това се е оказала най-ефективната защита за сгради и хора в древността? Ролята на крепостните стени, е била част от комплексна система за отбранителна стратегия. Някои важни фактори за тяхната ефективност, били физическата бариера, контролът на достъпа и психологическия ефект. Физическите бариери били основна преграда срещу нападения, особено срещу пехота, конница и по-късно - обсадни машини. Дебелите стени били трудни за разрушаване със съществуващите технологии в древността. Чрез тях се е осъществявал контрол на достъпа. Крепостните стени ограничавали влизането и излизането от защитената зона. Вратите били най-уязвимите точки и затова често били допълнително укрепени с кули и порти. Стените осъществявали и възпиращ психологически ефект. Самото наличие на крепостни стени действало респектиращо върху враговете. Нападателите често се колебали дали да инвестират време и ресурси за продължителна обсада. Кое точно е правело защитата посредством крепостни стени, така ефективна? Има няколко аргумента в тяхна полза. Те са високи и дебели. Колкото по-висока и масивна е била стената, толкова по-трудно било за нападателите да я преодолеят. Нейното разположение също имало значение. Крепостите често били изграждани на стратегически места – върху хълмове, до реки или други естествени прегради, което затруднявало достъпа до тях. По протежение на стените изграждали кули и бойници. Кулите осигурявали височина за наблюдение и нападение, а бойниците позволявали на защитниците да стрелят по врага, като същевременно остават защитени. Освен кулите, край стените издълбавали ровове и допълнителни укрепления. Рововете, пълни с вода или просто дълбоки и стръмни, били още една линия на защита, която забавяла и затруднявала врага. Освен крепостните стени, съществували и други форми за защита; други стратегии. В миналото освен на крепостните стени, гарнизоните разчитали и на активна защита. Отбраната включвала активни действия – контраатаки, ползване на обсадни машини срещу нападателите и изненадващи удари. Хората в крепостта не само чакали нападенията, но били въоръжени и обучени да ги отблъснат; били въоръжен гарнизон. Стените ползвали особеностите на терена. Често крепостите се проектирали така, че да ползват естествените дадености на терена за усилване на защитата – стръмни склонове, тесни проходи и т.н. Предварително планирано било снабдяването. Добрите крепости имали запаси от храна и вода, които им позволявали да издържат дълги обсади. Крепостните стени са пасивна защита; те били изключително ефективни в определени исторически периоди, но не винаги гарантирали сигурност. С развитието на обсадни машини и технологии (катапулти, таран, кулове), стените стават по-уязвими. С появата на барута и артилерията, т.е., на огнестрелните оръжия, крепостните стени започват да губят своето значение. В крайна сметка, крепостните стени били ключова част от отбраната, но тяхната ефективност зависела от умението на защитниците да ги ползват заедно с други стратегии и технологии. Те служели като пасивна преграда, но истинската сила на отбраната винаги била в хората, които ги защитавали.

Крепостта Царевец във Велико Търново

Българската "класика в жанра", която чудесно използва природните дадености

Какви отбранителни съоръжения и атрибути, били най-често срещани в крепостните стени; не веднъж и дваж доказали своите предимства и качества през вековете? Крепостните стени са повече от нареден камък. Те включвали редица допълнителни отбранителни устройства и елементи, които били проектирани да осигурят максимална защита срещу враговете. През вековете тези елементи се усъвършенствали и приспособявали към новите заплахи и технологии. Това са най-често ползваните и доказали своята ефективност отбранителни съоръжения и атрибути на крепостите: ровове, стени, кули, бойници, но не се изчерпват само с тях. Крепостите не можели да функционират без критично важните портали и порти, както и подвижни решетки (герси). Това били тежки железни или дървени врати, които се спускали бързо, за да блокират достъпа до вътрешността на крепостта. Двойни врати правели тарана ако не невъзможен, то поне – много труден. Двойните врати включвали външна и вътрешна порта за допълнителна сигурност. Укрепените порти били трудни за пробиване или запалване. Порталите често били защитени с кули, ровове и бойници. Рововете били друга важна пасивна защита, заедно с крепостните зидове. Дълбоки изкопи, по-често пълни с вода, били разполагани около крепостните стени. Така забавяли или възпирали враговете при опит да достигнат до стените. Противодействали ползването на обсадни машини като тарани и кулове. Затруднявали подкопаването на стените. Намалявали риска от пожар, тъй като водата служела като бариера. Изграждани били и обходни пътеки (алеи). Тесни пътеки по върха на стените, позволявали на защитниците да се движат бързо и безопасно. Пътеките осигурявали достъп до всички точки на отбранителната линия. Местата за бойници и наблюдателни постове, били разположени покрай тях. Строителите на крепостта оформяли по най-високите части на стените специални машикули. Това били надвиснали каменни издатини със стрелкови отвори на пода. Позволявали на защитниците да хвърлят камъни, горещо масло или стрели директно върху нападателите под стените. Те били особено ефективни при отбрана на портите и основите на стените. Изграждали се и външни укрепления (барбакани). Представлявали малки, отделни укрепления пред основните порти или стени. Предназначени били за първа линия на защита и изтощавали врага преди достигане на главната стена. Барбаканите често включвали лабиринт от проходи и допълнителни бойници.

Събужда се царят на Троя и излиза на припек на най-високата кула. Гледа под кулата - гърците оставили един дървен кон.

- Ха, тия глупави си зарязали коня. Я да го запалим!

Исторически музей - Видин    Катедрален храм Свети Димитър    Снимки от Видин    Население на Видин

Кулите били често срещан отбранителен елемент на всяка крепост. И това било заслужено място. Те осигурявали стратегически предимства за наблюдение и стрелба. Обикновено били разположени на равни интервали по стените, в ъглите и над портите. Височината давала възможност за по-добро наблюдение и защита. Позволявали на защитниците да стрелят под ъгъл, покривайки по-голяма зона. Кулите най-често били кръгли и многоъгълни, много рядко или никога - във форма на правоъгълник или триъгълни. Кръглите форми намаляват ударното въздействие на обсадните оръжия, заради приплъзването при челен удар. Многоъгълните (шестоъгълни, осмоъгълни и повече ъгълни) кули са комбинация между устойчивостта на кръга и ефективността на правите стени. Някои крепости имали собствени обсадни машини (вградени оръдия), разположени на кулите или стените. Отбранителните катапулти и балисти служели за изстрелване на камъни, стрели или огнени оръжия към врага. Най-добри примери за успешни защитни съоръжения, са Теодосиевите стени на Константинопол. Те включвали двойни стени, ровове, кули и сложна система за защита на портите. Вграждането на разнообразни съоръжения като кули, бойници, машикули и ровове, е позволявало на крепостите да устояват на различни видове нападения. Тези елементи били резултат от иновации в инженерството и военната стратегия, които доказали своето качество през вековете. Балдуиновата кула е една от най-прочутите крепостни кули в България. Тя се намира в крепостта "Царевец" във Велико Търново и е обвита в легенди, свързани с кръстоносците. Според преданието, в тази кула е бил затворен и по-късно е починал латинският император Балдуин I Фландърски, пленен от цар Калоян след битката при Одрин през 1205 г. Именно тази легенда я прави толкова известна и символ на българската средновековна мощ. Други известни крепостни кули в България: Кулата на Цар Иван Шишман (Никопол) – свързана с последните дни на Второто българско царство; Кулата на Баба Вида (Видин) – част от най-добре запазената средновековна крепост у нас; Крепостната кула в Червен – висока и добре запазена кула в крепостта Червен, близо до Русе; Крепостните кули на Асеновата крепост – емблематични за българското Средновековие. Всички тези кули имат своята историческа значимост, но Балдуиновата кула остава най-емблематичната, заради легендата за пленения император и мястото й в крепостта Царевец, която е сърцето на средновековна България. Освен Балдуиновата кула, Царевец разполага с редица други отбранителни съоръжения, включително кули, като част от впечатляващата отбранителна система на столицата на Второто българско царство. Кулите, които били част от входните врати и укрепленията, допринасят за величието на комплекса. Крепостта Баба Вида (Видин) е уникална със своето състояние на съхранение, и представлява една от най-добре запазените средновековни крепости в България. Вътрешните кули на крепостта, макар и не толкова известни като Балдуиновата кула, са изключително внушителни и са емблема на Видин. Как се съотнася крепостта Баба Вида към други известни крепости? Има ли нещо уникално в архитектурно отношение? Сещам се за многоъгълната кула. Но тя не е единствена. Крепостта Баба Вида има няколко характерни черти, които я отличават от други крепости в Европа и по света. Тя притежава уникална запазеност и историческа стойност. Баба Вида е единствената изцяло запазена средновековна крепост в България – не е била разрушена напълно, за разлика от много други български крепости, които са пострадали през османския период или по-късно. Двойният пръстен от отбранителни стени. Подобно на някои европейски замъци (като Каркасон във Франция), Баба Вида разполага с двойна укрепителна система – външна стена с ров и вътрешна крепост с кули и двор. Това позволява по-голяма защита при обсади. Многоъгълната кула е уникален елемент. Този архитектурен детайл е рядко срещан в крепостното строителство на Балканите. Многоъгълните кули обикновено се свързват с по-сложни геометрични планове на ренесансови и ранно-модерни крепости. Подобни многоъгълни кули се срещат в италианските ренесансови крепости, например в замъка Кастел дел Монте (Италия), който е осмоъгълен. В Западна Европа геометрично сложни отбранителни структури започват да се появяват по-късно, когато артилерията променя дизайна на крепостите (например звездовидните бастиони на Вобан във Франция). Видинската крепост е наричана Баба Вида, но и Бабини Видини кули. Впоследствие се е наложило по-краткото и благозвучно Баба Вида. Дали не и заради това, че изразът "Бабини деветини" в българският език има негативна конотация? Това очевидно е интересна хипотеза! Наистина, изразът „Бабини деветини“ означава „неверни, измислени приказки“ и носи негативна конотация в българския език. Ако първоначалното наименование „Бабини Видини кули“ е било широко ползвано, не е изключено, с времето то да е било съкратено и заради звученето му, за да се избегне евентуална асоциация с подобни изрази. Обаче, по-вероятното обяснение за утвърждаването на името „Баба Вида“ е, че то е по-кратко, по-лесно за запомняне и предава легендарния характер на крепостта. Според народните предания, Вида е била мъдра и справедлива владетелка, която построила крепостта, докато нейните сестри – Кула и Гъмза – избрали по-лекомислен начин на живот и не оставили следа. Така че, макар да не може да се изключи влиянието на „бабини деветини“, по-вероятно е съкращаването да е станало естествено – от благозвучие, удобство и силната връзка с легендата за Баба Вида. Асеновата крепост е друг знаков обект в българската история. Една от най-известните й структури е църквата "Света богородица Петричка", но кулите, свързани с отбранителната система, също са забележителни. Макар че на Крепостта Калиакра (нос Калиакра) няма запазени високи кули, там могат да се видят останки от укрепления и отбранителни структури, които имали стратегическо значение за контрола на Черно море. Белоградчишката крепост се отличава с невероятно сливане на природни скални форми и отбранителни кули. Тези кули, макар и по-скромни, допълват впечатляващата гледка на Белоградчишките скали. Червен е средновековен град-крепост в Северна България. Кулите на крепостта, макар и частично запазени, разказват за някогашното величие на този обект. Крепостта на хълма Хисаря в Ловеч има отбранителни стени и кули, които също са свидетелство за ролята на града в историята на Второто българско царство. Въпреки че Балдуиновата кула остава най-разпознаваемият символ на крепостна кула в България, тези примери показват, че в страната има много други укрепления с културно и историческо значение, които привличат интереса на туристи и историци. С кои крепости в България крепостта Баба Вида се конкурира успешно по значимост, и с кои - извън страната? Крепостта Баба Вида е една от най-добре запазените средновековни крепости в България и има стратегическо значение заради разположението си на брега на Дунав. Може да се конкурира успешно с няколко други крепости в България и извън нея, както по историческа стойност, така и по архитектурна цялостност. В България нейни основни конкуренти са Царевец (Велико Търново). Най-значимият средновековен български укрепен град, център на Второто българско царство. По мащаб и историческа роля превъзхожда Баба Вида, но по запазеност отстъпва. Калето (Белоградчик). Укрепление, което впечатлява с естествената си скалиста защита. Макар и по-малко значимо в политическо отношение, Белоградчишката крепост се конкурира с Баба Вида по степен на съхраненост и туристическа атрактивност. Червен (до Русе). Важна крепост през Второто българско царство, която играе стратегическа роля, но днес е главно руини. Шуменската и крепостта в Плиска. По-значими в исторически план, но значително по-унищожени от времето и османските набези. Асеновата крепост (край Асеновград). По-малка, но емблематична за Средновековието, особено с добре запазената й църква. Извън България, крепостта Голубац (Сърбия). Разположена на брега на Дунав, също като Баба Вида. Въпреки че Голубац има повече запазени бойни кули, тя е претърпяла значителни реконструкции. Крепостта Бран (Румъния). Известна като „Замъкът на Дракула“, въпреки че архитектурно е повече замък, отколкото типична отбранителна крепост. Крепостта Девин (Словакия). Дунавска крепост с подобна стратегическа роля, но разположена на по-голяма височина. Крепостта Вайдахуняд (Румъния, днешният Хунедоара). Средновековна крепост, превърната в замък, която обаче няма същата степен на автентичност като Баба Вида. Какво отличава Баба Вида? Единствената напълно запазена средновековна крепост в България. Останалите са предимно руини. Стратегическо разположение. на важния Дунавски път. ползвана през различни епохи. От Първото българско царство до Османската империя, когато е служила като военен гарнизон. По тези причини Баба Вида се нарежда сред най-значимите български крепости и може да се сравнява с други укрепления по Дунав и в Централна Европа. Крепости като "Баба Вида" и "Калето" край Видин са впечатляващи с мащаба и здравината си. Крепостта "Баба Вида" и крепостта "Калето" били съградени от камък. Много камък. Както знаем, дунавският бряг е песъчлив и глинест. Откъде е вземан материал за тези каменни крепости? Кой е източникът на строителния материал в регион, доминиран от песъчливи и глинести почви? В района около Видин е имало по-малки находища на варовик, които са служили като основен източник за строителен камък. Тези кариери често се намирали в хълмисти терени, малко по-навътре от самия бряг на Дунав. Варовикът е бил предпочитан заради своята относителна мекота при обработка и добрата му устойчивост, след като бъде изложен на въздух. Камъкът често е транспортиран по Дунав от кариери, разположени по-нагоре по течението на реката, където е имало по-големи и качествени находища. Реката е служила като евтин и ефективен транспортен коридор, позволяващ доставка на големи количества камък с помощта на лодки и салове. При изграждането на крепостите често са ползвани камъни от по-стари сгради или крепости, останали от римския период или дори от по-ранни селища в региона. Римляните, които са имали силно присъствие по Дунав, са оставили след себе си големи количества строителен материал. Въпреки че брегът е песъчлив и глинест, в самата река и в по-дълбоките пластове на брега, се намират речни камъни и чакъл, които също са ползвани като допълнителен строителен материал. Те често са служили за основи или подсилване на конструкции. Макар и по-рядко, камък е можел да бъде докарван от находища в по-високите части на Западния Балкан (Стара планина). Това е било логистично по-сложно, но при нужда от особено здрав материал не е изключено. Работата по тези крепости е била дългогодишен процес, изискващ значителен човешки труд. Камъкът е добиван, обработван на място или на строителната площадка и внимателно подреждан. Майсторите са разчитали на традиционни техники, ползвайки дървени рамки, въжета и лостове за пренасяне на тежките блокове. ползването на различни източници за материал е свидетелство за организираност и уменията на строителите в Средновековието, които са съчетавали местни ресурси с умението да интегрират в строежите си внесени или рециклирани материали.

Крепостта в Белоградчик

Тук също природа и хора са в синтез, за да се получи надеждна защита

В българската архитектурна мисъл и традиция няма отчетлива следа за строителство на крепости и замъци. Липсата на класически замъци в България, каквито се срещат в Западна Европа, е резултат от исторически, географски и културни различия, които формирали архитектурните традиции на региона. Ето основните причини за тази особеност: съществуват отчетливи различия в историческото развитие. Отчасти заради вековете, прекарани под чуждо господство; отчасти, заради по-слабото икономическо развитие; отчасти заради православната традиция за строеж на манастири и църкви. Като че ли няма логика, откъде тогава има такова нещо, като толкова много крепости по нашите земи? Исторически, строежът на крепости и укрепления е характерен за различни периоди и цивилизации, които населявали тези краища още от античността. Много от крепостите по нашите земи са построени още от траките, римляните и византийците. Тези народи изграждали укрепления, за да защитават своите територии, търговски пътища и стратегически точки. Римляните, например, развили цяла мрежа от крепости по границите на империята (т.нар. лимес), включително по поречието на Дунав. През Първото и Второто българско царство българските владетели активно строили и укрепявали крепости, за да защитават териториите на държавата от външни нашественици, като Византия, маджарите, печенегите и кръстоносците. Пример за това са крепостите около столиците Плиска, Преслав и Търново, както и много други стратегически обекти. Какви са приликите, и какви - разликите - между замък, дворец и крепост? Защо в българската традиция има крепости и дворци, но не се срещат замъци? За да съществуват отделни наименования, означава, че това са различен тип сгради по строеж и предназначение. Ето основните прилики между замък, дворец и крепост. Всички те са изпълнявали функции на защита и престиж. И трите типа сгради са служели на елита и владетелите, но в различна степен и за различни цели. Притежавали са монументалност. Всички те са масивни постройки, изградени от здрави материали като камък и често разположени на стратегически места. Свързаност с властта: дворците, замъците и крепостите били свързани с управлението, военната мощ и символиката на държавността. Разликите между тях: Крепостта е имала за основна функция военно укрепление, защита на население или територия. Защитните елементи били дебели стени, кули, ровове, бойници. Местоположението. на стратегически важни точки. височини, реки, проходи. Архитектурно, те са предоставяли минимално удобство, като са слагали акцент върху отбранителната функция. Замъкът е бил жилище на феодален владетел, съчетаващо отбрана и удобство. Имал е укрепени стени, ровове, кули. Бил е разположен обикновено в провинцията, на хълмове. Представлявал е комбинация от защитни и жилищни елементи. двор, параклис, кули, мостове. Дворците от своя страна били луксозна резиденция на владетели и аристократи, без защитна функция. Липсват отбранителни съоръжения. Били са издигани в градове или в красиви природни местности. Притежавали са богата украса, просторни зали, градини, фонтани. Защо в България има крепости и дворци, но не се срещат типични замъци? Различна е обществената структура. В Западна Европа феодалната система е била доминираща, което е довело до изграждане на замъци като частни укрепени домове на благородници. В България общественият строй е бил по-централизиран, със силна царска власт, която е строила крепости за защита на цялата държава, а не отделни феодални владения. Съществувала е разлика във военната стратегия. Българските крепости са служели за отбраната на големи територии и населени места, а не само на отделни феодали. Българите разчитали повече на укрепени градове (Преслав, Търново, Видин), отколкото на самостоятелни жилищни укрепления. Има и силно византийско влияние. В България архитектурата е била силно повлияна от Византия, където централната власт строяла дворци за управление и крепости за защита, без да насърчава изграждането на индивидуални замъци. Отпечатък е оставило и Османското нашествие. След XIV век много от укрепленията и владетелските резиденции били разрушени или адаптирани към новата османска военна администрация, което е попречило на развитието на класическите западноевропейски замъци. В крайна сметка, крепостите в България са изпълнявали ролята на защитни структури, а дворците. на места за управление и престиж, без да се налага изграждането на замъци в западния смисъл на думата.

Видинска епархия - история и интересни факти    история на Видин    Легенди за град Видин    Видин

Това са отговорите на въпроса, защо в България няма замъци - извън съвременното строителство с туристическа и търговска цел. Западноевропейска архитектурна стилистика ли е, строителството на замък? В Западна Европа строителството на замъци е било тясно свързано с феодалната система, която е доминирала от ранното Средновековие. Замъците служели за резиденции на феодалите, центрове на местната власт и символи на тяхното богатство и влияние. В България, както и в останалата част на Балканите, феодализмът не се развива в същата форма, както на Запад. Византийското влияние и централизираната структура на властта в Първото и Второто българско царство не благоприятстват строителството на отделни аристократични резиденции, каквито са замъците. На Балканите, включително в България, основният фокус е бил върху укрепленията (крепости), предназначени да защитават стратегически важни точки – проходи, реки, градове. Българските земи били разположени на кръстопът между различни цивилизации и подложени на чести военни конфликти. Крепостите били проектирани с практическа цел – да осигурят защита на населението и армията, а не да служат като резиденции със сложна архитектура и декоративност, характерна за замъците в Западна Европа. Замъците често били не само отбранителни структури, но и символ на рицарството, благородството и аристократичния живот. Те били свързани с културата на турнири, балове и сложни социални ритуали. В православната традиция, която доминира в България, акцентът е поставен върху духовността и общността. Вместо разкошни резиденции като замъци, ресурсите често били насочвани към изграждането на манастири и църкви – духовни и културни центрове на средновековната българска държава. По време на османското управление (края на XIV век до XIX век) строителството на замъци или големи феодални резиденции е било невъзможно, тъй като местното население е било подчинено на чужда власт. Вместо това, османлиите строили крепости за военни цели. Строителството на замъци е до голяма степен свързано с готическата и романската архитектура, характерни за Западна Европа. На Балканите архитектурата е повлияна от византийските традиции, които поставят акцент върху религиозните сгради и укрепления, а не върху светски дворци или замъци. Макар че България няма класически замъци, съществуват крепости и дворци, които служили като центрове на властта. Например, дворците на хълмовете Царевец и Трапезица във Велико Търново били резиденции на българските царе, но те не притежават пищността на западноевропейските замъци. Съвременни туристически атракции като "Замъка в Равадиново" са пример за опити да се въведе тази западна стилистика в България, но те са резултат на съвременно строителство и нямат историческа автентичност. Замъците са по-скоро западноевропейска архитектурна традиция, свързана с феодалната култура и специфични социално-икономически условия. В България историческите обстоятелства, византийското влияние и практическата необходимост от крепости и манастири вместо луксозни аристократични резиденции оформили една различна архитектурна и културна среда.

Тези, които строили крепости, инвестирали в тях, понеже крепостта била отлична защитна стратегия, макар и скъпа. Тези, които искали да превземат, завладеят непревземаемите крепости, също имали стратегия. Знаете ли кои са най-успешните стратегии в българската и в световната история за превземане на непристъпни крепости? Превземането на крепости не е разходка в парка; изисквало е изключителни умения, планиране и иновативност. Историята е пълна с примери за различни стратегии, ползвани както в България, така и в световен мащаб. Някои са се оказали успешни, други – не. Ще разкажем за едни от най-успешните подходи. Българската история познава ползване на изненадващи атаки и предателства. Например, превземането на Средец от хан Крум (809 г.). Българите ползвали елемента на изненада и ефективно управление на информацията, за да принудят византийския гарнизон да се предаде. Превземането на Преслав от Киевския княз Светослав (968 г.) се е случило, като крепостта е завладяна благодарение на бърза атака и мобилност, комбинирани със слабостите на защитниците. Успешна тактика може да бъде изтощителната блокада. Такъв пример е превземането на Плиска от Никифор I Геник (811 г.). Въпреки, че стратегията на византийците включвала пряко нападение, успешното овладяване на града, станало възможно и чрез обсаждане. Някъде прибягвали до подкопаване на крепостните стени. Археологически доказателства и исторически източници показват, че българите често ползвали подкопаване като тактика срещу крепости, където защитата била най-силна. Световната история също „бъка“ от множество интересни примери. Ползване на обсадни машини била една от печелившите тактики. Така например, при превземането на Константинопол от османлиите (1453 г.). Османлиите ползвали масивни оръдия (като легендарното „Оръдие на Урбан“), за да пробият мощните Теодосиеви стени. Провеждана била и психологическа война, при превземането на Масада (73-74 г. сл. Хр.). Римляните изграждат масивна рампа и обграждат крепостта с постоянен натиск, което принуждава обсадените да се откажат. ползване на ресурси срещу защитниците. Пример: Превземането на Алезия от Юлий Цезар (52 г. пр. Хр.). Цезар ползва двойна система от укрепления – срещу крепостта и срещу идващи подкрепления – за да изолира галите и да ги изтощи до капитулация. Подземни тунели. Пример: Превземането на Ерусалим от кръстоносците (1099 г.). Кръстоносците копаят тунели под крепостните стени, за да ги отслабят и разрушат. Блокада и глад. Битката за Ленинград (1941-1944 г.). Въпреки че е от съвременната епоха, дългосрочните обсади остават мощен инструмент за овладяване на стратегически точки. Общи принципи на успешните стратегии, са иновациите в оръжията и тактиките. ползвали се обсадни машини, артилерия или огън (гръцки огън, например). Комбиниране на физически и психологически натиск. Защитниците често капитулират не заради директната атака, а заради загуба на морал и поради демотивация. Превземане чрез измама. Пример е Троянският кон, ползван от гърците срещу Троя. Изолиране на крепостта. Прекъсване на снабдяването с храна и вода. историята показва, че няма „непревземаема“ крепост, ако атакуващите ползвали правилната комбинация от иновации, ресурси и тактически подходи.

Автофериботен терминал    Хотел Ровно    Паметникът на Бдинци    Видински браншов указател

Бойниците, заедно с кулите, са сред най-често срещаните, да не кажем – задължителни – атрибути на всяка една крепост. Те представляват тесни вертикални отвори в стените, предназначени за стрелба с лък, арбалет или огнестрелни оръжия. Често с тясна вертикална цепка отвън и разширение отвътре за по-голяма свобода на движение. Позволявали на защитниците да стрелят безопасно, без да се излагат на опасност. Остават сравнително защитени зад дебелите стени. Основни функции на бойниците, са стрелба по врага. Те дават възможност на защитниците, да обстрелват обсаждащите с минимален риск за себе си; ограничаване на достъпа до крепостта; процепите затрудняват нападателите, като не им позволяват лесно да отвърнат на атаките; тактическо предимство; често бойниците са разположени така, че да покриват ключови входове или подстъпи към крепостта; разнообразие от стрелкови ъгли; някои бойници имат специална форма (например кръстовидни или ключовидни), което позволява ползването на различни оръжия и по-широк обхват на обстрел. Вертикалните процепи са най-често срещаните, ползвани за стрелба с лъкове и арбалети; кръстовидните бойници позволяват стрелба с арбалети или огнестрелни оръжия; ключовидните бойници имат по-широк долен отвор за по-добро прицелване. Крепостните бойници са важен елемент от средновековната военна архитектура и могат да се видят в много български крепости като Царевец, Баба Вида, Асеновата крепост и Червен. Зъбчати корони (мерлони и бойници) са друга особеност, прилагана постоянно в строителството на крепости. Зъбците са редуващи се високи и ниски части по върха на стените. Мерлоните осигурявали прикритие, докато бойниците между тях служели за стрелба. Осигурявали защита за защитниците, докато наблюдават или атакуват врага. Осигуряват на защитниците както прикритие, така и възможност за обстрел на нападателите. Мерлоните предоставят укритие, което предпазва защитниците от вражески стрели, копия, а по-късно, с развитието на технологиите – и от куршуми. Ползвали се за отбранителен обстрел. Бойниците между мерлоните позволяват на защитниците да стрелят с лъкове, арбалети, огнеметни, а по-късно с огнестрелни оръжия. Помагат за контрол на полето на битката. Разположението на бойниците позволява наблюдение и защита на важни точки като портите, стените и подстъпите към крепостта. Освен военна функция, зъбчатите корони често имат и представителен характер, демонстрирайки мощта на владетеля или града. Зъбчатите корони водят началото си от древността и са ползвани още от асирийците, персите, римляните и древните гърци, но в класическия си вид те стават разпространени през Средновековието. В Римската империя крепостите и кастелите често имат зъбчати корони, осигуряващи защита на гарнизоните. Византийците подобряват крепостните стени с по-добре укрепени бойници. Във Високото и Късно Средновековие, в Западна Европа и България зъбчатите корони стават стандартен елемент на крепостите. Примери в България са известни в Царевец (Велико Търново), Баба Вида (Видин), Червен (край Русе), Калиакра. Зъбчатите корони остават важен елемент в крепостното строителство до появата на артилерията, когато високите крепостни стени започват да отстъпват място на по-ниски, но по-дебели укрепления. Вратата с подвижен мост също се приема за задължителен стандарт в изграждането на всяка една крепост. Обикновено се намира над ров и е укрепена с железни решетки. Такива са крепостта Чески Крумлов (Чехия), Кастел Нуово (Италия). Рововете са ако не задължителни, то поне, препоръчителни елементи. Какво представляват те? Дълбок изкоп, често пълен с вода, за допълнителна защита. Такива са например замъкът Бодрум (Турция), Килкени (Ирландия). Донжоните (главна кула), са централната кула, която служи като последно убежище при нападение. Донжони притежават замъкът Лоар (Франция), замъкът Дувър (Англия). Барбаканите, предното укрепление пред главната порта, са, например Варшавският барбакан (Полша), Барбаканът в Краков (Полша). Крепостните галерии и коридори свързват различните части на крепостта и често водят до тайни изходи, като подземните коридори на замъка Малброк (Полша). Каменните сводове и арки осигуряват здравина на конструкцията и придават внушителен вид. Такъв е Алказар в Сеговия (Испания), Крепостта в Родос (Гърция). Всеки от тези елементи е служил на своята отбранителна функция, а някои от тях са се развивали в зависимост от напредъка на обсадните техники.

Вътрешните стени на крепостите са нещо като двоен девичи пояс. Какви са плюсовете и минусите при такова осигуряване на крепостта? Какво показва световната практика? Изграждането на вътрешни стени в крепостите е едно от най-ефективните отбранителни средства в средновековната фортификация. Това, което на шега нарекохме "двоен девичи пояс", е известно като концентрична защита. ползването на две или повече отбранителни линии (стени), които взаимно се допълват. Плюсовете на вътрешните стени са достатъчно убедителни. Те осигуряват многослойна защита. Ако нападателите пробият външната стена, те се сблъскват с още по-здрава вътрешна стена, което затруднява проникването им. Контролира се движението на врага. Пространството между стените може да бъде организирано така, че да принуди нападателите да се движат в неудобни посоки, излагайки ги на обстрел от защитниците. Осигурява се добра възможност за контраатака. Вътрешните укрепления позволяват на защитниците да се оттеглят организирано и да преминат в контранастъпление. Разделят се силите на нападателя. Ако врагът превземе част от крепостта, той все още ще трябва да щурмува следващата линия на защита. Повишена е устойчивостта срещу артилерийски обстрел. В късносредновековния период, когато артилерията става основен обсаден инструмент, вътрешните стени намаляват ефективността на обстрела, понеже разрушаването на външната стена не води до директно превземане. Не може да няма и минуси на вътрешните стени. Един от тях е скъпото строителство. Повече стени, означават повече разходи за материали, труд и поддръжка. Ограничаване на вътрешното пространство. Двойните или тройните стени намаляват площта за жилища, складове и маневриране. По-трудна логистика за защитниците. Трябва да се осигури снабдяване с храна, вода и боеприпаси за всички отбранителни линии. Опасност от вътрешно разделение. Ако нападателите превземат външните стени, защитниците могат да се окажат откъснати един от друг. Какво ни показва световната практика? Вътрешни укрепления са ползвани в много известни крепости по света. Концентричният дизайн на Крак де Шевалие (Сирия). една от най-добре запазените кръстоносни крепости, с мощни външни и вътрешни стени. Крепостта Каркасон (Франция). разполага с двоен защитен пояс, който затруднява обсадите. Лондонската кула (Англия). първоначално едностенна, но по-късно допълнена с външен пояс. Царевец (България). подобно на Баба Вида, има вътрешно укрепено ядро (царския дворец и патриаршията). Баба Вида, като единствената изцяло запазена средновековна крепост в България, е класически пример за укрепление с вътрешна стена. Крепостта има две отбранителни линии: външна крепостна стена с кули и по-масивна вътрешна част. Външният пояс е служил като първа линия на защита, но дори при пробив, вътрешният двор е бил сериозно укрепен, с високи стени и кули за стрелци. Вътрешните помещения и проходи позволяват на защитниците да се придвижват безопасно и да контролират достъпа. Баба Вида никога не е била превзета със сила. всички промени на властта са ставали чрез предаване или дипломатически действия. Това потвърждава, че двойният отбранителен пояс е бил изключително ефективен. Вътрешните стени са мощно отбранително средство, но са сложни и скъпи за изграждане. В исторически план доказано повишават устойчивостта на крепостите, като ги правят почти непревземаеми без дълга и тежка обсада. Баба Вида е перфектен пример за успешното прилагане на този принцип.

Сгради, които са претърпели основен ремонт    Художествена галерия - Видин    Видин - Север    Запуснати сгради, плачещи за основен ремонт от години

Често крепостите са като голямо дърво - колкото клони се разклоняват от него над земята, толкова разклонени корени има под земята. Какви са особеностите на подземната фортификация при изграждането на крепости и в частност - на Баба Вида? Подземната фортификация е ключов, но често пренебрегван аспект от отбранителната архитектура на средновековните крепости. Тя включва тунели, подземни проходи, складове, водоснабдителни системи и капани, които осигуряват стратегически предимства в защита и устойчивост при обсада. Особености на подземната фортификация в крепостите. 1. Тайни проходи за бягство и снабдяване. Много крепости разполагат с тунели, които позволяват защитниците да напускат крепостта незабелязано или да получават подкрепления и провизии по време на обсада. Често тези тунели водят към реки, гъсти гори или укрепени постове извън основната крепост. 2. Подземни складове и каземати. Подземните помещения осигуряват безопасно съхранение на храна, вода, оръжия и боеприпаси. В някои случаи в тези помещения са държани пленници или са служили за подземни казарми. 3. Системи за водоснабдяване. Най-уязвимото място на една крепост при обсада е достъпът до вода. Защитниците често изграждат кладенци или тайни подземни канали, за да поддържат водоснабдяването независимо от обсадата. 4. Капани и отбранителни конструкции. Някои крепости разполагат с подземни галерии, пълни с капани – например подвижни плочи, шахти или дори скрити камери с вряща вода или масло. При дълги обсади защитниците могат да изкопават контрамини, за да унищожат подкопите на врага. Крепостта Баба Вида също има развита подземна система, въпреки че тя не е толкова сложна, колкото при някои по-големи европейски крепости. Има сведения за тайни тунели, свързващи вътрешността на крепостта с река Дунав или с други части на града. Според някои легенди, тези тунели били ползвани за скрито снабдяване по време на обсади или за бягство на владетелите в критични моменти. Освен подземни проходи и тайни изходи, е имало и затворнически килии и каземати. В подземията на Баба Вида има тъмници, които са служили за задържане на пленници. Те са изградени с дебели каменни стени, малки прозорци и здрави железни врати, което прави бягството невъзможно. Подземните помещения били ползвани и като хранилища за зърно, вино, оръжие и муниции; били са складове за провизии и боеприпаси. Тъй като под земята температурата е по-стабилна, това позволява по-дълго съхранение на хранителните запаси. Отбранителни подземни елементи вероятно са съществували. Например, контраминажни галерии, които са се ползвали за подкопаване или обезвреждане на вражески мини по време на обсади. Възможно е част от подземията да били умишлено наводнявани, за да се създадат допълнителни бариери срещу враговете. Подземната фортификация е съществена част от всяка добре укрепена крепост. В Баба Вида тя е ползвана за затворнически килии, складове и вероятно тайни тунели. Макар и по-малко разклонена в сравнение с някои европейски замъци, тази система е осигурявала устойчивост на обсада и допълнителни защитни предимства. В нашия мегасайт сме говорили много за крепостта Баба Вида, но дойде време да поспекулираме и за това - как се е осъществявало медицинското обслужване между стените на крепостта? Имало ли е лазарет за войската, помещения за хора под карантина и т.н.? Няма категорични исторически сведения за съществуването на специализиран лазарет в крепостта Баба Вида, но е много вероятно да е имало помещения за медицински цели, особено като се има предвид военната й функция. Медицинското обслужване в крепостта Баба Вида може да е било подобно на останалите крепости по онова време. Лечебни помещения. В повечето средновековни крепости е съществувало обособено място за грижи към ранените войници, макар и не в съвременния смисъл на болница. Възможно е в Баба Вида да е имало отделни стаи или помещения, предназначени за лекуване на ранените след битки. Лечители и билкари. В крепостта най-вероятно е имало лечители, знахари или дори пътуващи лекари, които са ползвали билки и традиционни методи за лечение на рани и болести. Българските крепости често са разполагали с манастири или църковни килии, където монаси са практикували лечение. Изолация на болните. При епидемии или заразни болести някои крепости са обособявали изолирани помещения или отвеждали болните в отдалечени кули. Възможно е в някоя от кулите на Баба Вида да са се държали заразно болни под карантина. Военна аптека. Било е обичайно крепостите да разполагат с складове с лечебни билки, мехлеми, превръзки и основни медицински инструменти, събирани предварително за спешни случаи. Хигиенни мерки. В средновековните крепости хигиената е била важна за предотвратяване на болести. Баба Вида има добре запазена канализационна система, което подсказва, че в нея са се прилагали известни санитарни мерки. Макар да няма конкретни археологически доказателства за лазарет, логиката на военната организация предполага, че крепостта е разполагала с поне елементарни медицински съоръжения. Ако те били обособени, вероятно са се намирали във вътрешната част на крепостта, където били най-защитени.

Известни са примери на превземане на крепости чрез хитрост. Вероятно най-известен е случаят с Троянския кон. Има ситуации, при които крепости били превземани, заради вътрешно предателство. Какви интересни истории съществуват в крепостите по българските земи? Въпреки че много крепости са устоявали на дълги обсади, някои падат без бой заради предателство или коварен замисъл. Ето няколко интересни примера: Превземането на Велики Преслав (971 г.). Княз Светослав Киевски обсажда столицата на Първото българско царство Велики Преслав през 969 г. След продължителни боеве българският цар Борис II остава фактически васал на Светослав. Две години по-късно византийският император Йоан Цимисхий ползва хитрост – вместо фронтална атака, той предлага съюз срещу Светослав. Византийците влизат в Преслав уж като освободители, но след като разгромяват русите, не напускат крепостта. Така, без мащабна битка, България губи столицата си, а Борис II е пленен и отведен в Константинопол. Предателството при Търново (1393 г.). Един от най-драматичните моменти в българската история е превземането на Търново от османлиите. Според някои източници крепостта пада не само след тежка обсада, но и заради вътрешно предателство. Обсадата продължава около три месеца, а защитата е водена от патриарх Евтимий. Византийски хронисти твърдят, че предател от града тайно е помогнал на османлиите да влязат вътре, като им разкрил слабите места в защитата. След падането на Търново настъпва краят на Второто българско царство. Крепостта Кракра и фалшивата новина (1016 г.). Днес вече има добил гражданственост израз с английски корен – фейк нюз. По време на византийските войни срещу българите (при управлението на цар Самуил), византийският император Василий II обсажда крепостта Перник, защитавана от болярина Кракра. Градът е укрепен отлично и има много вода и провизии. Василий II решава да ползва хитрост – изпраща фалшива вест, че Самуил е убит и че българската армия е разгромена. Кракра обаче не се поддава на лъжата, а напротив – прави контраатака и принуждава византийците да отстъпят. Това е рядък пример за неуспешен опит за превземане чрез хитрост. Легендата за предателството в Баба Вида. Крепостта Баба Вида никога не е била превзета със сила, но според местни легенди османлиите успяват да я превземат чрез предателство. Според една от версиите, местен велможа помага на нашествениците да влязат в крепостта, след като получава подкупи и обещание за висока позиция в османската администрация. Друга версия гласи, че входът е разкрит от пленен български болярин, който е бил измъчван. Макар и да няма категорични доказателства, този разказ е показателен за начина, по който често са падали дори най-здравите крепости – не чрез обсада, а чрез измяна. Превземането на крепости чрез хитрост или предателство, включително и в българските земи, е било често срещана практика и тактика, особено когато обсадите били дълги и скъпоструващи. Българската история е пълна с примери на героична съпротива, но също така и на измами, тактически маневри и предателства, които са променяли хода на събитията.

Информация за Видин    Пазар капия    Стамбол капия    Художествена галерия - Видин

При строителството на крепости основният градивен елемент е камъкът. От него строителите оформяли зидове, колони, кули, арки, стълбища, сводове и много още архитектурни елементи. Крепостите по света имат разнообразни архитектурни елементи в зависимост от историческия период, географското местоположение и военните нужди на съответната епоха. Един от от най-характерните елементи на всяка крепостна стена, това са крепостните зидове (стени). Това е основната защита на крепостта, често подсилена с камък, тухли или землени насипи. Например, Великата китайска стена (Китай), замъкът Каркасон (Франция). Друг елемент са крепостните кули, ползвани за наблюдение и защита; могат да бъдат кръгли или многоъгълни. Кули имат крепостта Тауър в Лондон (Англия), крепостта Баба Вида (България). Бойници (амбразури) на крепостта. Малки отвори в стените за изстрелване на стрели или огнестрелно оръжие. Такива са крепостта Крак де Шевалие (Сирия), замъкът Конуи (Уелс). Какви техники съществуват за обработка на камък за крепостни стени, сводове на мостове и др.? Защо заоблените речни камъни почти не се обработват, а се влагат такива, каквито са? Обработката на камък за строителство е разнообразна и зависи от предназначението на строежа, вида на камъка и естетическите и конструктивните изисквания. Основните техники включват дялани камъни (дялка) - камъкът се оформя ръчно или машинно с длето и чук, за да придобие желаната форма. ползва се при изграждането на крепостни стени, мостове, фасади и важни архитектурни елементи. Примери: обработен варовик, пясъчник, гранит; Грубо дялани камъни (полудялани). Камъните се оформят само от определени страни, като се запазва част от естествения им вид. Подходящи за селски къщи, укрепителни съоръжения, зидове. Камъни с рустикална обработка. Повърхността остава неравна, за да запази автентичния си вид. Често се ползва за декоративни фасади, градински стени. Ронделоване и полиранe. Камъните се обработват, за да станат гладки и с естетически завършен вид. Приложимо при луксозни облицовки, колони, подови настилки. Камъни, подреждани на суха зидария. Без свързващ разтвор, като се разчита на точната форма и тежестта на камъните за стабилност. Прилагано в антични и традиционни строежи. Речни камъни – минимална обработка. Заоблените речни камъни почти не се обработват, понеже те вече имат естествена износена и здрава структура. Обработката им е трудна, понеже са твърди и гладки, което прави дялането сложно. Запазването на естествената форма допринася за автентичен и декоративен ефект. Често се ползвали в зидарии с хоросан, при облицовки на къщи, огради, декоративни елементи. Като цяло, изборът на техника зависи от функционалните и естетическите изисквания на строежа. Камъкът не е пластичен материал и въпреки това, строителите нареждат камъни в най-различни устойчиви форми. Срещат се конусовидни крепостни стени, обли кули, хексагонални и други конструкции. Какви още възможности съществуват? Въпреки че камъкът не е пластичен материал, неговата висока якост на натиск позволява изграждането на различни сложни и устойчиви конструкции. Строителите ползвали геометрията, начина на редене и свързването на камъните, за да създадат стабилни и дълготрайни форми. Освен конусовидни крепостни стени, обли кули и хексагонални конструкции, съществуват и други интересни възможности. Сводове и арки. Позволяват изграждането на мостове, порти, катедрали и акведукти. Разпределят тежестта равномерно, което ги прави устойчиви на натиск. Видове: полуцилиндрични (римски), заострени (готически), лъчеви, сегментни и параболични. Куполи. Самоносещи конструкции, ползвани в храмове, мавзолеи, обществени сгради. Има полусферични (като тези в римската и византийската архитектура), луковични (в руската архитектура), ребрести (готически). Спираловидни и радиални стълбища. Често ползвани в кули и крепости. Централният носещ елемент е здрав каменен стълб или ос, около която се нареждат стъпалата. Зигзагообразни и наклонени стени. Намаляват разрушителния ефект на обстрела и подобряват устойчивостта срещу ерозия. ползвани в крепостите на маите и инките. Терасовидни конструкции. Възприети в планинските райони за укрепване на склонове и земеделски земи. Познати от древността – примери са инките в Мачу Пикчу. Медоносни (пчелна пита) и клетъчни структури. ползвали се за максимално ефективно разпределение на тежестта и устойчивост при минимално количество материал. Срещат се в някои древни и средновековни крепости. Конзолни конструкции. Чрез постепенно изпъкване на камъни се изграждат елементи като еркери, балкони и издадени укрепления. ползвани в някои мостове и сгради. Тези техники показват, че камъкът, макар и неподатлив на огъване, може да бъде ползван в множество устойчиви и иновативни форми чрез правилно подреждане и конструктивни решения. Неведнъж всеки е виждал, че при градежа на крепостни стени, практиката наложила съчетаване на камък и тухли. Какви предимства и какви недостатъци има строителството на строителни елементи - стени, мостове, арки и др. при ползване в строежа на камъни и тухли? Строителството с камъни и тухли е широко ползвано от древността до днес, като всеки от тези материали има своите предимства и недостатъци в изграждането на стени, мостове, арки и други конструктивни елементи. Камъкът има редица предимства. Изключителна здравина и издръжливост – каменните конструкции могат да устоят на времето и природните стихии в продължение на векове. Висока носимоспособност – устойчив на големи натоварвания, което го прави подходящ за мостове, крепостни стени и сводове. Ниска поддръжка – не се нуждае от честа поддръжка или ремонт. Устойчивост на влага, огън и вредители – не гние, не се деформира от вода и не изгаря. Естетика – природната красота на камъка придава монументален и престижен вид на сградите. Но те не са лишени и от редица недостатъци. Голяма тежест – увеличава натоварването върху основите, което изисква здрава носеща конструкция. Трудност при обработка – изисква значителни усилия за рязане, дялка и оформяне. Скъп и трудоемък монтаж – строителството с камък изисква повече време и специализирани умения. Лоша устойчивост на опън – не е подходящ за конструкции, които са подложени на огъване или вибрации. Тухлите от своя страна имат не малко предимства. Лесна обработка и монтаж – тухлите са стандартни по размер и форма, което улеснява зидарията. По-ниско тегло в сравнение с камъка – намалява натоварването върху основите. Добра топлоизолация – задържат топлина и спомагат за енергийна ефективност. Екологичност – направени от естествени материали (глина, пясък), безвредни за околната среда. Модулност и гъвкавост – лесно се комбинират в различни архитектурни стилове. Техни недостатъци са по-ниската здравина в сравнение с камъка – по-малко устойчиви са на механични натоварвания. Чувствителност към влага – ако не са добре защитени, могат да се напукат и разрушат с времето. Неустойчиви на големи натоварвания – неподходящи за масивни конструкции като мостове и големи сводове. Изискват хоросан – за разлика от камъните, които могат да се нареждат на суха зидария, тухлите трябва да се свързват със спойка. В зависимост от конструктивните и естетическите изисквания, тухлите и камъкът могат да се ползвали самостоятелно или в комбинация, като например каменни основи с тухлени стени.

Катедрален храм Свети Димитър - Видин    Телеграф капия    Варна    Велико Търново

Крепостна стена. Щитът около зоната на комфорт за много цивилизации. Камък, тухли, керемиди, хоросан, промазани дървени греди - основният строителен материал за да направиш крепостна стена. Да поговорим за крепостните стени. Крепостните стени по своята природа били отбранителни съоръжения. Какви материали е трябвало да бъдат вложени в тях, за да издържат на упорити физически атаки, опити за запалване и други начини за разрушаване и преодоляване? В различни региони и епохи, крепостните стени били изграждани от разнообразни материали, подбрани така, че да осигуряват максимална устойчивост на физически атаки, огън и други разрушителни средства. Изборът на материали зависи от местната геология, технологията на строителство и ресурсите на съответната култура. Основни материали и тяхната роля били каменните блокове. ползвани са варовик, гранит, базалт, пясъчник и други здрави видове камък. Камъкът е бил основен материал заради своята устойчивост на удари и издръжливост на атмосферни влияния. Труден за разрушаване с обичайните обсадни оръжия (като тарани). Невъзпламеняем. Дълготраен и устойчив на ерозия. Например, стените на "Баба Вида" край Видин са изградени от камък, вероятно добит от близки каменоломни. Друг основен материал била глината и кирпичът. Глината и кирпичът (сушени тухли) са били често ползвани в региони с недостиг на камък, като в Месопотамия или Египет. Това е лесен и евтин материал, но по-малко устойчив на огън и силни удари. Често бил комбиниран с дървени конструкции за подсилване. Дърво е ползвано за вътрешни укрепления, порти, платформи и палисади. То е лесно за обработка и бързо изграждане. Притежава гъвкавост при абсорбиране на удари. Но в същото време е силно податливо на запалване. По-малко трайно е в сравнение с камъка. Печени тухли са ползвани в по-късни периоди, особено в Римската империя и Средновековието. Те са здрави и устойчиви на атмосферни влияния. Добра алтернатива на камъка, в райони с ограничен достъп до кариера. Крепостните зидове са пълни и с варов разтвор и хоросан, които са свързващи материали. Камъните и тухлите, били съединявани с варов разтвор, който е осигурявал допълнителна здравина на конструкцията. Хоросанът притежава висока устойчивост на влага и замръзване. Добре поема напрежението от удари. Метални елементи като железни порти, панти и крепежни елементи са добавяли издръжливост на критични точки в стените на крепостта. Осигурявали са по-голяма устойчивост на портите срещу удари с тарани. Давали са допълнителна защита срещу опити за подпалване. В градежите са ползвани и комбинация от материали. За максимална ефективност, стените често са изграждани от различни слоеве и материали: Външни слоеве от камък за защита. Вътрешни слоеве от по-леки материали, като глина или тухли, за запълване и допълнителна здравина. Как всички тези материали се справяли със заплахите? Камъкът и дебелите стени били основната защита срещу физически атаки - тарани и обсадни оръдия. Невъзпламеняемите материали като камък и печени тухли са осигурявали защита срещу подпалване. Подсилването на стените с ровове и кули е затруднявало нападенията. Крепостните стени били резултат на инженерна прецизност и внимателен подбор на материали, които да осигурят максимална издръжливост срещу всякакви заплахи.

Карта на уеб-проекта bg-tourinfo.com    Сливен    София    Стара планина

Известни са въздушни и подземни атаки срещу крепости в Средновековието. Макар че в Средновековието не е имало авиация, съществували са технологии и тактики, които можем да наречем "въздушни атаки". В същото време, подземните прониквания били добре развити, особено чрез минна война (подкопаване на крепости). Докато директни въздушни атаки в днешния смисъл не били възможни, средновековните обсади ползвали методи за нападение от височина или по въздуха, включително: Катапулти и требучети. Големите обсадни машини, като катапулти, требучети и балисти, могат да се считат за първите "въздушни оръжия". Те хвърляли огнени гюлета, гнили трупове за зараза, камъни или варели с масло. Понякога били ползвани глинени съдове, пълни с горяща смола, които се разбивали върху защитниците. Горящи хвърчила и примитивни бомбардировки. В Китай и Близкия изток понякога ползвали хартиени или платнени хвърчила с горящи факли, които пускали върху дървени сгради в крепостта. В някои случаи ползвали гълъби или соколи с привързани огнени предмети, за да предизвикат пожари. Обсадни кули. Тези мобилни дървени конструкции позволявали на нападателите да атакуват отгоре. Често били по-високи от крепостните стени и позволявали на войниците да стрелят или хвърлят огън върху защитниците. Подземни атаки срещу крепости. Подземната война била широко ползвана, като целта била или да се проникне вътре в крепостта, или да се сринат стените отвътре. Минна война (подкопаване на стени). Нападателите копаели тунели под крепостните стени, пълнели ги с горими материали (дърва, мазнини) и ги запалвали. Това карало основите на стените да се рушат поради високата температура и натрупаните пукнатини. Един от най-известните примери е превземането на Йерусалим през 1099 г. от кръстоносците, които ползвали минни тунели. Контрамини (защита срещу подкопаване). Защитниците често копаели контратунели, за да посрещнат миньорите на врага. В такива подземни битки войниците се биели с кинжали и чукове в тесни и тъмни проходи. Тайни подземни проходи (за бягство и контраатака). Някои крепости разполагали с тайни изходи, водещи извън стените, за да могат защитниците да се измъкнат или да ударят врага в гръб. Например Царевец във Велико Търново вероятно е имал такива изходи, свързани с река Янтра. Макар че не е имало самолети или балони в Средновековието, "въздушни атаки" били осъществявани с катапулти, хвърчила и обсадни кули. В същото време, подземните атаки били сериозен метод за пробив на крепости, ползвайки подкопаване, контрамини и тайни тунели. Тези тактики показват, че средновековната военна наука е била изключително иновативна, дори и без модерни технологии.

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Родопи    Русе    Седемте Рилски езера    Еврейската синагога

Частниците погребаха България    Рациария    Червена гордост    Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи    Рилски езера