Катедрален храм "Свети Димитър" - град Видин

Градове в България    Центрофуга    Българският имплантологичен портал    Екип от млади зъболекари    Дентален център в град Видин

    www.ralev-dental.com    www.ralev-dental.bg    Центрофуга    www.bg-tourinfo.com    www.investor-bg.com    www.dentalimplants.bg    www.bg-dentist.eu

www.omegadentagroup.com    www.bg-dentist.com    www.bg-dentist.net    www.ralev-dental.eu    www.ralev-dental.net    www.ralev.biz

    Православният храм "Св. Димитър" в гр. Видин е втората по големина източноправославна църква в България след храм - паметник "Александър Невски" в София. Църквата е едно произведение на архитектурата, което си заслужава да се види от всеки българин. Построена е по кръстокуполен план с три надлъжни и един напречен кораб, върху който се изгражда богата многообемна композиция. Централният купол се носи от четири свободно стоящи подпори и е подчертан в обемно-пространствения облик. Вътрешните пространства са внушителни. Височината на централния купол е 33 метра. Постигнат е богат и пищен образ. В наши дни катедралният храм "Свети Димитър" е паметник на културата от национален мащаб.

    Хриситянската църква определено е била от голямо значение за съхраняването на българския народ през вековете и за формирането на неговата национална идентичност. Особено по времето на турското робство (или оманското присъствие?!) църквите са били единственото място, където българинът се е чувствал донякъде защитен. Преди турското робство, по времето на Иван Срацимир, в град Видин е съществувала църквата "Света Богородица", която се е намирала вътре в тогавашната крепост. Вероятно са съществували и други християнски храмове, но за тях липсват исторически сведения. В някои хроники се срещат и разкази за църквата "Свети Пантелеймон", която не била разрушена по милостта на поробителя и била оставена за да обслужва религиозните нужди на местното население. Постепенно двете църкви се оказали недостатъчни за нарастващото по брой население.  След 1718 г. Видин се превърнал в граничен град на Османската империя. За него започнал да действа граничният закон - българското население нямало право да живее в укрепения район на града (Калето). Българите, които имали домове и дюкяни в него, трябвало да ги продадат и да пoстроят нови жилища (които да не са от камък) на определено разстояние от укрепленията. Портите на Калето били затворени от 6 часа вечер до 7 часа сутрин и поради това църквите “Света Петка” и “Свети Панталеймон” на практика не можели да се използват от българите по време на най-големите християнски празници - Коледа и Великден. Влашкият деспот Иван Бесараб ходатайствал пред турските власти (а най-вероятно е подпомогнал нещата и с парични средства) и издействал построяването на нова църква - "Св. Параскева", която за съжаление също била вътре в крепостта. Поради това скоро се наложило да започне строежът на още една нова църква, вече извън Калето, което станало към края на XVII век. Църквата получила името на солунския великомъченик Димитрий и скоро станала средище на културния живот на българите във Видин; станала и митрополитска църква. До момента няма открита информация за това как е получено разрешение за строежа на новата църква от турските власти. Вероятно гръцките митрополити са се намесили и са използвали влиянието си, за да издействат разрешението; възможно е и външен покровител с връзки в Цариград да е оказал съдействие. На Балканския полуостров връзките винаги са били от значение независимо с какво се занимава човек.

    След доста усилия, труд и жертви, храмът бил изграден. Това станало към края на XVII век и било събитие за целия Видински край. По това време църквата е била построена предимно от дървен материал - така тя е просъществувала около 240 години. На 6 декември 1868 година тук за първи път се е провела църковна служба от български архиерей на български език. Тогава храмът става катедра на видинския митрополит Антим, който след две години е избран за български екзарх. Друго важно събитие е отслужването на тържествен молебен по случай Освобождението на България. През 1889 година старата църква е била срутена поради лошото състояние на сградата.

    Първото голямо църковно събрание е проведено в новата църква на 09.06.1884, още преди да бъде срутена старата църква. То се е провело под председателството на Антим Видински. За секретари били назначени Найчо Цанов и Алекси Филипов. Поради напредналата си възраст митрополит Антим бързо се оттеглил и посочил за свой заместник архимандрит Григорий. На събранието освен духовници са присъствали и много граждани, кметът на Видин Д.К. Златарев, окръжният управител Н. Славков и други. Църковните дела определено са били обект на засилен обществен интерес през онези времена. Като делови хора участниците в събранието бързо установили износването на дървената носеща конструкция и решили, че храмът трябва да бъде съборен и построен отново. Това обяснява някои противоречия - църквата е с много големи размери, а по време на турското робство да се построи нещо такова е било противозаконно. Всички църкви не можело да бъдат по-високи от турчин на кон, поради което много често ги вкопавали на няколко метра под земята.

    За членове на комисията били избрани:

  1. Градският кмет Д. К. Златарев

  2. От Абаджийския еснаф - Никола Димитров

  3. От Брашовианския - хаджи Петко Петков

  4. От Бакалския - Христо Теодосиев

  5. От Бояджийския - Мито Велев

  6. От Обущарския - Ефто Николов

  7. От Кожухарския - Пенчо Бойов

  8. От Златарския - Христо Цоков

  9. От Кръчмарския - Йоцо Николов. Кръчмарският еснаф е бил много важна съсловна организация, ключова за икономиката на град Видин

  10. От Терзийския - Пунчо Петров

  11. От Касабския - Петър Гергов

  12. От Дюлгерския - В. Димитров

  13. От Котларския - П. Лазаров

  14. От Хлебарския - Траян Сърбинов

    Комисията била временна, след това била избрана нова комисия, вече за постоянно. По предложение на митрополит Антим първият камък на новия строеж трябвало да бъде положен на първата неделя от Великия пост. Това станало на 10 февруари 1885 година - тържествено е положен основният камък на новия храм. Това станало въпреки липсата на архитектурен план и било повече поемане на ангажимент за строежа на нова църква. Тържествата на този ден били големи и със сериозна организация - дошли множество хора от околните села, имало дълга народна трапеза... На същия ден се взело решение храмът да бъде с три престола - централен в чест на Св. Димитър, южен в чест на Св. Георги и северен в чест на Св. Иван Рилски. Скоро след това временната комисия извършила и необходимите предпроектни проучвания - събрали информация за това колко ще струва строежът на новата сграда и кой еснаф какви средства е склонен да отпусне за начинанието. На общо събрание на пълномощници от всички еснафи комисията докладвала за събраната информация и се взело решение за започване на строителни работи. След това комисията се саморазпуснала и бил избран нов комитет в следния състав:

  1. От Абаджийския еснаф - Камен Лазаров

  2. От Брашовианския - хаджи Петко Петков

  3. От Бакалския - Христо Теодосиев

  4. От Бояджийския - Цеко Ванчов

  5. От Кожухарския - Пенчо Бойов

  6. От Златарския - Никола Маринов

  7. От Кръчмарския - Йоцо Николов

  8. От Терзийския - Пунчо Петров

  9. От Касабския - Петър Грузелски

  10. От Хлебарския - Траян Сърбинов

  11. От Чехларския - Митраки Георгиев

  12. От Земеделския - Вачо Стефанов

  13. Членът на Окръжния съд Коста Хаджи Ангелов бил избран за правителствен комисар

  14. Протосингелът архимандрит Григорий бил избран пък за представител на митрополията

  15. Адвокат Александър Филипов бил избран за секретар на строителния комитет

  16. За касиери били назначени Цеко Венчев и Хаджи Петко Петков

    След това комитетът пристъпил към изработване на план и събиране на средства за изграждане на църквата. Планът на храма е изработен от арх. Бахнани, но дълго време не можело да се започне строежът поради различни обстоятелства. Същата година например започнала Сръбско - българската война, която не траяла дълго, но разбунила обществото и довела до много промени в социалния живот на Видин. Починал архимандрит Григорий, а скоро след това - и митрополит Антим. Комитетът бил многолюден и поради това неработоспособен - събирали се трудно, бавно вземали решение и поради това на 16 април 1889 година комитетът дружно подал оставка. Избрана била нова строителна комисия в намален състав: иконом и председател И. П. Игнатов, членове Иван Попов, Въло Гергов, Никола Първутов, Герго Николов, Петко Цоков, Киро Игнатов и Никола Иванов. Тази комисия веднага започнала действия и на 07.05.1889 година взела решение старият храм да бъде съборен. През месец юни същата година започнали изкопните работи по новия храм - основите достигнали до дълбочина от 3.5 метра. Със специално пригодена за целта машина на дъното на изкопа били набити дъбови дървета (пилоти) на голяма гъстота с цел подсилване на почвата под основите. Върху пилотите бил излят бетон върху цялата основна площ - както се вижда, използвали са доста модерни за времето си строителни технологии. Докарани били стари надгробни кръстове и дялани камъни от Ружини гробища и Гази баир, които били използвани за подсилване на основите. Строежът продължил единадесет години - приемлив срок за такава огромна по онова време сграда. В края на 1889 година изтича мандатът на надзорния съвет и е избрана нова комисия в следния състав: Цеко Иванов, Митраки Тодоров, Ванко Джонов, Харалампи Цанов, Йото Кънчов и Георги Георгиев. Тя работила известно време под председателството на митрополит Кирил - бивш Скопски митрополит, преместен на служба във Видин. Постоянно били дарявани нови средства за строежа на храма. Особено щедри дарители са свещеник Аврам Димитров, хаджи Ценко Кънчев, Венко Джонов, Митко Чукурски, Евдоким Каменов, Пенчо Стоянов, Тома Лозанов, Петко Панов, Илия Маринов, Панто Генов, Петър Дамянов, Димитър Генчев, Иван Наков... Имало интересни случки, показателни за морала и начина на мислене на хората от онова време. Един неделен ден например след църковната служба строителната комисия и настоятелството се събрали в сградата на митрополията на заседание. Малко след началото му в стаята влязла старата хаджи Софица Цекова и казала: "Приживе мъжът ми даде своята лепта за новия храм. Ето ви сега и моя дар." Жената подала на членовете на комисията малка кесия, чието съдържание се оказало в размер на 100 златни наполеона. Това била доста сериозна сума - с нея можел да се закупи средно голям недвижим имот с добра локация и в добро състояние. Настоятелството решило с тези пари да се купи мрамор за трите врати на катедралата - бедна ни е фантазията какво би се случило с парично дарение от такъв размер в наши дни... Ще стане обект на такива злоупотреби, с които ще се прочуем от Лисабон до Истанбул и от Палермо до о. Шпицберген :-).

    В крайна сметка храмът бил построен, покрит и измазан. Вече можело да се извършват богослужения в него. За това било необходимо обаче да има налични все пак някакви икони. Не било възможно да се изготви изящно темпло, липсвали и средства за худижествена живопис. Тогава бил импровизиран един иконостас, на който били поставени старите икони, а на 26 октомври 1890 в деня на храмовия празник е бил положен св. Антимис и отслужена първа литургия. Вътрешното довършване и изографисване било отложено за по-добри времена. Храмът остава на това положение до 1914 година; въпреки това обаче в него се отслужват редовно богослужения. На 16.11.1914 година в длъжност встъпва видинският митрополит Неофит - една доста известна личност в онези времена, допринесла много за развитието на социалния живот в град Видин. Още в първата си реч митрополит Неофит обещава, че ще съдейства за дострояването и благоустройството на всички православни храмове в града. През март 1915 година той свиква общо събрание в училището "Антим I" - поканени били всички видни граждани, които били призовани да съдействат за довършване на катедралата. Избрани били две комисии - едната под председателството на самия митрополит. Тази комисии се заела да проучи възможностите да се изработят темпло и свещени икони в Русия. Другата комисия била с председател Хр. Рожич и проучвала варианта изработката да се извърши във Виена или Чехия. Скоро обаче избухнала Първата Световна война и бързо се стигнало до провал на всякакви инициативи за строеж; започнали национални катастрофи, глад и бунтове и на никого не му било до строеж на църкви. Едва през есента на 1923 година църковното настоятелство сключило договор с Филип Филипов - художник - резбар в София, който по предварително одобрен проект изработил темпло. В течение на две години Филип Филипов е изработил темплото от липово дърво - тънка резба с архиерейски трон и амвон.

    Едновременно с това е проведен конкурс за изработка на иконна и стенна живопис в храма. Конкурсът е спечелен от художника Господин Желязков от София. На 25.06.1924 година настоятелството сключва договор с него; също за период от две години той изографисва целия храм. Художникът е подпомогнат от проф. Ст. Иванов и проф. Н. Маринов от Софийската художествена академия, както и от художника Илия Пефев, декоратора Георги Алексиев и надзорника по живописта Тодор Ганчев. През месец юли 1926 година църковното настоятелство констатира че цялата работа по вътрешната украса на храма е привършена; на 21.07.1926 година е проведено заседание, на което се решава тържественото освещаване да се проведе на 3 и 4 октомври същата година. Двата дни са обявени за специални празници за целия град Видин.

    www.ralev-dental.com    www.ralev-dental.bg    www.bg-tourinfo.com    www.investor-bg.com    www.dentalimplants.bg    www.bg-dentist.eu

www.omegadentagroup.com    www.bg-dentist.com    www.bg-dentist.net    www.ralev-dental.eu    www.ralev-dental.net    www.ralev.biz

    В катедрален храм "Свети Димитър" - град Видин - са служили доста свещеници. Всички те са положили доста усилия за развитието на храма (а и на Българската Православна Църква изобщо), поради което ние публикуваме имената им и информацията, която успяхме да открием за тях:

  1. Свещеноиконом Иван Игнатов - служил в храма от 1891 до 1912 г. - общо 21 години

  2. Свещеноиконом Георги поп Николов - роден 1862 година, образование средно богословие, ръкоположен за свещеник на 29.04.1887 година, служил в храма от 1891 до 1927 година - общо 36 години

  3. Свещеник Христо Йонов - служил в храма от 1891 до 1896 година, общо 5 години

  4. Свещеник Аврам Димитров - от 1891 до 1906 година, общо 15 години

  5. Свещеник Васил Събнов - от 1891 до 1900 година, общо 9 години

  6. Свещеник Филип Флоров - от 1891 до 1914 година, общо 23 години

  7. Свещеник Христо Станков - от 1892 до 1894 година, общо 2 години

  8. Свещеник Младен Филипов - от 1893 до 1894 година, общо 1 година

  9. Свещеноиконом Станко поп Николов - роден 1867 година, средно образование, ръкоположен за свещеник на 02.02.1897 година, служил в храма от 1904 до 1944 година - общо 40 години

  10. Велко Попов - служил в храма от 1906 до 1921 година - общо 15 години

  11. Свещеник Васил Караджов - служил в храма от 1908 до 1915 година - общо 7 години

  12. Свещеник Костадин Димитров - служил в храма от 1911 до 1922 година - общо 11 години

  13. Свещеноиконом Петко Коцев - роден 1888 година, образование - Богословско училище в Цариград. Ръкоположен за свещеник на 27.07.1914 година, служил в храма от 1922 до 1928 година, общо 6 години

  14. Протойерей Николай Владимирски - роден 1872 година, образование средно богословско. Ръкоположен за свещеник на 06.07.1983, служил в храма от 1922 до 1928, общо 6 години

  15. Свещеник Николай Николов - служил в храма от 1929 до 1937, общо 8 години

  16. Свещеник Борис Петров - служил в храма от 1931 до 1934 година, общо 4 години

  17. Ставрофорен иконом Димитър Туцов - завършил Софийска Духовна семинария и Духовна академия в София. Ръкоположен през 1936 от Видинския митрополит Неофит. Служил в храма от 1937 до 1980 година - общо 43 години

  18. Свещеник Николас Куколев - служил в храма от 1938 до 1942, общо 4 години

  19. Ставрофорен иконом Захари Живянов - роден 1907 година в с. Големаново - Кулска Духовна околия. Образование - Духовна академия в гр. София. Ръкоположен за свещеник през 1940 година от Видинския митрополит Неофит. Най-дългогодишно служение в храма - 52 години

  20. Ставрофорен оконом Борислав Кръстев, роден в с. Гъмзово, Видинско, в свещеническо семейство. Завършил Софийска Духовна семинария и Духовна академия - гр. София. През 1940 година е ръкоположен за свещеник от Пловдивския митрополит Кирил. От 1942 служи в храм "Св. Димитър" - Видин. На 07.08.1951 година е арестуван от т. нар. Народен съд и е осъден на смърт като изменник на Родината. Престоява по лагери около 10 години и на 11.05.1961 е освободен от затвора и отново е възстановен на енорийска служба в храма. Поради дългия му престой в затвори зрението му отслабва и на 07.02.1973 ослепява напълно. Умира на 02.05.1986 година, служил в храма 30 години

  21. Свещеник Иван Марков - служил в храма от 1946 до 1952 година, общо 6 години

  22. Ставрофорен иконом Кирил Пецовски - роден през 1908 година в с. Бойница, Куловска Духовна околия. Завършил Богословския факултет в град София. ъкоположен за свещеник през 1936 година от видинския митрополит Неофит в родното му село Бойница. От 1951 година служи в храм "Свети Димитър", като същевременно и много години е бил председател на храма. Починал на 30.09.1982, служил в храма от 1951 до 1982 - общо 31 години

  23. Свещеноиконом Христофор Станев - роден на 23.05.1930 в град Видин. Израстнал в свещеническо семейство, завършил Софийска Духовна семинария в София през 1949 година и  Духовна академия в София през 1954 година. Ръкоположен за свещеник през 1977 година от видинския митрополит Филарет. Служил в храма "Свети Димитър" от 01.07.1980 до 04.01.1984 и от 1996 до 1997 година. Бил е председател на храма от 01.07.1980 до 01.01.1981. Бил е секретар на Видинската митрополия и изпълняващ длъжността протосингел на Видинската митрополия

  24. Протойерей Славчо Георгиев Борисов - завършил Духовна академия в град София през 1979 година. Ръкоположен за дякон на 15.08.1981 година и за свещеник на 02.10.1981 от видинския митрополит Филарет. Бил е председател на храма от 02.09.1982 до 21.06.1990 и от 01.02.1992 до 06.08.1994

  25. Свещеноиконом Емил Димитров Димитров - роден на 05.06.1952, завършил Духовна академия в град София. Ръкоположен за дякон на 11.04.1981 година и за свещеник на 26.12.1981 от видинския митрополит Филарет. лужи в храма "Свети Димитър" от 1984 година. Избиран няколкократно за епархийски свещеник. Изпълнява длъжността надзорник и протосингел на Видинската митрополия. Председател на храм "Свети Димитър" от 01.02.1997 година

  26. Протойерей Перо Николов Стоянов - роден на 18.06.1944 година в село Лагошевци (Видинска област). Ръкоположен за свещеник на 14.03.1976 от видинския митрополит Филарет. Служи в храм "Свети Димитър" от 01.09.1989, бил е председател на храма от 06.08.1994 до 01.02.1997

  27. Протойерей Ванко Кирилов Ванков - завършил Духовна академия в град София през 1979 година. Ръкоположен за свещеник на 01.11.1985, служил в храма от 01.02.1992 до 01.08.1996. Бил духовен надзорник и изпълняващ длъжността протосингел на Видинската митрополия

  28. Протойерей Георги поп Томов Николов - роден на 19.02.1938, израстнал в свещеническо семейство. Завършил Духовна академия в град София през 1959 година. Ръкоположен за свещеник на 23.05.1974 от Видинския митрополит Филарет. Служил в храма и изпълнявал длъжността негов председател от 15.01.1991 до 01.02.1992

  29. Протойерей Методи Борисов Ванков - роден на 20.07.1952 в с. Бяла Рада - Видинска област. Завършил Духовна академия в град София през 1989 година. Ръкоположен за дякон на 06.12.1986 година от Видинския митрополит Филарет. Служи в храма от 05.09.1997 година

    На снимките по-долу са показани някои икони от храма, които успяхме да снимаме с известни трудности. Не беше използвана светкавица, тъй като нейната светлина поврежда багрилата на иконите и след стотина снимки идните поколения вече няма да виждат това, което виждаме ние сега. Ако се спазват някои основни принципи във фотографията, няма причина да се забранява снимането в църкви и манастири, както е на повечето места в България.