Купол сред дърветата
Купол сред дърветата
Вижте и научете за още интересни обекти:
Религиозните сгради - църкви, джамии, храмове, са едни от най-внушителните съоръжения, правени от хората през изминалите хилядолетия. Религиозните сгради възникват с развитието на религиозните вярвания и практики. Те са не само духовни центрове, но и символи на власт и културна идентичност в различни общества. Религиозните сгради обикновено са изключително важни и за архитектурата на всяка цивилизация, често комбинирайки духовни и социални функции. Древни религиозни сгради са възникнали още в Месопотамия и Египет (~3000 – 500 г. пр.н.е.) – Зикурати в Месопотамия, храмове в Египет (например храмът в Карнак). Има множество гръцки и римски храмове (~500 г. пр.н.е. – 476 г.) – Партенон в Атина, Пантеон в Рим, храмове на богове като Зевс и Аполон. В древна Индия и Китай – храмове като храмът в Аджанта и храмът в Шаолин. Светът познава редица събори и светилища на древните цивилизации – християнски базилики, римски храмове, индуистки и будистки храмове. Средновековните религиозни сгради са християнски църкви и катедрали (V – XV век). Това са романски и готически стилове, например Нотр Дам в Париж, катедралата в Кентърбъри.
Арбанаси Крепостта Баба Вида Батак
Множество мюсюлмански джамии стават притегателни центрове за вярващи - (VII век и по-късно) – Джамията в Кайро, Султан Ахмед джамия в Истанбул. Будистки и индуистки храмове (X – XIII век) – храмове в Анкгор Ват (Кампучия), храмове в Бали. Ренесансови и барокови религиозни сгради са бароковите църкви (XVI – XVIII век) – църквата „Св. Петър“ в Рим, катедралата в Мюнхен. Има и някои некороновани, но икони на религиозната архитектура – църкви в стил Ренесанс (например базиликата в Сан Пиетро). Днес общности изграждат съвременни религиозни сгради. Като примери за модерни храмове и църкви (XX – XXI век) са Лутеранската църква в Берлин, храма Ла Саграда Фамилия в Барселона (Гауди); джамии и светилища – Джамията „Шейх Зайд“ в Абу Даби, нови храмове в Япония и Южна Корея. Тенденциите сочат строителство на мултифункционални религиозни центрове. Те представляват комбинирани пространства за религиозни и социални дейности. Част от тях са екологични храмове и сгради – устойчиви и енергийно ефективни религиозни сгради. В последните години се утвърждава и т.нар. Смарт религия – виртуални молитвени и медитационни пространства за глобализирани общности.
Религиозното строителство е сред най-значимата строителна дейност в човешката история. Прагматично погледнато, строителството на религиозни храмове и обекти, е доста сериозна материална инвестиция в активи, които имат много загадъчен начин и период на изплащане, за разлика от другите строителни дейности. Не е ли така? Религиозното строителство има уникална икономическа логика, която го отличава от другите типове строителни дейности. Докато повечето сгради (жилищни, търговски, индустриални) са изградени с ясна икономическа възвръщаемост – било то чрез наем, продажба или производство – храмовете и другите религиозни структури функционират в по-абстрактна сфера. Особености на религиозното строителство. То има дългосрочен „инвестиционен хоризонт“. Храмовете често се изграждат с идеята да съществуват векове наред, без ясни краткосрочни или дори средносрочни финансови ползи. Нематериална възвръщаемост. Те осигуряват духовни, културни и социални ползи, които не могат да бъдат измерени в класически икономически термини. Дарения и обществена мобилизация. Много от тези проекти разчитат на дарения, доброволен труд и дори държавно финансиране, което ги прави частично освободени от стандартните пазарни механизми. Привличане на хора и икономически ефект. Големите храмове и религиозни комплекси (като Ватикана, Мека, Йерусалим или Рилският манастир) генерират значителен икономически ефект чрез поклонници, туристи и свързаната инфраструктура. Въпреки че няма типична финансова възвръщаемост, религиозните сгради често стават емблеми на регионите си и създават културен капитал, който поддържа цели икономически сектори – туризъм, търговия, занаятчийство и др. В този смисъл, може би начинът, по който те се „изплащат“, е по-скоро индиректен и дългосрочен, но не по-малко значим.
Байкушевата мура информация за Башлийски езера Батак
Историята на османското владичество в българските земи показва, че дори властниците на държави с антагонистична религия не унищожават напълно, а дори допускат строителството на храмове на хората с друга религиозна обвързаност. Защо съществува определен респект към религиозните сгради, докато градове и крепости са били унищожавани по начин, по който "камък върху камък" не е оставал? Това е един много интересен въпрос, който разкрива сложните отношения между религията, властта и войната. Въпреки разрушителния характер на много завоевания, религиозните сгради често са били пощадени или преизползвани, докато градове и крепости са били напълно унищожавани. Причините за този феномен са няколко. Религиозните сгради притежават сакрален характер. Религиозните постройки, независимо от вероизповеданието, са били разглеждани като „свещени“ не само от местното население, но и от самите завоеватели. Дори османските турци, които бяха мюсюлмани, често демонстрираха респект към храмове на другите религии, защото ислямската традиция признава „Народите на Книгата“ (християни и евреи) като носители на божествено откровение. Това прави техните храмове по-ценни и по-защитени в сравнение със светските или военните постройки. Има и логиката на политическата целесъобразност. Османците са били прагматични владетели. Разрешаването на християнските общности да запазят своите църкви, макар и с ограничения, е било начин за поддържане на социалния мир и контрол. Ако напълно унищожат религиозната инфраструктура, съпротивата срещу тях би била много по-силна.
Османската власт често използва съществуващите християнски храмове, като ги превръща в джамии (пример – „Света София“ в Константинопол), което намалява нуждата от ново строителство и символизира господството на исляма. Все пак, кое прави да има такава разлика в отношението между военни и религиозни сгради? Градовете и крепостите са символи на военна власт и политически контрол. Унищожаването им гарантира, че предишният режим няма да може да се възстанови. Религиозните сгради обаче не винаги са възприемани като „вражески институции“. Те могат да бъдат инструмент за влияние и начин за демонстрация на толерантност, което укрепва легитимността на завоевателите. Икономическият фактор. Църквите и манастирите често са били богати институции, които играят важна роля в местната икономика. Те притежават земи, водят търговия, организират занаяти и дори отпускат заеми. Унищожаването им би означавало загуба на икономически ресурси, което не винаги е било изгодно за новите управници. Религиозната политика на Османската империя е била добре обмислена. Османската империя е имала специфична система за управление на немюсюлманите, наречена милетска система. Според нея християнските и еврейските общности имали автономия в управлението на своите религиозни дела. Разрушаването на всички църкви би било в противоречие с тази политика. Докато крепостите и градовете са унищожавани заради своята стратегическа и политическа роля, религиозните сгради са били възприемани по различен начин – като символи на духовност, а не на държавна власт. Това обяснява защо, въпреки жестокостта на войните, храмовете често са оцелявали, било чрез запазване, било чрез адаптиране към новите господари.
Маршът на Бдинци Бдинският пехотен полк Белоградчик
По конституция в България църквата е отделена от държавата. Не съм чувал в религиозни храмове в България да е влизала полиция, НАП, НОИ и пр. институции на държавата. Никой реално не знае какво става зад църковните стени. Не е ли това "държава в държавата", каквато реално е Ватикана в Рим? Наистина, в България (и в много други държави) църквата има значителна автономия, но ситуацията не е напълно идентична с тази на Ватикана. Нека разгледаме няколко аспекта, за да видим доколко можем да говорим за „държава в държавата“. Разделението между църква и държава. Според Конституцията на България (чл. 13), религиозните институции са отделени от държавата. Това означава, че те не се подчиняват пряко на държавните органи в своите вътрешни дела, но не са напълно независими. Те все пак функционират в рамките на законите на страната. Имат ли пълен имунитет религиозните институции? Формално, не. Макар че рядко се случва, полицията, НАП, ДАНС или други органи могат да влязат в църковни сгради, ако има законово основание – например разследване на финансови злоупотреби или криминални дейности. В България е имало случаи на разследвания срещу свещеници за финансови нарушения. През 2010-те години имаше проверки от НАП за данъчно облагане на свещениците. В други държави (например Франция) са извършвани полицейски акции в манастири, когато има подозрения за криминална дейност. Но на практика държавата избягва да се намесва директно в църковните дела, тъй като това би предизвикало обществено напрежение. Църквата като „паралелна институция“. В някои отношения Българската православна църква (БПЦ) действително има особен статут. Тя събира средства чрез дарения, без особен контрол върху приходите. Има собствени структури за управление, които не се подчиняват на държавата. Води паралелна образователна и социална дейност чрез религиозни училища и благотворителност. Притежава значителни имоти, някои от които с неясен статут. Разликата с Ватикана. Все пак БПЦ не е напълно независима, както Ватикана, защото няма териториален суверенитет. Държавата има определен контрол (напр. чрез Закона за вероизповеданията). Ватикана има дипломатически отношения и статут на суверенна държава, докато БПЦ е просто религиозна институция. Макар че църквата в България има значителна автономия и определена „неприкосновеност“, тя не е напълно независима държава в държавата. Разликата е, че Ватикана има реален политически суверенитет, докато БПЦ функционира в рамките на българското законодателство – въпреки че държавните институции рядко упражняват контрол върху нея. Куче влачи самолет?
Връх Безбог Черно море Бъндеришки езера
Бургас Снимки от Бургас Градове в България
Облаци Мемориал на жертвите на комунизма Кръстатата казарма
Батак България www.dentalimplants.bg www.bg-tourinfo.com www.ralev-dental.bg Язовир Калин Пловдив Градове в България Арбанаси
Байкушевата мура Планини в БългарияРила Рилски езера Седемте Рилски езера Отовишки връх Открит синус лифтинг Избелване на зъби Япония
Язовир Карагьол връх Калин Мальовица Пирин Връх Вихрен Мусала Пирин Язовирите в България Черно море Ендодонтия Кариес
Родопи Витоша Стара планина Закрит синус лифтинг Подпочвени води Зъб Зъбни импланти Сливен
Лицево-челюстна хирургия Виж България Църкви и манастири Артикулатор и лицева дъга Зъболекар в Пловдив Зъболекари в България Dental tourism
Орална хирургия Лекцията на д-р Хоо
Имедиатно имплантиране Рискове в имплантологията Размерът е от значение - имплантатни размери Зъболекар Конична връзка
Българският имплантологичен справочник Рила информация за Башлийски езера
www.bg-tourinfo.info Зъбни импланти www.bg-tourinfo.net Дентални импланти Травми на зъбите www.bg-tourinfo.eu
Цикатризиращи винтове Сулкусформери Биологична връзка Вътрекостни импланти
Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД
На точното място сте
Винаги с крачка напред
Контакт с екипа на Ралев Дентал АД Онлайн магазин за дентални материали Подробна информация за Пирин планина Базални импланти - какво представляват Българският имплантологичен справочник Байкушевата мура Сравнение на имплантатните системи Зъболекар в Пловдив Базални импланти - информация Онлайн магазин за дентални материали Връх Безбог Езера в Пирин Връх Вихрен Научете повече - базални импланти Подробна информация за Пирин планина Българският имплантологичен справочник Рила информация за Башлийски езера Базални импланти Зъболекар в Пловдив Пародонтология Базални импланти Зъболекар в Пловдив
Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.