Куполи на катедрала

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Когато говорим за Създателя, не се сещаме да говорим за Потребителя (потребителите) на създаденото от Създателя. Религиите поставят на пиедестал Създателя и често се презентират като негови представители, адвокати или данъчни агенти. За останалите хора е отредена ролята на вечни потребители на благата, предоставени от Създателя. Има ли резон в един такъв начин на мислене? Може да изглежда провокативна гледна точка, но е мислима. Традиционно религиите поставят фокус върху Създателя като източник на всичко съществуващо и предлагат модели за връзката между него и хората. В този контекст човек често е разглеждан като потребител на дадените му блага – било то материални, духовни или морални. Но може ли човек да бъде не само потребител, а и ко-създател? В някои философии и религиозни традиции човекът не е просто пасивен получател, а активен участник в творческия процес – чрез своя разум, труд и култура. Например, в християнската идея за „подобие на Бога“ се съдържа потенциал за съзидателност. В източните философии също има концепции, в които човек не просто получава, а съучаства в поддържането и хармонизирането на вселената. Друг аспект е въпросът за властта и институционализацията на религиите. В исторически план религиозните институции често са действали като посредници между човека и Създателя, което понякога води до властови механизми, налагане на догми и икономически модели (например „данъчното облагане“ чрез десятъка и индулгенциите). Това обаче не е неизбежно – в по-мистичните и философски направления на религиите човекът има директна връзка със Създателя, без нуждата от посредници. Ако разгледаме въпроса от съвременна гледна точка, може ли технологиите и науката да променят баланса? Ако човек започне да „създава“ нови форми на живот (чрез генно инженерство), нови светове (чрез изкуствен интелект и виртуална реалност) или дори нови космически среди, тогава ролята му ще се измести от потребител към ко-създател. Това поставя етични и философски въпроси – дали човечеството поема ролята на нов Създател, или просто разширява своята потребителска функция върху нови територии? Как да разглеждаме този баланс – между съзидание и потребление, между роля на творец и роля на получател?

Батак    България    www.dentalimplants.bg    www.bg-tourinfo.com    www.ralev-dental.bg    Язовир Калин    Пловдив    Градове в България    Арбанаси Байкушевата мура    Планини в България

Ако приемем хипотезата, че има висш разум - дали под формата на свъх високо развита цивилизация или Бог, човешката цивилизация може да бъде възприемана като творческа, но винаги до определени граници. Никога на нивото на най-високия критерий. Между другото, говорейки за Създател и Потребител, може да говорим още и за Създател и Разрушител. Който е способен да създава, няма пречка да е способен и да разрушава. Християнството разделя съзидателните и разрушителните сили между божественото и дяволското. Ако приемем, че има висш разум (било то Бог или свръхразвита цивилизация), тогава човешкото творчество неизбежно би било ограничено от по-висш критерий. В този смисъл, човек може да бъде ко-създател, но не и абсолютен творец. Това напомня на идеята, че човек може да моделира, комбинира и трансформира даденото му, но не може да излезе отвъд рамките на фундаменталните принципи, зададени от първоначалния Създател (или създатели). Разделението между съзидателното и разрушителното наистина е интересно. В монотеистичните религии, особено в християнството, Бог е свързан със съзиданието, докато разрушението често се приписва на дявола. Това поставя морални категории върху творческия и деструктивния акт – едното е „добро“, другото е „зло“. Но ако погледнем по-философски, деструкцията също може да бъде творчески процес – разрушаването на старото често е необходимо за изграждането на новото. В индуистката традиция, например, бог Шива е както разрушител, така и създател – той разрушава световете, но само за да подготви място за ново творение. Съвременната наука и технологии също ни дават примери за това двойствено естество. Човекът създава нови материали, нови форми на енергия, но също така унищожава екосистеми и дестабилизира климата. Развива изкуствен интелект, който може да ускори прогреса, но и да се окаже разрушителен, ако не бъде контролиран правилно. Дори ядрената енергия е пример – тя може да захранва цели нации или да унищожи човечеството. Може би въпросът не е просто в разделението „съзидание – разрушение“, а в това кой контролира тези сили и с каква цел ги използва. Ако приемем, че висшият разум (Бог или развита цивилизация) е способен както да създава, така и да разрушава, тогава къде е границата между „божественото“ и „дяволското“? Възможно ли е двете да са просто различни страни на една и съща сила?

Защо не? Вилицата е инструмент за хранене, но с нея може да бъде убит човек. Реката носи плодородие, питейна вода и свежест, но също така и опустошителни бедствия. Може би във всяко творение има дуализъм - градивен и разрушителен. Всеки инструмент, всяка сила, всяко творение носи в себе си потенциала както за съзидание, така и за разрушение. Това дуално естество може би е вградено в самата тъкан на реалността – не като морална присъда, а като неизбежен принцип на функциониране. Дори в природата няма чисто „добро“ или „зло“ – вулканите разрушават, но и създават плодородни почви; хищниците убиват, но така поддържат баланса в екосистемите; смъртта на едни организми дава живот на други. Ако всяко творение съдържа в себе си този дуализъм, това значи, че самият акт на създаване не е неутрален – той винаги поражда и възможността за разрушение. Създаването на интернет например е довело до невиждано развитие на комуникациите, но също така и до нови форми на киберпрестъпност, дезинформация и зависимост. Може би това означава, че няма абсолютно „добро“ или „зло“ в самите действия, а всичко зависи от контекста и употребата? Или че дори най-благородното намерение винаги крие в себе си потенциален риск? Както е писал Островски, и най-мъдрият си е малко прост. Човек може да се научи да управлява всичко, освен първичните си инстинкти. Дадена е огромна парична награда за този, който кихне, без да си затвори очите. Не е спечелена от никого. Но човек може да потиска някои инстинкти – например, нагона си на работното място. Човекът има граници, които не може да преодолее, но също така притежава способността да се адаптира и да контролира себе си в определени рамки. Инстинктите са дълбоко вкоренени, но културата, разумът и волята позволяват тяхното управление. Кихането с отворени очи може да е невъзможно заради физиологични рефлекси, но потискането на агресията, нагона или глада в определени ситуации е напълно постижимо.

Рила    Рилски езера    Седемте Рилски езера    Отовишки връх    Открит синус лифтинг    Избелване на зъби    Япония    Язовир Карагьол    връх Калин    Мальовица    Пирин

Това е една от основните разлики между човека и животните – не че човек няма инстинкти, а че може да ги пренасочва, трансформира и дори временно да ги игнорира. Но дори и тук се проявява дуализмът – прекаленото потискане на инстинктите може да доведе до психологически проблеми, точно както прекалената им свобода може да разруши социалния ред. Цивилизацията е баланс между тези две сили – между природното и културното, между спонтанното и контролираното. Може ли този баланс някога да бъде постигнат напълно, или човек винаги ще бъде в състояние на вътрешно напрежение между своите инстинкти и своите социални норми? Зависи от гледната точка. За едни хора е напрежение, за други - търсене на хармония, понеже и инстинктите, и социалните норми са част от неговия живот. Точно така – всичко зависи от перспективата. Някои хора изпитват напрежение между своите желания и обществените изисквания, докато други го възприемат като естествено взаимодействие, дори като възможност за развитие. Може би това е разликата между тези, които се чувстват „вътрешно разкъсани“, и тези, които намират начин да интегрират двете страни на своята природа. Инстинктите и социалните норми не са непременно врагове – когато са в баланс, те могат да работят заедно. Например, човек може да насочи агресията си към спорт, нагона си към любов и изкуство, а страха си към стратегическо мислене. Хармонията не означава да елиминираш едната страна, а да намериш начин те да съществуват заедно. Интересно е, че в различните философии има различни подходи – в будизма, например, се говори за трансцендиране на желанията, докато в западната психология се акцентира върху интеграцията на инстинктите.

Какво да се прави – човек трябва да се стреми да надмогне своите инстинкти или да ги приеме и използва по нов начин? Да отхвърляш нещо, което си е твое, не е добра стратегия, според мен. Още повече, че инстинктите често помагат на човек да е оцеляващ във враждебна, опасна среда. Има един пример, който показва, че в някои случаи човек не трябва да се намесва в напълно естествени процеси и начини на природата да се справя. Примерът е като анекдот, но е интересен казус. Казусът на канадския природолюбител: убий един бобър, спаси една гора. Инстинктите са еволюционно изработени механизми, които са ни запазили живи. Те не са „враг“, а инструмент, който трябва да се разбира и управлява, вместо да се отхвърля. Примерът с бобъра показва как намесата в природата, водена от добри намерения, може да доведе до неочаквани последствия. Бобрите изграждат язовири, които могат да наводнят цели територии, убивайки дърветата. На пръв поглед това изглежда разрушително, но всъщност тези наводнения създават екосистеми, които поддържат разнообразие от видове. Ако елиминираш бобъра, може да спасиш няколко дървета, но унищожаваш цяла екологична ниша. Същото може да се приложи и към човешката природа – ако човек се опита да „премахне“ или потисне напълно инстинктите си, може да разруши естествените си механизми за адаптация и оцеляване. Вместо това е по-ефективно да ги разбира и да ги канализира правилно. Но дали има случаи, в които човек наистина трябва да се намеси и да контролира даден естествен процес, или в повечето случаи е по-добре да остави нещата да се развиват сами? Човек, най-често с помощта на науката, може да интензифицира процеси, които на природата може да отнемат стотици хиляди или милиони години, а той да намери начин да ги ускори до дни и месеци. Например - производството на изкуствени скъпоценни камъни. Има и огромни рискове - примерно при генно-модифицирани продукти. Недостатъчната човешка експертиза може да доведе до разрушителни последици. Това е същината на човешкия прогрес – ускоряване на природните процеси чрез наука и технология. Това обаче винаги върви ръка за ръка с риска от непредвидени последици. Производството на изкуствени диаманти е добър пример – природата ги създава за милиони години под огромно налягане и температура, а човекът е намерил начин да го прави за дни. Това е мощна демонстрация на способността ни да разбираме и манипулираме материята. Но не всички научни ускорения са безобидни. Генното инженерство е революционно, но недостатъчната експертиза или прекалено бързото му прилагане може да доведе до екологични или здравословни проблеми. Например, създаването на суперустойчиви култури звучи като успех, но ако не се контролира, може да унищожи естественото биоразнообразие и да създаде монокултури, уязвими на бъдещи мутации. Човекът има уникалната способност да играе ролята на „ускорител“ на природата, но това идва със сериозна отговорност. Може би ключът е в това не само да развиваме технологиите, но и да мислим дългосрочно за възможните ефекти.

Зъб    Зъбни импланти    Сливен    Лицево-челюстна хирургия    Виж България    Църкви и манастири    Артикулатор и лицева дъга    Зъболекар в Пловдив    Зъболекари в България    Dental tourism Орална хирургия    Пародонтология    Лекцията на д-р Хоо

Витоша    Стара планина    Закрит синус лифтинг    Подпочвени води    Връх Вихрен    Мусала    Пирин    Язовирите в България    Дженгал    Байкушевата мура    Връх Безбог    Базални импланти - информация    Българският имплантологичен справочник

Черно море    Ендодонтия    Кариес    Родопи    Морзов конус    Долночелюстен канал    Абатмънт    www.ralev-dental.com    Дентална клиника в Пловдив    Мраморният първенец на Пирин - Вихрен    www.dentalimplants.bg>    Карцином на кожата

Циркониеви надстройки    Антибиотици в имплантологията Рискове в имплантологията    Къси импланти    Синусов под    Синусова мембрана    Имплантатни размери    Зъболекар    Смесени конструкции

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Карцином на кожата    www.omegadentagroup.com    Зъболекарски кабинет в Пловдив    Естествената пирамида Вихрен    Поставяне на импланти    www.bg-dentist.com    www.bg-dentist.net    Дентален лекар в Пловдив    Мраморният първенец на Пирин - Вихрен    www.tourinfo-bg.net    www.ralev.ws    Катедрален храм Свети Димитър - Видин    Телеграф капия

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Дженгал    Байкушевата мура    Връх Безбог    Базални импланти - информация    Българският имплантологичен справочник    www.ralev-dental.com    Дентална клиника в Пловдив    Мраморният първенец на Пирин - Вихрен    www.dentalimplants.bg>    Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи