Кръст и топола

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Религията приемаме за социален феномен, присъщ само на хората. Опростено може да се каже, че тя представлява вяра в съществуването на Бог и други невидими и неосезаеми за нас персонажи. Наличие на душа; която остава след нашата смърт и др. Без значение има или няма наличие на преки или косвени доказателства. Знаем, че преди появата на християнската религия са съществували езически вярвания, които имат проявления у нас и сега – кукери, нестинари и др. Може би вярвания съществуват от самото възникване на човека? Как може да бъде обяснен този феномен? Ако той се е появил неизбежно в човешкото общество, дали съществува и в останалия свят - животински, растителен; в т. нар. нежива природа? Това, което наричаме „религия“, е социален и културен феномен, възникнал и развил се в хода на човешката еволюция. Тя включва вярвания, ритуали, символи, нравствени норми и усещане за връзка със „свещеното“ или „висшето“. Въпросът защо и как религията възниква и дали подобни явления могат да се открият и извън човешкия свят, е комплексен и философски, с възможности за различни гледни точки. Да опитаме няколко основни насоки за обяснение. Когнитивен произход на религията (Човешки мозък и съзнание).

Черно море    Ендодонтия    Кариес    Родопи    Витоша    Стара планина    Закрит синус лифтинг    Подпочвени води    Зъб    Зъбни импланти    Сливен    Лицево-челюстна хирургия    Виж България    Църкви и манастири    Артикулатор и лицева дъга

Хората притежаваме уникална способност за абстрактно мислене, самосъзнание и представяне на „други умове“ (т.нар. Theory of mind). Това включва разбирането, че другите същества имат свои мисли, чувства и намерения – което в един момент се е разширило и към невидими същества: духове, предци, богове. Също така, хората изпитваме страх, страдание, екзистенциална тревога – особено във връзка със смъртта. Религията дава отговори и утеха, които науката в древността не е могла да предложи. Освен когнитивен произход, религията притежава социална функция. Тя е мощен социален регулатор – създава общи норми, обединява общности и поддържа ред чрез морални кодекси (например „Бог те гледа“). При племенни общества, вярванията и ритуалите са начин за идентичност и сплотяване, както и средство за предаване на знание. Според антрополози като Емил Дюркем, религията е „отражение на колективния дух“ на обществото – тя помага на индивидите да се чувстваме част от нещо по-голямо. Как се е развила религията в историческа перспектива? Първични (езически) и анимистични вярвания (в духове, природни сили, животински тотеми) вероятно са съществували още от палеолита – свидетелства има от погребални ритуали на неандерталци. Археологически данни от пещери (като Шове и Ласко) показват, че древният човек е придавал духовно значение на природата и животните. Така религиозното мислене се е появило не с християнството, а много преди него – и вероятно е било естествено следствие от начина, по който човешкият мозък се е развивал.

Да се върнем към интересната ни хипотеза в началото на разсъжденията - съществува ли „религия“ в животинския свят? Няма данни животните да имат религия в човешкия смисъл. Те не демонстрират доказателства за вяра в богове или загробен живот. Някои животни (особено слонове, гарвани, маймуни) показват реакции към смъртта – например стоене при трупа, „оплакване“, пренасяне на мъртви бебета. Това обаче е емоционално поведение, не непременно духовна вяра. Животните не формират символни системи, които са в основата на религиозните ритуали – като език, мит, изкуство. А какво да кажем за неживата природа? В неживата природа няма съзнание, ум или култура, следователно няма предпоставка за съществуване на нещо, подобно на религия. Въпреки това, много древни култури са вярвали, че камъни, планини, реки и дървета имат дух или воля – това е форма на анимизъм, в която човек проектира човешки качества върху света. Отделен е въпросът, дали това, което наричаме „нежива природа“, в действителност е така. Религията е човешки феномен, възникнал поради когнитивни, емоционални и социални причини. Тя е възможна благодарение на способността ни за абстрактно мислене, създаване на символи и търсене на смисъл. В животинския свят има поведение, което напомня на рудиментарни елементи от духовност, но не и истинска религия. В неживата природа религия няма, но човекът я е наситил с духовно значение чрез въображението си.

Байкушевата мура    Сравнение на имплантатните системи    Зъболекар в Пловдив    Базални импланти - информация    Арбанаси    Байкушевата мура    Планини в България   Рила    Рилски езера    Седемте Рилски езера    Отовишки връх    Открит синус лифтинг    Избелване на зъби    Онлайн магазин за дентални материали

Нека проследим хронологично и поетапно развитието на религията като човешки феномен в историческа и културна перспектива. Най-ранните форми на религиозност са анимизъм и тотемизъм. През Палеолита (\~100 000–10 000 пр.н.е.), анимизмът е вяра, че природните обекти (животни, дървета, камъни, реки) имат дух или съзнание. Възниква естествено в ловно-събирачески общества. Тотемизмът е вярване, че човешките групи имат духовна връзка с конкретни животни или растения (тотеми), които ги защитават и представят. Съществували са и са открити в погребални ритуали – например неандерталски погребения с цветя, следи от червен охра (символ на кръв/живот), което подсказва за вяра в отвъдно. Наример, в Гьобекли тепе (около 9600 г. пр.н.е.) – вероятно най-древното светилище, преди появата на земеделието. Свидетелство е за религиозно мислене преди наличието на структурирано общество. Шаманизъм и първи организирани ритуали се появяват в неолита (\~10 000–3 000 пр.н.е.). С установяването на земеделски общества, се появяват постоянни селища и първите храмови структури.

Шаманът се появява като посредник между човека и духове/сили – лечител, пророк, водач. Правят се жертвоприношения – за плодородие, дъжд, защита. Често включват хора или животни. Например, в Катал Хююк (в днешна Турция) – едно от най-старите селища с ритуални помещения и стенописи с религиозно съдържание. Политеизъм – пантеон от богове. Бронзова епоха (\~3000–1000 пр.н.е.). В напредналите цивилизации (Шумер, Египет, Индия, Китай) се оформят системи от богове – с йерархия, отговорности, митология. Всеки бог управлява аспект от живота: слънце, война, любов, реколта и т.н. Храмове, жречество и богати ритуали се превръщат в център на обществения и политически живот. Такива са египетският Ра (слънце), Озирис (живот и смърт), Изида (майчинство). Шумерските богове Енки, Инана, Ан. Морализиращата религия и писаното слово в желязната епоха (\~1000–500 пр.н.е.) се появяват, като въвеждат универсални морални принципи – не просто жертви, а морално поведение. Писаните свещени текстове укрепват религиозното учение: Ведите (в Индия), Тората (в Юдея), Авеста (в Персия), Дао Дъ Дзин (в Китай). Такъв е Зороастризмът – първата дуалистична религия с борба между добро и зло; той влияе по-късно върху създаващите се религии на юдаизма, християнството и исляма.

www.bg-tourinfo.info    Зъбни импланти    www.bg-tourinfo.net    Дентални импланти    Травми на зъбите

Монотеизмът изповядва вяра в един Бог. От около 1000 г. пр.н.е. насетне юдаизмът въвежда идеята за един-единствен бог – Яхве, с лична връзка с народа. Яхве е националният бог на Израилското и Юдейското царство през желязната епоха. Неговият точен произход е неизвестен. Християнството (1 в.) и Ислямът (7 в.) развиват тази линия – Бог е един, но всичкообемащ, състрадателен, справедлив. Има акцент върху вяра, етика и спасение на душата – вече не само обреди, а вътрешно преобразяване. Монотеизмът се утвърждава като културна и политическа основа на цели цивилизации. Съвременността също предлага религиозни форми и секуларизация. В модерната епоха (XVIII–XXI в.), науката и рационализмът започват да изместват традиционната роля на религията като обяснител на света. Възникват нови религиозни движения, философски учения и духовни практики, както и секуларна етика (атеизъм, агностицизъм, хуманизъм). Религията се трансформира от организирана структура, към индивидуално преживяване, лична духовност и интеркултурен диалог. Възниква естествено следният въпрос – винаги ли наука и религия са в антагонистични позиции една спрямо друга? Краткият отговор е: не, науката и религията не са задължително в антагонистични позиции, въпреки че често в историята са били представяни като противници. Техните взаимоотношения се оказват изключително сложни, променливи и многообразни – в различни исторически, културни и философски контексти.

Какво различава науката от религията? Науката се базира на емпирични доказателства, експерименти и логика. Религията – на вяра, откровение, традиция. Науката изследва физическия свят и неговите закони; религията разглежда смисъла на живота, морала, отвъдното. Ако науката е проверима и променлива (нова теория заменя старата); религията е стабилна и устойчиво предавана (догма, канон). Науката притежава универсални езици – математика, химия, физика; то религията е често културно обвързана и езиково различна. Най-известните случаи на сблъсък между религия и наука, са смъртта на Галилео Галилей – осъден от Католическата църква (1633) за поддържане на хелиоцентричния модел на Коперник. Дарвиновата теория за еволюцията предизвиква бурна реакция от християнски кръгове, защото противоречи на библейския разказ за сътворението.

Имплантати при деца    Екстраорални импланти    Къси импланти    Широки импланти    Зигоматични импланти    Мини импланти    Импланти в блок

Съвременните дебати за "интелигентния дизайн" и еволюцията са особено силни в САЩ. В тези случаи религиозни институции се опитват да защитят буквално тълкуване на свещени текстове, което влиза в конфликт с новото научно знание.А кога наука и религия са били или са в сътрудничество или хармония (Съвместимостен модел)? Много учени и религиозни мислители са смятали, че науката и религията могат да съществуват успоредно, без да се противоречат, защото разглеждат различни аспекти на реалността. „Науката изследва как работи природата, религията – защо има смисъл да съществува“. Стивън Джей Гулд, еволюционен биолог (идея за "Неприпокриващи се магистрални домейни" – NOMA. Има впечатляващи исторически примери на хармония: Ислямската златна епоха (VIII–XIII в.). Учени като Авицена, Ал-Хорезми, Ибн ал-Хайтам били вярващи, но развивали математика, медицина и астрономия. Грегор Мендел, „баща на генетиката“, е бил монах. Жорж Льометр, белгийски свещеник, формулира теорията за Големия взрив.

Размерът е от значение - имплантатни размери    Зъболекар    Япония    Язовир Карагьол    връх Калин    Мальовица    Връх Вихрен    Мусала    Пирин    Язовирите в България    Пациенти за импланти

Според съвременните гледни точки, съществува научен натурализъм (научен атеизъм). Според него, няма нужда от свръхестествени обяснения – всичко може да се разбере чрез наука (Ричард Докинс, Сам Харис). Религията се разглежда като културен феномен, често вреден или остарял. Под слънцето обаче вирее и умерената религиозна позиция. Вярата не е в конфликт с науката – просто се отнася до различни въпроси. Бог може да е създал Вселената и нейните закони, които науката разкрива (напр. Теистичен еволюционизъм). Наличен е и т.н. Духовен натурализъм / Агностицизъм. Последователите му не се ангажират с богове или догма, но търсят смисъл, морал и принадлежност чрез наука, философия и преживяване на красота и тайнство (Карл Сейгън, Алберт Айнщайн – „космическа религиозност“). Науката пита: „Как?“. Религията пита: „Защо?“ Там, където религията настоява на буквализъм и потиска разума – възниква конфликт. Там, където религията търси дълбокия смисъл, а науката – механизмите на Вселената, може да има диалог, а не война. Все повече хора днес приемат разделение на сферите : наука – за факти, религия (или философия) – за ценности.

Всеки е атеист до първата по-сериозна турбуленция в самолета.

Този анекдот е хем остроумен, хем разкрива нещо много важно за човешката природа – колебливото равновесие между рационалното мислене и екзистенциалния страх. Какво ни казва анекдотът всъщност? В моменти на крайна несигурност, болка или страх, дори най-убеденият рационалист, инстинктивно търси помощ извън себе си – било то Бог, съдба или някаква висша сила. Това е много човешка реакция. Психологическият прочит ни казва, че при екстремни ситуации, активираме дълбоки, често несъзнавани механизми за оцеляване, част от които може да са свързани с научени в детството религиозни или магически представи. Дори нерелигиозни хора могат да кажат „Господи, помогни!“ – не от вяра, а от психологична нужда за утеха и чувство за контрол. Това се нарича „реактивна религиозност“ – временна, ситуационна нужда от опора при екзистенциален стрес. Философски коментар. Анекдотът също поставя въпрос: Вярата резултат ли е от слабост... или от мъдростта да приемеш, че не можеш да контролираш всичко? Налични са винаги различни гледни точки. Скептикът би казал: "Това е просто автоматична реакция – не доказва нищо." Вярващият би казал: "В душата на всеки човек има усещане за Висше начало – и то се събужда в трудни моменти." Екзистенциалистът би казал: "Истинският характер на човека се разкрива, когато е изправен пред собствената си смърт."

Имплантати при деца    Екстраорални импланти    Къси импланти    Широки импланти    Зигоматични импланти    Мини импланти    Импланти в блок    Размерът е от значение - имплантатни размери    Пациенти за импланти    Циркониеви корони    Цени на зъбните импланти    Форум

Един учен казал: „Господи, вече не се нуждаем от теб – ние можем да клонираме хора и създаваме живот в лаборатория.“ Бог отвърнал: „Добре. Хайде на състезание по сътворение. Само че – използвай от собствената си кал.“

Това е закачлив начин да се покаже, че дори науката борави с вече съществуващи елементи, докато религията твърди, че началото идва ex nihilo – от нищо. Защо хората вярват, когато логиката не стига? Как религията и науката търсят отговор на въпроса: Какво се случва след смъртта? Да разгледаме особеностите поотделно, а чак после да направим паралел. Каква е вътрешната логика и ролята както на религията, така и на науката в отговор на фундаменталните човешки въпроси?

Батак    България    www.dentalimplants.bg    www.bg-tourinfo.com    www.ralev-dental.bg    Язовир Калин    Пловдив    Градове в България    www.bg-tourinfo.eu

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Екзистенциалната роля на религията; тя не е просто система от вярвания – тя е отговор на екзистенциални тревоги, които науката трудно адресира. Това са основни човешки въпроси: Защо съществувам?; Има ли смисъл животът?; Какво е добро и зло?; Как да приема смъртта?; Как да понеса страданието? Основните „услуги“, които религията предлага за смисъла, надеждата, контрола, принадлежността, утехата, към екзистенциалните нужди са: Животът е част от по-голям Божи план; Страданието има цел; има вечен живот; Бог/висша сила управлява съдбата; принадлежността е към общност, ритуали, морални рамки; утехата е в молитвата, прошката, обещанието за спасение. Виктор Франкъл, психотерапевт и оцелял от Холокоста, казва: „Този, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как.“ Религията дава това „защо“.

Как науката се опитва да отговори на тези въпроси? Науката по природата си, представлява мощен инструмент за разбиране на реалността, но се сблъсква с ограничения при „вътрешните“ въпроси. Науката може да обясни как е възникнал животът, но не може да отговори защо той има стойност. Тя предлага модели за еволюцията на моралността (социална еволюция, алтруизъм), но не може да каже кое поведение е „абсолютно“ добро или зло. Когато се изправим пред смъртта, науката казва: Съзнанието е продукт на мозъка – с неговата смърт, и то изчезва. Но тя не може да утеши човека, който губи дете, партньор, смисъл… За това са нужни разкази, обяснения, надежда – каквито предлага религията или философията.

Класификация на зъбните импланти    Субпериостални импланти    Класификация на имплантите според разположението им в костта    история на зъбната имплантология    Имплантатни размери - характеристики

Как науката се опитва да отговори на тези въпроси? Науката по природата си, представлява мощен инструмент за разбиране на реалността, но се сблъсква с ограничения при „вътрешните“ въпроси. Науката може да обясни как е възникнал животът, но не може да отговори защо той има стойност. Тя предлага модели за еволюцията на моралността (социална еволюция, алтруизъм), но не може да каже кое поведение е „абсолютно“ добро или зло. Когато се изправим пред смъртта, науката казва: Съзнанието е продукт на мозъка – с неговата смърт, и то изчезва. Но тя не може да утеши човека, който губи дете, партньор, смисъл… За това са нужни разкази, обяснения, надежда – каквито предлага религията или философията. Как религията и науката гледат на смъртта? Какво е смъртта? Научният отговор е: край на биологичните функции и съзнанието. Религиозният: преход към друг свят; освобождаване на душата. Има ли живот след смъртта. За науката няма доказателства. За религията: да – в различни форми: рай/ад, прераждане, единение с Бога. Какво става със съзнанието? То е продукт на мозъка и не оцелява, твърди науката. Душата/атманът е безсмъртен и продължава да съществува, според религията. Според науката, социалната еволюция, съчувствието, културните норми ни карат да правим добро; според религията, истината се корени в Божията воля, съществуването на награда/наказание (морков и тояга), смисъл в морала. Тази интересна тема продължаваме в следващата страница.

Клинични случаи с импланти    Бургас    Снимки от Бургас    Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.