Кръст сред клони

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Всеки е виждал християнски кръстове върху куполи и кубета на храмове. Но почти всеки е забелязал и някои различия в каноните за кръстовете в православните, католическите, протестантските и други конфесии. Може би, осмоконечният православен кръст ни е най-обикновен и познат. Но има и много други варианти на кръста, известни в православната традиция. Нека да видим кои са те: Египетският йероглиф “Anch”. От първите векове на християнството хора ползват египетския йероглиф „Anch“ като символ на кръста, защото той е имал подобна форма. Значението на „Anch“ е „живот“. „Аз съм възкресението и животът“ (Йоан, 11:25). Кръст-котва. В Посланието към Евреите апостол Павел казва: „Та чрез две неизменни неща, в които не е възможно Бог да излъже, да имаме твърда утеха ние, които прибягнахме да се хванем о предстоящата нам надежда, която за душата ни е като непоклатна и яка котва и която влиза най-вътре, зад завесата,“(Евр. 6:18-19). Тази котва от надежда е Кръста. Понеже котвата прилича на кръст, тя се превърнала в символ на надежда за спасение и вечен живот. Според книгата „Християнските символи“ от Алексей Уваров, известен археолог, в някои древни римски пещери били открити плочи без никакви надписи, но със символи на котва. Кръст “Лоза”. Както Христос е казал: „Аз съм истинската лоза, и Моят Отец е лозарят“ (Йоан 15: 1). Символиката в този кръст на лозата е връзка ? със Светата Евхаристия. Кръст Т. В Римската империя престъпниците са разпвани върху специални „египетски“ кръстове. Тези кръстове приличат по форма на буквата „Т“. Свети Дмитрий Ростовски пише, че светият пророк Езекиил имал видение, в което видял, че Божият Ангел маркирал хората от Ерусалим с буква „Тау“, за да ги предпази от опасност (Езекиил 9:4). Според традицията, Свети Антоний Велики е носил Тау-кръст на дрехите си. Монограм “Пастирската тояга на Христос”. В римските катакомби, археолози намират няколко подобни изображения, където пастирска гега пресича вертикално буквата „X“, която е първата буква от името на Христос на гръцки език, така че заедно те образуват монограма на Спасителя, Христос Добрият Пастир. Кръст с полу-луна. В Книга Откровение на св. ап. и ев. Йоан пише следното: „И яви се на небето голяма поличба – жена, облечена в слънце; под нозете й – месечината“(Откр.12: 1). Светите отци казват, че в този случай луната символизира баптистерията, в която е кръстена Църквата. Други значения на полу-луната са люлката във Витлеем, дискосът с Тялото Христово. Също така символизира кораба на Църквата, воден от Христос, и котвата на надежда, дарена ни от Христос. Кръст Ботонии. В Русия този вид кръст е бил използван при правенето на напрестолни кръстове по-често, отколкото всеки друг вид. Можете да видите такъв кръст на различни руски държавни символи и градски гербове. Кръст с листенца. В църковното визуално изкуство често можем да намерим кръстовете с листенца. Например, можем да видим, този тип кръст върху омофора на св.Григорий Неокесарийски, изобразен на мозайките в катедралата „Света София“ в Киев. Кръст с капки. Четирите капки по ръбовете на кръста символизират капките Христова кръв, паднали на Кръста по време на разпването му. Кръст на Апостол Андрей. От 2-ри век гръцката буква „X“ е използван в различни монограми. Не само защото това е първата буква от името на Христос, но и защото св. апостол Андрей бил разпнат на такъв кръст. Ето защо тя се нарича кръст на Свети Андрей. През 18-ти век, император Петър Велики искал да подчертае религиозната разлика между православна Русия и Запада. Затова той поставя кръста на Свети Андрей върху руската държавна емблема, на собствения си печат и върху знамето на руската флота. Кръст с пресечки. Този вид кръст е широко използван в църковните украси, богослужебни предмети и върху одеждите на духовенството – особено върху омофорите на св. Трисветители. “Гръцки” кръст или древен Руски “Корсунов” кръст.

В България има много религиозни храмове. Едва ли са повече от храмовете в съседна Гърция, например. Това може лесно да бъде обяснено. Но, вероятно, в България има много храмове на различни конфесии, докато в Гърция преобладават с голямо мнозинство православните християнски храмове. Как може да бъдат обяснени тези значителни разлики? Този въпрос засяга не само броя на религиозните храмове, но и по-дълбоки исторически, културни и демографски процеси в двете държави. Ето няколко основни обяснения за разликите между религиозната география на България и Гърция. Историческо наследство и религиозна търпимост в Османската империя. България е била под османска власт близо 500 години, като в този период се е формирала религиозна мозайка от православни християни, мюсюлмани (османски турци, помаци, татари), арменци, католици и евреи. Османската империя е толерирала различни религии (в рамките на милетната система), като това е позволило изграждането и поддържането на храмове от различни конфесии. Гърция, също част от Османската империя, но с по-силен и централен християнски (православен) национализъм още от XIX в., изгражда идентичността си върху православието. След гръцката независимост през 1821 г., и особено след балканските войни, в Гърция се засилва етнорелигиозната хомогенизация — изселване на мюсюлмани, асимилация или изключване на други малцинства. Исторически се е сформирала религиозна и етническа многоликост на българското общество. В България живеят значителни религиозни и етнически малцинства, които исторически са поддържали свои религиозни сгради. Мюсюлмани (сунити, алиани/шиити). Католици (особено в Северозападна България и сред банатските българи). Протестанти (възникват след XIX в. с мисионерска дейност). Арменци (апостолическа църква). Евреи (синагоги в София, Пловдив, Видин и др.). Гръцки и руски православни храмове. Тази религиозна и етноконфесионална пъстрота е оставила траен отпечатък върху архитектурата и броя на храмовете. Големите разлики се дължат и на национални политики и културна хомогенизация. В Гърция след 1923 г. (Лозански договор и размяната на население с Турция) се осъществява масова религиозна и етническа хомогенизация – около 1.5 млн. православни гърци от Мала Азия се преселват в Гърция, а мюсюлмани (турци, албанци, българи-помаци) са изселени. Това драстично намалява религиозното разнообразие. В България, подобна тотална хомогенизация не се случва. Дори в периода на комунизма, въпреки натиска върху религиите, голяма част от храмовете на различни конфесии оцелява. След 1989 г. се наблюдава възраждане на много религиозни общности. Съществуват т.нар. география на вярата и местни традиции. България има регионални културни особености, където традиционно се съсредоточават различни конфесии – Родопите (мюсюлмани), Видин и Белене (католици), Самоков и Разлог (протестанти), Пловдив (арменци и евреи), Шумен и Русе (разнообразие). В Гърция православието е национална институция, не само религиозна. Почти всяко село има православен храм, но други конфесии са слабо представени. Разликата не е толкова в броя на всички храмове, а в разнообразието им. България, поради историческите си обстоятелства, е дом на многоконфесионално общество, което е оставило своите следи в архитектурата и духовния ландшафт. В Гърция доминира единна православна традиция, която макар и силно представена, не е толкова разнообразна.

Батак    България    www.dentalimplants.bg    www.bg-tourinfo.com    www.ralev-dental.bg    Язовир Калин    Пловдив    Градове в България    Арбанаси    Байкушевата мура    Планини в България

Основната част от храмовете у нас са християнски, на различни конфесии или направления в християнството. Но не всички строят храмове за богомолците. Има много мюсюлмански, юдейски, езически и какви ли още не храмове. Какви видове религиозни обекти съществуват в България? Кои християни, например, не строят храмове? В България, като мултирелигиозна страна с богата история, са издигнати различни храмове както за християнски конфесии, така и за други религии. Източноправославното християнство (Българска православна църква) е основната религия в страната. Построени са в различни исторически периоди и в момента се строят православни църкви, катедрали и параклиси. Например: Храм-паметник „Св. Александър Невски“ в София, Рилският манастир. Католическата църква също има множество активни храмове. Тя присъства основно в Северна България (Никополска епархия) и Южна България (Софийско-Пловдивска епархия). Католическите храмове са активни и се строят нови, напр. католическата катедрала „Св. Йосиф“ в София. Протестантските църкви са от различни деноминации (евангелисти, баптисти, методисти, петдесятници, адвентисти). Те строят модерни сгради, които често се използват и като обществени центрове. Пример: Храмове на петдесятните църкви в Пловдив, Варна и София. Арменската апостолическа църква е основно разпространена сред арменската общност в България. Арменските храмове включват катедралата „Сурп Кеворк“ в Пловдив и „Сурп Аствадзадзин“ в София. Старокатолическата църква у нас има ограничено присъствие и малък брой храмове. За сметка на това, съществуват православни църкви на други патриаршии. Такъв е Руският православен храм „Св. Николай Чудотворец“ в София. Освен християнските, съществуват и други религиозни храмове в България. Ислямът е втората най-разпространена религия. Джамиите са най-често срещани в Родопите, Североизточна България и градовете с големи мюсюлмански общности (Шумен, Разград, Кърджали). Пример: Баня Баши джамия в София. Юдеизмът се изповядва в Еврейски синагоги. Еврейската общност строи синагоги, най-известната от които е Софийската синагога – една от най-големите в Европа.

На територията на страната са изградени и Будистки храмове. Има малки будистки общности, като например в с. Ален Мак (до Варна), където се намира будисткият център „Дзогчен“. Хиндуистки общности в България изграждат молитвени зали и центрове, но няма големи храмове. Малки общности на бахайската вяра изграждат молитвени зали. Основната религиозна принадлежност в България е християнството, доминирано от православието. Ислямът, юдаизмът, будизмът и други религии имат своите пространства за богослужение. Нови храмове се строят в зависимост от нуждите на общностите, като в градските и селските райони има разнообразие от религиозни сгради. Сред християнските общности в България има такива, които не строят традиционни храмове или сгради, специално предназначени за богослужение. Вместо това те използват други пространства за събирания. Ето някои от тях и как са представени в страната: Свидетелите на Йехова не строят традиционни църкви или катедрали, а събират вярващите си в "Зали на Царството" – скромни и функционални сгради, предназначени за богослужения и изучаване на Библията. В България има Зали на Царството в по-големите градове, като София, Пловдив, Варна и други. Анабаптисти (Менонити и други подобни групи) се събират често в домове или обществени зали. Тяхното присъствие в България е ограничено, като те са по-скоро малки общности, фокусирани върху скромен начин на живот и вяра. Христаделфианците се събират в частни домове или наети помещения, а не строят специални сгради. В България те са малка група, която акцентира върху изучаването на Библията. Квакерите (Религиозно общество на приятелите) нямат традиция да строят храмове; често се събират в частни домове или наети пространства. Тяхното присъствие в България е минимално. Други малки християнски общности, групи като "Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни" (мормони) не строят традиционни храмове в България, а използват молитвени и учебни зали. Тези общности често се фокусират върху личната връзка с Бога и изучаването на Библията, вместо върху обредността, свързана с храмовете. Събиранията им се провеждат в скромни и функционални пространства, което отразява техния акцент върху общността и практичността. Някои от тези общности, като Свидетелите на Йехова, са известни със своята активна мисионерска дейност и разпространение на литература. Тези християнски групи са малобройни и често не са публично видими, освен чрез мисионерската им дейност. Често срещат известна доза неразбиране или дори негативни реакции от обществото, особено в райони с преобладаващо православно население. Общностите са съсредоточени предимно в големите градове, където има повече възможности за наемане на помещения за събирания. Те внасят разнообразие в религиозния живот на страната, но остават малки по численост и влияние.

Кариес    Родопи    Витоша    Стара планина    Закрит синус лифтинг    Подпочвени води    Зъб    Зъбни импланти    Сливен    Лицево-челюстна хирургия    Виж България    Църкви и манастири    Артикулатор и лицева дъга    Зъболекар в Пловдив    Зъболекари в България    Dental tourism    Орална хирургия    Пародонтология    Лекцията на д-р Хоо

Павликянството е християнско религиозно движение, възникнало през VII век в Армения и разпространено в различни части на Византийската империя, включително Балканите. То е част от дуалистичните течения, които отхвърлят официалната църковна доктрина и догми. Павликяните имат специфични вярвания, които ги отличават от православието и католицизма. Основни характеристики на павликянството са тяхната дуалистична теология, отхвърляне на официалната църква, фокус върху Библията. Павликяните вярват в два принципа: добър Бог (създател на духовния свят) и зъл Бог (създател на материалния свят). Материалният свят се смята за творение на злия принцип и е източник на страдания. Павликяните не признават йерархията на православната и католическата църква, нито обредите като кръщение, Евхаристия, почитане на икони и реликви. Те се противопоставят на поклонението пред кръста и го възприемат като символ на страданието. Павликяните отдават основно значение на Новия завет, като особено почитат Евангелието и посланията на апостол Павел (откъдето идва и името им). Отхвърлят Стария завет, тъй като го свързват с „злия“ Бог. Простота на поклонението - литургиите им са прости, провеждани в домашни условия или други скромни места. Лидерите са избирани от общността и често са наричани „учители“ или „апостоли“. Павликянството възниква в Армения през VII век, вероятно като реакция срещу официалната църква и под влиянието на манихейството и гностическите идеи. Византийската империя провежда редица репресии срещу павликяните, считайки ги за еретици. Въпреки гоненията, движението успява да се разпространи в Мала Азия и Балканите. През IX век византийските императори насилствено преселват павликяни в различни райони на Балканите, включително територията на днешна България. Павликянските общности се установяват около Филипопол (Пловдив) и в района на Родопите. Съществува и град Павликени във Великотърновска област. В средновековна България павликяните играят значителна роля. Те стават мост между дуалистичните течения в Мала Азия и богомилството – едно от най-влиятелните български религиозни движения. В периода на Османската империя павликяните се смесват с други общности. Някои от тях приемат католицизма под влиянието на мисионери и стават известни като павликяни-католици. Павликянството оказва влияние върху други дуалистични движения, като богомилството на Балканите и катарството в Западна Европа. То е пример за съпротивата на малки общности срещу религиозния и политически авторитет. Въпреки че павликяните като самостоятелно движение изчезват с времето, техните идеи оставят следи в историята на християнството и Балканите. Днес павликянството съществува основно като историческо и културно явление.

www.ralev-dental.bg    Зъболекар в Пловдив    Вихрен – красавецът на Пирин    Рила    Рилски езера    Седемте Рилски езера    Отовишки връх    Открит синус лифтинг    Избелване на зъби    Япония    Пирин    Язовирите в България    Черно море    Ендодонтия    информация за Башлийски езера

www.omegadentagroup.com    Зъболекарски кабинет в Пловдив    Естествената пирамида Вихрен    Поставяне на импланти    www.tourinfo-bg.com    www.bg-tourinfo.info    Зъбни импланти    www.bg-tourinfo.net    Дентални импланти    Язовир Карагьол    връх Калин    Мальовица    Пирин    Връх Вихрен    Мусала    www.bg-dentist.com

Имплантати при деца    Екстраорални импланти    Къси импланти    Размерът е от значение - имплантатни размери    Зъболекар    www.tourinfo-bg.net    Стоматолог в Пловдив    Връх Вихрен – трети по височина на Балканите    www.see-bulgaria.info    www.ralev-dental.com    www.see-bulgaria.com    Зигоматични импланти    Мини импланти    Импланти в блок    Пациенти за импланти

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Протезиране с импланти    www.tourinfo-bg.com    Стоматологична клиника в Пловдив    информация за Вихрен    www.see-bulgaria.net    Травми на зъбите    Варна    Велико Търново    Подробна информация за Пирин планина    Върхове в Пирин    Езера в Пирин    Базални импланти    Широки импланти    www.bg-tourinfo.eu

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи