Градски парк

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Парковете и градините са не само „зелени дробове“ на градовете, но и пространства за отдих, които правят живота в тях по-качествен и приятен. Затова всяко населено място се стреми да развива своите зелени площи. Най-красивите и посещавани паркове в България, вероятно са тези, които ще изброим тук. Но това не е спортно състезание и няма да определяме победители и победени. Всеки парк, всяка граска градина има свои „бисери в короната“, които радват жителите и гостите на града. В София, такава е Борисовата градина, която е една от най-старите и обичани градини в столицата. Тя предлага разнообразни алеи, детски площадки и езера. Във Варна – това е Морската градина. Един от символите на града, разположен край брега на Черно море, градина с богати композиции, алеи и забележителности. За Пловдив перлата в короната, е Цар Симеоновата градина. Тя е известна с Пеещите фонтани и романтичната атмосфера. Тази градина е любимо място за отдих в града под тепетата. Може да прибавим още едно любимо и много посещавано място целогодишно – Паркът с Гребната база край река Марица. За Бургас - Морската градина. Подобно на Варненската, тази градина е известна със своята панорама към морето, културни прояви и прекрасни алеи. Старопрестолният Велико Търново е немислим без Парк Света гора. Разположен на хълм с гледка към стария град, паркът предлага уникална атмосфера и културно-исторически връзки. Край Дунав съществуват множество паркове и резервати в прилежащите на реката държави: Природен парк „Горен Дунав“, Германия; „Донау Ауен между Нойбург и Инголщат“, Германия; Защитена природна зона „Донаулайтен“, Германия; Национален парк „Донау Ауен“, Австрия; Защитена природна зона „Дунавски заливни земи“, Словакия; Национален парк „Дунав-Ипой“, Унгария; „Геменц“, Унгария; Природен парк „Копацки рит“, Хърватия; Природен резерват „Горно Подунавие“, Сърбия; Национален парк „Фрушка гора“, Сърбия; Природен резерват „Ковилско-петроварадински рит“, Сърбия; Природен резерват „Голям военен остров“, Сърбия; Национален парк „Джердап“, Сърбия; Природен парк „Железни врата“, Румъния; Природен парк „Персина“, България; Защитена местност „Калимок-Бръшлен“, България; Резерват „Сребърна“, България; Мачински природен парк, Румъния; Природен парк „Малко браилско езеро“, Румъния; Биосферен резерват „Дунавска делта“, Румъния. Независимо от кризи, войни, недоимък или развитие, в България също са изградени и оформени няколко паркове край Дунава. Крайдунавските паркове са сред най-живописните зелени пространства в България. Разположени по протежението на река Дунав, те предлагат уникални гледки, свеж въздух и усещане за спокойствие. Всеки управник с власт, е искал да увековечи управлението си с красив парк. Видинският дунавски парк се слави с красота и уютна атмосфера. Крайдунавската градска градина на Видин. Паркът се простира покрай р. Дунав и е с оригинална композиция. Видинският парк е част от историческата среда на града. Разположен около крепостта „Баба Вида“, той комбинира природа с културни забележителности. Близостта до реката придава на парка усещане за величие и спокойствие. Реката осигурява прохлада през летните месеци. На някои места Видинският крайдунавски парк е оформен според традициите на английските паркове - запазват се максимално естествените особености на терена, единствено се оформят храстите, засаждат се някои дървета и се коси тревата. Между другото, за да се постигне автентичност по английски образец, било необходимо тези грижи за парка, да се полагат в продължение най-малко на петстотин години. В други участъци на парка, теренът е променян доста. Срещат се и бароково оформени дървета и храсти, които са характерни повече за австрийските градини. Именно в крайречния парк на Видин са разположени театърът, джамията и библиотеката на Пазвантоглу, турската поща, трасето на Римската крепостна стена, много паметници и т.н. Текето Селдахин баба е дервишка обител, останала от времето на османското господство. Ломският крайбрежен парк е малък, по-скромен, но чарът му е в близостта и разположението по брега на Дунав. Той е любимо място за жителите на Лом за разходки и наблюдение на реката, която добавя усещане за връзка с природата и предразполага към релакс. За Русе безспорен фаворит в сърцата, е Паркът на младежта. Просторен парк, подходящ за разходки, спорт и семейни забавления, с изглед към река Дунав. Русенският „Парк на младежта“ носи простор, спортни възможности и свежестта на дунавския бриз. Паркът, с просторните си зелени алеи, големи дървета и гледки към река Дунав, е емблематичен за града. Предлага множество спортни и рекреационни съоръжения, детски площадки и места за пикник. Дунав внася свежест и усещане за простор. Шумът на водата и прохладният бриз създават спокойна обстановка, идеална за отдих. А в Силистра един от най-старите паркове по течението, впечатлява с вековни дървета и панорамни гледки към реката. Той е един от най-старите паркове по Дунав, известен със своите вековни дървета, цветни алеи и богато разнообразие от растителност. Дунавският парк в Силистра, е разположен непосредствено до реката; паркът е прекрасно място за разходки. Тишината и близостта до водата правят мястото особено приятно за посетителите. Паркът предлага панорамни гледки към реката. Оряховският парк е потънал в зеленина и предлага места за почивка с изглед към реката. Атмосферата е спокойна и уединена. Дунавът тук има особено спокойна и тиха част, което прави парка идеален за разходки и медитация. Дунав влияе на атмосферата в парковете, като през лятото реката осигурява приятна прохлада, което прави парковете изключително комфортни за посещение. Те са любимо място за изпитване на чувство за естетика и вдъхновение. Панорамните гледки към Дунав, особено при залез, са изключително вдъхновяващи и привличат художници, фотографи и любители на природата. Близостта до реката създава условия за и за голямо биоразнообразие от растения, птици и други животни, които спомагат за живописната атмосфера на парковете. Освен всичко, казано дотук, Дунав е свързан с историята и културата на крайдунавските градове, което придава допълнителен чар на парковете, разположени около него. Тези паркове съчетават красотата на природата с културно-историческия контекст на Дунав, което ги прави любими места за отдих, социализация и наслада. Задавали ли сме си въпроса, по каква причина в градската среда, на всеки средно голям или голям град, има градска градина или парк? Какво получават жителите на града от парка в населеното им място? Кои са градовете в България, които се славят с най-красивите и посещавани паркове? Да опитаме да поразсъждаваме заедно. Градските градини и паркове са любима част от всяко средно голямо или голямо населено място, защото те неизменно играят ключова роля за качеството на живот и благополучието на жителите. Тъкмо затова те са толкова важни. Какво толкова осигуряват те на хората? Очевидно, здравословен начин на живот. Парковете осигуряват място за физическа активност, като разходки, бягане, каране на велосипед или упражнения на открито. Те спомагат за по-добро физическо и психическо здраве, като редуцират стреса и повишават настроението. Парковете са прекрасно място за социализация и културни прояви. Те са места за срещи с приятели, близки и общности. В тях често се провеждат културни и спортни прояви, концерти и празненства. Зелените площи редуцират замърсяването на въздуха, понижават температурата в града и спомагат за запазването на биоразнообразието. В това е техният екологичен принос. Парковете осигуряват възможност за наблюдение на природата, учене за растенията и животните, както и наслада от естетически красиво оформени ландшафти. Което пък ги натоварва с образователни и естетически стойности, където наученото е в извъндидактична, природна, естествена и приятна среда. Те очевидно са в състояние да осигуряват психологически комфорт. Природата в парковете действа успокояващо, намалява напрежението и подобрява психическото благополучие на жителите. Парковете не са продукт на модерните времена. Висящите градини на Семирамида, са едно от Седемте чудеса на античния свят, които още не са открити до момента. Вероятно били издигнати във Вавилон, който се намирал в земите на днешен Ирак. Били построени около 575 пр.н.е. от цар Навуходоносор.

Сравнение на имплантатните системи    истината за базалните импланти    www.omegadentagroup.com    Естествената пирамида Вихрен    Поставяне на импланти

Нека опитаме да си сверим часовниците. Да научим, кои са най-известните паркове и градини по света и кои са най-посещаваните? Кое ги прави такъв магнит за посетителите? Най-известните и посещавани паркове в света съчетават природа, култура, история и модерни удобства, привличайки милиони туристи и местни жители. Те предлагат уникални преживявания – от красиви пейзажи до културни прояви и атракции. Сред най-известните паркове в света е Сентръл Парк (Central Park) – Ню Йорк, САЩ. Приблизително 42 млн посещения годишно. Какво го прави толкова специален? Той е изкуствено създаден парк с огромна зелена площ (843 акра) в сърцето на Манхатън. Има живописни езера, алеи, мостове и поляни. Музеи, театри и концерти на открито. Световноизвестни забележителности като Bethesda Terrace, Strawberry Fields и The Mall. Не по-малко прочут е и Хайд Парк (Hyde Park) – Лондон, Великобритания. Приблизително 19 млн посещения годишно. Един от кралските паркове на Лондон с голямо историческо значение. Говорителският ъгъл (Speaker’s Corner) е място за дебати и свобода на словото. Серпентайн (Serpentine) е изкуствено езеро за разходки с лодки. Градини, паметници и сезонни събития като „Зимната страна на чудесата“ (Winter Wonderland) се намират тук. Градините на Версай (Jardins de Versailles) – Франция. Посещения годишно: към 10 милиона. Класически френски градини, проектирани от Андре льо Нотр за Луи XIV. Величествени фонтани, геометрично оформени зелени площи и канали. Част от световното наследство на ЮНЕСКО и свързани с Двореца във Версай. Шьонбрюн (Schonbrunn) – Виена, Австрия. Посещения годишно: около 8 милиона. Барокови градини, проектирани за австрийската императрица Мария Терезия. Зоологическата градина Tiergarten Schonbrunn – най-старата действаща зоологическа градина в света. Глориетата – внушителна арка с панорамна гледка към двореца и града. Уено парк (Ueno Park) – Токио, Япония, посещаван годишно от около 14 милиона души. Известен с цъфтежа на сакурата през пролетта. Дом на много музеи, включително Токийския национален музей. Едно от най-старите зоологически градини в Япония. Парк Гюел (Parc Guell) – Барселона, Испания. Посещаван годишно от 9 милиона души. Дизайн на Антонио Гауди – приказни мозайки и архитектурни форми. Уникални сгради, пътеки и тераси с гледка към Барселона. Част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Летният дворец (Summer Palace) – Пекин, Китай. Посещения годишно - 15 милиона. Традиционен китайски парк с исторически павилиони, мостове и градини. Огромно изкуствено езеро Кунмин. Императорски резиденции, вписани в списъка на ЮНЕСКО. Станли Парк (Stanley Park) – Ванкувър, Канада. Годишно около 8 милиона души идват в него. Той е голям естествен парк с вековни гори, крайбрежни пътеки и панорамни гледки. Известната Seawall – крайбрежна пътека за пешеходци и колоездачи. Тотемни стълбове, представящи културата на местните индиански народи. Тези паркове са толкова посещавани, поради своите качества. Лесен достъп. Те са разположени в големи градове или туристически центрове. Комбинация от природа и култура. Много от тях съчетават зеленина с музеи, галерии, концерти и исторически паметници. Уникален дизайн и история – Барокови градини, модернистична архитектура, традиционни китайски или японски стилове – всеки парк носи различен дух. Сезонни събития и атракции. От коледни базари и летни концерти до фестивали на цъфтящи дървета. Релакс и развлечения – Освен красиви гледки, парковете предлагат места за спорт, пикници, лодки, детски площадки. Интерактивност – Съвременните паркове имат зони за активност, дигитални табла, аудио гидове и мобилни приложения. Какво знаем днес за Градините на Семирамида - едно от чудесата на света? Градините на Семирамида (Висящите градини на Вавилон) са едно от Седемте чудеса на Древния свят, но за разлика от останалите, тяхното съществуване не е категорично доказано археологически. Не сме сигурни дали са мит или били реалност. Какво знаем за тях днес? Според описания в антични източници, гръцки историци като Страбон, Диодор Сицилийски и Берос (вавилонски жрец) описват градини, издигнати от цар Навуходоносор II (605–562 г. пр.н.е.) за неговата съпруга Амитис, градините са представени като огромни тераси, покрити с растителност, поддържани чрез сложна система за напояване. Липсват обаче археологически доказателства. Разкопките във Вавилон (днес в Ирак) не са открили пряко доказателство за съществуването на градините. Някои учени предполагат, че те може би били в Ниневия, столицата на Асирия, а не във Вавилон. Възможна хидравлична система. Градините биха изисквали усъвършенствани методи за издигане на вода от река Ефрат – вероятно чрез винтови помпи (подобни на Архимедовия винт). Това е революционна концепция за древността и подсказва инженерно чудо. Някои историци предполагат, че гърците са объркали или преувеличили местни вавилонски градини и дворци. Възможно е градините да били символ на идеализирано място, а не реална структура.

Паркова площ в Хисаря

Всеизвестно е, че собствениците на малки имоти с къщи по света правят свободните площи зони за релакс, докато българинът сади пипер и домати. Как този унаследен манталитет може да бъде преодолян бързо? Този манталитет е резултат от исторически, икономически и културни фактори – дълги години на недостиг и традицията да се разчита на собственото производство. Промяна е възможна, макар обаче да не бъде мигновена. Как да насърчим превръщането на дворовете в зони за релакс? Трябва да се работи за промяна в нагласите – градината не е само за оцеляване, а и за удоволствие. Информационни кампании чрез социални мрежи, медии и примери от успешни трансформации на дворове могат да помогнат. Нужна е целенасочена културна промяна. Представяне на идеята, че дворът може да бъде място за отдих, семейни събирания и естетика, а не просто за земеделие и битови дейности. Съществуват безкрайно множество добри примери и мода. Показване на красиви трансформации – снимки и видеа на уютни дворове, направени с минимални средства, могат да вдъхновят хората. Инфлуенсъри и медийно съдействие са първите, които могат да популяризират тенденцията за „еко-рай в двора“. Съществуват и практични решения за този преход. Комбинираният подход е, вместо целият двор да е засаден със зеленчуци, част от него да бъде отделен за релакс зона с пейки, цветя, беседка. Вертикално и компактно градинарство – за тези, които не искат напълно да се откажат от зеленчуците, могат да използват вертикални градини или саксии, за да освободят повече място. За достъпност и бюджетни решения има много примери онлайн от типа Направи си сам (DIY) идеи. Евтини и лесни за изпълнение проекти за перголи, пейки, люлки и зелени кътове. Обществени инициативи като общински програми, които насърчават красивите дворове с конкурси и награди, могат да мотивират хората и да вкарат конкурсен, състезателен елемент в облагородяването на средата. Обучение и вдъхновение. Това биха могли да са ландшафтни курсове и уъркшопи. На тях хората се обучават как да създават красиви дворове, които изискват минимална поддръжка. Градски примери – ако градските пространства се трансформират в по-приятни и уютни места, хората ще започнат да прилагат същия подход и у дома. Промяната ще се случи с комбинация от модерни тенденции, личен пример и достъпни решения. Когато българинът осъзнае, че релаксът е също толкова ценен, колкото и домашният домат, тогава ще видим истинска трансформация в дворовете. Парковете и градините са "белите дробове" на всеки по-голям мегаполис. От древността, чутовните висящи градини на Семирамида, през настоящето време, паркове като Хайд парк и Сентрал парк, са култови места. Очевидно са важни за хората и обществото. Зашо, кои са важните аргументи, хората да строят принудително острови на природата? Изкуствено или насилствено, да възсъздаваш нещо естествено?! Ако погледнем исторически и социално, идеята за „принудителни острови на природата“ – било то изкуствени паркове, ботанически градини или градски зелени зони – е парадоксална: ние унищожаваме природата с урбанизацията, а после влагаме усилия и ресурси да я „възстановим“ в миниатюрна и контролирана форма. Причините за това са няколко и ето малко аргументи, защо има тежнение в урбанизираните общности на хората, да си пробива път природата. Тя е жизненоважна за здравето и физическо ни оцеляване. Природата подобрява качеството на въздуха. Растителността филтрира прах, намалява CO2 и произвежда кислород. В гъсто застроени зони, това е буквално въпрос на по-чист въздух. Природата прави регулация на климата. Зелените площи охлаждат микроклимата, смекчават ефекта на „градския топлинен остров“. Зеленината е ключова и за психическото ни здраве. Контактът с природата намалява стреса, тревожността и депресията; това е научно доказано в редица медицински изследвания. Не случайно балнеолечебни и други заведения са окъпани в цветя и зеленина. Природата влияе благотворно и върху социалната интеграция и културната ни идентичност. Като обществени пространства, парковете дават място за срещи, спорт, култура, протести – своеобразна „градска агора“ на открито. Те са и символи и елементи на престиж. Градините на Семирамида, Версайските паркове, Хайд Парк – това са не само зелени зони, а и символи на власт, естетика и национално самочувствие. Спомагат за обединяване на различни социални групи. Природата в града често е „неутрална територия“, където богат и беден могат да споделят едно и също пространство; една и съща пейка. Но градините се подчиняват на контрол и естетика, плод на човешката мисъл. Природата тук е по мярка. Човек не връща истинската дива, „несресана“ природа, а я пресъздава „облагородена“, подчинена на правила и планове за озеленяване. За добро или не, упражнява се власт над природата. Изкуствените градини са своеобразна демонстрация, че човек може да моделира света по свой вкус – от перфектно подстригани алеи до езера с определена форма. Архитектите на ландшафта често използват парковете като „жива скулптура“, съчетавайки художественото и природното; натоварват ги с естетическа функция.

Микросъдова хирургия    Открит синус лифтинг    Закрит синус лифтинг    Зъболекари в Пловдив    Орална хирургия

Снимки от Видин    Население на Видин    Връх Вихрен    Витоша    Парк Владикина бахча

Цветя в парка на град Хасково

история на Видин    Легенди за град Видин    Видин    Исторически музей - Видин    Катедрален храм Свети Димитър

Градският парк в Ямбол - поддържан е изключително добре

Автофериботен терминал    Хотел Ровно    Паметникът на Бдинци    Видински браншов указател    Видинска епархия - история и интересни факти

Художествена галерия - Видин    Сгради, които са претърпели основен ремонт    Художествена галерия - Видин    Видин - Север    Запуснати сгради, плачещи за основен ремонт от години

Варна    Велико Търново    Информация за Видин    Пазар капия    Стамбол капия

Сливен    София    Стара планина    Катедрален храм Свети Димитър - Видин    Телеграф капия

Родопи    Русе    Седемте Рилски езера    Еврейската синагога    Карта на уеб-проекта bg-tourinfo.com

Снимки от връх Дженгал и Централен Пирин    Частниците погребаха България    Рациария    Червена гордост    Рилски езера

Бор    Мура    Пирин    Дженгал    Езера в Пирин

Българският туристически информационен мегасайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

връх Калин    Смърч    Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи