Стара обществена сграда

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Чета тук колко много хора са си купили турски говорещи кантари, дето, като се качиш на тях, викат: - Машала... Аз като се кача на моя, не смее да гъкне...

Сградата на конака във Видин - днес, Исторически музей на града - е оригинален архитектурен паметник на културата с местно значение. Построена е през XVII в. и е била използвана за полицейско управление. Поради добрата видимост, централната кулообразна част на сградата, служела като наблюдателница на пожарната охрана почти от началото на създаването си. През 1919 г. по проект на родения  във Видин на 27 януари 1869 г. архитект Никола Нешов, е изградена надстройка на таванския етаж на „Конака“. Никола Нешов е син на третия кмет на Видин след Освобождението - Ванко Нешев, който има два мандата (1878 – 80 г.) и няколко месеца през 1881 г. Тъкмо след Освобождението сградата на конака е преустроена и в нея са вмъкнати елементи от българската възрожденска архитектура. Никола Нешов завършва Кралското висше архитектурно училище в Щутгарт и специализира архитектура в Мюнхен (1894 г.). Нека се вгледаме внимателно в тази надстройка, която виждаме днес. Нека опитаме да направим непрофесионален анализ на архитектурните елементи и техники, които виждаме в сградата на Конака във Видин (днес - Исторически музей). С какъв елемент е увенчан покривът? Четирискатният пирамидален покрив български патент ли е или османски? (Понеже сградата е построена през 17-ти век, когато сме били в състава на Османската империя.) Какви архитектурни особености има сложната и начупена конструкция? Някои от дървените прозорци също са с интересна форма, с извити дъги в горната си част, допрени един до друг и т.н. Сградата е изключително интересен пример за балканска административна архитектура от Османския период, адаптирана към местния контекст. Конакът е бил замислен и изграден като Административна сграда на османската власт.

Читалище - в миналото това са били най-активно използваните обществени сгради

Откъснати от постиженията на другите европейски народи в продължения на столетия, българите създават читалищата като прозорец към света

Конак означава резиденция на местния управител. Той е в съседство с укрепителната система и градската среда на Видин. Покривът е четирискатен пирамидален, покриващ централната част на сградата. Покритието е от обикновени керемиди (в миналото вероятно били плоски или S-образни керамични керемиди, типични за османските сгради). Увенчаващ елемент е фин метален връх, видим по аналогия с други конаци; подчертана куличка или шпицова завършена точка. Произходът на четирискатния покрив не е български "патент", но е често използван в българските сгради по време на Възраждането. Има османски и балкански произход, среща се в османски конаци, балкански чифлици, арменски и персийски дворци. Разпространява се в българската архитектура през Османския период и става част от местната традиция, особено за по-представителни обществени и жилищни сгради. Понеже надстройката на конака е служела и като наблюдателница за пожарната команда, се виждат дървени прозорци в серия от четири броя от всяка страна. Прозорците са вградени в серия, допрени един до друг. Имат извити дъги в горната част – това е типично османско влияние, наричани са понякога "турски арки" (или извити арки в горната част на прозорци и врати), е високотехническа задача, изискваща изключително майсторство. Това е много сложна техника за изработване дори днес, а какво да кажем, за дърводелците и дърворезбарите отпреди няколко века. Какво представляват „турските арки“? Това са декоративни извивки в горната част на прозоречни отвори, най-често под формата на полуовал (полуелипса), лъковидна дъга или подковообразна форма. Прозорците с такива арки често са разположени плътно един до друг, образувайки цялостна аркадна ивица, особено на чардаци и фасади на по-представителни сгради.

Язовирите в България    Черно море    Ендодонтия    Кариес    Родопи    Витоша    Стара планина    Закрит синус лифтинг    Подпочвени води    Зъб    Зъбни импланти    Сливен    Лицево-челюстна хирургия    Виж България    Църкви и манастири    Артикулатор и лицева дъга

Срещат се не само в прозорци, но и в ниши, врати, вътрешни отвори. Прозорците оформят декоративна фризова линия под стрехите. Макар да не са богато орнаментирани отвън, използваните дограми често са с характерна ръчна обработка. Сложна е и технологията на изработване. Прилагат се техники на формоване на извити дървени елементи. Използва се масивна дървесина (дъб, орех, череша, ясен), която се обработва с пара или водна баня, за да омекне. След омекване, дървото се поставя в специална калъпна форма (шаблон) и се притяга със стеги, докато изсъхне и запази извивката. В някои случаи арките не са от едно цяло парче, а от сегменти, сглобени внимателно чрез шипове и сглобки. Много прозоречни арки са допълнително обработени с дърворезба, особено при интериорни отвори – флорални, геометрични или калиграфски мотиви. Изисква се прецизност, симетрия и ръчно изчисление, тъй като не са ползвали машини или лазери – само шаблони, линеали, пергели и око. Стилът произхожда от ислямската архитектура, особено от селджукски и ранноосмански образци. В Османската империя арките се използват не само от турски майстори, а и от българи, албанци, арменци, които били добре застъпени сред дюлгерите и дърводелците. В българските земи този стил се преплита с традициите на Възраждането, особено в строителството на конаци, джамии, чардаци на богати къщи (Копривщица, Трявна, Жеравна). Извитите арки са статусен символ – появяват се основно в по-заможни или в обществени сгради. За разлика от правите отвори, те придават лекота, ритъм и хармония на фасадата. Демонстрират не само естетика, но и технологична зрялост на майстора.

Съществуват различни типове „турски арки“ според форма и конструкция. Полуелиптична арка (овална арка), е тази, при която горната част на прозореца е оформена като половина от елипса – по-плоска от кръг. Създава впечатление за елегантност и хармония. Изисква по-точно шаблониране, тъй като елипсата няма постоянен радиус. Често се използва в редица прозорци, разположени един до друг. Полукръглата арка е позната и като римска арка. Има форма на класическа полукръгла дъга. Оставя впечатление за устойчивост, класическо излъчване. Относително по-лесна за изработка – радиусът е постоянен. Тя е най-разпространената форма в дървени прозорци от периода. Подковообразна арка (ислямска или мавританска арка). При нея дъгата продължава отвъд полукръга – изглежда като подкова. Излъчва ориенталност, екзотика. Това е сложна арка, тъй като изисква прецизна крива и често ръчно изчисление. По-рядка, обикновено в богати сгради или ислямски архитектурни обекти. Ланцетовидна арка (остра арка). Два дъговидни сегмента, които се събират в остър връх. Има изразена вертикалност, готически облик. Трудна е за изпълнение в дърво; понякога срещана при врати или декоративни ниши. Среща се по-често при религиозна архитектура (напр. текета, гробници). Комбинирана арка (двойна или трипръстова). Тя представлява два или три прозореца с отделни арки, свързани под обща по-голяма арка. Създава усещане за ритъм и симетрия, често – т.н. „мукарнасов“ ефект. Изисква изключителна прецизност и умело сглобяване. Употребява се във фасади на конаци, сараи, големи възрожденски къщи. Във всички типове арки извивката трябва да е огледално симетрична, което налага майсторът да работи с шаблони (калибри). Използват се ръчни инструменти: триони, рендета, длета, дърводелски циркуляри. За сглобяването – шипове, ластари (гвоздеи от дърво), клинове и лепила от животински произход.

Езера в Пирин    Базални импланти    Батак    България    www.dentalimplants.bg    www.bg-tourinfo.com    www.ralev-dental.bg    Язовир Калин    Пловдив    Градове в България    Арбанаси    Байкушевата мура    Планини в България    Рила    информация за Башлийски езера

Аз съм човек на риска - обичам да дразня всички, но не мога да бягам бързо

Ето какво е разположението и функцията на „турските арки“ в контекста на архитектурата – както външна, така и вътрешна, с конкретни примери от типа сгради като Конака във Видин и сродни балкански постройки: Външни арки. Съществуват арки в прозоречни редици по фасадата. Разположени върху външната фасада, най-често на втория етаж (еркерна част, чардак или фронтален обем). Често са съединени в серия: няколко прозореца, всеки с отделна арка, разположени плътно, създават ритъм по фасадата. В сгради като Конака, това е знак за статус, представителност и влияние. Осигуряват светлина, въздух и изглед, но също така изпълняват декоративна роля. Арки над врати (портали). Основният вход към конака или административната сграда често има голяма дървена врата с подковообразна или полукръгла арка. Над вратата може да има и надпрозорец с решетка или витраж. Арки в чардак/кьошк. При обширни чардаци или тераси, арките оформят полуотворени пространства: колоните поддържат покрива, а между тях са оформени арки (понякога дървени, понякога зидани). Този тип се среща при комбинация от еркери, аркади и коридори, откъм вътрешен двор. Вътрешни арки. Арки между помещения - в по-представителни сгради се използват вътрешни отвори с арки, вместо прави врати – особено между предверие и основна зала. Те са подковообразни или полуелиптични, често рамкирани с орнаменти или дърворезба. Арки в ниши и шкафове (долапи) са вградени в стените нишови пространства, използвани за съхранение или украса (долапи, стенни рафтове), с малка декоративна арка отгоре. Обичайно срещани в възрожденски къщи, но и в по-скромни конаци. Арки в молитвени ниши (михраби) – ако има религиозно предназначение. В сградите като джамии или стаи за молитва, арките оформят ниша, ориентирана към Мека – често с най-детайлна дърворезба. Арките създават ритъм, светлосенки и чувство за простор, без нужда от масивни носещи елементи. Въпреки скромните средства, майсторите постигат архитектурна изразителност, комбинирайки функционалност и изящество.

Отовишки връх    Открит синус лифтинг    Избелване на зъби    Япония    Язовир Карагьол    връх Калин    Мальовица    Пирин    Подробна информация за Пирин планина    Върхове в Пирин    Връх Вихрен    Мусала    Пирин    www.ralev.ws

Но да се върнем на плана и формата на конака. Сградата има сложна, начупена конструкция, съставена от основен централен обем (ядро), разклонения встрани с отделни покривни плоскости. Живописност, типична за балканската архитектура от османски тип – набляга се на функционално приспособяване и адаптация към терена. Основната конструкция е изработена от камък, смесен зид и тухли. Прозорци: Дървени, с характерна надлъгаста, извита горна част. Възможно е исторически да е имало дървени решетки (mashrabiya) или вътрешни капаци – не само декоративни, но и функционални (за защита и засенчване). Сградата е типичен представител на балканския османски стил, който се характеризира с комбиниране на ориенталски и местни (вкл. средновековно български) традиции. Практичност и разгърната хоризонтална композиция, в контраст със западноевропейската вертикалност. Използване на естествени материали, съчетани с живописна композиция. Построена е за нуждите на османската администрация, но отразява местната строителна традиция и занаятчийство, благодарение на майсторите каменари, зидари, наети за строителството. Сградата не е дворец, но имитира представителна архитектура в ограничен мащаб. По-късно (след Освобождението), е частично променена, но основната й структура е запазена.

Eла    Cмърч    Дентална медицина    Хвойна    Имплантати Superline    Мура    Адрес на нашата практика    Видеоклип за открит синуслифтинг    Широки импланти    Зигоматични импланти    Абатмънт; надстройка; супраструктура    Размерът е от значение - имплантатни размери    Зъболекар    Рилски езера    Седемте Рилски езера    Клек

В 1956 г. сградата е превърната в исторически музей. Неговата експозиция проследява историята на Видинския край от най-дълбока древност до Освобождението. Дали по политически причини периодът след 1878 г. не фигурира в тематиката? Вероятно. След учредяването на Българската екзархия през 1870 г. сградата е предоставена за ползване на църковната община във Видин. Още веднъж вижте годината – тогава още сме в чертите на Османската империя. След Освобождението, в конака се е помещавала Общината на Видин.

Българската архитектурна традиция за строителство на покриви е в основата си четирискатна. Покривите завършват с корнизи, издадени над обема на сградата. Това са съществени отлики от западноевропейската традиция на двускатни сгради, често без никакъв отстъп за корнизи. Формата и завършекът на покривите са едни от най-характерните белези, по които можем да разграничим българската (и балканската) архитектурна традиция от западноевропейската. В българската четирискатна покривна традиция доминира четирискатен покрив (пирамида, ветрило, шапка). Той е основен тип в българското и балканско строителство още от Средновековието. Представлява покрив, умерено наклонен от всички страни към центъра – обикновено върху правоъгълен или квадратен план. Тази традиция виждаме непрекъснато и масово възпроизведена във възрожденските къщи, в различните конаци, часовникови кули, сгради с османска функция (административни, религиозни, жилищни). Има и характерен издаден корниз (козирка) над стената. Изграден е от дървени греди, които изнасят стряхата напред. Образува така наречения "окап" или стряха, който предпазва фасадата от дъжд и слънце. Освен практична, корнизът играе и естетическа роля – рамкира сградата и подчертава хоризонталната линия. Често е украсен с дърворезба или шлифовани профили. Покритието традиционно е от керемиди тип „турска“, ръчно формовани. В по-стари периоди – и плоски каменни плочи (тикли); най-често срещани в къщите в Родопите. Четирискатните покриви имат паралели и в османската архитектура, особено в балканските провинции, но се основават на местни балкански и византийски традиции. Възрожденската архитектура прави синтез между българското и османското, като прилага четирискатния покрив с широк корниз не само за къщи, но и за обществена архитектура (напр. конаци, читалища, училища). Това отличава нашите сгради дори от византийските – при които покривът често е бил терасен или куполен. Западноевропейската традиция е двускатен покрив (фронтонен тип). Преобладава в готическата и в ренесансовата архитектура. Наклонът е само от две страни, което образува висок триъгълен фронтон на фасадата. Обикновено няма значително издаване на корниз – фасадата често преминава директно в покрив. За покривно покритие се ползват шисти, метал, по-късно – керемиди, но с по-различен профил. Конструкцията често е каменна или тухлена без видима дървена стряха.

Субпериостален имплант    Сулкусформер    Типове фиксация    Закрит синуслифтинг; вертикален синуслифтинг    Композити    Хисар    www.bg-dentist.com    Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    www.bg-dentist.net    Дентален лекар в Пловдив    Мраморният първенец на Пирин - Вихрен    www.tourinfo-bg.net    Папиломи

Съществуват и термини като „еднокорабна“ и „двукорабна“ архитектура. Те произлизат от църковното и базиликално строителство, но се използват и по-широко за описване на пространствената организация на сгради, особено в традиционната архитектура. Ето какво означават в контекста на българската архитектура и по-широкия балкански контекст. Произход на термините: „Кораб“ идва от латинското navis – същият корен като „нава“ (централната част на християнската църква). В архитектурата „кораб“ означава надлъжно, продълговато вътрешно пространство, често разделено със стълбове или арки. Еднокорабна сграда (едно пространство), е сграда с един основен вътрешен обем, без вътрешни надлъжни разделения (колонади, стълбове и др.). Пространството е непрекъснато – покрито с едно общо покривно тяло (обикновено четирискатен). Често има просто, ясно зониране: вход – основна зала – олтар или функционален край. Възможно е таванът да е плосък или скосен, без вътрешни носещи елементи. Такива са повечето селски църкви във възрожденски стил, малките къщи със симетричен план (напр. една зала, разделена с параван или долап). Сгради като църквата „Св. Петка“ във Видин (еднокорабна, с абсида и обикновен свод). Двукорабна сграда (две успоредни пространства) – това е сграда, в която вътрешното пространство е разделено надлъжно на две части (кораби) – най-често чрез ред от стълбове, арки или греди. Представлява централен кораб и втори – по-тесен или равен. Покривът може да бъде общ, но вътре има видимо разделение. Често използван при църкви с по-голям капацитет или публични сгради с функционално делене. Такива са някои манастирски църкви или градски храмове с по-богата архитектура. Градски къщи с разделено помещение за мъже и жени (харем и селамлък), макар че това не е „кораб“ в строгия смисъл, аналогията понякога се използва. В светската архитектура (напр. конаци, ханчета, къщи) терминът се използва по-метафорично или описателно, не толкова строго, колкото в религиозното строителство.

Сгради като Конака във Видин, с толкова много прозорци, са изисквали и много стъкло за тях. Какви са били технологиите за изработка на прозоречни стъкла в 17-ти век, когато е строен конакът? С множество и сравнително големи прозорци (особено на втория етаж и еркерите), те изискват значително количество стъкло – луксозен и труден за изработка материал през XVII век. Една от технологиите за производство на прозоречно стъкло през XVII век, се наричала Корона (крон) метод (Crown glass). Методът бил най-разпространен в Европа до XVIII век. Стъкларят създава кръгъл диск (до 1 метър в диаметър), като върти с пръчка разтопеното стъкло. След охлаждане, дискът се разрязва на по-малки парчета – обикновено със заоблени или леко неравни краища. Стъклата обаче били с неравна повърхност, особено в центъра („око“ на короната). Размерът на отделните стъкла бил до 20–30 см в ширина, често монтирани в решетка от дървени или оловни профили (както виждаме и в Конака). Цилиндричен метод (Cylinder glass). Развива се през XVII век, по-късно доминира в Европа. Издува се цилиндър от стъклена маса (до 1.5 м), който се разрязва по дължина, разгръща се и се изравнява върху плоскост. Дава по-големи плоски листове, но със значителна ръчна намеса. Използван е по-скоро в по-богати градски среди и дворцова архитектура. Местни балкански варианти / внос. В Османската империя, включително в българските земи, много от стъклата са внасяни от Венеция (Murano), Цариград, или от търговци в Търново, Пловдив и Солун. Стъклото е било много скъпо – затова прозорците често са с малки квадратчета, монтирани плътно една до друга в дървена рамка. В по-бедни къщи вместо стъкло се е използвало намаслена хартия, слюда или рог. Как това се отразява в архитектурата на Конака? Прозорците на Конака са многобройни, но съставени от малки елементи (квадрати) – типична техника за работа с малки стъклени модули. Често са вградени в дървени рамки, с тънки разделители (фалцове), които оформят решетка. Горните арки на прозорците предполагат много прецизна обработка на стъклото и дървото – при извити участъци вероятно са ползвани специално оформени малки стъкълца. В някои случаи са добавяни и цветни стъкла (в зелен, син или кехлибарен тон), по подобие на декоративните елементи в по-представителните османски сгради.

- Какво е искал да каже авторът! - ми е травма от детството

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Стоматологични столове    Сравнение на имплантатните системи    Кариес    Орална хирургия    Стоматология    Имплантатни аналози и трансфери    Бифосфонатна некроза; медикаментозно индуцирана некроза    Синусова мембрана    Ендодонтия    Следдипломно обучение на Ралев Дентал    Aсептика и антисептика    Зъбни импланти    СМА пили, разширители, ендодонтски инструменти    Бор   

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.