Думата място (в множествено число места̀) е съществително име от среден род. Има доста значения и се използва сравнително често в българския език. Нейните основни значения са:
Част от пространството, която заема един предмет
Определено пространство, където се намира винаги един предмет. Кой премести вазата от мястото ѝ?
Пространство, където се извършва някакво действие. От мястото на събитието. Работно място. Място за пушене
Част от земната повърхност, местност. Живописни места
Положение, заемано от някого. Първо място в състезанието. Заема важно място.
Определена част от книга или друго произведение. Стигнал съм до интересно място в романа
Определен стол в кинозала, театър и др. Трети ред, пето място
Само мн. Периферни организации или учреждения. Политически организации по места
Едното място - тоалетна
Заведение, ресторант или дискотека - донякъде на жаргон с идеята да се създаде впечатление за нещо различно и дори от по-висок клас. Стилът на писане на списание "Егоист" от 90-те години успяваше да създаде това усещане до съвършенство - след като четеш "Егоист", носиш обувки "Д-р Мартенс" и се парфюмираш с "Кензо", би следвало и да посещаваш места, които не са за всеки
Съществителното място влиза и в много словосъчетания и фразеологизми. Най-често използваните от тях са:
болно (слабо) място - най-чувствителна, най-уязвима страна на някого
на място - какъвто трябва да бъде, подходящ, уместен
убит на място - веднага, бързо, без мъчение
слагам на мястото (някого) - вразумявам го, наказвам го, показвам къде греши, обикновено зрелищно и пред публика
не мога да си намеря място - много съм развълнуван, не мога да се успокоя
Работното място представлява заводът, фабриката, където работещият извършва своята работа. Това би могло да бъде и едно бюро, ако става въпрос за служители в офис, държавно учереждение, университет, институт и други. Поради това често работещите в офис (кантора) се наричат и бюрократи. Разбира се, това понятие бързо придобива негативна конотация, тъй като бюрократите бързо започват да се занимават с решаване на кръстословици, пиене на кафе и злободневни клюки - т.е. тотално непродуктивни дейности. Много често в държавните учреждения се отива по определен въпрос и се вижда папка, хвърлена върху бюро; след шест месеца се отива отново и се открива същата папка, хвърлена върху същото бюро, но с два пръста прах върху нея.
Работното място е също така самото място – офис, учереждение, цех, работилница и т.н., където работещият разполага с необходимите условия за работа, пособията, които са му необходими за работа, както и материалните и физически ресурси, които са му необходими, за да извършва своята конкретна работа. В технологичен аспект, това включва роботизацията, механизацията, материалите и техническите средства, необходими на работещия, като например роботи и електроника в завод. Като пример работното място може да е съоръжено с работни инструменти, производствена машина, цялостна производствена механика с контролни средства за управление на производствен технологичен процес на управляващия процеса по сглобяване или изработка компютър, както и мрежова връзка, ако такава е необходима при работата на завода. Мрежовата връзка е от специфичен характер за фирмените системи, за разлика от Интернет за дома. Работно място на български не се отнася до работното бюро в дома, където един инженер или учен може да работи като довършва своята работа вечер, например. Съответната структурна част в пространство за производство или управление, в което работещият е свързан с оръдията на труда за осъществяване на работен процес, с който се постигат целите в резултат от труда. Понякога като работно място, особено в обявите за работа и в софтуера за управление на персонала се означава и позицията, която някой заема в дадена фирма и организация, както и съответно цялостната функционална, като част организационната, среда на неговата работа. Населено място е исторически и функционално обособена територия, определена с наличието на постоянно живеещо население. Според българското законодателство, тя е определена едновременно с това и с наличието на строителни граници или землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна инфраструктура.
Територия и име на населено място Територия на населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището. Наименуването на новосъздавано населено място, както и промяната на името на съществуващо такова се извършва с указ на президента на Република България. Видове населени места Населените места са градове и села. Те подлежат на регистрация в Единния класификатор на административно-териториалните и териториални единици (ЕКАТТЕ). Без това да произтича от закон, по силата на решение на МС за утвърждаване на съдържанието на ЕКАТТЕ, и конкретни манастири са вписани в класификатора със статута на населени места. По данни в ЕКАТТЕ, въз основа на записите в „Служебен документ за създаване на населените места“ от 1878 г. манастири – населени места първоначално са Бачковският манастир, Клисурският манастир (община Вършец), Преображенският манастир, Рилският манастир и Троянският манастир. След присъединяването впоследствие на част от тях към други населени места, само Клисурският манастир и Рилският манастир остават със статут на населени места и само те фигурират като такива в ЕКАТТЕ. Села Съществувалите при влизането в сила на 14 юли 1995 г. на Закона за административно-териториалното устройство на Република България населени места от вида на махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села след влизането му в сила.
Терминът „строителни граници“ няма дефиниция в действащите нормативни актове, но се ползва все още в някои от тях. След отменянето от 31 март 2001 на Закона за териториално и селищно устройство разбирането на смисъла на термина може да бъде подпомогнато – макар и при различна от действащата терминология, с текста на член 104, алинея 2 от отпадналия вече Правилник за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство: „Строителните граници на населеното място се определят с общия градоустройствен план и се уточняват със застроителен и регулационен план, а за населени места без общ градоустройствен план – със застроителен и регулационен план“. Трябва да се има предвид и пояснението в скобите в текста на § 5, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията: „Територия на населено място" е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището“. Тук обаче и терминът „землище“ е с остарелия му вече смисъл на „извънселищна територия“, който не съответства на „землище“ според § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на Закона за административно-териториалното устройство на Република България. Според § 5, т. 75 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, „Социална инфраструктура“ са сгради и съоръжения – публична собственост, формиращи система за обслужване на населението в администрацията на държавната и местната власт, образованието, здравеопазването, културата, социалните дейности и спорта. Терминът „инженерна инфраструктура“ се обхваща от „техническа инфраструктура“, който термин – съгласно § 5, т. 31 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, означава „система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните съобщения, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и геозащитната дейност“.
Студено място - язовир Батак през зимата на 2017 година
Любимо място на фотографите покрай автомагистрала "Тракия" - две самотни дървета, подходящи за снимки през всеки сезон
Място на среща на две граници - сухопътната с Румъния и морската граница на България - Черно море
Място в град Пловдив, където е възможно да се направят ефектни снимки по време на залеза - мостът над Марица до УХТ
Място в пещера Магурата, на което се откриват рисунки на 10 000 години. Под тях пък се виждат художествени изяви на съвременните варвари