Архитектура от XIX век

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Как са отоплявани възрожденските къщи? Мнозина са виждали "джамали" - мобилни чугунени печки с жар в тях и дръжка отгоре с дървена обвивка, която предпазва ръцете от изгаряне. Знаем за оджаците (камините, огнищата). Имало ли е и други възможности? Отоплението на българските възрожденски къщи е било решено с комбинация от практичност и местни ресурси, при това с изненадващо разнообразие според региона, социалния статус и сезона. Няколко са основните начини за отопление. Огнище (камина) – сърцето на дома. Обикновено то еразположено в долния етаж или централната стая. Имало е открита пещ/камина, понякога с капак от метал или камък. Над огнището се разполага комин, често масивен, от камък или тухли. Огнището служи за готвене, отопление, осветление. Служело е и за изсушаване на дрехи/билки. То е най-често срещаният тип отопление, особено в селските райони. Джамалът е печка от тухли/керамика/чугун. Съществува в няколко варианта. Стационарен джамал: зидана керамична печка, изградена в стената между две стаи (двустранна). Подвижен джамал: метална (обикновено чугунена), с дръжка за пренасяне. Работи с жар, дърва или въглища. Задържа топлина по-дълго от открития огън, което спестява от дървата или въглищата. Вграденият вариант често е комбиниран с алафранга (ниша с декоративна или практична функция). Разпространен е в по-богати градски къщи, както и в по-студените райони на страната. Кахлени печки (рядко, но съществуват). Локализирани са главно в по-урбанизирани райони (Стара Загора, Пловдив, Русе). Наподобяват австрийско-унгарския модел, изработени са от керамични плочки (кахли) с висока топлоемкост. Понякога декоративни, със сцени, флорални мотиви и релеф. Срещат се в домакинства с влияние от Централна Европа, особено след Танзимат и във втората половина на XIX век. Мобилни огнища / метални съдове с жарава. Медни или месингови панички със жар, използвани под миндерите. Могли са да се поставят под ниски маси, покрити с килим или аба — ранна форма на "котацу". Особено практични през преходни сезони или за малки помещения. По-често използвани в Османския бит. Печурки и аби (в по-студените райони). Това са преносими метални или глинени съдове с жар. Понякога се използвали в одеяло или завивка, за да стоплят леглото преди сън. Преносими, опасни, но ефективни за краткосрочно затопляне. Изолацията също е важна - дебели глинени или кирпичени стени, дървени дюшемета и килими са спомагали за по-високите температури в стаите. Малко и ниско разположени прозорци са задържали топлината. Имало е миндери – често с вата и възглавници, които също създават комфорт. Българската възрожденска къща използва разнообразие от отоплителни средства, в зависимост от битовите нужди, климатичната зона, социалния статус. В по-студените райони (Балканът, Западна Стара планина) често се използвали комбинации: огнище + зидана печка или подвижен джамал.

Батак    България    www.dentalimplants.bg    www.bg-tourinfo.com    www.ralev-dental.bg    Язовир Калин   

Модерно строителство, но по каноните на XIX век

Камъкът, дървото, варта и стъклото отново са в тренда при новото строителство

По-бедните хора са правели къщите на два етажа - на приземния са кравите или овцете, на горния - хората. Така топлината на животните отоплява пода в помещенията на хората. Колко ефективна е била тази практика? Това е стара, но изключително разумна и ефективна практика, известна не само в българските земи, но и в много части на Европа и Близкия изток. На приземния етаж (обора), животните обикновено били крави, овце, кози. Горният етаж (жилищен) бил за стаите за семейството. Между тях имало дървен под или плоча от гредоред с пълнеж от глина и слама с чоп (много добър топлоизолатор). И какъв е бил термалният ефект, щом с векове се строяло така? Една крава отделя около 800–1000 W топлина в покой. Една овца или коза – около 100–150 W. Например, ако в приземния етаж има 2 крави и 5 овце, се получават общо около 2 кВт топлинна мощност постоянно (еквивалентно на две електрически печки на макс). Дървеният под над обора се затопля бавно, но стабилно. Температурата в стаите на горния етаж се повишава с 3–5°C в сравнение със същата сграда без обор отдолу. Нощно време, когато не се гори огън, тази топлина задържа температурата в помещението, особено при добра изолация. Важно е оборът да има добра вентилация – иначе миризмите на кравешките изпражнения и влага проникват нагоре. Мухите били още една неизбежна „екстра“. В някои къщи имало отделни входове и прегради между жилищната и стопанската част, за да се избегне пряк контакт помежду им. По-бедните домакинства често са били принудени да търпят компромиси, но майсторите са намирали начини да изолират с глина, вар и греди, така че комфортът да не страда силно. От гледна точка на устойчивост и енергийна ефективност, това е изключително „модерен“ подход: ползвани били естествени източници на топлина. Намалявала се нуждата от дърва за отопление. Максимално оползотворяване на сградата (няма "празен" обор някъде встрани). В Алпите и Пиренеите също има къщи тип „Hausstallhaus“ (долният етаж за добитък, горният – за хора). В Япония и Иран има подобни конструкции, където топлината на хора, животни и храна се комбинира в жилищните зони. Топлината от животните реално е повишавала температурата на жилищните етажи с няколко градуса, намалявала е нуждата от отопление, и е била ключов елемент в битовата устойчивост на по-бедните домакинства. Това е било не просто оцеляване, а функционален „еко-дизайн“ от XVIII–XIX век.

Пловдив    Градове в България    Арбанаси    Байкушевата мура    Планини в България

Еркери, дървен чардак, суха каменна зидария на оградата (дувара)

Петунии и бегонии в цветарниците на чардака правят къщата да грее

Интересно, че в българската възрожденска традиция за отопление на къщите, няма т.н. "руска лежанка" - хоризонтална печка, върху която руснаците спят през зимите. Ако такава печка е ефективна в зимния студ, защо не е получила никакво развитие у нас? Руският тип хоризонтална печка с лежанка („русская печь“) е характерен елемент на традиционната руска архитектура и култура, но няма почти никакво присъствие в българската възрожденска традиция. Отговорът на този интересен въпрос се крие в съчетание от климатични, културни, архитектурни и социални фактори. Руската печка с „лежанка“ не се развива у нас поради различия в климата. Традиционната руска печка е пригодена за дълги, сурови и много студени зими със слабо слънце. Тя задържа топлина дълго време и затопля не само въздуха, но и самото тяло чрез лежанката. В България климатът е по-мек, особено в Южна България, със слънчеви зимни дни и по-кратки студове. Нуждата от такъв масивен и бавно нагряващ се топлинен източник е по-малка. Причини има и в разликите в архитектурата на жилищата. Руските селяни живеят в еднообемни дървени къщи, в които печката е в центъра и служи за всичко – готвене, отопление, дори спане. Българските възрожденски къщи са по-често разделени на стаи, с по-малко централизирано отопление.

Язовирите в България    Черно море    Ендодонтия    Кариес

Япония

Каменните плочи по покривите са характерни за родопските къщи

Колко здрави трябва да са гредите за покрива, за да издържат тоновете камък върху тях. И не за година - две

Масово се използват камени огнища, джамал (вградена печка) или по-късно – железни печки на дърва/въглища. Не по-маловажни са и културните и социални фактори. В Русия леглото върху печката е символ на домашен уют и устойчивост срещу суровата природа. В България спането върху печка не се възприема като социално престижно. Дори когато се използва джамал, той е скрит в стената и служи за отопление на съседно помещение, не за лежане. У нас се ползват други форми на ефективно отопление. В България има местни адаптации, кат джамал – вградена зидана печка, често между две стаи. Камък и тухла – използвани в подовете и стените за съхраняване на топлина, за разлика от Русия, където основният строителен материал е дърво. Печка на дърва/въглища – по-компактна и по-бързо нагряваща от руската. В по-бедните села хората са се топлили с открити огнища и спали под дебели черги, без да залагат на масивни конструкции. Опираме и до липсата на пряко културно влияние. Руската архитектурна традиция почти не е оказвала влияние в българските села преди Освобождението, а след него – моделите на отопление вече са се променяли под влиянието на европейските практики и индустриализацията, а не на източните. "Руската лежанка" е логичен продукт на суров климат, монофункционално жилище и различна културна концепция за дома. В България, където зимите са по-меки и битът – по-разнообразен, нуждата от такава печка никога не е била силна. Вместо нея, сме развили собствени, адаптирани форми на отопление, съобразени с местните условия.

Мальовица    Пирин    Връх Вихрен    Мусала    Пирин    Родопи    Витоша    Стара планина    Закрит синус лифтинг

Кула с камбана

Кръгъл купол, многоъгълни барабан и основи

Концепцията за многостаен етаж вместо еднообемен, се развива в българската възрожденска архитектура. Вероятно всеки подход има плюсове и минуси. По отношение на отоплението, еднообемното помещение дава ли предимства пред многостайното, или не? Въобще, по нашите географски ширини кой е оптималният вариант? Всъщност, именно преходът от еднообемни към многостайни жилища, е съществен етап в развитието на традиционната архитектура и е тясно свързан с битови, социални, климатични и технологични фактори. Естествено, и двата подхода имат предимства и недостатъци. Но как се развива отоплението в контекста на българските географски и климатични условия? Еднообемното жилище (например руска изба или най-ранните български постройки) предлага по-добро отопление. Всички хора, животни, огнище и готварски процеси са в едно помещение > топлината се акумулира и използва по-пълноценно. Регистрират се по-малко топлинни загуби. Няма вътрешни стени, коридори и прегради, които да блокират топлинния поток. По-проста е конструкцията. По-лесно се строи и поддържа, особено с ограничени ресурси. Обаче: липсва лично пространство – всичко се прави в едно и също помещение. Съществуват хигиенни и здравословни проблеми – готвене, спане на много хора на едно място, е равно на влага, пушек, миризми, невъзможност за интимни преживявания. По-висока пожарна опасност – съществува по-голям риск, ако има открито огнище. Многостайното жилище (възрожденска къща) предлага съществени предимства. Разделени са функциите – кухня, спалня, зимна и лятна стая, работилница и др. Това определено е по-здравословна и удобна среда.

Зъбни импланти    Сливен    Лицево-челюстна хирургия    Виж България    Църкви и манастири    Дентална практика в Пловдив    Имплантати    Рентгенография на имплантат    Артикулатор и лицева дъга

Каменна зидария

Зарешетени прозорци, зидария с тлъсти фуги

По-добра е организацията на живота – семейната структура се променя, нуждата от усамотение и специализация на функциите нараства. Може да се отоплява зонирано – само нужните стаи (например зимната стая). Е, неизбежно и тук има недостатъци. По-трудно е отоплението. Изисква се повече гориво или сложна отоплителна система (джамали, печки във всяка стая). Топлинните загуби са съществени: повече вътрешни и външни стени - повече студени повърхности. По-сложна е поддръжката и строежът. И така - кой е по-ефективен вариант за отопление? Еднообемното жилище е по-ефективно термално, защото минимизира топлинните загуби и концентрира източника на топлина. Това го прави подходящо за студени, продължителни зими с оскъдни ресурси. Многостайното жилище обаче позволява зониране – през зимата се използва само една или две стаи (напр. зимникът), които се отопляват целенасочено, докато останалите се оставят студени. Това е оптимално за нашите географски ширини, където зимата е студена, но не екстремна. Има значителни дневни температурни амплитуди, а хората имат достъп до дърва или въглища, разбира се - не в неограничени количества. Оптималният вариант за България - в нашите условия най-добре работи многостайна къща с добре изолирана "зимна стая", отоплявана с джамал, камина или метална печка. Това съчетава комфорта и личното пространство на многостайното жилище, с концентрираното и ефективно отопление на по-малък обем. Зимната стая е като функционално „връщане“ към еднообемността, но само през студените месеци. Това е типичен адаптивен компромис, присъщ на българския бит.

Бъндеришки езера    Сравнение на имплантатните системи    Планини в България    истината за базалните импланти    Подпочвени води    Язовир Карагьол    връх Калин    Рила

Ученически: "В българската възрожденска къща е имало три вида стаи - големи, малки и двор."

Дървена къща зад каменен зид

Шест комина стърчат над керемидения покрив

Отделни стаи за момчета и момичета, или общи? Как е решен този въпрос в българската възрожденска къща? Отделните стаи за момчета и момичета не са обичайни в типичната българска възрожденска къща. Причините са както практически (ограничени ресурси и пространство), така и културни (традиционна патриархална структура, религиозно-нравствени норми). Ето как е организирано жилищното пространство във Възрожденската къща. Одая/стаи – използвани за спане, готвене, приемане на гости. Долапи и миндери – вградени ниши и седалки, често с място за спане. Зимна стая – по-малка, южно ориентирана, топла, използвана за спане през зимата. Лятна стая или чардак – използвана през топлите месеци. Къде спят членовете на семейството? Деца до определена възраст обикновено спят заедно с родителите или с бабата и дядото в обща стая. При по-малки къщи всички членове на домакинството делят едно помещение, особено през зимата – на рогозката или чергата върху дървения под с общо вълнено одеяло или юрган. Юноши и девойки в пубертетна възраст: момичетата обикновено остават в къщата, често в стаята на майката или бабата. Момчетата, когато достигнат възраст (14–16 г.), може да се преместят да спят в отделна стая, на чардака или дори в стопански пристройки (плевня, стая над дюкян/работилница), особено ако семейството е многолюдно. Имало ли е формално разделение по пол? Не и в съвременния смисъл на думата. Нямало е стаи официално предназначени само за момчета или само за момичета. Вместо това разделението е по-скоро възрастово и морално, не архитектурно. Момичетата са държани „под око“, в домашна среда. Ако семейството има възможност, може да има гостна стая или „камерна стая“, в която понякога се отделят пораснали момичета. Девствеността и честта на момичето са социално определящи - момичетата са държани близо до възрастните жени. Възрожденската къща не предлага отделни стаи по пол като норма. Пространството е организирано така, че дневните и сезонните нужди (лято/зима, сън/работа) са водещи; семейната йерархия (родители, деца, баба и дядо) се отразява в разпределението; моралните и социални очаквания, особено към момичетата, диктуват близост до възрастните жени, а не архитектурна изолация.

www.tourinfo-bg.com    www.tourinfo-bg.net    Стоматолог в Пловдив    Връх Вихрен – трети по височина на Балканите    www.see-bulgaria.info    www.ralev-dental.com    www.see-bulgaria.com    Стоматологична клиника в Пловдив

Из ученическо съчинение: - "Понеже лодкарят отказал да я прекара, баба Илийца грабнала кола и се прекарала самичка."

Дървена таванна розета

Модерно изпълнение. Старите розети от Възрожденската ера, са дърворезбовани

www.tourinfo-bg.com    www.bg-tourinfo.info    Зъбни импланти    www.bg-tourinfo.net    Дентални импланти    Травми на зъбите    www.bg-tourinfo.eu

Табелка в баничарница: "Днес банички със сирене няма, защото свърши изварата."

Реновирана стара къща, годна за живот на още поколения напред

Къща се строи, да надживее строителя

www.ralev-dental.bg    Зъболекар в Пловдив    Вихрен – красавецът на Пирин    Протезиране с импланти    информация за Вихрен    www.see-bulgaria.net    Зъб

Из ученическо съчинение: "Жените от племето пееха и танцуваха около огъня, а малките членове отмерваха ритмично такта."

Различни имплантатни системи    Множествени импланти    Черно море    Открит синуслифт    Имплантатна повърхност

www.ralev-dental.bg    Зъболекар в Пловдив    Вихрен – красавецът на Пирин    Протезиране с импланти    www.tourinfo-bg.com

Зъболекар    Периимплантит    Имплантатни размери - характеристики    Остеоинтеграция

Рила    Рилски езера    Седемте Рилски езера    Отовишки връх    Открит синус лифтинг    Избелване на зъби

Гръцки огън    Хасково    Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.