Винарски изби

В България има отлични вина и изби, поради което страната може да стане много популярна дестинация за винен туризъм - необходима е само малко стратегия, инвестиции и маркетинг. Преди известно време виненият туризъм се свързваше с някои известни региони във Франция и Италия - например Тоскана. Бавно, но сигурно в България започват да стават известни някои дестинации, свързани с виното. Тъй като световноизвестните области с развит винен туризъм са предназначени за дами и господа с по-големи финансови възможности, масовият български потребител се ориентира към винарни като Мидалидаре, Вила Юстина, Вила Мелник и много други. Те постепенно се превръщат в утвърдени дестинации за винен туризъм.  При този вид пътувания има и много други интересни неща освен посещението на самата изба и дегустацията на вино - селско стопанство (гроздобер), храна, култура и история. Посещенията на винарските изби често се комбинират с други активности като опознаване на традицията на конкретния регион, бита и обичаите на локалните общности, като това не е сезонен туризъм, а може да се практикува през цялата година.

Виненият туризъм като специфичен сегмент от цялата туристическа индустрия се заражда в началото на 90-те години на ХХ век. Така поне твърдят някои уважавани икономически издания, но те са в много голяма грешка - виненият туризъм се практикува още от времето на Древна Гърция и Римската империя, а по времето на тоталитаризма Мелник си беше винена дестинация от национален мащаб. Новият винен свят е отговорен до голяма степен за бума в посещенията на винарски изби. Там, където липсва традиция, има маркетинг и продажби на продукти. САЩ, Австралия и Нова Зеландия първоначално създават концепция как да продават вино на туристите и едва след това започват да мислят какви типове вино да произвеждат. Този подход е очевидно ефективен - през 80-те години на ХХ век никой не беше чувал за калифорнийски вина, а днес освен с всичко останало щатът Калифорния е известен в цял свят с винената си индустрия! Американците разбират от бизнес и никой не може да отрече това. Чили също успя да се наложи като световна винена дестинация, а поради глобалното затопляне дори някои южни региони в скандинавските държави хората започват да отглеждат грозде и да произвеждат вино - нещо, което беше немислимо преди 25 - 30 години, когато там се произвеждаше единствено и само водка.

В стария винен свят (както беше споменато, основно Италия и Франция, в по-малка степен Испания и Гърция) туризмът е просто следствие от традицията и логична форма на представяне на виното пред все по-образована и любопитна публика. В България има някои опити за организация на винен туризъм от края на 80-те години, когато в Лондон започват да се предлагат първите организирани турове към България, които продължават някъде до 2000 година. В последните 10 години наред с откриването на нови изби у нас се мисли все повече и за представянето на виното пред крайния потребител директно в избата. Създават се хотели, дегустационни зали и винени маршрути. Без съмнение се произвежда доста качествено вино, тъй като за последните 5 години (2016 - 2021) българските вина са спечелили над 300 медала от международни конкурси. В момента официално регистрираните винарски изби са над 350, като всяка година се появяват около десет нови. Според наблюдения на познавачи само 10 - 15 от тях са подготвени за посрещане на гости за дегустационни или винени турове, имат добра леглова база и обучен персонал. Добрите примери за винени маршрути са главно в региона около Мелник и Горнотракийската низина. По данни на Института за анализи и оценки в туризма през 2018 година около 60 000 български и 8000 чужди граждани са посетили винарските изби с цел дегустация - като чужденците са основно от Великобритания, Германия, скандинавските страни, Русия, Сърбия и Северна Македония. Платените дегустации струват от порядъка на 10 - 15 лева на човек в зависимост от избрания дегустационен пакет.

Разбира се, за да се превърне виненият туризъм от мода в дългосрочна бизнес инициатива, са необходими редица условия - съвместни усилия от страна на производители, туроператори, хотелиери, ресторантьори, институции и местни общности за създаване на маршрути и тяхното популяризиране. Периодичните винени събития и фестивали, предлагане на иновативни турове (йога сред лозята), интерактивни сайтове и медии за информация на потребителите, както и създаването на регионални енотеки също са необходими условия за дългосрочно развитие на винения туризъм. Тези стратегии могат да бъдат заимствани от региони за винен туризъм, които вече са успели да се наложат на пазара - САЩ, Нова Зеландия, Южна Африка, Италия и Франция. Не навсякъде обаче подходът е еднакъв.

Съществуват два типа винен туризъм - (европейски) традиционен и маркетингов - в така наречения Нов Свят. При европейските винени дестинации всичко се случва органично, като следствие от самия процес на производство на виното и от богатата традиция. В Новия свят нещата опират, както вече стана въпрос, повече до маркетинг - структурата на този туристически сегмент се определя още при създаването му, организират се турове, винени дегустационни пакети и различни атракции. Докато Новият свят интегрира винения туризъм в цялостната концепция за винен бизнес, в Европа интересът на винопроизводителите се събужда едва тогава, когато има криза в бранша - ниски продажби, лоша година, малък добив и т.н. Доказано е че тогава виненият туризъм може да окаже позитивни ефекти по отношение на продажбите на продукцията - като логично и закономерно тези продажби се случват директно от избата, тъй като туристите ходят на място. Важни предпоставки за това са качеството на предлаганите туристически услуги, репутацията на марката и кооперацията на регионално ниво - поне трябва да се подобри инфраструктурата, за да станат винопроизводителните области по-достъпни. За жалост в България тези условия все още липсват, с малки изключения.

Съществуват и известни разлики по отношение на човека, който сервира чашата. В Новия свят това са професионални аниматори ( в Напа Вали - САЩ или Бароса в Австралия). В Европа това се прави от самия винар или от член на неговото семейство, тъй като повечето европейски винарни са семейни фирми. За съжаление в последните години световното потребление на вино спада, така че европейският производител трябва да намери директен път до самия консуматор - чрез осигуряване на редица атракции. Да произвеждаш прекрасни вина вече не е достатъчно. За да се привличат все повече и повече туристи е необходимо уникално и запомнящо се преживяване. А самите винопроизводители е необходимо да се разграничават един от друг и в същото време да се обединят в името на по-доброто представяне на целия регион.

Според изчисления на различни браншови организации само около 25 % от потенциала на избите в Европа е разгърнат - очевидно има много върху какво да се работи. Има много теми, свързани с виното, с които могат да се привличат различни целеви групи. На първо място все пак е енологичното познание, ядрото на виения туризъм. Обиколката на избата и лозята в компанията на винопроизводителя е един от най-естествените начини за опознаване на виното. Това придобива допълнителна стойност когато посетителят се ангажира дори и игрово в купажирането на вино, в подрязването на лозето или в брането на грозде. Важно е да има повече хотели в регионите освен тези, които са към избите. Още по-добре би било ако те са обединени в една обща платформа и се популяризират общо. Добри примери за консорциуми от винени хотели има в Австрия и Германия.

Гастрономическата част също играе роля за привличането на хедонистично настроената публика. Предлагането на локална храна и нейното комбиниране с вино остава още по-траен отпечатък в съзнанието на туриста. Добър ефект за привличането на туристи имат и някои допълнителни атракции, които нямат нищо общо с виното - разходки с велосипед, маратон или изнесена дегустация сред лозята. Разбира се, не бива да се стига до крайности - след приема на по-голямо количество вино карането на велосипед може да се превърне в не особено приятно занимание, а кросовете на дълги разстояния бързо могат да предизвикат аритмии при повечето гости на винената изба.

Съвсем не на последно място е важна връзката между организацията на винения туризъм и културата на региона. Винени музеи и фестивали би трябвало да бъдат тясно интегрирани към туристическия пакет, но посещенията на всякакви типове музеи изобщо няма да са във вреда. След консумацията на една или повече чаши вино всеки човек се отпуска и възприятията се променят - всякакъв тип култура се възприема доста по-задълбочено.

В България има все повече винени инциативи, които за съжаление не получават публичността, която заслужават. Някои от тях са Дивино Тейст, Дефиле на младото вино, Wine & Spirit Fest и някои по-малки регионални прояви. За съжаление много такива инциативи умират още в зародиш - за да не се случва това, е необходимо да се подходи систематично, координирано и дългосрочно. Освен това е необходима цялостна кампания за информиране на винолюбителя за случващото се и за повишаване на винената култура.

Съществува и друг системен проблем - интернационалният винен турист има интерес да посети България, но не знае откъде да започне и какво да очаква. Още по-малко познава локалните сортове. Всъщност има малко сортове грозде, които са типични само за България - широка мелнишка лоза и гъмза. В района на Асеновград расте и грозде от сорта мавруд, което също е специфичен сорт за страната ни. Както Митко Шестака от Мелник обаче правилно отбеляза, думата има гръцки произход - на гръцки маврос означава черен. Можем само да гадаем дали сортът е гръцки или названието е регионално, но има гръцкоезично звучене поради огромния брой гърци, които са живели векове наред в Асеновград и региона и е напълно възможно да са въвели думата мавруд. Нерядко много чуденци се впускат в предизвикателството на винения туризъм на базата единствено на лични контакти - или поради авантюристичния си дух, от чисто любопитство.

Всеки любопитен винен авантюрист (а по света има доста такива) самостоятелно търси начини, по които да задоволи дегустационния си интерес. За щастие социалните медии съществуват вече от две десетилетия и могат да служат като канал за получаване на необходимата информация. Дигитални експерти трябва да се погрижат за представянето на отделните винарни, но и за самите региони - дотолкова, доколкото те успеят да се дефинират наново и да се обединят впоследствие. Налице са доста предизвикателства - липсва леглова база, инфраструктура и дегустационни бази. Ако искат бъдеща по-висока посещаемост, българските винарски изби трябва да оптимизират комуникацията и кооперацията помежду си. Създаването на централен орган за винен туризъм е болезнено необходимо. Едва когато има подходяща основа, общи цели и ясно дефинирана маркетингова стратегия, може да се говори за спечелване на вниманието и евентуално симпатиите на винения турист.

Най-важно обаче е да се предефинират регионите за вино в България. Според сегашното законодателсво в България има само два региона - Дунавска равнина и Гронотракийска низина. От гледна точка на винопроизводителите това няма как да отговаря на истината. Регионите са твърде различни и не могат да бъдат сложени под общ знаменател. Освен различните климатични условия и сортове те имат и различна идентичност. Докато едно вино от Мелник продължава да бъде етикирано като вино от Горнотракийската низина, няма как да говорим не само за автентичен винен туризъм, но и за тероарно вино.

Разработването на винени маршрути също е важна следваща стъпка. Презаситеният от познати региони световен винен турист търси нови дестинации и България спокойно може да се превърне в следващата. Потенциал не липсва, а възраждането на позабравения роден край на виното е въпрос на съвестна организация, отговорност и време.

Брулени хълмове

България    Избата на Шестака    Бай Илия    Зъбни импланти    Мелник    Пирин

www.dentalimplants.bg    Информация за планината Пирин    Туристическият информационен сайт

Оригинална реклама на винарска изба в Пирин планина, точно до хижа Вихрен. Въпросната винарска избра на Илия Гърчев се намира в Мелник, който град е твърде далеч от хижа Вихрен, поради което за нас си беше озадачаващо защо точно там собствениците са избрали да си направят тази безплатна реклама! Но, това си е тяхното виждане за Живота, Вселената и Всичко останало, така или иначе бай Илия си е атрактивен кръчмар, който винаги се стреми да забавлява гостите си.