Бай Илия е кръчмар от град Мелник, който предлага любовно вино и с това обединява в едно двата празника - на Свети Трифон Зарезан и Свети Валентин. Кръчмарят се казва всъщност Илия Гърчев е познат далеч извън пределите на най-малкия български град. Не само заради това, че с виното си слага мост между християнството и католицизма - според собствените му думи и логика, но според нас католицизмът е един от обредите на християнството. Предвид възрастта му, пред личното му име се поставя винаги частицата бай - тя е свидетелство за уважение към събеседника и означава че той е със сигурност по-възрастен от този, който се обръща към него. Механата на бай Илия няма име, нарекъл я е "Хубава кръчма" - нещо като фирма "Фирма", която оперираше на пловдивския пазар на дрехи през 90-те години на ХХ век. Такива имена на компании са доста показателни за чувството за хумор на собствениците на тези компании и напълно достатъчни като маркетингов подход.
Гърчев е цар не само на любовното вино, но е на шеговитите надписи. Те са много и до скоро се обновяваха непрекъснато. Те са навсякъде из големия двор пред кръчмата му, покрай който минава павираната главна улица в малкото градче. Както всички знаем, Мелник е град не безброй винарски изби и механи - на практика всяка къща е механа. Любовното вино в бутилка от 2 литра се предлага от бай Илия на цена от 10 лева. То има и свойството да чупи легла. Такава реклама можеш да видиш навсякъде в пределите на Пирин - надписите са нанесени с блажна боя с наситеночервен цвят, който съответства на цвета на виното. Срещат се дори и на автобусната спирка преди запокитеното накрай света село Пирин - селото на митичния змей, който краде невести. "Любовно вино - чупи легла", пише на спирката, на която нищо не спира, нито автобус, нито пък чакат хора.
Илия Гърчев е олицетворение на събирателния образ на кръчмаря от едни отдавна отминали времена. Достолепен, побелял и с изгладена бяла риза. Бай Илия знае и най-съкровените желания на гостите на Мелник. Ще ги посрещне, ще ги поощри да влязат в хубавата кръчма, ще им подметне някоя шега, ще ги развесели. Но не е досаден, предимно изслушва, само ще вметне тактична забележка, леко побутвайки събеседника си в желаната посока. Да седнеш, да поръчаш и да останеш достатъчно дълго вътре. При преминаване на случайни хора покрай кръчмата на бай Илия той ги заговаря и нерядко те остават задълго край някоя маса. Дежурните му думи са "Като се приберете по родните места, покажете снимките, които направихте тук и кажете на всички - тука нито пих, нито купих!"; "Хайде на топлата бира и студените кебапчета... или обратно беше?". Почти във всеки случай подобни сентенции карат хората да останат в заведението (първоначално от кумова срама)... след което времето спира. Денят преминава неусетно в сладки приказки и тостове за това и онова (ако няма за какво друго - сегодня день рождения Моцарта)... след което започва чупенето на легла. За това са нужни (поне) двама души, които да са много влюбени. Много хора са изпочупили доста легал и дори се хвалят с постиженията си от телевизионния екран.
Бай Илия, отричан или възхваляван, си е определено градска легенда и един вид институция. На виното и любовта. Или както казват членовете на винената партия в село Черниче: Любовта е вино, а виното е любов. Членовете на партията на Иван Лулейски са чести гости на градчето, от което навремето е тръгвал пътят на виното и стигал чак до Париж. Те са комисията, дегустираща и оценяваща вината на традиционния празник "Златен грозд", провеждащ се в първата неделя на месец февруари. А Бай Илия посреща гостите си с призива: "Пийте за България - криза е". Той е винаги актуален, по простата причина, че страната ни е постоянно в криза. Който и да дойде да ни управлява. Сред кръчмите в град Мелник обаче има една, която с право може да се нарече кръчма на поетите, виното и любовта. "Казват й хубавата – за хубави хора е", подмамва те остроумният кръчмар бай Илия, поет и философ по душа. В нея идват поети, писатели, художници, артисти и всякакви бохеми. Място за шеги и закачки, където се раждат шедьоври на тялото, ума и духа. Само тук се лее вече описаното рубинено любовно вино. Замезва се със сирене "Муци". Ядат се "Боб-масло" и "Умни агнешки главички с голям мозък и дълъг език". Пие се за и след криза – развеселява те находчивият домакин. За капак документира факта с лична снимка с баш майстора на любовната лирика Евтим Евтимов, на гърба с не по-малко остроумен и любопитен автограф: "На големия поет Илия Гърчев от неговия личен кръчмар Евтим Евтимов"
През 2018 година нашият екип беше на посещение в кръчмата на бай Илия. При прочитането на всички надписи д-р Венцеслав Ралев даде следната идея - да се постави още една табела, на която да пише "Free beer tomorrow" и всеки ден да НЕ се сменя табелата. Тази идея не се е родила в главата на д-р Ралев - подобна табела има пред едно заведение в Калифорния. Тъй като бай Илия не знае дума английски, логично беше да попита какво значи фразата. След превода на български бай Илия перна един зад врата на д-р Ралев.
За съжаление в началото на 2020 година, точно преди началото на пандемията от коронавирус, бай Илия беше подложен на тежка неврохирургична интервенция по повод мозъчен кръвоизлив. След това той вече не е същият човек и град Мелник определено загуби една от своите най-колоритни личности. Всички негови приятели от България и от цял свят му съчувстват искрено и му пожелават по възможност бързо възстановяване. Бай Илия толкова обичаше живота и всички ние се надяваме някой ден да видим същия човек в добро здраве пред кръчмата му в Мелник. В града има всякакви образи и чешити - не по-малко колоритен е и съдържателят на избата на Шестака, но след прекарания съдов инцидент бай Илия определено липсва на Мелник.
Снимка на бай Илия от ресторанта на хотел Мелник. Синьото елече контрастира с бялата риза и го прави видим и добре разпознаваем отдалеч
Стоките на сергията са с шеговити описания, пълни с правописни грешки, но именно в това се крие чарът на кръчмата на бай Илия!