Сграда от турско време

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Характерни за българската възрожденска архитектура са еркерите по къщите. Според някои сведения, те са се строели, защото в Османската империя данък се е плащал въз основа на площта на къщата на приземния етаж. Така надстройките са увеличавали площта на сградата, без да се облагат с допълнителен данък. Ако това е така, доколко архитектурата е била сходна както за българските, така и за турските къщи? Всъщност, твърдението, че еркерите (или „чардаците“) в българската възрожденска архитектура, са били мотивирани от данъчна система в Османската империя, е популярно, но е само частично вярно и трябва да се разглежда внимателно. Данъчната хипотеза: мит или реалност? Съществува разпространено мнение, че в Османската империя се е облагала само площта на приземния етаж, поради което надвесените горни етажи (еркерите) били средство за увеличаване на вътрешното пространство, без да се увеличава данъкът. Въпреки че подобни системи на данъчно облагане съществуват в различни култури и епохи, няма категорични писмени османски източници, които да потвърждават, че именно това е било основната причина за архитектурното решение с еркери. По-вероятно е еркерите да са се появили поради комбинация от функционални нужди (повече светлина, въздух и пространство в горния етаж); климатични особености (сенчести места през лятото); социално-естетически предпочитания; влияние от ориенталската архитектура, включително персийска и арабска.Неизбежно съществуват сходства между българската и турската къща. Архитектурата на Балканите в Османския период показва значителни структурни и стилови прилики, без значение от етническата принадлежност на собствениците. Това се дължи на няколко фактора: съъществува обща строителна традиция.

Родопи    Витоша    Стара планина    Закрит синус лифтинг    Подпочвени води    Зъб    Зъбни импланти    Сливен    Лицево-челюстна хирургия    Виж България    Църкви и манастири    Артикулатор и лицева дъга

Сграда от времето на турското господство

Еркери откъм осветената страна

Китайските строители, които направиха болница за 48 часа, обещаха, че ще дойдат през уикенда, за да довършат магистрала "Хемус"

Местните майстори често са строели както за християни, така и за мюсюлмани, прилагайки едни и същи техники и стилови похвати. Градска типология. В градове като Пловдив, Търново, Копривщица, но и в Османски Анадол, се срещат къщи с еркери, вътрешни дворове, чардаци и богато декорирани интериори. Неизбежно, строителството се определя и от местните материали. Използват се дърво, камък, кирпич, вар – което оформя сходна естетика. Например, турски къщи със сходна архитектура има в Сафранболу – град в днешна Турция, със запазена османска жилищна архитектура. Къщите там силно напомнят на българските възрожденски домове: големи еркери, богати дърворезби, двор, симетрични фасади. Одрин и Истанбул – в някои квартали са запазени традиционни къщи с много прилики с тези от Пловдив или Котел. Естествено, има и разлики, които могат да се отбележат. Разлики в интериорната организация. В българските възрожденски домове често има „одая“ с огнище, но също така и стаи с по-светски характер (училищна стая, работилница). Турските домове са по-стриктно организирани около харем и селямлик (женска и мъжка зона). Декорацията – въпреки сходства в дърворезбата и мазилките, религиозните табута водят до различни стилове в украса (напр. мюсюлманските къщи не съдържат фигурални изображения). Еркерите в българската възрожденска архитектура вероятно не са възникнали само заради данъчна причина, а като част от по-широка балканско-османска архитектурна традиция. Българската и турската (османската) жилищна архитектура от този период са сходни по структура и функционалност, но се отличават по интериор и символика. Това е резултат от общите строителни практики и културен обмен в рамките на Османската империя.

Батак    България    www.dentalimplants.bg    Градове в България    Арбанаси    Байкушевата мура    Планини в България

Сграда в град Смолян

Типичната архитектура от онова време. Ограда от преплетени колове. Такива огради са строени изключително често по турско време

В българските възрожденски къщи са били популярни чардаците. (Възможно е думата "чардак" да е турска.) Имало е помещение с огнище, в по-богатите къщи освен долапи, е имало и алафранги в стените. Ще бъде интересно да разкажем по-подробно, какви са били архитектурните елементи в интериора на една типична възрожденска къща и доколко те са били уникални, а доколко - общи с интериора на турските къщи? Възрожденската българска къща има богат и добре организиран интериор, в който се съчетават функционалност, уют и художествена изразност. Тя черпи влияния от местни балкански традиции, османска култура и дори от европейския стил през късното Възраждане. Характерни архитектурни елементи в интериора на възрожденската българска къща. Чардак. Чардакът представлява открита или полуоткрита тераса с изглед към двора. Служи за отдих, посрещане на гости, вечеря през лятото. Думата "чардак" е действително от турски произход (cardak – балкон, навес), но е напълно обособена в българската традиция. Обичайно разположен по цялата дължина на втория етаж, свързващ стаите. Одая (стая). Тя е основна жилищна единица. В по-богати къщи – всяка стая била със собствена функция. Имало е отделни стаи за мъже, жени, спане, хранене, работа. Огнище (оджак). Обикновено в централна стая или в кухнята. Символ на дома. При по-заможните – изработено с каменна рамка и декорации. Долапи (вградени шкафове). Вградени в стените – за дрехи, съдове, книги. Скривали елементи на битовостта, поддържайки чиста визия на интериора. Алафранга. Декоративна ниша в стената – обикновено с овална форма, често завършена с декоративна рамка. Използвана за поставяне на съдове, вази, украса. Името алафранга (буквално „по френски“) идва от влиянието на европейската мода през XIX в. – знак на престиж. Среща се и в турските къщи, но в българската възрожденска къща алафрангите често се съчетават с богата дърворезба или са били изрисувани. Миндери (седалки покрай стените). Меки възглавници върху дървени пейки по стените – характерни за почти всяка одая (стая). Общи както за българските, така и за турските къщи. Дърворезба по тавани и мебели. Особено характерна за къщите на по-заможни граждани (Копривщица, Пловдив, Трявна). Геометрични, флорални, понякога символични мотиви. В турските домове дърворезбата също се среща, но с различна орнаментална логика – по-изчистена и по-силно обвързана с ислямската орнаментика (арабески, геометрия). Таван с розета. Централно разположен декоративен елемент (дървен или гипсов). Подчертава симетрията и придава завършеност на стаята.

Къща в Копривщица

Измазани и изографисани стени - явно след реконструкцията

Доколко в нашата възрожденска архитектура съществува уникалност и доколко имаме общи черти с турската (османската) къща? Общи елементи в двете архитектурни традиции са чардак, одая, миндери, долапи – всички те присъстват и в турските къщи, тъй като произлизат от една обща балканско-османска жилищна култура. Вградени елементи и мобилност в обзавеждането. Присъствие на дърво като основен интериорен материал. Уникалности в българския контекст са по-силната симетрия и геометричен ред в планировката. Акцентиране на светлината – по-големи прозорци. Богата дърворезба, развита като самостоятелно изкуство (особено в Трявна, Дебър, Самоков). По-късно навлизат лесно европейски влияния в орнаментите и обзавеждането (алафранга, мебели по западен стил), заради общата ни християнска идентичност. Интериорът на българската възрожденска къща отразява пластовете на културно взаимодействие между балканската традиция, османския стил и европейското влияние. Докато редица елементи като чардака, долапите и миндерите са общи за български и турски къщи, българската възрожденска къща развива уникален художествен език, особено чрез дърворезбата, симетрията и функционалната подредба на пространството. Това я прави самобитно явление, макар и в контекста на по-широката османска културна среда.

Сграда от турско време в град Троян

Интересно, колко от сградите от наше време ще изкарат по век и половина, че и повече

Една от посещаваните туристически атракции на Истанбул са Принцовите острови. В тях са живели богати български търговци. Къщите им са много сходни с къщите в Стария Пловдив, както и в Брацигово. Възможно ли е българските архитектурни школи, като Брациговската, например, да са повлияли на строителството там, или това е характерен стил за цялата Османска империя? Очевиден е двупосочният културен обмен между провинциалните и столичните територии на Османската империя, включително участието на българските майстори в по-широката архитектурна сцена на Балканите и дори в Мала Азия. Принцовите острови (на турски Adalar) край Истанбул са били луксозно убежище на богатите търговци, интелигенция и аристокрация (гръцка, арменска, еврейска, българска). През XIX век там започва бурно строителство на вили, летни къщи и палати, много от които са изградени в стил, силно напомнящ къщите в Стария Пловдив, Копривщица, Брацигово и Самоков. Този архитектурен стил се характеризира с големи чардаци и еркери, симетрични фасади, високи тавани с резбовани розети, веранди и богато декориран дървен интериор. Възможно ли е български архитектурни школи да са повлияли? Да – и не само е възможно, има исторически основания да се предполага, че български майстори-дюлгери, включително от Брациговската школа, да са участвали пряко в строителството не само в българските земи, но и в столичния регион около Истанбул. Брациговската архитектурна школа (XVIII–XIX век) е една от най-известните в България, с майстори работили в цялата Османска империя – включително в Сърбия, Румъния, Северна Гърция и Мала Азия.

Сграда от едно по-ново "турско" време

Хотелът в Девин, за който се твърди, че е собственост на Ахмед Доган, до неотдавна - почетен председател на "старото" ДПС

Майстори от Брацигово, Дебър, Калофер, Трявна и др. са търсени заради високото качество на дървостругане и резба, умението им да строят сложни конструкции върху трудни терени, способността им да работят както по църкви, така и по светски сгради. Български занаятчии и предприемачи са мигрирали или временно работили в Истанбул и района, особено през Tanzimat-периода (средата на XIX век), когато Османската империя насърчава модернизацията и строителството по европейски образец. И така, стилът е бил общоосмански или местно-балкански? Архитектурата, която виждаме и в Принцовите острови, и в Пловдив, и в Кюстендил, има общи корени в един османски балкански стил, който съчетава: ориенталска планировка (вътрешен двор, чардак, одая), местни строителни традиции (каменна основа, дървен горен етаж), европейски влияния през XIX век (алафранга, симетрия, витражи, модерни мебели). В този смисъл стилът е разпространен в цялата Османска империя, но с регионални вариации, зависещи от местната занаятчийска култура. Българските школи, особено тези от Родопите и Централна България, са сред основните носители на този стил в западната част на империята. Това прави влиянието им в Истанбул напълно възможно и дори вероятно, особено в контекста на изграждането на къщи за българи, гърци или арменци. Българските архитектурни школи, като Брациговската, не само че са могли, но с голяма вероятност са повлияли на архитектурата в Принцовите острови и околностите на Истанбул. Стилът на тези къщи не е изцяло „български“, но българските майстори са били активни носители на този общоосмански, балкано-европеизиран архитектурен език. Влиянието е част от по-широк културен синтез, който прави архитектурата на Османската империя толкова разнообразна и жива.

- Където видиш село от девет къщи и десет кръчми, бягай от него.

- По тази логика Китен трябва да е безлюден... Ама не е

Сравнението между възрожденските къщи в България и архитектурата на Принцовите острови край Истанбул разкрива интересни паралели и възможни взаимни влияния. Има очевидни сходства в архитектурния стил. Къщите на Принцовите острови, особено на Буюкада (Buyukada), се характеризират с дървени конструкции с богата орнаментика, широки чардаци и веранди, еркери и симетрични фасади, високи тавани с декоративни елементи. Тези характеристики напомнят на възрожденските къщи в Пловдив, Копривщица и Брацигово. Например, Балабановата къща в Пловдив демонстрира подобна архитектурна естетика. Възможно влияние на българските архитектурни школи - Брациговската архитектурна школа е известна със своите майстори, които са работили не само в българските земи, но и в други части на Османската империя. Техният стил се характеризира с каменни основи и дървени горни етажи, богата дърворезба и декоративни елементи, функционално разпределение на вътрешните пространства. Възможно е майстори от тази школа да са участвали в строителството на къщи на Принцовите острови, особено като се има предвид присъствието на български търговци и занаятчии в Истанбул през XIX век. Няма как да няма общи тенденции в Османската империя. Архитектурните прилики могат да се обяснят и с общите тенденции в Османската империя през XIX век - влияние на европейския стил, особено след Танзимат реформите. Разпространение на османския барок и неокласически елементи. Местни адаптации на общоимперски архитектурни модели. Тези фактори допринасят за сходствата между къщите в различни части на империята, включително България и Принцовите острови. Сходствата между възрожденските къщи в България и архитектурата на Принцовите острови могат да се обяснят както с възможното участие на български майстори в строителството, така и с общите архитектурни тенденции в Османската империя през XIX век. Тези паралели подчертават културния обмен и взаимовлиянието между различните региони на империята.

Дженгал    Байкушевата мура    Връх Безбог    Базални импланти - информация    Връх Безбог    Базални импланти - информация    Българският имплантологичен справочник    www.ralev-dental.com    Дентална клиника в Пловдив    Българският имплантологичен справочник

Нека сега се вгледаме по-внимателно в това, какви са били основните строителни материали, от които е повлияна българската възрожденска архитектурна традиция? Кой материал за какво се е ползвал? Българската възрожденска архитектура (XVIII–XIX в.) е дълбоко повлияна от местните природни ресурси и традиционните занаятчийски практики. Тя съчетава функционалност, устойчивост и естетика, като всеки строителен материал е имал строго определена роля. Да разгледаме основните материали и тяхното предназначение. Дърво – основен материал за горните етажи и детайли. В планинските райони - бор и смърч. Дъб – в по-ниски и широколистни зони. Бук – по-рядко, заради по-трудната обработка. Използвани са за гредоред – за изграждане на етажната конструкция. За тавански конструкции и декоративни тавани с резба (розети, касетони). За дограма – прозорци и врати с дърворезбовани каси. За чардаци, веранди и еркери. За долапи (вградени шкафове), миндери, парапети. Дървото създава лекота в конструкцията на горните етажи, като същевременно позволява пластични форми и украса. Камъкът – основа на стабилността. Ломен камък – най-често използван (местен, необработен). Чакъл и речен камък – при липса на добивни кариери. Дялан камък – за по-представителни постройки (църкви, училища, къщи на заможни люде). Камъкът се е ползвал за основи и приземни етажи (обикновено складови помещения).

www.ralev-dental.bg    Зъболекар в Пловдив    Вихрен – красавецът на Пирин    Протезиране с импланти    Мраморният първенец на Пирин - Вихрен    www.dentalimplants.bg    Карцином на кожата    www.omegadentagroup.com    Зъболекарски кабинет в Пловдив    Естествената пирамида Вихрен    www.tourinfo-bg.com

За зидове при огради и улични фасади. За комини и огнища. За цокли и рамки на входове. Камъкът осигурява масивност, изолация и устойчивост на влага. Често долният етаж е от камък, горният – от дърво. Глина и кирпич са традиционни зидарски материали от време оно. Кирпичени тухли (сушени на слънце) са доминирали в по-бедни райони или в комбинация с дърво. Глинена мазилка – вътрешни и външни стени, с варова или сламена добавка (чоп). Глината се използва за пълнеж на дървени рамки (плетарка + кал), осигурява добра термоизолация. Вар – задължителен свързващ и мазилен материал. Варови разтвори са ползвани за зидане (камък, тухла). Бялата варова мазилка придава характерен светъл вид на фасадите. Орнаменти – използват се за финишна обработка. Варовата мазилка отблъсква влага и има антисептични свойства. Освен това, добре подчертава дървените контури. Тухли (печени) – по-късно разпространение. Ползвани са за изграждане на комини, сводове, кухни, вградени алафранги. В градската архитектура – понякога и за цели зидове (по европейски модел). Тухлата започва да измества кирпича в края на Възраждането, особено при градските къщи и сгради с влияние от Западна Европа. Керемиди за покривите (най-често „турски керемиди“). Желязо – изключително рядко, главно за закопчалки или украса. Стъкло – използвано в малки прозорци (в по-богатите домове). Българската възрожденска архитектура е материално изразяване на баланса между природа, нужда и красота. Типично е разпределението по вертикала: приземие: камък, вар. Жилищен етаж: дърво, глина. Покрив: дърво и керемиди.

Циркониеви корони    Цени на зъбните импланти    Форум    Класификация на зъбните импланти    Субпериостални импланти    Класификация на имплантите според разположението им в костта    история на зъбната имплантология    Имплантатни размери - характеристики    Зъболекар    Клинични случаи с импланти

Дженгал    Байкушевата мура    Поставяне на импланти    www.bg-dentist.com    www.bg-dentist.net    Дентален лекар в Пловдив    Мраморният първенец на Пирин - Вихрен    www.tourinfo-bg.net    www.ralev.ws    екзарх Антим I    Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи

- Как е водата?

- Мокра.

- В смисъл, колко градуса е?

- Тя е безалкохолна.

Язовир Карагьол    връх Калин    Мальовица    Пирин    Връх Вихрен    Мусала    Пирин    Язовирите в България    Черно море    Ендодонтия    Кариес

Рила    Рилски езера    Седемте Рилски езера    Отовишки връх    Открит синус лифтинг    Избелване на зъби    www.bg-tourinfo.com    www.ralev-dental.bg    Язовир Калин    Пловдив    Япония

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.