Крепостна стена

Крепостна стена. Щитът около зоната на комфорт за много цивилизации

Камък, тухли, керемиди, хоросан, промазани дървени греди - основният строителен материал за да направиш крепостна стена

copyright©by everybody

Автор на снимката - д-р Венцеслав Ралев

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Да поговорим за крепостните стени. Крепостните стени по своята природа са били отбранителни съоръжения. Какви материали е трябвало да бъдат вложени в тях, за да издържат на упорити физически атаки, опити за запалване и други начини за разрушаване и преодоляване? В различни региони и епохи, крепостните стени са били изграждани от разнообразни материали, подбрани така, че да осигуряват максимална устойчивост на физически атаки, огън и други разрушителни средства. Изборът на материали зависи от местната геология, технологията на строителство и ресурсите на съответната култура. Основни материали и тяхната роля са били каменните блокове. Използвани са варовик, гранит, базалт, пясъчник и други здрави видове камък. Камъкът е бил основен материал заради своята устойчивост на удари и издръжливост на атмосферни влияния. Труден за разрушаване с обичайните обсадни оръжия (като тарани). Невъзпламеняем. Дълготраен и устойчив на ерозия. Например, стените на "Баба Вида" край Видин са изградени от камък, вероятно добит от близки каменоломни. Друг основен материал била глината и кирпичът. Глината и кирпичът (сушени тухли) са били често използвани в региони с недостиг на камък, като в Месопотамия или Египет. Това е лесен и евтин материал, но по-малко устойчив на огън и силни удари. Често бил комбиниран с дървени конструкции за подсилване. Дърво е използвано за вътрешни укрепления, порти, платформи и палисади. То е лесно за обработка и бързо изграждане. Притежава гъвкавост при абсорбиране на удари. Но в същото време е силно податливо на запалване. По-малко трайно е в сравнение с камъка. Печени тухли са използвани в по-късни периоди, особено в Римската империя и Средновековието. Те са здрави и устойчиви на атмосферни влияния. Добра алтернатива на камъка, в райони с ограничен достъп до кариера. Крепостните зидове са пълни и с варов разтвор и хоросан, които са свързващи материали. Камъните и тухлите, са били съединявани с варов разтвор, който е осигурявал допълнителна здравина на конструкцията. Хоросанът притежава висока устойчивост на влага и замръзване. Добре поема напрежението от удари. Метални елементи като железни порти, панти и крепежни елементи са добавяли издръжливост на критични точки в стените на крепостта. Осигурявали са по-голяма устойчивост на портите срещу удари с тарани. Давали са допълнителна защита срещу опити за подпалване. В градежите са ползвани и комбинация от материали. За максимална ефективност, стените често са изграждани от различни слоеве и материали: Външни слоеве от камък за защита. Вътрешни слоеве от по-леки материали, като глина или тухли, за запълване и допълнителна здравина. Как всички тези материали се справяли със заплахите? Камъкът и дебелите стени са били основната защита срещу физически атаки - тарани и обсадни оръдия. Невъзпламеняемите материали като камък и печени тухли са осигурявали защита срещу подпалване. Подсилването на стените с ровове и кули е затруднявало нападенията. Крепостните стени са били резултат на инженерна прецизност и внимателен подбор на материали, които да осигурят максимална издръжливост срещу всякакви заплахи.

Имплантати    Имплантатни размери - характеристики    Размерът е от значение - имплантатни размери

Крепостните стени и днес вдъхват респект

Даже в 21-ви век човечеството строи стени. Какво е толкова незаобиколимо в тях?

Крепостна стена. Щом е крепостна, това означава, че зад нея или в нея има построена крепост. Средство за пасивна защита на крепостта. Това ли се е оказала най-ефективната защита за сгради и хора в древността? Крепостните стени наистина са били едно от най-ефективните средства за защита на сгради и хора в древността, но тяхната роля е била част от комплексна система за отбранителна стратегия. Някои ключови аспекти за тяхната ефективност са били физическата бариера, контролът на достъпа и психологическия ефект. Физическите бариери са служили като основна преграда срещу нападения, особено срещу пехота, конница и по-късно обсадни машини. Дебелите стени са били трудни за разрушаване с наличните технологии в древността. Контрол на достъпа. Крепостните стени са ограничавали влизането и излизането от защитената зона, като вратите са били най-уязвимите точки, често допълнително укрепени с кули и порти. Психологически ефект. Самото наличие на крепостни стени е действало възпиращо върху враговете. Нападателите често са се колебали дали да инвестират време и ресурси за дълга обсада. Какво точно е правело защитата ефективна? Ето няколко основни фактора. Височина и дебелина. Колкото по-висока и масивна е била стената, толкова по-трудно е било за нападателите да я преодолеят. Разположение. Крепостите често са изграждани на стратегически места – върху хълмове, до реки или други естествени прегради, което е затруднявало достъпа до тях. Кули и бойници. Кулите са осигурявали височина за наблюдение и нападение, докато бойниците са позволявали защитниците да стрелят по врага, като същевременно остават защитени. Ровове и допълнителни укрепления. Рововете, пълни с вода или просто дълбоки и стръмни, са били още една линия на защита, която е забавяла врага. Само крепостните стени ли са били формата за защита или е имало и други стратегии за защита? В миналото освен на крепостните стени, гарнизоните са разчитали и на активна защита. Отбраната е включвала активни действия – контраатаки, използване на обсадни машини срещу нападателите и изненадващи удари. Хората в крепостта не само са чакали нападенията, но са били въоръжени и обучени да ги отблъснат; съставлявали са въоръжен гарнизон. Използвали на терена. Често крепостите са били проектирани така, че да използват естествените особености на терена за усилване на защитата – стръмни склонове, тесни проходи и т.н. Планирано снабдяване. Добрите крепости са имали запаси от храна и вода, които са им позволявали да издържат дълги обсади. Крепостните стени са пасивна защита; те са били изключително ефективни в определени исторически периоди, но не винаги са гарантирали сигурност. С развитието на обсадни машини и технологии (катапулти, таран, кулове), стените стават по-уязвими. С появата на барута и артилерията, т.е., на огнестрелните оръжия, крепостните стени започват да губят своето значение. В крайна сметка, крепостните стени са били ключова част от отбраната, но тяхната ефективност е зависела от умението на защитниците да ги използват заедно с други стратегии и технологии. Те са служили като пасивна преграда, но истинската сила на отбраната винаги е била в хората, които са ги защитавали.

Концептуално погледнато, крепостните стени са защитавали зоната на комфорт на обитателите зад стените. Те са давали относително висока сигурност. Как това се е отразило на живота зад стените? Нека опитаме да проследим, кои са най-добрите примери в световен мащаб за развитие на обществени отношения в чертите на крепост и стени? Животът зад крепостните стени наистина е бил силно повлиян от физическата защита, която те осигуряват. Тази защитена среда е създавала усещане за сигурност, но същевременно е поставяла ограничения, които са оформили социалните, икономическите и културните отношения в тези общности. Ето как крепостните стени са се отразявали на живота зад тях и някои известни примери: Зад стените на крепостта се създавала собствена, уникална социална организация. Пространството зад стените е било ограничено, което е довело до строга социална йерархия. Най-привилегированите (благородници, военни) често са живеели в центъра на крепостта, докато обикновените хора са били по-близо до стените. Структурата на обществото била рязко отчетлива. Постоянната заплаха отвън е насърчавала общностния дух и колективната защита, сплотеността. Хората са работели заедно, за да поддържат стените, запазват запаси и организират защита. Икономиката се изразявала в концентрация на пазарни центрове. Крепостите често са били търговски хъбове, привличащи търговци и занаятчии. Съществувала е обаче ресурсна зависимост. Жителите са разчитали на селското стопанство извън стените, което е налагало балансиране между сигурността и достъпа до ресурси. В областта на културата и религията, църквите и храмовете, другите религиозни сгради, често са били в центъра на крепостите, като място за духовна подкрепа и убежище. Поради наличието на търговци и пътуващи, зад стените се развивали изкуства и занаяти, осъществявал се непрекъснат културен обмен. Ограниченото пространство често е водело до пренаселеност, а това – до проблеми със санитарията и болести. Архитектурните решения най-често били в полза на компактното строителство, което е било необходимо, за да се използва ефективно наличното пространство. Има редица примери за успешно развитие на обществата зад крепостни стени. Йерусалим (Израел) е един от най-старите градове с крепостни стени. Въпреки нападенията и обсадите, той е успял да се превърне в религиозен и културен център за три основни религии – юдаизъм, християнство и ислям. Стените на Стария град и днес символизират общността и историята на този регион. Константинопол (днешен Истанбул, Турция), е пример за град-крепост, който векове наред е издържал обсади благодарение на масивните си Теодосиеви стени. Градът е бил център на Византийската империя, а зад стените му са се развили изкуства, архитектура и християнска култура. Каркасон (Франция) е средновековен укрепен град, който днес е пример за отлично запазена крепост. Каркасон е бил ключов търговски и стратегически център, известен с процъфтяващия си живот въпреки честите конфликти. Великата китайска стена (Китай). Докато самата стена не е заобикаляла населени места, тя е защитавала цели региони и е позволявала развитието на селското стопанство, културата и търговията в тях. Дубровник (Хърватия). Известен като „перлата на Адриатика“, укрепеният град е символ на просперитет и устойчивост. Въпреки постоянните морски заплахи, Дубровник е бил търговски и културен център в региона. Крепостните стени са били не само средство за защита, но и фактор, който е оформял обществото зад тях. Те са създавали безопасна среда за развитие на културата, икономиката и обществото, но също така са поставяли физически и социални ограничения. Най-добрите примери, като Константинопол и Дубровник, показват как защитата и просперитетът могат да съществуват заедно, дори в условията на постоянна заплаха.

Курс по хирургия в Румъния    www.dentalimplants.bg    Конгрес в Рим    Папиломи

Наблюдателен пост в крепостна стена

Оттук можело не само да защитаваш крепостта, но и да причиняваш загуби на врага, който бил пред стените

Кои са отбранителните съоръжения и атрибути, които са били най-често вграждани в крепостните стени; доказали своите предимства и качества през вековете? Крепостните стени са включвали редица отбранителни съоръжения и атрибути, които са били проектирани да осигурят максимална защита срещу враговете. През вековете тези елементи са се усъвършенствали и адаптирали към новите заплахи и технологии. Тези са най-често използваните и доказали своята ефективност отбранителни съоръжения: Кули. Кулите са осигурявали стратегически предимства за наблюдение и стрелба. Обикновено са били разположени на равни интервали по стените, в ъглите и над портите. Височината е давала възможност за по-добро наблюдение и защита. Позволявали са на защитниците да стрелят под ъгъл, покривайки по-голяма зона. Бойници. Тесни вертикални отвори в стените, предназначени за стрелба с лък, арбалет или огнестрелни оръжия. Често с тясна вертикална цепка отвън и разширение отвътре за по-голяма свобода на движение. Позволявали на защитниците да стрелят безопасно, без да се излагат на опасност. Зъбчати корони (мерлони и бойници) Зъбците са редуващи се високи и ниски части по върха на стените. Мерлоните осигурявали прикритие, докато бойниците между тях служели за стрелба. Осигурявали защита за защитниците, докато наблюдават или атакуват врага. Портали и порти. Подвижни решетки (герси). Тежки железни или дървени врати, които се спускали бързо, за да блокират достъпа. Двойни врати. Включвали външна и вътрешна порта за допълнителна сигурност. Укрепените порти са били трудни за пробиване или запалване. Порталите често са били защитени с кули, ровове и бойници. Ровове. Дълбоки изкопи, често пълни с вода, разположени около крепостните стени. Забавяли или възпирали враговете при опит да достигнат до стените. Противодействали на използването на обсадни машини като тарани и кулове. Затруднявали подкопаването на стените. Намалявали риска от пожар, тъй като водата служела като бариера. Обходни пътеки (алеи). Тесни пътеки по върха на стените, които позволявали на защитниците да се движат бързо и безопасно. Осигурявали достъп до всички точки на отбранителната линия. Местата за бойници и наблюдателни постове били разположени покрай тях. Машикули. Надвиснали каменни издатини със стрелкови отвори на пода. Позволявали на защитниците да хвърлят камъни, горещо масло или стрели директно върху нападателите под стените. Особено ефективни при отбрана на портите и основите на стените. Външни укрепления (барбакани). Малки, отделни укрепления пред основните порти или стени. Служели за първа линия на защита и изтощавали врага преди достигане на главната стена. Често включвали лабиринт от проходи и допълнителни бойници. Подземни структури и тунели. Защитниците изграждали контратунели, за да предотвратят подкопаване на стените от враговете. Тайни изходи позволявали изненадващи атаки или бягство. Обсадни кули и катапулти (вградени оръдия). Някои крепости имали собствени обсадни машини, разположени на кулите или стените. Отбранителните катапулти и балисти служели за изстрелване на камъни, стрели или огнени оръжия към врага. Най-добри примери за успешни защитни съоръжения, са Теодосиевите стени на Константинопол. Те включвали двойни стени, ровове, кули и сложна система за защита на портите. Каркасон (Франция): Отличен пример за комбинирано използване на ровове, барбакани и високи стени. Единбургският замък (Шотландия): Използвал естествени скални образувания и допълнителни укрепления. Вграждането на разнообразни съоръжения като кули, бойници, машикули и ровове е позволявало на крепостите да устояват на различни видове нападения. Тези елементи са били резултат от иновации в инженерството и военната стратегия, които са доказали своето качество през вековете. Още по-интересна информация (защото не сте я чели), ви очаква на следващата страница.

Линкозамиди    Принципи на приложение на антибиотичната терапия    Рифампицини

Стената край Белоградчишките стени - естествен непристъпен обект

Зад крепостните стени хората се чувствали защитени

Лицево-челюстна хирургия - Различни области    Лицево-челюстна хирургия - Основни теоретични въпроси    Лицево-челюстна хирургия - Травми

Не може да заобиколим и народното творчество, свързано с крепостите. Ето малко сочни и точни вицове: За един мъж, домът е крепост. Но, само отвън, вътре, най-често е детска стая!

Бракът е като обсадена крепост - тези, които са вън, искат да влязат, а тези, които са вътре, искат да излязат.

Американски войник стои на стража на върха на крепост. - Командире, идват двама индианци! - Приятели или врагове? - Сигурно приятели, идват заедно!

Крепостната стена на атракционно заведение край Арбанаси

Крепостите са любими културно-исторически обекти за туристите

Зъбни импланти - показания и противопоказания    Зъбни импланти - практическа полза    Зъбни импланти - същност

Зъбни импланти    Зъбни импланти - история    Зъбни импланти - кой има право да ги поставя?

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Синергистини    Сулфонамиди    Тетрациклини

Зъболекар    Аминоглюкозиди    Бета - лактамни антибиотици

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Лицево-челюстна хирургия - Друга патология    Лицево-челюстна хирургия - История    Лицево-челюстна хирургия - Обезболяване и медикаментозна терапия