Къси импланти Рискове в имплантологията Антибиотици в имплантологията Циркониеви надстройки Абатмънт
Вижте и научете за още интересни обекти:
Зад крепостните стени, преобладаващото число оръжейни системи, предмети на бита, религията, обучението и др., са били дървени. До нас обаче рядко достигат такива предмети, защото за разлика от камъка, дървото има много неприятели, които го убиват. Дървояди, влага, гъби, огън; какво ли не. И все пак, какви предмети от дърво са присъствали във всекидневието на обитателите и защитниците на крепостта? Този въпрос често е подценяван, защото ако стигне до нас крепостта, от дървото почти нищо не е оцеляло. Но в реалния живот зад стените, дървото е било навсякъде – в оръжието, бита, стопанството, религията и дори в архитектурните елементи. Военни и отбранителни предмети са включвали дърво от различни видове. Това са оръжия с дървени дръжки или корпус: копия, алебарди, брадви, лъкове, арбалети, боздугани. Щитовете масово са изработвани от дърво, често били обковани с кожа или метал. Икономически погледнато, по-евтино и технологично било, да са дървени, отколкото от метал. Оборудването за метателни машини: катапулти, требушети, балисти също. Всички те имат дървена конструкция. Кулите и тараните – подвижните обсадни съоръжения са дървени. Дървени са стълбите и подемните конструкции за защита и нападение. Части от самата крепост, са от дърво. Дървени са портите, капаците за бойниците, подовите и таванните конструкции в кулите. Битовите предмети и мебели, били примуществено дървени. От дърво били почти всички мебели: маси, пейки, столове, сандъци за дрехи и вещи. Кухненските съдове лъжици, черпаци, дъски за рязане, корита за месене на хляб, също били изработвани от дървесина. Дървени били и някои съдове за течности: ведра, бъклици, кани и бурета. Разбира се, имало и глинени и керамични. Дървени били подовете и таваните в жилищните помещения. За детските играчки да не говорим - дървени фигурки, колички, дрънкулки. Сред стопанските принадлежности имало много дървени инструменти: дръжки на брадви, чукове, мотики, лопати, вили. Земеделски пособия като рала, плугове, дървени брани, били изработени от дърво. Такива били и множество съдове за зърно и продукти: делви и сандъци с дървени капаци, качета, бурета. Много средства за транспорт: колела, шейни, каруци, шейнови скици (в планинските райони), били дървени. Религиозни и културни предмети се изработвали преимуществено от дърво. Иконостаси и кръстове, дори в крепостни параклиси, често са били дървени. Дървени били и обковите на книги – дъсчени корици, обвити в кожа. Музикални инструменти: гусли, кавали, гъдулки, тъпани и до днес са с дървен корпус.
Поставяне на импланти Конгрес в Рим Смесени конструкции Синусова мембрана Синусов под
При строителството и във вътрешната организация на крепостта, дървото било на всяка крачка. Вътрешни укрепления като палисади, наблюдателни платформи, кули върху каменни основи, били дървени. При жилищата и стопанските постройки, често зидовете са камък, но покривите, гредоредът, вратите и прозорците – от дърво. Мостове и подемни съоръжения, като подвижни мостове над ровове, капии, решетки, били дървени. Във всекидневието и символиката, домашни съдове – паници, купи, лъжици; в огнищата – в тях често се ползват дървени шини за подпалки. Символи – дърворезби, украса по сандъци, религиозни фигури, се изработвали от дърво. Зад каменните крепостни стени, животът е бил предимно „дървен“ – оръжието, инструментите, мебелите, съдове, играчки, религиозни предмети. Камъкът е давал защита и трайност, но дървото е давало гъвкавост, удобство и живот.
Орална хирургия Сравнение на имплантатните системи истината за базалните импланти www.omegadentagroup.com Естествената пирамида Вихрен
Хайде да направим картината по-жива и човешка. Ето как би изглеждал един примерен ден в крепостта, описан през предметите от дърво, които човек би ползвал – от събуждането до отбраната при нападение. Един ден в крепостта, разгледан през дървените предмети. Сутринта в крепостта започва с дървото. Камъкът пази стените, но животът вътре — всичко от рутината до отбраната — е предимно „дървен“. Как биха се появявали и използвали дървените предмети през такъв типичен ден? Сутрин (зора — пробуждане и първи ритуали). Леглото и подредбата в стаята (одаята, помещението). Простите дървени рамки с дъсчени дъна, сено или чаршафи. Човекът се събужда и скача от дървеното креватно легло. До него има малка дървена масичка или табуретка. Отива да си направи хигиената. За миене се използва дървена купа/корито; водата се носи в кошове с дървени буренца/ведра. Дървен сандък съдържа дрехите, оръжейните принадлежности и лични вещи; капакът често е с дърворезба или носи белези от използване. Часовник? Часовниковите кули са извън жилищата, но дървени маркировъчни предмети (колове, знаци) помагат за координация на смените. Закуската и домакинството (още сме в ранното утро): кухненската посуда. Дървени лъжици, черпаци, дъски за рязане, нощви за месене, купи и чинии; дървена е шпатулата за обръщане на хляба или месото. Хлябът на семейството се меси в голямо дървено корито за месене, мачкане и бухване на тестото. Съхранение на храна ев дървени шкафове и рафтове, бурета и бъчви за солена риба, вино и зърно; сандъци за зърно със затварящи дървени капаци. Не са стопроцентово защитени от гризачи, но затова се гледат и домашни котки, които предпазват от появата и разпространението им. Каминни аксесоари. Дървени четки, държачи за жар, штихове за подреждане на дървата. Дървото в работата и занаятчийството (вече сме в деня). В ремонта и в производството. Вътре в крепостта работят майсторите, които правят и поправят бъчви; ковачи и майстори на каруци и колела; дърводелци изработват врати, прозорци, дървени елементи за кули и домове. Безкрайно множество дървени инструменти. Дървени дръжки на брадви, чукове, лопати; пили, длета и чукове. Стопански съдове, мерители, кошове за прибиране на реколтата, са преобладаващо дървени. Религията и общността са заобиколени от дървени предмети. Параклисът и иконостасът; дървени са и иконостасите, детайли с резба. Дървените кръстове са център на всекидневните молитви. Молитвени скамейки и подиуми, са сковани от дърво. Дървен е амвонът за четене на свещени текстове и молитви; дървени са книгодържачите, и с дървени корици. Простите дървени инструменти — гусли, кавал, флейти, които пълнят атмосферата в празници, са от дърво.
Парк Владикина бахча Микросъдова хирургия Открит синус лифтинг Закрит синус лифтинг Зъболекари в Пловдив
Тренировките на гарнизона и подготовката за отбрана (следобед) протичат в компанията и обкръжението на много оръжия и аксесуари от дърво. Тренировъчните устройства са дървени кукли/манекени, за трениране на меч, пълно е с дървени щитове и „вастъри“ (имитационни мечове) за учение. Подвижни укрепления се разполагат за ремонти на дървените части на порти, капаци за бойниците, подмяна на сламени/дървени участъци по мостовете. Време е за попълване на запасите. Подреждат се дървени сандъци с боеприпаси, стрелни колчани в дървени стойки. Механизми за влачене и подемни механизми, като канати, макари и механизми, имат дървени барабани за повдигане на товари при ремонти и ново строителство. Каруци с дървени оси и колела, носят храни и боеприпаси. Дървени стълбове за знамена или сигнали, и дървени платформи за наблюдатели, осигуряват надеждно наблюдение. При нападение (сценарий за отбранa през вечерта и нощта), дървени щитове и дръжки. Дървените щитове (покрити с кожа или плат) са първа линия; дървените дръжки на копия и брадви са решаващи. Дървени подвижни обсадни съоръжения. Нападащият използва дървени стълби, тарани и дървени кули; защитниците ползват дървени катапултни конструкции. Дървеният катапулт, е изработен основно от дърво. Рамките и колесните механизми са дървени; каменните хвърлени снаряди, се зареждат от дървени рампи и стелажи. Покриви и капаци; дървените порти и подвижни мостове се вдигат и спускат; дървените зъбни механизми и клинове играят роля при отделянето на частите. Налага се бързо производство на импровизирани дървени подпори, ремонт на разрушени рамки и нови барикади от налични дъски. Вечер (социално време или след битката). Подреждане на събраните вещи в дървени сандъци; спешни ремонти със здрави дървени части. Разговори край огъня, поддържан от нацепени през деня дърва. Дървени пейки около камината, дървени съдове за споделена храна. Дървени кошове или носилки за ранени; временни легла от дървени рамки. И накрая, идва и нощта (завършек). Факели и държачи. Дървени са дръжките на факли, кандилници и свещници за нощно осветление. Заключването се прави с помощта на дървени хаспели, чепове и клинове. Макар и металните катинари да са за предпочитане, дървото е важно за механични заключващи системи. Проверки на дървените порти и прегради и укрепване преди зазоряване. Има множество специализирани занаятчийски предмети в крепостта. Ковчежни сандъци — за съхранение на ценности и документи. Кашпи и кошове за събиране на реколта, дърва и боеприпаси. Бурета и бъчви — за вода, вино, оцет. Манивели (дървени барабани) — части от подемни устройства. Дървото може и да липсва в археологията, но това е, защото повечето дървени предмети са органични и не оцеляват дълго в земята. Ето защо археологическите следи са често само нишки, клипове от обков или в редки случаи, контурите. Но без дърво, животът в крепостта би бил немислим — от лъжицата до иконостаса и мостовете.
Катедрален храм Свети Димитър Снимки от Видин Население на Видин Връх Вихрен Витоша
Какви видове дърво са ползвани в живота на крепостта - от стените, през оръжията, предметите на домакинството, до религиозните обети и помещенията за склад? Как е било обработвано дървото, за да издържа по-дълго време без да се руши? На всеки е ясно, че дървото е било не по-малко важно от камъка за живота в крепостите, включително и във „всекидневната икономика“ на отбраната и бита. В Балканите и в българските крепости, най-често се използват местни видове, достъпни в околността. Дъбът е най-ценен за здравина и устойчивост. Използван е за порти, мостове, укрепителни съоръжения, оръжия (дръжки на мечове, боздугани), колове за укрепване на стени и палисади. Букът е здрав и жилав, но по-малко устойчив на влага; често от него са правели мебели, подове, стълби, дръжки на оръжия. Ясенът е гъвкав и здрав, особено подходящ за копия, стрели, лъкове, дръжки на инструменти. Борът и елата са по-леки, но прави и високи; използваниса за греди, покривни конструкции, понякога за настилки и скелети на покриви. Черница и дрян са твърди и устойчиви на износване, и са ползвани за по-малки инструменти, копчета, дръжки, чукове. Липата е мека и лесна за обработка, подходяща за съдове, лъжици, дъски за икони, религиозни дърворезби. Орехът е скъп, но ценен за мебели и декоративни елементи - особено в църковното дело - дърворезбовани иконостаси, тавани. Скъп е, понеже дървото расте бавно и минават години, докато натрупа достатъчно маса за обработка. Къде точно се използва дърво в крепостта? В стените и укрепленията. За масивни порти и подвижни мостове – почти винаги героят е дъб. В парапети, дървени надстройки върху каменните стени. Дърво има в палиcадите и подпорите на валове. За оъжия и военна техника: дръжки на мечове, брадви и боздугани (бук, дъб, ясен). Стрелите – обикновено са от ясен или бор. Лъковете са от ясен, дрян, понякога в комбинация с рог или сухожилия. Обсадните машини - катапулти, таранни конструкции, са от бор за гредите (заради лекотата) и дъб за критичните части. В домакинството множество съдове (кофи, черпаци, лъжици) са от липа и явор. Масивните мебели са дъб и орех за здравина. Подове, тавани, стълби са от бук и бор. За религиозни ритуали, дъските за иконите са от липа или топола (лесни са за дълбаене, не се цепят). Кръстове, обетни дарове са често от дрян или орех, а понякога и от ябълково дърво (свързвано е с райската символика). Църковните двери, олтари и резби, са от орех, липа, дъб. Складови и стопански помещения, обикновено били изработвани от дъб - греди, лавици, варели за зърно и вино (защото не пропуска и издържа на влага). Бъчвите за вода или вино – също са от дъб.
Видинска епархия - история и интересни факти история на Видин Легенди за град Видин Видин Исторически музей - Видин
Средновековният човек е знаел добре, че дървото трябва да се „укроти“, за да служи дълго. Дървото е оставяно да изсъхне на сянка и проветриво място с години, за да се избегнат пукнатини и гниене. Някои греди и дъски са държани над огън или в димни помещения, което ги прави по-устойчиви срещу влага, насекоми и гъби. Импрегниране с масла или смоли, като ленено масло, борова смола, восък, се е ползвало особено за оръжия и домакински предмети. Практикувало се въгленясване (обгаряне) – краищата на колове и подпори за земята са леко обгаряни, за да не изгният бързо. Понякога дървото за корабостроене или мостове, е оставяно месеци във вода, което убива насекомите и забавя гниенето. В крепостта дървото е било „живият“ материал редом с камъка: по-гъвкаво, лесно за преработка, но и по-нетрайно. За да удължат живота му, хората са разчитали на внимателен подбор на видове, правилно сушене и прости, но ефективни техники за импрегниране.
Запуснати сгради, плачещи за основен ремонт от години Автофериботен терминал Хотел Ровно Паметникът на Бдинци Видински браншов указател
Импрегнирането при дървото, е нещо като балсамирането при хората. Техниките за импрегниране на дърво са позволявали, в крепостите дървените елементи да имат висока трайност и дълговечност. Знаем, че в началото, железниците имали дървени траверси, които също били импрегнирани. Какви технологии са познати за импрегниране на дървото? Аналогията с балсамирането е коректна. При дървото „импрегнирането“ има същата цел: удължаване на живота чрез защита от биологични и атмосферни въздействия. Технологиите за импрегниране са се развивали в продължение на векове – от най-простите, „домашни“ методи, до сложни индустриални процеси, използвани в железопътното и строителното дело. Ранни и традиционни методи на обработка на дървен материал, са изгаряне на повърхността (опушване, овъгляване). Това е технология на леко обгаряне на външния слой на дървото. Получава се въгленова кора, която е устойчива на насекоми, гъби и влага. Използвано е още в античността и Средновековието за стълбове, огради и укрепителни конструкции. Съвременен аналог на тази древна технология е японската техника Shou Sugi Ban. Познато било и натриването с масла и смоли – ленено масло, борова смола, катран, животински мазнини. Те придават на дървото водоотблъскващи свойства и предоставят частична защита от дървояди. Потапяне в горещ катран или смола – по-скъп метод, използван за по-важни детайли (например греди в крепости или кораби). С развитието на минното дело и железопътния транспорт, се появяват ранноиндустриалните методи (XVIII–XIX в.). Повишава се нуждата от масово и дълготрайно импрегниране на дърво. Тези методи включват потапяне в разтвори – солни разтвори (меден сулфат, цинков сулфат, живакови соли). Предимството тук е в относително простата технология. Недостатъкът - обработеното дърво лесно се измива от дъжд и подпочвени води. Появява се методът на Кян (Kyanizing, 1832 г.) – импрегниране с живачен хлорид (HgCl?). Той давал отлична защита, но бил много токсичен и постепенно бил изоставен. Методът на Буше (Boucherie process, 1838 г.) бил следният: пресен ствол се свързвал с резервоар, от който под налягане навлизал разтвор (обикновено меден сулфат). Разпространен бил в Европа за железопътни траверси и телеграфни стълбове. Потапяне под налягане, е друг познат метод. Дървото се поставя в затворен съд, в който под високо налягане се въвеждат катрани или соли. Класическите индустриални методи се появяват през XIX–XX в. Импрегниране с креозотово масло (Creosoting, 1838–1840 г.). Маслото се получава при дестилация на каменовъглен катран. Използвано е масово за железопътни траверси, стълбове и морски конструкции. То е изключително ефективно срещу гъби и насекоми, но има неприятна миризма и е канцерогенно. Методът на Бетел (Bethell process, 1838 г.) е вакуум-налягане: първо се изсмуква въздухът от порите, после се въвежда импрегнант (креозот, соли). Този метод дава дълбока и равномерна защита. Методът на Рютер (Ruting, 1860 г.) редува вакуум и налягане за по-добро проникване. Съвременните технологии включват солни разтвори с фиксатори (CCA – Chromated Copper Arsenate, ACQ – Alkaline Copper Quaternary, и др.). Дават дълготрайна защита, използвани за градински конструкции, траверси, мостове. Някои (напр. CCA) постепенно се ограничават поради токсичност. Термомодифицираното дърво представлява обработка при 160–220 °C в контролирана среда. Променя се химичната структура на целулозата и хемицелулозата, дървото става по-устойчиво на влага и биологични агенти без химикали. Импрегниране с полимери или наноматериали. Това са модерни експерименти, при които дървото се насища със смоли или силикатни наночастици за повишена трайност и огнеустойчивост. За крепостите и ранните съоръжения най-често са прилагани обгаряне, намазване със смола, катран и понякога потапяне в горещи масла. За железниците – от самото начало (XIX в.) траверсите са импрегнирани индустриално, главно с креозот под налягане.
Стамбол капия Художествена галерия - Видин Сгради, които са претърпели основен ремонт Художествена галерия - Видин Видин - Север
При модерните възстановки в крепости, в исторически филми и други съвременни интерпретации, вероятно са запазени скици и чертежи от миналото на дървените предмети и инструменти (сечива). Дали са достигнали такива скици и чертежи до съвременните хора от населяваните с българи земи? Наличието или липсата на автентични чертежи, всъщност определя колко „точни“ могат да бъдат реконструкциите. От Средновековието и Османския период, автентични чертежи на дървени предмети и инструменти почти не са достигнали до нас. Причината е, че средновековната традиция у нас е била повече устна и занаятчийска. Майсторите са предавали знанията си чрез чиракуване, а не чрез писмени и чертежни ръководства. В манастирски преписи, хроники и миниатюри понякога се срещат изображения на оръдия, инструменти, колесници, селскостопански сцени – но те са стилизирани и не дават пълни технически детайли. В самите крепости (напр. Баба Вида, Царевец, Червен) археолозите намират метални части на инструменти – секири, длета, пирони, ножове – но не и дървените им дръжки или чертежи за тях. Как тогава се правят реконструкциите? Посредством археологията. Това са находки от инструменти и предмети (метални части, обгорели дървени елементи). Чрез етнографията. Много традиционни сечива, използвани в българските села до XIX–XX в., са запазили формата си още от Средновековието. Ползва се и сравнителният метод – използват се писмени и визуални източници от Византия, Западна Европа, Османската империя. Вглеждаме се в миниатюри и икони. Например в средновековни български ръкописи се виждат ковачи, дърводелци, земеделци с техните инструменти. Във военното дело, за оръжията (катапулти, балисти, требушети), имаме описания в западни и византийски източници, които се използват за реконструкции у нас, тъй като български чертежи не са съхранени. Във Видин, Търново и други крепости, са намерени железни обкови и механизми, по които може да се съди за конструкцията на дървени съоръжения. За историческите филми и модерните възстановки, художниците и сценографите обикновено работят със специалисти археолози и етнографи. Те стъпват на етнографските данни (традиционни български инструменти от XIX в.) и на общоевропейски модели от Средновековието. Понякога се използват и реконструкции от чужди музеи (например в Полша, Германия, Русия), където са запазени повече писмени чертежи. Директни чертежи от българските земи почти няма, но знанието е възстановено по косвен път – чрез археология, етнография и сравнение. Дърво и метал са били в комбинация при изработка на вещи и инструменти. Дърво и камък също. Но за дърво и стъкло, дърво и керамика нищо не знаем. Комбинацията дърво с метал, е най-широко разпространена и известна в археологията и етнографията. Такива са инструменти: секири, чукове, длета, ножове – металният връх е закрепен към дървена дръжка. Оръжия: мечове, копия, стрелометни машини представляват дървен корпус и метални елементи. Крепостни съоръжения: порти, люкове, имат дървена конструкция и метални обкови, панти и закопчалки. Дърво и камък се използва рядко, но съществува. В земеделието, това са мотики или брадви с каменен връх в неолита и бронзова епоха. Укрепленията са комбинирали каменни зидове с дървени подпори или греди за рамкиране. Водни колела, мелници, са представлявали дървена конструкция с каменни тежести или каменни зъбни колела. Дърво плюс стъкло (природно) в прединдустриалната епоха почти няма използвано. Стъклото е рядък и скъп материал. Използва се за съдове, украшения, малки прозорци в замъци и манастири. Комбинация с дърво практически липсва – дървото и стъклото имат различни свойства на свиване/разширение, което прави стабилното свързване трудно без индустриални средства. Дърво и керамика също е рядка комбинация, понеже керамиката е крехка. Основно съществуват керамични съдове с дървени дръжки (тенджери с прикрепена дръжка от дърво). Понякога в конструкцията на глинени стени или керамични покриви има дървени подпори, но това е структурно, не предметно. Причината да няма определени комбинации, е е механична: твърдостта, крехкостта и различната реакция на влагата, правят устойчивата комбинация трудно постижима без модерни технологии.
Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.
Курс по хирургия в Румъния Конгрес в Рим Папиломи Пазар капия Информация за Видин