Високи крепостни кули

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Макар и близки като понятия, те не са еднакви. Щом за всяко едно от тях народът е измислил отделна дума. Какви са приликите, и какви - разликите - между замък, дворец и крепост? Защо в българската традиция има крепости и дворци, но не се срещат замъци? Ето основните прилики между замък, дворец и крепост. Всички те са изпълнявали функции на защита и престиж. И трите типа сгради са служели на елита и владетелите, но в различна степен и за различни цели. Притежавали са монументалност. Всички те са масивни постройки, изградени от здрави материали като камък и често разположени на стратегически места. Свързаност с властта: дворците, замъците и крепостите са били свързани с управлението, военната мощ и символиката на държавността. Разликите между тях: Крепостта е имала за основна функция военно укрепление, защита на население или територия. Защитните елементи са били дебели стени, кули, ровове, бойници. Местоположението. на стратегически важни точки. височини, реки, проходи. Архитектурно, те са предоставяли минимално удобство, като са слагали акцент върху отбранителната функция. Замъкът е бил жилище на феодален владетел, съчетаващо отбрана и удобство. Имал е укрепени стени, ровове, кули. Бил е разположен обикновено в провинцията, на хълмове. Представлявал е комбинация от защитни и жилищни елементи. двор, параклис, кули, мостове. Дворците от своя страна са били луксозна резиденция на владетели и аристократи, без защитна функция. Липсват отбранителни съоръжения. Били са издигани в градове или в красиви природни местности. Притежавали са богата украса, просторни зали, градини, фонтани.

Орална хирургия    Сравнение на имплантатните системи    истината за базалните импланти    www.omegadentagroup.com    Естествената пирамида Вихрен

Кои отбранителни съоръжения и атрибути, са били най-често вграждани в крепостните стени; не веднъж и дваж доказвали своите предимства и качества през вековете? Крепостните стени са повече от нареден камък. Те са включвали редица отбранителни съоръжения и атрибути, които са били проектирани да осигурят максимална защита срещу враговете. През вековете тези елементи са се усъвършенствали и приспособявали към новите заплахи и технологии. Ето няколко от най-често използваните и доказали своята ефективност отбранителни съоръжения: Кули. Кулите са осигурявали стратегически предимства за наблюдение и стрелба. Обикновено са били разположени на равни интервали по стените, в ъглите и над портите. Височината е давала възможност за по-добро наблюдение и защита. Позволявали са на защитниците да стрелят под ъгъл, покривайки по-голяма зона.

Защо в България има крепости и дворци, но не се срещат типични замъци? Различна е обществената структура. В Западна Европа феодалната система е била доминираща, което е довело до изграждане на замъци като частни укрепени домове на благородници. В България общественият строй е бил по-централизиран, със силна царска власт, която е строила крепости за защита на цялата държава, а не отделни феодални владения. Съществувала е разлика във военната стратегия. Българските крепости са служели за отбраната на големи територии и населени места, а не само на отделни феодали. Българите разчитали повече на укрепени градове (Преслав, Търново, Видин), отколкото на самостоятелни жилищни укрепления. Има и силно византийско влияние. В България архитектурата е била силно повлияна от Византия, където централната власт строяла дворци за управление и крепости за защита, без да насърчава изграждането на индивидуални замъци. Отпечатък е оставило и Османското нашествие. След XIV век много от укрепленията и владетелските резиденции са били разрушени или адаптирани към новата османска военна администрация, което е попречило на развитието на класическите западноевропейски замъци. В крайна сметка, крепостите в България са изпълнявали ролята на защитни структури, а дворците. на места за управление и престиж, без да се налага изграждането на замъци в западния смисъл на думата.

Парк Владикина бахча    Микросъдова хирургия    Открит синус лифтинг    Закрит синус лифтинг    Зъболекари в Пловдив

Балдуиновата кула е една от най-прочутите крепостни кули в България. Тя се намира в крепостта "Царевец" във Велико Търново и е обвита в легенди, свързани с кръстоносците. Според преданието, в тази кула е бил затворен и по-късно е починал латинският император Балдуин I Фландърски, пленен от цар Калоян след битката при Одрин през 1205 г. Именно тази легенда я прави толкова известна и символ на българската средновековна мощ. Други известни крепостни кули в България: Кулата на Цар Иван Шишман (Никопол) – свързана с последните дни на Второто българско царство; Кулата на Баба Вида (Видин) – част от най-добре запазената средновековна крепост у нас; Крепостната кула в Червен – висока и добре запазена кула в крепостта Червен, близо до Русе; Крепостните кули на Асеновата крепост – емблематични за българското Средновековие. Всички тези кули имат своята историческа значимост, но Балдуиновата кула остава най-емблематичната, заради легендата за пленения император и мястото ? в крепостта Царевец, която е сърцето на средновековна България.

Видинската крепост е наричана Баба Вида, но и Бабини Видини кули. Впоследствие се е наложило по-краткото и благозвучно Баба Вида. Дали не и заради това, че изразът "Бабини деветини" в българският език има негативна конотация? Това очевидно е интересна хипотеза! Наистина, изразът „Бабини деветини“ означава „неверни, измислени приказки“ и носи негативна конотация в българския език. Ако първоначалното наименование „Бабини Видини кули“ е било широко използвано, не е изключено, с времето то да е било съкратено и заради звученето му, за да се избегне евентуална асоциация с подобни изрази. Обаче, по-вероятното обяснение за утвърждаването на името „Баба Вида“ е, че то е по-кратко, по-лесно за запомняне и предава легендарния характер на крепостта. Според народните предания, Вида е била мъдра и справедлива владетелка, която построила крепостта, докато нейните сестри – Кула и Гъмза – избрали по-лекомислен начин на живот и не оставили следа. Така че, макар да не може да се изключи влиянието на „бабини деветини“, по-вероятно е съкращаването да е станало естествено – от благозвучие, удобство и силната връзка с легендата за Баба Вида.

Катедрален храм Свети Димитър    Снимки от Видин    Население на Видин    Връх Вихрен    Витоша

Бойници. Тесни вертикални отвори в стените, предназначени за стрелба с лък, арбалет или огнестрелни оръжия. Често с тясна вертикална цепка отвън и разширение отвътре за по-голяма свобода на движение. Позволявали на защитниците да стрелят безопасно, без да се излагат на опасност. Крепостните бойници са тесни отвори или процепи в стените на крепостите, предназначени за отбрана. Те позволяват на защитниците да стрелят с лъкове, арбалети, огнеметни или огнестрелни оръжия по нападателите, като същевременно остават сравнително защитени зад дебелите стени. Основни функции на бойниците са стрелба по врага те дават възможност на защитниците да обстрелват обсаждащите с минимален риск за себе си; ограничаване на достъпа до крепостта; процепите затрудняват нападателите, като не им позволяват лесно да отвърнат на атаките; тактическо предимство; често бойниците са разположени така, че да покриват ключови входове или подстъпи към крепостта; разнообразие от стрелкови ъгли; някои бойници имат специална форма (например кръстовидни или ключовидни), което позволява използването на различни оръжия и по-широк обхват на обстрел. Вертикалните процепи са най-често срещаните, използвани за стрелба с лъкове и арбалети; кръстовидните бойници позволяват стрелба с арбалети или огнестрелни оръжия; ключовидните бойници имат по-широк долен отвор за по-добро прицелване. Крепостните бойници са важен елемент от средновековната военна архитектура и могат да се видят в много български крепости като Царевец, Баба Вида, Асеновата крепост и Червен.

С кои крепости в България крепостта Баба Вида се конкурира успешно по значимост, и с кои - извън страната? Крепостта Баба Вида е една от най-добре запазените средновековни крепости в България и има стратегическо значение заради разположението си на брега на Дунав. Може да се конкурира успешно с няколко други крепости в България и извън нея, както по историческа стойност, така и по архитектурна цялостност. В България нейни основни конкуренти са Царевец (Велико Търново). Най-значимият средновековен български укрепен град, център на Второто българско царство. По мащаб и историческа роля превъзхожда Баба Вида, но по запазеност отстъпва. Калето (Белоградчик). Укрепление, което впечатлява с естествената си скалиста защита. Макар и по-малко значимо в политическо отношение, Белоградчишката крепост се конкурира с Баба Вида по степен на съхраненост и туристическа атрактивност. Червен (до Русе). Важна крепост през Второто българско царство, която играе стратегическа роля, но днес е главно руини. Шуменската и крепостта в Плиска.

Видинска епархия - история и интересни факти    история на Видин    Легенди за град Видин    Видин    Исторически музей - Видин

По-значими в исторически план, но значително по-унищожени от времето и османските набези. Асеновата крепост (край Асеновград). По-малка, но емблематична за Средновековието, особено с добре запазената й църква. Извън България, крепостта Голубац (Сърбия). Разположена на брега на Дунав, също като Баба Вида. Въпреки че Голубац има повече запазени бойни кули, тя е претърпяла значителни реконструкции. Крепостта Бран (Румъния). Известна като „Замъкът на Дракула“, въпреки че архитектурно е повече замък, отколкото типична отбранителна крепост. Крепостта Девин (Словакия). Дунавска крепост с подобна стратегическа роля, но разположена на по-голяма височина. Крепостта Вайдахуняд (Румъния, днешният Хунедоара). Средновековна крепост, превърната в замък, която обаче няма същата степен на автентичност като Баба Вида. Какво отличава Баба Вида? Единствената напълно запазена средновековна крепост в България. Останалите са предимно руини. Стратегическо разположение. на важния Дунавски път. Използвана през различни епохи. От Първото българско царство до Османската империя, когато е служила като военен гарнизон. По тези причини Баба Вида се нарежда сред най-значимите български крепости и може да се сравнява с други укрепления по Дунав и в Централна Европа.

Зъбчати корони (мерлони и бойници) Зъбците са редуващи се високи и ниски части по върха на стените. Мерлоните осигурявали прикритие, докато бойниците между тях служели за стрелба. Осигурявали защита за защитниците, докато наблюдават или атакуват врага. Зъбчатите корони на крепостите са характерен елемент на отбранителната архитектура, състоящ се от мерлони (издигнатите части) и бойници (пространствата между тях). Те осигуряват на защитниците както прикритие, така и възможност за обстрел на нападателите. Зъбчатата корона служи за защита на войниците. Мерлоните предоставят укритие, което предпазва защитниците от вражески стрели, копия и по-късно куршуми. Ползва се за отбранителен обстрел. Бойниците между мерлоните позволяват на защитниците да стрелят с лъкове, арбалети, огнеметни, а по-късно с огнестрелни оръжия. Помагат за контрол на полето на битката. Разположението на бойниците позволява наблюдение и защита на важни точки като портите, стените и подстъпите към крепостта. Освен военна функция, зъбчатите корони често имат и представителен характер, демонстрирайки мощта на владетеля или града. Зъбчатите корони водят началото си от древността и са използвани още от асирийците, персите, римляните и древните гърци, но в класическия си вид те стават разпространени през Средновековието. В Римската империя крепостите и кастелите често имат зъбчати корони, осигуряващи защита на гарнизоните. Византийците подобряват крепостните стени с по-добре укрепени бойници. Във Високото и Късно Средновековие, в Западна Европа и България зъбчатите корони стават стандартен елемент на крепостите. Примери в България са известни в Царевец (Велико Търново), Баба Вида (Видин), Червен (край Русе), Калиакра. Зъбчатите корони остават важен елемент в крепостното строителство до появата на артилерията, когато високите крепостни стени започват да отстъпват място на по-ниски, но по-дебели укрепления.

Запуснати сгради, плачещи за основен ремонт от години    Автофериботен терминал    Хотел Ровно    Паметникът на Бдинци    Видински браншов указател

Атрибутите на крепостите не се изчерпват само с ровове, стени, кули и бойници. Крепостите не можели да функционират без портали и порти, както и подвижни решетки (герси). Това били тежки железни или дървени врати, които се спускали бързо, за да блокират достъпа. Двойни врати. Включвали външна и вътрешна порта за допълнителна сигурност. Укрепените порти са били трудни за пробиване или запалване. Порталите често са били защитени с кули, ровове и бойници. Ровове. Дълбоки изкопи, често пълни с вода, разположени около крепостните стени. Забавяли или възпирали враговете при опит да достигнат до стените. Противодействали на използването на обсадни машини като тарани и кулове. Затруднявали подкопаването на стените. Намалявали риска от пожар, тъй като водата служела като бариера. Обходни пътеки (алеи). Тесни пътеки по върха на стените, които позволявали на защитниците да се движат бързо и безопасно. Осигурявали достъп до всички точки на отбранителната линия. Местата за бойници и наблюдателни постове били разположени покрай тях. Машикули. Надвиснали каменни издатини със стрелкови отвори на пода. Позволявали на защитниците да хвърлят камъни, горещо масло или стрели директно върху нападателите под стените. Особено ефективни при отбрана на портите и основите на стените. Външни укрепления (барбакани). Малки, отделни укрепления пред основните порти или стени. Служели за първа линия на защита и изтощавали врага преди достигане на главната стена. Често включвали лабиринт от проходи и допълнителни бойници. Подземни структури и тунели. Защитниците изграждали контратунели, за да предотвратят подкопаване на стените от враговете. Тайни изходи позволявали изненадващи атаки или бягство. Обсадни кули и катапулти (вградени оръдия). Някои крепости имали собствени обсадни машини, разположени на кулите или стените. Отбранителните катапулти и балисти служели за изстрелване на камъни, стрели или огнени оръжия към врага. Най-добри примери за успешни защитни съоръжения, са Теодосиевите стени на Константинопол. Те включвали двойни стени, ровове, кули и сложна система за защита на портите. Каркасон (Франция): Отличен пример за комбинирано използване на ровове, барбакани и високи стени. Единбургският замък (Шотландия): Използвал естествени скални образувания и допълнителни укрепления. Вграждането на разнообразни съоръжения като кули, бойници, машикули и ровове е позволявало на крепостите да устояват на различни видове нападения. Тези елементи са били резултат от иновации в инженерството и военната стратегия, които са доказали своето качество през вековете.

В нашия сайт сме говорили много за крепостта Баба Вида, но дойде време да поспекулираме и за това - как се е осъществявало медицинското обслужване между стените на крепостта? Имало ли е лазарет за войската, помещения за хора под карантина и т.н.? Няма категорични исторически сведения за съществуването на специализиран лазарет в крепостта Баба Вида, но е много вероятно да е имало помещения за медицински цели, особено като се има предвид военната й функция. Медицинското обслужване в крепостта Баба Вида може да е било подобно на останалите крепости по онова време. Лечебни помещения. В повечето средновековни крепости е съществувало обособено място за грижи към ранените войници, макар и не в съвременния смисъл на болница. Възможно е в Баба Вида да е имало отделни стаи или помещения, предназначени за лекуване на ранените след битки. Лечители и билкари. В крепостта най-вероятно е имало лечители, знахари или дори пътуващи лекари, които са използвали билки и традиционни методи за лечение на рани и болести. Българските крепости често са разполагали с манастири или църковни килии, където монаси са практикували лечение. Изолация на болните. При епидемии или заразни болести някои крепости са обособявали изолирани помещения или отвеждали болните в отдалечени кули. Възможно е в някоя от кулите на Баба Вида да са се държали заразно болни под карантина. Военна аптека. Било е обичайно крепостите да разполагат с складове с лечебни билки, мехлеми, превръзки и основни медицински инструменти, събирани предварително за спешни случаи. Хигиенни мерки. В средновековните крепости хигиената е била важна за предотвратяване на болести. Баба Вида има добре запазена канализационна система, което подсказва, че в нея са се прилагали известни санитарни мерки. Макар да няма конкретни археологически доказателства за лазарет, логиката на военната организация предполага, че крепостта е разполагала с поне елементарни медицински съоръжения. Ако те са били обособени, вероятно са се намирали във вътрешната част на крепостта, където са били най-защитени.

Стамбол капия    Художествена галерия - Видин    Сгради, които са претърпели основен ремонт    Художествена галерия - Видин    Видин - Север

Интересно би било да знаем, какви стоматологични грижи са съществували в средновековните крепости? Стоматологията в Средновековието, включително в българските крепости като Баба Вида, е била доста примитивна в сравнение със съвременните стандарти, но все пак е съществувала и се е практикувала по различни начини. Вадене на зъби. Най-честата „стоматологична процедура“ е била изваждането на зъби, когато болката е ставала непоносима. Това се е правило с примитивни клещи или дори с ножове и чукове. Понякога лечители или ковачи са се занимавали с това, тъй като са разполагали с необходимите инструменти и сила. Обезболяване. При липсата на упойки, хората са разчитали на билкови отвари и алкохол. Например: маково семе и беладона, използвани като примитивни анестетици. Ракия, вино или медовина. не само за дезинфекция, но и за намаляване на болката. Смола и восък. за запълване на кухини в зъбите, макар че това е било рядкост. Лечение на зъбобол. Зъбоболът е бил основен проблем, но без съвременни лечения хората са разчитали на билки и отвари. Използвани са чесън и карамфил, поставяни директно върху болния зъб за облекчение. Отвара от дъбова кора. с антибактериални свойства, използвана за жабурене. Мед и прополис. естествени антисептици. Зъбни пломби? В някои части на света през Средновековието са открити следи от примитивни пломби с помощта на смола, восък или олово.

В България няма категорични доказателства за подобни практики, но не е изключено те да са съществували. Протези и заместители. Има данни, че в някои култури се е използвала кост или дърво за заместители на изгубени зъби, но няма доказателства за това в българските крепости. Имало ли е стоматологични „лекари“ в крепостите? Възможно е в крепости като Баба Вида да е имало хора, които са се занимавали със зъболекарски услуги. вероятно лечители, монаси или дори ковачи, тъй като те са били опитни в използването на инструменти. В манастирите понякога монасите са прилагали примитивна стоматология, вдъхновена от византийската и арабската медицина. Болести, свързани със зъбите. Средновековните хора често са страдали от кариеси, заради консумацията на хляб с примеси от смляни камъни в брашното. Пародонтални заболявания. поради лоша хигиена. Зъбни абсцеси. които са можели да доведат до сериозни инфекции. Хигиена на устната кухина. Въпреки липсата на съвременни четки за зъби, хората са използвали дъвчене на билки като градински чай и мента за освежаване на дъха. Дървени пръчици с раздъвкани краища като примитивни четки. Пепел и натрошен въглен за почистване на зъбите. В крепости като Баба Вида, стоматологичната грижа е била ограничена до примитивни методи, основаващи се на народната медицина и груби хирургически техники. Изваждането на зъби е било основното „лечение“, а хигиената е зависела най-вече от естествени средства като билки и дървени пръчици.

Телеграф капия    Варна    Велико Търново    Информация за Видин    Пазар капия

Раждането в средновековните крепости, включително в Баба Вида, е било изцяло в ръцете на опитни жени – баби, акушерки или лечителки, които са предавали знанията си от поколение на поколение. Това е било домашен и общностен процес, а медицинска помощ е била рядкост, освен ако крепостта не е разполагала с монаси-лечители или пътуващи доктори. Къде са раждали жените в крепостите? Най-често в топли, защитени помещения, далеч от течение и шум. В домовете си (ако крепостта е била обитаема от семейства, а не само войници). В някои случаи може да е имало специално помещение за жени в по-големите феодални резиденции. Как е протичало раждането? Присъствие на баба-акушерка. Най-често израждането е било ръководено от опитна жена („баба“), която е познавала методите за подпомагане на раждането. Помощници. Родилката често е била заобиколена от жени от семейството, които са осигурявали физическа и емоционална подкрепа. Пози за раждане. В Средновековието легналото раждане не е било обичайно. По-често се е раждало клекнало – с помощта на въже или дървена конструкция за опора. В седнала поза – върху специален родилен стол с отвор в средата. Подпомагано с масаж и билки – за ускоряване на контракциите. Как са се справяли с болката? Обезболяване не е съществувало в съвременния смисъл, но са използвали билкови отвари – от маточина, валериана, мак, лайка. Алкохол се е лял – вино или ракия за облекчаване на болката (макар че не е било масова практика).

Българският туристически информационен мегасайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Стара планина    Катедрален храм Свети Димитър - Видин    Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи