Социалистически брутализъм

Преди да задълбаем по темата за социалистическия брутализъм, нека разкажем една история. Тя често се споделя като анекдот или илюстративен урок за това как външните черти и привидните добродетели могат да бъдат подвеждащи, особено в политиката. В нея преподавател (обикновено по етика, политология или история) описва двама политици, без да разкрива имената им, и пита студентите кого биха избрали за лидер. Преподавателят дава на студентите следния избор между двама кандидати за ръководител на държава: Кандидат А има връзки с корумпирани политици, консултира се с астролози, има две любовници, пуши непрекъснато, пие между 8 и 10 уискита на ден. Кандидат Б е награждаван ветеран от война, вегетарианец, никога не е пушил, пие рядко, и то по официални поводи, известен с дисциплина и работливост. Въпрос към студентите: Кого бихте избрали за лидер? Отговорът, който шокира: кандидат А е Уинстън Чърчил; кандидат Б е Адолф Хитлер. Тази история има силно дидaктическо и морално послание. Не съди по външност, лични навици или PR имидж — важно е какви идеи, ценности и действия стоят зад фасадата. Човек може да е спретнат, въздържан и „добродетелен“ на пръв поглед — но да е носител на най-деструктивни идеологии. Обратно – един видимо разпуснат човек може да е защитник на свободата и демокрацията. Тази история е илюстративна, но не съвсем точна по отношение на фактите. Чърчил: наистина пиел (особено уиски и бренди), пушел пури, бил рязък, но също така е бил изключително начетен, стратегически мислещ и политически интуитивен. Никога не е имал астролози или две любовници като постоянна черта. Хитлер бил вегетарианец, непиещ, с относително дисциплиниран личен режим — но това не го прави „добър“ човек. Напротив, използвал този „морален“ имидж, за да внуши култ към личността. Така че разказът е морална притча, а не документално точно сравнение. Историята е често използвана за разобличаване на повърхностното мислене и предразсъдъците, които имаме спрямо лидерите. Тя напомня, че етиката, идеологията и действията са по-важни от фасадата.

Паметникът на Чърчил в Лондон

Величието на човека не се измерва с големината и помпозността на неговите паметници

Вижте и научете за още интересни обекти:

А сега за паметника, който виждате на колажа от снимки. Ето как белите страни правят паметници на един от най-великите люде в историята си - стар гърбушко като Квазимодо, с бастун, зад Парламента и Биг Бен. Величието на един човек и неговото значение за историята, нямат нищо общо с тоновете железобетон, мрамор и гранит, излети пред вечно празни огромни площади. Чърчил е показан като човек, стар, изгърбен, брулен от свирепи ветрове, но устоял като народа на Британия. Истински велик като Велика Британия.

А ето това, си е чиста проба 24 карата, социалистически брутализъм

В действие. Само на мен ли ми се струва, че десният нам персонаж доказва теорията на Дарвин за произхода на човека?

Извън очевидните идеологически причини, интензивното паметникостроене в България през тоталитарния период, най-вероятно е свързано и с огромна корупция. Безотчетно се харчели пари, които лесно е могло да бъдат приписани като разходи по строителството на паметници и инфраструктурата край тях. На всички нива в държавата. Икономическите и корупционни мотиви стоят плътно зад нея, особено в по-късния етап на режима. Строителството на паметници се оказва идеално прикритие за злоупотреби, кариеризъм и усвояване на ресурси в една система, лишена от контрол и отчетност. В условията на планова икономика и пълна липса на демократична отчетност, държавата решава колко пари да даде, на кого и за какво, без реален механизъм за проверка. Всички проекти се изпълняват чрез държавни строителни организации и профсъюзни структури – без конкуренция, без външен контрол, без граждански натиск. Паметниците не идват сами – покрай тях се финансират площади, улици, осветление; подстъпи, алеи, озеленяване; партизански музеи, читалища, паркове „на славата“; дори цели културни домове и „обекти на БКП“. Всичко това се води като „инвестиции в културно-историческо възпитание“, но в действителност се използва за усвояване на средства и облагодетелстване на „свои хора“. Примери за прахосничество и злоупотреби, са Дом-паметникът на БКП на Бузлуджа (1981), като официално, строителството се финансира от „дарения“ от работници, комсомолци и др. Реално: скрито са пренасочени огромни суми от бюджета; ползват се луксозни материали, мрамор, мозайки, алуминиеви профили от авиационната индустрия; архитекти и изпълнители са „наши хора“, работещи с пълен достъп до ресурси, без икономическа обосновка. Паметникът „1300 години България“ (София, 1981), е строен в паническа спешност за юбилея; архитектурно е недоносен, технически е некачествен; цената е изключително висока, а документацията – неясна. Състоянието му се влоши толкова бързо, че стана опасен за преминаване едва 20 години по-късно. Механизмите на корупцията в системата на различните нива са различни, според нивото – централно, областно или градско, най-ниско ниво, художници и скулптори. Измислени са перфидни схеми за преразходи, пренасочване на фондове, „величествени“ проекти без отчетност, „Комитети за изграждане“ – удобен начин за разпределяне на ресурси към „наши хора“, завишаване на разходи за материали, фиктивни работни дни, комисионни; избраните са партийно приближени; без конкуренция, с гарантирани хонорари и престиж. Извършвало се е „дарителство“ под натиск. Много предприятия, комсомолски и партийни организации са били „насърчавани“ да даряват – т.е. налага им се квазиданък за паметник. Парите отивали не в централен фонд, а по специфични сметки, от които се харчело без отчетност пред обществото. Паметникостроенето в НРБ е не просто идеологическа практика, а част от скритата икономика на режима. То служи като перфектен параван за корупция, лоялност, кариеризъм и тайно разпределение на средства. В един тоталитарен строй, където всичко е „в името на народа“, никой не пита колко струва една идеология – и кой всъщност я плаща.

Батак България www.dentalimplants.bg www.bg-tourinfo.com www.ralev-dental.bg Язовир Калин Пловдив Градове в България Арбанаси Байкушевата мура Планини в България Рила Рилски езера

Най-успешният продукт на соц системата - производство и продажба на средства за убиване на хора

И до ден днешен, гледайки Русия, Северна Корея, Иран, Китай, в този "сегмент" са всичките усилия и "успехи" на тия тоталитарни държави

Седемте Рилски езера Отовишки връх Открит синус лифтинг Избелване на зъби Япония Язовир Карагьол връх Калин Мальовица Пирин Връх Вихрен Мусала Пирин Язовирите в България

Фейковият воин

Без нито един войник на СССР, убит в България, тук има най-много паметници на отдавна изчезналия Съветски съюз и уж непобедимата му Червена армия

Черно море Ендодонтия Кариес Родопи Витоша Стара планина Закрит синус лифтинг Подпочвени води Зъб Зъбни импланти Сливен

Останала е само "славата"

Всичко друго, отдавна е изчезнало в пластовете на историята

Винаги е било лесно, но днес, при наличието на толкова възможности, е просто фасулски просто да проследим най-добрите световни практики, преди да се хвърлим в строителство на нови паметници. Кои са най-обмислените и добри световни практики при строителството на паметници днес? Как властите подхождат при обсъждане на идеите за строителство на паметници? Каква е ролята на обществото във вземане на окончателните решения? Съвременното строителство на паметници е процес, който в много развити държави се ръководи от добре обмислени и етични практики. Той включва участие на широката общественост, интердисциплинарен подход и дълбоко внимание към историческия, културния и социалния контекст. Ето някои от най-добрите световни практики, както и ролята на институциите и обществото. Конкурси и открити покани. Повечето демократични страни обявяват международни или национални архитектурни конкурси, когато предстои изграждането на значим паметник. Конкурсите често се организират от институции като културни министерства, общини, музеи, архитектурни съюзи и НПО. Например, Мемориалът на Холокоста в Берлин (2005) е резултат от отворен конкурс с участие на над 500 проекта. Прилага се интердисциплинарен подход. Проектирането на паметник включва архитекти, урбанисти, историци, социолози, художници, местни общности. Това позволява да се вземат предвид различни гледни точки – не само естетически, но и символични, културни и социални. Изследва се контекстът и се търси устойчивост. Местоположението, историята на мястото и социалната чувствителност се разглеждат много внимателно. Използват се устойчиви материали и се търси екологична съвместимост с околната среда. Акцентира се на символика без доминация. Съвременните паметници често избягват прекомерната патетика и идеологизация. Например, Мемориалът „Stolpersteine“ (спъващи камъни) в Европа, представлява малки плочки вградени в тротоара, напомнящи за жертвите на нацизма. Той е дълбоко символичен, но ненатрапчив. Как властите подхождат към строителството на паметници? Строителството може да започне по инициатива на държавни органи (често в чест на събития или годишнини), граждански движения (пример: паметници на жени, жертви на насилие, колониализъм и др.), фондации и частни дарители. Местните власти обикновено водят процедури по обществено обсъждане, оценка на въздействието (етическо, социално, културно), урбанистична съвместимост, бюджет и издръжка. Обръща се детайлно внимание към историческия наратив. Властите се стремят да предотвратят изграждането на паметници, които разделят обществото или възхваляват проблемни периоди без критично отношение. Например, В САЩ и Западна Европа много статуи, свързани с робството или колониализма, се демонтират или допълват с нов контекст. Все по-често гражданите участват чрез обществени форуми и дебати, онлайн платформи за допитване, петиции и граждански инициативи. Ако проектът е спорен, обществото може да наложи промени или да го блокира напълно. Например, в Унгария паметникът на „германската окупация“ (2014) беше подложен на силна критика и контра-мемориали от гражданите. В много случаи жителите участват в изграждането – чрез дарения, избор на форма, съдържание на надписи и дори физическо участие в изграждането на инсталации.

Eла Cмърч Дентална медицина Хвойна Имплантати Superline Мура Адрес на нашата практика Видеоклип за открит синуслифтинг Широки импланти Зигоматични импланти Абатмънт; надстройка; супраструктура

Абсурден паметник на култово място в града на тепетата

Паметник на воин от чужда военна сила, на враждебна нам страна, с червена петолъчка на челото, държи шмайзер и гледа лошо към втория по големина град в България

Лицево-челюстна хирургия Виж България Църкви и манастири Зъбен имплант Зъболекар в Пловдив Връх Вихрен Базални импланти - обективен анализ Диоден лазер Артикулатор и лицева дъга

Недовършен многобетонен фалистичен символ

Паметник на разсипничеството, нискочелата деградация на червената номенклатура; на корупция и пренебрежение към тия, дето с данъците си плащат за това скудоумие

Тетрагонален инджикипляктор се извисява над обикновена нормална къща

Нещо отива към небето, но не е таборът

Клиничен случай на каскетаджийска паметникова скулптура

Боже, прибери си вересиите

www.see-bulgaria.com Стоматологична клиника в Пловдив Информация за Вихрен www.see-bulgaria.net www.tourinfo-bg.com

Паметникът на площад "Съединение" в Пловдив

Женафродитното безименно същество, лишено от атрибутите на женствеността, трябва да ни убеди в значението на Съединението за България

Паметникът представлява паметна бележка от метал или камък. Бележка за събития, личности, преломни моменти. С какви изразни средства в днешния дигитален свят може да оставяме такива "паметни бележки"? А в утрешния свят? В днешния и още повече – в утрешния свят – „паметната бележка“ може да излезе отвъд физическия камък или метал. Паметта вече не е само тежка, вечна и монолитна – тя може да бъде дигитална, разказваща, променяща се, жива. Ето какви са съвременните и възможните бъдещи изразни средства за „паметни бележки“: QR код върху физически паметник. Дава достъп до аудиоразказ, видео, архивни снимки, свидетелства, мултимедия. Например, QR код до паметник на загинали във война може да води към техни лични истории, снимки и родови дървета. Уеб базирани мемориали - цели сайтове, посветени на конкретно събитие или човек. Те могат да съдържат хронология, спомени от очевидци, образователни материали, интерактивна карта на свързани локации. AR/VR паметници (Добавена/виртуална реалност). Паметник, който не се вижда с просто око, но се появява чрез телефон или AR очила. Пример: в празно градско пространство се появява образ на разрушената сграда, съпроводен от свидетелства на очевидци. Геолокационни паметници. Историческо място може да „заговори“ чрез мобилно приложение, когато човек го доближи – под формата на звук, известие, видео. Аудио-бележки. Паметна табела, до която можеш да сканираш код и да чуеш глас – на участник в събитие, историк, дете, което разказва как е научило за това. Възможни изразни средства в „утрешния свят“. Невро-сензорни мемориали. Чрез мозъчни интерфейси (BCI) или емоционално разпознаване, паметникът може да реагира на настроението ти – например да покаже различно лице при тъга или вълнение. Аватари и изкуствен интелект. Паметникът може да има диалогов ИИ, въплъщаващ личността или духа на събитието. Чатбот, с когото можеш да „говориш“ с историческа личност или свидетел. Детето пита „Кой беше Ботев?“ и ИИ отговаря като него, адаптирано към възрастта на питащия. Децентрализирани и блокчейн паметници. Запис на събития или свидетелства в блокчейн, за да не могат да бъдат заличени или подменени. Така „паметта“ се съхранява в глобална мрежа и не зависи от политически режими. Паметници като преживяване. В бъдеще паметникът може да бъде преживяване, което те поставя на мястото на другия – в лагер, в протест, в миг на решение. Например: VR преживяване, което симулира миграционния път на бежанец, придружено с исторически и културен контекст. Общото между всички форми на памет, независимо от формата, същността на „паметната бележка“ остава същата: да напомня, да предава преживяното, да създаде диалог между поколенията, да пази човешкия опит жив и смислен.

Размерът е от значение - имплантатни размери Зъболекар Дентална практика в Пловдив Имплантати Рентгенография на имплантат Различни имплантатни системи Множествени импланти Имплантатна повърхност Черно море Открит синуслифт Клек

Паметниците като че ли опитват да са точката над "?" по отношение на своята тема - личност, събитие. Събирателен образ и последна инстанция на истината. Актуални ли са те в свят, който приема движението и промените за нещо естествено и насъщно необходимо? Традиционно, паметникът замръзва паметта в камък или бронз, като заявява: „Това е важно. Това е правилната интерпретация. Това трябва да помниш.“ Той действа като печат на окончателност, често наложен от властта или доминиращия исторически наратив. Затова мнозина днес усещат, че паметниците често фиксират миналото, но не го разбират; те говорят с категоричност, която вече не отразява духа на времето. Съвременният свят е свят на движение и гласове. Днес истината е множествена, контекстуална, подлежаща на ревизия. Обществата искат гласовете на маргинализираните, на жените, на колонизираните, на „другите“ също да бъдат чути. Паметта се разглежда не като монолит, а като процес, който продължава. Какви са съвременните алтернативи и трансформации на паметника? Паметникът вече е като въпрос, не като отговор. Вместо да каже „това се случи и така трябва да го помниш“, паметникът може да пита: „Как това събитие се отразява на теб днес?“; „Кои гласове липсват тук?“; „Какво помниш ти?“ Временни, променящи се инсталации правят паметта да се мисли като процес, не като завършек. В Германия някои градове имат временни антифашистки инсталации, които се променят всяка година с нови форми и гласове. Участие на публиката, обществото. Вместо еднопосочен паметник, се създава интерактивно място. Хората оставят бележки, звуци, лични истории; мястото живее с времето. „Анти-паметници“ (counter-monuments). Това са паметници, които отказват да бъдат „над всичко“, а напротив – разпадат формата на класическия монумент. В Хамбург има подземен стълб, който хората сами покриват със спрей. Колкото повече участват – толкова по-малко от паметника остава видимо. Актуален ли е паметникът днес? Да, но не в стария си вид. Съвременният паметник е по-скоро диалог, отколкото декларация; платформа за памет, не неин страж; гъвкав и отворен, вместо категоричен и „висок“; инструмент за обществено осмисляне, не за национално самодоволство. Пейка в парк, с изглед към река. До нея – диск с QR код. Когато го сканираш, чуваш гласове на хора, живели край реката: рибар, дете, възрастна жена, емигрант. Истории за наводнение, любов, изгубено село. Всеки глас добавен от общността. Това не е финална истина. Това е жива памет.

Остеоинтеграция Периимплантит Имплантатни размери - характеристики Остеоинтеграция България Кариес Курс по хирургия в Румъния Конгрес в Рим Папиломи

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.