Червена сграда

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Продължение от миналата страница. Нека направим паралел: науката и религията да дефинираме като като два различни езика. Науката казва: „Земята е четири и половина милиарда години стара.“ Измерва радиационния разпад, строи телескопи, разработва ваксини. Религията постулира: „Обичай ближния, защото и той е образ Божи.“ Отговаря на страха от безсмислието, предлага прошка и утеха. Айнщайн много точно го е формулирал: „Науката без религия е куца. Религията без наука е сляпа.“ Възможна ли е синтеза: вяра без фанатизъм, разум без арогантност? Много съвременни хора комбинират научно мислене с лична, неинституционализирана духовност. Вярват в „нещо по-голямо“ (Бог, вселена, съзнание), но не следват конкретна религия. Търсят морал и смисъл чрез хуманизъм, изкуство, философия. Признават силата на науката, но оставят място за това, което още не разбираме – в човека и Вселената. Има хиляди видеоклипове, които очевидно не са манипулирани, където хора или животни се появяват от нищото и след време изчезват. Има милиони клипове на необяснени феномени от рода на НЛО и др. Съществуват феномени като полтергайст.

Червена сграда в Ивайловград

В която и географска точка да се намира, червената сграда се набива в очи и се запомня

Има много критици на теорията за Големия взрив, развиват се теории за матрицата... Мащабността на мирозданието и организираността му естествено поражда мисълта за Висша сила, за Бог. Респектът на човека, че в относително краткия си живот ще си остане неук за света около него и в него. Това са едновременно философски, космологични, психологически и духовни въпроси – съчетание, което не търси просто отговор, а съзерцание. Наблюдаемото и необяснимото - НЛО, феномени, „грешки в матрицата“. Модерните технологии ни позволяват да записваме реалността почти без прекъсване – и точно в това се крие парадоксът: колкото повече записваме, толкова повече "аномалии" виждаме – обекти, сенки, светлини, изчезвания, явления извън обичайното. Част от тях се обясняват с камери с дефекти; психо-физиологични ефекти (илюзии, зрителни изкривявания); фалшификации. Но има останали „твърди ядра“ от случаи, които науката още не може категорично да отхвърли – включително НЛО, полтъргайсти, спонтанни изчезвания и др. Много физици признават, че възприятието ни за реалност е силно ограничено. Възможно е част от света да съществува "извън сензорния ни обхват", както радиовълните са били „невидими“, докато не измислим приемник. Теорията за симулация: „Матрицата“ се явява като съвременна метафизика. Съвсем сериозни учени и откриватели (напр. Ник Бостром, Илон Мъск) разглеждат възможността да живеем в симулация, в изкуствена реалност, създадена от по-висш разум. Аргументите им са: компютърната мощност расте експоненциално – хипотетично бъдещи цивилизации биха могли да създадат реалистични симулации на предците си. Ако е възможно, по-вероятно е да сме в такава симулация, отколкото в оригиналната „първа“ реалност.

Батак    България    www.dentalimplants.bg    www.bg-tourinfo.com    www.ralev-dental.bg    Рила

Това силно прилича на религиозна мисъл – но изразена с езика на компютърните науки. Създателят в случая е не Бог, а програмист. Чудесата – бъгове. Извънземните – администратори. Критиката към Големия взрив и произхода на света - теорията за Големия взрив е водеща, но не без алтернативи: съществува теория на цикличната вселена – Големият взрив е просто поредната „фаза“. Квантовата гравитация заменя началната точка с квантов преход от „преди времето“. Мултивселени – нашата реалност е само една от безкраен брой. Дори самият Стивън Хокинг в края на живота си казва, че „Бог не е необходим, за да създаде вселената“, но... веднага добавя: „...но това не означава, че няма Висш принцип.“ Естественият порив към Висш разум, дори без „свръхестествени“ наблюдения, порядъкът на вселената вдъхновява метафизично мислене. Физичните закони са фино настроени (fine tuning), сякаш за да позволят живот. Математиката описва вселената с поразителна точност – откъде идва това? Животът, съзнанието, моралът – са крайно малко вероятни, ако светът е случаен. Класическият аргумент на Тома Аквински: „Във всичко, което се движи, има причина. А това води до Първата причина – Бог.“

Човекът е разпнат между нищожността и тайнството. Едно фундаментално преживяване: Човекът осъзнава собствената си ограниченост – не само биологично, но и когнитивно, екзистенциално. И едновременно с това – изпитва дълбоко уважение, страхопочитание, респект към Тайната. Това преживяване е описано от Рудолф Ото (теолог) като: Mysterium tremendum et fascinans – „Тайната, която едновременно плаши и привлича.“ В крайна сметка, науката изследва тайната, но не я обяснява докрай. Религията преживява тайната, но понякога скача към твърде конкретни отговори. Философията размишлява върху тайната, но не я решава. Изкуството изразява тайната, без да я анализира. А човек балансира между знанието и смирението. Между логиката и мистиката. Между финитното си съществуване и интуицията за нещо безкрайно. Казусите на науката, чудото и нуждата от смисъл. Човекът е същество, което не само мисли, но и се пита. Откакто съществуваме, се взираме в звездите, търсим причини, разказваме истории, тълкуваме света. Ние искаме да знаем какво е това, което виждаме — но също и защо е такова, и има ли смисъл въобще. В този древен и непрекъснат процес се раждат и развиват две големи сили на човешкото съзнание: науката и вярата в чудото. Между тях — нуждата от смисъл. Науката е систематичен, проверим и самокоригиращ се опит на човечеството да разбере как функционира реалността. Тя ни дава мощни инструменти: телескопи, чрез които виждаме края на видимата Вселена; ускорители на частици, с които изследваме елементарната структура на материята; изкуствен интелект, който обработва информация с нечувана скорост. Науката търси обективната истина чрез наблюдение, експерименти, логика и математически модели. Но науката е и скромна: тя никога не твърди, че има окончателни отговори, а че разполага с най-добрите обяснения, които са верни засега. „Всяка достатъчно напреднала наука е неразличима от магия.“ Артър Кларк. И наистина: за човека от древността един смартфон би бил чудо. Но дори днес, когато разбираме устройството му, самият факт, че това е възможно, не престава да буди удивление. Чудото е среща с необяснимото. Чудото не е просто „нарушение на природните закони“. То е преживяване на реалност, която надхвърля очакваното. То е, когато човек се изправи пред нещо толкова мащабно, неразбираемо или прекрасно, че разумът се отдръпва, а остава само усещането за Тайната. Чудото може да бъде лична среща със свръхестествено (спасение, видение, предчувствие); колективно наблюдение на феномен (НЛО, полтъргайст); преживяване на непонятна хармония в природата. Но чудото съществува и в обикновеното — в раждането на дете, в начина, по който една пчела „разчита“ геометрията на цвете, в съвършената структура на снежинка. „Или всичко е чудо, или нищо не е.“ Алберт Айнщайн.

Бъндеришки езера    Сравнение на имплантатните системи    Планини в България    Рила    Зъбен имплант    Размерът е от значение - имплантатни размери    Зъболекар    Истината за базалните импланти

Нуждата от смисъл е най-човешката потребност. Човек не е доволен само със знание. Истината не е достатъчна, ако няма смисъл. Това е основната мотивация зад вярата, философията, изкуството. Ние търсим: Защо съм тук? Какъв е смисълът на страданието? Какво следва след смъртта? Има ли „правилно“ и „погрешно“ отвъд биологията? Тези въпроси не могат да бъдат решени само с научна формула. Те изискват разкази, митове, символи, вътрешно преживяване. И тук идва вярата - не като противоположност на знанието, а като опит да придадем дълбочина и значимост на онова, което знаем. Вярата не е непременно религиозна. Може да е вяра в доброто, в човека, във възможността за промяна, във вътрешен ред на Вселената. Точката на среща: наука + чудо + смисъл. Науката ни казва как. Чудото ни кара да кажем „уау“. Смисълът пита „защо“. Трите не са в противоречие. Те се нуждаят едно от друго. Науката без смисъл става хладна и опасна. Чудото без наука се превръща в суеверие. Смисълът без връзка с реалността става илюзия. Истинската зрялост на човека идва, когато той приеме, че не може да знае всичко, но все пак търси. Не със страх, а с уважение към Тайната. С вяра не в непогрешими догми, а във възможността, че животът има стойност дори когато не разбираме всичко. В един свят, в който можем да измерим разстоянието до звезда, но не и тежестта на загубата на любим човек, човешкото същество продължава да бъде мост между материята и мистиката, между познанието и смисъла. Науката ще продължи да разширява границите на възможното. Но нуждата от чудо и смисъл ще остане, защото тя не произтича от непознаването на Вселената — а от дълбокото, тихо знание, че човек е не само тяло и ум, но и съзнание, търсещо ред, хармония и отговор.

- Веднъж отворено, червеното вино издържало между 3 и 5 дни...

- Това е лъжа!

- ???

- При мен издържа най-много два часа

Един от характерните ритуали, с които свързваме религията, е молитвата. Какъв е нейният смисъл? Кога се появява и в кои религии? Молитвата е един от най-древните и универсални ритуали в човешката културна и религиозна история. Нейният смисъл и форма може да варира в различните религии, но в основата си тя представлява общуване с висша сила, божество или божествена реалност. Чрез нея вярващият изразява благодарност, молба за помощ, изцеление, закрила, покаяние за грехове, прославяне на божеството, или търсене на вътрешен мир и просветление. Смисълът на молитвата е в комуникация с Божественото. В много религии тя е начин човек да влезе в контакт с Бога, боговете или космическата истина. Тя е духовно усъвършенстване. Молитвата често служи за съсредоточаване, самонаблюдение и духовна дисциплина. Притежава социална и културна функция. Колективната молитва укрепва чувството за принадлежност към общността. Служи като психологическа подкрепа. За мнозина молитвата е източник на утеха, надежда и морална сила в трудни моменти. Какъв е нейният произход, откъде се е взела и останала така трайно в човешкото общество? Молитвата се среща още в праисторическите форми на религиозност, когато хората са се обръщали с думи, жестове или приношения към природни сили или духове на предците.

www.bg-dentist.net    Дентален лекар в Пловдив    Мраморният първенец на Пирин - Вихрен    www.tourinfo-bg.net    Първи имплант от системата Implantium    Хирургията и информационните технологии    Предимства и недостатъци на имплантите    Имплантологични видеоклипове    Аналози и трансфери    Лицево-челюстна хирургия    Здравеопазване в България    www.ralev.ws

Най-ранните писмени свидетелства за молитви датират от Шумер и Древен Египет (3–2 хил. пр.Хр.), където са записани химни, възхвали и молби към боговете. Молитвата е централна част от почти всички световни религии. В християнството молитвата „Отче наш“ е пример за лична и колективна молитва. Православието, католицизмът и протестантизмът имат различни традиции, но всички подчертават връзката с Бога. В исляма Петкратната молитва (салят) е един от петте му стълба и се извършва по строго определен начин, с поклони и текстове от Корана. При юдаизма молитвата (тфила) е важен елемент от религиозния живот. Централна е „Шема Исраел“, а в синагогите се извършват ежедневни молитви. Индуизмът притежава богат набор от молитви (мантри, бхаджани) към различни божества, както в личната, така и в колективната практика. В будизма, макар да липсва централен бог, будистите използват мантри и молитви за просветление, състрадание и защита. В синтоизма, африканските традиционни религии, шаманизма, молитви се отправят към духове, природни сили или предци. Молитвата е дълбоко личен и в същото време обществен акт, чрез който човек търси връзка с нещо по-висше от него самия. Тя е израз на вяра, нужда, благоговение и надежда. Нейната универсалност показва, че нуждата от духовно общуване е основна човешка потребност, проявявала се във всяка епоха и култура.

Щом я има в почти всяка религия, не е ли това пряко признание, че човек не се чувства никакъв "венец на природата", а е подвластен и подчинен на по-висши сили, които той обяснява като "Бог"? Но биха ли могли да бъдат и цивилизации с много по-високо ниво на разум от човешкия? Това разсъждение е напълно логично и е част от една от най-дълбоките и вечни теми в човешката мисъл – осъзнаването на човешката ограниченост и стремежа към разбиране на „по-висшото“. Молитвата, е не само духовен акт, а и признание на човешката уязвимост и нуждата от нещо отвъд него самия. Молитвата е израз на подчиненост пред Висшия разум. Исторически и културно молитвата е свидетелство, че човек не се възприема като самодостатъчен, признава граници на своето знание и контрол, търси смисъл, насока, помощ – отвъд себе си. В този смисъл човек не се държи като "венец на природата", а като част от по-голяма реалност, която може да е божествена, космическа, или дори непозната. А възможно ли е „Бог“ да е просто по-развита цивилизация или цивилизации? Това е смела, но съвсем логично обоснована хипотеза, която съвременната философия, наука и дори теология понякога обсъждат. Ето няколко възможни подхода: Теорията за палеоконтакта (популяризирана от Ерих фон Деникен). Твърди, че в древността човечеството е било посещавано от напреднали извънземни същества, които хората са възприели като богове – поради технологията, знанията и мощта им. Хипотезата за симулация (Ник Бострьом). Тя предполага, че нашата реалност може да е симулация, създадена от напреднала цивилизация, при която "Бог" би бил не метафизично, а технологично всесилен програмист. Теологично-трансхуманисткият подход - някои философи твърдят, че Бог не е задължително личен творец, а по-скоро форма на висш разум или космически принцип, към който и човек може да еволюира – т.е. Божественото е хоризонт, не само начална точка.

Подробна информация за Пирин планина    Върхове в Пирин    Езера в Пирин    Базални импланти

Има ли противоречие между Бог и висши цивилизации? Не непременно. Ето няколко възможности: Бог може да е символично име за нещо реално, но неразбираемо за нас – било то висша цивилизация, колективно съзнание или самата природа. Разумни цивилизации могат да бъдат средство, чрез което се проявява Божественото – аналогично на ангелите или пророците в религиите. Човешкото преживяване на молитва и трансцендентност не губи своята валидност, дори ако източникът му се окаже научно обясним – напротив, това може да я задълбочи. Молитвата е проява на дълбоко осъзнато чувство за зависимост и свързаност – с нещо по-голямо, по-мъдро и по-съвършено. Дали това е Бог в религиозен смисъл, форма на универсален разум, или просто проекция на човешката нужда от смисъл – остава отворен въпрос. Но самото наличие на този импулс показва, че човек не се възприема като господар на вселената, а по-скоро като търсещо същество, което копнее да бъде в съзвучие с „висшия порядък“ – какъвто и да е той.

Фактът, че молитви се практикуват от векове, вероятно означава, освен всичко друго, но и това, че те биват "чути". Безброй примери има на сбъднати човешки желания след горещи молитви. Очевидно, съвсем естествено и често изразявано убеждение: ако молитвата не водеше до резултат – пряко или косвено – тя едва ли би оцеляла хилядолетия. Фактът, че хората продължават да се молят, подсказва, че в техния личен или колективен опит молитвата „работи“ – че тя не е само монолог, а в някакъв смисъл „чута“. Молитвата и нейната ефективност: има няколко гледни точки. Религиозната перспектива. В повечето религии се вярва, че Бог или висшите сили чуват и откликват на молитвите. Не винаги с да, но понякога с не или по-късно – както добър родител реагира на молбата на дете. В Библията, Корана, Ведите и други свещени текстове има множество примери за молитви, на които Бог откликва – изцеление, победа, вдъхновение, защита. Освен религиозна, съществува и психологическа перспектива. Дори без външна свръхестествена намеса, молитвата трансформира съзнанието на човека. Подрежда мислите и емоциите му. Създава усещане за цел и вътрешна сила. Насочва волята и фокуса към дадена цел – което повишава вероятността тя да бъде постигната. Съществува определена синхроничност (Юнг). Карл Густав Юнг въвежда понятието "синхроничност" – значещи съвпадения, които не са причинно-следствени, но изглеждат смислено свързани. Според него, когато човек се моли искрено, той „включва“ дълбоки вътрешни и външни сили, които понякога водят до „чудеса“ – не защото нарушават закона на природата, а защото разкриват невидимите връзки в нея. Възможност за комуникация с Висш разум. Ако приемем хипотезата, че съществува по-висш разум (независимо дали божествен, космически или технологичен), тогава молитвата може да бъде канал за обмен – дори ако механизмът ни убягва. Това би обяснило защо някои молитви „биват чути“ точно в най-решаващия момент.

Зъболекар в Пловдив    Връх Вихрен    Базални импланти - обективен анализ    Диоден лазер    Градове в България    Облаци    Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи

Истории и свидетелства, или както обичаме често да се изразяваме тук – има безкрайно множество лакърдии по темата. Историята и фолклорът изобилстват от разкази за хора, които са се молили в отчаяние и са били „чути“. Спасения от бедствия, болести, войни. Случайни срещи, водещи до съдбовни промени. Вдъхновения за научни, художествени и лични постижения. Дори днес, в модерния свят, много хора споделят лични свидетелства за „отговорена молитва“ – и тези преживявания често са повратна точка в техния живот; и към такива истории подхождаме без никаква ирония. Това не пречи да вирее под слънцето и скептичната гледна точка. Разбира се, критичното мислене отбелязва, че има селективна памет – помним сбъднатите молитви, но забравяме несбъднатите; че сбъдването може да е съвпадение, усилие на самия човек или външни обстоятелства. Но дори така – това не обезсмисля молитвата, а подчертава нейната психологическа и социална мощ. Да, вероятно е напълно вярно, че молитвите често биват „чути“ – в различни форми и с различна дълбочина. Това не означава непременно, че винаги има директна намеса, но по-важното е, че молитвата мобилизира в човека (и може би и извън него) сили, които надхвърлят обикновеното. Затова тя оцелява. Затова хората продължават да се молят – и в храма, и в тишината на нощта, и в последния си дъх. Защото в молитвата се срещат човешкото и надчовешкото – по начин, който никоя формула не може напълно да обясни. Понякога се разказват и анекдоти за молитвите. Често именно чрезхумора разкриваме най-добре човешката природа: постоянство в молбата, настойчивост и дори леко "пазарене" с Бога. Това е част от живия религиозен опит – особено в традиции с дълбоко лично общуване с Божественото.

Евреин се моли на Стената на плача. Всички богомолци отдавна са си отишли, но той продължава да се моли. Накрая Бог не издържал и от стената се чул глас: „- Добре де, колко?“

Какви биват молитвите в православното християнство например? За какво отправят най-често своите молитви миряните? В православната традиция молитвата има разнообразни форми и многостранен смисъл. Обикновено се дели на четири основни вида. Славословна молитва (хвалебна). Израз на прослава и възхвала към Бога. Без искане на нищо – само възторг от Божията слава. Пример: „Свет, свет, свет е Господ Саваот!“ Благодарствена молитва. За получени дарове, помощ, изцеление, утеха. Характерна особено след преминала опасност или радостно събитие. Пример: „Благодаря Ти, Господи, че ме опази през нощта/деня...“ Покайна молитва. Израз на съжаление за извършени грехове и искане на прошка. Централна в източната духовност. Пример: Иисусовата молитва: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай мене, грешния.“ Просителна молитва. Най-човешката форма – човек моли за нещо конкретно: здраве, помощ, мъдрост, защита. Може да бъде както лична, така и за други хора („застъпническа молитва“). В ежедневната практика православните християни се молят най-често за здраве – свое и на близки хора; успех в начинание – работа, изпити, пътуване; семейно щастие – брак, деца, хармония; избавление от беди – болести, страхове, бедствия; покой на душите – на починали роднини; вътрешен мир и утеха – особено в трудни моменти; прошка – за грехове и слабости. Особено почитани са и молитвите към светци-застъпници – като Св. Николай, Св. Пантелеймон (за изцеление), Св. Богородица (в почти всяка нужда), Св. Георги и др. Пример от православната молитвена традиция: утринна молитва. „Господи, не ме оставяй; не ме предавай на човешка помощ; но Сам ме ръководи и ме защити...“ Молитва при трудност: „Господи, Ти всичко знаеш – помогни ми според волята Ти. Дай ми сили да понеса това, което не мога да променя.“ Особености на православната молитва. Повтаряемост и ритъм – често се използват кратки молитви (като Иисусовата) многократно, за да се съсредоточи умът и сърцето. Вътрешно съзерцание – молитвата не е само думи, а и внимание, тишина, осъзнатост. Телесно участие – поклон, кръстене, поклони до земята, палене на свещ – всичко това е част от молитвата. Православната молитва обхваща целия спектър от човешки състояния – от радост до отчаяние. Тя е не просто „списък с желания“, а живо общуване с Бога, в което човек иска не само дарове, а и да бъде по-близо до Източника на живота.

- Ще пиеш ли едно червено?

- Не, сега не ми се пие.

След десет секунди:

- А сега?

информация за Башлийски езера    Бъндеришки езера    Сравнение на имплантатните системи    Планини в България    Градове в България

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.