Рациария

Римският град Рациария е разположен в района на днешното село Арчар, близо до град Видин. Рациария възниква в началото на I в. от н.е. като военен център на мястото на по-старо мизийско поселение. Името си получава вероятно от император Веспасиан (69 - 79 г.), който полага големи грижи по укрепването на долнодунавския лимес и по организирането на дунавската флотилия, на която Рациария е една от главните станции. В чест на победата си над даките, император Траян (98 - 117)издига мизийска Рациария в колония Улпия Траяна Рациария. Градът се развива като голям занаятчийски център, като златарството заема почетно място. Археолозите са открили над 50 различни по вид и характер златни и сребърни накити. Единствено при разкопките на Рациария е открито златно находище в жилище - такова нещо няма дори при такива известни римски градове като Херкулан и Помпей. Освен това в Рациария е било широко застъпено бронзолеярството, грънчарството, обработката на олово, стъкло и кост.

Най-ранното точно датирано писмено сведение, в което се споменава за града, е от 125 година сл.н.е. и в него се споменава за Colonia Ulpia Trairana Ratiaria. Повече от два века (II - IV в.) Рациария е най-значителният военен и стопански център на земите на днешна Северна България, здрав опорен пункт на римската култура и цивилизация. От края на III век Рациария е главен град на провинция Крайбрежна Дакия. Тук е една от шестте императорски оръжейници. Блестящата градска култура се долавя в склуптурите, художествено изработените надгробни плочи и саркофази, в архитектурните фрагменти и изящните многоцветни мозайки, разкрити по време на редовните археологически разкопки. В града е имало храмове на Дионис, Юпитер, Аполон, вероятно и светилище на Митра. Дионис и Аполон са древногръцки, а Юпитер си е изцяло римски бог, но в онези времена религиите са били доста взаимнозависими (както и във всички други времена) и римляните са усвоили доста древногръцки елементи в своята политеистична религия в стремежа си да се представят изтънчени и образовани като древните елини. Обратно, гърците са усвоили доста елементи от религията и бита на римляните в стремежа си да се усещат силни и добре организирани като Рим в онези времена.

До Рациария е достигал най-прекият път от Адриатическо море до долното течение на р. Дунав. Градът е превземан от хуни и авари и е укрепяван от император Юстиниан I (527 - 565). Съществувал е до края на VI век - общо около 600 години, т.е. около три пъти по-дълго от държавата Съединени Американски Щати.

Великото преселение на народите започнало с нашествието на хуните - азиатски конен народ, чието име останало в историята като синоним на крайна жестокост. При един от многобройните си походи към Византия (през 442 година) те преплували Дунав и с огън и меч преминали през Дунавската равнина. Тогава бил превзет и опожарен градър Рациария, а голяма част от населението му било избито.

Градът е проучван за първи път от Феликс Каниц през 1862 г. След близо 30 години през Арчар минава В. Добурски, който на база архитектурни фрагменти извлича данни за вътрешната уредба на града. Единствената студия, проследяваща историческото развитие на този значим римски град, принадлежи на проф. Велизар Велков. Редовните археологически проучвания са прекратени през 1991 г. поради липса на средства. Не е разкрит тракийският период на града, за който изворите категорично говорят. Неоткрит е и средновековният период на града, за който има данни от намерени керамики. Иманярските набези през последно време очертават Рациария като многократно по-голям град, отколкото се откривал при всички археологически разкопки.

www.bg-tourinfo.com    Друг град от древността - Несебър    Човекът с камерата    Боян    Рила

Снимка на риуните на Рациария, направена в края на месец март 2020 година - в разгара на епидемията от коронавирус. В последните няколко години покрай руините беше разположен фургон с охрана - надяваме се това поне донякъде да предотврати иманярските набези.

Смях    Цена на зъбен имплант    Антим Първи    Арбанаси

През 1986 година в развалините на жилищна постройка българо - италиански екип от археолози открива съкровище от златни накити - четири пръстена, игла за коса, чифт обеци с тюркоази и перли, гривна, две огърлици. Към съкровището принадлежат и четири лъжици, едната от които е изпочупена на парчета. Изследванията показват че накитите са изработени по различно време и по тях може да се съди за развитието на римското златарско изкуство в периода от III до V век. Предполага се че скъпоценностите са били семейна собственост, събирана от няколко поколения. Някои били купени, други били придобити като дарове от могъщ владетел или като трофеи от безбройните войни, които водела Римската империя. Една от огърлиците представлява верижка, оплетена от четири тънки златни нишки с изкусно изработена закопчалка, украсена със златни зрънца и палмети. Тя много прилича на варварските накити от IV век и вероятно е била изработена в готско или сарматско ателие през същия период. При опожаряването на Рациария от хуните член от семейството вероятно се е добрал до ковчежето, грабнал го е и се е опитал да избяга; най-вероятно обаче е загинал при срутването на покривната конструкция. Поради това накитите са намерени пръснати сред кости от човешки скелет заедно с металните части от ковчежето, затрупани от изгорелите останки на покрива.

Както става въпрос в няколко форума в българското интернет пространство, ужасна битка кипи при Рациария! Според разкази на очевидци разузнаването върви напред с металотърсачи в ръце, след тях пъплят лековъоръжени иманяри с кирки и лопати и подкопават хилядолетните стени на античния град. Тежковъоръженият ариегард довършва всичко с верижни трактори и фадроми. И камък върху камък не остава! Римският град е пален и разрушаван от варвари, после от хуни, накрая, през 586 г. е опожарен от авари. Но все пак за потомствата бяха останали безчет ценни антики. След днешните видински иманяри не остава нищо. Абсолютно нищо! Защото те не се интересуват от друго, освен от златни накити и монети. И тежките машини раздробяват, изпомачкват, разхвърлят и унищожават всичко на дълбочина 4 - 5 м., понякога и по-дълбоко, т.е. до т. наречения “стерилен пласт”, който е под всичко, до където е достигал човекът. Площи, което архиелогическите експедиции са разкрили за 15 години, иманярите разравят за няколко часа. Но докато архиеолозите работят с четка и шпатула, за да не се увреди нито квадратен сантиметър от безценните старини, то иманярите умишлено трошат всичко - зидове, стени, покриви, канализации, съдове - само и само да не пропуснат някое място, в което може да има скрита златна монета или бижу. Затова след архиеолозите остават паметници на културата, а след иманярите остават камари от пръст, размесена с натрошени мраморни колони, унищожени мозайки, смачкани човешки черепи и кости. Треската за злато е подлудила не само хората от близкото с. Арчар, а и от дълбочината на страната. Купуването или наемането на земеделски земи или на площи в селото е в огромен размер, тотално несъизмерим с купуването на земи от съседните села. Новите собственици или наематели пък наемат ромите от арчарската махала, които копаят ден и нощ. Копаенето постепенно добива измерения на бригадирско движение - наред със стотиците размахващи кирки и лопати боботят непрекъснато и тежки машини. Един такъв голям античен град като Рациария има какво да даде на иманярите. Затова надпреварата там е така голяма. От 1952 г. до 1962 г. под ръководството на проф. Велизар Велков са разкрити два некропола (гробища). Златотърсачите само за една седмица откриват и основно прекопават нов некропол, като, разбира се, всичко е унищожено. Археологическите проучвания на екипа на професора установяват, че град Рациария е заемал високото плато, заградено от юг и изтог от р. Арчарица, а от север от река Дунав и е с размери 1500 на 400 м. Иманярската офанзива за нула време очерта един град многократно по-голям от предполагаемия.

Кога е възникнал животът на това място не знаем със сигурност. Отделни находки сочат че областта е била населявана доста преди римското завоевание. При сондажните разкопки, провеждани досега в Рациария, обаче не са открити следи от предримското селище. Известно е че такова селище е било разположено в областта на мизите, едно от най-големите тракийски племена в Северна България, живяло тук и преди новата ера. Важен преломен момент в историята на Рациария са годините на император Веспасиан (69-79). Тук често се намират сребърни, дори и златни монети от това време. Издигането на града през този период е свързано и с големите грижи на Веспасиан по укрепяването на долнодунавския лимес и по организирането на дунавската флотилия. Интересен факт е, че само имената на две от селищата по долнодунавския лимес водят произхода си от понятия, свързани с речното дело: Ratiaria и Sexaginta Prista (флотска станция). Името на Ratiaria се извежда или от ratis (сал), или от ratiaria - вид кораб. Самото име на селището определя неговото първоначално значение като удобно място за корабоплаването по река Дунав и за преминаване на реката. Има данни, че около края на I в. от н.е. в Рациария е настанен за известно време Флавиев легион и помощни войски. Към периода II в. от н.е. се отнасят и немалък брой надписи, от които могат да се направят и някои наблюдения върху характера на населението: цивилно население от военен и невоенен произход - италийци и перегрини. Особено място заемат италийските преселници от цивилен произход, както и членове на муниципалната аристокрация от източен произход. Много благоприятни възможности е имало за развитието на земеделието. Открит надпис на рядкото божество Палес, донесено от италийски преселници, разкрива активна земеделска дейност. Откриваните надгробни надписи из различни места на територията на Рациария, надписи, които принадлежат на членове на градската аристокрация, отбелязват в същност съществуването на отделни поземлени имения. Това са били важни центрове на земеделско производство, притежания на членове на градската аристокрация. Някой от тях са били ветерани. Известна част са били обработвани и с роби. Рациария се развива и като голям център на занаятчийското производство. От града и неговата околност произхождат стотици предмети (на златарството, бронзолеярството и други). Златните и сребърните накити, произхождащи от Рациария показват редица сходства в техниката и начина на украсата с други подобни предмети, намирани в други краища на Северна България. От Рациария произхождат доста предмети от стъкло, кост, не малко геми и камеи, но доколко те са внасяни отвън или изработвани на място, трудно би могло да се твърди при сегашното състояние на проучването върху тези материали. Значителното ниво на земеделското и занаятчийското производство в Рациария и нейната територия, както и благоприятното и кръстопътно местоположение, обусловили нейното значение и като търговско средище. През града е минавал крайдунавски път - от Сингидунум покрай Дунав до делтата на реката и оттам по Черноморското крайбрежие чак до Византион. През Рациария са вървели естествените пътища от Траянова Дакия за Италия, не само за пътнически съобщения, но и превоз на стоки. От тук е била транспортирана и солта на Седмиградско. Социалните отношения в Рациария не правят някакви изключения от общественото развитие на другите градове в римските провинции през II - III век. Съществуват данни за не малък брой роби, заети в селското стопанство. Града се е управлявал от градска аристокрация. През II - III век Рациария се издига не само като най-значителния център в Източните области на Горна Мизия, но и в цяла Северна България. Доказателство за развитието на града са намерените при разкопи архитектурни фрагменти, скълптури, надгробни плочи и надписи, съркофази. Особено място сред скулптурните творби в Рациария заема една мраморна статуя на почиващ Херакъл с височина 0,41 м. Скулптурните паметници от Рациария са много изящни, отличават се с високи художествени качества и разкриват добре развита и напреднала школа. Като добавим и значителния брой запазени творби, какъвто не е засвидетелствуван никъде другаде в Северна България, разбираме колко голямо е било знчението на Рациария като художествен център. Из разкопаните частично късноантични сгради две заслужват по-особено внимание: в едната бе открит земеделски инвентар, глинени лампи, предмети от бита, монети от средата на 6 век, а другата е част от монументална сграда с мозаичен под и е твърде вероятно да е християнска базилика. Водата за Рациария е идвала от големия извор в м. Жидовец на 6 - 7 километра в югозападна посока. Следи от водопровода се откриват по цялото протежение на пътя между тази местност и селото. Систематизирането на известното върху историята и материалната култура на Римския град Улпия Рациария показва голямото му значене като най-богат градски център не само в провинцията, но и в цялата част на долнодунавския басейн.

В последно време арехеоложката Красимира Лука е открила доста нови обекти в региона на Рациария. Така например се оказа че градът е имал главна улица, широка около шест метра - нещо невероятно за това време, като се има предвид че по улиците тогава едва са се разминавали две каруци. В северната част на тази улица е съществувала зона, обособена за пешеходци, а цялата улица е застлана с масивни каменни блокове. Много вероятно е най-представителните сгради на Рациария да се намират под днешната турска махала на село Арчар. През месец октомври 2011 година е открит и надпис , който показва че в тази част на града е имало и храм на бога Асклепий. Открит е и фрагмент от красива мраморна фигура. През 2007 година в село Арчар се разкрива полицейски участък с цел предпазване от набези на иманяри, но и до моментът крепостта Рациария е без денонощна охрана. С поддръжката на обекта е натоварена община Димово, чиито финансови ресурси са крайно ограничени. Според много историци това място би могло да се превърне в туристическа атракция подобно на Помпей в Италия, но явно липсва организация и политическа воля за това.