Смях

В този раздел на нашия уеб-сайт са публикувани снимки на хора, предмети и пейзажи, които по някаква причина са определени като смешни от авторите. Тъй като преценката за това кое е смешно и кое не е строго индивидуална, някои от нашите смешки ще се сторят глупави на аудиторията, други - идиотски, а трети биха били определени направо като обидни. Поради това се надяваме да не засегнем лично някой от посетителите на нашия сайт - но ако все пак това се случи... ами извиняваме се предварително/ Смешните неща са навсякъде около нас, достатъчно е само да се огледаме и ще открием на какво да се засмеем. Много често и ние самите предизвикваме такива усещания у хората около нас... Смяхът представлява физиологична реакция на хумор, радост или приятни усещания, която обикновено се изразява чрез серия от кратки звуци, придружени от усмивка или дори по-силни реакции като кикотене. В руския език има глагол, който отлично описва силния смях - хохочать. Дори и чисто фонетично думата описва усещането и емоцията от силния смях; и тъй като функцията на езика е да предава информация, очевидно е че руският народ се е справил отлично с въвеждането на подобна дума в своя език. Хуморът от своя страна е начин да намалим стреса и неприятните емоции. На тази страница сме публикували всичко - от най-веселите и приятни неща до най-големите простотии, които сме успели да снимаме или да измислим в моменти на интелектуално просветление. На някои места нещата стават дори вулгарни и излизат доста извън пределите на добрия вкус, за което отново предварително се извиняваме. Пуританите и моралистите да не влизат тук, а страхливите и предубедени наши почитатели е добре изобщо да не посещават раздел "Смях"!

Джигити

Присмех

Присмехът представлява форма на подигравка или насмешка, при която някой се смее и/или се подиграва на друг човек, ситуация или идея. Понякога присмехът е едно добродушно осмиване и е добронамерен; понякога обаче си е чиста подигавка, като много често границата между двете понятия се определя доста трудно. Възможни са и динамични промени - изведнъж добронамереният присмех може да се превърне в чиста подигавка и унижение, като обратното се случва доста по-рядко. Присмехът често има за цел да унижи, омаловажи или да направи обекта (а по-често - субекта) да изглежда нелеп или глупав. Присмехът може да бъде изразен чрез думи, жестове, мимики или тон на гласа. Присмехът доста по-често се свързва с негативни емоции и може да бъде болезнен за човека, към когото е насочен. Той понякога се използва за изразяване и на презрение, неодобрение или за подчертаване на нечии недостатъци и грешки. В някои случаи присмехът може да бъде използван като средство за социален контрол или за утвърждаване на собственото превъзходство - което в повечето случаи представлява една чисто компенсаторна реакция към неосъзнати собствени недостатъци и грешки на този, който се присмива на другите. Въпреки всичко това присмехът може да има и комичен аспект, когато се използва в хумористичен контекст, но дори тогава трябва да се внимава, за да не премине границата на обидното или нараняващото. Така например Комисията по професионална етика към БЗС се опита да унижи д-р Венцеслав Ралев и да го накара да се почувства човек второ или трето качество, но резултатът беше точно обратният - въпросната комисия всъщност сама стана за смях.

Хумор

Хуморът е способността да намираме нещо смешно или забавно. Той включва различни форми на изразяване, като шеги, ирония, сатира, пародия и други начини, които предизвикват смях или усмивка у хората. Хуморът може да бъде вербален (чрез думи), визуален (чрез образи) или ситуационен (свързан със ситуации), и е неразделна част от човешкото общуване. Хуморът също така може да има различни функции: той може да разчупва напрежението, да събира хората, да осветява важни социални въпроси чрез сатира, или просто да забавлява. Видовете хумор могат да варират значително в зависимост от културата, личните предпочитания и контекста.

В областта на рекламата и маркетинга не е достатъчно да следваш масовата мода - трябва да бъдеш поне една крачка преди нея. Тогава ще бъдеш с едни гърди преди нея и ще изненадаш приятно верните си почитатели - в случай че имаш такива, а ако нямаш, постепенно ще си изградиш. След драматично преживяната пандемия и непрекъснатите новини за изкуствения интелект (които плашат по-голямата част от хората) светът има нужда от свеж дъх, доза безгрижие и положителни емоции. Всичко това може да постигне единствено добрият стар хумор. Поради това през 2022 - 2023 година, а и след това, рекламата започна ударно да се завръща към едно от трите си най-мощни оръжия - смеха и средството, което го предизвиква (хуморът). Заедно със секса и умилителните картини на деца и малки животни хуморът винаги (или почти винаги) води до рязко повишаване на продажбите. Различни разновидности на хумора са пародията, комедията, остроумието, сарказмът, иронията, вицът и баснята, които подробно сме се опитали да опишем в настоящата секция на сайта - доколкото позволяват и нашите интелектуални възможности, разбира се. Тези хумористични подходи отново започват да се използват все повече в рекламата; когато осигуряват забавление за публиката, те всъщност създават здрава и устойчива връзка с бизнеса. Всички тези тенденции са накарали организаторите на Cannes Lions (един от най-престижните рекламни фестивали в света) през 2024 година да добавят нова хумористична категория към наградите си - е, сетили са се, откакто има реклама, е отлично известно че хуморът е от огромна полза!

Все пак тенденциите показват че хуморът в рекламата прогресивно намалява от 2002 година - това е и годината, в която се роди идеята за настоящия сайт. Най-големите спадове се явяват по време на световната финансова криза през 2008 година и през пандемията от коронавирус през 2020. Основната причина обаче е друга - залезът на линейната телевизия и фрагментацията на медийните канали направиха така че хуморът все повече се адаптира към мултиплатформените кампании. Създателите на реклами обаче се учат бързо и вече са готови да преодолеят и това предизвикателство. Хуморът е този инструмент, който носи най-високата добавена стойност за продуктите, услугите или марките, които имат смелостта да го приложат. Едва 5 % от маркетинг мениджърите са склонни да го приложат при своите рекламни стратегии. Цели 80 % от потребителите обаче са склонни да си купят повторно продукт или услуга заради това че използва хумор в комуникацията си с постоянни клиенти. Този огромен спред показва само как спецалистите по маркетинг са по-далеч от реалността в сравнение с когато и да било. Това води до логичния извод че в рекламата се формира една значително голяма пазарна ниша - именно хуморът е средството, което ще изтегли напред смелите и креативните. Докато липсата на хумор пък ще бъде въжето, на което ще се обесят скучните брандове. Радостта от шегата ще бъде валутата, която ще поскъпва.

Всъщност хуморът изобщо не е лъжица за всяка уста. Много по-лесно е да разплачеш някого, отколкото да го разсмееш. Този принцип е валиден с особена сила в областта на рекламата. Изключително трудна задача е да се измислят забавни истории, които да се запомнят лесно и впоследствие да се превърнат в част от професионалния жаргон. Ето това е вече висш пилотаж! При това понякога се налага тези истории да се измислят непрекъснато (дори ежедневно) - за вечерни телевизионни шоута, циркови представления и т.н. Дори и най-креативният автор в даден момент се изчерпва, тъй като не е възможно да се измислят истории до безкрай. Поради това много често телевизонните шоу програми (шоуто на Слави, Джей Лено и т.н.) много често започват да звучат глуповато и досадно - което е напълно нормално. От друга страна пък, креативността подобно на всяко друго умение е възможно да се тренира, така че положението далеч не е чак толкова безнадеждно - авторът на хуморески просто трябва да работи повече, да полага повече усилия и резултатите не закъсняват. Креативността има парадоксалното (на пръв поглед) свойство да се увеличава при условие че непрекъснато вземаме от нея - подобно на мускул, който се подлага периодично на физическо натоварване и тренировка.

Хуморът и преди, и сега представлява най-работещият похват, който кара хората наистина да запомнят, харесват и обичат една марка. Той е и най-нежното и най-ефективно оръжие, което единствено е способно да разбива стени, да изкоренява дълбоко вкоренени стереотипи в мисленето, да кара потребителите да се чувстват добре и да изпитват наслада от живота. Хуморът обаче има и едно неудобство - никога не може да се хареса на абсолютно всички. В това в същото време е и неговата най-голяма сила - когато имаш лице и собствен характер, няма как да се харесваш на всички. А ежедневно виждаме (и данните го показват) как с ежедневния си стремеж да се харесат на всички много брандове и компании накрая не се харесват на никого. Така че всеки, който се занимава с маркетинг, изобщо не бива да се срамува да забавлява аудиторията. Притеснително е единствено марката да не започне да прилича на скучното момче, което седи в ъгъла на масата и което накрая на купона никой не помни. 

Ирония

Иронията е стил или фигура на речта, при която се изразява едно, но се има предвид нещо друго, обикновено противоположното на казаното. Иронията често се използва, за да се постигне комичен или саркастичен ефект. С други думи, при иронията казаното или направеното се разминава със смисъла, който се предполага. Иронията може да се прояви в различни форми: Вербална ирония: когато казваме нещо, но имаме предвид обратното. Например, ако навън вали силен дъжд, човек може да каже: „Какво прекрасно време за разходка!“. Драматична ирония: когато публиката или читателите знаят нещо, което героите не знаят, създавайки напрежение или комичен ефект. Например, в трагедиите на Шекспир често се използва драматична ирония. Ситуационна ирония: когато се случва нещо, което е противоположно на очакваното. Например, пожарната станция да изгори от пожар е пример за ситуационна ирония. Иронията е мощен инструмент за предаване на идеи по интелигентен и често хумористичен начин, като подчертава контраста между външния вид и реалността.

Сарказъм

Сарказмът е форма на остроумие, при която казаното е предназначено да бъде язвително, иронично или подигравателно. Често се използва за да се изрази презрение, неодобрение или насмешка. Сарказмът може да бъде част от вербалната ирония, при която казаното е противоположно на това, което всъщност се има предвид, но с по-остър и критичен тон. Пример за сарказъм: Ако някой направи очевидна грешка и друг човек каже: „Браво, чудесна работа!“, то това изказване не е комплимент, а критика, изразена по ироничен и язвителен начин. Сарказмът често се използва в ежедневието и в медиите като начин за изразяване на недоволство, разочарование или подигравка, но може да бъде и средство за хумор. Важно е обаче да се има предвид, че сарказмът може да бъде болезнен или обиден за някои хора, тъй като съдържа елемент на презрение или критика.

Гротеска

Гротеската е художествено средство, което се характеризира с преувеличение, деформация и абсурдност, съчетани с елементи на фантастичното и комичното. Тя често представя света и героите по изкривен или карикатурен начин, за да подчертае определени аспекти на реалността, като същевременно създава силен емоционален или естетически ефект. Гротеската може да се използва в литературата, изкуството, театъра и киното, като често съчетава противоположности – комичното с трагичното, красивото с уродливото, реалното с фантастичното. Това съчетание на различни елементи води до създаването на силно въздействащи образи и сцени, които предизвикват едновременно смях, ужас и размисъл. Примери за гротеска могат да се намерят в произведенията на автори като Франц Кафка, Никола Гогол или Мигел де Сервантес. В изобразителното изкуство гротеската може да се види в творби като тези на Хиеронимус Бош, където фантастични същества и сцени създават усещане за странност и абсурдност. Известна гротеска (а може би сарказъм) е картината на руския художник Иля Репин - "Запорожци пишат писмо на турския султан". Тази картина изглежда по следния начин:

Народен театър "Иван Вазов"

Черен хумор

Черният хумор е вид хумор, който се занимава с теми, които обикновено се считат за сериозни, мрачни или табу, като смърт, болест, война, трагедии и други подобни. Той използва абсурдни, иронични или цинични шеги, за да осветли тези тежки теми, често предизвиквайки смесени реакции – едновременно смях и дискомфорт. Черният хумор често се използва като начин за справяне с тежки ситуации или като форма на социална критика. Въпреки това, поради своята природа, той може да бъде възприет като обиден или неуместен от някои хора. Пример за черен хумор е шега, която се подиграва на неизбежността на смъртта или на абсурдността на трагични ситуации, но по начин, който кара хората да се смеят, въпреки сериозността на темата. Черният хумор може да се срещне в литературата, киното, театъра и комедията, като често се свързва с автори и режисьори като Тери Гилиъм, Кърт Вонегът и Стенли Кубрик. Във футболните агитки много често се среща черен хумор, като показателен пример за това представлява този графит:

Какво е смях

Смехът е не само израз на емоции, но и социален феномен, който служи за свързване на хората. Научно казано, смехът е резултат от сложна реакция в мозъка, която активира различни мускули в областта на лицето, а и по цялото и тяло. Смехът има и редица положителни ефекти върху здравето – може да понижи нивата на стрес, да подобри функциите на имунната система и дори да облекчи болката.

Ако се огледаме около нас, смешни ситуации, хора и животни се откриват много лесно. Разбира се, всеки има различни критерии за смешно и това, което за един човек е супер забавно, за друг изглежда глуповато, обидно или даже брутално. Така например вицовете за блондинки, които са толкова разпространени в България, в САЩ звучат изключително обидно, тъй като се възприемат като сексистка обида. Смехът е звучно изразяване на веселие, радост, забава или вътрешно чувство на щастие и удоволствие, придружено от характерни изражения на лицето и дори гримаси. То може да се получи като психологична реакция от шеги, от физическо докосване, каквото е гъделичкането, или по други причини. Вдишване на азотен оксид може да предизвика смях; някои наркотици като марихуаната също могат да доведат до периодичен силен смях. Силният и продължителен смях понякога може да предизвика просълзяване или дори болки на определени мускули. Смехът е част от човешкото поведение и е регулиран от мозъка. Той помага на хората да изразят по-ясно своите мисли, чувства и намерения в социалното обкръжение. Смехът придава емоционален контекст на разговорите и служи за сигнал, че някой е част от групата, тоест сигнализира за приемане и позитивизъм към останалите. Понякога е зара̀зен: смехът на отделния човек може да провокира смях у останалите. Изучаването на смеха и на хумора и техните психологични и психични влияния върху човешкото тяло се нарича гелотология. Смехът при животните и хората Смехът вероятно е нещо, специфично не само за хората, въпреки твърденията на Аристотел, че от всички живи същества се смее само човекът. Въпреки това някои психолози-бихейвиористи отстояват, че предпоставки на смеха са способността човек да осъзнава положението, в което се намира, и да го сравнява с положението на някой друг. Оттук те правят извода, че животните не могат да се смеят по начина, по който това го прави човекът. Изследванията на смеха при животните могат да доведат до откриването на молекули, които облекчават депресията, маниакалните разстройства, синдрома на хиперактивност с дефицит на вниманието, резките промени на настроението и поривите на пристрастяване. Човекоподобни маймуни Шимпанзето, горилата, бонобото (още известно като джудже-шимпанзе) и орангутанът издават звуци, подобни на смях, в отговор на физически контакти като борба, гонене или гъделичкане. Това е документирано при шимпанзета, намиращи се както сред дивата природа, така и в плен. Хората не могат веднага да разпознаят кога шимпанзетата се смеят, защото редуването на вдишване и издишане звучи повече като тежко дишане, отколкото като смях. Предполага се, че разликата в смеха между човека и шимпанзето е резултат от адаптации, довели в еволюционен план до способността на човека да говори. Документирани са и моменти, когато човекоподобни маймуни са изразявали радост. При едно проучване са записани и анализирани звуци, издавани от човешки бебета и бебета бонобо, когато биват погъделичкани. Открито е, че макар смехът на бонобото да е на по-висока честота, той следва същата спектрографска графика като смеха на човешкото бебе и дори израженията на лицата на двете бебета са сходни. Близки са и местата, където хората и шимпанзетата имат гъдел – мишници, корем и други. Удоволствието от гъделичкането при шимпанзетата не намалява дори когато те пораснат.

Открито е, че при по-грубичка или шеговита игра, или когато ги гъделичкат, плъховете издават къси, високочестотни, ултразвукови сигнали. Звуците са описани като цвърчене и не могат да бъдат чути от хората без специално оборудване. Открито е също, че както хората, така и плъховете имат гъдел на определени места от тялото. Смехът при плъховете се свързва с позитивни емоции, а осъществяващият се социален контакт между плъха и човека, който го гъделичка, води до това плъхът сам да търси гъделичкането. Оказва се, че при гъделичкане плъховете, които се смеят най-много, също са и най-игриви. А тези, които се смеят много, предпочитат да прекарват повече време в компанията на други смеещи се плъхове. Това показва, че при плъховете съществува социално предпочитание, което се дължи на изразяването на сходни отговори на едно и също дразнение. При остаряващите плъхове обаче се забелязва тенденция на спад в смеха и желанието за гъделичкане. В свое проучване Йаак Панксеп и Джеф Бъргдорф се опитват да открият биологичните корени на протичащите в мозъка процеси на забавление и социализиране, сравнявайки плъховете и децата, когато си играят. Макар че проучването не успява да докаже, че плъховете имат чувство за хумор, то все пак показва, че те могат да се смеят и да изразяват своята радост. Цвърченето при плъховете е документирано в други изследвания, проведени от Браян Нътсън от Националния здравен институт на САЩ. Плъховете цвърчат и когато се борят един с друг, преди да получат морфин, и когато се чифтосват. Звукът се интерпретира като очакване за някаква награда.

Вход за кучета забранен!

Кучетата също могат да се смеят. Кучешкият смях е близък до нормалното тежко дишане на човека. Но при сонографски анализ на това тежко дишане е открито че то варира и има честотните характеристики на смеха. Когато така записаните звуци на кучешки смях бъдат възпроизведени пред кучета в пансион, те се разиграват, социализират се и нивата на стреса им намаляват. При направено проучване върху 120 кучета от пансион на възраст от 4 месеца до 10 години са пускани записи на кучешки смях. Симптомите на стреса се изразявали в тежко дишане, ръмжене, отделяне на слюнка, бавно ходене, лаене, треперене, нападателни движения, седене, лежане, игриви подскоци и други. Резултатът от пускането на кучешкия смях бил положителен, като се наблюдавали повече махане с опашка, близане на лицето и други добронамерени действия. Според учените е възможно пускането на кучешки смях да успокоява кучетата и може би да спомага осиновяването им.

При биологичния вид на човека различни проучвания показват че още на 17 дни бебетата издават смехоподобни звуци или спонтанен смях. Това обаче влиза в противоречие с различни статии от миналото, според които бебетата обикновено започват да се смеят на възраст от около четири месеца. Според някои древни автори смехът се появява при хората на възраст от около 40 дни. Робърт Р. Провайн, невролог и изследовател от Университета в Мериленд, САЩ, прекарва десетилетия в изучаването на смеха. В интервю за WebMD той казва: „Смехът е механизъм, който се намира у всеки от нас; смехът е част от речника на всеки човек. Има хиляди езици, стотици хиляди диалекти, но почти всеки „говори“ езика на смеха по почти еднакъв начин.“ За потвърждение на думите си посочва, че бебетата се смеят много преди да са проговорили, а деца, които по рождение са глухи или слепи, са запазили способността си да се смеят. Провайн е противник на схващането, че „смехът е примитивно, несъзнателно издаване на звуци“ и смята, че хората, които се смеят повече от останалите, носят тази черта в гените си. В проучване на „Смеещите се близначки“ две изключително весели близначки били отделени една от друга след раждането и се срещнали отново едва след 40 години. Провайн съобщава, че до повторната си среща, никоя от тези изключително духовити дами не познавала друг човек, който да се смее повече от самата нея. Те твърдят това, макар че и двете са осиновени от различни приемни семейства, които определят като „сдържани и строги“. Робърт Провайн смята, че в този случай близначките са унаследили някои аспекти от начина си на смеене, готовността за смях, и дори може би чувството си за хумор.

Имплантолози в Каспичан

Ражу Мандхиян казва: „Физическите и психическите ползи от смеха отстъпват само на физическите и психическите ползи от секса.“ Според „психодиагностика по мимиката“ има различни видове смях: а/хаха – положителен смях (това е и единствения положителен смях) е/хехе – подигравателен смях, пренебрежителен о/хохо – подлизурство, подмазване у/хуху – скрит страх Смехът може да бъде отражение на нашите чувства и отношенията ни към другите хора. Различия при половете Мъжете и жените приемат шегите различно. При едно проучване 10 жени и 10 мъже гледали 10 анимационни филмчета, като определят дали са смешни или не са, а ако са смешни, решават колко по ска̀лата от 1 до 10. Докато правели това, техните мозъци били сканирани чрез функционален магнитен резонанс. По-голямата част от изследваните сметнали анимациите за смешни, но техните мозъци приели хумора по различен начин. Мозъците на жените отчели по-висока от нормалната активност в определени зони, включително зоната nucleus accumbens, играеща ключова роля за получаването на приятни усещания. Когато жените гледали анимациите, които не намирали за забавни, в зоната настъпвали, макар и много по-слаби, промени на активността. Същата зона у мъжете изобщо не дала признаци на активност при смешните филмчета, а нивото на активността ѝ дори спаднало под нормалното при филмчетата, които мъжете не намирали за смешни. Учените, провели експеримента, предполагат, че в основата на всичко стои елементът на изненадата. Те смятат, че може би жените са очаквали анимациите да не са смешни, а мъжете се мислели обратното. Когато, изследваните мъже „получили, каквото са очаквали, техните nucleus accumbens останали спокойни“. Повишената активност на мозъците на жените се дължала на приятната изненада от неочаквания хумор в анимациите. Изследователите също предполагат, че понижената активност на тази зона от мозъка при мъжете се дължи на разочарование от недотам забавните филмчета. Учените посочват, че това изследване може да е ключът към разкриването на различните емоционални реакции у мъжете и жените и да е от полза в изучаването на депресиите. То показва разликите между половете в използването и оценяването на хумора.[7] Смехът и тялото Мозък Според модерната неврофизиология смехът е свързан с активирането на вентромедиалния префронтален кортекс в мозъчната кора, което води до отделяне на ендорфини. Проучвания показват, че части от лимбичната система са свързани със смеха. Лимбичната система е примитивна част от мозъка, чиято дейност управлява емоциите и контролира основните дейности, нужни за оцеляването. Елементите на тази верига – амигдала, хипокампус, таламус и хипоталамус – опосредстват и контролират моментното настроение и чувствата на приятелство, любов и влечение. Средната част от хипоталамуса е идентифицирана като центъра в мозъка, отговарящ за силния и безконтролен смях.[8] Сърцето Външен вид на сърцето Изследвания показват, че смехът предпазва сърцето. Макар че не изясняват причината, те показват, че психологическият стрес води до разрушаване на ендотела, който представлява предпазен слой от клетки по вътрешните стени на кръвоносните и лимфните съдове. Веднъж повредена, тази бариера може да предизвика редица възпалителни процеси, причиняващи натрупване на холестерол в коронарните артерии. Това от своя страна може да доведе до сърдечен удар. Изследванията на Стийв Султаноф, президент на Американската асоциация за терапевтичен хумор, показват, че при силен смях хормонът серумен кортизол, който се отделя в стресови ситуации, значително намалява. Смехът също увеличава продукцията на антитела в тялото, което може да помогне за доброто здраве на артериите и да намали възможността за сърдечни удари.

Проучване в Япония показва, че смехът намалява нивото на кръвната захар след ядене. Кейко Хаяши и неговият екип от Университета Чукуба в Ибараки провели експеримент с 19 души, болни от диабет. В два поредни дни те взимали кръвни проби от участниците преди и два часа след хранене. На първия ден, след вечерята всички участници слушали 40-минутна скучна лекция. На втория ден пациентите изгледали 40-минутно комедийно шоу. И в двата случая след храненето кръвната захар на изследваните била повишена, но пробите след шоуто били значително по-ниски отколкото тези след лекцията. Проучването било повторено с хора, които не страдат от диабет, и резултатите били същите. Учените правят извода, че смехът е полезен за диабетно болни и хормоните, произвеждани по време на смях, могат да компенсират хормоналния дисбаланс на болестта.

Кръвообращение Изследване, проведено в Университета в Мериленд над група хора, показва, че след като гледали комедия, кръвоносните им съдове функционирали нормално, докато когато гледали драма – били по-свити, което затруднявало кръвообращението.[11] Имунна система Доказано е, че стресът отслабва имунната система. Някои проучвания показват, че смехът увеличава броя на антителата в човешкото тяло и подсилва клетките на имунна система. Когато се смеем, клетките-„убийци“ на тумори и вируси, се увеличават заедно с Т-клетките, Б-клетките и протеина гама-интерферон (който се бори с болестите). Освен че намалява кръвното налягане, смехът повишава кислорода в кръвта тялото, което стимулира оздравителните процеси. Смехът като фитнес Учени са оценили, че сто засмивания се равняват на физическото натоварване от 10 минути на гребен тренажор или на 15 минути на ергометър(велотренажор). При смеха се упражняват диафрагмата, коремните, дихателните, лицевите мускули, както и мускулите на краката и гърба.

D-r Файез Ходжа Спасителят

Клинично доказано е, че смехът стяга корема. Джарен Коен, провел много експерименти върху смеха в своята лаборатория в Нюарк, Ню Джърси, твърди, че „смехът не само помага за сърдечната дейност, но и за добрия външен вид на плажа“. Макар че някои хора мислят, че е невъзможно нещо толкова просто и безболезнено като смехът да подсилва коремните мускули, 14 от всеки 15 пациенти на Коен казват, че той е по-добра и по-забавна тренировка от коремните преси. За да може смехът наистина да подейства, трябва да трае най-малко 30 секунди, докато смеещият се не усети лека пареща болка. Стюарт Гери, професор по пулмология в Университета в Ню Йорк, съобщава за изследване на пациенти с астма, 2/3 от които твърдят, че получават пристъпи на болестта си вследствие от смях. Те казват, че няма значение дали смехът е просто хихикане или гърлен смях. Пациентите участвали в 18-месечна програма, целяща да установи различните причинители на астматични кризи. Между хората не се наблюдавали големи разлики във възрастта, продължителността на заболяването или фамилната обремененост. Въпреки това, пристъпи при физическо натоварване се наблюдавали два пъти по-често у хората, които получавали астматични пристъпи и при смях. Ендрю Райс отбелязва, че „кризата вероятно се дължи едновременно на спазмите в дихателните пътища и на емоционалната реакция.“

Терапевтични ефекти на смеха Въпреки че обикновено на израза „Смехът е най-доброто лекарство“ се гледа като на клише, определени медицински теории приписват на смеха способността да подобрява здравословното състояние и да увеличава вероятната продължителност на живота. Проучванията показват, че невро-ендокринните хормони и хормоните на стреса намаляват по време на смях, което подкрепя твърденията, че хуморът снема напрежението. През 1989 в списанието на Американската медицинска асоциация излиза статия, чийто автор заявява, че: „терапевтична програма с хумор може да подобри качеството на живота при пациенти с хронични заболявания и че при тях смехът моментално облекчава симптомите, ефект, който се подсилва ако в продължение на по-дълъг период от време те редовно се смеят.“ Според представителите на някои терапевтични направления (като Re-evaluation Counseling) смехът, наред с плача, прозяването и т.н., е начин за „презареждане батериите на тялото“ и трябва да се насърчава и използва като средство за лечение. Видове терапии със смях Един клоун може значително да успокои дете, на което предстои операция Съществуват множество добре документирани и продължаващи и понастоящем изследвания на смеха. Те са довели до нови благотворни терапии с хумор и смях, използвани от лекари, психиатри и други специалисти по душевно здраве, за да помагат на пациенти с различни физически, психически и душевни страдания. Някои от терапиите могат да бъдат практикувани индивидуално или в групова среда. По думите на Волтер, „изкуството на медицината се състои в това да забавляваш пациента докато природата цери болестта му“.

Хуморотерапия Като се използват хумористични материали като книги, шоу-програми, филми или разкази, се цели да се окуражи спонтанното обсъждане на забавни случки от живота на пациентите. Терапията се ръководи от медицинско лице и може да е индивидуална или групова, като груповата терапия има този недостатък, че може да се окаже трудно да се намерят материали, които всички пациенти едновременно да намерят за смешни. Много е важно при тази терапия лекарят да проявява такт и да се смее с, а не на пациентите. Клоунотерапия В някои болници се правят „клоунокръжоци“. Клоуните изпълняват различни магически номера, пеят, разсмиват и съчувстват на децата. У хоспитализирани деца клоунотерапията може да повиши кооперативността между пациент и лекар и да намали безпокойството у родители и деца. При някои деца намалява нуждата от седация. Сред другите ползи са намаленото чувство на болка и повишената стимулация на имунната система на децата. Италианско проучване проведено над деца на които им предстоят леки операции показва, че те се чувстват много по-спокойни и сигурни, когато освен медицинския екип и родителите, при тях стои и клоун. Според учените, около 60% от децата пред операция изпитват безпокойство, а по-силното безпокойство повишава риска от следоперативни усложнения. Половината от 40-те наблюдавани деца от 5 до 12 години изчакали операцията, обкръжени само от родителите и лекарите си, а при другата половина присъствал и клоун. Резултатите показали, че децата от втората група изпитвали по-малко предоперационно неспокойство. Предимствата на клоунотерапията я правят подходяща не само за болници, но и за други места с по-тежки условия на живот като домове за сираци, бежански лагери, зони на военни действия и дори затвори.

Съществуват прилики между традиционната медитация и медитацията със смях. Вниманието на човека обаче трябва да се концентрира в момента на смеха. Минава се през три фази – протягане, смях и/или плач и период на мълчаливо медитиране. В първата фаза човек се напряга максимално да раздвижи всеки свой мускул, без да се разсмее. Втората част започва с лека усмивка, която после бавно прераства в целенасочен силен смях или плач, което от двете дойде първо. В последната фаза човекът рязко спира да се смее, или плаче, и със затворени очи диша дълбоко, без да се издава звук, фокусирайки се върху мига. Цялото упражнение трае приблизително 15 минути. Тази терапия може да изглежда странна на някои хора, защото смехът при нея не идва спонтанно. Затова и тя се практикува индивидуално. Йога със смях и клубове на смеха Близка до традиционната йога, йогата със смях, създадена от Д-р Мадан Катария през 1995 година в Бомбай, е практика, която включва включва дихателни упражнения, йога, техники за разтягане, и всичко това съпроводено със смях. Форматът включва няколко упражнения със смях с времетраене от 30 до 45 минути, които могат да имат допълващ други терапии или самостоятелен превантивен характер. Йогата със смях може да бъде практикувана в група или клуб. Не е задължително да се използват хумористични материали. През последните години растящата популярност на терапията със смях довежда до подробни лексикони със стилове на смеене. Причини за смеха Съществуват различни теории за причините и същността на смеха. За Аристотел ние се смеем на по-грозните и низшестоящи от нас хора, защото сме доволни, че сме нещо повече от тях. По свидетелства на Платон, Сократ казва, че нелепото се характеризира с проявите на непознаването на себе си. Франсис Хътчисън в своя труд „Мисли за смеха“ (1725) изразява схващането си, което после поставя основите на теорията на комичното, а именно, че смехът се ражда в отговор на възприятието за нелепост. Артур Шопенхауер пише, че възприеманата нелепост е несъответствието между дадено абстрактно понятие и реалния обект, който го въплъщава. Почти същото разбиране споделя и Хегел. За Фройд смехът е „икономически феномен“, чиято функция е да освободи „психическата енергия“, която погрешно е мобилизирана от измамни очаквания.

Злият смях най-често се среща в комикси и във фантастиката, където той се издава от злия герой. В комиксите, където супергероите често „чуват“ подобен смях, той се среща като муахаха, мухухаха или бухахаха. Тези думи често се срещат и в интернет блогове, форуми, игри и др. Понякога с този смях се изразява победа, надмощие на някого.

Надпис в тоалетна

Боян пуши сусамка    Защо е тъжен Боян?   Шило в торба не стои    Снимки на Душевадник

Хирургични смешки    Бубамара    Явор    Невероятно шоу!   Екшън - не точно американски    Ужасът на вегетарианеца

Какво е най-лошо?    Пернишки голф

Явор кара моторна шейна   Каубойски влак

Кръчма "Изгрев"    Паметник на злобата    Бахър

Рок концерт

Без думи

Червена гордост

Телеграф капия

Пародия

Пародията е форма на хумористично или сатирично изкуство, която имитира, преувеличава или изкривява характерните черти на дадено произведение, жанр, стил или поведение с цел да ги осмее или критикува. Обикновено пародията използва хумор, ирония и сарказъм, за да подчертае абсурдността или слабостите на оригинала. Пародиите могат да се срещнат в различни медии, включително литература, кино, телевизия, музика и дори изобразително изкуство. Често те се създават като реакция на популярни културни явления и са предназначени както да забавляват, така и да предложат критичен поглед към оригинала. Пример за пародия е, когато даден филм или книга се преработва по комичен начин, като се запазва основният сюжет, но се добавят абсурдни елементи, които да разсмеят публиката.

Работещият

Архипелагът "ГУЛАГ"

Янко от Ново село

Елитни заведения

Москвич

Камъкът

Крадецът - унизител

Комедия

Комедията е жанр в литературата, театъра, киното и други форми на изкуство и развлечение, който има за цел да предизвика смях и да забавлява публиката. Основните елементи на комедията включват хумор, абсурдни ситуации, забавни диалози и често преувеличени или нелепи характери. Комедиите могат да бъдат леки и забавни, с фокус върху забавления и гафове, или могат да съдържат по-дълбоки социални и политически послания, изразени чрез хумор. Комедията има дълга история, датираща още от древногръцките театрални традиции, където тя се е противопоставяла на трагедията като противоположен жанр. В съвременния контекст комедията може да бъде намерена в различни форми, като филми, телевизионни шоута, стендъп комедия, театрални постановки и дори в литературата.

Частниците погребаха България

Велосипед - последен модел на Scott

Джигитски камион

Крепостна обсада

Безплатна зона

Кое е най-лошо?    Оптимист    Джигитски джип

Volkswagen Golf - пернишка регистрация

Паметник на танк   България   Джигитски самолет    Джигитски танк

Виц