Сграда във Видин

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Интересна е историята на панелното строителство. Как стана така, че милиони хора бяха набутани в бетонни човекарници и как днес да измъкнем хората от тези спални комплекси – мравуняци? Панелното строителство е нещо като икона на цял един период в историята на света. Как започва панелното строителство? След Втората световна война Европа е буквално в руини. Милиони домове са унищожени, а миграцията от село към град за работа в индустрията е огромна. Трябва бързо, евтино и масово да се строят жилища. Така се ражда идеята за индустриализирано строителство - вместо да се строи ръчно тухла по тухла, да се правят големи панели (бетонни елементи) в заводи и после на място да се сглобяват като конструктивен „пъзел“. Първите такива сгради започват още в края на 1940-те в Германия, Франция и Великобритания. Идеята обаче буквално избухва в Източния блок - най-вече в СССР и страните от социалистическия лагер, включително България. Защо точно панелки? На първо място – бързина. Един блок можеше да бъде завършен за месеци. Масовост - решава проблемите с жилищната криза за милиони. Има и идеологически заряд - социализмът обещава равенство: еднакви жилища за всички, без буржоазна разточителност. Икономия на средства, минимални са разходите за труд и материали. Ето как стана така, че милиони хора живеят в панелни мравуняци. През 60-те и 70-те години индустриализацията върви с шеметни темпове. Селата обезлюдяват, хората се преместват в градовете. Държавите нямат време да проектират уютни квартали. Трябват им много жилища, сега и веднага. Строи се по план: огромни квартали, блок до блок, без достатъчно инфраструктура, зеленина или услуги. И като резултат: милиони хора се оказват в т.нар. „спални квартали“, далеч от центровете на градовете, без истинска общност и често без усещане за дом. Как да измъкнем хората от панелните комплекси днес? Това е много важен въпрос, защото проблемът е не само физически, но и социален. Нужно е подобряване на инфраструктурата. Не всеки ще е готов или иска да напусне блока, но може да се направи средата по-човешка: ремонти, зелени площи, детски площадки, услуги на пешеходно разстояние. Децентрализация. Стимули за живот в малки градове и села: работа, интернет, здравни и образователни услуги. Нов тип жилищно строителство. Компактни, но удобни квартали с разнообразни типологии (не само блокове) - редови къщи, кооперации с малко апартаменти, общински кооперативи. Икономически стимули. Данъчни облекчения за хората, които напускат пренаселените комплекси. Нов прочит на образованието и културата. За да се върне идеята за общност и собствена инициатива, хората трябва да усетят, че домът им е техен избор, не просто даденост.

Обичайно панелно произведение. Човекарник

Този панелен паралелепипед е еднакъв и с нищо не отличим от безбройните си "събратя", пърснати из цялата страна. А, отличим е - има мансардна козирка, предприемчиво заселена

Ето няколко примера от различни страни как се опитват да „излекуват“ проблема с панелките: Германия - "Платенбау" революцията. В Източна Германия (особено в градове като Лайпциг, Дрезден, Берлин-Изток) след падането на Берлинската стена милиони живееха в Plattenbauten - панелни блокове, аналогични на нашите. Какво направиха германците? Масова модернизация: топлоизолации, нови фасади, смяна на инсталации. Намаляване на етажността: част от блоковете буквално бяха „орязани“ с етаж-два за по-човешка визия. Пренареждане на кварталите: събаряне на част от блоковете, за да се отворят пространства за паркове, алеи, спортни съоръжения. Промяна на имиджа: нови имена на кварталите, модерни бранд кампании за привличане на млади хора. В резултат, някои панелни комплекси днес са търсени и модерни места за живеене. Чехия - "Панелаките" (Panelаky). В Прага и другите големи градове, Чехия също се сблъсква с проблема със стари панелки. Инвестираха в реновации чрез публично-частни партньорства. Създадоха асоциации на етажната собственост, които кандидатстват за европейски фондове за обновяване. Експериментират с разнообразяване на фасадите - цветни панели, балкони, зимни градини. Резултатът е, че някои панелни квартали вече изглеждат като уютни скандинавски предградия. България - реалността у нас. У нас има няколко големи програми за саниране на панелките, но фокусът често е само върху фасадата, а не върху инфраструктурата около блока. Липсват ясни стандарти за качество при санирането. Много блокове остават технически амортизирани отвътре (тръби, инсталации и т.н.). Градоустройството на старите комплекси почти не се пипа - огромни асфалтови паркинги, липса на адекватни пространства за общуване. Положителното е, че хората започват да разбират, че кварталът не е само сградата, а цялата среда на живот. Какво още може да се направи у нас? Събаряне на най-опасните панелки и планиране на нови квартали от нулата. Преустройство на съществуващи блокове - обединяване на апартаменти, нови асансьори, зимни градини, общи помещения (като библиотеки, стаи за срещи). Насърчаване на селското заселване чрез субсидии и програми за "нови села". Градове с няколко центъра, не само един централен булевард и спални около него.

Батак    България    www.dentalimplants.bg    www.bg-tourinfo.com    www.ralev-dental.bg    Язовир Калин    Пловдив    Градове в България    Арбанаси    Байкушевата мура    Планини в България

Как би изглеждал един съвременен „излекуван“ панелен квартал според най-добрите практики? Да си представим един "излекуван" панелен квартал. Около сградите всички фасади са с нови, добре подбрани цветове - светли тонове, комбинирани с естествени материали като дървени облицовки и зеленина по стените. Пространствата между блоковете вече не са кални паркинги или случайни храсталаци. Има поддържани малки паркове с дървета, тревни площи и алеи за разходка. Детски площадки със съвременно безопасно оборудване. Фитнеси на открито за възрастни. Малки площадчета с кафенета и пейки под дърветата. Входовете на блоковете не са мръсни и тъмни като в миналото, а светли, с големи остъкления, автоматични врати и места за колела. Пред всяка сграда има табела с името на кооперацията (примерно „Зелена гора“) вместо просто „Блок 58, вход Г“. Апартаментите - много от старите малки жилища са обединени в по-големи - например два малки апартамента стават един просторен с три стаи. Нови електрически и ВиК инсталации. Много от жилищата имат остъклени тераси, превърнати в зимни градини или домашни офиси. Движението: паркингите са преместени подземно или на края на комплекса. Централните алеи са пешеходни или само за велосипеди и тротинетки. Всичко е на 5–10 минути пеша: магазини, училище, лекар, парк. Общност: създадени са места за събиране - малки читалища, културни центрове, кооперативни кафенета. Има организирани пазари с местна храна, събития за деца, фестивали на открито. Най-важното - панелният квартал вече не е само място за спане. Той е място за живот, за приятелства, за спокойствие.

Рила    Рилски езера    Седемте Рилски езера    Отовишки връх    Открит синус лифтинг    Избелване на зъби    Япония    Язовир Карагьол    връх Калин    Мальовица    Пирин    Връх Вихрен    Мусала    Пирин    Язовирите в България    Черно море    Ендодонтия    Кариес    Родопи    Витоша    Стара планина    Закрит синус лифтинг    Подпочвени води    Зъб    Зъбни импланти    Сливен    Лицево-челюстна хирургия    Виж България    Църкви и манастири    Артикулатор и лицева дъга    Зъболекар в Пловдив    Зъболекари в България    Dental tourism    Орална хирургия    Пародонтология    Лекцията на д-р Хоо

Интересна е икономическата тенденция. Панелките бяха важни в период, в който работната сила и производствените фабрики бяха разположени удобно едни до други, наблизо. Днес новите технологии позволяват децентрализация и всеки предпочита да има еднофамилно жилище на собствена земя с градинка. Много индустрии позволяват дистанционна работа от вкъщи. Какви са перспективите на тази тенденция? Как лекари и стоматолози, например, ще работят дистанционно? Възможно ли е това? Защо панелките станаха икономически "остарели"? Панелното строителство възниква при модел на икономика, в който работната сила трябва да е физически до фабриката. Масовата индустриализация изискваше масово, евтино настаняване. Градовете са центрове на индустриалното производство. Днес обаче производството е много по-автоматизирано, следователно нуждата от хиляди работници около фабрика намаля. Най-бързо развиващите се индустрии са услуги, IT, финанси, здравеопазване, образование, култура - всички, които не изискват задължително физическо присъствие в една сграда. Интернет и технологиите позволяват работа от всяка точка. И като следствие, притегателната сила на спалните комплекси отслабва. Днес хората не искат просто покрив, а пространство, качество на живот, достъп до природа. Какви са перспективите на тенденцията към децентрализация? Очакванията за следващите 20–30 години са, че все повече хора ще живеят в приградски или селски зони с добра инфраструктура. Ще се развият нови типове селища - технологични села, микро-градчета около мегаполисите, екоселища. Търсенето на еднофамилни къщи (дори малки) ще расте, особено с възможност за работа от вкъщи. Цените на жилищата в центровете на големите градове ще останат високи, но външните райони ще се развиват и ще предлагат алтернативи. Хората ще търсят пространство, гъвкавост и качество на средата повече от "близост до работното място". Логичен въпрос. А какво се случва с професиите, които не могат да се "дистанцират" лесно (като лекари и стоматолози)? Ето как се развива това. При лекарите, телемедицината вече е огромна индустрия. При първични консултации, преглед на изследвания, предписване на лечение - всичко това може да стане онлайн. За тежки случаи или интервенции обаче ще останат нужни физически посещения. При стоматолозите физическото присъствие е почти задължително (няма как да ти извадят зъб дистанционно). Но, малки стоматологични кабинети в нови, добре уредени селища могат да се развият - т.е. стоматолозите могат да живеят в село и да имат локална практика. Нови технологии като 3D скенери и принтери ще намалят времето за изработка на протези, коронки и пр., което прави практиката по-гъвкава.

Възможно ли е пълно изместване от големите градове? Не напълно, но много работещи в IT, маркетинг, образование, дизайн, финанси ще се изместят или ще живеят "хибридно" (няколко дни в града, останалото – дистанционно). Здравни услуги, строителни дейности, логистика, храна, поддръжка - ще изискват присъствие и ще останат разпределени в населени места. Градовете ще се трансформират от индустриални хъбове в културно-образователни и иновативни центрове. Панелките са продукт на индустриална епоха, която отстъпва на епоха на гъвкава работа, разнообразен начин на живот и локализирани микрообщности. В бъдеще не панелът ще диктува къде живеем, а това дали можем да си създадем жизнена, удобна и вдъхновяваща среда за живот там, където искаме. Да разгледаме няколко примера за нови "села на бъдещето", които вече се изграждат по този модел - например в Нидерландия, Канада или Япония. Те са направо вдъхновяващи! Ето кратка обиколка из няколко истински примера за села на бъдещето, които вече съществуват: "ReGen Villages" – Нидерландия. Това е може би най-емблематичният проект за "умно село". Селото е енергийно самостоятелно - със собствени соларни панели, вятърни турбини и батерии за съхранение на енергия. Има системи за аквапоника (отглеждане на риба и зеленчуци заедно) и вертикални ферми за локално производство на храна. Всяко жилище има умна оранжерия и система за събиране на дъждовна вода. Работните места са основно в сферата на дистанционната работа, локални услуги или иновативно земеделие. Целта е, хората да не зависят от централизирани мрежи и градове, а да изграждат собствени устойчиви микрообщности.

Дженгал    Байкушевата мура    Връх Безбог    Базални импланти - информация    Българският имплантологичен справочник

"Sidewalk Toronto" – Канада. Това е проект на Google чрез тяхната компания Sidewalk Labs (въпреки че после проектът се трансформира). Представлява градски квартал, но мислен като половин град, половин село. Смарт инфраструктура: сградите се адаптират към нуждите (например преградни стени, които се местят според броя на живущите). Обществени пространства, които могат да се преобразуват в пазари, концертни сцени или работни места. Пълна дигитализация на транспорта, енергията и здравеопазването. Моделът може да се приложи и за по-малки общности, където дигиталното и природното се балансират. "Fujisawa Sustainable Smart Town" – Япония. Това е мини-градче, построено върху стара индустриална зона. 100% енергия от възобновяеми източници. Всички къщи са с вградени соларни панели и батерии. Улиците са проектирани така, че да насърчават пешеходството и карането на колело. Има специални общи пространства за работа (coworking hubs) и споделени електрически коли за жителите. Медицински услуги чрез телемедицина + локални мини-клиники. Фокусът е върху устойчив живот, безопасност при бедствия (Япония е земетръсна зона) и хармония с природата. Накратко, технологиите + природата са новото лице на населените места. Хората искат автономия, гъвкавост и качествен живот. Градът на бъдещето няма да е бетонна джунгла, а разпределена мрежа от жизнени микрообщности, свързани дигитално, но заобиколени от природа. И най-интересното, тези модели не са само за милионери! С правилна политика и финансиране, те могат да станат масова възможност за хората от средната класа.

www.bg-tourinfo.info    Зъбни импланти    www.bg-tourinfo.net    Дентални импланти    Травми на зъбите    www.bg-tourinfo.eu

Циркониеви корони    Цени на зъбните импланти    Форум    Класификация на зъбните импланти    Субпериостални импланти    Класификация на имплантите според разположението им в костта    история на зъбната имплантология    Имплантатни размери - характеристики    Зъболекар    Клинични случаи с импланти

Стоматологични столове    Сравнение на имплантатните системи    Кариес    Орална хирургия    Стоматология    Имплантатни аналози и трансфери    Бифосфонатна некроза; медикаментозно индуцирана некроза    Синусова мембрана    Ендодонтия    Следдипломно обучение на Ралев Дентал    Aсептика и антисептика    Зъбни импланти    СМА пили, разширители, ендодонтски инструменти    Бор    Субпериостален имплант    Сулкусформер    Типове фиксация    Закрит синуслифтинг; вертикален синуслифтинг    Композити

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Легенди за град Видин    Видин    Исторически музей - Видин    Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.