Шумен

Лицево - челюстна хирургия    Виж България    Църкви и манастири    Артикулатор и лицева дъга    Зъболекар в Пловдив    Зъболекари в България    Dental tourism    Орална хирургия    Пародонтология>    Лекцията на д-р Хоо

Първата пивоварна фабрика в българските земи е основана още по времето на османското владичество. Чрез многобройни реклами, пивоварни у нас упорито се опитват да ни внушат, че първи са започнали фабрично да произвеждат бира в България, като изявяват претенции „Каменица”- създадена през 1881 г., „Шуменско пиво” през 1882 г., а „Ариана” иска да изглежда като наследник на пивоварната на Братя Прошек в София, основана през 1881 г. Първо сведение за бирена фабрика в Русчук (Русе) е публикувано във вестник “Дунавъ”, бр. 340 от 29 декември 1868 г., в който е отбелязано, че през 1868 г. за мелниците и за бирената фабрика в Русчук се превозват въглища от Мачим, пристанищен град на река Дунав в Северна Добруджа, с дунавски параходи. Веднага след 1878 г., временната управа на Русчук прави равносметка на наследството, останало от османската епоха и отбелязва като най-значими предприятия Депото за ремонт на локомотиви и вагони „Тракцията” (сега ЛВЗ), Мелницата на Капитан Яни ( пострадала силно при бомбардировките по време на войната), и Пивоварната фабрика. Но според други данни, първата пивоварна у нас стартира през 1848 г. В средата на XIX век българските земи привличат голяма вълна от емигранти, особено от Унгария, когато след потушаване на унгарското въстание в Австро-Унгария, в Шумен пристигат много емигранти, начело с лидера на революционното движение Лайош Кошут. Лайош Кошут, заедно с над 1500 поляци и унгарци, пристигат първоначално във Видин. През 1849 г. голяма част от емигрантите се местят в Шумен, който бил тогава един от най-добре развитите градове в северната част на Османската империя.Те започват да произвеждат бира за собствени нужди със саморъчно изработен казан и ярмомелка за малц. Още на следващата година, носейки ноу-хауто в главите си, започвали да си произвеждат бира, като познатото до момента пиво главно в Европа, постепенно започва да проправя пътя си и в българско. Емигрантите напускат града, но предприемчиви шуменци започват да произвеждат бирата с цел продажба. През 1882 г. в Шумен от Русчук пристига чешкият пивовар Франц-Франтишек Милде, майстор-пивовар в града на Дунава. Със съучастието на няколко предприемчиви шуменци, Милде основава акционерно дружество “Българско пивоварно дружество” и избира местността “Кьошковете” за построяване на пивоварна фабрика. Първото продадено пиво се изпива от потребители на 1 април 1883 г. и бива посрещнато много добре. Фабриката бързо налага своето производство и дружеството открива клонове в по-големите градове в страната. През 1917 г. “Шуменско” става първата официална бира на царския двор. Първата българска реклама, която се излъчва по кината, е създадена от “Шуменско” през 40-те години на XX век. През 80-те години на същия век “Шуменско пиво” става официална бира и на “Балкантурист” – организацията на тогавашна комунистическа България за вътрешен и международен туризъм (доколкото е имало). Някои марки пиво го предлагат винаги в зелени бутилки - стъклени или по РЕТ технология; например "Загорка". Други брандове - например "Шуменско" - винаги са произвеждани в кафяви бутилки. Защо съществуват такива разлики? Цветът на бутилката изпълнява много важна цел. Този избор далеч не е направен заради естетически причини. Производството на бира започва преди хиляди години в древен Египет и Месопотамия. Поради липсата на пастьоризация и охлаждане, бирата не издържала дълго, заради което трябвало да се консумира скоро, след като е била произведена. Това се променя през 17 век, когато пивоварите започват да експериментират със стъклени бутилки, за да увеличат трайността на пивото си по-дълго и да могат да го използват с търговски цели. Стъклените бутилки запазват бирата по-свежа по-дълго, но имат един голям проблем. Ако са оставени на слънце твърде дълго, бирата започва да мирише на скункс. Сравнението със скункс е абсолютно коректно, защото учени от университета на Северна Каролина и университета в Гент в Белгия са установили, че реакцията образува химикал, подобен на този, произведен от скунксовете. Прозрачното стъкло пропуска UV лъчите; те проникват в напитката и променят вкуса. За да се предпазят напитките от UV лъчите, които развалят бирата, е решено да се използват тъмнокафяви бутилки. Зелените бутилки се появяват през 40-те години на миналия век. След Втората световна война има недостиг на кафяво стъкло, което принуждава много европейски пивовари да изберат алтернативни варианти. Тъй като никой не иска да използва прозрачно стъкло, те се насочват към зеленото стъкло, главно защото е достъпно по онова време (много фармацевтични продукти идват в зелени стъклени бутилки). Зелената бутилка става нещо като "запазена марка" за европейски бири; много пивоварни започват да ги използват и затова много европейски бири сега се предлагат в зелени бутилки. Разбира се, днес защитните покрития могат да се нанасят върху всякакъв вид стъкло (ето защо много бири имат прозрачни бутилки) и няма нужда от тъмни стъкла, за да се предпази бирата от слънцето. Пивоварите обаче, запазват кафявите и зелените бутилки такива, за да остане разпознаваем продуктът им. Шуменското е разпознаваемо и по вицовете за него. Ето един хубав: Шефовете на "Загорка", "Астика" и "Шуменско пиво" се събрали да пият по една бира в един бар. Шефът на "Загорка" си поръчал "Загорка", шефът на "Астика" си поръчал "Астика", а шефът на "Шуменско" си поръчал една кола. Другите го попитали: - Абе, ти що пиеш кола? - Ами, вие като няма да пиете бира, аз к'во да пия!? Друг анекдот анализира версията, че бирата премахва махмурлук от ракия: "Снощи препих с ракия; тая заран 12 бири изпих - и още не мога да се оправя..."

Центърът на Шумен

www.bg-tourinfo.info    Зъбни импланти    Подпочвени води    Мадарската крепост    Maxillofacial surgery    Зъб    Зъбни импланти    Сливен

България е уникална със своето местоположение. Страна на кръстопът. Анекдот твърди, че хората на кръстопът не пикаят, ние държава сме направили. От дълбока древност, та до ден днешен и земите на шуменския край са разположени на исторически кръстопът. Много племена и народи са минали оттук и като трайна следа са оставили семката си; своята материална и духовна култура. Най-ранното известно поселение в Шуменско, е от епохата на неолита (втората половина на VІ хил. пр. Хр.) и е разположено близо до днешното село Ловец. По-късно, през халколита (V хил. пр. Хр.), районът става почти пренаселен. Днес са проучени селищата при Голямата и Малката пещера в село Мадара, селищните могили при Салманово, Ловец, Виница, Сушина, Иваново, Сини вир и Смядово. Откритите в могилата Коджадермен край Шумен артефакти, показват характерните белези на една от най-богатите археологически култури в югоизточна Европа от V хил. пр. Хр., известна в българската и в световната историческа наука с името „Култура Коджадермен”. В Шуменско са проучени селищата и надгробните могили от бронзовата епоха (ІІІ хил. пр. Хр. – ХІІ в. пр. Хр.), при Мировци, Мадара, Калугерица, Царев брод и др. В гробницата при село Ивански. ІV в. пр. Хр., е открита златна апликация за конска амуниция; свидетелство за наличие на обществени прослойки с високи стандарти на живот, по тогавашните критерии. Учени от световен калибър признават, че земите край Шумен и прилежащия му район, са били средоточие на богата духовна и материална тракийска култура. Проучените десетки селища и крепости, стотиците надгробни могили демонстрират на нас, съвременниците, уникални находки. В шуменския регион са регистрирани над 600 надгробни могили, издигнати през различни исторически времена. Някои от тях се издигат до 21 м височина и имат диаметри от 80 до 120 м. В Шуменско са открити най-значимите паметници, които ни разкриват картината на образуване на Дунавска България; създаването на българската народност, култура и книжнина. Тук се намират първите български столици Плиска и Преслав, култовият център Мадара, aулът на хан Омуртаг и Шуменската крепост. Шуменската крепост, предшественик на днешния град, е естествено защитена от три страни и повече от 3200 години оцелява във времето. Първите хора се заселват тук още през XII в пр. Хр.; през V – II в. пр. Хр. там вече има укрепено тракийско селище; по-късно са издигали крепости римляни и византийци. През ранното Средновековие укреплението отново е натоварено със стратегически функции, и вече през XII – XIV в. се превръща в един от най-важните градски центрове с функции, близки до тези на столица. Силно развитие получават занаятите и търговията; откритите старобългарски надписи показват, че градът е бил и важно културно средище. Надпис върху камък описва посещението в града на цар Иван Шишман, непосредствено преди турското нашествие. Това и до днес, е най-ранният домашен извор, в който е изписано днешното име на града. През 1388 г. Шумен пада по управлението на Али паша и тук е настанен малък турски гарнизон. По-късно, през Втория кръстоносен поход от 1444 г., крепостта е превзета от войските на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело, след няколкодневна обсада. Тъй като походът има неуспешен край, турците се връщат отново в града и постепенно го превръщат във военен и икономически център; като такъв той остава до Освобождението. В епохата на Възраждането градът блика от енергия с оживени чаршии, многобройни занаятчийски и търговски дюкяни, с над двайсет еснафски сдружения и градско самоуправление. Продуктите на шуменските занаятчии се предлагат по най-големите панаири и тържища в Турската империя и извън нея. По същото време в Шумен се внасят стоки от Марсилия, Манчестър, Прага, Виена, Будапеща и т.н. През 1850 г. в Шумен е сформиран първият български оркестър за „европейска” музика; малко след това - и първият ученически хор и оркестър. Първото гражданско честване на празника на Св. Св. Кирил и Методий, на който е представено и първото в българските земи „театро”, е организирано в Шумен през 1813 г. Градът е сред създателите и новаторите на педагогическото образование. Приносът на града в българското духовно Възраждане е неоспорим. В Шумен са изработени учебни програми по европейски образец и е проведено първото по нашите земи „училищно изпитание” (1846 г.); открито е първото класно девическо училище (1856 г.). Историците на българския театър все още смятат за негово начало комедията на Сава Доброплодни „Михал”, която е поставена през 1856 г. В същата година е открито едно от първите читалища – „Архангел Михаил”. Шуменци са гордите автори на първата оригинална българска драма (Добри Войников - „Стоян войвода”) и на първата българска повест (Васил Друмев - „Нещастна фамилия”).След Освобождението градът има запазено място сред важните административни, стопански, културни и военни центрове на България. Въведено е фабрично производство; през 1882 г. разлива бира пивоварната фабрика – „Шуменско пиво”. И днес Шумен е сред лидерите на родния пазар на кехлибарената напитка. Развиват се кожухарска, мебелна и химическа промишлености. Приет е Устав за селските училища и се въвежда задължителното начално образование за децата от Варненско-Преславската епархия. През 1914 г. в Шумен се открива първият в страната оперетен театър. На 17 септември 1915 г. за шуменци започва Първата световна война – оттук тържествено е изпратен Седми пехотен Преславски полк, сражавал се на фронта в Южна Добруджа. През двайсетте години на двайсети век, се въвеждат и някои технологични новости –през 1921 г. безжичната станция в Шумен започва да приема радиотелеграми за печата от Москва, Лион и други телеграфни агенции, а през 1927 г. за първи път светват електрически улични лампи, благодарение на извършена първа проба на електрическо осветление по цялата градска мрежа. От 1950 до 1965 г., Шумен по конюнктурни причини е прекръстен на Коларовград (на името на родения тук комунистически функционер Васил Коларов, два поредни пъти министър-председател на България в шейсет и петото и шейсет и шестото правителство на страната). След идването на следващите комунистически управници след 1965 г., на града отново е върнато старото име. Градът остава важен административен областен и общински център , какъвто е и до днес. Община Шумен е разположена в централната част на Североизточна България и има площ от 630 кв. км (за сравнение, средната българска община има територия около 436 кв. км). На юг граничи с общини Велики Преслав и Смядово; на север – с общини Каспичан и Хитрино. На изток община Шумен опира до община Провадия от област Варна, а на запад – до община Лозница от област Разград и община Търговище от област Търговище. В очертанията на общината влизат град Шумен и землищата на 26 села – Белокопитово, Благово, Васил Друмев, Велино, Ветрище, Вехтово, Градище, Дибич, Друмево, Ивански, Илия Блъсково, Кладенец, Коньовец, Костена река, Лозево, Мадара, Мараш, Новосел, Овчарово, Панайот Волово, Радко Димитриево, Салманово, Средня, Струйно, Царев брод, Черенча. Градът е център на важен транспортен кръстопът. През него преминават северната ж.п. линия София-Варна и връзката в посока Шумен - Комунари- Южна България. Общата дължина на ж.п. линиите, преминаващи през територията на общината, e 30.16 км., като всички са 100% електрифицирани. Удвоените ж.п. линии са 12.31 км. През територията на общината преминават международните пътища № I-2 Русе- Шумен-Варна; № I-4 София-Търговище- Белокопитово и № I-7 Силистра-Шумен- Ямбол, а също и автомагистрала Хемус /София-Варна/. Първокласните пътища са 45.455 км., а второкласните – 16.848 км. Територията на града е съставена от 220 км градска пътна мрежа, изцяло покрита с трайни настилки, от която 90% са асфалтирани и 10% павирани. Към 15.09.2023 г. населението в община Шумен е 96 326 души, а в Шумен живеят 81 310 души.

Шумен си е извоювал прозвището “Люлка на българската държавност”. В Шуменския край са най-значимите археологически паметници на Дунавска България, създаването на българската народност, култура и книжнина. Тук са първите столици Плиска и Преслав, култовият център Мадара, аулът на хан Омуртаг и Шуменската крепост. Ок, но знаете ли с какви други имена е наричан градът през годините? Градът е известен през дългите векове с имената Симеонис, Шимеонит, Шумена, Шумна, Сумунум, Коларовград. Началото на селището се свързва с местността Хисарлъка - крепостите в източния край на Шуменското плато. Прочутата Шуменска крепост е застроявана цели 4 периода – в ранната и късна античност, в ранното и късно Средновековие. За първи път името Симеонис (Шимеонит) е споменато през 1153 г. от арабския пътешественик Идриси. Предполага се, че Симеонис идва от името на цар Симеон. През XIV в. градът е наричан Шумна, Шумена или Шумен, като най-вероятно името идва от “шума”. По време на османското владичество, градът се превръща в силно укрепен военен град с голям гарнизон в крепостта. Заселват се турци, татари, арменци, евреи. Споменава се с имената Шумена, Шумна, Шумулар, Сумунум и Шумен. В периода 1950-1965 г. градът носи името Коларовград, след което отново възстановява старото си име Шумен. Не може да се каже кога възниква конният спорт в България, но първите надбягвания се провеждат в Шумен. Според съобщение в “Цариградски вестник” от 1856 г., в града се провежда международна конна кушия (състезание). След Кримската война, съюзниците на Турция минават през страната и някои военни части остават тук. В Шумен е настанен английски конен полк. Офицерите се впечатляват от хубавите коне и опитните ездачи в района. На 27 февруари 1856 г. се организира кушия на поляна източно от града, която продължава три дни.

Мадарските скали    www.ralev-dental.bg    www.bg-tourinfo.com    Мадара    Мадарският конник    Байкушевата мура    Рекламна програма на сайта    Зъболекар в Пловдив    Връх Вихрен    Базални импланти - обективен анализ    Диоден лазер

Историко-археологическият резерват "Шуменска крепост" доказва, че основаният преди 3 200 години Шумен наистина е люлка на богата духовна и материална култура. Той се намира в парка "Шуменско плато" на три км от центъра на града. В специална експозиция в музея, който е разположен съвсем близко до крепостта, се представя дългата история на Шумен. Шуменската крепост е най-значимият исторически и археологически обект на града и е много добре съхранена. Според изследователите, тя е построена на четири платформи в ранната и късна античност, а по-късно, по време на Средновековието, била разширена. До XV век градът бил именно тук. През V–II в. пр. Хр. траките издигат първите укрепени поселения. В периода II–IV в. тя функционира като доминираща крепост, която охранява важни римски пътища. През V–VI в. крепостта става византийска твърдина, която брани подстъпите към Стара планина. През късното средновековие (XII–XIV в.) Шуменската крепост се издига до един от най-важните градски центрове на Второто българско царство. Превзета е от Али паша през 1388 г., като просъществува и в началния период на османското владичество. През 1444 г., при сблъсъка на кръстоносците на Владислав Варненчик и Янош Хунияди, с турския гарнизон, тя е разрушена и опожарена. Поради това, по-късно Шумен се установил на днешното си място. Първите следи от живот в крепостта, се датират от XII век пр. Хр. Многобройни археологически паметници и артефакти свидетелстват, че мястото било обитавано от траки, римляни, византийци; разбира се, и от българи. През ранното и късно Средновековие крепостта е не само важна твърдина, но представлявала голям стопански и културен център, с развити занаяти и търговия. Това е обусловено от нейното средищно местоположение между Плиска, Велики Преслав и Мадара. Богатите находки, съхранени в експозицията и живописното й разположение, привличат всяка година хиляди посетители. Днес Шуменската крепост е музей на открито. Резерватът е в списъка на Стоте национални туристически обекта. След поредната Руско-турска война от 1773 г., Османската империя превръща Шумен в първостепенна крепост с голямо значение за Високата порта. Реформите на султан Селим позволяват в града да се построят много казарми, складове, военни учреждения. Шумен има благоприятно стратегическо местоположение; обграден е от трите страни с височини и е средище на голям по онова време гарнизон; заема централно място в отбранителната система на четириъгълника Силистра – Русе – Шумен – Варна. На тази система се разчита за обезопасяването на Североизточна България срещу настъплението на русите южно от река Дунав. Във времето, през което Шумен е превърнат в обширна крепост – лагер, огромните казармени сгради допринасят много за архитектурния облик на града, който придобива особена внушителност, благодарение на казармените си комплекси. Модерната за времето си, направена по европейски тип пехотна казарма Пияде къшлъсъ за нуждите на големия турски гарнизон, е строена през 1826 г. Строежът на целия комплекс от сгради е завършен осем години по късно, през 1834 г. Проектите за казармата са изработени от френски и полски инженери. Илия Р. Блъсков пише в книгата си ”Пиян баща, убиец на децата си”: „ В годината 1826-та, когато турският по-умен султан Махмуд сполучи да изтреби докрай еничарите, когато в турско захващаха да се въвеждат нови уредби за преобразование на царщината, тогава захванаха да се правят в по-главните градове царски къшли за ново натъкмяваната войска. Тогава покачи да се прави и голямата шуменска къшла, наречена „Пияде къшласъ”… По това време се заправи къшлата в Шумен, разбира се трябвало е много работници, зато се събираха отвред хора, кое с пари, кое без пари, дори и от най-отдалечените места като от Силистренско, Рушчушко, оттатък Балкана до Едирне и другаде – едни да работят, други да носят камъни, киреч, дървета и други…” Става ясно, че строежът на казармения комплекс се изпълнява предимно от външни майстори дюлгери и зидари, но дали изграждането на отделните постройки се случва по предварителен план и под чие ръководство, не е известно и до днес. Казармените постройки на Пияде къшлъсъ представляват ансамбъл от сгради, които затварят четириъгълен двор с входове от север и югоизток. Те имат важна роля за отбраната, понеже са разположени в югоизточния ъгъл на крепостната сграда и са силен опорен пункт в тила й. През 1834-35 г. турското командване се принуждава да превърне готовата западна част от строящите се казарми, в затвор. През този турски зандан са минали хиляди българи, между които и бележитите наши революционери Георги Сава Раковски и Панайот Волов, а по-късно и много политически затворници. Г. С. Раковски, работел като преводач в турската армия. Но през 1853 г. е арестуван и хвърлен в затвора и е заподозрян в шпионаж в полза на Русия. На 13 ян. 1875 г. са задържани Панайот Волов и участниците в т. нар. „Френска сватба”, за която ще разкажем след малко, а също и около 250-300 души участници в Шуменското въстание през септември 1875 г. След Освобождението, затворът не е закрит. В началото той е използван за затваряне на криминални престъпници, а по-късно в него затварят и политически затворници. Тук изтърпяват присъдите си министрите, виновни за Първата национална катастрофа; през 1923 г. – участниците в контрапреврата и в Септемврийското въстание. Шуменският затвор се превръща в един от най-страшните затвори на България. В печата от онова време излизат множество публикации, свързани с режима в затвора. Той става печално известен като „Шуменската бастилия”. Лоша храна, никаква хигиена, множество заболели затворници без медицинско наблюдение, побоища и смърт били чести събития зад стените на зандана. „Може без преувеличение да се каже, че от всички затвори, в които съм лежал, старият Шуменски затвор е най-нехигиеничен. Стар турски конак с дебели каменни стени, с недостатъчна светлина и чист въздух, с помещения близо един метър под нивото на двора, с постоянна миризма на клозетите, малък двор от калдъръм без нито една тревица – това беше нашата нова „квартира”. Спяхме на нарове, натъпкани по 30-40 души в помещение. Това бяха обективните условия в затвора.” (Спомени на Мишо Николов, описани в книгата „В стени от бетон и желязо”, София, 1984 г. с. 66). В Шуменския затвор е обесена първата жена в България - на 14 август 1942 г., Мара Тасева – функционер на БКП в Попово. Обесени са още и Димитър Митев, Димитър Бурков, Цонко Колев и др. На 8 срещу 9 септември разбунтувалото се население освобождава всички политически затворници от „Шуменската бастилия”. През 1959 г. затворът, който е бил на територията на сегашния Факултет „Артилерия, ПВО и КИС”. На мястото му е създаден парк. На 12 януари 1875 г. се е състояла т. нар. „Френска сватба” в Шумен. Един от героите в събитията е шуменецът Панайот Волов – по-късно апостол на Четвърти революционен окръг; по това време учител в Шумен и председател на местния революционен комитет. През 1874 г. в Шумен, във връзка със строежа на ЖП-линията Шумен-Каспичан, пристига група чуждестранни инженери. За преводач към бригадата е нает Димитраки Константинов – учител в Шумен. Съвсем естествено, те постепенно се сближават и стават чести гости на семейството му. Един от инженерите – белгиецът Симон Фери - започнал да проявява интерес към сестрата на Димитраки Константинов – Василка, считана за една от местните красавици. Василка Константинова явно е била и добре образована, тъй като е известно, че била често посещавана от Панайот Волов, за да усъвършенства френския си език. Не след дълго Симон Фери предлага брак на Василка и предложението е прието от нея и от семейството. Но бракът не може да бъде сключен веднага, тъй като младоженецът не бил православен християнин, а на всичко отгоре бил и разведен. Свещениците поп Васил и поп Панайот пишат до митрополит Симеон, с чието изрично разрешение би могъл да се сключи такъв брак. Отговорът му обаче бил категоричен, че това влизало в разрез с православните канони. За консервативното традиционно общество по онова време, новината за предстоящия брак между българката и „французина” се превръща в обсъждана тема (явно Фери е бил от френскоговорящата част на Белгия. Често срещана грешка е, да бъде приеман за французин, както между другото героят на Агата Кристи – Еркюл Поаро, все поправя приемащите го за французин, че е белгиец; оттам идва и името на случката – „Френската сватба”). Постепенно в Шумен общественото мнение се разделя на две – от едната страна са Симон Фери и групата инженери, както и няколко видни шуменски чорбаджии - хаджи Панайот, Жеко хаджи Василев и Димо хаджи Стоянов, а от другата страна Панайот Волов, Петър Енчев (също член на Шуменския революционен комитет), Бойчо хаджи Бойчев и др. Според слуховете, преди появата на Симон Фери именно младият търговец Бойчо хаджи Бойчев бил кандидат за ръката на Василка. Той бил и близък приятел на Волов и най-вероятно това е една от основните причини, Волов така да се ангажира със случая. Сватбата била насрочена за 12 януари. На 10-ти януари се свиква епархийски съвет, на който заможните търговци, начело с хаджи Димчо, се опитват да убедят поп Васил да извърши венчавката. Той отказва. По свидетелство, публикувано от Стилиян Чилингиров „ захващат го с най-гнусни псувни, като не му оставили нито брада, нито калимявка и много други”. След категоричния му отказ, тогава те се насочват към другия свещеник - поп Панайот. Без значение как, почти успяват да изкопчат съгласието му, но Волов и привържениците му веднага телеграфират до Екзархията., Оттам от митрополит Симеон отново се получава категоричен отказ. Освен това, на 11 януари 1875 г., на сцената на читалище "Архангел Михаил" (днес "Добри Войников") е поставена комедията "Криворазбраната цивилизация" на Войников, която е създадена през 1871 г., но сякаш е писана за случая – даже името на брата на героинята Анка – Димитраки, заслепен от блясъка на чуждата „цивилизация”, съвпада с името на брата на Василка. Идва съдбовният 12 януари, неделя. Денят е важен, тъй като в неделя е редовната черковна служба, от която Волов се възползва с пълна сила, като след службата застава на амвона и държи пламенна реч пред събраните в черквата граждани, в която приканва към съпротива пред предстоящия брак, който би нарушил нашите православни църковни канони. В същия ден отново е свикан и Епархийският съвет. Като узнава за това и като се опасява, че може да бъде дадено разрешение за брака, множеството се насочва към дома на митрополита. Там били успокоени, че това няма как да се случи. След отказа обаче, Симон Фери и колегите му се насочват към каймакамина Даниш бей – представител на местната административна власт. Той се измъква със заключението, че въпросът е от религиозно естество и е извън неговата компетентност. След тези откази, Фери и някои от колегите му отиват в дома на Василка Константинова. Натам тръгва и множество разбунени от речта на Волов младежи, които обграждат в обсада дома на Димитраки и Василка Константинови. Минават часове наред, когато в края на деня, някои от чужденците искат да излязат. Започва спречкване, като в него се помнят имената на някои от тях – Роберт., Лоранс и Кайаве. В спомени на Жечо Павлев пише следното: "При спречкването буйният Кайяве излиза като вихрушка из вратата навън и с големия си бастун в ръка се впуска в кръвна борба. След него идат и други. Бастуни и шапки хвърчат, всичко изпочупено, измачкано, изпокъсано. Не остана на мястото ни Лоранс, ни Кайяве, ни никой здрав и непокътнат.". Сблъсъкът е бил толкова буен, че за разпръскването на множеството, е използван конен отряд, по заповед на коменданта Фазлъ паша. Следват арести. Част от арестуваните, са впоследствие освободени, другите – разделени на две групи – подстрекатели (сред които и Панайот Волов) и извършители. Делото е прехвърлено от Шумен в Русе. Гледано е на 14 май 1875 г. от вилаетския съд в Русе. Подсъдимите са 17, като групата на подбудителите, сред които Панайот Волов и Петър Енчев са освободени, а тези на преките участници в побоя са осъдени на 1 година затвор. Освен това е предявен и паричен иск в размер на 400 франка от пострадалия в спречкването Роберт. След поредица от застъпничества, както и уреждане изплащането на сумата за иска, която е събрана и платена от шуменските чорбаджии, в крайна сметка и останалите задържани са освободени през ноември 1875 г. Всички се завръщат в Шумен, с изключение на Панайот Волов и Петър Енчев, които емигрират в Румъния. Симон Фери и Василка Константинова отиват в Русе, където сключват брак при католически свещеник. По сведение от фонда на Георги Джумалиев, съхраняван в Държавния архив в Шумен, в писма от Свилен Протич до него, те имат четири деца – Пако, Жана, Мадлен и Марго. Марго била омъжена за сина на ген. Данаил Николаев - подполковник Никола Николаев, убит при комунистическия атентат в църквата „Св. Неделя” на 16 апр. 1925 г.

Шумен през лятото

Сулфонамиди    Лицево-челюстна хирургия - Различни области    Лицево-челюстна хирургия - Основни теоретични въпроси    Лицево-челюстна хирургия - Обезболяване и медикаментозна терапия    Размерът е от значение - имплантатни размери    www.bg-tourinfo.net    Дентални импланти

Според историци, червените фенери по нашите земи светват първо в Шумен. Шуменци, за завист и одумки на всички останали, записват името на града като средище на най-големите професионални любовчийки до поискване и срещу заплащане. Как се стига до тази престижна позиция? В средата на XIX век Шумен е един от големите и добре развити градове на Османската империя. Бил важен стратегически център и един от най-големите военни гарнизони на Високата порта. Според един френски пътешественик - Ами Буе - към 1837 г. Шумен имал около 20 000 души население. Силното турско присъствие не пречело в Шумен да намират място модерните западни нрави и привички. Будният възрожденски дух на шумналии или шуменци, ражда в града първото театрално представление у нашенско; първото читалище, първият симфоничен оркестър и др. Чудно ли е тогава, че още нещо за първи път се пръква тук? Градските мъже първом изуват потурите, разповиват поясите и нахлузват панталони; после развързват цървулите и обуват калеври. Жените изоставят пафтите и тъканите престилки и почват да кроят рокли по журнал. Лягат си гражданки в село ражданки и стават калдъръм-кокони и мадмоазели. Младежите - най-напред по чардаците на заможните чорбаджийски къщи, после в кафе-шантаните - тръгват по вечеринки на кафе и бяло сладко. Цивилизацията бавно и полека навлиза кой както я разбира - дали е криво или е право, но връщане назад няма. Хората променят схващанията си за добро и лошо, за пошло и морално. През 1851 г. унгарският музикант Михай Шафран сформирал в Шумен първия в страната инструментален оркестър. Унгарецът създава и хор, в който освен млади мъже, привлякъл и девойки – нещо нечувано и невиждано за тогавашните патриархални нрави. Симфоничният оркестър на Михай Шафран изнасял концерти няколко години. На дамите, които се престрашавали да се покажат на сцената, им лепнали веднага прозвището “шафрантии”, но напредничавите шуменки не се напрягали много от това. Откакто Шафран качил тия моми на сцената, украсил езика ни с новата дума „шафрантия“, която станала синоним на „гювендия“, т.е. на жена с леко поведение. Унгарският маестро заплита името си в етимологията на думата. Образът на композитора и неговите оркестранти, сред които бил и Добри Войников, са запечатани върху най-старата българска фотографска снимка. Тя се пази във фонда на държавния архив в Шумен. Направена е през 1851 г. от пътуващ фотограф, но на нея за съжаление няма заснети „шафрантии“. По време на една от многобройните войни - Кримската - между Руската и Османската империи (1853-1856 г.), в града се установили много английски офицери и войници. Техните държави били съюзници на Високата порта във войната. За развличане на офицерския корпус, в дома на шуменския търговец Иванчо Сяров, се открива казино, добило известност като Френското казино. На втория етаж в дома било организирано и нещо „по-така”. За платените женски ласки тръгнала и мълва. Чужденците водели със себе си „един по-особен тип“ жени. Вечер те танцували разголени пред офицерите и това първоначално шокирало местните шуменци. Едни били възмутени, но постепенно очарованите станали изглежда повече. В онези военни времена, появата на първите публични домове доказано намалила блудствата и изнасилванията сред цивилното население, които дотогава не били рядкост. Ако и да е имало възмущение сред носителите на патриархални нрави, било е за кратко и никога не било масово. След като и местните моми оставили свян и срам, и се включили в колектива за продажби на интимни ласки, младите шуменци това и чакали и бизнесът така разцъфтял, че се прочул и в съседни градове. Някои просветени възрожденци никак не одобрявали свободата на нравите в града и започнали да ги громят. Райко Жинзифов, студент в Москва по това време, създава стихотворението “Европаизъм в Шумен”, а няколко години по-късно, през 1871 г. Добри Войников пише “Криворазбраната цивилизация”.Когато започва строежа на първата българска железница и в Шумен идват инженери чужденци, за тях се строи специален хотел. И познайте, в него, на втория етаж, имало стаи за удоволствие. Поради високите цени на услугите, обаче, този бардак по-късно фалирал. Тънкият занаят обаче не загинал. И така, през 1856 г., официалната проституция у нас била легализирана. Най-напред персоналът и клиентите на домовете за удоволствия били чужденци. По-късно и родни млади мъже демонстрирали открито разкрепостеност на нравите и свободомислие, които се излели в подчертан интерес към Френското казино. Така славата на цивилизован Шумен плъзнала из българско. За будните и просветени жители на Шумен, древният занаят не бил кой знае каква нова изненада. „Селото Мадара, населено някога с циганки и проститутки, е било разрушено през последната война и Шумен е онаследил тази измет”, пише френският пътешественик Ами Буе. Има свидетелства, че и други села около Шумен са се облажили с публични домове за аскера от огромния турски гарнизон. Както казваме днес: „Гладът е по-страшен и от тока“. Не е документирано откога датират тези бардаци за турските войници, понеже всяка страна по сделката, е искала да мине без данъчно облагане. Според свидетелства на унгарския пътешественик Феликс Каниц, през 1874 г. проститутки в Шумен имало и по улиците. Те били местни, проверени кадри. По думите на унгареца, шуменци не ги оставяли да мизерстват и активно ползвали услугите им. Шуменската община бързо се отърсила от шока, осъзнала потенциала на мероприятието и съумяла да прибере тази дейност от улиците, да я регламентира и да насочи паричните потоци от облагането й към нея. През 1892 г. тя решила да въведе ред в бардака, т.е., в цялата работа с проститутките и на 20 август местната управа приема първия в България “Приказъ за задълженията на съдържателите на публичните домове и на проститутките в гр. Шуменъ”. Под текста му се мъдри името на кмета Ефтим Друмев. Съдържанието било скромно - само един лист от 15 точки. Според изискванията, никой не можел да открие публичен дом без разрешение на общината. В санитарно отношение бардаците били длъжни да спазват изискванията на градския лекар, при когото публичните жени трябвало два пъти седмично да се преглеждат. Прегледите ставали на място в дома и всяка проститутка плащала такса, определена от общината. Дали някоя е минавала "метър", като е плащала в натура, историята мълчи. Да блудстват, било дозволено само на здравите; болните веднага били командировани в лазарета. През 1903 г. централната улица на Шумен е предлагала пълен асортимент удоволствия за всеки вкус. Разрешавало се и на по-малки от 18 г. да упражняват и напредват в занаята, но те трябвало да бъдат задължително разпитани, дали не са подлъгани с измама да проституират. Ако се установи такова нещо и момето иска “да живее честно", то се туряло под покровителството на Градското управление и се връщало на родителите, според параграф 7. Умивалник, сапун и пешкир били задължителни аксесоари в стаите на дома, а всяка от труженичките трябвало поне веднъж седмично да ходи на баня. През 1887 г. в 5-ото Народно събрание избухва скандал. Питане до тогавашния вътрешен министър по това време, Стефан Стамболов, направил областният управител Б. Райнов посредством съпартиеца си депутат Ненко Хранов.Обвинили депутата Герчо Ранчов от Шумен, че още преди Освобождението е държал и продължава да има публичен дом. Стамболов, известен със сексуалните си забежки, се застъпил за Ранчов и нарекъл обвиненията клевета. През 1892 г. шуменската община решила да въведе ред в бардака, т.е., в цялата работа с проститутките и на 20 август местната управа приема първия в България “Приказъ за задълженията на съдържателите на публичните домове и на проститутките в гр. Шуменъ”. Под текста му се мъдри името на кмета Ефтим Друмев. Съдържанието било скромно - само един лист от 15 точки. Според изискванията, никой не можел да открие публичен дом без разрешение на общината. В санитарно отношение бардаците били длъжни да спазват изискванията на градския лекар, при когото публичните жени трябвало два пъти седмично да се преглеждат. Прегледите ставали на място в дома и всяка проститутка плащала такса, определена от общината. Дали някоя е минавала "метър", като е плащала в натура, историята мълчи. Да блудстват, било дозволено само на здравите; болните веднага били командировани в лазарета. През 1903 г. централната улица на Шумен е предлагала пълен асортимент удоволствия за всеки вкус. Разрешавало се и на по-малки от 18 г. да упражняват и напредват в занаята, но те трябвало да бъдат задължително разпитани, дали не са подлъгани с измама да проституират. Ако се установи такова нещо и момето иска “да живее честно", то се туряло под покровителството на Градското управление и се връщало на родителите, според параграф 7. Умивалник, сапун и пешкир били задължителни аксесоари в стаите на дома, а всяка от труженичките трябвало поне веднъж седмично да ходи на баня. Наредбата имала и много рестриктикции - на проститутките се забранявало строго да влизат в общите градини и публични (обществени) заведения; да закачат минувачите, както и да стоят в неприлични пози и разголени по прозорците. В частни къщи, хотели или по поляните извън града блудстването също било забранено (това често било по-скоро пожелателно, поради трудността при упражняване на контрол, но ако бъдели хванати, ги очаквали по-сериозни санкции). Глобите, съгласно Закона за градските общини, по цялата наредба били до 25 лева. До 1920 г. на шуменския битпазар си имало легален публичен дом, с червен фенер, който се виждал отдалеч и бил контролиран от полицията и от фелдшера на Втора градска амбулатория. До него находчив турчин на име Демеджиолу отворил дюкян за “илачи, хума за обезкосмяване и мехлеми против срамни въшки”; че даже пуснал рекламно каре за него в един от местните вестници. Вече в по-нови времена, в Шумен било образувано вероятно и първото дело за порнография. До сегашния Турски часовник имало публичен дом и кръчма на шуменеца Иван Хавата. През 1935 г. в него идва една много красива туркиня на име Хатче. Тя си направила “дибидюс” (чисто гола) снимки за реклама и ги разлепила по цялата чаршия. Това дошло малко нанагорно дори за повечето от разкрепостените шуменци и някои се оплакали на кмета. Той дал хубавицата на съд и през 1937 г. Хатче получила 4 месеца условно. Прекрасен маркетингов ход - присъдата не смутила нито нея, нито Иван Хавата, защото само увеличила популярността на заведението. Скоро Хавата и Хатче заживели заедно и тя наливала вино на все по-многобройните клиенти. След Освобождението, примерът на червените фенери на Шумен се подел и от други места в страната, най-вече на хотелски принцип. „Може да се каже, че наедно със свободата заживя у нас и проституцията“, пише Иван Вазов. В Казанлък вкарали проститутките в регистър още през юли 1878 г. В града предоставили не коя да е, а къщата на съдията на леките жени, като им назначили надзирателка на общинска заплата и лекар. Дори били отпуснати пари за изхранването на „тезито жени“. Както показват родната и световните практики; и както самият Вазов го е казал: не се гаси туй, що не гасне.

Шумен и районът предлагат много вълнуващи места, в които може да прекерете интересно и пълноценно времето си:

• През 1813 година, в навечерието на 11 май – църковният празник на Светите равноапостоли Кирил и Методий, в Шумен - за първи път по нашите земи - се организира градско честване на светите братя. За това свидетелства изключително една интересна находка на известния преводач и специалист по арменистика Агоп Орманджиян. През 1982 г. в музея на Ватикана, той попада на писмо от арменския историк и етнограф Минас Пъжъшкян, който разказва, че по време на посещението си в Шумен е бил поканен на вечеринка с театрално представление „по случай българския празник на писмеността”. Оригиналът на документа, под сигнатура МП 1813, се пази в архива на Мъхитаристката конгрегация във Венеция. Авторът на писмото Минас Пъжъшкян, като член на Мъхитаристката конгрегация, бил задължен да прави ежедневен отчет на своята дейност. Текстът, в който описва видяното, е част от негов отчет, писан в Шумен. От документа става видно, че честването е организирано от българите в града. Проведено е вечерта на 22 май по нов стил (изрично отбелязано от автора на писмото), което ще рече по стар стил на 10 май, т.е. срещу деня, в който църквата почита славянските просветители Кирил и Методий.Състоялото се в Шумен тържество за Кирил и Методий през 1813 г. е най-ранното досега документално засвидетелствано празнуване на солунските братя през епохата на Възраждането. Факт, който дава основание на шуменци да изберат датата 11 май за свой празник. Ето и превод на оригиналния текст на писмото на Минас Пъжишкян, член на Венецианската мъхитаристка конгрегация: Шумла, 22 май 1813 г. Това е второто писмо, което пиша от земята на българите. Пиша го преди да сме отпътували от Шумла. Тук пристигнахме надвечер и нашият гостоприемен стопанин Ованес Ардашес ни заведе на гости у българския търговец Стовян Мавродиоглу, от който трябваше да получа ценни книжа, за да ги отнеса в Белиград. След като ни нагости богато, той ни заведе на вечерно зрелище ( театро) в един салон. Отвън сградата приличаше на обор или плевник, зидан с дялан камък. В салона бяха насядали много хора, повече мъже и съвсем малко жени. На малката сцена по средата трима мъже играеха някаква сценка. Единият от мъжете ( дребосък, с женски движения) изпълняваше ролята на жена. Стовян ми обясни, че и тримата са българи, но сценката се изпълнява на гръцки език, защото в салона присъствували гръцки духовници. После някаква жена с българска селска носия запя тъжна песен. Някакъв мъж в потури я съпровождаше на дълъг дървен музикален инструмент с много дупки. После той сам свири на него. После присъствуващите започнаха да танцуват в кръг български танц. Но в другия край на салона насъбраните турци започнаха да пеят своите маанета и да играят каршлама. Отвратиха ни с държанието си и ние със Стовян се върнахме в къщи. По пътя той ми обясни, че вечеринката е по случай българския празник на писмеността, сиреч това, което ние правим в деня на Месроб Мащоц, но ми обясни, че никой не смеел да говори за този празник, наречен на Сирила и Мефота, които са написали българската азбука, защото гърците им забранявали. Жалко! Като че този народ е двойник по съдба на арменския. А Шумла е занаятчийски град, където се изработват чудни предмети за всекидневния бит. Оттук се изнасят ценни съдове от бакър за Цариград и нашата Венеция. Документите, за които говорихме, съм взел от Филибе и ги пращам по пощата, защото не зная, докато пристигна, какво можи да ми се случи. А от Шумла има редовна поща за Белиград и Венеция. Утре или други ден тръгваме за Русчук;
• Първите два месеца от всяка година, светът е Карнавал – от Рио де Жанейро до Венеция, от Ница до Сан Салвадор. Весели хора шестват по улиците, аплодирани от други весели хора. Независимо от твърденията, карнавалът отдавна не е привилегия само на католическия свят. Днес карнавалните шествия са хубавата част от живота на почти всички големи градове по света. Карнавалът на плодородието става традиция и част от визитната картичка на Шумен. Шуменският Карнавал разчупва рамките на европейската традиция, според която времето за празнуване, е в края на зимата или в началото на пролетта. Той се провежда около 14 октомври – Петковден. Тогава, според народната традиция, приключва есенният аграрен цикъл и се отбелязва не краят на постите, а краят на полската работа. Характерна черта на Шуменския карнавал, е уникалното съчетание между родни фолклорни традиции и карнавалната култура на големите европейски градове. Карнавалът на плодородието в Шумен се провежда на всяка четна година в три дни. От празник на успешно събраната реколта, който представя плодородието на готовата продукция, той се разраства и разнообразява, като в карнавалните картини се представя темата плодородие в природата, в мислите, в политиката, в историята, в изкуствата… Карнавалът на плодородието става симбиоза между градски фолклор, селски бит и модерно урбанистично мислене. Включват се карнавални групи на детски ясли и градини, училища, читалища, културни институти, творчески организации, сдружения не само от Шумен, но и от областта, страната и чужбина – Велики Преслав, Смядово, Габрово, Банско, Пловдивско, Карнобат, Силистренско, Ямболско, Петрич, Карловско, Ловеч, Благоевград, Казанлъшко, Търговище, Тутраканско, Пернишко, Раковски, Дългопол, Кърджали, Разлог, София и от Италия, Унгария, Сърбия, Грузия, Черна гора, Македония, Малта, Белгия, Холандия, Румъния, Германия. Уникална атмосфера – карнавално дефиле и кулинарна изложба-базар на местни ястия, концерти на гостуващи състави и изпълнители, изложби и пленери, карнавални фотоателиета, базар на мед и пчелни продукти, авиорали с моторни делтапланери и много други атракции и забавления;;
• Драматично-куклен тратър „Васил Друмев“ има репертоарна политика, която по традиция е насочена към приоритетно присъствие на заглавия от българската класическа и съвременна драматургия. Tеатърът става домакин на Друмеви театрални празници “Нова българска драма”, и е на второ място след Международния фестивал “Варненско лято”, сред приоритетите на Министерство на културата. Шумен е градът с най-богати театрални традиции в България вече над 150 години. Оттук стартира летописът на българския театър, с първото театрално представление, състояло се на 15 август 1856 год. – “Михал” от Сава Доброплодни. Комедията е преработена, подготвена и приспособена за сцена от самия Сава Доброплодни – тогава учител в полугимназията. Участници в него са били учениците Васил Друмев – в ролята на Михал, Васил Д.Стоянов – в ролята на Баба Марта, Стоян поп Рафаилов, Иванчо х.Василев и Андон Енев Ченгелиев. На представлението присъстват много граждани, турски военни начело с шуменския каймакамин Юсмен бей, първенците на всички етнически общности в града, учителите и интелигенцията, представители на различните еснафи, младежи, дори специално поканени гости от Търново, англичани и французи, останали в Шумен след Кримската война;;
• Градският Летен театър има 900 амфитеатрално разположени седящи места, които отговарят на всички изисквания и осигуряват достатъчно пространство и добра видимост към сцената от всяка точка. Той е изцяло обновен. Театърът притежава гримьорни, снабдени със санитарен възел и достатъчно голяма обща част, за съхранение на костюми и по-малки декори. Гримьорните са в непосредствена близост до сцената. За продажбата на билети има обособена каса;;
• Къща-музей „Лайош Кошут“ e паметник на възрожденската архитектура от 30-те години на ХІХ в. Домът преплита в едно българската и унгарската история. Това всъщност е къщата на шуменския търговец и кмет на българската община, хаджи Димитраки Хаджипанев. В къщата обаче живее и водачът на Унгарската революция Лайош Кошут, по време на изгнанието си в Шумен. Възстановената вътрешна уредба на заможния български възрожденски дом, е допълнена с документална експозиция, която проследява хода на Унгарската революция от 1848–1849 г., както и дейността на нейния водач Лайош Кошут. Специално построена за целта зала, помещава експозиция „Българо-унгарски културни връзки“, където се експонират и временни изложби;;
• През 1857 г. учителят Сава Доброплодни прави първата експедиция до Преслав и подрежда музейна сбирка в мъжкото класно училище. Събирането и съхраняването на старини продължава до Освобождението и след него. На 29 юни 1904 г. е открит обществен музей. Днес той обединява в своята структура 2 национални археологически резервата, историко-археологическия резерват Шуменска крепост, и къщи-музеи на шуменски възрожденци. Регионалният исторически музей в Шумен е един от най-богатите български музеи. Той съхранява във фондовете си над 150 000 музейни единици (V хил. пр. Хр.–ХХ в.). Постоянната експозиция на музея е разгърната в 8 зали – Праистория, Античност, Средновековие, История на българския народ ХV–ХІХ в., Християнска култура, Съкровищница. Музеят се гордее с богатство от исторически паметници: например, уникалните находки от Коджадерменската могила – една от най-богатите археологически култури в Югоизточна Европа (V хил. пр. Хр.); единствените в България, експонирани в музейна среда, оригинални гробници от IV век пр. Хр. от Смядово и село Ловец. Музеят притежава и най-голямата в България колекция от средновековни български и византийски оловни печати; най-голямата нумизматична колекция; богатия златен накит за конска юзда от гробницата при село Ивански (ІV в.пр.Хр.), златни накити от Плиска и Шуменската крепост и мн. др. Най-новата експозиция “Вяра и сила“ показва икони от местни и тревненски зографи, църковна утвар. Залата е допълнена с оръжие от ХVI до края на ХХ в. Музеят е в списъка на Стоте национални туристически обекта в България;;
• Шуменската симфониета е наследник на първия в България симфоничен оркестър, сформиран през 1850 година от унгарския емигрант Михай Шафран. Симфоничният оркестър в Шумен придобива статут на държавен културен институт през 1954 година. В най-новата си история оркестърът поддържа богат репертоар. В концертните му програми участват много от утвърдените имена на родната и световната сцена. Дава възможност за изява и на редица млади таланти, получили именно от шуменската сцена старт в кариерата си. Симфоничният оркестър в Шумен има безчет гастроли в Германия, Австрия, Италия, Беларус, Гърция, Южна Корея и други. Участва в престижния Международен конкурс за пианисти и цигулари „Панчо Владигеров”; развива богата творческа дейност с концерти, по традиция провеждащи се в четвъртък;;
• Художествената галерия „Елена Карамихайлова“ е основана през 1955 г. и е създадена като колекция от произведения на пластичното изкуство. Носи името на една от първите български художнички в Следосвобожденска България, родена през 1875 г. в Шумен в семейството на известен търговец. Наследник на читалищна сбирка, фондът на галерията, включва живопис, графика, скулптура и приложни изкуства наброява над 2000 творби. Между тях са произведения с висока художествена стойност, значими за българската култура. Впоследствие тя се утвърждава като продължител на многолетните културни традиции в Шумен. Тук се съхраняват над 1600 творби в областта на живописта, скулптурата, графиката и приложното изкуство в периода от края на XIX век до днес; произведения с висока художествена стойност, значими за българската култура. Изложбените зали с обща площ 333 кв. м са отворени за художествени изложби с разнообразен характер, както и за различни други културни прояви;;
• Основни поминъци на населението в Шуменския край, са зърнопроизводство, лозарство и овцевъдство. Народната обичайно-празнична трапеза включва тархана, качамак, сливена манджа, люта манджа, различни видове баници – спаначник, копривник, тиквеник, дърпана баница, къпана баница и др. За Шуменските гюзлеми се приготвя тесто на топки. Те се поръсват с брашно и се разточват с диаметър 20-30 см. Намазват се с разтопено краве масло, слагат се едно върху друго и отново се разточват. Диаметърът вече трябва да бъде 60 см. Настъргва се сирене, сгъва се на две и полученото тесто се реже на кръгчета, които се пържат в дълбок съд в много загрято олио. За салатата с печен лук са нужни пиперки капия, кромид лук,сол, растително масло,оцет, магданоз. Лукът се пече на жарава до пълно омекване, обелва се и се нарязва на полумесец. Изпечените и почистени пиперки се нарязват на ивички и се смесват с лука, солта, олиото, оцета и ситно нарязан магданоз. Добре овкусената салата се поднася с клонче магданоз. Характерно местно ястие е и супата от пилешко месо с резенки. Продукти: Пиле, брашно, яйца,прясно мляко, растително масло, черен пипер, сол, лимон. Птицата се измива добре и се вари цяла, след което се обезкостява. В растително масло се изпържва част от брашното и се разрежда с част от бульона и прясното мляко. След кипване се прибавят резенките. Те се приготвят от брашно, яйца и вода. От така направеното тесто се изрязват квадратчета, които леко се изсушават. Обезкостеното месо се нарязва на дребно и се прибавя към бульона. Овкусява се след снемане от огъня. Поднася се с парче лимон и ситно нарязан магданоз. Не по-малко прочута рецепта е и Пилето по Дивдядовски. Приготвя се от пиле, растително масло, краве масло, лук, вино, черен пипер, сол. Измитото и почистено пиле се подсушава и нарязва на порции. Те се начукват с дървено чукче, подреждат се в тавичката и се поръсват с готовата марината. Престояват едно денонощие. Порциите се изпържват с готовата марината в сгорещена мазнина от двете страни до зачервяване. Поднася се гарнирано със собствен сос и гарнитура според сезона. За Камчийски кебап са нужни свинско месо, пюре от картофи, домати, кисели краставички, целина, моркови, кромид лук, вино, чубрица, червен пипер, брашно, сол, магданоз, растително масло и доматено пюре. Месото се обезкостява и нарязва на ивици. Задушава се в мазнина със ситно нарязан лук, моркови, целина и след като се изпари водата се прибавят нарязаните на ивици стерилизирани краставички, червен пипер, останалите подправки и размитото във вода доматено пюре. Готовия кебап се поднася с картофено пюре приготвено във вид на ладийка, украсена с клонче магданоз. Шуменци са майстори и на Болярската баница, за която са нужни брашно, орехови ядки, яйца 5 бр., краве масло, захар, ванилия, сол, пудра захар. От брашното, яйцата, солта и водата се приготвя тесто. Оформят се 6 топки, от които след като се отпусне тестото се разточват 6 кори. Намазват се с краве масло и се поставят една върху друга. Върху най-горната част се поставят начуканите орехи и се завива в рула с дебелина 7-8 см. Нарязва се на части и се пече в умерена фурна. След изпичане се оставя да изтине и се залива с горещ захарен сироп, ароматизиран с ванилия. При поднасяне се поръсва с пудра захар;;
• Възстановка „Доблест и слава“. През 1444 г. се осъществява походът на Обединените европейски сили, предвождани от полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело и трансилванския войвода Янош Хунияди, за освобождаване на Балканите от османската експанзия. Една от най-сериозните битки е при Шуменската крепост, непосредствено преди разгрома на християнските кръстоносни войски край Врана. На 25.10. 1444 г. Владислав ІІІ разполага част от войската си пред недостъпната Шуменска крепост, чийто малоброен гарнизон отказал да се предаде. След тридневна обсада и непрекъснати щурмове, укреплението било превзето. След тази битка турските султани оценили стратегическото разположение на града и значението му във военно и икономическо значение нараснало значително. Възстановката „Доблест и слава“, организирана от Община Шумен, съвместно с Регионален клон на Национално дружество ”Традиция” – Шумен, с подкрепата на Унгарския културен институт, Полския културен институт и консулството на Украйна в София, връща спомена за далечните по време героични събития;;
• Шуменските занаяти се развиват и усъвършенстват от дълбока древност. Занаяти, свързани със земеделието и домашния бит – кожарство, шивачество, тъкачество, железарство. През периода на Възраждането Шумен вече е развит занаятчийски и търговски град, в който се упражняват около 40 занаята. Според официално преброяване от 1866 г. , 3/4 от населението е заето със занаятчийско-търговска дейност. Най-разпространени били дикиджийство (обущарство), папукчийство (чехларство), кожарство, кожухарство, сарачество, бакърджийство, калайджийство, бояджийство, железарство, грънчарство, дюлгерство (зидарство), куюмджийство (златарство), абаджийство, мутафчийство и др. Днес за да научим какво представляват повечето от тогавашните занаяти, трябва да се поровим в търсачките. В момента в Шуменско има от всички групи съвременни занаяти - както в областта на строителството, реставрацията, електротехниката и металообработването, обработката на дървени и други материали, така и в областта на шивачеството, текстила и кожухарството, дамското и мъжкото шивачество, производство на храни и напитки, стъкларството и керамиката. Шумен има много добри фотографи, които представят достойно града на много изложби. Много дейни са и представителите на групата на художествените занаяти, като майсторите на художествена обработка на кожа, изработване на изделия от ковано желязо, везбарство, художествено плетиво, изработване на национални кукли, иконопис, художествена керамика, обработка на дърво, които участват на изложби и панаири;;
• Линията Русе – Разград – Шумен – Варна, представлява границата между Северняшката и Добруджанската етнографски области. Това местоположение на Шумен, го превръща в смесен район, който черпи най-доброто и от двете области. Коренното местно население се допълва от инородни групи, като тракийци (предимно от Беломорска Тракия), добруджанци, балканджии (от Габровския край), шопи, македонци. Освен български, тук има хора и от други етноси - турски, ромски, еврейски и арменски. Този колорит от различни етнографски области, се отразява видимо в архитектурата, обредите, обичаите, песните, хората и народните носии. В северната част на Шуменския край, е силно влиянието на Добруджа. В източната част (Сърта) – на Гагаузите от Варненско. Западната част е под влиянието на Северняшката етнографска област, а местният фолклор е съсредоточен в районите на Преслав и Смядово. Традиционното облекло в Шуменския край, обхващащо хронологическите граници от края на ХІХ и началото на ХХ век, в етнографската литература се причислява към т.н. „двупрестилчен” тип женско облекло и мъжко „чернодрешно” облекло. Женският традиционен костюм е в две разновидности: от района на Провадийския сърт и от Преславско-Смядовския район;
• В шекерджийницата „Куфатария“ в къщата на д-р Верби, в атмосферата на Шумен от края на ХIX век, „кааве“ се приготвя на „кафе-оджак“ – меден мангал с пясък върху разгорени дървени въглища. В него се заравят джезветата с ухаещата топла напитка. Наблюдава се, докато започнат да се появяват мехурчета по краищата. Щом кафето се надигне, сваля се за малко и отново се поставя в пясъка. Тук заедно с кафето предлагат и неповторимия вкус на бяло сладко
• Мемориалният комплекс „Създатели на българската държава” се намира на 6 км от град Шумен, на 450 м надморска височина, върху хълма Илчов баир, на територията на природен парк Шуменско плато. Открит е през 1981 г.; годината, в която са организирани чествания за 1300-годишнината от създаването на Българската държава. Чрез образи, символи, надписи и вплетени в експозицията артефакти, се разказва историята на България от VІІ до ІХ в., когато шуменският край е център на държавата и вселената (шегичка). Монументът е експониран за близко и далечно възприемане. От далечина 30 км, се откроява силует, който е изграден от осем бетонни тела. Те се събират във вид на спирала, която символизира постъпателния възход на българската държава. Някои зевзеци се шегуват, че ако днес комплексът трябва да бъде пренесен в Музея на тоталитарното изкуство край София, държавата може да фалира заради транспорта на толкова много едрогабаритен железобетон;;
• Националният историко-археологически резерват „ Мадара” се намира на 17 км от Шумен; на отклонение от магистрала „Хемус“ и път Е 70. Мадара е култов център през ранното и късното българско Средновековие. За превръщането му в такъв център благоприятстват както природните дадености, така и близостта до Първата и Втората български столици Плиска и Преслав. Тук са разкрити светилища, езическо капище, християнски черкви, параклиси. През ХІV век в скалите на платото е създаден скален манастир с над 150 килии. Това дава основание на някои изследователи да окачествят Мадара като „ Държавен култов център”. Най-забележителният паметник тук, обаче, е уникалният скален релеф на Мадарския конник от 8 век. Без аналог в Европа, той е образец на старобългарското изкуство и символизира мощта и величието на българската държава. Надписите около него, изписани на гръцки език, разкриват моменти от управлението на трима български ханове – Тервел, Крумесис и Омуртаг. Мадарският конник е обявен от Юнеско за паметник със световно значение;;
• Националният историко-археологичен резерват „Кабиюк” приютява на територията си, на 13 км североизточно от Шумен, първия в България „Музей на коня”, лятна резиденция на княз Ал. Батенберг и ескпозиция от икони. Конезавод „Кабиюк“ е създаден през 1864 г. от Мидхад паша с основна задача да снабдява турската армията с ездитни коне. Името се превежда като могила. След Руско-турската война от 1877-8 г. конете са отведени в Анадола. През 1883 г. възстановява работа си като Александровски конен завод. Доставени са коне от Русия и Австро-Унгария за селекциониране. Днес в “Кабиюк” се развива племенно коневъдство и овцевъдство, както и се запазват автохтонни породи говеда и овце в съществуващия тук генетичен резерват;
• Добри Войников е една от най-значимите личности на българското Възраждане. Той е педагог, драматург, общественик, музикален деец и театровед, основоположник на театралното изкуство и първият български режисьор на пиеси. Двуетажният дом, който днес е Къща – музей „Добри Войников”, е построен от самия него през 1862 г., в двора на бащината му къща за нуждите на фамилията. Едната стая е посветена на музикалната дейност. В работния кабинет се намират запазените лични вещи на Добри Войников – част от библиотеката му, бюрото от словенски дъб, купено през 1860 г., театрални принадлежности, учебници от френския колеж, карта на Руската империя. Богатата документална експозиция разказва за дейността му като режисьор и драматург в Шумен и Браила;
• Музейният комплекс „Панчо Владигеров” се състои от две експозиции, едната разказва за развитието на музикалното дело в Шумен, а другата - за живота на Панчо Владигеров; музикален деец от второто поколение български композитори. Владигеров е роден в Цюрих, но е прекарал ранното си детство в Шумен. Експозицията се намира в една от най-добре запазилите се възрожденски къщи с голям, постлан с плочи двор. Тя била собственост на тъщата на композитора Панчо Владигеров и негова първа учителка – дом, в който той влиза като 6-годишен и написва първото си музикално произведение. Тук са съхранени първите му две пиана; писма от Стефан Цвайг, Шостакович и Караян; посмъртната маска на композитора. В комплекса е изградена камерна зала с 60 места с роял, на който участници в национални и международни конкурси изнасят част от конкурсната си програма през май месец, в памет на Панчо Владигеров. За туристите като атракция се организират концерти на чаша шампанско;;
• Къща – музей „Панайот Волов” предлага на зрителя експозиция, която разказва за детските и младежки години на апостола на IV Пловдивски революционен окръг. С помощта на сродника си Маринчо Бенли, Панайот Волов получава завидно за времето си образование в Букурещ и Николаев. По-късно учителства в Шумен (1873-1875) и се занимава с читалищна и театрална деност. Избран е за председател на Шуменския революционен комитет. Участник е в подготовката на Старозагорското въстание от 1875 г. и главен апостол по време на Априлското въстание. Къщата е малка едноетажна постройка от опростен тип, разположена в дъното на двор. В левия преден край е чардакът, от който се влиза в двете жилищни помещения –„къщи” и „соба”. В специално построена зала, чрез веществен, документален и снимков материал е разкрит животът на великия българин;
• Къща – музей „Лайош Кошут” представя страници от живота на Бащата на унгарската демокрация; унгарски държавник и борец за свобода Лайош Кошут. Той пристига в Шумен след неуспялата революция от 1848 г. заедно с група емигранти – унгарци и поляци, и е настанен в една от най-хубавите къщи; тази на Димитраки Хаджипанев - търговец и кмет на българската община по това време. В документалната експозиция са представени лични вещи и писма. Оформени са три двора на различни нива с обособени функции, разделени от високи декоративни зидове и решени пейзажно с храстови, дървесни насаждения и цветя, които създават приятна многоцветна рамка на голямата къща. Сградата се състои от две части и с богато украсените си тавани, резбовани врати и долапи, е типичен представител на симетричната къща от периода на Възраждането;
• Къщата на Димитър Сребров е построена за Сава Бекяров, търговец манифактурист на едро, който търгувал с Цариград и Букурещ през 1872 г. от местния майстор уста Драгия, който живеел отвъд реката в Черковната махала на стария Шумен. Димитър Сребров купува къщата от първия собственик. Къщата е вдигната по средата на двора и го разделя на две: преден представителен двор, разработен като градина, и заден стопански - с домакинска пристройка в дъното му към реката. Връзката между тях е двойна– с проход под къщата на нивото на избата и през приземния салон, който има изходи към двата двора. Площта пред къщата е застлана с големи каменни плочи. Първият етаж приютява домакинските и работните помещения, кухните и спалните за слугите. До горния етаж води красива вътрешна стълба, която въвежда в голям остъклен хайет, украсен с таван с дървени елементи. Предните стаи са с богато профилирани гипсови тавани. Димитър Георгиев Сребров е роден през 1866 г. Произходжа от рода на Златареви от Трявна. Бил учител и участник в културния живот на града. През 1880 г. е съучредител на учителското дружество “Основа“. Освен даскал, Димитър Сребров е бил и нещо като шеф на шуменската просвета, понеже в началото на 1901 г. при училището “Добри Войников” в Шумен се учредява длъжност Втори Районен главен учител или Втори Пунктов учител. Той изготвял ведомости за заплатите на учителите от града и селата от тогавашната Шуменска околия. Първите, заемали длъжността, били Жечо Хлебаров и Димитър Сребров, като Сребров се задържал на този пост почти две десетилетия. Той обаче продължавал да бъде преподавател и административен ръководител на училище “Добри Войников”. Днес Сребровата къща е място за забавления. На първия етаж е разположен ретро-фото, което разполага със 150 костюма. Фотосесиите в ретро стил са невероятно популярни. Пресъздадени са стаи на етносите, живели в града в края на ХІХ в. Има циганска одая, слънчев хайет, стая с облекло и вещи на арменската и еврейска диаспора. В една от стаите има реплика на обзавеждане на първия хотел ”Сан Стефано”. Ателието „Вулкан” е с множество шапки, някой от които на повече от 100 години. В двора се извършват сватбени церемонии, а избата се предоставя за корпоративни мероприятия и дегустации;
• От Шумен започва летоброенето на националния ни театър, с представлението “Михал Мишкоед” на 15.08.1856 г. През 1911 г. е основан Шуменският градски театър. От 1956 г. театърът има самостоятелна сграда; в началото на новото хилядолетие театърът се трансформира в театър “Васил Друмев” и куклен театър “Патиланчо”. Богатият и разнообразен афиш включва заглавия от световната и българска драматургия, с по традиция приоритетно присъствие на заглавия от българската класическа и съвременна драматургия. Всяка година през месец май градът е домакин на Националните Друмеви театрални празници. Драматично-кукленият театър е носител на редица отличия и награди от престижни международни и национални фестивали, между които и почетното отличие “Златна книга” (златна значка) от Съвета на европейската научна и културна общност;
• „Българин върху хляб и книга не стъпва!” Из писмо на Илия Р. Блъсков до Юрий Венелин (1869 г.). Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров” е създадена като четвърта депозитна библиотека в България след библиотеките в София и Пловдив и заедно с библиотеката във Велико Търново. Библиотеката се създава по инициатива на Стилиян Чилингиров през далечната 1922 г. Доставени са първите 507 депозитни книги и периодични издания. Едни от първите дарения са от г-жа К. Велкова, Лена Ченчева, проф. Беньо Цонев, Васил Класанов, Михаил Кубадинов (кмет на Шумен 1931–1934 г.), Френското външно министерство, Народната библиотека в София и др. Години наред библиотеката е затворено книгохранилище, достъпно за ограничен кръг от хора. Първият й ръководител Иван Калчев, учител от Мъжката гимназия, а по-късно и учителят Стефан Ангелов, полагат усилия тя да стане общодостъпна, но това не им се удава. В началото библиотеката няма дори собствена сграда, а се приютява през годините в стаи на Военния клуб, в сградата на читалище „Архангел Михаил”, в помещения на Общинската палата, в къщата на Димитър Кънчев на ул. „Калоян” №18. На 23 август 1933 г. за уредник на библиотеката е назначен първият квалифициран щатен библиотекар Васил Класанов – известен читалищен деец. Повече от петнайсет години той всеотдайно работи за уреждането на библиотеката, за увеличаването на персонала й, за нейното финансиране. По негова инициатива е основано сдружение „Фондация народна библиотека, читалищна библиотека и археологически музей в гр. Шумен”, извоювало откупуването на място за строеж на сграда за трите институции. Сам Стилиян Чилингиров, пребивавайки в Шумен през 1937 г., дава пример за щедрост на своите съграждани, като се ангажира всеки месец в продължение на пет години да внася в полза на библиотеката по 100 лв, а в памет на починалата си дъщеря Ангелинка й дарява последните си издания, възлизащи на повече от 2500 лв. Книжовното богатство на библиотеката постепенно надхвърля 750 000 библиотечни документи. Част от тези фондове, са уникалната колекция от старопечатни, редки и ценни издания; най-пълната краеведска сбирка за селищата в Шуменския край от Възраждането до наши дни; богатата колекция от периодични издания, издавани в Шумен в периода 1878–1947 г.; литературните архиви на поета Богдан Тетовски и на Стилиян Чилингиров, разнообразни колекции от некнижни носители на информация, колекцията от около 150 произведения на изкуството. Като регионална за област Шумен тя развива активна издателска дейност, която включва предпечатна подготовка на библиографии и други издания. Голяма част от фонда й е дигитализиран. Днес тя е общественодостъпна, депозитна библиотека и методичен център за област Шумен; Съществува схващането, че библиотеката е консервативна по своята същност институция. Със своята разностранна дейност Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” опровергава това. Днес тя е общественодостъпна депозитна библиотека и методичен център за област Шумен. Член е на Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА). В последните десетилетия се налага като модерен и динамично развиващ се културен институт, партньор в различни проекти и програми на регионално, национално и международно ниво. Библиотеката съхранява, обработва и предоставя за ползване националната печатна продукция; издирва, проучва и опазва духовното ни наследство чрез уникалните си сбирки, отразяващи бита и културното развитие на региона. Днес тя е сред първите от своя ранг по обем и богатство на библиотечните фондове – с информационния си масив от над 765 000 документа се нарежда на четвърто място в страната. През 1993 г. започва автоматизирането на библиотечно-технологичните процеси. Изградена е локална компютърна мрежа със специализиран библиотечен софтуер. Днес справочният апарат на библиотеката (каталози и картотеки) се поддържа и в онлайн вариант, а обслужването на потребителите е изцяло в електронна форма. Дигиталната услуга "Моята библиотека" дава възможност за онлайн заявка на търсените заглавия и проверка на читателския статус. От 2020 г. читателите имат и възможността да заемат книги за дома и да ги връщат в удобно за тях време чрез монтирания на централния вход Библиомат. Далеч назад в годините е поставено началото на Междубиблиотечната заемна служба, която осигурява достъп до книжовното богатство и на други библиотеки в страната. От 2005 г. библиотеката е представена в общественото пространство със собствен сайт www.libshumen.org, а през 2006 г. създава и първия в страната детски библиотечен сайт. От 2006 г., в резултат от включването й в проект ABLE („Американско-български библиотечен обмен”), финансиран от Държавния департамент на САЩ, в библиотеката функционира Обществен информационен център. Част от модерната визия на културната институция е откритото през 2006 г. Дигитално студио – второто в страната след това в Националната библиотека, реализирано по проекта „Опазване на исторически документи” – проект по програма SPA на Корпуса на мира, финансиран от Американската агенция за международно развитие. Дейността на студиото е насочена към дигитализирането и опазването на най-ценните библиотечни колекции, цифровизирането на богатата музикална фонотека на библиотеката, както и осъществяването на рекламна и издателска дейност. Дигитализираните библиотечни документи могат да се ползват свободно през сайта Дигитална библиотека , който е достъпен от 2016 г. От 2010 г., със средства на програма „Глобални библиотеки – България”, в Шуменската библиотека е оборудван Обучителен център, в който се провеждат обучителни програми за деца и възрастни. През 2020 г., в резултат на проект, защитен пред Агенцията за хората с увреждания, е разкрито и специализирано читателско място, снабдено с високотехнологично устройство за изкуствено зрение (OrCam MyEye 2), първото по рода си в обществена библиотека в страната, което дава достъп на хората със зрителни увреждания до документалното богатство на библиотеката. Част от модерната визия на библиотеката днес са обновената Изложбена зала – място за представяне на гостуващи и библиотечни изложби; новият Младежки център – атрактивно и уютно пространство за неформални срещи, обучения и хоби занимания на младите хора; обновеният Детски отдел – цветно пространство за четене и творчество, а сред атракциите в него е единственият по рода си в града и в библиотечна сграда соленоводен аквариум, наподобяващ автентичния подводен свят. През годините Шуменската библиотека развива активна издателска дейност, включваща както традиционни библиотечни издания като био-библиографии, юбилейни сборници, тематични и препоръчителни указатели и др., така и художествена литература и издания по различни културни програми на библиотеката. Сред по-впечатляващите заглавия са: сводният каталог „Старопечатни издания : Българска възрожденска книжнина 1806-1878”, био-библиографиите „Стилиян Чилингиров”, „Иван Пейчев”, „Панчо Владигеров”, библиографският указател „Княз Борис I”; краеведските издания „История на просветното дело в Шуменския край”, „Освобождението на Шумен и Шуменско”, „32 причини да се гордеем, че сме шуменци”; професионалните библиотечни издания „Кратък наръчник в помощ на читалищния библиотекар”, „Управление чрез проекти”; пътеводителите „Места на паметта”, „Литературен пътеводител”, „Шуменският край : културно-историческо наследство”; книгите „Вкусното изкуство”, „Смейте се, смейте, очички!” и много други. Устойчива традиция в дейността на Шуменската библиотека през годините е работата по редица дългосрочни програми в сферата на културните иновации и работата с деца и младежи. Сред тези програми са „Нобелови лауреати за литература”, „Да спасим децата от улицата”, „Литературни маршрути”, „Лятна детска работилница за изкуство”, „Шуменци с принос в националната и световната култура” и др. Сред акцентите и очакваните от шуменци събития в културната програма на институцията от 2014 г. до днес е и инициативата Нощ в библиотеката, даваща възможност за един по-различен поглед към библиотечните пространства. Сред поредицата дългосрочни програми са и обученията „Начална компютърна грамотност” за хора в пенсионна възраст, които се организират от 2011 г. и се радват на активен и устойчив интерес от страна на участниците. Важен аспект в работата на Шуменската библиотека са изследователските ? дейности за проучване и популяризиране на историята и културно-историческото наследство на региона с акцент върху местната уникалност. Резултат от тези дейности са разкритият компютърен терминал с достъп до интерактивна туристическа карта (КИОСК), представяща културно-историческо наследство в Шуменския край с национална и местна значимост; поддържаните от библиотеката краеведски сайтове Шуменски край и Шуменски истории. От основаването си до днес Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” се радва на уважението на шуменци, за които институцията е храм на знанието, отчетливо присъстващ в културното пространство на града. В своето съвремие библиотеката е модерен културно-информационен институт, домакин на изложби, концерти, срещи с творци, представяне на кинопанорами и театрални спектакли и др. Динамично развивайки се в унисон с потребностите на своите потребители и с предизвикателствата на новото време, библиотеката е една от водещите в страната. Свидетелство за това са Наградата на Шумен за изкуство и култура през 1997, 2006, 2009, 2017 и 2020 г., Грамота на Министерството на културата за принос в развитието на българската култура за 2007 и 2017 г., Национална награда „Хр. Г. Данов” за 2008 г.;
• Строежът на Православния храм „Св. Възнесение Господне и вмчк. Георги”, съгласно надпис над входа, е свързан с управлението на епископ Антим. Митрополит Григорий Преславски освещава през 1831 г. новата сграда. Събраните дарения позволили да се поканят тревненски зографи и дърворезбари за изработването на светия олтар, владишкия трон, пpocкинитaриите и икoнитe. Пoдът е заcтлaн с камeнни плочи. Нагробен камък от 1656 г. с надпис на латински и български език дава основание да се датира първия храм към ХІІ в, когато около него са погребани колонисти търговци дубровчани. Старата църква била малка, ниска и вкопана и по време на войната с Русия от 1828 г. турците я изполвали за склад, с което силно я повредили. В двора на църквата са погребвни двама князе: Димитър Мурузи - княз на Молдова, обезглавен за предателство срещу султана в Шумен и Валериан Мадатов, починал при обсадата на Шумен през 1828 г от туберкулоза. В храма се съхранява красива стара църковна утвар с историческа стойност;
• Храмът „Св. пророк Илия” се намира в кв. „Дивдядово“, на 4 км от центъра на Шумен, по пътя за Велики Преслав. Изграден е през 1846 г. от тревненски майстори, като трикорабна псевдо-базилика с една апсида и балкон. През 1910 г. майсторът Никола Преславски издига камбанарията от местен камък. Иконостасът е от дъбово дърво, като украсата му е съсредоточена около царските двери. Иконите са изографисани от шуменския иконописец Никола Василев. Заедно архивите храмът пази и малък дървен резбован водосветен кръст със сребърен обков и печат с надпис „Черква дивдядовска, лето 1846”;
• Арменската църква „ Св. Асвизазин” (Света Богородица) е построена през 1843 г. на мястото на дървена църква, изгоряла по време на руско-турската война от 1828 г. Изградена е от гладко дялан бял местен камък. Църквата е еднокорабна. Целият олтар е издигнат на метър над нивото на наоса. По средата на абсидата има малък иконостас с дърворезбовано стилизирано слънце. Някои от иконите датират от 1860 г. и са рисувани с маслени бои. Плоча на стената дава информация, че на коледната служба през 1849 година, са присъствали емигрантите от Австро-Унгария. По време на кланетата в Турска Армения през 1895 г., в двора на църквата се състоял митинг. Участниците в него, предимно жени и девойки, изпращат телеграма до английската кралица Виктория. В двора на църквата се пазят надгробни мраморни плочи на арменски първенци и дарители от 18-19 век с надписи и скулптурни украси. В съседство до църквата е сградата на Арменският народен дом;
• Джамията „Шериф Халил паша” (Томбул Джамия), е построена през 1744 г. в стил турски барок. По вид се отнася към куполните джамии, останали в османската архитектура под влияние на византийската. При откриването си е втора по големина на Балканския полуостров след „Султан Селимовата“ в Одрин. Наречена е „Томбул” заради многобройните й куполи, покриващи сградите на вътрешния двор. Ансамбълът се състои от джамия, висше духовно училище (медресе) с библиотека и основно училище, приобщени в единна композиция чрез умелото преливане на вътрешните дворове и пространства. Стените й са изпъстрени с растителни, геометрични орнаменти и надписи от Корана на арабски език в сиво и охра. Джамията е на два етажа, като терасата на втория етаж, е предназначена за женско отделение. В центъра на вътрешния двор на медресето е изградена чешма с дванайсет чучура;
• Общинският младежки дом е открит през далечната 1971 г. Той е културно-информационно и творческо средище за развитие и изява на младите хора. Той работи за осмисляне на свободното време на младите хора чрез осъществяване на клубна и художествено-творческа дейност. Младежкият дом организира младежки културни и развлекателни прояви,като подпомага младите хора да правят първи стъпки в общуването с голямото изкуство. В него се организират множество образователни концерти, театрални спектакли, гостувания и срещи с именити български творци;
• Народното читалище „Добри Войников – 1856“ е основано през пролетта на 1856 г. от Сава Доброплодни и има 150 годишна история. Заедно с читалищата в Свищов и Лом, читалището в Шумен слага началото на читалищното дело в България. В него се поставя началото на българския театър с побългарената комедия “Михал Мишкоед” на 15 август 1856 г., на Художествената галерия, на Дружеството на художниците, на Дружеството на писателите чрез литературен клуб “Маяковски”. Тук се е играла първата оперета през 1914 г., с което започва оперетното дело в България, създадена е първата българска детска библиотека.
• На 4 км северно от село Осмар, в Осмарския боаз, се намират скални манастири, състоящи се от църкви, няколко килии и гробници. Най-голям е т.н. „Костадинов манастир“. Мнозина свързват името му с това на българския „цар и самодържец на всички българи“ Константин Тих – Асен, управлявал през втората половина. на XIII в., от Второто българско царство. Състои се от две отделения. Източното представлява издълбана в скалата църква с почти квадратна форма. Западното отделение е с неправилна форма, със запазени ниши, жлебове, монашески гроб и изсечени в стената нарове. Църквата е била изографисана, но сега са останали незначителни фрагменти. „Диреклията“ е изсечен в самостоятелна, недостъпна скала. Той има кръгъл отвор, разделен на две неравни части от отвесната колона (дирек), откъдето произлиза и името му. На югоизток от „Диреклията“ се намира друга скална обител, подът на която е с формата на подкова. В Троицкия боаз, на 2.5 км северозападно от село Троица, в скала с името „Мамил Таш“, е оформен друг скален манастир, известен под името „Манастира“. На южната стена има вход за килия; над нея отделение с ниша и пейка. Тук е открита плоча със старобългарски надпис („писах аз граматик Андрея, месец Априля…“, следва годината, силно нечетлива). Близо до надписа са издълбани изображения на човек, брадва и кръст. В същия боаз е открит още един скален манастир, състоящ се от две отделения със запзени жлебове по пода и стените. В западния склон на Калугер боаз се намира, известен като „Хан Крумовия“, скален манастир. Той се състои от три помещения, едното от които е скална църква с добре оформен олтар. До манастира отвеждат стръмни стъпала, изсечени в скалата. Ползвана е естествена пещера, дообработена през XII-XIV в от отшелници-монаси. В местността „Осмарските колони“, в близост до хижа „Букаците“, е открит скален манастир с частично запазени стенописи. Скални килии, издълбани в естествени вдълбнатини и обширна пещера с изкуствена обработка с открити в източния склон на платото, известен като Йълдъз табия. Непосредствено под Шуменската крепост се разкриват още такива скални килии, датиращи от XII-XIV в. Едни от тях са издълбани в скалата, а други са издадени пред нея. В тях личат жлебове, ниши, дупки и гнезда за греди, които са поддържали дървени конструкции. Килиите в манастира над кв. Дивдядово наброяват повече от десет. Част от тях са поместени в хоризонтална вдлъбнатина на източния склон на платото. Добре запазени са стъпалата, изсечени в скалата, които са водили до някои от килиите. Част от скалните църкви и килии, разположени по платото, са били покрити със стенописи, които днес са почти напълно заличени;
• Музеят на Шуменския гарнизон отваря врати за пръв път през 2003 г. Основната му цел е да събира, съхранява, проучва и експонира материали, които са свързани с историята, националноосвободителните битки и участието на шуменските поделения в тях. В 140 витрини са разположени експонати, свързани с военната история на град Шумен, а в двора на музея може да се видят 30 артилерийски оръдия;
• В Шумен има и Астрономическа обсерватория. Тя е създадена през 1997 г. като част от Шуменския университет. Основните цели за изграждането й са, да помага в обучението на студентите по астрономия, да популяризира и да развива научно-изследователската дейност в района. Към нея има и астрономическа кула с телескоп-рефлектор;
• Аулът на хан Омуртаг е прабългарско военно укрепление. Намира се до Велики Преслав, в местността Хисар Кале. Счита се, че датира от 822 г. и е бил построен по модел на Плиска. Смята се, че Чаталарският надпис споменава именно този дворец. Тук е намерена и църква от IV век със запазени останки от най-ранните християнски стенописи по българските земи.

Папиломи    Травми на зъбите    www.markova.info    www.ralev.name    Бегликташ    Избелване на зъби    Град Пловдив    www.bg-tourinfo.eu

Освен забележителности, свързани с развитието на обществото по шуменските земи, тук може да се насладите и на много положителни емоции, свързани с прекрасната природа.

• Територията на община Шумен е в Дунавската равнина и се характеризира с хълмист и еднообразен релеф. На юг от Самуиловските височини, между долното течение на река Врана, Шуменското поле и горното течение на река Мадарска, е разположено Шуменското плато с най-висока точка 502 м. Южно от Каспичанското поле, между долината на река Мадарска и река Камчия, е разположено Мадарското поле. Шуменското поле е в Шуменския карстов район. В него са проучени над 60 пещери. Kлиматът на общината има ясно изразен умерено-континентален характер. Основните фактори, обуславящи този тип климат са разположението на общината в югоизточната част на Дунавската равнина и възможността за безпрепятствено нахлуване на северозападни, северни и североизточни въздушни маси. Средната продължителност на слънчевото греене е 2204 часа годишно и е по-голяма от тази за страната, благодарение на по-малката средна облачност. Температурният режим на общината е типичен за умерено-континенталния тип климат – с горещо лято и студена зима. Средномесечната температура на най-студения месец (януари) е –1,1?С. Средномесечната температура на най-топлия месец (юли) е +22?С, като по този начин се оформя значителна годишна температурна амплитуда от 23-24?. Средногодишната температура е 16,9?С. Средногодишното количество на валежите е 606 мм (за България - 650 мм). Разпределението по месеци и сезони съответства на типичния за континенталния климат режим с максимум през късна пролет и ранно лято и минимум през късно лято и есен. Характерни за общината са градушките през топлото полугодие, както и интензивните извалявания. Преобладаващите ветрове са североизточните, западните и северозападните. Това води до снегонавявания, които понякога предизвикват блокиране на транспортните връзки. Особеностите на климата, в съчетание с геоложката основа, определят смесеното дъждовно-снежно и карстово подхранване на реките в общината, както и относителната бедност на повърхностно течащи води. Източници на почвената влага са главно падащите валежи. Най-голямото водно течение с постоянен воден отток е река Голяма Камчия. Други по-важни реки, които протичат през общината са Поройна, Дивдядовска, Пакуша, Мадарска. На територията на общината са изградени множество водоеми, като преобладават малките водохранилища. Най-големият водоем (извън територията на общината) е яз. Тича, използван за водоснабдяване на общините Шумен, Търговище и Велики Преслав, и за напояване. Минерална вода с много добри качества е открита при село Мараш, разположено на 10 км от Шумен. Почвената покривка е обусловена от геоложкия строеж и отразява влиянието на континенталните климатични условия, релефа и растителната покривка. На територията на общината са разпространени карбонатни черноземи ( в районите на Велино, Царев брод, Макак, северно от Мътница и Мадара), типични черноземи (в землищата на Дибич, Мадара, Панайот Волов), плитки и каменисти карбонатни черноземи по склоновете на Шуменското плато, излужени черноземи (в землищата на Ивански, Ветрище, Друмево), оподзолени черноземи (срещат се като острови сред излужените черноземи и сивите горски почви), сиви горски почви и плитки почви в землището на с. Ивански. Ливадно-черноземните почви заемат заливни тераси в землищата на селата Дибич и Вехтово. Алувиално-ливадните почви имат ограничено разпространение в заливните тераси на реките. Установеното почвено разнообразие в общината благоприятства интензивното земеделие и представлява ценен природен ресурс. Основни горски видове, срещащи се тук са няколко вида дъб, габър, бряст, ясен, клен, липа, топола, акация, люляк, дива черница и дива круша. По северните склонове на Шуменското плато, както и по други склонове със северна експозиция, са запазени отделни съобщества от мизийски бук. От храстовидните съобщества са разпространени смрадлика, чашкодрян, диво грозде, драка, глог, леска и бъз. В резервата “Букака” се опазва горски масив от мизийски бук на възраст повече от 100 години – най-големият оцелял горски масив от този вид в Дунавската равнина. Животинския свят показва разнообразие предимно по отношение на бозайниците и по-малко по отношение на птиците, земноводните и влечугите. Най-разпространени са дивите свине, но се срещат и типични степни бозайници като степен пор, европейски лалугер, хомяк, заек, таралеж. Птичето разнообразие се представя от посевна врана, сива яребица, пъдпъдък, а край водните обекти се среща малката и обикновена дропла;

• През 1943 г. туристът Любомир Търговски прави дарение на туристите, като оставя къщата си за туристически дом. След създаването на туристическото дружество „Мадарски конник” и БТС, започва период на развитие на туристическото движение. Шуменци участват в републикански прояви – походи, алпиниади, пещерни прониквания. В многодневния поход „Ком-Емине” шуменци участват 3 пъти, а един път го провеждат самостоятелно. Отличават се Л. Симеонов, Д. Ангелов, д-р В. Горчев, Ст. Иванов, Вяра Кирилова и Арам Мазурян. На похода „По пътя на Ботевата чета” шуменци редовно заемат призовите места. Традиционен става и походът „По стъпките на Волов”. Международните прояви са изкачването на балканските първенци вр. Митикас – планината Олимп, вр. Молдовяно – Карпатите. Шуменски алпинисти са били на върхове в планините Ношак, Памир, Тян-шан и Кавказ в Алтай. През този успешен период за дружеството се построяват хижите „Мадарски конник” и „Върбишки проход”. Екскурзионното летуване се радва на голяма популярност;
• В шуменския скаутски клуб членуват около 150 деца, като близо половината от тях са положили своето скаутско обещание. Официалното полагане на скаутското обещание, с което детето получава скаутската си връзка и става скаут, се извършва тържествено по време на Национални лагери или специално организирани за целта събития. Скаутството става част от живота на децата както по време на заниманията в клуба, така и извън тях. Когато са заедно, децата излизат на походи сред природата, тренират умения за ориентиране и оцеляване сред природата, лагеруват, или помагат на своя град – с акции по почистване на паркове, посещения на домове за деца и др. До момента децата от Спортен клуб "Мадарски конник" са участвали в 3 Национални скаутски лагера с международно участие, в 3 Международни скаутски лагера (джамборета) – в Исландия, Румъния и Австрия. На скаутските джамборета в България се събират повече от 250 деца и младежи, а участниците в международните джамборета достигат до 4000;
• През 1993 година е осъществена младежката мечта на Добрин Добрев от Шумен, като закупува моторен делтапланер. Започва самостоятелни полети през 1994 година след изкаран курс на обучение в Казанлък. През 1995 година семейство Валя и Добрин Добреви успешно участват в организираното авио-рали в Казанлък. Тогава у тях се поражда идеята за организиране на подобно мероприятие и в родния Шумен. С помощта на фирми от града, се организира и първото авио-рали в град Шумен през 1997 година, като до 2005 година то се провежда всяка година. Дълги години Иван Хараланов и Иван Донев от Шумен също се занимават с делтапланеризъм. През 1997 година те купуват моторен делтапланер. Тогава ражда и идеята в Шумен да се създаде клуб на любителите на леката авиация. От 2006 година новосъздаденото сдружение с нестопанска цел „Клуб ШУМЕН – АЕРО” и наследник на „АЕРО КЛУБ” Шумен, съвместно с Община Шумен са организатори на есенното авио-рали в Шумен. Градът е с традиции и притежава много благоприятни условия за развитие на безмоторна и моторна лека авиация. През 2010 година авио-рали „Шумен-2010” се провежда по време на „Карнавала на плодородието”. Днес Добрин Добрев и Иван Хараланов са едни от най-добрите състезатели и печелят винаги призови места на състезания;

Стара планина    Скритата Бълария    Eла    Cмърч    Дентална медицина    Хвойна    Имплантати Superline    Мура    Адрес на нашата практика    Размерът е от значение - имплантатни размери    Зъболекар    Клек

• В Шумен се намира първата в България ботаническа градина с безплатен вход. Създаден е маршрут за опознаване на дърветата и храстите в общинските паркове. Разходката на туриста може да е както приятна, така и образователна. Благодарение на поставените 80 информационни табели в Градската градина, парковете до сградата на Общината, до пл. „Оборище“, до хотел „Шумен“ и до Мемориален комплекс „Създатели на българската държава“ , може да се научат много любопитни факти за различни екзотични дървесни видове. Целта на създаването на маршрута, е парковете на града, които обикновено се възприемат като място за почивка, да се превърнат и в място за образование. Табели за различни интересни видове, са поставени в Градската градинаи в парка до Общината. Разходката по дендрологичния маршрут „Шумен - зеленият град“ продължава не повече от половин ден. Това е чудесна възможност за децата, разхождайки се в града, да получат информация за растителни видове, както от Близкия изток, така и от Новия свят - двете Америки. В парк „Кьошковете“ може да се видят конските кестени, разположени по централната алея. Те са балкански ендемити и са защитен вид, включени в Червената книга на България. Високи до 30 м, стъблата им са покрити със сивокафява кора. Плодовете и корените намират широко приложение във фармацията. В страната ни има само едно естествено находище на див конски кестен – в резерват „Дервиша” в Преславския балкан. Сред интересните дървесни видове, които може да се видят в Шумен, е и ливанският кедър. (В парка до Общината). Това е много популярно дърво през древността, използвано е при градежа на Соломоновия храм, също така от него са изработвани саркофазите на фараоните в древен Египет. Чемширът, който познаваме добре, е дърво с много тежка дървесина;, той се води силно отровно растение. Среща се смърч, корените му могат да останат живи в продължение на почти 10 000 години. Сред парковите дървета е и тисът - дърво, което може да отслабва и дебелее. В парка до Общината можете да се види единственият екземпляр от Райска ябълка в града. Интересното при него е, че има мъжки и женски дървета, а те от само себе си могат да променят пола си;
• Скално катерене се практикува с успех на територията на Природен парк „Шуменско плато”. Условия за неговото упражняване, има по местата със стръмни и отвесни скали, каквито най-често се срещат по източните и южни скални венци на платото. Предпочитани части са „ Дяволското проходче” в местността „ Кьошковете” и скалният венец над шуменския квартал „ Дивдядово”. Преодоляват се височини от порядъка на 10-20 м;
• Релефните особености, равномерната лесистост и наличието на вода в Шуменското плато, са убедителни аргументи за развитието на велотуризма. Съществуват няколко маршрута с различна дължина и различен обхват на територията на парка. Маршрутите отговарят на необходимите изисквания за практикуването на този спорт, които налагат планинските пътеки да не са много каменисти, да няма прекалено стръмни изкачвания и да предлагат спускания. Велоклуб „Илчов баир“ е сформиран с идеята, колоездачите от Шумен да се събират и организират велопоходи, състезания или други мероприятия, свързани с колоезденето. Младите колоездачи, каращи екстремната дисциплина DH (downhill) карат на Шуменското плато, но те си избират свои трасета, които включват много трудни спускания по технични и стръмни наклони. Много от шуменските колоездачи карат в градска среда или на скейт парка. Всяка седмица представителите на клуба се събират и карат около Шумен или посещават различни планини със своите велосипеди: Рила, Стара планина, Родопите. Свързва ги любовта към природата, почивката на чист въздух с любимото хоби. Много често мероприятията са съвместни с други велоклубове от страната: Търговище, Варна, Пловдив, Габрово, София. Изготвени са няколко типа маршрути. Маршрут: 1. « Аматьори”. Степен на трудност – ниска. Дължина – около 5 км. Терен – горски път. Денивелация – 100 метра. Изходна точка – Информационният център на природния парк "Шуменско плато". Тръгва се в източна посока към Дивдядовски скали. Следва туристически заслон „Теменуга”, на запад през букова гора, тур. заслон „Шуменска крепост” и историко-археологически резерват „Шуменска крепост”. Маршрут: 2. „Голямо въртене”. Степен на трудност – средна. Дължина – около 16 км. Терен – горски път. Денивелация – около 500 метра. Изходна точка – Информационният център на природния парк "Шуменско плато". В югозападна посока следват: заслон „Теменуга”, Паметник на курсистите, тур. заслон „Детелина”, хижа „Букаците”. Връщане през местността „Търнов табия”, резерват „Букака”, „Шуменска крепост”, заслон „Теменуга”, Информационния център на природния парк "Шуменско плато". Маршрут: 3. „Професионалисти”. Степен на трудност – висока. Дължина – около 6 км. Терен – горски пътеки, почвен път, асфалт. Денивелация – около 600 метра. Изходна точка – местността „Кьошковете”, изкачване към Климатичното училище, телевизионната кула, минава се през поляна, следва пътека през борова гора, път за квартал „Боян Българанов”, гора, голям S-образен завой, асфалтов път, началната точка на маршрута;

• Природният парк „Шуменско плато” заема 3 929 ха от едноименното плато. Защитена територия за съхраняване на растенията, животните и местата за отдих. Обликът на парка се определя от платовидния релеф, разнообразните повърхностни и подземни карстови форми и смесените широколистни гори. Шуменското плато съчетава природната красота с историята и културата на региона. Духът на отминалите времена може да се почувства само в неговото лоно – покрай старинните крепости и поселения, в безмълвието на скалните манастири и под гранитния лъв, увенчаващ днес платото. Паркът е привлекателно място за отдих, спорт и туризъм през всички годишни сезони. Достъпът до него е по добре изградена пътно-алейна мрежа. Многобройни туристически маршрути отвеждат до интересни релефни форми, природни кътове, исторически забележителности, скални феномени, туристически хижи. В парка има добри условия за практикуване на пешеходен и велотуризъм, туристическо ориентиране, скално катерене, спелеотуризъм, парапланеризъм и др. Има кътове за краткотраен отдих сред природата и «Горско училище» за най-малките посетители;
• Пешеходният туризъм в шуменския край се радва на голяма популярност. Ето едни от най-предпочитаните пешеходни маршрути: „Араста нашепва”. „Араста” е една от най-интересните улици в Шумен. Тук вълнуващи случки и събития от живота на Шумен оставят диря в историята на България. Това е улицата на първото българско театро, на първата българска оперета, на едно от първите читалища в България, на драматурга Добри Войников, на композитора Панчо Владигеров, на дарителя Иван Радев и на много други. Продължителността на маршрута е 1 час. „Духовните храмове на Шумен”. Толерантността и религията вървят ръка за ръка. Различията ни предлагат възможност да бъдем себе си и да живеем равноправно в един богат и разнообразен свят. Да се научи повече за тези, с които живеем и за тяхната религия, помага посещението на един източноправославен, един грегориански и един мюсюлмански храм. Продължителност на маршрута – 2 часа. “Архитектурният Шумен”. Градовете, както и хората, имат не само своя съдба, но и свой неповторим облик. Има градове-герои, лирични и величествени, красиви и видения. Казват, че има градове със собсвен аромат. Какъв е Шумен, туристът ще разбере на този тур с архитектурни паметници и историята на централната му градска част. Продължителност на маршрута – 2 часа. “Шуменските будители”. Вълнуваща среща с традициите на Шумен в областта на литературата, драматургията, музикалното дело, образованието и освободителното движение в Шумен. Продължителност, тематичен вариант – 1 час; обобщен вариант – 3 часа;

Родопи    Витоша    Циркониеви надстройки    Имплантатни размери    Композити    Имплантология    Ралев Дентал АД    България    Зъболекар в Пловдив    Начална страница    Планини в България

• Една от най-красивите и посещавани местности в Природен парк „Шуменско плато” е местността „Кьошковете”. Тя започва непосредствено от западните квартали на Шумен. Наименованието на местността идва от думата „кьошк” (тур.) – лятна къща. Така някога са наричали леките постройки в околните лозя, които са служели за отдих. Мястото впечатлило пътешественика Барбие дьо Бокаж, който през 1810 г. го описва така: „Околностите на Шумен са украсени с голям брой места за разходка и прелестни градини. Под Замъка („Шуменската крепост”), който се издига над града, се намира широко и открито място, наречено „Дагбунар” (Планински извор). Тук през лятото е истинско място за почивка. През долината протича бърза и свежа рекичка, която движи колелата на много воденици.” Разположеният в подножието на Шуменското плато парк, е оформен през 1897 г. под ръководството на лесовъда Торишков с липови и кестенови дървета. По-късно започва залесяване на местността. 0т 1904 г. до 1953 г. площта е залесена с черен бор, смърч, дугласка ела, бук, габър, клен, явор и др. И днес лесопарк „Кьошковете” са истински зелен оазис в близост до Шумен. Вековни кестени, липи и явор очертават централната алея. В ранна пролет земята се покрива с пъстър килим от кокичета, синчец, минзухари, циклама, жълтурче и други пролетни цветя. Площта му е 800 ха, а надморската височина се колебае от 200 до 500 м. Мястото е използвано за почивка още по време на Възраждането, за което свидетелстват в описанията си за града както Барбие дьо Бокаж, така и полските емигранти. На територията му се намират малък зоопарк, каменната чешма „Лъвчето”, ресторанти и хотели. Според легeндата, тези, които желаят да се задомят, трябва да завържат парченце плат на клоните на дървета до чешмата и да пият от водата й. От „Кьошковете” водят началото си много туристически маршрути. По един от тях е съхранен Фердинандовият надпис, който се свързва с военните маневри и посещението на австро-унгарския император Франц Йосиф в България през 1906 г. Посетителите могат да отдъхнат в сенчестите алеи, покрай чешмите с изворна вода, в кътове с пейки, покрай малко изкуствено езеро; за малките са построени детски площадки;
• В Троицкия боаз, на 2.5 км северозападно от шуменското село Троица, самотно се извисява причудлива скална форма, наречена „Момина скала”. Обгърната е с буйна растителност и е почти непристъпна. През средните векове тя била превърната в монашеска обител. Времето е забулило в тайна събитията, станали в двата големи боаза на Шуменското плато – Осмарския и Троишкия. Преданията и намерените археологически находки са доказателство, че някога тук, близо до столицата Велики Преслав, кипял живот. За името на скалата се носи чудна легенда: „Горе, на североизток от „Бобата”, над непристъпните скали се белеели стените и кулите на българска твърдина. Там живеел местен феодал. Времето течало с обичайната си ежедневност, когато от изток се задали турските орди. Дълго време владетелят отблъсквал нападенията на нашествениците. Крепостта била непристъпна и добре охранявана, но турците успели да влязат в нея. Дъщерята на феодала, хубавата Параскева, побягнала и се качила на отсрещната висока скала, за да се спаси. Тя отправила поглед към познатите сипеи, към сребърната лента на река Камчия и от очите й бликнали сълзи. Османлиите я съзрели и се спуснали към нея. За да спаси честта си, девойката се хвърлила в пропастта. Оттогава и до днес скалата носи името „Момина скала”, а по стръмните й склонове бавно се стичат кристално бистрите „Момини сълзи”;

• Резерват „Букака“ се намира в границите на Шуменското плато. Общата му площ е 62.6 хектара. Обявен е за резерват, с цел запазване на съществуващата коренна растителност от ценни дървесни видове – главно стогодишни дървета от мизийски бук. Тук растат още габър, зимен дъб, благун, клен, леска, глог, шипка, къпина и др. Тревната покривка напролет се изпъстря със синчец, лютиковидна съсънка, лисичина, момкова сълза, петров кръст и др. Срещат се лисица, заек, язовец, сърна, дива свиня, сив хомяк и доста по-рядко - благороден елен. От птиците – малък креслив орел, осояд, бухал, кос, славей, голям пъстър кълвач и др.;
• Има няколко известни пещери на територията на Шуменското плато. Пещера „Бисерна” (Зандана) е най-дългата (около 3 000 м, от които са картирани 2 200 м) и най-красива пещера тук. Намира се в местността „Кьошковете”, на 1 км западно от Шумен; на 404 м надморска височина. Пещерата е наклонена, възходяща, разконена, двуетажна и водна, с постоянно изтичаща от нея вода. Входът й е на около 50 м по-ниско от билото на платото и е със североизточно изложение. По свода на пещерата има множество различно осветени сталактити, които на места се сливат в красиви и разнообразни завеси. Подът е осеян със сталагмити. Срещат се и много различни по форма и големина сталактони и някои причудливи форми като „Замъка”, „Пчелния кошер”, „Кактусите”, „Трона”, „Кораба” и др. Големият нощник е най-често срещаният представител на прилепите, обитаващи пещерата. Близо до естествения вход на „Бисерна” някога е имало „самодивско кладенче”, известно с чудодейната си вода. Днес то е пресъхнало, а скалата под него е запазила историческа плоча с надпис от времето на цар Фердинанд (края на XIXв.). Пещерата не е отворена за посещения. „Тайните понори” е типична пропастна пещера, входът на която е разкрит през 1983 г. Намира се югозападно от Шуменската крепост, в местността „Дългите поляни”, до туриситически заслон „Детелина”. При проучванията е достигната дълбочина от 101 м. Тя се оказва най-дълбоката пещера в Североизточна България. Състои се от две основни водни галерии (с постоянно течащи пещерни потоци) – Източна и Западна, свързани със суха Съединителна галерия. Общата им дължина е 1 716 м. „Младост”, е пещера, която се намира югоизточно от паркинга при Стария град, в близост до туристически заслон „Детелина”. Пещерата е влажна, понорна, разклонена и двуетажна. Входът й се намира на 440м надморска височина. Общата дължина на галерите е 122 м. „Сулумара” („Русалка”) представлява малка водна пещера, намираща се в местността „Кьошковете”. Дълга е 35 м и е дълбока 26 м. Дава началото на преминаващата през Шумен река „Поройна”, чийто режим е напълно зависим от падналите валежи. Пред пещерата е построена чешма с няколко каменни корита. „Находка 13” е друга пещера, разположена на около 500 м югозападно от Стария град, в резерват „Букака”. Дължината й е 470 м. Тук могат се срещат единични екземпляри прилепи. Входът на пещерата „Бездънната пропаст” е разположен западно от Лозевската пещера. Дължината й е 131 м. Пещерата е трудно проходима, със слаби карстови образувания и калцитни кристали. Други пещери по платото с дължина под 100 м са: „Звездната пещера” („Манастирската”), „Лабиринта” („Катакомбите”), „Делибурана” и Лозевската пещера;

Лицево-челюстна хирургия - Травми    Рифампицини    Лицево-челюстна хирургия - Тумори    Първична стабилност на базалните импланти    Лицево-челюстна хирургия - Заболявания на ставите    Аминоглюкозиди

www.bg-tourinfo.com    Мура    Байкушевата мура    Зъбни импланти    Слезка    Костен мозък    Тонзили    Премахване на лимфен възел    Сливици

При управлението на Сталин в СССР, е взето решение в България, в Шумен да се създаде Завод за товарни автомобили „Мадара“, който основно ще обслужва с части автомобилостроителни заводи в Съветския съюз. Комунистическата пропаганда по онова време твърди, че е поставено официалното начало на българското автомобилостроене, но това е новина - фейк. Първият български автобус всъщност е пуснат в движение по линията Варна – Бургас още на 27 май 1937 г. Изграждането на предприятието край Шумен започва през 1954 г. При откриването му през 1957 г. то разполага с леярна, пресово-ковачен цех и механичен цех. Започва производството на авточасти, като клапани, валове и зъбни колела. През 1963 г. е усвоено производството на предни мостове, а през 1965 г. и на задни мостове за камионите ГАЗ-51, като малко по-късно започват да се изработват и двигателни мостове за ГАЗ-53А. Не след дълго тези продукти заемат около 50% от неговия производствен капацитет. В началото на 1966 г. е взето решение в завода да започне монтаж на съветските камиони ГАЗ. По онова време, освен предни и задни мостове, там се произвежда и самоходно шаси Тип 22 – универсален четириколесен трактор с малка мощност с товароподемност 1 тон. През май 1967 г. в Шумен е изработена първата серия от 5 камиона ГАЗ-53А. По същото време се очаква пристигането на комплекти за монтаж на още 10 камиона, а до края на 1967 г. в завода са сглобени общо 200 броя. Към 1968 г. в завода вече се сглобяват по 200 камиона месечно. По същество, няма никакво родно автомобилостроене; има монтажни цехове за сглобяване на съветски камиони. През септември 1969 г. завод „Мадара“ показва на международния панаир в Пловдив четири модела – базовият ГАЗ-53А, два негови варианта (с удължено шаси и самосвал) и експериментален образец, снабден с дизелов двигател Perkins от 80 к.с., произвеждан по лиценз във варненския завод за двигатели. На същия панаирен щанд са изложени и два камиона Skoda-LIAZ, чийто монтаж също е усвоен през следващата година в Шумен. През октомври 1969 г. от монтаж слиза 5000-ят камион ГАЗ, сглобен в България. На 4 февруари 1970 г. Чехословакия и България подписват 10-годишен договор за сътрудничество в производството на товарни автомобили. През 1980 г. Комбинатът за товарни автомобили „Мадара“ усвоява новия тип задни мостове МТ, с които е снабдена серия 100 на LIAZ. Новият модел на LIAZ разполага с 6-цилиндров турбокомпресорен двигател с директно впръскване и две разновидности – МШ 637 и МШ 638, чиято мощност е съответно 270 и 304 к.с. Първите пробни серии от него, напускат монтажната линия на „Мадара“ към края на 1980 г. На 17 юли 1981 г. в Шумен е подписан нов договор за сътрудничество в областта на машиностроенето между Чехословакия и България, който обхваща периода 1981 – 2000 г. Според него България става най-големият, а след 1983 г. и едниственият производител на предни, средни и задни двигателни мостове за товарните автомобили LIAZ. Там също така е предвидено до средата на 80-те години „Мадара“ да произведе около 130 000 моста за нуждите на двете страни и да сглоби 15 000 камиона, като 2000 от тях да бъдат от новия модел 100. Производството на така наречените „стари“ шкоди е окончателно преустановено през 1988 г., като дотогава са сглобени само няколко малки серии от новия влекач LIAZ 100 471. През 1987 г. е усвоен монтажа на LIAZ 100 050, а една година по-късно в Шумен започват да се сглобяват и всички модели серията 110, като 110 010, 110 030, 110 850 и влекачите за международни превози 110 471 и 110 551, чиято максимална мощност достига съответно 290 и 305 к.с. В началото на 1989 г. „Мадара“ усвоява производството на самосвалите LIAZ 150 260, а в края на същата година в комбината започват да се сглобяват и първите самосвали с двойно предаване от типа 151, както и първите 1000 броя от 2,5-тонния ГАЗ-66. От този период средното годишно производство в „Мадара“ включва около 3000 камиона ГАЗ-53А и още около 3200 броя LIAZ, като над 90% от детайлите на двата базови модела идват от заводите производители. Малко известен факт е, че LIAZ взима активно участие и в строителството на завода във Варна, където започва производството на дизелови двигатели по лиценз на английската фирма Perkins. През 1991 г. КТА „Мадара“ е преобразувано в акционерно дружество, а през 1999 г. комбинатът е приватизиран и 85% от него стават собственост на компанията SFK Ltd. През 2000 г. производството на LIAZ 100 в Чехия е спряно.

Артикулатор и лицева дъга    www.see-bulgaria.com    Периимплантит при базални импланти    Лицево-челюстна хирургия - Възпалителни процеси    Зъбни импланти - показания и противопоказания

Шумен е побратимен с много градове от Европа и света. Дебрецен от Унгария, Подолск от Русия, Браила от Румъния, Джънджоу от Китай, Херсон от Украйна.