В Балчик се намират някои забележителности от Стоте национални туристически обекта на Българския Туристически Съюз: архитектурно-парковият ансамбъл, включващ сградите на Дворцовия комплекс, и Ботаническата градина. Дворецът е построен с цел да служи като лятна резиденция на румънската кралица Мария по време на румънската окупация на Южна Добруджа, която е продължила от 1919 до 1940 година. Ботаническата градина е създадена в непосредствена близост до двореца след освобождението на Южна Добруджа. Основател на градината е академик Даки Йорданов. Днес Ботаническата градина разполага с най-богатата колекция от кактуси и сукуленти на Балканите и в Източна Европа. Простира се на площ от 65 декара и е със статут на Защитена местност. Според някои автори Ботаническата градина в Балчик е втората по значимост в Европа, след тази в Монако. Авторите на този сайт не са особено запознати с точната методология за измерване на значимостта на една ботаническа градина, въпреки че един от нас е агроном - поради това ще се въздържим от коментари и анализи на това твърдение...
Двата туристически обекта днес се управляват от две различни институции: Ботаническата градина – от Софийския университет, а сградите на двореца – от Министерство на културата. Това става повод за непрекъснато мрънкане и недоволство от страна на много посетители - защо трябва да се купуват два различни билета от две каси, точно поради такива порочни практики държавата ни е на такъв хал и т.н. Това не би следвало да учудва никого - в генотипа на много хора е заложено да са вечно недоволни, от Живота, Вселената и Всичко останало и това далеч не е само българска национална черта - такива хора има по целия свят. В развитите европейски страни техният процент е дори значително по-висок.
На 27 юли 2015 г. Ботаническата градина отбелязва 60-годишнината от своето създаване. През 2005 г. Университетската ботаническа градина отваря своята новоизградена част, предназначена специално за посещение от хора с увреждания. Тя е официално открита на 50-годишния юбилей на този туристически оебкт. В парниците ѝ зреят лимони с големина на хандбална топка, както и много други екзотични плодове като банани, папая и много други. В дворцовия комплекс е възможно всеки срещу съответното заплащане да отседне в апартаментите на принцовете и придворните и да вечеря в кралската трапезария. От тази възможност са се възползвали нееднократно Франсис Форд Копола и актьорският му екип, министри, българският президент и много хора на изкуството. Единствено кралският апартамент не приема гости за нощувки, тъй като там е разположена постоянна изложбена композиция.
Доста сгради от дворцовия комплекс имат типично възрожденска архитектура, макар да са строени след Освобождението на България. Наличието на собствена българска национална архитектура е до голяма степен мит - подобни сгради има в съседна Румъния, Гърция, Турция и разбира се, в Северна Македония. Долният етаж е изгаден от каменна зидария, горният е леко издаден навън - за да се увличи площта, но и до голяма степен от данъчни съображения - прочетете нашата статия за Балабановата къща в град Пловдив. Стените са бели, а дограмата и стрехите - дървени с тъмнокафяв цвят поради обилното импрегниране с катран. Строителите от XVII - XIX век са се стремяли по този начин да забавят гнилостните процеси и заселването на дървояди в масивната дървена конструкция и до голяма степен са успявали. Между другото, със същата идея железопътните траверси са били обилно напоявани с катран - когато са били дървени, а не бетонни както съвременните.
В двореца на Балчик има джамия. Според легендите румънската кралица била влюбена в турски мореплавател и от уважение към религията му наредила да се построи джамията, за да има къде нейният възлюбен да се моли на Аллах. За това очевидно се изисква голяма смелост и решителност, тъй като Румъния е източноправославна държава с минимален брой мюсюлмани - и един подобен акт от страна на държавния глава би предизвикал сериозно недоволство сред народа! Не че управниците на държавите на Балканския полуостров са се съобразявали особено с желанията на народа през 30-те години на ХХ век, но в консервативната и традиционна социална среда от онова време подобен акт на религиозна толерантност като нищо може да предизвика военен преврат.
През Междусъюзническата война Румъния нарушава подписания от нея само няколко месеца по-рано Петербургски протокол и напада в гръб България. На 28 юни 1913 г. добруджанската ѝ армия се възползва от отсъствието на каквито и да е български войски срещу нея и необезпокоявана окупира българските държавни територии североизточно от линията Тутракан - Балчик. Кралицата на Румъния Мария Единбургска бързо харесва новозавладяната земя с нейния мек климат, топлата морска вода и живописните балчишки скали. Причините и изборът на място за построяването на новата ѝ резиденцията обаче са предопределени основно като политически – маркиране на окупираната територия като румънска и то в най-южната възможна точка. В онези времена големината на територията на една държава е била решаваща за нейната значимост, поради което мотивите на кралица Мария са разбираеми; освен това този политически акт изиграва значителна роля за националното самочувствие на румънския народ.
В началото на 20 век местността на югозапад от гр. Балчик е известна под името „Трите воденици“. Там е разположена държавната гора Кулак. В румънските регистри след окупацията са записани документи за собственост на хора с български имена, издадени от Министерство на земеделието и държавните имоти. Има свидетелства за „безплатно прехвърляне на земи“, както и много други документи, датирани около 1935 година. Всички те удостоверяват, че според действащия тогава закон за земеделската реформа в Румънското кралство, същата година кралицата получава документи за собственост на терена и сградите и е допълнено, че „цената на имота и съответстващите такси към продажбата му са изцяло платени“. Площта, собственост на монархията, постепенно се увеличава. Към 1937 година владенията се простират вече върху 209.8 декара, а към 1938 година площта им още се увеличава още повече и достига 244.8 декара - през последните няколко хилядолетия кралете имат ненаситен апетит за поземлена собственост, както и за всякакви недвижими имоти!
Вилният ансамбъл в лятната резиденция на румънската кралица е построен по проект на италианските архитекти Америго и Аугустино, като строителството се започва през 1924 и приключва 10 години по-късно - през 1934 година. В годините на окупацията много румънски аристократи и интелектуалци купуват недвижима собственост в Балчик - например известната художничка Чичилия Куцеску-Сторк. Те често са канени в кралската резиденция, което превръща Двореца в културно средище.
На 7 септември 1940 г. цар Борис III с международна подкрепа успява да сключи Крайовската спогодба и да върне Балчик и цяла Южна Добруджа на България. През 1948 година с междудържавно споразумение между Румъния и България обектът е преотстъпен за стопанисване на българската страна. С Разпореждане № 1650/30 август 1961 г. Министерският съвет на НРБ одобрява закупуването на недвижими имоти, собственост на Румъния, намиращи се на територията на Народна република България, сред които е и бившият дворец в Балчик. През 1970 г. е подписана Спогодба между Народна република България и Социалистическа република Румъния за прехвърляне на собствеността на някои недвижими имоти, между които целия терен и всички сгради на бившия дворец в Балчик. Така въпросът за направените сериозни строителни инвестиции е решен окончателно, за да няма ощетени.
Днес дворецът е добре запазен и постоянно реставриран, а след 80-те години е превърнат в забележителен туристически център. От страна на различни националистически интелектуалци и общественици са изказвани опасения, че така дворецът се превръща в пропагандна витрина на румънската окупация на Южна Добруджа, налагайки впечатлението, че Добруджа била „изконна румънска“ земя, оправдавайки по този начин териториални претенции срещу България. Подобни твърдения са пълни глупости според авторите на този сайт - дори и на Балканите хората вече започват да израстват духовно над нивото на кръчмарския национализъм и ракиения патриотизъм. Разбира се, поради близостта на двореца до румънската граница много румънски туристи посещават този туристически обект, а и той е разположен на пътя им към различните курорти по българското крайбрежие - сред тях винаги има специалисти по всичко, които правят коментари че това е законна румънска територия. Историческата истина обаче е добре известна на всеки здравомислещ човек по двата бряга на река Дунав.
Дворецът е групова културна ценност от национално значение - паметник на архитектурата, строителството и парковото изкуство. Всичките 46 сгради, 170 архитектурни, археологически и исторически паркови елементи и недвижими и движими паметници на културата са под управлението на Държавен културен институт „Културен център „Двореца“, второстепенен разпоредител на бюджетни средства към Министерство на културата. Най-важната природна даденост на Двореца е изобилната и кристално чиста вода на изворите „Бял кладенец“ и „Чатал чешма“. Тя е протичала през малка долина и е задвижвала воденичните колела на мелниците в местността.
В архитектурата на двореца се преплитат старобългарски, готически, ориенталски и мавритански елементи. Комплексът включва още спомагателните постройки и редица вили. Пътят към двореца се спуска между два реда каменни стени и спира пред главния вход на караулното на часовоите. В двора е изграден параклисът „Стела Марис“. Други популярни забележителности са „Божествената градина“, градина „Английски двор“, „Градината с кръстовидното водно огледало“, „Гетсиманската градина“, „Мостикът на двореца и гаражите за яхти“, юзината и „Мостът на въздишките“, „Алеята на виното“, „Алеята на вековете“, „Висящите тераси“, гробът на кралица Мария и други.
Посещавайки за първи път Балчик през 1921 година, румънската кралица Мария остава очарована от красотата и спокойствието на живописния морски бряг и не след дълго решава да се върне и остане там завинаги. Така през 1924 година по проект на италиански архитекти започва изграждането на дворцовия комплекс на кралицата. Мария имала строго изискване – сътвореният от човешката ръка дворец да не нарушава красотата и великолепието на местността, която е пленила нейното сърце. Най-напред е построена резиденцията на кралица Мария, която тя нарича „Тихото гнездо“. След това са изградени православен паракликс, нови самостоятелни вили, традиционна възрожденска къща, вътрешни дворове в мавритански стил и чешми, върху които са изобразени митологични герои. Така дворцовията комплекс на кралица Мария се превръща в изящно произведение на изкуството, в което се преплитат различни архитектурни елементи в старобългарски, готически, ориенталски и мавритански стил. Уникалните градини на Двореца също носят усещане на различни култури, стилове и вярвания. По този начин кралица Мария, която е последовател на бахайската религия, претворява в двореца единството на Бога, вярата и целия човешки род.
Пътят към двореца се спуска между два реда каменни стени. Той спира пред голяма порта на сграда, която прилича на наблюдателна кула. Това е главният вход на двореца с караулното на часовите. В издълбаните в стените на сградите ниши стражите денонощно са стояли на пост. От двете страни на входа са поставени сферични морски мини, които са отправяли символично предупреждение към всеки, прекрачил прага на двореца. Когато човек влезе в оградения от стени оазис, се октрива един омаен свят с източен и тайнствен изглед - свят на очарование, хармония и неповторима красота. С много любов кралица Мария дава име на всяка градина и алея в своя райски дом, наречен от самата нея „Тихото гнездо“. Голям интерес за туристите представляват „Градината с водното огледало“, „Мостът на двореца“ и „Мостът на въздишките“. При влизане в Двореца и преминаване през изящна порта от ковано желязо се стига до белокаменна сграда с каменна площадка, в чийто център се открива Сребърният кладенец. Кралица Мария дава името на кладенеца заради студената, бистра и много чиста вода с прекрасен вкус, който утолява всяка жажда. Именно затова тя решава да построи кладенеца в библейски стил, подобно на кладенците на самарянките. Сребърният кладенец е изработен от камък с изсечени върху негов библейски кръстове. На единствената иззидана стена кралица Мария поставя икона на Света Богоридица и младенеца.
Строителството и оформянето на впечатляващата градина на Аллах продължава цели четири години. В нея символи на мюсюлманството и християнстото се допълват по съвършен начин, за да го превърнат в своеобразен храм на всички религии под открито небе - пример за религиозна толерантност и разбиране, присъщи за всеки интелигентен човек. Или може би чувствата на кралицата към нейния възлюбен са изиграли роля при построяването на градината? Вероятно от всичко по малко, а на много места - и в повече. През каменната стена по триструйна чешма водата се изсипва във водно огледало, което разделя на две божествената градина.
Малко по-надолу при спускане към брега на морето се стига до белеещия се силует на сграда, който изглежда като бяла птица, кацнала на ръба на скалата и вперила поглед в синия морски безкрай. Това е вила „Синята стрела“, в която по различно време са живели принц Николай – вторият син на кралица Мария и принцеса Илеана – нейната най-малка дъщеря. Сградата е построена върху много голяма наклон и затова от западната страна има три етажа, а от източна – само един. Днес на първия етаж на „Синята стрела“ има галерия, която представя фотографии и картини от Балчик и Двореца.
В непосредствена близост до терасите е оформен красив водопад с височина над 25 метра. Заради него водата в каменните тераси се забързва и увлича, за да се понесе в божествена мелодия към стръмната скала. Около водапада има много зеленина и пъстроцвени растения, чийто оранжеви, жълти и розови цветове се разливат заедно с успокоената вода в каменния басейн.
От „Градината на Аллах“ по триструйна чешма в дълбок каменен басейн се спуска друг по-малък водопад. Чешмата е построена през далечната 1865 година и е вградена в зидовете на Нимфеума. Над ротонадата на храма на водата няма покрив и звездите, отразени във водната повърхност, изглеждат сякаш нарочно са слезли от небето, за да може човекът да ги докосне.
През една от широките арки на Храма на водата малко стълбище отвежда посетителя в белоцветна градина, която не прилича на никоя друга в двореца – „Алеята с белите лилуими“. Далеч в миналото ранните християни сплитали във венци лилуими – цветята на Дева Мария, след което закичвали с тях главите си като знак на искрената си вяра. Може би затова „Алеята с белите лилуими“ е точно тук, в подножието на параклиса „Успение Богородично“. По каменната алея стигаме до терасата, на която е изграден Параклисът. Тронът и иконостасът са изработени още в далчената 1721 година, а кралица Мария ги откупува от остров Кипър специално за праклиса „Успение Богородично“. Очевидно всичко в двореца на Балчик е строено с голямо старание и изключително внимание към детайла!
Варовиков зид - около Балчик и курорта Албена има изобилие от варовикови камъни, поради което набавянето на строителни материали за подобни подпорни стени не представлява проблем. Около 40 години по-късно, по времето на Тодор Живков, е построен курортът Албена и впоследствие той става емблематичен именно с облицовките на хотелите от подобен варовик. Дори в село Кранево има подобни сгради! Особено през лятото светлият камък отразява слънчевата светлина и донякъде намалява температурата в сградата; проблем представлява зимният сезон. Тогава водата прониква в порите на варовика, замръзва, разширява се и води до пукнатини - поради това подобни облицовки са приложими най-вече за външни стени, а не за основа на тераси и други хоризонтални повърхности.
Езеро с водни лилии
Началото на ботаническата градина
"И там, на тоя бряг пустинен,
от вечните води и милван, и терзан,
на вярна стража спрян,
един чертог старинен,
един чертог зловещ виши безгласен стан.
В градините, мечта несмела замечтани,
трепти на страх и скръб отровната роса
и в мъртвата вода на мъртвите фонтани
оглеждат своя сън безсънни дървеса.
Стени и сводове спокойна тлен прояжда,
мъх, ситни нокти впил, колоните гнети,
и никой ведър час там радост не обажда,
че никой сребрен рог там празник не вести.
Понявга само в сън безсилен лъх повява,
и в трепета болнав на мигом сепнат стон
проеква тъмна жал по девствената слава
на някой овдовял и обезславен трон..."
Това е извадка от стихотворението „Легенда за разблудната царкиня” на известния български поет Димчо Дебелянов. Не е известно дали Дворецът в Балчик е вдъхновил поета да напише тези мрачни стихове в стил "Властелина на пръстените", но във всеки случай тези редове навяват асоциация именно за стихотворението на Дебелянов. Всъщност поетът е умрял доста време преди построяването на двореца, така че на практика е невъзможно архитектурният комплекс да служи за негово вдъхновение...
Днес „Дворецът” в Балчик не е обезлюден, рушащ се замък, а ослепително бял, красив спомен от миналото на брега на морето, ограден от неповторима ботаническа градина. В някои периоди от миналото обаче дворецът е бил доста запуснат - преди да се проведат реставрационни дейности. На румънски комплексът носи името „Тенха Йова” – „тихо гнездо”, което създава чудесни предпоставки за асоциации с поемата на Дебелянов.
Кралица Мария е шотландка по произход (именно затова носи презимето Единбургска) и нейният брак с крал Фердинанд Румънски се случва по чисто политически причини. Животът в румънския двор, както и постоянните изневери на съпруга й, не й понасят и тя решава да превърне приказния залив в Балчик в свое убежище. По нейна поръчка земите в региона, заедно с пустеещите воденици, са изкупени и започва строежа на резиденцията. С извайването на изящните сгради се заемат италианските архитекти Августино и Америго, а парковият комплекс бил поверен на известния по това време швейцарски цветар, Жул Жони. Освен главния замък, в оформящия се парков комплекс се появили множество уютни индивидуални вили, така че обитателите и гостите на резиденцията да почиват необезпокоявани в покоите си. Според някои учени парковете и архитектурата на „Дворецът” имат силно религиозно значение, а идеята на кралицата била да създаде копие на божиите земи. Самата тя прекарала част от живота си в Египет, където приела бахайската религия. Учението проповядва равнопоставеност между религиите, половете и расите, затова и в комплекса са преплетени множество културни и религиозни влияния. Тук са съвместени християнски и мюсюлмански свещени сгради, а колоните, арките, чешмите и мостовете са украсени с ориенталски, тракийски, римски и християнски символи. Така сякаш целия свят е събран в това малко, живописно късче земя до морето.
Културно-историческата стойност на архитектурния комплекс безспорно е огромна. От изключително значение е и уникалното растително разнообразие събрано в гадината и начинът, по който растенията са аранжирани. Всяко растение, беседка, мостче, арка или свод подсказват че това място е създадено от хора на изкуството за хора на изкуството. Определено при строителството на двореца всички, и проектантите, и техническите изпълнители, са проявили голямо внимание към детайла. Тук кралица Мария организирала пищни приеми, на които се събирали отбрани хора от европейската аристокрация. Редовни гости били предимно поети, художници и музиканти, а самата кралица също пишела стихове под псевдонима Кармен Силва. Навярно в сенките на обширния парк са се състояли не една и две любовни срещи, послужили за вдъхновение на множество творби.
Любовния живот на кралицата също дава повод за раждането на народни предания. Според някои конспиративни теории принц Кирил, брат на тогавашния български владетел Борис ІІІ, бил лудо влюбен в кралицата, която от своя страна отдала сърцето си на богат турски търговец, спасил от удавяне кралската дъщеря Юлияна. Истината за любовните похождения на обитателите на двореца ще остане завинаги забулена сред клоните на дърветата в парка, а също и много други събития от живота в резиденцията. Като например това, че едно от любимите места на кралица Мария бил розариумът, където тя черпела гостите си с опиум, а после скрита зад стъклените витражи подслушвала думите им под въздействието на опиата - интригата се състои в това че тогава никой не казвал гласно това, което наистина мислел. Това предание определено плаши и напомня за тъмните времена на политически заговори, подлост и страх. Дали все пак тихото гнездо не е било убежище за различните мнения и новите идеи на някои тогавашни политически дисиденти? Дали в Тенха Йова с падането на нощта не се е сбъдвал шекспировият „Сън в лятна нощ” и хората – поети, художници и музиканти, опиянени от виното в кралската изба, са се впускали в игри и забавления, присъщи на боговете, нимфите и горските елфи, а и на някои не толкова благоприлични биологични видове? Вероятно и двата сюжета са били действителни, и то по едно и също време - както се казва, Животът е шарен!
Друга страховита легенда слага край на живота на кралица Мария и на бохемския живот в двореца. Според нея в една трагична вечер синовете на кралицата, Михай и Николай, се скарали заради млада куртизанка. По време на свадата те извадили пистолети. Майка им се втурнала, да ги разтърве и Михай неволно я прострелял смъртоносно. През 1941 г. когато Добруджа отново става българска територия, младите принцове дошли в Балчик с армада кораби и отнесли тленните останки на кралицата в Румъния. Но духът на Мария Румънска все още витае в комплекса, за да го закриля и да напомня на посетителите за отминалата слава на своя овдовял каменен трон, от който тя наблюдавала морския залез - действително това е едно от малкото места на брега на Черно море, от които е възможно да се види залез на фона на морето.
Делва с неизвестно предназначение - вероятно чисто декоративна