Вижте и научете за още интересни обекти:
Чета за Видинската Пазар Капия. И си мисля, че в живота на хората има само няколко незаобиколими понятия. Раждане, смърт, любов, пари, пазар. Това, според мен, е философският минимум на човешкото съществуване. Може би изпускам сигурността, здравето и образованието; вероятно и други важни неща, но аз не съм учен и изследването ми е емпирично, и без претенциите да е „истината от последна инстанция“. Хора са се раждали, живяли и умирали, без да имат гарантирани сигурност, образование и здравеопазване. Т.е. тези неща не са в първата приоритетна група. И двете думи в „Пазар капия“ имат османско-турски произход. „Пазар“ идва от персийското bazar, преминало в турския като pazar, и означава търговско място, пазар. „Капия“ идва от турското kapi – врата, порта. В българския език „капия“ често се използва за обозначаване на монументална градска порта, най-често в крепост или пазарен квартал. Така „Пазар капия“ е означавало входа към търговската зона на Видин в османско време — място, където не просто се разменят стоки, а се срещат светове, култури и съдби. Те са реалните гравитационни центрове на живота. Раждането и смъртта са биологични абсолюти. Те са непреодолимите рамки на човешкия живот, идеи, дейност, постижения. Засега. Любовта е емоционален двигател, смисъл, но често - и хаос. Тя е драйверът на нашите постъпки, мотивация, основанието за движение. Парите са средство за сигурност, власт, обмен, обществена оценка за ценността на отделния човек за обществото. Пазарът е сцената, където всичко гореописано се пресича. Там се продава и време, и тяло, и идеи, и желания. Всичко останало — йерархии, титли, бюрокрации, идеологии — се върти около тези ядра и често се разпада, когато животът се сблъска с неотложното. Защо пазарът е толкова присъщ на човешкото общество и характерен за всички епохи? Задавали ли сте си въпроса: съществува ли зачатък на пазар в животинския свят или той е привилегия само на човека? Какво символизира „пазарът“? „Пазар“ е не просто място за размяна на стоки — той символизира взаимозависимостта на хората. Никой не може сам да произведе всичко. Пазарът е комуникация и доверие. Дори най-примитивната размяна изисква минимум честност (или поне споделен език за стойност). Той е стълкновение на ценности. Пазарът е арената, където се договаря какво колко струва — не само в пари, но и в смисъл. Той е свобода и избор — в идеалната му форма, пазарът е доброволна размяна. Пазарът е контрол и власт — в реалността пазарите често се регулират, монополизират, или използват за налагане на власт. Пазарът е социален договор, в който ние казваме: Искам нещо от теб и ти давам нещо в замяна. Тази формула стои в основата на цивилизацията.
Пирин Язовирите в България Черно море Ендодонтия Кариес Родопи Витоша Стара планина Закрит синус лифтинг Подпочвени води Зъб Зъбни импланти Сливен Лицево-челюстна хирургия Виж България Църкви и манастири
Защо пазарът е присъщ на човешкото общество? Кучето е заровено в разделението на труда. Това е същинската и най-дълбоката причина. Хората са специализирани и ефективни, когато се концентрират върху едно нещо — пазарът решава проблема как да разпределим резултатите от тази специализация. Пазарът се гради върху доверие и символни системи. Човекът е способен да вярва в абстрактни стойности — монети, кредит, бъдещи услуги. Това надхвърля чистата размяна на предмети и позволява сложни вериги на производство и търговия. Постоянните пазари са център на урбанизацията; на възникването и развитието на градове и инфраструктура. Исторически градовете често възникват на кръстопътища и на търговски пътища. Пазарът е механизъм, който развива сложността на човешкото общество. Без него, обществото се разпада в самозадоволяващи се, бедни общности. И понеже говорим само за хората; и понеже излиза, че човекът е по-, по-, най- в природата - което е доста спорно - нека си зададем следния въпрос: Има ли зачатъци на „пазар“ при животните? Пак да погледнем, как го дефинираме. Ако пазарът е организирана размяна между страните в обмена, с консенсус за стойност, то в чистата му форма е човешко явление. Но има зачатъчни форми на размяна в животинския свят. „Услуга срещу услуга“ (reciprocal altruism). Вампирски прилепи обменят храна: днес ти давам кръв, утре ти ще ми дадеш. Някои птици и маймуни пощят другия и чистят паразити срещу търпимост. Забелязани са специфични сигнали и уговорки. Павиани договарят коалиции чрез обмен на социални жестове — нещо като „политическа размяна“. Рибите чистачи на кораловите рифове, предлагат услуга срещу защита. Но това нито е институция, нито е цена, нито е пазарно място или има абстрактна стойност. Животните нямат концепция за пари или кредит.
Човешкият пазар като качествено ново ниво. Разликата е не просто количествена, а качествена. Човекът придава на определени неща символна стойност, приема ги за универсални и се съобразява с тях. Това са пари, дълг, договори. Създадени са общовалидни за всички правила и инфраструктура. Има пазари, закони, съдилища. При човека съществува културна памет. Хората предават знания за търговия между поколенията. Търговията не се извършва в една отделно взета затворена общност, група или държава. Тя е интернационализирана. Търговски мрежи обхващат целия свят. Пазарът е символ на човешката взаимозависимост и умението да превръщаме нуждите си, в доброволни сделки. Присъщ е на човека, защото позволява разделение на труда, обмен на символна стойност и сложна социална организация. Има зачатъчни аналози на пазар при животните — услуги срещу услуги. Но само човекът изгражда системи със символна размяна, институции и пазари. Чел съм, че уж моногамните пингвини си позволяват изключения от моногамията. Когато мътещата женска отива за храна в морето, понякога се чифтосва с по-млад от партньора й пингвин, който за благодарност, намира под водата и носи на брега шарено обло камъче. Сложено в гнездото, то служи за камуфлаж пред грабливи птици и други врагове , и така женската спасява поколението си. Ако това не е “прото-икономическо” поведение в животинския свят, какво е? В изследвания на някои популации на антарктически пингвини (особено адели и генту), са описани случаи, в които женски пингвини се чифтосват с „нерезиденти“ (немоногамни партньори, често по-млади самци), срещу подаръци – обикновено, камъчета. Шарените камъчета са важна „валута“, защото служат за строеж и поддръжка на гнездото, защитават яйцата от студ и наводнение, но най-важното - прикриват ги от грабливи птици и намаляват риска от кражба от други пингвини. По този начин, подареното камъче повишава шансовете яйцето (често от основния партньор) да оцелее. Какво се случва тук? Ами това си е поведение тип „бартер“: секс срещу ценен ресурс. Женската получава директна полза — камъчето увеличава сигурността на поколението. Самецът получава шанс за размножаване или поне чифтосване, което може да носи репродуктивна стойност. Два извода се набиват на очи. Сексът е разменна монета и при животните. Моногамията, както ни я описват, е със съмнителна репутация. (За втория извод много ще си патя ;) )
Зъбен имплант Зъболекар в Пловдив Връх Вихрен Базални импланти - обективен анализ Батак България www.dentalimplants.bg www.bg-tourinfo.com www.ralev-dental.bg Язовир Калин Пловдив Градове в България Арбанаси Байкушевата мура Диоден лазер
Има ли това нещо общо с „пазар“? Очевидно, да — макар и в зародишна форма. Законите за търсенето и предлагането са валидни не само за човека. Шарените камъчета са оскъден ресурс, сексът е ценен „артикул“. Обменът е доброволен - няма физическа принуда. Има договаряне на стойност: не всеки камък е приет, някои подаръци се отхвърлят. Практикува се и асиметрична информация и стратегия: понякога женските симулират интерес, само за да вземат камъче и отказват секс. Но за да наречем това поведение „пазар“ в човешкия смисъл, липсват няколко ключови неща. Няма универсално разменимо средство (парична система). Няма институции или правила, налагани отвън. Не съществува абстрактна стойност — камъкът има конкретна материална полза, а не символна цена. Липсва съзнателно договаряне на цена в числа или стандарти. Затова приемаме, че това е зачатъчна форма на икономическа размяна. И добър пример за биологическия корен на „икономическото поведение“ — обмен на ценности между индивиди, които не са задължени да споделят. Подобни „секс срещу ресурси“ системи, се наблюдават и при други животни. При паяци, където самецът носи подарък в копринена опаковка. Някои птици донасят храна на женската преди чифтосване. Философски погледнато, виждаме, че размяната е еволюционно стар механизъм за разрешаване на конфликт на интереси. „Търговски“ сделки се срещат при видове с по-сложно социално поведение. Човешкият пазар, обаче, е културно надстроен над биологичната основа за реципрочност. И така, нека обобщим - основният принцип на размяна (ценен ресурс срещу услуга), не е уникално човешки. Но пазарът в човешкия смисъл, е много по-сложна система, опосредствана от символи, институции и културни норми.
Да се върнем на Пазар Капия във Видин. Знаем, че по времето на Османското управление над българските земи, във Видин освен турци и българи, е имало евреи, власи, гърци, арменци и какви ли още не етноси. Ако хората са били разделяни по принципа на господари и васали, християни, мюсюлмани или юдеи, то пазарът и неговите закони, са били общи за всички. Всъщност, пазарът обединява? Както вече написахме тук, „Пазар капия“ е пазарната порта на града. Обикновено така се наричал входът към пазарището или чаршията, който може да се е заключвал вечер за сигурност. Във Видин — важен търговски град на Дунава, голямо пристанище и административен център — Пазар Капия е била не само вход към пазара, но и символ на търговския живот на града. Естествено, доминираща е била Османската градска среда: многоетническа и многоконфесионална. В османските градове (и Видин е класически пример), населението е много разнолико: мюсюлмани (турци, помаци), християни (българи, власи, гърци, арменци), евреи (сефаради, дошли след прогонването им от Испания), роми (цигани), други търговци от чужбина (австрийци, власи, сърби). Османската държава разделя хората по религиозни милети. Всеки милет има известна автономия: училища, съдилища, храмове. Мюсюлманите обаче, са привилегировани — плащат по-малко данъци, имат повече права. Немюсюлманите са зимми — защитени, но подчинени. И все пак, въпреки тези разделения, в търговията бариерите са по-малки. Пазарът е общо пространство, зона на пресичане на интереси. В идеалния случай, пазарът е неутрална територия. В османския град, пазарът е регулиран от канун (светско право) и шериат, но тези правила важат за всички. За пазара е характерно, че няма значение кой си, а какво предлагаш. Стоката ти трябва да отговаря на мерките и теглилките. Цената се договаря, но има тавани за някои стоки (наредби за „адилет“ — справедливост, които много приличат на нашенските антипазарни политически ходове с пределно допустимите цени – най-краткият път към дефицити, инфлация и хиперинфлация). За измама и фалшификация наказанията са за всички. Мюсюлманин може да купи от християнин и обратното. Мюсюлманинът не конфискува безвъзмездно стоката на християнина, което би било равносилно на грабеж. Еврейските търговци често действали като посредници между мюсюлманите и християните. Видин като пристанищен град, имал и много чуждестранни стоки — пазарът бил точка на контакт с външния свят. Османските сичил (съдебни протоколи) показват дела между хора от различни вероизповедания за търговски спорове — били решавани по общо право. Чаршиите в Балканските градове, били занаятчийски, но и интернационални — занаятчийски еснафи често включвали хора от различни етноси. Видинската чаршия има документирани магазини на българи, турци, евреи. Видински евреи често търгуват с платове и кожи — мюсюлмани и християни им били клиенти. На пазара се срещали български селяни от селата, с турски и еврейски търговци.
www.ralev-dental.bg Зъболекар в Пловдив Вихрен – красавецът на Пирин Протезиране с импланти Планини в България Рила Рилски езера Седемте Рилски езера Отовишки връх Открит синус лифтинг Избелване на зъби Япония Язовир Карагьол връх Калин Мальовица www.tourinfo-bg.com
Пазарът отваря пространство за взаимодействие между иначе разделени групи. Той е институция на доверие. Има взаимно признати правила за теглилки и мерки. Осигурявал се надзор (мутавели, кадии, пазарища със свои пазачи) срещу крадци и разбойници. Спазвали се общи стандарти. Дори при неравноправие в обществото (господари – васали), пазарът минимизирал бариерите, защото и властниците имат нужда от стоки. Търговецът има интерес да продава на всички. Купувачът има интерес да получи добра цена.Пазарът е интегриращ механизъм, понеже създава икономическа взаимозависимост. Учи хората да преговарят и да търсят мирно решение на недоразумения, спорове и конфликти. Смекчава вражди чрез общия интерес. Освен чаршия за покупки и продажби, пазарът е и пространство за културен обмен. Стоки от различни места, водят до смесване на вкусове, технологии, мода. Непрекъснато се осъществяват контакти между различни езици и обичаи. Дори най-мощната власт не може да игнорира икономическата необходимост, така че, социалният баланс на пазарите бил незаобиколим. Данъците, събирани от пазара, пълнят общинската и държавната хазна. Затова властта пази реда на пазара. Но има и някои ограничения. Пазарът не премахва неравенствата — те остават. Мюсюлманите са по-привилегировани в закона. Евреи и християни плащат специални данъци, което автоматично намалява доходите им при равни други условия. Чуждестранните търговци имат нужда от специални разрешителни. Въпреки това, на самото пазарище, тези различия често се размиват. Никой не пита за вероизповедание, ако цената е добра. Правилата са едни, за всички търговци на конкретния пазар. Пазар Капия във Видин не е само архитектурен обект — той е символ на това, как в едно османско многоетническо общество пазарът обединява, макар и в рамките на сложни йерархии. Пазарът е общият език на полза и интерес. Той създава контакт и зависимости между иначе разделени общности. Не премахва различията, но принуждава към съжителство и диалог. Осигурява мирна рамка за решаване на конфликти чрез преговори и размяна.
Местата за тържища и пазари най-често са организирани на големи кръстопътища или край важни пътни артерии. Наша пиперлия поговорка твърди, че хората на кръстопът не пикаят, ние държава сме направили. "Кръстопътността" на България често е цитирана като предимство, но рядко е била разнищвана критично: дали тази география все още носи икономическа полза, или е останала повече като клише? Какво означава да си на кръстопът? Че си връзка между търговски артерии (пътища, реки, морета), че си поле за културен и технологичен обмен, но също и буферна зона, често жертва на интереси и конфликти. В миналото, кръстопътят е значел богатство – като при Узунджово, Видин, Константинопол, Сараево, Одрин. В транспорта и логистиката, да, все още има значение. България е част от няколко важни коридора: Транспортен коридор VIII (Адриатика–Черно море); "Via Diagonalis" – през София, Пловдив и към Истанбул. Железопътен мост между Европа и Азия чрез пристанищата Русе и Варна. Геополитически интерес от Китай (в рамките на инициативата "Един пояс, един път"). Но, инфраструктурата е изостанала, и страната често се използва само като транзитна зона. В енергетиката, газови и енергийни трасета преминават оттук (Турски поток, интерконектори с Гърция и Румъния). Страната ни има потенциална роля като регионален хъб, но силно зависи от международни зависимости и вътрешни политики. Място за културен и дигитален обмен. България има мултиезична, мултикултурна позиция, полезна за аутсорсинг (разработчици, кол центрове), образование (учат студенти от съседни страни), туризъм с балкански, европейски и близкоизточен потенциал. Кръстопътността губи значение във високотехнологичната икономика. Там локацията не е решаваща – важни са човешкият капитал, политиките и средата за бизнес. Пример: Естония не е на кръстопът, но е дигитална сила. Швейцария е в Алпите – и все пак е глобален финансов център. За инвестициите географията е второстепенна. Инвеститорите гледат правна сигурност, административна ефективност, наличие на кадри. Кръстопът без условия е просто място за паркиране. Кръстопътят сам по себе си вече не е достатъчен. Днес не е достатъчно просто да си "на пътя" – трябва да предлагаш причина хората да спрат: услуга, възможност, стойност. Иначе си само бензиностанция на геополитическата магистрала. Има и друго. Тюркоезичните нации и арабите са известни от векове добри търговци. По едни или други причини, в България хората издигат в култ производителя, а не – търговеца. Търговията в очите на българина, често е „шашмалогия“, нещо измамно и следователно – лошо. Може би народопсихологията ще се промени, но, очевидно, ще трябва да изтече много дунавска вода. Както се казва в един много добър виц: „- Господи, кога ще ги стигнем американците? – О, чадо... Няма да съм жив тогава“...
Имплантати при деца Екстраорални импланти Къси импланти Широки импланти Зигоматични импланти Мини импланти Импланти в блок Размерът е от значение - имплантатни размери Зъболекар Пирин Връх Вихрен Мусала Пациенти за импланти
Контакт с екипа на Ралев Дентал АД Онлайн магазин за дентални материали Подробна информация за Пирин планина Базални импланти - какво представляват Българският имплантологичен справочник Байкушевата мура Сравнение на имплантатните системи Зъболекар в Пловдив Базални импланти - информация Онлайн магазин за дентални материали Връх Безбог Езера в Пирин Връх Вихрен Научете повече - базални импланти Подробна информация за Пирин планина Българският имплантологичен справочник Рила Информация за Башлийски езера Базални импланти Зъболекар в Пловдив Информация за Башлийски езера Връх Безбог Курс по хирургия в Румъния Конгрес в Рим Папиломи
Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.