Връх Пирин

Връх Пирин е първият връх от алпийската част на планината Пирин. От него започва Главното Пиринско Било. Висок е 2593 метра, в различни източници се обозначава и с името Голяма Джинджирица. Издига се по билото на планината на северозапад от Плешки връх. От него на запад и югозапад се отделят ридове, които разделят водосборите на реките Брежанска и Мечкулска. Гледан от долината на река Струма, изглежда като огромен, внушителен конус, който се издига и доминира над околността. Склоновете на връх Пирин са стръмни и каменисти, прошарени са от треви и клек, а в по-ниските си части са обрасли с гора. Североизточните склонове на върха наподобяват стена, която огражда от запад и югозапад малък безименен циркус.

Връх Пирин носи името на цялата планина, тък като е първият връх от нейната алпийска част, както стана въпрос по-горе. Името на планината според много автори произхожда от името на славянския бог Перун - аналог на гръмовержеца Зевс, тъй като и Перун е главен бог в една политеистична религия и се занимава основно с мятане на мълнии и светкавици по главите на хората. Думата има индоевропейски корен - пер означава удрям, бия, откъдето и произлиза съвременния глаго первам. Според Владимир Георгиев обаче произходът на името Пирин е доста по-различен от името на бог Перун - тъй като планината има остро и скалисто било, в миналото хората са я нарекли Перин - дума, сходна със старобългарската дума перин, индоевропейската перунос и хетската перунаш, които думи означават скала. Тракийското местно име на планината е било Перинтос (което звучи повече на гръцки), което има общ корен с индоевропейското перунос, а дори и с индисйкото парвата. Интересно тълкуване на името дава И. Тантилов през 2008 година - според него пе е множественото число на думата пи (камък на тракийски), ри означава висок, а ин означава небе - т.е. Пирин означава камъни, високи до небето. Същото значение носи и името на Пиринеите, макар че там траки не са живели никога. В Родопите има върхове, наречени Перелик и Персенк, които имат същия корен.

Освен Пирин планината се нарича още Орбел и Орбелус - това са имена с латински произход. Днес в Гърция планината Славянка се нарича Орвилус - това име има същия корен, само че на гръцки език. Много се среща името Юденица - име, което също има славянски произход, тъй като се е смятало че в планината живеят юди (самодиви). По времето на Османската империя планината пък е наричана Перим Даа и Перим Даг - запазено е името Перин, към което е добавена турската дума Даа - планина; Даг пък има тюркски произход.

На северозапад от връх Пирин се спуска къс рид, който е дълъг около 2 километра и разделя долините на река Стружка и нейните притоци. Върху този рид е разположен връх Седелец - той е висок 1972 метра и има формата на купол. Склоновете му са много стръмни с изключение на тези на югозапад. Обрасли са с гора, на места прошарена от малки каменисти полета - гроач. Името на върха произхожда от седло - по форма той силно наподобява седло. На северозапад от него има местност със същото име, в подножието на върха в долината на Стружка река. В близост се намира и изворът Седелец.

От югозападните склонове на връх Пирин извира Мечкулска река - тя се нарича още и Сенокоска река. Тече на югозапад и запад през селата Сенокос и Мечкул, достига Кресненската клисура и се влива в река Струма отляво. Нейната дължина е 10.9 километра.

Пирин планина    Синаница    Национален парк Пирин    Синанишка порта    Синанишко Странично Било

Връх Пирин, сниман от връх Георгийца

Вляво се вижда връх Пирин, а вдясно - връх Албутин