Легенди за град Видин

    На тази страница сме публикували всички легенди за Видин, които успяхме да открием в различни печатни издания и Мрежата. От гледна точка на историята на град Видин те не представляват голям интерес, тъй като в тях се натъкваме на очевидни противоречия; биха могли да са интересни като част от народното творчество на българския народ. Ако някой наш посетител се интересува от научно проверени факти относно историята на град Видин, може да посети тази секция на нашия уеб-проект...

Кулите в България    Имплантологичен справочник    Градове в България

    Някога имало двама братя и две сестри: Гъмзо, Коста, Кула и Вида. Не могли да живеят заедно, защото много често се карали и вдигали олелия до небето. Затова веднъж, с мирни приказки и разговори, решили да се разделят и всеки от тях да си създаде по един град. Речено - сторено (както в приказките). Най-старият брат, Гъмзо, построил Гъмзиград, Коста - Костолец, Кула - град Кула, а Вида, която била най-малката, но най-досетливата и хитра, направила града Видин. Така били създадени тези градове - крепости, в които се заселили много хора от околността. Сестрите Кула и Вида били много по-умни и хитри от братята си и бързо се досетили за ползите от глобализацията. Затова в техните градове непрекъснато прииждали нови заселници, особено във Видин, и тези селища станали големи и с много жители. А братята гледали повече живота си и не се грижели за друго. Гъмзо обичал много лозята - засадил цялото землище с лозя и правел прочуто вино, което и досега е известно - "Гъмза". Край него се заселили само хора, които обичали лозята и се грижели да опазят доброто име на виното. Регионалният сорт грозде е известен и до днес като един от малкото български сортове заедно с мавруда и широката мелнишка лоза. Коста се занимавал със земеделие, което непрекъснато линеело. Жителите били трудолюбиви, но не могли да забогатеят. Логично - според софийския градски фолклор малко хора са забогатели с работа. Столични капацитети често стигат до гениални изводи от рода на "По-добре корем от бира, отколкото гърбица от работа" и "По-добре прав пред бара, отколкото паднал пред струга". А и на тогавашното технологично развитие на земеделието и без евросубсидии Коста бил обречен на бизнес провал.

    Според друго предание двете сестри Вида и Кула нямали братя. Вида била много красива, идвали да я искат и българи, и турци, но тя турците не поглеждала, а нито един българин не харесала. Кула често я увещавала да се задоми, но Вида се ядосвала на съветите й и за да не се карат отделила сестра си в една местност и й дала верни хора да живеят с нея. Така Кула станала основателка на град Кула, а Вида останала да живее в родния дом. Когато турците вече се разпореждали по българските земи, Вида била вече остаряла - неомъжена и самотна, защото десетилетия не могла да си избере прилика за своя ум и хубост. Като се разчуло, че турците наближават града, тя събрала хората си и им заръчала да изградят на най-личното място в града кули, в които да се скрие населението. И се запретнали всички: работили ден и нощ и съградили кулите, които и днес носят името "Бабини Видини кули". Дали някой се е крил в тези кули и дали е намерил спасение от поробителите, не се знае. Знае се само това, че баба Вида е съградила града и кулите, наречени на нейно име. Пълна безсмислица от историческа гледна точка... Археолозите са доказали с надеждни методи че Крепостта "Баба Вида" датира от времена далеч преди средновековието, още от келтско и римско време. Причина за това е стратегическото местоположение на хълма, което позволява наблюдение на река Дунав в двете посоки и своевременна реакция при нападение от страна на противника.

Информация за планината Пирин

    Едно трето предание разказва, че някога си една баба Вида направила голяма каменна кула и друга по-ниска, подобна на първата. До тях изкопала кладенец и построила черква. Народът ги нарекъл на нейно име - кулите на баба Вида. От тях е получил името си и градът Видин.

    Има и още една легенда, в която се разказва за Видинската крепост. Когато баба Вида строила калето, цялата околия мъже и жени са работили, но колко години е продължила работата, не се знае. Стари хора разказвали, че било "през латинско време". Камъкът бил взиман чак от Буковец, откъдето бил прекарван на ръце - от ръка на ръка, човек до човек били наредени. Един баща оставил сина си мъничък, на три месеца. Докато се строила крепостта, детето пораснало и попитало майка си дали има баща. Тя му казала, че има и че работи във Видин на крепостта. Майката омесила питка и момчето отишло на крепостта, питало, разпитвало и най-сетне намерило баща си. Като видял порасналия си син, бащата заплакал. Толкова време е работена Видинската крепост. Ако приемем че момчето е било на възраст 10 - 12 години, строителите са си били направо експедитивни подобно на Бойко Борисов при строежа на магистрала "Тракия". За времената на Средните векове един строеж е било нормално да продължи 300 - 400 години, периодично да се променят архитектурни планове, да се дострояват кулички и камбанарии и т.н. Така например катедралата в Кьолн се строи вече около 1100 години и дори се говори че ако строежът приключи, ще дойде Краят на света! Това кара общинската администрация в града да провежда непрекъснати реставрации на въпросния храм.