Снимка на статуи във Видин

Вижте и научете за още интересни обекти:

Трите сестри Вида, Кула и Гъмза. Гъмза е и име на прочут български сорт червено грозде. Виненият сорт Гъмза има синоними Кадарка и Скадарка. Стар, местен сорт, отглеждан предимно в горещите микро райони на Северна България по поречието на река Дунав. За декларираният географски район Видин (Ново Село) сортът Гъмза узрява от средата до края на септември. Притежава висока родовитост - при добри условия се получават по 800 - 1000кг. от декар. Типично винен сорт с висок рандеман. Получените вина имат много добро качество - яркочервен , рубинен цвят; нежен, плодов аромат с типичен смолист вкус, хармонични, меки и с приятна свежест. Вината съзряват бързо. Много разпространен в Европа синоним на този сорт е Кадарка. Вино под това име е изнасяно в големи количества и с доста променливо качество по време на т. нар. "социализъм " в България, като основен пазар за него е била Германия. Истинското вино от Гъмза е много по-натурално , екзотично и със свой особен характер. Като качества то е доста по-добро от памида и отстъпва малко на кабернето, макар много консуматори да го предпочитат, по ред причини. Площите в България, заети от този сорт, са бързо намаляващи, поради всеобщото увлечение по "модерните " френски сортове, засилено и от по-трудното отглеждане на сорта Гъмза. Тази тенденция също превръща това вино във все по-рядък продукт. В същото време изключителният смолист вкус и характерният гъмзов аромат, правят консумацията на това вино едно незабравимо вкусово преживяване. Силно на алкохол (обикновено над 14 об.%), но сравнително бедно на танини, то е подходящо за консумация по всяко време на годината.

www.dentalimplants.bg www.ralev-dental.bg www.bg-dentist.com

Според легендите, имало три сестри - Гъмза, Кула и Вида. По-късно на тяхно име били кръстени градове - Гъмзиград в днешна Сърбия, град Кула в България и крепостта Баба Вида във Видин. Какво означават тези три имена? Откога се използват в българската именна традиция? Ето повече и по-подробна информация. Гъмза. Това име е свързано с известния червен сорт грозде „гъмза“, разпространен в Северозападна България и Сърбия. Думата може да има стар балкански или тракийски произход. Възможно е и легендата да е възникнала като народно обяснение за името на Гъмзиград (дн. Феликс Ромулиана в Сърбия), който носи латинско име, свързано с римския император Галерий. Кула. Това име е по-лесно обяснимо. В българския език „кула“ означава отбранително съоръжение, а думата има гръцки и латински корени. Вероятно градът Кула носи това име заради крепостни съоръжения, съществували на това място още през Средновековието. Вида. Името вероятно е свързано с древната славянска именна традиция, като има паралели в женски имена като Витка, Видослава. Легендата за Баба Вида е известна сред местното население от векове, но няма писмени сведения за употребата на това име за крепостта преди османския период. Откога се използват тези имена? Гъмзиград като наименование е съществувало още в Античността, но във формата Felix Romuliana. Народното име „Гъмзиград“ вероятно се е появило по-късно, вероятно през Средновековието.

Кула като топоним може да датира от османския период, когато много селища са били наричани според местни укрепления. Баба Вида като име на крепостта вероятно е късносредновековно и е свързано с местните легенди. Легендата за трите сестри изглежда е създадена като фолклорно обяснение за съществуването на тези три обекта. Исторически, имената са с различен произход и времеви пластове. Но дали топонимът Кула се съотнася с дума в турския или в арабския език? Или има древен български произход? Кула най-вероятно произлиза от думата „кула“, която е обща за много езици, включително старобългарски, турски, гръцки и латински. Възможни са различни езикови влияния. Старобългарски и славянски произход. Думата кула е съществувала в старобългарския език и вероятно идва от гръцката „пиргос“, кула или латинската „турис“, кула. В славянските езици „кула“ означава отбранително съоръжение и е запазена в много славянски езици – български, сръбски, руски, полски и др. Турски и арабски произход? В турския език kule означава „кула“ и е заемка от персийски (qulla, „кула“) или арабски „калъа“, което означава „крепост“. Османското влияние може да е допринесло за популяризирането на думата в българските земи, но не е първоизточникът на топонима. Местен български произход? Възможно е топонимът Кула да е свързан с крепостно съоръжение в района още от ранното Средновековие.

Принципи на термодинамиката Принципите и хуморът Подпочвени води

Исторически сведения показват, че районът около днешния град Кула е бил важен стратегически пункт, където вероятно е имало отбранителни кули още преди османския период. Най-вероятно топонимът Кула е славянски или византийски по произход, като се отнася до крепост или отбранително съоръжение, намиращо се там в миналото. Макар че думата съществува и в турски, и в арабски, тя вече е била част от славянските езици много преди османското завоевание. А какво да кажем за името Вида? В българския език има устойчиво съчетание "Видов ден", но дали името и този фразеологичен израз са само звуково близки или имат по-дълбока връзка? Името Вида и изразът „Видов ден“ са звуково сходни, но вероятно имат различен произход. Името Вида е старинно женско име, което може да произлиза от думата вид („зрение, образ, външност“) или от глагола виждам. Възможно е да е сродно със славянски имена като Видослава, Видка, които също са свързани със „виждането“ или „проявлението“. Среща се в различни славянски традиции, но не е масово име. Видов ден като израз се използва в смисъл на „ден на възмездие“ или „ден на истината“, когато всеки ще получи заслуженото. „Видовден“ е празник, отбелязван най-вече в сръбската традиция (на 28 юни), а корените му вероятно са свързани със славянския култ към Свети Вит (лат. Sanctus Vitus), който е бил почитан като покровител на зрението и справедливостта. В българския фолклор няма конкретен празник „Видов ден“, но изразът „ще дойде Видовден“ е широко използван. Макар че и двете думи са свързани със „виждането“ и „проявяването на истината“, няма категорично доказателство, че името Вида произлиза директно от „Видов ден“. По-скоро те са паралелни елементи в славянската култура, които споделят общ семантичен корен („вид, виждане“). Възможно е обаче народното съзнание да е търсило връзка между тях, особено в легендите за крепостта Баба Вида, които често преплитат исторически и митологични мотиви.

В българската религиозна християнска традиция, се отбелязва ден на сестрите Вяра, Надежда и Любов (и тяхната майка София). Легендите за сестрите Кула, Гъмза и Вида изглежда, не са получили такова широко обществено значение. Легендите за сестрите Кула, Гъмза и Вида са по-скоро локални фолклорни предания, докато почитането на Вяра, Надежда и Любов (и майка им София) е част от официалния християнски календар. Разликите в значимостта на двете традиции са доста. Християнският култ към светите Вяра, Надежда и Любов произлиза от свидетелствата, че Светите сестри са исторически личности, загинали заради вярата си през II век. Техният култ е част от официалната християнска традиция и е признат както в Източноправославната, така и в Католическата църква. Празникът им (17 септември) има силно духовно послание, тъй като имената им символизират трите основни християнски добродетели. Майка им София (от гръцки „мъдрост“) допълнително засилва религиозното значение на празника. Легендата за Кула, Гъмза и Вида е регионален фолклорен мотив, който вероятно е възникнал като опит да се обяснят топонимите на съответните места. Легендата не е свързана с реално съществували исторически личности и няма официално признат религиозен аспект. Тя служи по-скоро като народно предание, което дава културна идентичност на местността, но няма широка роля в религиозния календар. Защо едната легенда става религиозен празник, а другата остава локално предание?

Еврейски заговори Крепост Калето Язовир Калин

Християнството възприема исторически мъченици като духовни примери и почита тяхната саможертва. Местните фолклорни легенди, като тази за Кула, Гъмза и Вида, са по-скоро опити за обяснение на местни реалности, но не съдържат силен морален или религиозен мотив, който да ги превърне в официални празници. Така, макар че и в двата случая имаме сестри със „символични“ имена, само едните са получили широко обществено и религиозно значение. Тогава става много актуален въпросът, може ли да се съотнесе историята на възникването на българския град Кула, с легендите за времето, в което са живели сестрите Гъмза, Кула и Вида? Или има сериозно несъответствие в епохите? Историята на град Кула и легендите за сестрите Гъмза, Кула и Вида могат да се съотнесат само условно, тъй като има значителни разлики във времевите пластове. Археологически данни сочат, че районът на днешна Кула е бил обитаван още от римската епоха (II–III век). Там се намират останките на римска крепост „Кастра Мартис“, построена вероятно през IV век като част от Дунавската отбранителна система срещу варварските нападения. Крепостта е използвана и през Средновековието, което вероятно допринася за запазването на името „Кула“ – свързано с отбранително съоръжение.

Фолклорните предания рядко имат ясна хронология, но легендите за Гъмза, Кула и Вида обикновено се разказват като част от средновековния период, когато Видин е бил важно княжество или владение. Легендите звучат като по-късен народен опит за обяснение на имената на три селища (или местности) в района, отколкото като разказ за реални личности и събития. Възможно съответствие възниква, ако приемем, че Кула е получила името си заради крепостта „Кастра Мартис“, може да се търси известна връзка с фолклорния разказ за сестрите. Легендите често заемат реални исторически места и ги вплитат в митологични разкази. Но обективно присъства сериозно несъответствие. Римската крепост и селището Кула са част от историческите пластове на античността и ранното Средновековие. Легендите за трите сестри изглежда са значително по-късно народно творчество, вероятно от османския или възрожденския период, когато местните жители вече са имали устойчива представа за географията и имената на населените места. Историята на град Кула не може напълно да се свърже с легендата за трите сестри, тъй като между античния произход на крепостта и по-късното възникване на фолклора има значителна разлика във времето. Легендата е по-скоро народно обяснение за имената на местностите, отколкото исторически достоверен разказ.

Язовир "Карагьол" Умиращият воин Пещера Магурата

Съществува ако не пропаст, то със сигурност голяма дистанция между легендите, които в по-голямата си част се основават на измислици, и достоверно научно доказани и обосновани факти и съждения. Но човечеството върви през вековете и с едните, и с другите. Какво е обяснението на този феномен? Съществуването на легенди и научни факти като две паралелни реалности в човешкото съзнание – има своето обяснение в няколко основни насоки. Легендите са средство за обяснение на света. В миналото хората не са разполагали с научния метод, затова са използвали митове и легенди, за да си обяснят непознатото. Това важи както за природни явления (гръмотевици, слънчеви затъмнения), така и за исторически или географски реалности (имена на градове, произход на крепости). Хората, които са виждали крепостите Баба Вида, Кастра Мартис и руините около тях, не са знаели точните исторически събития, но са търсели разказ, който да обясни тяхното съществуване. Така се ражда легендата за трите сестри, която „подрежда“ в логична и запомняща се форма нещо, което иначе би изглеждало случайно.Функцията на легендите в културната идентичност - легендите създават чувство за принадлежност. Те свързват общности, предават ценности и укрепват локалната или националната идентичност. Българите в Северозападна България, например, може да не знаят всички детайли за римската история на крепостта „Кастра Мартис“, но знаят, че Кула е свързана с една от „трите сестри“. Това им дава усещане за дълбоки корени в миналото. Науката като инструмент за проверка и коригиране на легендите има различна функция – тя не създава обяснителни разкази „за душата“, а проверява и доказва обективната истина. Докато легендите създават емоционална връзка с миналото, науката ни казва какво наистина се е случило. Историците и археолозите откриват реалните факти, които често са по-различни от легендите. Например, легендата за трите сестри може да ни кара да вярваме, че Вида е построила крепостта „Баба Вида“, но историческите изследвания показват, че тя е изградена поетапно през Средновековието, с най-значителни строежи по времето на Иван Срацимир (XIV век). Човешката психика и нуждата от разкази, е в основата. Човешкият мозък не запомня добре сухи факти, но запомня истории, или както ние често с право ги наричаме тук - лакърдии. Легендите са като „разказана история“, докато науката често представя информацията в абстрактен и аналитичен вид. Много по-лесно е да запомним, че „трите сестри се разделили и основали три града“, отколкото да помним сложните етапи на римското и средновековното строителство в региона. Легендите и науката не са напълно противоположни, а изпълняват различни роли. Легендите ни свързват с миналото емоционално, правят го близко и запомнящо се. Науката ни казва какво наистина се е случило и коригира заблудите. Човечеството върви през вековете и с двете, защото едното ни помага да разберем света с ума, а другото – със сърцето.

Мальовица Църкви и манастири Планини в България

Мусала Нощен Видин Отовишки връх

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Карта на уеб-проекта bg-tourinfo.com Сливен Пазвантоглу

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Курс по хирургия в Румъния Конгрес в Рим Папиломи