Статуи във Видин

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Фонтанът с трите фигури на сестрите Кула, Гъмза и Вида, се намираше пред сградата на съда в центъра на Видин. През лятото на 2019 г., Видин остана без паметника на трите сестри и фонтана. Паметникът изобразяваше легендата за сестрите Кула, Гъмза и Вида, създателки на трите съществуващи до днес градове Кула, Гъмзиград (Сърбия) и Видин. Паметникът беше премахнат от община Видин, заради реконструкцията на централната градска част. По новия проект на мястото на фонтана е изграден кът за отдих.

www.dentalimplants.bg    www.ralev-dental.com    www.bg-tourinfo.com

Живеел крайдунавски цар. Той бил кротък, умен и мъдър. С всички съседи живял в мир и разбирателство. Всички спорни въпроси уреждал по мирен начин, без войни, без кръвопролития. Обичал много народа си. Наказвал най-строго ония боляри, които със своите подчинени не добруват. Не позволявал да се налагат големи данъци. Давал на народа свобода. Обличал скъсани дрехи, с работниците ставал работник, с рибарите — рибар, с въглищарите — въглищар. Без да го познават, нуждите на отделните групи хора изучавал и за това на всички имал възможност да помогне. Обичал го народът. Народи от съседните царства със земи и добитък към неговото царство се присъединявали. Владенията му станали обширни, стока многобройна, народ доволен. Този цар имал три дъщери: Вида, Кула и Гъмза. Тежко било много на крайдунавския цар, на когото царството било обширно, а столица му бил град Видин, че няма син, но пък трите му дъщери били умни, хубави и работни. Мечтата на царя била, докато е жив, да успее да ги ожени и задоми. Искал бащата цар трите му дъщери да бъдат еднакво доволни и всяка да мисли, че бащата обича нея повече от другите две, затова един ден, когато другите две били по обиколка в обширното му царство, той повикал Вида при себе си и казал: — Видо, ела чедо, ти си ми най-възрастната. Ти си ми първото дете. Ти си най-умната от трите ми дъщери. При теб аз ще доживея последните си дни, затова искам да те направя на Бдин господарка заедно с всички земи чак до Карпатските предели. Сутрин слънцето с гореща целувка да поздравява дунавските води, а вечер да се крие зад големите планини на твоето царство. Ти ще живееш тук, гдето татко ти положи толкова грижи, за да напарви един цветущ дунавски град. Тук, гдето майка ти отправи последен поглед към вас, трите си дъщери. Като чула хубавите думи на баща си, Вида го прегърнала и дълго плакала. Само след един месец бащата останал сам с втората си дъщеря Кула. Повикал я при себе си, целунал я и казал: — Дъще Куле, сега сме сами. Аз искам с теб да поговоря на четири очи. Ти си средната ми дъщеря, добри са и сестрите ти, но ти си ми, дъще, най-мила. Ти си най-умното ми дете. Ти си кротка и послушна.. От теб аз никога не чух думите не искам или не мога. Затова искам да ти дам още докато съм жив най-хубавите свои владения. Най-плодородните земи, най-работливите хора от моето царство. Искам да те направя владетел на китните гори, на сенчестите долини чак до цветущия Зайчар и цялата Тимошка долина. Но вие трите трябва да знаете, че освен вас аз имам и милионите хора в това царство и за всички трябва да полагам еднакви грижи. На вас аз също завещавам да се грижите за себе си, но да не забравите и хората.

Моята мечта е да ви оженя и задомя. За вас вече идват младежи да си искат. Но дано късметът ви излезе по-рано. Дано бъда жив аз, да видя на кого ви оставям. Аз зная, дъще, че докато съм жив, всички ще ви почитат и уважават. Вие сте добри, хубави и умни, а името и славата на баща ви ще кара всички за дълго да ви ценят. Минали месеци. Двете дъщери обикаляли владенията си. Една от друга те били по-доволни. Всяка таяла скъпо думите на своя баща. Всяка мислела, че на ней били дадени най-хубавите владения, най-работливите и паметливи хора. Един ден при царя пристигнала най-младата му дъщеря Гъмза. Тя била доста развълнувана, отчаяна, мрачна и унила. Отдалеч Гъмза заплакала и казала на своя баща, че двете й по-големи сестри я отбягват, че те крият нещо от нея. Тогава баща й я прегърнал и заговорил: - Дъще Гъмза, на двете ти сестри аз вече дадох владения. Дадох им не малко земи. Настаних ги при не лоши хора, но за теб аз оставих най-хубавите си имоти. Оставих най-умните и работливи хора. Ти си ми, дъще, най-малката, но ти си и най-умното ми дете. Ти си била винаги най-послушната. Ти обичаш най-много хората в моето царство. Радваш се на всичко, което те заобикаля. Ти си ми май-малката, но от теб аз винаги съм бил най-доволен. Ти си и най-трудолюбивото ми дете, а всяка трудолюбивост, всяка работливост се възнаграждават. За тебе, дъще Гъмза, аз оставих цяла Крайна, чак до Морава. В твоето царство ги ще имаш в изобилие: много вино, много жито и царевица, ще белеят едрорунни овци, ще мучат гойни крави, ще цвилят лъскавовлакнестни коне, ще пеят млади булки, ще извиват кръшни хора момци и девойки, ще клокочат непрестанно пенливи ручеи. Ще има вековни гори, из които ще провират големите си рога сърни н елени. Вечерта, когато се прибрали Вида и Кула, царят ги събрал трите и започнал да им говори: — Аз съм вече доста стар. Годините тежат. Краката слабеят. Очите стават по-малки. Няма да бъде далеч денят, когато тия слаби очи ще угаснат и ще ви напуснат завинаги. Затова макар и разделени, макар и в отделни царства, живейте в мир и съгласие, деца мои! Помнете винаги, че тия хора, които аз ви оставям, са били братя помежду си, че еднакви радости и скърби са ги свързвали, че интересите са им еднакви. Не ставайте причина вие за раздори между хората. Докато съм жив, аз искам вие да се задомите. Искам да ви видя, че имате свои семейства, че имате добри другари, с които да вървите заедно в живота. Към вас, своите деца, аз имам и такова поръчение: да помагате на своите мъже, да ги съветвате да не водят никакви войни. Да живеят в мир не само с вашите хора, но да не нападат никакви племена. Внушете им, че във войните няма победи, а че всяка война носи смърт, глад и разорение на народите. Във войните няма победители, там всички са победени. От войните всички излизат слаби и разорени. На вас аз няма да казвам. Вие знате добре. Пределите на моето царство са обширни. Народът ми е здрав и единен, войските ми силни. Но аз тридесет години с никого не воювах, против никого меч не вдигнах, с всички съседи по мирен начин уреждах всички спорове. Болярите държах изкъсо, защото мнозина от тях, когато нямат с кого да воюват отвън, започват да се разправят сами. Започват войни помежду си. Имайте пред себе си живота на своя баща! Учете се от онова, което аз направих! Не правете на другите това, което на вас не искате да се прави!

Отстраняване на лимфен възел    Метастатичен лимфен възел    Възпален лимфен възел

Минали години. Трите сестри живеели в мир и любов, но един ден в дома им дошъл млад сръбски цар. Той поискал да му дадат за жена най-малката. Поискал Гъмза. Бащата бил жив. Той познавал разгулния живот на своя млад съсед. Познавал необуздания му характер. Не искал в никакъв случай кротката си, умна и послушна дъщеря на него да даде. Макар че дрехите на младия цар били обшити в злато и коприна, че юздите на коня му били позлатени, че дръжката на сабята му била позлатена. Но бащата бил безсилен пред своята обична дъщеря. Тя харесвала много този млад и хубав мъж и помолила баща си да не отнема щастието и късмета й, които сам Бог и бил изпратил. Склонил старият цар. Оженил своята малка любима дъщеря, но животът й още от първия ден станал незавиден. Мъжът й бил такъв, какъвто го познавал бащата на Гъмза. Младият сръбски цар пиел много. По цели нощи не се отделял от приятелите си, с които свикнал да живее и гуляе, когато бил ерген. Не живеел добре този млад цар със своята млада жена. Но той не живеел и със своите съседи. Постоянно животът му във войни минавал. Говорела му Гъмза. Сочела му за пример своя миролюбив баща. Разсърдил се един ден младият цар и своята жена в един краински манастир на заточение изпратил. След няколко години се оженила и Кула за един български болярин, каквито в България имало много по това време. Но и той не излязъл по-добър от своя баджанак. Пиел, гуляел, живеел в разкош и скоро прахосал всичко онова, което имал и което получил като зестра от своята жена. Един ден Вида и Кула отишли в манастира да видят своята сестра Гъмза. В манастира Гъмза била облечена в черни монахински дрехи. Била слаба, бледа. Нямало го хубавото й лице. Бил угаснал светлият й поглед, опадала дългата й смолеста коса. Изчезнал нежният й глас. Погледнала двете си сестри Вида, огледала себе си и заплакала и казала: „Зле сте, сестро Гъмзо, вие и двете ми сестри. От вашите женитби се плашат много хора. Уплаших се и аз. И реших, че никога няма да се оженя. Ще остана вечно мома. Сега в старопрестолния град Бдин строя големи кули. От тези кули ще се вижда на север и на юг. По тях ще се ориентират всички пътници, които идват от запад и от изток. Тези кули ще носят моето име. Всички ония, които ги зърнат от далече самотни на дунавския бряг да стърчат, ще си кажат: „Тук баба Вида като млада царкиня живя. Това са нейните дворци — Бабините Видини кули.”

Интересен факт е, че „Баба Вида“ е единствената почти изцяло запазена средновековна крепостна структура в границите на днешна България. Крепостта е служела едновременно като отбранително съоръжение и като владетелски замък. Една опашата лъжа, упс; една легенда твърди, че някога по тези земи живял славен български болярин. Неговите обширни владения се простирали от Карпатите до Стара планина. Но легендата, неизвестно защо, не помни и не споменава името му. За сметка на това, обаче, разказва за децата му. След смъртта на славния болярин, трите му дъщери – Вида, Кула и Гъмза, разделили наследените владения помежду си. Двете по-малки сестри – Кула (с център в едноименния български град) и Гъмза – нейна столица бил Гъмзиград (днешен Гамзиград в Сърбия), чевръсто се омъжили преждевременно. Попаднали на мъже, които на драго сърце и лекомислено пропилели бащиното им наследство. Най-голямата сестра – Вида, така решил бог - останала сама в живота. Под нейно ръководство, обаче, бил изграден замък, в който тя живяла до последния си дъх. В крепостта тя успешно отбранявала поданици и земи от чужди нападения. В знак на благодарност, след смъртта й хората от този край си дали дума и кръстили замъка на нейно име – „Баба Вида” или „Бабини Видини кули”. Това се случило във времената, в които Видин попаднал под османско господство. Когато османските турци превзели Видин, там започнал да властва Саид Ашар паша. За него пък се носи друга легенда. Един ден, докато се разхождал в околността, той харесал ъгъла, който се затваря между реките Тимок и Нишава. Това е местността, където сега е разположен град Зайчар (днес – в Източна Сърбия), и решил да направи чифлик. Мястото било много красиво, земята - плодородна, водата – в изобилие. Пашата веднага започнал да строи и скоро там се появили конаци, воденици, лозя и градини. Отначало пашовите земи били обработвани от селяните от съседните селца. Но на Саид Ашар не му била достатъчна само тяхната работа. Искал да натрупа големи богатства и да живее на широка нога. И не чакал да го споходи късмет, а взел сам да си го накъсметява. Преселил по тези места колибари от около трийсетина тетевенски села. Опростил им всички повинности към държавата и им наредил да обработват чифлика му. Благодарение на тези заселници, населението лека-полека започнало да се увеличава. Това била нова работна ръка за пашата и той поощрявал хората да се плодят. Дошли да живеят хора и от други села на Видинско; започнали да се раждат деца, внуци. Този чифлик и хората, които работели в него, образували голямо селище, наречено на името на Саидшар. Но в общуването между хората, то се променило на Зайчар - сигурно и дали не защото, благодарение на добрите условия, хората се размножавали като зайците. Знае ли човек?

Заболявания на лимфните възли    Папиломи    Принцип

Според друга легенда, двете сестри Вида и Кула нямали братя. Вида била много красива. Искали я много мъже, но тя не харесала нито един. Кула често я увещавала да се задоми, но Вида се ядосвала на съветите й и за да не се карат – отделила я в една местност и й дала верни хора да живеят с нея. Така Кула станала основателка на град Кула, а Вида останала да живее в родния дом. Когато османлиите вече се разпореждали по българските земи, Вида била остаряла – неомъжена и самотна, защото десетилетия не могла да си избере прилика за своя ум и хубост. Като се разчуло, че турците наближават града, тя събрала хората си и им заръчала да изградят на най-личното място в града кули, в които да се скрие населението. И се запретнали всички: работили ден и нощ и съградили кулите, които и днес носят името “Бабини Видини кули“. Още едно предание пък разказва, че някога баба Вида направила една голяма каменна кула и друга по-ниска, подобна на първата. До тях изкопала кладенец и построила черква. Народът ги нарекъл на нейно име – кулите на баба Вида. От тях е получил името си и градът Видин.

Всеки иска да остане в историята, ако не с друго, то с някаква трудно доказуема легенда. Ето още една легенда (лакърдия), за трите сестри и името на крепостта: Преди време имало двама братя и две сестри: Гъмзо, Коста, Кула и Вида. Те не могли да съжителстват заедно, понеже постоянно се карали. Един ден, след като провели дълъг разговор, решили да се разделят и всеки да си създаде свой град. Най-лемият брат, Гъмзо, построил Гъмзиград. Коста – Костолец. Кула – град Кула. А Вида, която била най-малка, но най-досетлива и хитра, направила града Видин. Така били съградени тези градове-крепости, в които се притекли и заселили много хора от околността. Сестрите Кула и Вида били много по-умни и хитри от братята си и затова в техните градове непрекъснато прииждали нови заселници, особено във Видин. Така тези селища станали големи и с много жители. Братята гледали повече живота си и не се грижели за друго. Гъмзо обичал много лозята – засадил цялото землище с лозя и правел прочуто вино, което и досега е известно – “Гъмза”. Край него се заселили само хора, които обичали лозята и се грижели да опазят доброто име на виното. Коста се занимавал със земеделие, което непрекъснато линеело. Жителите били трудолюбиви, но не могли да забогатеят.

Какво означава принцип    Принцип на Хайзенберг    Принцип на относителността

Гъмза или Кадарка се нарича още и винен сорт грозде, отглеждан в България от стари времена. Насажденията с Гъмза в България са основно в Дунавската равнина. Много митове и легенди се срещат в северозападния край по отношение на това, откъде произлиза сортът. Жителите на видинското Ново село, считат, че този сорт идва от техните земи. Според легендата, няколко кръстоносци, обратно по своя път от Йерусалим към домовете си, решават да се заселят във Видинско и точно там засаждат тази прекрасна лоза Гъмза, която е донесена от юг. Според друго предание, виното от сорт Гъмза се е консумирало още по времето, когато синовете на хан Кубрат дошли от Волжка България. Вярвало се, че то дарява с магическа сила и помага в битки. Прекомерната консумация обаче, води до битови свади и пиянства, в резултат на което, местен – заможен болярин, заповядва да изкоренят всички насаждения в този регион, с тази лоза. Той се славил с необичайна охрана – лъв, който нощем свободно се разхождал и бранил дворецът. В резултат на това, често на разсъмване намирали мъртви войници от нощната стража. Само един не само оцелял, но и преборил лъва. В отговор на въпрос към него, на какво се дължи неговата храброст и смелост, той пояснил на виното от Гъмза, чиято лоза семейството му запазило в своето имение. Така боляринът отменил забраната и Гъмзата започнала масово да се отглежда, а той я кръстил на името на своята дъщеря – Гъмза, на древен арабски език: капризна. В днешни времена, сякаш се изпуска шанса, да се наложи Гъмзата у нас като флагман, както правят унгарците. Гъмзата е регионален сорт, има го както у нас, така и в пограничните райони в Румъния, Сърбия и в Унгария (под името: „Кадарка“), Австрия, Словакия. На преден план у нас се набляга на мавруда, кръстоските с широка мелнишка лоза, дори кръстоски като рубин са много по-наложени и познати. Причините са две - първата е в насажденията с Гъмза и по-скоро тяхната липса. Няма наука в тази посока, много трудно може да се намери посадъчен материал и основната причина за това е - търсенето. В същото време, консултанти и пипиниери от Италия и Франция не я предлагат, което е логично. След 1989г. са засадени много малко лозя с Гъмза, като цяло проектите с нови лозя в северна и в частност северозападна България са много по-малко, отколкото в южната и по долината на р. Струма. Много от старите масиви са изоставени и са малко стопаните, които са се грижили за лозята си през цялото време. Втората основна причина е в търговията и предлагането. Веднага след прехода, Гъмзата се възприема, като синоним на евтино, трапезно вино и всички добри ресторанти постепенно я изкарват от листите си. Модерни бързо стават вина от „западни“ сортове, като и вносните вина. В този период, Гъмза звучи „Провинциално“. Има надежди и се дават прогнози, че гъмзата ще се възвърне отново на сцената, но това така и не се случва от само себе си. И така идва моментът, в който го приемаме като лична кауза, като година след година, нещата постепенно започват да се случват. В момента, Гъмза можете да откриете в много от винените листи на добрите ресторанти в София и в страната, както и по рафтовете на специализираните магазини и все повече хора я търсят. Вярно е, че са предимно ценители и хора, които пият вино и се интересуват от него. В чужбина, търговците масово търсят местни и типични сортове, наситили са се на Каберне Совиньон, Каберне Фран, Мерло, Сира и други червени сортове и Шардоне, Совиньон Блан от белите. Всички търсят нещо различно, нещо типично за дадената страна, а ако виното носи характера на региона, нещата се случват бързо, защото вещите в тази професия бързо разпознават тероарните вина.

Принцип на пропорционалността    Принцип на работа    Принцип на солидарността

Седемте Рилски езера    Еврейската синагога    Българският имплантологичен портал

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Принцип на субсидиарността    Принципен като Гюро Михайлов    Принципи на Нютон

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи