Габрово

Родопи    Витоша    Стара планина    Скритата Бълария    Подпочвени води    Maxillofacial surgery    Зъб    Зъбни импланти    Сливен

Габровец. Човек с широки пръсти. Който харчи нашироко. Шегичка. Никога, ама никога няма да срещнете такова определение за жител на Габрово, колкото и да сте добър в онлайн търсачките; в чатботовете с изкуствен интелект и в околните пейки - новинарски агенции пред блока, пред които и търсачките на Гуугъл бледнеят, понеже жените знаят всичко. Габровец е нарицателно, синоним със съвсем други думи; думата смислено е натоварена със съвършено други значения. Габровец е цяла галактика от определения, която е учудващо голяма като синонимно множество в българския език, описвайки едно и също или почти идентични качества: циция, скъперник, пестелив, стиснат, стислив, свидлив, вариклечко, стипца, пинтия, скръндза, сметкаджия, цепи косъма, цинцарин. Последната дума означава малобройно племе в северозападните покрайнини на страната с език, близък до румънския; но и скръндза. В старите времена напитките по механи, кръчми и страноприемници се пиели с чаша, изработена от грънчарин, но понеже било по-евтино, повече употребявали малките крушовидни растителни кратунки вместо чаши. Наричали механджията цинцарин и това се предало и на кратунката, ползвана като мярка за продаваната напитка. Събираща до сто грама течност, наричали кратунката цънцарка, като с това хората показвали отношението си към кръчмаря - скъперник и скръндза. Но след като така цветисто нарекохме габровци с всевъзможни най-отрицателни епитети и сравнения, нека се вгледаме по-внимателно и да видим доколко и дали съответстват на истината, митовете и легендите за стиснатостта на габровци. Според едни, вината за негативния имидж на Габрово се дължи на жителите на съседен и подобен по развитие град – Севлиево. Отдалечени едва на 26 км един от друг, Габрово и Севлиево имат сходна история и поминък. Така конкуренцията помежду им ражда безчет идеи как да дискредитираш съседа, та да изпъкнеш ти. Една от култовите истории, е свързана с влака от Габрово, който пристига в Севлиево. По време на правителството на Иван Гешов, през 1911 година, габровските индустриалци оказват натиск, за да мине трасето на железницата през града им. Така тяхната стока може да се транспортира по-лесно и с по-ниски цени в чужбина, което веднага се отразява благотворно на благосъстоянието им. Обаче техните конкуренти от Севлиево реагират гневно и недоволно, и габровци решават да им погодят номер. Пуска се мълва, че на определена дата през Севлиево щял да мине габровският влак. Цялото Севлиево, начело с кмета, отишли да видят тоя специален трен. Но зевзеците от Габрово приготвили две газени тенекета със слама, напоени с катран и ги преметнали върху самара на едно магаре. После подлютили задницата на горкото добиче с люта чушка и запалили сламата. Магарето хукнало подплашено с пълна сила по посока на Севлиево. Запалената слама димяла и имитирала пушека от локомотива на влака. Ошашавеното магаре профучало пред смаяните граждани на Севлиево, чакащи габровския трен. Този "хабер", съобщение на габровци към съседите от Севлиево обаче не останал безответен. Севлиевци купили едно габровско магаре. Заклали го, одрали го и направили месото на кебапчета. На предстоящия на Петковден панаир, продавали месото на половин цена и габровци го изкупили моментално. На другия ден, кметът на Севлиево изпратил съобщение на колегата си от Габрово, че габровци изяли севлиевския влак, който бил габровско магаре и поискал 1 милион златни лева обезщетение. Това допълнително обтегнало отношенията между двата съседни града. При всеки възможен случай и повод севлиевци описвали съседите си като свидливи, стиснати. Според други, още през 14 век, с появата на предприемчиви търговци по тези земи, те започнали да ползват хумора като (както казваме днес) маркетингов похват в търговията за привличане на купувачи. През 18-19 век се разпространявали смешни истории и разкази за реални случаи, в които главният герой бил почтеният, пресметлив и пестелив габровец-търговец; човек, който може да си прави сметката и следователно е добър в професията. Така люлка на прочутия габровски хумор, се оказва едно от най-старите препитания на хората, живели по земите на днешно Габрово - търговията. Анекдотите за габровци се множали и ставали национален феномен; а пресметливите габровци използвали своята известност, за да превърнат градчето си от място с малки работилнички и дребни занаяти, в град на фабрики и фабриканти; важно индустриално средище. За разлика от шопите, например, които в шегите си се смеят на другите, габровци се надсмивали над собствените си навици и обичаи. Вицовете за пресметливостта и пестеливостта им не спирали – тъкмо напротив, габровският хумор бил именно това, което окриляло габровци, правело ги известни и помагало в развитието на града. Това е така и днес - говори се за шотландците от Абърдийн, с които Габрово се побратимява заради общата ценностна система и чувство за хумор, че са напъдени, изселени габровци - заради разточителство. Но да се върнем в зората на града. Габровци замогнали, градът цъфтял. Всъщност Габрово станал първият капиталистически град в земите български; родоначалник на българското предприемачество в сърцето на феодалната Османска империя.

Бъндеришки езера    Рекламна програма на сайта    Планини в България    Истината за базалните импланти    Рила

Първият габровец не е някаква митична, украсена от летописците през вековете личност, а един съвсем истински, конкретен български занаятчия. Според предавана от поколение на поколение история, след падането на Търново, столицата на Второто българско царство, под властта на Османската империя, оцелелите търновски боляри напускат града и бягат в защитените дебри на планината, като основават нови поселища. Болярката Божена, жена на загинал защитник на Търново, намира подслон заедно със синовете си в Балкана и постепенно хората започнали да наричат техните колиби Боженци. Най-големият син на Божена се наричал Рачо; бил много добър ковач. Чевръст, вършел работата бързо и качествено, което му създало име и известност, понеже не само продължил родовата традиция, но я и развил - подковавал коне, но и ремонтирал каруци, колесници. Умният и предприемчив Рачо видял, че през старопланинските проходи редовно пътуват в две посоки търговци и пътници, които спирали пред или след дългия път на кръстопътя над река Янтра за почивка и кратка раздумка за обмяна на информация за времето, пътя; къде може да се похапне или преспи и т.н. Ковачи, оръжейници били търсени занаятчии; по ония времена да имаш добре подкован кон с каруца било признак на успех и заможност. Рачо избрал един голям габър и под него започнал да подковава конете, потягал колесниците и тежките, натоварени със стока каруци. Работата потръгнала и вместо всеки ден да бие път до кръстопътя и после - обратно до колибите, той решил да се установи; задомил се и със семейството си останали да живеят в новото място. Не след дълго и други занаятчии от Боженци последвали примера му и така възникнало Габрово; занаятчийско селище, взело името на големия габър над ковачницата на Рачо; а Рачо Ковача останал в историята като основателят на града. Години по-късно, габровци му се отблагодарили учудващо щедро, като издигнали в негова чест в центъра на града, до скалата "Грамадата" при река Янтра - където била ковачницата - голям, красив паметник. Скулпторът Любомир Далчев извайва статуята от бронз, като Рачо е изобразен като силен, здрав мъж, който държи в десницата си чук, а другата ръка стиска клещи, хванали парче метал върху наковалня. Не стига това, ами всяка година в деня на Габрово на габровци им става нещо и инвестират в традиционна носия, с която обличат статуята на своя първи по ред и по право съгражданин. Те нямаше да са габровци обаче, ако дори при градежа на паметника, не бяха проявили вродената си вече пестеливост (или ако ви харесва повече - цинцарлък). Няма друг паметник в България, който толкова да е икономисал от общинската земя, тъй като е построен... в реката. Спастря се по някой лев и по друга линия - как да поставиш цветя на паметника, когато той е в Янтра? Габрово се развива бързо след основаването си, като се проточва на дължина по двата бряга на реката на цели 25 км, което го прави най-дългият град в страната. Далечен подгласник му е Смолян с едва 10 км, както и столицата София; но при нея се смесват понятието голям с понятието дълъг. Дълъг значи ли голям? Вие преценете. Случайно или не, на територията на община Габрово, под връх Исполин (1523,40 m; старо име - връх Коруджа), в местността Вътро поле (до 1942 г. Узана), е географският център на България, измерен през 1991 г. Както е тръгнало, като едното нищо, напористите габровци току-виж станали и център на Вселената, и на околните села. Скоро Гринуич ще се предаде пред Габруич; това е очевидно.

Зъболекари в България    Dental tourism    Орална хирургия    Пародонтология    Лекцията на д-р Хоо

Осемте чудеса на Габрово са уникални и неповторими, защото ако ги имаше другаде, нямаше да са чудеса на Габрово. Кои са те?

Лицево - челюстна хирургия    Виж България    Църкви и манастири    Артикулатор и лицева дъга    Зъболекар в Пловдив

Накъдето и да се обърнете, Габрово и прилежащият регион са или историческа, или природна забележителност, достойна за задълбочено проучване и наслаждение от осъзнатия пътешественик и турист. Нека маркираме бегло само „по-по-най-“ местата, защото за всичките няма да ни стигне мастилото.

www.bg-dentist.net    Дентален лекар в Пловдив    Мраморният първенец на Пирин - Вихрен    www.tourinfo-bg.net    www.ralev.ws

Има много теории за причините за поява на градовете, като тук ще споменем мимоходом само една от тях - пазарната теория. Както личи от нейното наименование, пазарната теория или теза, намира произхода на града в пазарното право. Генезисът на града е в пазара; появава се размяна между града и селото. Габрово възниква като поселище на занаятчии, с клиенти - търговци и пътници, чиито поръчки занаятчиите изпълняват срещу парично възнаграждение. По тази логика, Габрово възниква като град; габровци не са станали граждани, като преди това са били селяни. Историята ще се произнесе столетия след Рачо Ковача, че Габрово възниква във времето на феодалната Османска империя като първият капиталистически град по българските земи; най-ярък пример за зараждащото се българско предприемачество; предвестникът на българското икономическо и културно Възраждане и национално освобождение, които не са нищо друго, освен механизми и "алгоритми" за сваляне на непосилните, ненужни и вредни феодални окови пред развитието на капиталистическите производителни сили и производствени отношения. В този ред на мисли, делото на Рачо Ковача е по-голямо от неговия паметник.

И още едно уточнение, с любезното съгласие на посетителя и читателя (зрителя) на нашия сайт. Вече споменахме, че Габрово станал първият капиталистически град, родоначалник на българското предприемачество в сърцето на феодалната Османска империя. Навсякъде по света наченките на капитализъм се появяват, за да изместят, сменят феодалните форми на производство с капиталистически; феодалните производствени отношения - с капиталистически. Османската империя, ако да не е по подразбиране поощрявала, но е допускала развитието на капиталистически производствени отношения в рамките на империята. Така изявени с труда и ума си българи - предприемачи, са имали възможност да бъдат сред най-големите и уважавани търговци в столицата на империята; продуктите на българските занаятчии и фабриканти от Габрово, Сливен, Котел, Чипровци и много още са били известни, предпочитани и за тях се е плащало подобаващо добре, както приляга на качествен и иновативен продукт или услуга. Децата на българските първенци, са били пращани от родителите си да учат и да получат професионални умения в най-добрите за целта места в тогавашна Европа. Това, което днес е една от най-големите туристически атракции при посещение на Истанбул - Принцовите острови, всъщност представлява уединеният район, в който са живеели българските големци в Цариград. Вървейки пеш по калдъръмените улички (защото автомобилното движение там е забранено), българският турист все едно, че се разхожда из Стария Пловдив, Трявна, Жеравна, Копривщица, Брацигово - толкова е близка архитектурата на домовете, до тази на прочутите наши възрожденски архитектурни школи и майстори. Тогава по естествен път намираме отговор на важен за националното ни самосъзнание въпрос - в периода на господство на Османската империя над българското население в земите, които преди нашествието са били български, нашите деди българи не са били роби. Роби има в робовладелческите империи. Във феодалните - каквато е била Османската империя - роби няма. Хората, които са имали собствени домове, ниви, добитък; могли са да развиват занаяти, да стават фабриканти, да пращат децата си да учат по света; самите те да пътуват по гурбет накъдето им видят очите; да изповядват религията си и да строят храмове на тая религия; да се раждат и умират с християнски имена; да кръщават и децата си с такива имена в рамките на Османската империя, чиято господстваща религия бил ислямът - тези хора не са роби. Усещането за робство; говоренето за робство от редица наши представители на интелигенцията и духовенството, е тази хипербола, която е провокирала съзнанието на българина да се събуди и да се бори за икономическо и национално освобождение. Имало е много конфликти, много несправедливости, много невинни жертви в неравни битки, но по същество не е имало робство и българите тогава не сме били роби.

След като за два часа разгледали пещерата, туристите питат екскурзоводката как се е образувала.
- Ами някакъв габровец изтървал един лев в лисича дупка.

Стоматологични столове    Кариес    Орална хирургия    Стоматология    Циркониеви надстройки    Имплантатни размери    Зъболекар

Колко вагона правят влак? И 1000 да са, няма ли локомотив, няма влак. В нашата история Габрово често играе ролята на локомотива; на двигателя на развитието и промените. Такъв мотор за българското Възраждане и прогрес, е и откриването на Габровското училище на 2 януари 1835 г. от Неофит Рилски; първият учител в него. По-късно, от 1889 г. всички българи ще започнат да го наричат "Априловската гимназия" - по фамилията на създателя му Васил Априлов. Така на бял свят се появява първото българско светско взаимно училище. Васил Евстатиев Априлов е роден на 21 юли 1789 г. в Габрово. Има двама по-големи братя и сестра Кера. На 11-годишна възраст Васил губи баща си Евстатий, но двамата братя поемат изцяло грижата за прехраната и за образованието на малкия Васил. При едно от пътуванията към Москва на по-големия му брат Христо, е изведен от Габрово. По това време Васил е елинофил; ходи и на частни уроци по гръцки. Завършва гимназия в Брашов (тогава под австрийска власт), учи медицина във Виена, работи при гръцки търговец, но впоследствие в съдружие с единия си брат, разработват фабрика за спиртни напитки. По-късно заедно изграждат фабрика за рафиниране на захар и голям магазин за хранителни и други потребителски стоки. По време на Гръцкото въстание от 1821 г. щедро подпомага готвещите се да преминат река Дунав. Преломна за възгледите на Васил Априлов се оказва срещата му с Юрий Венелин и най-вече запознаването с неговото съчинение „Древните и сегашните българи“. То преобръща представите на Априлов за произхода му. Познанството с украинския българист ражда и фолклорния и етнографски интерес у Априлов, впоследствие материализиран в сборник „Български песни“. Сборникът не стига до издаване, но ръкописът остава като един от първите извори за българските народни песни, независимо от някои недостатъци. Освободен от идеите на елинизма, Васил Априлов замисля да създаде новобългарско училище. През 1832 година той, заедно с неговия най-близък съмишленик в това родолюбиво начинание - Никола Палаузов, откриват в Одеса книга за дарения. „Школата е обща – и открай света да дойдат, нека се учат“. С това послание отваря широко своите врати, първото българско светско взаимно училище. Априлов и Палаузов осигуряват и средствата за функциониране на училището. Те обещават да внасят по 2000 гроша годишно, докато са живи. Още много други будни габровци и българи, например братя Мустакови, подават ръка на училището за привличане и обучение на жадните за знания млади хора. В следващите години Васил Априлов насърчава създаването на мрежа от модерни български училища, като осигурява на ентусиастите нужните за учебния процес консумативи и пособия. Той става патрон на още над 30 училища из България. Априлов подпомага и подготовката на квалифицирани учители, които да достигнат до максимален брой ученици. Днес намираме за естествено, че в училищата се преподава на български, но преди близо два века, въпросът е бил доста спорен. Езикът освен метод за комуникация, е и форма на влияние. Силни поддържници тогава са имали църковно-славянският и гръцкият езици. Гледано днес от нашата камбанария, най-вярното решение на въпроса, е новобългарският език. Тъкмо за него се застъпва и Васил Априлов. Авторитетното му мнение наклонява убедително везните в полза на днешния ни език. Още една спечелена кауза от габровския възрожденец. През есента на 1847 година, в Галац, на път между Габрово и Одеса, “жълтата гостенка”, както наричаме туберколозата, нелечима по онова време, прибира със себе си и Васил Априлов. България губи просветител, извел народа от мрака на незнанието. Но дори и смъртта не спира добрините, които благодетелят Васил Априлов извършва. Той завещава цялото си състояние на габровската община, за построяване на нова сграда на училището. Новото, по-голямо и удобно здание допринася за прерастването на Габровското училище през 1872 година в Първата пълна гимназия в българските земи на Османската империя. „Тези, които не правят благодеяния, не трябва да бъдат извеждани на сцената, тяхната участ е забравата“. Думи на Васил Априлов. Костите му намират вечен покой в двора на създадената от него Априловска гимназия.

Бифосфонатна некроза; медикаментозно индуцирана некроза    Aсептика и антисептика    Зъбни импланти    СМА пили, разширители, ендодонтски инструменти    Бор    Композити

Основоположник на българското професионално композиторско творчество, е габровецът Емануил Манолов. Роден около 1860 г. в Габрово, от шестгодишна възраст възхищава околните с хубавото си изпълнение на дървена свирка, която на 12 години заменя с малка флейта, която става любимия му музикален инструмент. Учи в Московската консерватория пиано, флейта и хармония. След избухване на Сръбско-българската война през 1885 г. Манолов участва във войната като доброволец. В един период работи като военен капелмайстор и преподавател. Автор е на първата българска опера - "Сиромахкиня"(недовършена), написана в тоналностите на градския романс и италианската класическа опера и предназначена за Казанлъшкия оперен театър. През 1890 г. Емануил Манолов става капелмайстор на духовия оркестър на XXI пехотен полк в Асеновград. Това е първият в историята българин капелмайстор - всички преди него са чехи. Манолов е пионер сред българските композитори, които пишат детски песни. Повечето му произведения за деца са издадени в сборника "Славееви гори". Между хоровите песни много популярни са „Каква мома видях, мамо“ и китките ("китка" в музикалния свят означава група музикални произведения) „Мама Иванчу думаше“ и „Повей, повей, буйни ветре“, публикувани в музикална библиотека „Звукове“. Автор е на китки за смесен акапелен хор; китки за смесен хор и пиано; литургични песнопения; маршове; детски и училищни песни, сред които класическия образец „Хубава си татковино“. Пише китки и пиеси за духов оркестър, камерни пиеси; квартет; 5 солови песни, 3 дуета и други. Неговото име увековечава уникалният и изящен с архитектурата си Дом на културата "Емануил Манолов" в Габрово. „Той твори, както никой не е творил – денонощно той пишеше и пееше, и за хорове, и за оркестри, и за военни музики, и за ученици, и за всички… Творчеството му в Казанлък сложи здравия фундамент, върху който поколенията със сигурност стъпиха и почнаха да градят величествения храм на българското народно музикално изкуство – това е най-голямата заслуга на Манолова“. Думите са на казанлъшкия художник Иван Енчев – Видю за основоположника на българското национално композиторско творчество.

Периимплантит при базални импланти    Лицево-челюстна хирургия - Възпалителни процеси    Зъбни импланти - показания и противопоказания    Лицево-челюстна хирургия - Травми    Рифампицини

Черда е прякор на един габровец; доста обиден прякор, който означава "стадо селски говеда", диви и неуправляеми. Но габровец, който оставя прякора си в историята, макар и на няколко пъти променян: първият път приятелите го наричат фон Черда, като иронична аналогия с полско-немския аристократ Август фон Дригалски, който е бил началник на милицията и жандармерията в Източна Румелия. Словосъчетанието обаче е неудобно за произнасяне и не след дълго е обърнато в Чардафон. „Смешник, пияница и патриот“ – така го обрисуваа Захарий Стоянов, като иронично му дава и прозвището Велики. И така, от Черда, габровецът Продан Тишков става Чардафон Велики(й).

Продан Тишков е български опълченец-поборник от Руско-турската война (1877 – 1878), по-късно сержант-майор в милицията на Източна Румелия; активен участник в Съединението на Княжество България и Източна Румелия в 1885 година; по-късно - офицер от Българската армия. Роден е на 7 декември 1859 г. в Габрово. На 14 години умира баща му и той остава сирак. Бил шегаджия и беладжия още като малък. В родното си Габрово хвърлял запалени прахани във фесовете на турците. На своя съседка, която отивала за вода на реката, пуснал мъртва змия в бакъра и тя примряла от страх, когато взела да го пълни с вода. Заради вечните му щуротии, чичо му решил да го прати на работа в Румъния. На изпроводяк комшийка кълняла: "Кога са върни Янтра, тогава и ти да са върниш"... Янтра не се обърнала обратно, но само след седмица Продан се върнал - изгонили го и от Румъния. Записва се в Българското опълчение и участва в Руско-турската война (1877-1878). След това служи като сержант-майор в милицията на Източна Румелия. Отговаря за резервистите от село Голямо Конаре, днес град Съединение. Участва активно в подготовката и провъзгласяването на Съединението. Член е на Тайния революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив. Присъства на тържествата в памет на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа (1885), които стават катализатор в подготовката на Съединението. Продан Тишков организира и предвожда най-голямата чета – Голямоконарската. Той на своя глава обявява Съединението още на 5 септември, когато префектът на Пловдив Петър Димитров пристига в Голямо Конаре, за да въдвори ред в селото. Чардафон го посреща с думите: „Господин префект! В името на българския княз Александър обявявам днес съединението на Източна Румелия с България!“. И така ускорява планираната за 15 септември акция. Същата нощ, на 5 срещу 6 септември 1885 г. влиза с четата си в Пловдив, качва във файтон арестувания по пижама и халат генерал-губернатор на Източна Румелия Гаврил Кръстевич, кръстен иронично от Захарий Стоянов "Треперко паша". После, както се показва циркаджийска мечка, обикалят из всички консулства в Пловдив. Така, с активното участие на колоритния габровец Чардафон Велики, е обявено Съединението. Русия недоволно официално заявява, че Съединението е извършено, без да е съгласувано с нея. Подбуждана от Русия и открито подкрепяна от Австро-Унгария, на 2 ноември 1885 година Сърбия напада България. Само за 2 денонощия българската войска, командвана от капитани, с «марш на скок» прави нечуван дотогава преход и се изнася от турската граница, откъдето основно са очаквани проблеми, до Сливница. Там тя спира нашествениците в похода им към София и след тридневни епични боеве ги прогонва. Сръбско-българската война не успява да унищожи плодовете на Съединението.

Ендодонтия    Следдипломно обучение на Ралев Дентал    Лицево-челюстна хирургия - Тумори    Първична стабилност на базалните импланти    Лицево-челюстна хирургия - Заболявания на ставите    Аминоглюкозиди

Собственик на кафене в Габрово се кара на барманката:
- Момиче гледам те, пълниш им чашките с кафе до ръба, май ще си търсиш нова работа!?
- Шефе, аз за премия се боря, ти ще ме гониш!!! Ами нали така захар не могат да си сложат...

Слезка    Костен мозък    Тонзили    Премахване на лимфен възел    Сливици

В България за жалост още са живи идеологемите и паметниците на комунистическия режим, признат с нарочен закон от Народното сбрание за престъпен. И до ден днешен носят имена на комунистически функционери градовете Благоевград, Димитровград, Велинград; над Пловдив стърчи с шмайзер в ръка огромен паметник на несъществуващ фейков съветски воин Альоша; в София сагата с Паметника на Съветската армия се проточи с години. Габрово също има свой измислен герой, макар личността да е исторически доказана като реална. Иде реч за героизираното 13-годишно момче Митко Палаузов. Легендарното партизанче, обявено за икона по времето на соца, е всъщност жертва на инцидент, а разказите за неговите подвизи нямат нищо общо с действителността. Всъщност, баща му Трифон Палаузов е използвал невръстния си син още от съвсем малък да го пази от властта. А дете, поставено като мишена от родителите си, не е герой, а може да бъде само жертва, заявил след години по-малкият му брат. Митко Палаузов е роден на 8 ноември 1930 г. в с. Енев рът, Севлиевско. Скоро след раждането му, родителите му Ганка и Трифон Палаузови, се преместили да живеят първоначално в Севлиево, а от 1936 г. - в Габрово. Бащата на Митко - Трифон, останал без работа и лесно е привлечен от червената идея. Решава класово да осъзнае и детето си, като го използва да разнася позиви; кара го да пази отвън на тайни срещи. Едно дете не може да осъзнава, камо ли само да взема решенията в живота си. То е въвлечено от родителите си; тяхна е и отговорността. Мълвата говори, че родителите на малкия Митко били пред развод; но въпреки това Трифон решава да изведе жена си и сина си във въоръжен партизански отряд в гората. Майката на Митко била добре платена работничка в местна текстилна фабрика. Точно преди трагичните събития, Ганка, която била хубавица с руса коса и светли очи, си харесала един от съратниците на съпруга си. Затова и тя се съгласила да отиде в гората. През есента на 1943 г., през септември - октомври, на много места комунистите правят мобилизация. Изкарват много хора, като им подават погрешна информация, че ще завладеят своя територия, на която ще създадат комунистически ред. В създалата се еуфория е излязло и това 13-годишно дете с майка си. Никакви подвизи не са извършили, а просто се скрили в една землянка. След Балванската битка, която е на 29-30 март 1944 г., полицията разкрива скривалището на нелегалните и на 1 април 1944 г. го унищожава с гранати. Така загива и Митко Палаузов. Военният историк доц. д-р Георги Кокеров заявява, че: "Нито малкият Митко, нито майка му Ганка са участвали в битка и изобщо не са били близо до Балван. Интересното е, че там основните жертви са дадени в схватка с един самолет. Преди да се изтеглят, на едно открито място, самолетът минава на няколко пъти и разстрелва много от нелегалните. Освен това приказките за стрелби с картечници, които се разказват по-късно, не са верни, защото по това време са действали полицейски части, въоръжени само с карабини. Нелегалните също имат мизерно оръжие - карабини и пищови с по 5-6 патрона. Слушал съм от хора, близки до Трифон Палаузов, че не е обичал да си спомня за детайлите от тази изкуствено героизирана история." Но идва 9.09.1944 г. и на новата власт и трябват герои, а какъв по-подходящ от невръстния Митко Палаузов. Първи за случая се хваща писателят Марко Марчевски. Опитен в идеологическата пропаганда, понеже преди войната дълго време е живял в Съветска Русия и добре осъзнава каква стойност имат образи като Павлик Морозов и Александър Матросов за тоталитарния комунистически режим. През 1951 г. тъкмо той написва първия героичен епос за Митко Палаузов. Книгата става задължително училищно четиво и претърпява цели осем издания. Близък до бащата на Митко Трифон Палаузов разказвал как Марко Марчевски отишъл в дома на бащата и казал: "Бай Трифоне, ако знаеш колко пари ще спечелим с тая книга за сина ти! Големи тиражи ще има!" Бай Трифон се изчервил целият и извикал: "Ти от смъртта на сина ми пари ли ще правиш, бе?! Вън от тук и да не си стъпил повече в дома ми!" Така нелепата смърт на едно малко момче бива използвана от властта за героизиране на комунистите и легитимиране на властта им по кръвожадната, но вярна максима: "С кръв сме я взели; с кръв ще я дадем". В Габрово издигат паметник на невръстното момче, кръщават улици, училища. За сметка на това няма паметници на много значими за историята на града габровци: да речем, на Пенчо Семов (наричан „българският Рокфелер, който не е имал свои деца и се грижил за работниците си като за деца“); на Христо Конкилев, борец за свобода, четник на Цанко Дюстабанов и по-късно предприемач, давал хляб на стотици хора; на Иван Хаджиберов – човекът, благодарение на когото Габрово става „българският Манчестър“ - построил на работниците си жилища, училище, паркове, градини, спортни площадки. Всъщност за последния благодарните габровци вдигнали паметник след смъртта му, но едно от нещата, които правят от Габровско-севлиевския партизански отряд, е да съборят паметника на индустриалеца. Главата му е отчупена и разнасяна като трофей пред очите на смаяните габровци.

Лицево-челюстна хирургия - Основни теоретични въпроси    Лицево-челюстна хирургия - Обезболяване и медикаментозна терапия    Сулфонамиди    Лицево-челюстна хирургия - Различни области

На 26 септември 1886 в Габрово се ражда Генчо Станчев Негенцов. Баща му е занаятчия и опълченец от Освободителната война – починал, когато синът му е седемгодишен. Генчо има двама братя и две сестри. Всички те получават висше образование. Единият му брат е д-р Христо Негенцов (1881 – 1953), професор по педагогика. Другият е Никола Негенцов(1888 – 1943) – физик, метеоролог. Генчо Негенцов завършва Априловската гимназия в Габрово (1904) и известно време след това работи като учител (1904 – 1908). Подобно на своите братя, той се развива професионално като български писател, поет и преводач. Следва славянска филология и право в Софийския университет (1908 – 1910), завършва право с докторат в Брюксел, Белгия (1916). Известно време е адвокат, но обичта му към децата става причина да започне да пише за тях. Остава в паметта на поколения български деца като писателя Ран Босилек. Първото си детско стихотворение „На косичка“ Ран Босилек пише за своите малки ученици и то веднага е било публикувано в списание „Светулка“ през 1906 г. Участва в редактирането на списание „Светулка“, редактира вестник „Врабче“. Редактор е в издателство „Хемус“, където се издава сп. „Детска радост“ – едно от най-известните детски издания в България. Председателства Дружеството на детските писатели. Членува в Съюза на българските писатели. Ран Босилек е един от създателите на художествено оформената детска книга в България. През 1932 книгата „Неродена мома“ с преразказани приказки от Ран Босилек и илюстрации на Георги Атанасов на издателство „Хемус“, печели престижната международна награда Шумейкър на Втората международна изложба на книгата в Брюксел. Благодарение на дейността му, на български език излизат стотици произведения за деца от български и чужди автори, особено през т.нар. „златен период“ на детската литература (20-те и 30-те години на XX в.). Ран Босилек допринася много за привличането към детската литература на най-добрите български писатели, творили дотогава само за възрастни: Ангел Каралийчев, Калина Малина, Дора Габе, Елисавета Багряна, Лъчезар Станчев, Асен Разцветников, Георги Райчев, Константин Константинов, Светослав Минков. За поезията му е характерна динамиката и диалогичността, връзката с езика на фолклора. Ран Босилек е поет на радостта, смеха, песните като постоянни спътници на детството („Игра“, „Да играем“, „Радост“, „Три богатства“). Цялата му поезия е апология на детската игра. Ран Босилек е един от най-добрите български преводачи на световната литературна класика за деца. Издава множество книжки с приказки от норвежки, руски, индийски, шведски, японски произход. Превежда или побългарява приказки на Х. К. Андерсен, Братя Грим, Ш. Перо, творби на В. Буш, М. Твен, А. С. Пушкин, А. П. Чехов, Омир.

Едно от най-големите инвестиционни събития, което габровци жадуват да се сбъдне от края на 19 век, та до днес, е тунелът под Шипка. Геоложките данни са показвали, че районът е подходящ за тунелно строителство. През 1897 г., Деветото народно събрание единодушно одобрява проект за прокопаване на железопътен тунел под Шипка. Година по-късно обаче, правителството на Константин Стоилов пада. Поради лобиране с корупционни похвати, тунелът да минел покрай френска мина на 10 км източно, като по този начин заобикаля връзки между важни градове като Казанлък и Габрово, се започва работа по други приоритетни проекти. Днес тунелът под Шипка е планиран да преминава през Стара планина в района около Габрово и ще осигурява много бърза и удобна връзка между Северна и Южна България. По проекта ще се построят общо пет тунела, като основният с дължина 3.2 км ще е най-дългият в страната. Тунелът ще бъде част от републикански път I-5 и се очаква да бъде елемент от Паневропейски транспортен коридор 9, който свързва северна Европа с Александруполис, Гърция. Последната известна дата за пускане в експлоатация е 2027 година.

Много неща казахме за Габрово, но някои посетители на сайта ни, особено тези от чужбина, може и да не се ориентират къде точно е този прочут град. Могат да го видят по картите, но така, извадено от всякакъв контекст, изображението от картата ще им говори малко. Област Габрово е в северната централна част на Стара планина и на страната. На юг областта граничи с област Стара Загора, на североизток с област Велико Търново и на северозапад с област Ловеч. Петте области - Габрово, Велико Търново, Русе, Силистра и Разград формират Северен централен район. През Габрово минава една от най-важните пътни артерии, пресичащи България в направление север-юг; част от Трансевропейския коридор №9 (Хелзинки-Санкт Петербург-Киев-Букурещ-Русе-Велико Търново-Габрово-Стара Загора-Димитровград с отклонения към Гърция и Турция). Общата територия на областта е 2023 кв.км и обхваща 356 населени места в четири общини - Габрово, Дряново, Севлиево и Трявна. Габровска област има разнообразен полупланински и планински релеф. На север са Севлиевската и Габровската височини, както и синклиналното плато Стражата, оконтурено от отвесни варовикови стени; и Севлиевската котловина от Предбалкана. На юг – северните склонове на Калоферска, Шипченска и Тревненска планини от Стара планина. Областта е в обхвата на две различни части на Старопланинската област – Предбалкан и Стара планина - най-добре изразената планинска верига в рамките на Балканидите. Районът има значително голяма средна надморска височина (392 м). Най-високият връх е Росоватец (Караборун) - 1970 м. Релефът е силно пресечен и представлява поредица от малки долини, прорязани от дерета и оврази; тесни ридове и била със стръмни склонове. На 25 км югозападно от Габрово е местността Узана. Тя заема обширни части от Старопланинската област със средна надморска височина 1120 м; на отделни места достига и до 1400 м. Ясно изразен планински релеф с дълги и стръмни склонове и високи била, подходящи за зимни спортове. През лятото - чудесни възможности за познавателен и алтернативен туризъм. Непосредствената близост с административния център Габрово, както и богатото историческо минало на града, са предпоставка за развитие на Узана като туристически комплекс. Габровска област обхваща средната част на Предбалкана и главната старопланинска верига. Близо две трети от територията се отнасят към Предбалкана - система от ниски и средно високи ридове, в повечето случаи почти успоредни на главната старопланинска верига. На няколко места те са прорязани от главните водни артерии – реките Видима, Росица, Янтра, Дряновска река и др. Хабитусът е на типичен предпланински релеф, сред който има няколко надлъжни долинни разширения и котловини. Най-ниската надморска височина на района е 189 м, а най-високата – 1970 м. Регионът е изключително благоприятен за човешкия организъм от климатична гледна точка и е подходящ като територия за възстановителен туризъм. Известни в страната са вече климатолечебните планински курорти Дряново, Трявна, Плачковци, Царева ливада и Люляците, с лечебно въздействие върху заболявания на дихателната система, сърдечно - съдовата система и опорно – двигателния апарат. Неблагоприятно влияние върху развитието на селското стопанство оказват редица климатични явления, характерни за района – засушавания през вегетационния период, късни пролетни и ранни есенни слани и мразове, температурни инверсии в долинните разширения. Мъглите се проявяват предимно през есенно-зимните месеци, тези части от територията на областта, където има големи промишлени предприятия или населени места. Област Габрово се разпростира по бреговете на реките Янтра, Паничарка, Синкевица, Жълтешка, Росица, Видима, Тревненска и техните притоци. Дебитът на тези реки е малък. Те имат дъждовно-снежен режим с есенен минимум на оттока и пролетен максимум. Река Янтра е най-голямата от тях. Тя води началото си от Стара планина, с обща водосборна област 7892 км2 и дължина 286 км. до вливането си в р.Дунав. Основните фактори на почвообразуване – климат, растителност, релеф, почвообразуващи скали и др. – обуславят голяма пъстрота на почвената покривка за една малка територия, която заема Габровска област. Разпространени са почти всички почвени различия на Северна България.Преобладават сиви горски почви, плитки сиви горски почви, оподзолени черноземи и тъмносиви горски почви, алувиално-ливадни почви, светлосиви горски почви и др. Две защитени територии попадат в границите на област Габрово - Национален парк “Централен Балкан” и Природен парк “Българка”.