Дунавска панорама

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Дунав е тих, но защо е бял, в известния израз "Тих бял Дунав" на дядо Вазов? Изразът „Тих бял Дунав“ е станал известен благодарение на стихотворението „Къде си, вярна ти любов народна?“ на Иван Вазов, написано през 1876 г. Стихотворението по-късно е превърнато в химн на българските хъшове и националноосвободителното движение. В него словосъчетанието „Тих бял Дунав“ се използва, за да опише река Дунав, която има символично значение за българския народ. Защо Дунав е „бял“? Бялото като символ. В българската народна култура бялото често символизира чистота, надежда, свобода или дори спокойствие. Използването на „бял“ в описанието на Дунав може да подчертава неговата красота, величие и значение като символ на свободата, към която се стреми българският народ. Естествени особености на реката: В зависимост от светлината, времето и характера на водата, Дунав може да изглежда светъл или „бял“, особено ако повърхността на водата блести под слънчевите лъчи. Белият цвят може също да отразява мъглите, които често се стелят над реката в определени сезони. Защо е „тих“? Спокойствие и величие. Дунав е голяма река, чието плавно течение често създава впечатление за спокойствие и тишина. Това е част от нейната величественост. Контраст с бурните събития. Вазов използва „тих“ не само за да опише физическото състояние на реката, но и за да създаде контраст с бурните събития на епохата – въстанията и борбите за свобода. Изразът „Тих бял Дунав“ в контекста на творчеството на Иван Вазов и времето, в което е написано стихотворението, има силно символично значение. Дунав често се възприема като граница – между родното и чуждото, между робството и свободата. За хъшовете, борците за свобода и българския народ, реката символизира пътя към ново начало и борба за независимост. Така изразът „Тих бял Дунав“ надхвърля буквалното си значение и се превръща в поетичен образ, който отразява както природната красота на реката, така и нейното дълбоко място в националната ни памет и културна идентичност.

Дентална практика Омегадентагруп ООД    Добрата дентална практика във Видин    Зъбопротезни имплантати във Видин    Добрата дентална практика във Видин    Избелване на зъби във Видин

Невероятна Дунавска панорама от така нареченото Обзорно място над село Горни Цибър

Дунав в целия си блясък

Обаче, има много спекулации, относно тази белота. Тук буквално ще цитираме един автор - Иван Танев Иванов - който има оригинална интерпретация. Ако приемем, че историята, археологията и много други науки често се опират само на предположения, нека дадем право и на този автор да предполага свободно. Ето какво казва той: "За посочения превод на българския етноним могат да се приведат и множество косвени доказателства. Например, в широко известния и все още необяснен израз “тих бял Дунав” думата ‘бял’ може да означава ‘български’. Това е напълно възможно, ако вземем пред вид, че от 6 до около 15 век век сл. н. е. река Дунав е текла почти през средата на българското етническо землище и би могла с основание да носи името “българска” река. Разбира се, по света има много топоними и хидроними в които присъства прилагателното “бял”. Ние можем да търсим доказателства в такива случаи, само ако те се намират в район със значимо прабългарско присъствие в миналото. Днешните башкири, които живеят в източната част на древната волжска България наричат с името ‘Аг идил’ голямата река Белая, приток на Волга, а самата Волга наричат Идил. Преди идването на куберовите българи, река Волга се е наричала Итил, което на угро-фински означава просто “река”. Угро-фините са били коренно население по горното и средно течение на реката до идването на българите. В превод от башкирски ‘Аг идил’означава ‘Бял Идил, бяла река, бяла Волга’. Очевидно от тук идва и руското наименование “Белая”, като вторичен превод. В светлината на нашата хипотеза, хидронимът Аг идил би могло да означава и ‘Български Идил’ или “Българска Волга”. Съгласно официалната руска ономастика, името на река Волга идва или от славянската дума “влага” (странно защо изопачена на “волога”) или от угро-финската дума ‘valge’, която значи “бяла, блестяща”. Хипотезата река Волга да носи за име угро-финската дума “valge- бяла” изглежда правдоподобна, но не обяснява защо това име се появява едва след идването на българите. Също така от това обяснение не става ясно защо угро-фините са заменили своето първоначално наименование Итил – “река” с друго свое наименование valge -бял. Това може да стане само с външна намеса и тази намеса може да бъде идването на куберовите българи. Очевидно угрофините са сменили името на реката с името на новия господстващ етнос в района, българите, но са превели смисъла на етнонима българи (бели) на своя език като “valge”- бели. Това изглежда напълно правдоподобно, пред вид на чудесното съвпадение на смисъла и звученето на двете думи, българската “българ - бял” и угро-финската “valge” - бял. Т.е., и тук е проработил същия механизъм на буквален превод на етнонима, който механизъм е произвел славянското “бял град”, унгарското “фехер вар”, латинското Alba bulgarica и иранското Balghirad. Важно опора за предложената нова семантика можем да намерим в изследването на Голийски [Петър Голийски. В кн.: Зиези, от който са Българите. Предхристиянска и предмюсюлманска религия и митология. ТАНГРА ТанНакРа ИК. София. 2003]. Той е използвал един твърде общ извод от областта на историческото езикознание (който обаче не е общоприет), че голям брой езици на Стария свят произлизат от общ нострадически праезик, говорен преди около 10 хиляди години. Предполага се, че от този “нострадически език”, ако действително е съществувал, са произлезли езиците от индоевропейското, семито-хамитското, угро-уралското, алтайското, картвелското и дравидското езикови семейства. Действително, в много от тези езици има думи с близка фонетика и семантика за които се предполага, че са наследство от общия праезик. На тази основа Голийски е търсил думи, имащи корен “блг”, “плг”, “блх” и др., подобни на корена на българския етноним предполагайки, че смисълът на тези думи може да бъде подобен на семантиката вложена в българския етноним. Намерени са внушителен брой думи, по-голямата част от които имат смисъл “бял, бледен, светъл”, които силно подкрепят предложената от нас етимология. Голийски обаче отхвърля, според мене съвсем необосновано, тази етимология под предлог, че нито един народ в света не би се самоназовал “бледен”. С това този автор необосновано, a priori, изключва възможността буквалното значение на корена на българския етноним да бъде “бял”. Това е грешка, защото фактически точно такъв е буквалния смисъл на българския етнотним, както сочат големия брой представени тук доказателства. Причината за такъв извод на този автор е в ограничеността на чисто езиковия анализ и отсъстствието на историческа аргументация. На основата на останалите значително по-малко находки Голийски предполага, че смисъла на етнонима ‘българ-’ се изобразява чрез две семантични гнезда. Първото гнездо се изразява с думите ‘светъл, блестящ, мълния’, второто – с думите ‘висок, велик, могъщ’. Второто гнездо съвпада с определенията дадени преди това от П. Добрев. Този подход дава идея за буквалния съвременен превод на българския етноним, но не е достатъчен за да се установи историческата семантика вложена в него. Унгарска легенда разказва, че княз Дуло от рода Белар имал две дъщери. Родоначалникът на унгарците Мадяр се оженва за една от дъщерите, а Хунор взема другата дъщеря. Така първата дъщеря на Дуло с децата, които ражда става майка на всички унгарци, а втората дъщеря става майка на всички хуни. Макар това да е само една легенда, тя заслужава внимание пред вид на следните много мъдри наблюдения, съдържащи се в нея. Веднага се натрапва изводът, че според тази легенда маджари, хуни и българи не са едни и същи народи, нещо което са твърдели и всички древни хронисти. От друга страна, легендата подчертава, че тези народи са родствени в този смисъл, че в тях тече частица обща кръв. Това може да бъде кръвта на онези начални европеиди (източни иранци, тохари, юеджи, ди, динлини), които са участвали в етногенеза и на трите посочени народа от легендата. В случая обаче, по-важно е да отбележим, че родът на княз Дуло, т.е., българите, са наречени Белар, така както са били наричани и Волжските българи, което означава “белите или сребърните”. Представената по този начин семантика на етнонима “бълг(ар)” може да обясни и подчертания култ на българите към белия цвят, изразен в българските народни носии и песни. В българските народни песни е характерна изключително честата употреба на израза “бяла българка”, “бели българи”, както и изрази от вида “бяла Яна”, “бяла Рада” и т. н. Едва ли българите са по-бели от околните народи, или че сред тях не се срещат и по-тъмни хора. Да си спомним за желанието на заловения хайдутин да бъде обесен в снежно бяла риза, за съчетанието “бяла и червена” като неотменими черти на женската хубост. В края на Първата Световна война на южния фронт в Македония четири български полка са били обградени от войски на Антантата. Преди да се предадат в плен, всички български офицери и войници се облекли в бели ризи. Едно изследване на българските народни песни е показало, че в тях думата "бял, бели, бяло" се съдържа 17 пъти по-често, отколкото в народните песни на околните балкански народи. В българските носии, например в Македония и Тракия, основните цветове са бял и червен, мартениците са също в бяло и червено. Характерни за българския език са и такива идиоми като “отиде си от белия свят”, “бял ден не видя”, но липсват идиоми, които да се изразяват с други цветове. В някои български диалекти (района на град Чирпан), бялото на очите се нарича “балак”. Човек с големи очи, на които бялото (белтъка) се откроява повече от обикновено също се нарича “балак”. Глаголът “избалачва се” означава “обелва очите си”. Това е чисто езиково указание, че в българския език морфеми с основа “блк”, каквато е и основата на българския етноним могат да носят смисъл на “бял”. В старобългарския език е съществувала думата БАЛАС - белезникав. От тази дума днес са останали думите БЕЛЕЗНИКАВ, БЕЛАСИЦА и много лични имена от този вид. Основата на думата БАЛАС е сходна на основата на БЕРЕЗ и БАЛХ, които всички имат значение на БЯЛ. Всички тези думи, БАЛАС, БАЛХ, БЕРЕЗ, БАЛАК имат обща основа с българския етноним БЪЛГ и означават БЯЛ. Вече беше посочено, че монголците наричат “булган” едно животно с много ценна бяла кожа, много търсена и често разменяна в стоковото обръщение в миналото. Това даде повод на някои български автори да обявят това животно за “кръстник” на българите. Това животно се среща и в България и се нарича БЯЛКА (Белка) на български. След като вече знаем, че етимологически етнонимът “българи” съдържа качеството “бял”, защо да не предположим, че това е било известно на древните монголци и те са кръстили това животно на името на българите? Прехвърлянето на качество от типа “българи > булган” означава, че българите са били широко известен народ в миналото, което се доказва с примерите “български ботуши”, “болгарский перец”, “булгария” и мн. др. Изглежда, чисто фонетичният начин за етимологизиране булган > българи вместо рационалния българи > булган е по-скоро пример за национален нихилизъм."

Пародонтология    www.ralev-dental.bg    Ралев Дентал АД    Артикулатор и лицева дъга    СМА пили, разширители, ендодонтски инструменти

Дунавска панорама край село Арчар

Дунав в целия си блясък

СМА - пили    Контакт с екипа на Ралев Дентал АД    Онлайн магазин за дентални материали    Следдипломно обучение на Ралев Дентал    www.ralev-dental.com

Интересна Дунавска Панорама при високо ниво на реката - дигите край Видин влизат в действие

Речни технологии

Дентална практика в Пловдив    Зъболекар в Пловдив    Композити    Зъбни импланти    Избелване на зъби

Дунав мие бреговете на остров Есперанто, разположен по течението на реката в Област Враца, община Оряхово. Странното си име островът получава през 1934 г., когато на него се провежда национален есперантски конгрес. Есперанто (Esperanto) е разпространен изкуствен международен спомагателен език. Община Оряхово дарява острова на местното есперантско дружество. Идеята, че хората ще започнат да го изучават и да говорят на него вместо на някой от исторически утвърдилите се езици, се оказва много утопична. Извън странното си име, островът е добро място за отдих, риболов и разходки. Дунавските острови имат висока екологична стойност. Много от островите са част от защитени територии и са включени в екологичната мрежа "Натура 2000". Те са дом на редки и застрашени видове птици, бозайници, земноводни и насекоми. Част от тях са с историческо за българите значение. Някои острови са свързани с важни събития от българската история, като например, слизането на Ботевата чета на българския бряг. Островите са с разнообразни природни ресурси. Лонгозните гори, влажните зони и дивечът са характерни за тези острови. Повечето имат и добър туристически потенциал. Островите привличат любители на природата, риболовци, туристи и екоактивисти. Дунавските острови са неразделна част от културното и природното наследство на България. Но какви са островите по Дунав като начин на образуване (освен наносни)? Островите по Дунав, освен че са предимно наносни, се образуват и чрез други процеси, свързани с геологията, хидрологията и движението на реката. Някои от основните механизми на тяхното образуване са: Ерозионни острови. Образуват се в резултат на неравномерната ерозия и отлагането на речни наноси. При висока скорост на водния поток, реката измива материал от едни зони и го отлага в други, създавайки острови. Тези острови често имат променлива форма и размер в зависимост от сезонните промени в дебита на реката. Тектонски острови. Те се появяват в резултат от тектонични движения и пропадания в земната кора. Обикновено тези острови представляват издигнати скални масиви, които впоследствие са били обградени от водата на реката. Те са редки по Дунав и обикновено имат скалист характер.

Дунавска панорама от град Видин - при ясно време се вижда Стара Планина над река Дунав

Стара планина от Дунав

www.ralev-dental.eu    www.ralev-dental.net    www.ralev.biz    www.ralev.ws    www.see-bulgaria.com

Ако изследваме какви, освен наносни, са островите по Дунав, какво ще открием? Знаете ли колко и кои са българските острови и с какво са известни? Истината е, че от всички дунавски страни, само при България Дунав минава покрай нея, оформяйки северната ни граница. Но не минава през България; ние нямаме Дунав от бряг до бряг, а само от бряг до остров. Бог така се е разпоредил и трябва да приемем смирено и благодарно това. Колцина от нас знаят кко острова има в българската част от течението на Дунав и с какво са известни и характерни те? В българската част от течението на река Дунав има около 70 острова, като точният им брой може да варира в зависимост от промените в речното течение и водния режим. Тези острови са интересни не само с природната си красота, но и с екологичното и историческото си значение. Някои от тях са обитавани, докато други са част от защитени територии и представляват местообитания на редки видове флора и фауна. Ето някои от по-известните острови и техните характеристики: Остров Белене (Персин). Най-големият български остров на Дунав и трети по големина в реката. Част от природен парк „Персина“, който е богат на редки и защитени растителни и животински видове. Островът е известен и с историческата си роля, тъй като на него е съществувал „трудово-изправителен“ лагер по време на комунистическия режим в България. В него, по вина на комунистическите властници, са намерили житейския си край без съд и присъда много български политически затворници. Остров Вардим. Той е разположен близо до град Свищов. Известен е със своята уникална природа, включително стари лонгозни гори, и е местообитание на редки птици, като белия щъркел и малкия корморан. Островът е обявен за защитена местност. Козлодуйските острови са група острови в близост до град Козлодуй. Сред тях най-известен е островът с паметника на Христо Ботев. Мястото е исторически свързано с дебаркирането на Ботевата чета през 1876 г. Друг въпрос е, естествено, че четниците са дебаркирали на твърда земя; не на острова. Остров Магареца се намира при град Лом. Привлича рибари и любители на природата с живописните си брегове и спокойната среда. Остров Батин привлича вниманието с това, че е вторият по големина български дунавски остров, разположен до село Батин. Той е богат на дивеч, което го прави популярен за лов и наблюдение на птици. На теория, колко ли дивеч може да има на един малък остров, но не, няма грешка. Има.

Виж България    www.tourinfo-bg.com    Зъб    Първична стабилност на базалните импланти    Първична стабилност на имплантите с награпавена повърхност

Лагунни острови се образуват на места, където Дунав създава плитки заливи или лагуни, които постепенно се отделят от основното течение на реката. Тези острови често са ниски и заблатени, покрити с растителност. За мнозина тази материя може да е непозната и странна, но е полезно да знаем, че по тази голяма европейска река има и острови от ледников произход. Въпреки че Дунав не е директно ледникова река, някои от островите му може да имат остатъчна връзка с процеси, свързани с топенето на ледници в по-стари геологични епохи. Това са издигнати участъци земя, които са останали незасегнати от ледниковите отлагания. Скално-алувиални са островите, при които има съчетание между скалиста основа и наносни отлагания. Такива острови имат твърдо ядро (обикновено от варовик, пясъчник или друг устойчив материал), което е било заобиколено и покрито с по-меки наноси. Острови, създадени от свлачищни процеси, се образуват при свличане на земни маси в реката, което води до издигане на части от дъното и създаване на остров. Това е сравнително рядък механизъм в контекста на Дунав. Изкуствени острови възникват в резултат на човешка дейност, като драгажни или строителни дейности. Например, някои острови са се образували или модифицирали след коригиране на речни брегове или строеж на съоръжения. Островите, различни от чисто наносните, обикновено са по-стабилни и по-слабо засегнати от сезонните промени в нивото на водата. Те често служат като места за специфична флора и фауна, която се адаптира към техния уникален релеф. В българската част на Дунав повечето острови са наносни, но наличието на ерозионни и скално-алувиални острови добавя географско разнообразие. Ако информацията, споделяна тук в атрактивна и увлекателна форма, ви заинтересува и развива неусетно и леко вашето образование, отидете и на следващата страница, където ще се разходим между Видин и Лом. Какви забележителности очакват да ги видим между тези два съседни дунавски града? Останете с нас, за да научите.

Остров Ибиша (наричан още Цибър), се намира по протежение на Дунав, в близост до село Долни Цибър. Селото е разположено на изток от Лом и на запад от Козлодуй. С площ от 0,9 км2, островът заема 23-то място сред българските острови по река Дунав. Той е наносен остров - състои се предимно от речни наноси - пясък и кал. Островът е превзет от заливни поречни гори и малки храсти, много характерни за Дунавските острови. На острова са обявени тъкмо две защитени зони: защитената зона "Остров Цибър" в северозападната част и резерватът "Ибиша" в югоизточната част. Тук е местообитанието на най-голямата колония на чапли и малък корморан на територията на България. През 1997 г. островът е определен от "BirdLife International"  за важна орнитоложка зона.

Периимплантит при базални импланти    Протезиране върху базални импланти    Успеваемост при базалните импланти    Имплантатни размери - характеристики    Размерът е от значение - имплантатни размери

Имплантати    Остеоинтеграция    Ендодонтия    Имплантатна повърхност    www.investor-bg.com

Рила    Вихрен – красавецът на Пирин    България    Кариес    www.dentalimplants.bg

Връх Безбог    Планини в България    Подробна информация за Пирин планина    Езера в Пирин    Град Пловдив   

Dental tourism    www.bg-tourinfo.com    Нашата рекламна програма    Байкушевата мура    Информация за Башлийски езера   

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

www.bg-dentist.net    Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи    Зъб