Комунистически паметник

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

В България има толкова паметници, построени по времето на тоталитарното комунистическо управление, че списъкът е близък до безкраен. На руски и съветски действителни и измислени "герои", на "партизани", "ятаци", "паднали в борбата" и какви ли не. И пред всичките, човек трябва да смири себе си и да си каже "Поклон!" Кой смирено се покланя? Робът. Това е усещането, желано като ефект при строителството на безбройната соц халтура. Това е архитектурното и идеологическо наследство от тоталитарния период в България. След 9 септември 1944 г. до края на 80-те години, в страната се изграждат стотици паметници – на съветски войници, партизани, комунистически активисти и др. Те са част от тогавашната държавна политика за налагане на нова историческа памет и културна идентичност, свързана с комунистическата идеология. Целта им често не е просто да увековечат личности или събития, а да внушат определено усещане – за подчинение, героизъм, колективизъм и в крайна сметка, легитимност на режима. Гигантските мащаби, монументалният стил и строгостта на формите често създават у зрителя именно чувство на нищожност и безгласност – покорство пред „историята“ такава, каквато властта я е интерпретирала. Това усещане, че пред паметника трябва „смирено да се поклониш“ – може да бъде разчетено именно като търсен ефект: превръщане на гражданина в поданик, в част от колектив, където индивидуалното мнение или съпротива е неуместна. Естетиката на този тип пропагандна архитектура често използва символи и средства, близки до религиозните култове, но с идеологическа замяна – култ към партията, към „героите на труда“, към „освободителя“. От друга страна, има и хора, които гледат на някои от тези паметници като на културни или исторически артефакти, независимо от идеологическия им заряд – като свидетелства за едно противоречиво минало, което не бива да бъде забравяно, но трябва да бъде осмислено.

Гледката на Балкана оптично е разсечена от поредния мраморен постамент

Най-често повтаряната дума пред такива каменни стълпотворения - "Поклон!" Робско умение №1

Бор    Субпериостален имплант    Сулкусформер    Типове фиксация    Закрит синуслифтинг; вертикален синуслифтинг    Композити

Да опитаме да преброим паметниците. Да започнем с тези, на Съветската армия и съветските "освободители". Паметник на Съветската армия в София. Построен – 1954 г. Тип: гигантска скулптурна композиция + барелефи. Послание: възхвала на Червената армия като "освободител". Често обект на протестни акции, например, боядисване като американски супергерои. Паметник "Альоша" в Пловдив. 1957 г. Тип: 11-метрова фигура на съветски войник върху висок постамент. Послание: възпоменание за падналите съветски воини (в България не е „паднал“ ни един; едни подводничари умират от натравяне с алкохол, след като убили собственика на фабриката, който ги предупредил, че метиловият спирт не се пие). Обществен отзвук: имало е опити за премахване след 1989 г., но неуспешни. Морякът от Бургас (Паметник на съветския воин). Година: 1953. Тип: скулптура на войник с автомат. Символика: "защитник" на южното Черноморие от нацизма. Съдба: претърпял леки модификации, но не е премахнат. Паметници на българското партизанско движение. Мемориален комплекс "Братска могила" в София, построен през 1974 г. Монументален паметник с крипта и скулптури с прослава на партизаните и ятаците като "мъченици за свободата". Бруталистка композиция с експресивни фигури. Паметник на свободата в Хасково, 1975. Висока скулптурна фигура с вдигната ръка. Типичен пример на социалистически „реализъм“. Местно известен, но не толкова натоварен политически. Паметник на партизанката във Враца, 1959 г. Статуя на жена с пушка. Символизира женското участие във въоръжената съпротива (срещу законните власти). Пантеони, мавзолеи, братски могили. Мавзолей на Георги Димитров в София (съборен 1999). Построен през 1949. Мавзолей по съветски модел, в който е балсамирано тялото на Димитров и изложено на публични „поклонения“. Светилище на българския комунизъм. Съборен след бурни обществени дебати. Пантеон на възрожденците в Русе. 1977. Пантеон за национални герои, но изграден в соц стил. Смесва тоталитарна архитектура с възрожденска символика. Партията слага ръка и се идентифицира и с българското Възраждане. Костницата в Дряновския манастир. Преустроена през 1970-те в духа на соц естетиката. Идеологически монументи и композиции. Дом-паметник на БКП на връх Бузлуджа. 1981 г. Футуристична монументална сграда, наподобяваща НЛО, в частност – летяща чиния. Светилище на партията, култ към вожда. Изоставен, днес се възприема като туристически обект и символ на разпада. Паметник "1300 години България" в София (разрушен). 1981. До НДК. Своеобразен колаж на историята, но направен в крайно модернистичен, хаотичен стил. Демонтиран през 2017 г. поради обществен натиск и лошо състояние.

Такива християнски "минарета" редовно вървят с допълнителни скулпторни композиции наблизо

За да препотвърдят нуждата от поклони и преклонения. Често героите са стилизирани като "Незнайния воин", "Альоша" и др. подобни безименни персонажи без фактическа основа

НДК също е грандомански соц паметник, построен на мястото на бивше стрелбище, където са убити много българи. Националният дворец на културата е един от най-ярките примери на късна соц грандомания и архитектура с мощен идеологически заряд, макар често да се възприема днес като „неутрална“ културна институция. Историята му обаче е наситена със символика, репресии и заличена памет. НДК – Националният дворец на културата (1981). Построен по инициатива на Людмила Живкова (дъщеря на Тодор Живков) за честването на 1300 години България. Строежът започва през 1978 г., завършен е за рекордно кратко време (1981 г.). Масивен, почти бруталистки обем, със силни декоративни елементи по фасадите. Мащабността му е сама по себе си послание: културата като държавна мощ, събрана в един „храм“. Интериорът включва над 80 произведения на изкуството – мозайки, ковано желязо, скулптура – всичко в духа на социалистическия реализъм и монументалната култура. Централният полилей в зала 1 тежи над 2 тона и е сред най-големите в Европа. Мястото преди строежа е наричано "Стрелбището"; територията е била полицейски полигон, използван за разстрели на политически противници, особено след 9 септември 1944 г. Многобройни разкази и изследвания говорят за това, че на това място са били убивани и без съд хиляди българи – офицери, интелектуалци, „врагове на народа“. На територията няма никакъв официален знак за това, което се е случвало преди НДК – историческата памет е буквално затрупана под бетон и мрамор. Построен е като културен храм на новия човек, на новото време, но и като демонстрация на силата на комунистическата държава. Фасадата носи герб на НРБ и съветска естетика. В архитектурната композиция няма никакъв намек за индивидуалност или човешка мярка – всичко е масивно, колективно, анонимно. Една от мозайките, наречена “Възход”, изобразява стилизирана човешка фигура, която наподобява... огромен комунистически ангел. След 1989 г. функцията му продължава като конгресен и културен център – символично "обезвреден", но без реално преосмисляне. Много от произведенията на изкуството вътре остават, без обяснителен контекст. Паметта за разстрелите и насилието, свързани с терена на НДК, остава напълно изтрита от публичното пространство. Интересен парадокс – докато Паметникът на Съветската армия постоянно е обект на протест, спорове и артистични намеси, НДК – с още по-мрачно минало – е напълно нормализиран. Това показва доколко архитектурата, когато е "обслужена" с нова функция, може да бъде забравена като политически обект, дори когато стои върху костите на жертвите.

Връх Безбог    Езера в Пирин    Връх Вихрен    Научете повече - базални импланти    Първи имплант от системата Implantium    Хирургията и информационните технологии

Такъв паметник иска и огромно бетонирано и "плочкирано" пространство пред себе си, за да има място за "поклонниците" да извършват ритуалите, които са им отредени - да се поклоняват

Така "паметникът", веднъж построен, става постоянно пропагандно средство на тия, които са похарчили пари на данъкоплатеца, за укрепване собствената си власт и привилегии

Имената на градове и села, също са "паметници" на тоталитарното време. Велинград, Димитровград, Благоевград и много още. Промяната на географски имена в България по време на комунистическия режим, е част от същата идеологическа стратегия: пълно преоформяне на пространствената памет, така че всеки град, село, площад или дори връх да говори „езика на партията“. Това е по-тиха, но не по-малко дълбока форма на пропаганден контрол. Преименуваните градове и села са "живи паметници" на тоталитарната епоха. Основни цели на преименуването, са заличаване на минало, свързано с монархията, религията или буржоазията; налагане на комунистическа митология чрез герои, вождове и термини; създаване на "ново социалистическо пространство", в което всяко име е урок по идеология. Примери на преименувани градове: селата Каменица, Чепино и Лъджене стават град Велинград - 1948. Сливането на трите села, формират новия град, кръстен на някаква партизанка Вела Пеева. Цариброд в Сърбия става Димитровград, в чест на Георги Димитров - 1951. Горна Джумая става Благоевград, в чест на Димитър Благоев – баща на БКП - 1950. Станимака става Асеновград – 1934, но утвърден в соц епохата; налагане на "патриотично-военно" звучене. Хаджи Ели става Георги Дамяново през 1951 г. в чест на комунистически партизански командир. Кору чешме през 1948 г. става Братя Даскалови (партизански активисти). През 1949 г. Добрич става Толбухин (на името на съветски пълководец). Варна става Сталин през 1949 г. След 7 години, когато Сталин вече не е в тренда и е мъртъв, си връща многовековното име. Българският Димитровград също е кръстен на Георги Димитров, назначен от Сталин за шеф на Коминтерна. Създаден е нов град от обединяването на три села – Раковски, Марийно и Черноконево. Нови кричим става Стамболийски, на името на земеделския лидер Александър Стамболийски, през 1979 г. Има над 500 преименувани села в периода 1944–1989 г., особено в Южна България, Родопите и Северозапада. Имената са не просто география, а идеологически знаци.Преименуването действа като топографски учебник по комунизъм – буквално живееш в „системата“ дори само с адреса си. Подобно на паметниците, тези имена превръщат всекидневието в инструмент за политическа памет и възпитание.След 1989 г. повечето градове запазиха имената си, въпреки че част от селата си върнаха старите. Идеологическият заряд избледня, но нито един от големите градове с преименувано име не се върна към оригиналното си – дори когато обществени дебати се появяваха. Причините са практичност, навик, бюрокрация, липса на обществен консенсус – но и несправяне с миналото.

Мальовица    Пирин    Връх Вихрен    Мусала

Още един обелиск, още един "герой"

Отново гарниран със стрелящи, носещи знамена и сочещи верния път подгласници

Името на държавата и нейния тип също бяха "паметник", призван да увековечи тоталитарната власт. "Народна" република; нещо като "социалистическа" джамахирия или "ислямска република". Самото име на държавата и формата й на управление в тоталитарния период, се превръщат в макро-паметник на идеологията. Това не е просто правен или формален въпрос – то е ритуално наименование, натоварено с идеологически символизъм, внушение за легитимност, историческа мисия и вечност. „Народна република България“ (НРБ) като символично име. То съществува от 15 септември 1946 до 15 ноември 1990. „Републиката“ е официално обявена след фалшифицирания „референдум“ за премахване на монархията. Значението на „Народна“ - на теория: властта „принадлежи на народа“. На практика: властта принадлежи на партията, която е представител на „народа“ по дефиниция, и никой друг няма право да го представлява. Тук „народът“ не е граждански субект, а обект на управление, абстрактна легитимация на тоталитарния елит. Точно както в ГДР - Германска демократична република; Северна Корея - Корейска народно-демократична република; Либия при Кадафи - Велика социалистическа народна джамахирия; Ислямска република Иран и др. Колкото по-тоталитарен е режимът, толкова по-гръмко „народен“, „демократичен“, „ислямски“ или „социалистически“ се нарича. Републиката е наименование, което не значи демокрация. Формата „република“ (от лат. res publica, „обществено дело“) е използвана още в древния Рим, но в комунистически контекст тя е куха фасада. В НРБ реално нямаше нито многопартийност, реални избори, свободна преса, независима съдебна власт, защита на правата. Вместо това, републиката беше прикритие за еднопартийна диктатура. Парламентът (Народното събрание) беше гумен печат. Конституцията от 1971 г. (т.нар. Живковска конституция) вписа ръководната роля на БКП като неизменен закон. Самото име на държавата беше идеологическа икона. „Народна република България“ фигурираше навсякъде: в емблеми, документи, учебници, паметници, фасади на сгради, учебни тетрадки. Беше повтаряно ритуално, като религиозна мантра — дори деца в училище пишеха „НРБ“ в тетрадките си по етикет. След 1989 г. се случи формално преименуване, без реален преход веднага. На 15 ноември 1990 г. страната се преименува на Република България. Това е символичното начало на прехода, но голяма част от институциите, мисленето и архитектурата на старата система продължават да съществуват още дълги години. Името на държавата – „Народна република България“ – само по себе си е монумент. То не е просто административно название, а ритуализиран символ на власт, контрол и идеология, наравно с паметниците, градовете и площадите.

Отовишки връх    хижа Иван Вазов    Язовир Карагьол    връх Калин

Взор, вперен в собственото си бъдеще, гърди, издути като на морски платноход

Материал - камък, че е по-лесен и технологичен (и по-евтин за изработка) от бронза

Да, "Народното" събрание беше наистина един гумен печат. Но в късните години на соца, Тодор Живков създаде за себе си още един "орган - паметник" - Държавен съвет. За да не се нарече "президент", което звучеше западняшко. Орган само с права, без задължения. Ако станат проблеми - виновните са други. Държавният съвет на НРБ беше една от най-типичните конструкции на късния тоталитарен режим – орган, създаден не за баланс на властите, а за бетониране на личната власт на Тодор Живков, но под социалистическо прикритие, лишено от пряка отговорност. Държавният съвет на Народна република България (1971–1990) е създаден с Конституцията от 1971 г. (Живковата конституция). Този документ окончателно бетонира едноличната диктатура, като узаконява ръководната роля на БКП; сливането на партийното и държавното ръководство; нов „колективен“ орган, чрез който Живков да управлява лично – Държавният съвет. Той е назначен за председател на Държавния съвет (т.е. де факто държавен глава) от 1971 до 1989. Изглежда като „колективен орган“, но в реалност – напълно подчинен на него. Това беше съвет без съвет, орган без дебат – инструмент за легитимиране на вече взети решения. Държавният съвет представлява държавата външно; назначава и освобождава министри; издава укази със сила на закон (когато НС не заседава); може да обявява военно положение, амнистии и др. Тоест: законодателни, изпълнителни и представителни функции – в едно. Разделение на властите няма – Живков е закон, съд и правителство едновременно. „Колективността“ е като параван.

www.ralev-dental.bg    Язовир Калин    Рила    Рилски езера    Седемте Рилски езера

Частиците или каскетите съсипаха България?

Първите паднаха в кърви. Вторите станаха първи. Децата на нашите началници, станаха началници на нашите деца. Радой Ралин

Батак    България    www.dentalimplants.bg    www.bg-tourinfo.com

Както мнозина знаят, „Колективната отговорност, е лична безотговорност“. Държавният съвет включваше и други лица – заместници, членове – но те служеха само за декор. Формално „колективен“, но реално – инструмент за избягване на отговорност. При провал, кризисна ситуация или обществен натиск – вината можеше да бъде размита, без да се сочи лично вожда. И наистина, защо не „президент“? Думата „президент“ беше считана за буржоазна, капиталистическа, асоциирана със САЩ и Западна Европа. Използваха се „народно-звучащи“ термини: председател, съвет, колективен орган, орган на народната власт. Това беше част от езиковото оръжие на режима – всичко трябваше да изглежда „не като на Запад“, дори когато правеше същото. С промяната през ноември 1989 г., Държавният съвет бързо става излишен. Премахнат е с новите конституционни промени през 1990 г. На негово място се въвежда длъжността председател на Републиката (временно), а после – президент с демократично избиране. Държавният съвет беше не орган на властта, а параван за отговорността, инструмент за контрол и част от декора на „колективното управление“, типичен за зрелите фази на соц диктатурите. Създаден, за да изглежда като съвет на народа, но служеше единствено на един човек. Девизът на соца беше: "Всичко в името на човека, всичко - за благото на човека". Но всички знаеха името на тоя човек.

Паметникът на Гоце Делчев на пл. "Македония"

Паметникът на Гоце Делчев в Благоевград, се намира на едноименния площад и е изграден по случай 100-годишнината от рождението на Гоце Делчев. През 1972 година е обявен конкурс, на който се явяват 13 участника. Реализацията на проекта започва през 1973 година, а окончателно е завършен през 1976 година.

Самият соц беше една мумия, един паметник на строй, изваден от контекста на естественото историческо развитие; дълбоко античовешки експеримент на Маркс, Енгелс, Ленин и следовници. Това наблюдение съвпада с оценките на редица мислители, преживели и анализирали комунизма „отвътре“. Много от тях стигат до извода, че социализмът в съветски и български стил не е просто грешка или утопия, а нещо фундаментално извратено в своята същност – античовешки експеримент, поставен върху цели народи. Социализмът по модела на Маркс–Енгелс–Ленин никога не се развива естествено – той не е резултат от органичен еволюционен процес, а от насилствено внедрен сценарий, наложен чрез преврати, революции, репресии, цензура и фалшифицирана история. Така се получава цялостна мумия на „идеално общество“, запазена в изолация от реалността, херметично капсулирана в бетон и лозунги. Идеите на Маркс и Енгелс може да звучат философски или „научни“ в началото, но отричат индивида като носител на права; подчиняват човека на абстракции като „класа“, „историческа необходимост“, „партия“; обезличават отговорността, защото всичко е „исторически обективно“; законът, моралът и съвестта се заместват с партийна целесъобразност. Ленин и Сталин доразвиват това в системи на масова репресия, ГУЛАГ и терор – не като отклонение, а като логично следствие. Вместо живо общество – мавзолей. Вместо плурализъм – едно мислене. Вместо пазар – план. Вместо история – митология. Вместо дом – панелен кошер или човекарник. Вместо религия – култ към партията. В този смисъл, целият соц строй е не живо тяло, а паметник на себе си – застинал във вечен празник, парад и отчетен доклад. Сходни разсъждения имат Александър Солженицин – „Архипелаг ГУЛАГ“: соц е форма на морална смърт; Чеслав Милош – „Поробеният разум“: интелигенцията става съучастник чрез самозаблуда; Вацлав Хавел – „Силата на безсилните“: системата е лъжа, в която всички знаят, че лъжат; Хана Арент – „Произход на тоталитаризма“: соц и фашизмът са двете лица на една дехуманизация. Комунизмът не е алтернатива на капитализма, а отрицание на човека. Не предлага бъдеще, а механично повторение на догма, превърната в бетон, лозунги и страх. Както мумията – запазен труп, който прилича на човек, но няма живот.

Предимства и недостатъци на имплантите    Имплантологични видеоклипове    Аналози и трансфери    Лицево-челюстна хирургия    Здравеопазване в България    Подробна информация за Пирин планина

www.omegadentagroup.com    Зъболекарски кабинет в Пловдив    Естествената пирамида Вихрен    Поставяне на импланти    Бифосфонатна некроза; медикаментозно индуцирана некроза    Синусова мембрана    Ендодонтия    Следдипломно обучение на Ралев Дентал    www.bg-dentist.com

Размерът е от значение - имплантатни размери    Зъболекар    Стоматологични столове    Сравнение на имплантатните системи    Кариес    Орална хирургия    Стоматология    Имплантатни аналози и трансфери    Aсептика и антисептика    Зъбни импланти    СМА пили, разширители, ендодонтски инструменти    Градове в България

Връх Вихрен    Вихрен – красавецът на Пирин    Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.