Еделвайс

Еделвайсът е рядко цвете, което расте само по най-високите части на планините в България и по света. Името на растението има германоезичен произход - Edel означава благороден, а Weiss - бял. На латински растението се нарича Leontopodium - което в превод означава лъвска лапа. Еделвайсът спада към групата на глациалните релити - растения, които са били широко разпространени през последното контиентално застудяване през кватернера, но със затоплянето на климата са изчезнали и са се запазили само в най-високите части на планините. В България се среща само в Пирин планина и в Стара планина (в резервата Козя стена, който е създаден само с тази цел - съхраняване на еделвайси). Растението всъщност е многогодишно, стъблото му достига височина до 20 см, което се случва много рядко - тъй като расте при много тежки условия, едлвайсът рядко успява да достигне повече от 5 - 6 см. височина. Спада към семейство сложноцветни; цялото стъбло и цветовете на еделвайса са покрити с власинки, които го предпазват от ниските температури и освен това задържат влага - по този начин растението се е приспособило към тежките условия, в които живее. Цветовете на еделвайса са звездовидни, имат от 10 до 12 венчелистчета. Власинките образуват кухини, които задържат влагата и топлината; при осветяването им от слънчева светлина те я пречупват и поради това стъблото и цветовете на еделвайса понякога изглеждат сребристи. Пчелите много обичат цветовете на еделвайса, но трудно достигат до него, тъй като расте на надморска височина 1400 - 2700 метра, а там кошери няма - единствено в някои хралупи може да се срещнат диви пчели. Еделвайсът се приема като символ на чистота, красота и издържливост.

Снимка на еделвайс в Пирин, точно под връх Кутело. През 1997 година малко над местността Казаните успяхме да видим огромен брой еделвайси. Много туристи съобщават за еделвайси по склоновете на връх Вихрен, на връх Баюви дупки, Каменитица и на доста други места. В продължение на доста години нашият екип посещаваше непрекъснато региона с цел развите на настоящия сайт, събиране на фотоматериали и информация - еделвайси обаче не видяхме. Едва през 2018 година успяхме да направим снимки на този единичен екземпляр! Поради това че еделвайсът е застрашен вид, е забранено от закон да се късат растенията където и да било; освен това е важно че те са многогодишни и ако изтръгненете някой еделвайс с корена му, това значи че го унищожавате трайно и дефинитивно. Би следвало да сме отговорни към природата...

Според една германска легенда някога живели брат и сестра - Едел и Вайс. Един ден те лежали на поляна в планината и сестрата видяла бяло цвете високо горе върху скалите. Предложила да го откъснат и да го занесат за подарък на родителите си. Братът се закатерил, сестра му след него, но колкото повече се изкачвали, толкова по-трудно ставало. Едва успял да откъсне цветето, когато се изпуснал от камъка и полетял надолу. Сестра му се опитала да го задържи, при което паднала и тя и загинали на място. На другия ден на мястото на смъртта им поникнало чудно бяло цвете, което хората нарекли на тяхно им - Еделвайс.

Съществува и друга, българска легенда за еделвайса. Според нея по време на османското робство хората от едно село бягали от турците, все по-високо и по-високо в планината. В подножието на един каменист връх спрели да си починат и запалили огньове. Поробителите видели светлините и се ориентирали къде са преследваните от тях хора; изкачили се и започнали да убиват всички наред. Единствено най-малките деца били пощадени, тъй като щели да бъдат изпращани на обучение за еничари. Били затворени в пространство, оградено от хвойна; от небето обаче се спуснали кръвожадни орли, които грабели малките телца, кълвели и разкъсвали месата им. Орлите разнесли детските тела по околните върхове и спасили децата от еничарската съдба, но с цената на смъртта им! На другия ден на мястото на всяко разкъсано телце поникнало нежно бяло цвете, а разбойниците се вкаменили - и до ден днешен те стърчат около стръкчетата еделвайси.

Съществува още една легенда за еделвайса, която вероятно има скандинавски произход. Според нея една нощ богът на планината се ядосал много и започнал да вика с гръмотевичен глас. От ударната вълна на звука в скалите на планината се образували процепи. Звездите се плашели от Божия гняв и падали в тези процепи; съпругата на бога на планината толкова съжалила звездите, че заплакала и от очите й закапали сълзи. Там, където сълзата на богинята падала върху някоя звезда, пониквало красиво бяло цвете - еделвайс.

В целия свят са описани около 30 вида еделвайси. Най-редките от тях се намират в Хималаите, докато в Европа се срещат само два. Те растат и в България - еделвайсът от типа Leontopodium alpinum се среща в Пирин, а Leontopodium nivalis расте в Стара Планина. Повечето видове еделвайси са наречени на името на откривателя им или на името на георграфския регион, където се срещат. Тези 30 вида са следните:

Снимка на еделвайс. Цветето расте върху места, на които почти няма почва - само камъни в насипно състояние

Зъбни импланти    Синуслифт    Кариес    Композит    Българският имплантологичен портал    Имплантатна повърхност    Импланти Neobiotech    Лицево - челюстна хирургия

Снимка на еделвайс в по-едър план. Използван е обектив на компанията Canon с фокусно разстояние 400 мм. Поради това и дълбочината на фокуса е малка - фонът изглежда размазан

Остеоинтеграция    Базални импланти    Зъболекар в Пловдив    Адрес на нашата практика    Нанохибриди    Информация за пациента    Лечение на кариеса    Свод    Муратов връх