Порти във Видин

copyright©by everybody

Автор на снимката - д-р Явор Симеонов

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Капиите са били съоръжени с подвижни дървени мостове и охранявани от оръдия, стрелящи през амбразури. Пред речните капии е имало кейове, оградени с масивни стени. Запазени са повечето капии, 2/3 от северната половина от рова с малка част от стените. Южната половина от рова е засипана и на негово място е създаден парк Рова“, отделящ стария град (Калето) от по-новите градски части. Главната порта, край централния площад „Бдинци“, е Стамбол капия. Кубетата, които се виждат зад портата, не са на храм, а на корпоративна сграда.

Тетрациклини    Лицево-челюстна хирургия - Друга патология    Лицево-челюстна хирургия - история

Видинската крепост е разполагала с 13 капии (порти), през които се е осъществявало движението на хора, животни, стоки и материали. Това е сериозно количество крепостни врати, които през вековете обаче, са устояли на набезите на много врагове. Как се е случило така, че такива критични за всяка крепост точки са устояли на предизвикателствата на времето? Крепостните порти са най-критичните точки в защитата на всяка крепост, а във Видинската крепост те са били цели 13 – което е изключителен брой. Устойчивостта им през вековете може да се обясни с няколко основни фактора. Те са притежавали укрепена конструкция и множество защитни механизми. Капиите на Видинската крепост са били изградени с масивни каменни и дървени елементи, а някои от тях вероятно са разполагали с двукрили дървени порти, обковани с метални пластини за по-голяма здравина. Освен това, някои капии са били допълнително защитени с порткулиси (спускащи се решетки) и вътрешни бариери, което е затруднявало пробива. Била е изградена многослойна защита и отбранителни елементи. Крепостните стени във Видин са изградени в няколко етапа, което е позволило усъвършенстване на защитата през вековете. В някои случаи пред самата порта е имало барбакани (външни укрепления), които първо е трябвало да бъдат превзети. Освен това, повечето от портите са били защитени от кули, които са позволявали на защитниците да обстрелват атакуващите отгоре.

Съществували са контрол на достъпа и допълнителни прегради. Не всички 13 капии са били използвани едновременно – някои от тях са били с по-ограничена функция и са се отваряли само в определени моменти. Това е усложнявало достъпа на враговете. Също така, често крепостните порти са водели към лабиринтни коридори или втори вътрешен вход, което е давало възможност за контролиране на движението. Било е удачно използвано и географското разположение и естествената водна защита откъм река Дунав. Видинската крепост е разположена на завой на река Дунав, което дава естествена водна преграда от север. Някои от портите са водели директно към реката, което е означавало, че те са били трудно достъпни за сухопътна атака. Капиите са се радвали на постоянна поддръжка и ремонти. Дори най-здравата крепостна врата би поддала пред времето, ако не се поддържа. Видинската крепост е била активно използвана през вековете – от Средновековието до Османския период и дори в по-нови времена. Това е означавало, че капиите са били периодично ремонтирани, заменяни или подсилвани. Съществувала е добре обмислена тактическа стратегия на защитниците. През различните периоди на обсада защитниците на крепостта са прилагали тактики като умишлено запълване или зазиждане на някои порти, когато са очаквали нападение. Това е затруднявало противника и е позволявало фокусиране на защитата върху по-малко входни точки. Тези фактори в комбинация са направили видинските капии изключително устойчиви през вековете. Въпреки че крепостта е била подлагана на многобройни нападения и обсади, стратегическото разположение, архитектурните решения и грижата за укрепленията са помогнали те да устоят на времето.

Лицево-челюстна хирургия - Обезболяване и медикаментозна терапия    Лицево-челюстна хирургия - Различни области    Лицево-челюстна хирургия - Основни теоретични въпроси

Стамбол капия е една от най-важните порти на Видинската крепост и носи голямо историческо значение. Името Стамбол капия идва от турската дума „капия“ (kap?), която означава „врата“, и „Стамбол“ (османското име на Истанбул). Това подсказва, че през тази порта е минавал основният път, водещ към столицата на Османската империя – Истанбул. В османския период портите често носели имена, свързани с посоката, в която водят пътищата – например Ниш капия (към Ниш), Влашка капия (към Влашко, днешна Румъния) и т.н. Стамбол капия е една от най-масивните и добре укрепени порти на Видинската крепост. Основните й характеристики включват масивна каменна конструкция – изградена от добре обработени каменни блокове, с арки и допълнителни укрепления. Двойна система за защита – вратата е разполагала с външна и вътрешна преграда, като между тях е имало пространство, което е служело като капанище – място, където нападателите могат да бъдат уловени в капан под обстрел. Кула над портата – използвана за наблюдение и защита, както и за допълнителен натиск върху евентуални атакуващи. Дървена врата, обкована с метал – добавяла допълнителна защита срещу пробиви. Имала е стратегическо местоположение. Стамбол капия се намира на южната страна на крепостния пояс и е една от основните входни точки в града. Стамбол капия е имала ключова роля в отбраната и стопанския живот на Видин. През вековете тя е служила за военен контрол – през тази порта са влизали и излизали османските военни части, както и защитниците на крепостта.

Търговия и движение на хора – като основна южна порта, тя е била ключов пункт за влизане на търговци, пътешественици и държавни пратеници. Събиране на такси и мита – преминаващите са плащали определени такси за внос и износ на стоки. Защитна бариера при обсади – в османския период и особено по време на Сръбско-българската война (1885 г.) и други военни конфликти, портата е играла роля в отбраната на града. Капията е имала динамично развитие през вековете. През Средновековието, първоначалната версия на портата вероятно е била част от по-ранните крепостни съоръжения на Видин, още по времето на Второто българско царство. През Османския период – с разширяването на Видинската крепост през XVII-XVIII век, Стамбол капия е била подсилена и реконструирана в османски стил. В XIX век, след Кримската война и по време на реформите в Османската империя, порта запазва стратегическата си функция, но градът започва да се разраства извън крепостните стени. Вече в XX век след Освобождението на България и особено след Балканските войни, крепостните порти постепенно губят военното си значение, но остават важни исторически забележителности. Днес Стамбол капия е една от най-добре запазените крепостни порти във Видин. Тя е част от културното наследство на града и представлява туристическа атракция. В близост до нея могат да се видят останки от старите крепостни стени и други важни исторически обекти. Портата е свидетел на векове история – от средновековни български владетели, през османски султани, до модерна България. Тя остава символ на връзката между миналото и настоящето на Видин.

Лицево-челюстна хирургия - Травми    Лицево-челюстна хирургия - Възпалителни процеси    Лицево-челюстна хирургия - Заболявания на ставите

Стамбол капия е една от най-добре укрепените и запазени крепостни порти на Видинската крепост. Тя е изградена в стила на османската военна архитектура, но включва и средновековни елементи от по-ранните български укрепления. Основните й архитектурни особености включват масивни варовикови блокове, използвани за изграждането на носещите стени. Дребен ломен камък, споен с варов разтвор – за допълнителна зидария. Метални елементи – вратите са били обковани с желязо за устойчивост. Портата има сводест проход с полуцилиндрична форма, което е класическа защитна архитектурна техника. Това укрепва цялата структура и прави портата по-устойчива на удари. Врата и защитни механизми. Вратата е двукрилна, дървена, обкована с железни пластини и нитове. Порткулис (спускаща се решетка) – вероятно е имало такъв елемент, който е позволявал бързо затваряне в случай на нападение. Странични ниши за стражата, от които охранителите са можели да следят движението през портата. Допълнителна вътрешна врата, образуваща капанище (преддверие между две порти). Така нападателите, които пробият първата врата, попадат в ограничено пространство, където могат да бъдат атакувани от защитниците. Капията е притежавала и ред отбранителни съоръжения. Бойниците над портата са малки отвори за стрелба с лъкове, арбалети и по-късно огнестрелно оръжие. Охранителна кула над капията, която е позволявала наблюдение и обстрелване на атакуващи. Каменни канали за изливане на гореща смола или вода върху враговете, разположени над главния вход. Двустранни защитни стени, образуващи тесен проход – това е тактическа мярка, която принуждава враговете да се придвижват в ограничено пространство, където могат лесно да бъдат обстрелвани от защитниците.

Стамбол капия е била една от главните входни порти на Видин и водела към южната част на града, както и към пътя за София и Истанбул. В османския период тя е имала функция и на митнически пункт, където са се събирали данъци и такси от търговците. Вратите вероятно са били затваряни през нощта и при опасност. Във вътрешната част на портата може да е имало охранителни помещения за гарнизона, както и малък арсенал с оръжие. Днес Стамбол капия е сравнително добре запазена, като част от крепостната структура. Въпреки че вече не изпълнява отбранителна роля, тя остава исторически паметник и една от ключовите атракции на Видин. Вратите на Стамбол капия са били критичен елемент в отбраната на крепостта и затова са изградени с изключителна здравина и устойчивост. Те са проектирани така, че да устоят на най-честите методи за атака – удари с таран, подпалване, обстрел с оръжия и подкопаване. Основните материали, от които е изградена портата. Дървесината е масивен дъб. Основният материал за вратите е масивен дъб, който е известен със своята издръжливост на влага, удари и дори огън. Дъбът е много плътен, което го прави труден за разцепване с брадви или тарани. Дървото е обработвано със смола или масло, което допълнително го защитава от гниене и подпалване. Било е използвано метално обковаване. Вратите са били подсилени с железни пластини, закрепени с големи ковани гвоздеи и нитове. Това е правело конструкцията много трудна за пробиване с таран, защото желязото разпределя удара и намалява ефективността на ударните инструменти. Нитовете и скобите са правели вратата по-трудна за разцепване с брадви или мечове. Имала е железни шипове или гвоздеи. В някои случаи, портите на османските крепости са имали издадени железни шипове, които са възпрепятствали разрушаването им чрез удари с тарани или катапулти. Предвидена била и защита срещу подпалване. Основният риск за дървени порти е бил огънят, но крепостните инженери са използвали няколко техники за защита. Желязното обковаване не позволява лесно запалване – огънят не може да достигне директно до дървото. Импрегниране с минерални разтвори – вероятно са използвали разтопена глина, варов разтвор или смес от масло и вода, за да забавят горенето. Изливане на вода или пясък през бойниците над вратата, за да се угасят пламъците. Каменните стени около вратата блокират разпространението на огъня, така че пламъците не могат лесно да обхванат околната структура.

Лимфен възел    Групи лимфни възли    Строеж на лимфен възел

Не била забравена и защитата срещу механични атаки. Ключовите методи за разрушаване на порти са били: удари с таран, обстрел с артилерия и пряко ръчно разрушаване. Сводестият отвор над вратата разпределя ударната сила, така че тараните не могат лесно да пробият вратата. Дебелината на дървото (до 15-20 см) и металното обковаване намаляват ефективността на удари с тарани. Каменната рамка около вратата е изключително здрава, което не позволява на тарана да разклати вратата или да избие пантите. Вторична врата вътре в крепостта създава „капан“ за нападателите – дори ако пробият първата, те остават в ограничено пространство под обстрел. Заключване и контрол на достъпа - вратите са разполагали със здрав заключващ механизъм. Големи железни резета и напречни греди са поставяни от вътрешната страна, за да осигурят допълнителна здравина. Сложни ключалки или метални болтове са били трудни за разбиване без специализирани инструменти. Защо вратите на Стамбол капия са оцелели? Използването на дъб и метално обковаване ги е направило изключително здрави. Добрата защита срещу огън е предотвратила разрушаването им чрез подпалване. Конструкцията на крепостната арка е намалявала силата на ударите с тарани. Двойната система на защита (външна и вътрешна врата) е удължавала времето за пробив. Стамбол капия е била не просто врата, а цялостна защитна система, която успешно е издържала на времето и на атаките на враговете.

Вратите са критична точка на всяка крепост, а пантите - критична точка на всяка врата. Как са изглеждали средновековните панти и други елементи на вратите за тяхното здраво захващане - резета, ключове, ключалки и пр.? Вратите на крепостите като Стамбол капия са били конструирани така, че да издържат на огромни натоварвания, удари и опити за разрушаване. Критична точка във всяка врата са пантите, тъй като ако те бъдат компрометирани, цялата конструкция става уязвима. Пантите са масивни и устойчиви механизми. Ето какви типове средновековни панти се ползвали по онова време на крепостните врати: шарнирни (осеви) панти – най-често срещаният тип в крепостите. Били изработени от масивно желязо или бронз, ковашки изковани. Състоят се от два елемента: един метален прът (ос), закрепен за рамката на вратата, и втора част (пръстен), която е фиксирана за вратата. Това позволява ротация около оста. Прикрепяли ги към каменната стена с железни анкери, които са били вградени дълбоко в зидарията. За допълнителна защита понякога оста е била разположена в малка вдлъбнатина в камъка, за да бъде по-трудно достъпна за атакуващи. Лентови (ремъчни) панти – за разпределяне на тежестта. Дълги железни ленти, които минават по ширината на вратата и се закрепват с големи железни нитове. Изключително здрави – разпределят тежестта на вратата по цялата повърхност, което предотвратява изкривяване и счупване. Често използвани за масивни двукрилни врати. Въртящи се панти, вградени в камък. Оста на вратата е била поставена в издълбана дупка в каменния под и в горната част на вратата – в таванен елемент. Този тип панти правят невъзможно просто да се „избие“ вратата с таран. Заключващи механизми и укрепващи елементи - резета и греди за заключване. Железни хоризонтални резета – здрави пръти, плъзгащи се в метални водачи, монтирани в каменната рамка. Дебели дървени греди – поставяни напречно отвътре, обикновено в специално издълбани ниши в стените. Множество заключващи механизми – най-често комбинирани резета + външна ключалка + вътрешна греда, за да се затрудни взломът. Ключалки и ключове. Големи железни ключалки със сложни механизми, направени от ковашки майстори. Ключовете са били с дълги зъбци, които активират специален пружинен механизъм вътре в ключалката. Някои порти са имали скрити ключалки – вградените механизми са били достъпни само чрез малък процеп. Съществувало множество допълнителни защитни елементи. Метални шипове и обковаване. Вратите често са били обковани с железни пластини и нитове, което предотвратява лесното разцепване с брадви. В някои случаи върху тях са поставяни железни шипове, за да направят тарана по-малко ефективен. Отвор за наблюдение и контрол. Малък отвор, през който защитниците могат да проверяват кой чука или да изстрелват оръжие в случай на опасност. Някои панти и метални части са били покрити със смес от вар и вода, която ги е предпазвала от нагряване при опит за подпалване. Каменните рамки на вратата блокират разпространението на огъня. Средновековните крепостни врати не са просто дървени плоскости – те са инженерни шедьоври, комбиниращи здравина, устойчивост и защита. Пантите са били толкова здрави, че много от тях са оцелели и до днес, като някои все още са на оригиналните си места. Заключващите механизми са били сложни и трудни за разбиване, особено комбинираните заключващи системи. Обковът и подсилването правят тези врати изключително трудни за пробиване, дори с таран.

Устройство на лимфен възел    Тимус    Лимфна дисекция

Екстирпация на лимфен възел    www.dentalimplants.bg    www.ralev-dental.bg

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Родопи    Русе    Лицево-челюстна хирургия

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи